Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967



страница10/11
Дата02.02.2017
Размер3.71 Mb.
Размер3.71 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

И то наистина е за яд –

не разцъфнаха като цвят,

не издадоха звук.

Овъглени и дребни,

нито на нас са потребни,

нито на друг.

Само те останаха в нашта кесия.
Хайде към коша носи я!
1974
ЧАЙКА И ЧАЙЧЕ
Една майка

чайка


си имала Чайче.

- Слушай, майче,

понастинал съм май че,

искам да пийна чайче –

рекло на майка Чайка

малкото Чайче.

- Виж какво, Чайче,

знай, че


чайките нямат обичай

да пият чай –

отвърнала майка

Чайка


на малкото Чайче.

Но то писука:

чайче, та чайче!
И майка Чайка към Слънцето литва,

пък му удря една молитва:

- В облак недей се тули,

Слънчо, ами глава подай,

сгрей ни морето да стане чай!

И думите й се чули.

Това било още през май.

Слънцето гряло, гряло

и ето сега, през юли,

морето е чай.

Влизаме да се къпем, край!
1974
КНИЖНА ЛЯСТОВИЧКА
Гледам малкото момче отсреща

от балкона пуща хвърчила.

С книжна лястовичка ни подсеща,

че навънка пролет е дошла.


“Една птичка не донася пролет”.

Стара поговорка, стар закон –

нас ни носи пролет с кратък полет

една птичка от един балкон.


При това е птичка от хартия,

но и тя за нас е благодат –

друга няма да долитне в тия

гъсти къщи на опушен град.


Ей, читателю на мойте книги,

ако твърде-твърде не върви,

не чети насила, нагъни ги –

книжнти лястовички направи!


1975
ДНЕС И УТРЕ
- Кога ще ми оздравее

удареното кутре?

- Утре.

- Кога ще ми купиш книга?



- Казах ти, утре, стига!

Ами оная свирка от детмаг?

- Утре имаш и свирка и влак.

Каквото по лунапаркове и магазини

се намира и даже не се намира,

обещавам ти го за утре, сине,

днес остави ме на мира.
На другия ден рано

Панчо се вдига припряно,

сякаш го мушат с игли:

- Вече е утре, нали?

- Я под юргана си влез!

Как ще е утре, сега е днес!

- Ами кога е утре тогава?

- Колко пъти човек да ти обяснява?

Днеска е ден, довечера ще се стъмни,

а утре е утре, когато се съмне.


На третия ден още по-рано

Панчо се вдига припряно,

сякаш го мушат с игли:

- Сега вече е утре, нали?

- Я под юргана си влез!

Сега не е утре, сега е днес.


Панчо премига, премига,

па като писна: - Стига!

Никакво утре!

Всичко ми дайте днес!

Вече към утрешния ден

не изпитвам интерес.


И май че е право това дете:

ами че то утре

ще порасте…
1975
ВЕЧЕРНАТА ПЕСЕН НА ПАНЧО
Тъмното и Страхът най се боят от песен.

Затова вечер по нашите стъпала

Панчо се прибира, пеейки като бесен

някоя весела песничка: тра-ла-ла-ла!


Тъмното и Страхът от страх се гушат

при всяка весела песничка общо взето

и понеже не искат весели песни да слушат,

току-виж се замушват чак долу в мазето.


И спокойно Панчо по стълбите преминава,

и отключва, без да му трепне ключът.

Обаче Тъмното и Страхът пак излизат тогава

в дебнещи пози по стълбите да клечат.


Панчо също не е толкова глупав обаче,

та и от къщи навън върху тъмните стъпала

няма да го видиш без песничка да прекрачи.

Първо, значи, запява си: тра-ла-ла-ла!


1975
ПАНЧО И ПЕТЕЛЪТ
Петелът като изкукурига

първата сутрин на село,

Панчо с юргана си се надига,

Панчо разсърдено мига:

- Хай да му се невидело!

Стига с тоя телефон, стига!

Кой се обажда?

Толкова рано кой ми досажда?

- Обажда се – викам – Петльо.

- И какво иска?

- Казва, че вече е светло.

И друго нещо моли да се изслуша:

нощеска цъфнала дивата круша.

Много пчели

надошли.

Трите ярета

пред кошарата

почнали състезание по висок скок:

скок-подскок, скок-подскок.

Една лястовичка ножицокрила

преди малко новия ден открила,

като срязала лентичката трицветна

от облачета и ето –

небето


светна.
И още сума новини има да чуеш ти –

петелът завъртял

шайбата на слънцето

да ти ги съобщи.

Колко пъти в града през нощта

телефонът те буди за по-дребни неща.

Тъй че ставай и недей съжалява:

за такива новини

си струва човек да става.
1975
БУРЯ
От какво мислиш,

че произлизат толкова бури?

От това, че и по небето

има шофьори щури.

Някой облак например

мига с мигачи,

че ще завива наляво,

обаче


хич не поглежда, че облак друг

иде направо.

Кой има предимство тук?

То се знае, че оня отсреща.

И той мига с фарове,

за предимството свое подсеща.

На завиващия май късно

му става ясно,

изведнъж се вижда натясно

и светкавица пуща отдясно.

Добре, ама както наляво си карал бясно,

изведнаж да извиеш надясно

не е съвсем безопасно.

Вятърът, който ги регулира,

съвсем основателно се нервира

и почва да свири продължително:


фю-ю-т!

Скърцане на спирачки,

блясък на стопове, смут.

Хряс, тряс, бум,

гръмотевичен шум.

Облаците си счупват радиаторите.

И двата.

И върху нас руква водата.

Ух, бягай към къщи, ух,

да се измъкнеш от бурята сух!


1975
БРАТЯ
Черното негърче

чак от република Чад,

чедо, да знаеш,

че и то ти е брат.

Не ме гледай учуден такъв –

ако не сте братя по кръв

и ако други сходства

с него не са ти известни,

знай, че сте братя

по птичи песни.

Едни и същи птици,

ама съвсем едни и същи,

ви пеят пред къщи.

Само че на тебе ти пеят

през нашето лято,

а на него – през нашата зима, когато

птиците не са тук,

а на юг.


Не ме гледай учуден такъв –

по тоя начин

сте братя дори и по кръв.

Защото от своя страна Песента

е сестра на Кръвта.
1975
ШКАФАНДЪР
А пък съседското момче Александър,

като се напъха в нашия шкаф.

- Това – вика – не е шкаф, а скафандър!

- Александре – казвам му, - не си прав.

Излизай, ще стане беля.

Пъдих го, пъдих, та чак ми призля:

скафандър било, та скафандър.

Е, добре, драги ми Александър,

съгласен съм, ти си прав,

това наистина не е шкаф, а шкафандър.

Ама много внимавай, чу ли,

защото вътре има сладко от дюли,

има кесия с леща,

и кесия с боб има,

и още сума храна, необходима

за един бъдещ космонавт.

Гледай да не падне

от горния рафт!


1975
ВАЛЯКЪТ ТЪПЧО
Пуфка валякът: пуф-паф, пуф-паф.

Здравата тъпче, ти си прав.

А и правилно с твоя приятел Събчо

сте го кръстили Валякът Тъпчо.

Тъпчо си тъпче асфалтови топчета,

камъчетата прави на копчета.

Ти да му паднеш и теб ще стъпче –

ще ми станеш на носно кръпче.

Ами добре че така, общо взето,

Тъпчо не тъпче извън шосето.

Ей тази канавка, а също и тази

от него ни пази.

Тъпчо само по шосето пуфка и пафка,

гледа да не попадне в канавка,

защото тутакси в крайпътния бурен

ще го видим прекатурен.

А един прекатурен валяк

пак си е великан, обаче жалък.


Ако станеш един ден

инженер строител,

както ми се иска на мен

като на твой родител,

и захванеш да правиш нейде шосе,

отсега това да ти е в ума все

без много изчисления,

чертежи и справки:

че най-важното е

да направиш канавки.

Иначе по земята

няма да остане зелено стръкче,

няма да остане зелено кътче –

Вялякът Тъпчо всичко ще стъпче.


1975
ПРИЗРАЦИ В БЛАТОТО
Я погледни покрай блатото долу папура

как прилича на войник отдалеч:

върху рамото си копие туря,

а на кръста му се полюшва меч.


А сега гледай – папурът заприлича на хурка,

когато колата ни по-близо дойде.

Май че не е папур, ами стара баба Папурка

една сивосинкава нишка преде.


Не, не, май че горната част на папура

можем на пура да оприличим.

Гледай – всеки папур запали пура,

цялото блато потъна в дим.


Ако искаш всичко да узнаеш ясно и точно,

ще го чуеш от радиото в нашта кола.

Ето на, усилвам ти го нарочно:

“В котловинните полета ще има мъгла”.


1975
МАРАБУ
Панчо пита марабуто:

- Умна птицо марабу,

щом като си умна птица,

що обувки не обу?


Що не сложи вратовръзка?

Що не сложи очила?

Марабуто рече: - Щото

стига ми, че съм с крила.


1975
БЯЛА МЕЧКА
Бялата мечка не е бяла, а бледа

от мъка по своя полярен лед.

Панчо съжалително я изгледа

и подаде й кофичка сладолед.


Мечката плюна обидено: братко,

не очаквах да си толкоз проклет –

вярно, че това е студено, обаче сладко.

Не можа ли да ми намериш чист лед?


Ако ти, бай приятелю, си такъв, че

искаш да ми доставиш приятен момент,

дай ми неподсладено ледено късче

и голямо колкото континент.


1975
АЗБУКА ЗА РЕДКИ ДУМИ
Редки думи има сума,

редки думи все сме чели.

Който каже рядка дума,

но най-рядка, той печели.

Хайде, почваме, ей-руп,

казвам: а в т о м о т о к л у б!


Хич не е то нещо рядко –

всеки ще ти отговори,

че там мама или татко

карат курса за шофьори.


- Е, добре, но А р х и м е д?

Мислиш, че е делва с мед?

- Вече прекаляваш доста:

Архимед е оня с лоста.


- С “Б” ли? Тук те пипнах: б р о й л е р!

Да не мислиш, че е б о й л е р?

- Мия се с вода от б о й л е р,

ще обядвам печен б р о й л е р.


- с “Г” например! Г у т а п е р ч а!

- Не че искам да се перча,

но не е то рядка дума,

а суровина за гума.


- К а к а д у ? – Това е вид

папагал най-гласовит.

Често бива по-писклив

даже от локомотив.


- “У” ли? С “У” ги има сума.

- Да, обаче рядка дума!

- У м например. Туй не е ли

рядко нещо?

- Е, спечели…
1978
АПЕТИТ ЗА ЧЕРЕШИ
Черешовите цветове се пукат,

а с тях и мисли в моята глава –

едни такива щури мисли щукат,

цъфтят и бързо зреят при това.


Ще има ли ваканция, когато

към края някъде на месец май

ще бъде зърното със сок налято,

или ще учим още месец май?


Череши не в кесия да ми носят,

а на дърво да се наям веднъж,

където за плашило ще ме мисли косът,

пък истински ще го уплаша: къш!


И няма бузи да измия, няма!

С петна от сока връщам се дома –

да смеси там целувките си мама

с целувките на майката земя…


1978
ПЕСЕН ЗА ПРИСТАНИЩЕТО ЕЛ БАБА
Към календара Магелан поглежда

от петък, сложил на очите длан:

в неделя покрай нос Добра Надежда

към баба ще отплава Магелан.


Пристанището Баба,

балуба-даба-даба,

не е то на море,

не е на океан,

но там е най-добре:

там аз съм капитан!


Назад остават класни и домашни

в мъглите някъде зад Бирмингам,

и мама с татко, с гостите домашни,

зарад които все си лягам сам.


Пристанището Баба,

балуба-даба-даба,

не е то на море,

не е на океан,

но там е най-добре:

там аз съм Магелан!


Сама си готви яденето баба,

не е прекрачвала в обществен стол,

но и без гозба там е вкусен хляба,

поръсен само със пипер и сол.


Пристанището Баба,

ах, там е вкусен хляба!

Не е то на море,

не е на океан,

но там е най-добре:

там аз съм капитан…


1978
ПЕСЕН ЗА ТРАМВАЯ
Трамваят е добро возило,

ако трамвайният водач

ме пусне, гледайки ме мило,

отпред да съм му помагач.

Ако водачът на колата

се случи още по-добър,

надвиквам с песен колелата:

- Лумбур-лумбур, дангър-мангър.


Отдръпват се по булеварда

пред мене хора и коли

и аз отгоре викам: - Варда!

Като пресичах булеварда,

ме притеснявахте, нали?

Е, нека да ви заболи!


А още по-добре е зиме,

ако водачът е добър

и аз му кажа: - Повози ме

през преспите, дангър-мангър!

Трамваят е шейна тогава,

която без насрещен студ

по булеварда профучава,

дангър-мангър, пардон: фют-фют!


Отдръпват се по булеварда

пред мене хора и коли

и аз отгоре викам: - Варда!

Не давахте по булеварда

да се пързаляме, нали?

Е, нека да ви заболи!


От тая песен за трламвая

и за трамвайния шофьор

какво излиза най-накрая?

Едно излиза, няма спор!

Най-важното е на трамвая

водачът му да е добър.

А пък трамвая? Той все тая –

да вози там: дангър-мангър…


1978
КРУШОКРАН
Ще остане необрана

май че крушата пред къщи.

Викам на краниста с крана

да помогне, той се мръщи.


Как не моля го, но оня

хич не иска да ме слуша.

- Братче – вика, - плана гоня,

махай ми се с твойта круша!


- Тъй ли? – рекох и веднага

взех едно пробито канче,

взех пиронче и тояга

и направих кулокранче.


Канчето върху тояжка

между крушите се муши,

после лекичко се лашка,

цък – и вътре падат круши.


В къщи съм изпълнил плана

и машината бездейства.

Търся круша необрана

у съседните семейства.


1978
ГОСПОДА КРЕНВИРШИ
Кренвиршите – туй са тежки,

туй са важни господа:

носят найлонови дрешки,

ами да.


Напоследък дните все са влажни,

все вали, нали,

и не бива хора толкоз важни

да ги навали.


Е, спасиха ли се от водата

господата

с найлоновите си мушами?

Как да ти река? Ами

не успя отвън водата

да ги наръми.

Ама с влизането им във къщи

пльоснаха като в басейн същи

в тенджерата с врялата вода

тия важни господа.

Ами да.
1978
ДЪЖД ОТ ДУШ И ДУШ ОТ ДЪЖД
Не, над мен чадър не дръж –

искам да ме плиска дъжд.


В къщи само дъжд на уж –

в къщи само дъжд от душ.


Позволи поне веднъж

да ме плисне душ от дъжд!


1979
ЧАНТА ЗА УТРЕ
Браво, чедо, няма

липсваща тетрадка:

всичко по програма –

в първата преградка!

Сместил си пергела,

сместил си и блока.

С право съм ти взела

чанта по-дълбока.

Леле, ще те смажат

нотите, чертежът.

Милото, багажът

колко му е тежък!

Олеле, и прашка

в другата преградка!

И стрела с опашка

от перо на патка!

А и летви-саби,

и тояги-шпаги

с тез ръчички слаби

как ще носиш, драги?

- Няма нищо, мамо,

толкоз недей страда –

тежка ми е само

първата преграда…


1980
КОЛИБАРИ
Поомагай, татко, влачим нови пръти,

колиба пак ще построим зад блока,

макар че портиерът колко пъти

събаря я и здравата ни хока.


Той нека си следи в небостъргача

на чий звънец кой гостенин ще дрънка,

какво така навътре го докача

това, което ние правим вънка?


Щом види да строим, така се дразни,

че даже с прътите ще ни замери.

Защо колибите са му омразни?

- Защото в тях не трябват портиери…


1980
СИГНАЛИ ОТ ФЕНЕРЧЕ
Звездите мигат миг след миг –

сигнали пращат, след което

светулките на свой език

примигват им, че е прието.


И аз във нощната тъма

изпращам мигащи сигнали

с фенерчето си от дома.

Ще ме познаят ли? Едва ли.


Не зная шифъра добре,

наслука моят фар блещука.

Дано все някой разбере,

че значи туй: “И аз съм тука!”…


1980
ВУЛКАНИЧНА ПЕПЕЛ
Всички действащи вулкани –

туй са лавови котлони,

на които великани

готвят каши и бульони.


Да, но някои забравят,

както при вулкана Етна,

лавата и я оставят

да изтича безпредметна.


Кратерите ще изстинат

скоро, поради което

вликанът-домакинът

пише с пушек по небето:


“Лавата се поизгреба,

малко кладенче остана.

Моля ви, след употреба

загасявайте вулкана!”


1982
КОНСЕРВАТА ХАПЕ
Кучето като се спусна

към консервата от риба!

Тя за кучета е вкусна.

Шаро – викаме му, - чиба!


На отворена консерва

острата капачка хапе!

Шаро с поглед ни измерва –

мисли, че това майтап е.


И муцуна под капака

пъха Шаро, а и крак.

Да, но – щрак – капакът щрака.

Дърпа се, капакът – пак!


С тая случка се изнерви

Шаро до немай къде.

Ядене, а не консерви

вече иска да яде.


1985
СТОП
- Щом е сложен знакът “Стоп”,

тук се спира като поп! –

спрял и казал шоп на шоп.

Спрели двамата на “Стоп”.

Но не щеш ли, минал поп

и не спрял на знака “Стоп”.

- Що не спираш ти на “Стоп”

като поп, като си поп?

И засраменият поп

върнал се при знака “Стоп”.

Минали колите. Хоп,

- поп след шоп и шоп след поп,

тихо-кротко, не в галоп,

те пресекли. Свърших. Стоп.

Всичко минало тип-топ.
1985
ЗЕБРА
Зебра казва се паважът

с бели ивици, нали,

дето няма да ни смажат

на пресечката коли?


Всичко друго е страхотно:

скърца, пуши, гърмоли,

но поне добро животно –

зебра – имаме, нали?


1985
БУКВИ ПО СТЪКЛОТО НА КОЛАТА
С пръстче по стъклото на колата

внучето ми буквички реди

както с въглени по пещерата

нашите далечни прадеди.


Мадарският конник бе изсечен

- за да бъде вечен – на скала.

Днес човекът пише надпис вечен

по стъклото прашно на кола.


Туй го казвам, не за да осмея

по колите родната ни реч.

Може да е писано на нея

с тях пък да отиде надалеч…


1985
ВИЕНСКО КОЛЕЛО
Ох, залитам, я ме дръжте!

Сториха голямо зло,

че монтираха пред къщи

туй виенско колело.


Метнах се на колелото

и се писах за смелчак.

Не очаквах, че било то

толкова виенско чак.


Колелото е виенско

не от виене на свят –

смее ми се мъжко, женско, -

а от името на град!


Щом е тъй, пред нашта къща

за какво е то дошло?

Във Виена да се връща

туй виенско колело!


1985

ПЕСЕН ЗА ЗИМНИТЕ ПРИЯТЕЛИ


Когато екне вой от бури

и вой от вълци се притури,

приятел трябва ни тогава.

Съвсем не стига само моя,

не е достатъчен и твоя,

а на приятелите броя

е нужно да се удвоява.
Отде обаче да се вземе

приятел през такова време,

дори през хубаво ги няма?

Щом няма други, то се знае,

приятел трябва да се вае

от сняг, приятелю, това е!

Готово! Ето че сте двама!
И нека вие вой от бури,

и вълчи вой да се притури –

снегът с приятел ни снабдява:

прибавям аз един при твоя,

прибавяш ти един при моя

и на приятелите броя

през зимата се удвоява…
1987
ПЕСЕН ЗА РАБОТНИЯ КЪТ
Леля, вуйна, татко, мама

имат маса, имат струг,

а пък за децата няма

кът за труд като напук.


Не правете зли гримаси,

ами махайте бюфета!

Дайте на децата маси

да се трудят у дома си,

вие пийте вън кафета!
В стаи с малки квадратури

днеска гъчка сее светът,

а пък трябва да се тури

в стаите и детски кът.


Не правете зли гримаси,

мамо, татко, лельо, стрино –

дайте на децата маси

да се трудят у дома си,

а пък другите – на кино!
Щото може да се мине,

кратковременно поне,

без фотьойли, бз камини,

без граматиката – не!


1987
ПЕСЕН ЗА ДУМИТЕ И ЗА ПРЕДМЕТИТЕ
Да кажем, ближа сладолед,

или пък трия с гума.

Тук сладоледът е предмет,

а близането – дума,

и гумата – предмет,

а триенето – дума.


И всички ще се сетят

за тая проста тайна,

че траен е предметът,

а думата – нетрайна.


Облизаният сладолед

в устата се стопява.

И гумата след някой ред

смалява се, смалява.

И нямаме предмет,

а думата остава.


И разумът безксраен

открива нова тайна:

предметът е нетраен,

а думата е трайна…


1987
ПОВРЕДЕНАТА КНИГА
Панчо днес рожденик става,

целият му род пристига.

Ех, блазе му: получава

уолкмен, видео и книга.


Панчо видеокасета

в уреда намясто бута:

два каубоя, сто крошета,

почва филмът, пата-кюта.


Свършва филмът и момчето

в уолкмена касета пъха

и подскача чак додето

музиката го задъха.


Книгата го мъчи само –

дълго гледа, дълго мига:

“Бабо, дядо, тате, мамо,

а бе как се пуска книга?”


Няма копче, няма жици –

цялото семейство мига:

бързо викайте техници

да поправят нашта книга!


1992

БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ПО ДАТИ


1932 – роден в с. Марча, дряновско. Баща Ганчо, шлосер във вагонната фабрика в Дряново, майка Мита, земеделска работничка в дребно лично стопанство.

1939 – постъпва ученик в първо отделение на основното училище в гр. Дряново.

1942 – отпечатват първото му стихотворение в столичното детско вестниче “Другарче” на К.П.Домусчиев.

1946 – започва да сътрудничи редовно със стихове на вестниците за гимназисти “Средношколско единство” и “ЕМОС”, издавани в София.

1950 – завършва гимназия в гр. Дряново и е приет за студент по българска филология в Софийския университет “Климент Охридски”.

1950-1955 – студент, печата стихове във вестниците “Народна младеж”, “Литературен фронт”, “Стършел”, в литературни списания и сборници.

1955-1956 – след завършването на българска филология е изпратен от Съюза на българските писатели в Тирана, Албания, да се подготви за преводач на поезия от албански език.

1957 – след едногодишната специализация в Албания е писател и журналист на свободна практика. Излиза първата му стихосбирка “Семената зреят”.

1958-1959 – коректор в издателство “Български писател”.

1960 – сключва брак със съпругата си Анка, която поема грижата за къщата и родилите се впоследствие двама сина и един внук.

1961 – редактор втора категория във вестник “Народна култура”.

1961-1968 – завеждащ културния отдел и член на редколегията на вестник “Стършел”.

1968-1971 – завеждащ редакция “Поезия” в издателство “Народна култура”.

1971 – изключен от БКП заради отказ да гласува резолюция срещу Александър Солженицин.

1971-1979 – редактор в отдел “Поезия” на издателство “Народна култура”.

1979-1984 – редактор в сп. “Съвременник”.

1984-1989 – главен редактор на алманаха за хумор и сатира “Апропо”, издание на Дома на хумора и сатирата Габрово.

1989, септември – започва да чете от България по радио “Свободна Европа” два пъти седмично политически есета под общо заглавие “На прощаване с тоталитарната система”.

1989, декември – главен редактор на вестник “Литературен фронт”.

1990-1991 – депутат от Съюза на демократичните сили във Великото народно събрание, подписва новата конституция, заради което го изключват от СДС.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница