Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967



страница6/11
Дата02.02.2017
Размер3.71 Mb.
Размер3.71 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
Г А Р Г А К Р А Й Н И А Г А Р А

ИЛИ

КНИГА НА БАСНИТЕ

ЛЕШОЯД
Къде живее?

В ни една

воюваща страна.

Живее той във тая,

живее и в оная,

ослушва се, следи

коя ще победи.

Убити дето падат,

над тях се вие лешоядът.

Но тихо не лети,

ами крещи,

че той е тоя,

що боя


ще довърши,

а не че просто дири мърши

и че е просто лешояд.
Ей за това

най-много ме е яд.


1963

ЧОВЕКОПОДОБНИ МИСЛИ

ПРЕД КЛЕТКАТА НА МАЙМУНИТЕ
Смешен ли е, момчето ми, тоя гибон?

И големите го поглеждат с усмивка -

той изхвърля обеления бонбон,

а изяжда хартиената обвивка.


Според тебе той не си знай интереса,

просто е един глупав шебек,

а всъщност това е част от процеса

на превръщане на маймуната във човек.


Тя все още трудничко се оправя

ксой предмет е увиващ и кой е увит,

а занапред още по-трудно ще й става

при обвивки от по-сложен вид.


Ще премине тя от маймуна дива

в по-напреднало общество,

дето в много думи ще се увива

туй, което е важно по същество.


И на всички покрай нея стоящи,

с безобиден маймунски грях

тя ще лапа думите шумолящи,

без да търси нещо под тях.


Чак след няколко дълги века,

зер тоя процес не е лек,

ще се вглежда не в думите,

а в човека.

По това ще познаеш,

че е станала вече човек.


1964

БАСНОПИСЕЦ И ЖИВОТНИ


Животните в гората, дето

все тъй я карат общо взето:

едно животно другото напада,

едно животно другото изяда,

и те веднъж

изпитали досада.

Ех, рекли си, животът е борба,

но в него има нужда

и от веселба.

И тъй като и слон и мравоед,

и хищници, и тревопасни,

дочули за един поет,

че пишел много смешни басни,

поканили го да ги почете:

да дойде и им почете.

И баснописецът -

писателски акъл -

се съгласил и отишъл.

На басните му смели и умели

животните до сълзи се посмели.

Лъвът се смял на басни за осела,

оселът пък на зая - че е плах,

а охлювите - на орела,

орелът пък - на тях.

Изобщо, пукнали от смях.

Ех, пукнали, но не съвсем.

Щом свършил баснописецът,

вместо подем

настанала зловеща тишина.

Далече някъде

изгрухала свиня.

Лъвът изхъркал: - М-да!

Повторил папагалът: - Мда, мда, мда.

Разбира се,

това вещаело беда.

Зад близката могилка тигъра

приклекнал с хищната си фигура.

Вълкът затракал зъби,

а знае се,

че не закусва с гъби.

Раздвижили се:

лиса,


риса,

смока,


даже и слепока.

Преминал сякаш през гората ток

и всичко се приготвило

за скок.


Попитал ги поета

със думички почти безгласни

/понеже стискал в зъби

душицата си клета/:

- Защо? Нима са лоши

мойте басни?

Отвърнал славеят от бора:

- Ох, баасните ти са добри,

но ги чети пред хора.
1966

ОРЕХ И СЛИВА


Имахме на двора слива.

Тая слива беше крива,

но на свойто време

бе щастлива.

Както бива

всяка слива,

тая също нямаше осанка,

но потискаше под свойта сянка

ореха, растящ наблизко.

Искаше да го остави ниско.

/Някой някого като потиска,

всъщност туй от него иска/.

Дълго сливата и ореха

за простор се бореха.

Най-подире, сещате се вие,

ореха сполучи да надвие

и с корона от широки клони

да надгони

блясъка на царските корони.

Но снагата му остана крива,

принуждавана да се извива

край оная крива слива.

Ах, оная крива слива!

Тя освен че беше крива,

беше още и бодлива...
1968

ПОДГОНЕНОТО ТЕЛЕ


Едно теле, наивно и младо,

си пасеше край овче стадо.

Но кучето като се задърли,

че върху него като се хвърли.

И телето, подгонено зле,

гледаше просто като теле.

Нищичко не разбираше, общо взето,

зер младо беше телето -

родено в това господне лето.

Аз го потупах по потната шия

и му рекох:

Всичко ще ти разкрия.

Ти, разбира се, не си вълк,

но псето си има дълг

и трябва на стопанина да покаже,

че и телета не пуска даже,

а камо ли да не оварди

от вълци, тигри и леопарди.

И си е право псето.

Защото додето

телето трева пасе,

месо яде всяко псе.

А кой ще му го даде?

Така де!


Но всичко това, макар и вярно,

е още елементарно.

Няма само зарад храната

псето да си троши краката.

Към туй го тласка самата природа

на неговата вълча порода.

Не може все да лежи и лапи да лиже.

Не може все срещу мухите да мижи.

Трябва и кръвта си да пораздвижи.

Но где толкова вълци, колкото псета?

Та се налага да гонят телета...
1968

МАГАРЕ И БАСНЯ


Едно Магаре срещнало една Басня.

Такава среща не е безопасна,

защото се знае, че Басня и Магаре

открай време не са добри другари.

- Охо, миличка Басньо,

падна ли ми натясно! -

рекло Магарето на нещастната Басня. -

Сега като те прасна!

И с какво да я удари, с какво?

Като нямало наблизо дърво,

грабнало хонорарната таблица -

тя му била подръка -

и ударило Баснята с нея така

по главата,

че тя се снишила чак до тревата.

Всеки случай,

станала три пъти по-ниска

от Лирическото Стихотворение,

което над нея

почнало да се киска.

А обратното ужким се иска:

иска се Баснята да се киска,

а Лирическото стихотворение

по-изящно да писка.

Няма нужда дори от поука,

за да бъде всичко добре разбрано:

Баснята свършва тука.

Ако не и по-рано.


1971

ВЪЛК И СЪВРЕМЕННО АГНЕ


И агнето, макар чедо овче,

не е вече глупаво агне,

ами направо и то се изловчи

в усилията си

на вълка да убягне.

За да не го обвини

вълкът, че му размътва потока,

то си пасе от потока встрани

и даже с глава в обратна посока.

Когато жаждата му се заобажда,

макар че какво ли толкова засолява,

утолява своята жажда

в локва от копито на крава.

Или с риск да го хване метила

си похапва росна трева,

знаейки, че тя би му спестила

един поток, тоест една глава.
А вълка-овцееда,

облизвайки сухи бърни,

прави-струва, все гледа

към потока да го завърне.

Но агнето в обратна посока

тича по известната нам причина.

Виждайки, че е дълга и широка,

вълкът насреща му зина:

- Ей, животинче противно,

вярно, че водата ми не размъти,

но аз ще те изям превантивно,

защото това е в ума ти.

Край на остарялата практика

да се наказва за сторено дело -

нужна е обществена профилактика,

хай да му се невидело!


И недовършил речта си ярка,

изяде го като предпазна мярка.


1973
МИДА И ПИРАМИДА
На върха на една пирамида

била взидана черупка от мида.

И се провикнала мидата:

Аз съм върхът на пирамидата!

Добре, ама народът не види,

че по пирамидата има миди.


Поуката е,че трябва да види...
1973

ЗА ПРОИЗХОДА НА МЕСЕМВРИЙСКИЯ ПРОВЛАК


Тази история - истина чиста -

до нашето време доведе я

усърдното перо на хрониста

Ксенофонт от град Никомедия.


Навремето Месемврия бил остров

и от него до континента имало мост.

Обаче положението станало много остро

от един съвсем неочакван въпрос.


Ни едно магаре не смеело да прекрачи

до града - запъвало се на моста.

Ще кажеш, градът за магаре ли ще заплаче?

Но заплакал градът и то доста.


Заговорвал ли някой за някое учреждение,

че магарешки му е просто ината,

децата се блещели в недоумение

пред такава думичка непозната.


Философствал местният философ,

но народа го хващала просто невроза

и въздишал от носталгия: - Оф,

няма вече чиста магарешка поза!


“Не пожелавай на ближния си жената,

нито осела му !” - Господ бил писал.

Но хората следвали само едната

препоръка, другата нямала смисъл.


Случвало се местният вестник да срита

някого, ако не е фаворит,

но публиката с въздишка нескрита

въздишала по истинско рит.


Проумели и стари и млади,

че е гибелно всяко отлагане,

и насипали провлак - къде с бригади,

къде с данък самооблагане.


И мостът вече, естествено,

престанал дългоухите да тревожи,

и всяко от тях влязло тържествено

в града, сякаш вози син божи.


И лицата на хората засияли,

изчистени от всякаква мизантропия -

вече гледали самите оригинали,

а не техните жалки копия.


1973

ЗЕЛКИ
Струва ни се, че зелката няма пипе,

макар и да е къдрава като мозък,

понеже какво ли върху зелката не се сипе

и какви ли неща не я тормозят.
Зелката не ги отхвърля, а с тия

неща в себе си се затваря.

От една зелка извадих хартия -

беше цяла страница от букваря.


Изваждал съм от зелките есенна шума

и сажди, превърнати на мастило.

А за химически състав ако става дума,

кой знае какво се е напластило.


Зелката по природа е свита.

В пререкание няма да влезе.

Туй, с което светът я връхлита,

връща ни го на наште трапези.


1973

МАГАРЕШКИ ИЗВОДИ


Едно магарешко стадо

от старо магаре,

средно магаре

и младо


се озовало сред житена нива.

- Я да ги нямаме такива -

рекли. - Що за глезотия

са тия


стъркове, когато са се народили

навънка толкова много бодили.

И всяко взело из нивата да се търкаля,

кога по-бързо, кога агаля-агаля.

Добре, ама пустото жито

все се изправяло упорито.

Додето в единия край бивало

стъпкано и унило,

в другия край сокове наливало

и току-виж вретенило.

Магаретата се прибрали на сянка

да си помислят и точно тогава

добили тая философска осанка,

която и днеска ги отличава.

Стигнали до извода, че пшеничната нива

тъй или иначе път си пробива,

но това не бива да значи,

че при обстоятелства като тия

магарето ще престане

със своята магария...


1973

ДРЕСИРАНОТО ПСЕ


Едно дресирано псе

все


иска да надхвърли своята роля в цирка.

Ще вземе публиката да го освирка.

Искам да го предпазя, понеже

после няма да види манежи.

Слушай ме, пале.

В цирка едни мъже

правят салтомортале,

други вървят по въже.

Само това им липсва - да им се сеца

насам-натам по трапеца

из краката някакъв дребен пес:

демек и аз съм от тез.

Подавай цилиндъра, подавай бастуна

с муцуна


и баста -

зарежи другата краста.

На дресирания не му отива

самоинициатива.

Отвръщаш ми огорчен,

че всеки иска да бъде изтъкнат,

всички се стремят да изпъкнат.

Но вземи пример от мен.

Аз например отлично знам,

че и без мен циркът е много голям...


1974
ЕЛЕН И ХРАНИЛКА
Един елен лопатар

през една тежка зима

нахрани се на хранилката като цар

и усети, че го обзима

желанието да философства

/и то си иска свойте удобства/:

“Сбъдна се мечтата ми въжделена -

хората вече уважават елена.

Не го оставят

от глад да се закандилка,

а му поставят

хранилка.

Радва ли се на подобни грижи вълкът?

Аз обходих гората голяма

от кът до кът,

но хранилки за вълк няма”.

Така разсъждаваше лопатаря

и продължаваше да си го повтаря.

А всъщност прост беше въпроса.

Коя ловна дружина ще се халоса

и сметне за дълг

да слага хранилки за вълк?

Та на вълка хранилки защо са?

На него му стига, че има елени.

Особено пък такива едни умилени...
1974

КЪРТИЦА И БОАБАБ


Поет от племето балумба

покрай реката Лаулаба

вървейки, зърна, думба-лумба,

къртичина под боабаба.


Ще драсна басня, думба-лумба,

такава басня днеска тряба -

да чуе племето балумба,

че има враг под боабаба.


Написа как къртица слаба

копала дълго, думба-лумба,

да подкопае боабаба,

свещен за племето балумба.


Ала не пада боабаба

във Лаулаба, думба-лумба.

Морал: къртицата е слаба,

а силно - племето балумба.


Къртицата под боабаба,

макар ругана от поета,

живя, додето стана баба,

със кротки работи заета.


Не мислеше - къртица клета -

да подкопава боабаба.

Това го знаеше поета,

но с басни вадеше си хляба.


1974

ПЕСЕН КЪМ ГЛУХАР


Защо, глухарю, викаш чак до Бога

и късаш петльовския си гласец,

и тупаш се в гърди до изнемога,

че си най-важна птица и певец?


Млъкни! Не се така самопрославяй,

глухарю, а на скромно клонче стой.

Ами че славеят, макар и славей,

съвсем не е певец единствен той.


А над полето пее чучулига,

от боровите вейки пее дрозд,

на орех каца пееща авлига,

и кос - върху череша или грозд.


Цвърти над индианските колиби,

макар че чува се едва-едва,

дори микроскопичното колибри.

Глухарю, не случайно е това.


Да има птици всякакви из нея

природата е наредила...Тюх,

изгубих сума време да ти пея,

макар да знам отлично, че си глух.


1974

КАЛКАН И ТИГАН


Една историйка проста е тази,

която ни доказва, че да -

природата грижи се да опази

беззащитните си чеда.


Нищо и никакво чедо - калканът -

гледам го покрай нашия плаж

при опасност да бъде хванат

как се слива с пясъчния пейзаж.


Слива се с песъчинки такива,

при каквито е отишъл -

с дребни като съчми се слива,

но и с едри като чакъл.


Ако има на пясъка клечка,

довлечена не знам откъде,

за калкана не представлява пречка

подобна шарка да си даде.


Най-подире с рибарските мрежи

слива се пустият му калкан,

та трудно рибарят да забележи

плячката за своя тиган.


Продължава усилията си дръзки

и с тигана се слива съвсем,

и на олиото самите пръски

имитира по гръб и корем.


След което се слива с тази

басничка, доказваща ни, че да -

природата грижи се да опази

беззащитните си чеда...


1974

КУЧЕ, КОТКА И ДЕЙНОСТ


Кучето и котката здравата са ни вързали,

че се гонят като куче и котка.

Всъщност това са дълбоко прикрити мързели,

само че всеки от тях енергично се мотка.


Хайде де, как пък до днес не се случи

от толкова векове, хайде де,

някоя котка да я настигне куче

и да я изяде?


Вечно топуркане, вечна гонитба,

вечно “бау” и вечно “мяук”,

вечна гонитба, но никога уловитба -

вечният номер е тук.


В тая басничка даже бабата

би открила явна идейност -

че не е важно да свършваш работа,

а да развиваш дейност.


1975

КИТ
Нещо ми се виждаш

малко сърдит,

че в зоологическата градина

нямало кит.

Обаче има в последна сметка.

В океана е китът,

но пак зад решетка.

Виждаш ли на устата му

тая космата четка?

Това е всъщност

една решетеста цедка,

през която китът, ще ли - не ще ли,

може да поглъща само мекотели.

Иначе какъвто си е голям,

хам-хам,


ще изгълта самото море,

че и сушата не може му се опре.

А от това ясно се вижда, сине,

че на зоологическите градини

природата е

най-добра архитектка:

като е знаела, че не може

един гигант да се сложи

в клетка,

поне пред лакомията му

е закопчала решетка...
1975

МЕЖДУ ТИГЪРА И ЛЪВА


Гледай тигъра как постоянно снове и се мята

покрай железните пръти на поразия:

ако случайно настъпи моментът на свободата,

дебне да не го изпусне, горкия.


А лъвът - напротив, през цялото време дреме

и ако понякога отвори око или две,

то е само колкото на присмех да вземе

съседа си, че така непрестанно снове.


Присмехулно намига му: ей, глупав тигър,

тая работа само ще те омаломощи -

някакъв миг да очакваш напразно, мигар

тоя миг не сме го изпуснали в джунглата още?


Обаче все така снове тигърът окошарен,

като отърква дневно по хиляди пъти

гърба си, от ивици жълти нашарен

и от сенките на железните пръти.


Гледам тигъра и си мисля, таквозина,

че трудът му напразно съвсем не отива:

така той излъсква металните пръти с козина,

та поне клетката му не е ръждива...


1975

БАСНЯ С МОНОЛОГ


Май че не мога посочи, не мога,

по-инатливо животно от Монолога.

А да вземат един Монолог,

под предлог,

че бил строг,

да го назначат за инспектор

на пазарния сектор.

Среща нашият Монолог една Крава

и започва да я ругае яко:

- Слушай ма, такава и онакава,

ти защо не даваш редовно на всяко

тримесечие месо и мляко?

Мучи Кравата, възразява:

- Но, Моноложе,

не може

едно и също животно да дава



и мляко, и кожа тоже,

или поне не е логично.

Монолога не само ухо не дава

на думите на нещастната Крава,

но даже я гледа монологично.
Продавачът на плодзеленчука захваща

да му обяснява добре

за кое нещо трудът не се плаща

и кое няма кой да го обере.

Монолога не слуша, а чука

с юмрука


по тезгяха на плодзеленчука.
Иска от книжарката книга,

с неподправена, вика, човешка съдба.

Тя му разправя какво не достига,

но него окото му и не мига -

книга, вика, та книга!

И си тръгва с празна торба.


Така се намери в небрано лозе

нашият Монолог най-подир:

смята, че нарочно светът го тормози.

Добре че срещна

един от Великите Монолози -

на Хамлет ли беше или на крал Лир?

И разказа му без остатък

своя дълъг дерт и широк.

Другият Монолог беше кратък,

но съдържаше важен урок:

- Ако искаш да оцелееш нататък,

трябва да влезеш във диалог...


1977

ИЗГУБЕНИЯТ ВЪЛК


Един вълк имаше хоби

да се губи

из пустинята Гоби,

дето навиците са груби

и благата - оскъдни.

Но все пак я някоя мишка

ще мръдне

или ще изпусне въздишка.

А сега въздишаше нашия звяр,

неразбиращ и зъл:

живинка няма дори за цяр -

само тиня и само чакъл.

- Да опустее пустинята ви макар! -

виеше тъжно от кът до кът,

бродейки по засъъхнала тиня.
Заблудил се беше вълкът

и попаднал в духовна пустиня.


1977

МОЛЕЦ
Разтворил съм вратите на гардероба

и се моля като пред някой иконостас

на молеца, който дрехите ми съзоба.

/Той молец, а се моля аз/.

Защо, викам, такава злоба?

Защо ми съзоба

костюма, макар и стар,

макар и с прокъсан хастар?

Знам го аз, че не е вече на мода

и с него не ходя.

Но все пак ми е скъп,

защото

наказанията си обществото



струпваше и на мой и на негов гръб.

Какви ли кресла не е търкал унил?

Кой ли не го е клеймил?

Затова ми е мил

и просто като в семеен музей

окачих го в кьошето,

така че недей

да го правиш и ти на решето!


И хайде, оня бил демоде.

Ами за тоя кажи ми де,

него защо го изяде?

С него пък получавах награди

и е надупчен от ордени и значки.

И е в линия като дреха.

Имай уважение все таки

към доспехите на успеха!


- Я стига си вдигал шум -

тръсна молецът в нозете ми дреб, -

че си имам нещо наум

и за тоя костюм,

който е върху теб...
1978

МИШИ СТЕНОПИСИ


Мише пише стенописи.

Е, какво? Търпи се.

Ех, не е боянска фреска,

ама чак пък толкоз днеска

да се иска от мишок,

е критерий твърде строг.


Вярно, тук при тая крива

спада изведнъж нивото,

цялата творба красива

се превръща просто в брак.

Но анализът разкрива,

че е станало, защото

е мяукнал котарак.

Трепнал е мишока тука,

но и плъх да прави фреска,

котка като измяука,

фреската си ще оплеска.
А пък тия долу двата

щриха, криви като кюнец,

стилно чужди на творбата

/пришит калец о калцунец/,

тях не ги е причинило

нито коте, ни котило. -

Някой само, представи си,

е извикал: “Писи, писи”

и това е разкривило

пусти миши стенописи.


Ще се блъска над проблеми

реставраторът след време...


1978

КОТКА И ВРАБЕЦ


Котака милвам, а той мърка,

очи притворил на балкона.

Един врабец обаче хвърка,

с крило почти о мен се търка,

а после цвърка ми от клона:
- Враг, враг си наш! - така чирика,

та къса му се чак гласеца. -

Ти галиш котарака, вика,

приятел си му на кръвника,

помагаш му срещу врабеца!
Ей, врабчо, стига толкоз кряска,

че човката ти ще пресипне.

Задържам аз, макар и с ласка,

котака да не ви опраска,

а ти писукай, че да рипне...
1978

КАК СЕ РИСУВА ПОРТРЕТ НА ГАРВАН


Рисували ли сте до днес, не сте ли

портрет на гарван? За да бъде верен,

вземете целия комплект пастели,

не смятайте, че стига само черен!


Опитайте се първо на черновка.

Рисувайте внимателно сега

отворената човка,

с която вика “га”.

Да се изпише туй “га-га”

съвсем не е шега, га-га, шега!


Не само че не е обсебвал гарван

гнездо, направено от чужда птица,

а бива той от своето изкарван

от някоя нахална кукувица.


Опитахте ли се върху черновка?

Рисувайте внимателно сега

отворената човка,

с която вика “га”.

Сега в това “га-га, га-га”

да проличи тъга, га-га, тъга!


Над рожбите си гарванът трепери

и черен е, за да ги скрива в мрака

с крило така, че да не ги намери

окото лакомо на котарака.


Опитайте се пак върху черновка.

Рисувайте внимателно сега

отворената човка,

с която вика “га”.

Сега в това “га-га, га-га”

да проличи гальовност плюс тъга!


Портретът е готов подир минута,

остава следното да се надращи:

Бъдете умни като марабута,

но като гарвани - любящи!


1978

МАРШ НА БРОЙЛЕРИТЕ


Раз-два, куткудяк! Човече, стига!

Ставаш на кокошките за смях

и на пилетата дечурлига,

дето казваш устно или в книга,

уж че бройлерът не знаел страх.
Бройлерът в машина бил излюпен,

а не бил излюпен под крилце,

затова инстинктът целокупен

за отбрана в него бил пречупен

още като бил жълтък в яйце.
Имало сега край нас лисици,

а не знаели сме, хи-хи-хи,

че лисиците се хранят с птици,

мислели сме с глупави главици,

че лисиците ядат мухи.
Куткудяк, не сме дотам невежи,

раз-два, но сме бройлери безброй,

и не бягаме от звяр, понеже

просто няма да се забележи,

раз-два, кой е бил отнесен, кой?
Даже някой бройлер от безброя

да речем, се сбие с някой пор,

кой ще забележи кой е тоя

и да каже браво на героя,

дето давал е на пор отпор?
Бройлерите сме напълно равни

и разбира бройлерът добре,

че пред ястреб ако не пошавне,

то и шансовете му са равни

оня другиго да избере.
Именно инстинктът целокупен

тука действа като две и две.

Стар ли е или новоизлюпен,

гледам, питаш се сега, захлупен

над премъдръсти от векове.
Ще изпаднеш може би в заблуди

кой страхлив е днеска, кой е смел.

Кукуригу, именно затуй се труди

от заблудите да те събуди,

кукуригу, бройлеров петел...
1979

ПРИЛЕЖНИЯТ ЕЖ


Ежко Бежко е прилежен еж.

Викнат ли му: “Ежко Бежко, беж

нещичко да донесеш” -

тича той, прилежен еж.

Тежко ли е, Ежко Бежко?

Няма как - и да е тежко,

тъй ще бъде, щеш-не щеш,

щом си ти прилежен еж.


Ако беше неприлежен еж,

ех, тогава може както щеш...


1979

ХУБОСТ И СИЛА


Една Сила срещнала една Хубост

и като гледала да избягва грубост,

я замолила: - Мила,

зная, че съм хубава Сила,

но съм си наумила

да го чуя от самата уста

на Хубостта.

Хубостта почнала да се оправдава:

- То насила хубост не става.

Силата я окуражила:

- Не ставай дребнава.

Силата може да има слабости, мила,

както и Хубостта.

Но не забравяй, че слабостта

на Хубостта

не е в друго, а в слабостта!

- А-а-а! - зяпнала Хубостта

с изящна уста

и се провикнала, колкото има сили:

- Ти си най-хубавата от всичките сили!

С което и двете се съгласили.

После три дни

яли,

пили


и се веселили.
1980

ПАЯШКИ РАБОТИ


Паяк тъче нишки.

Тъй тъче, та чак

му излизат пришки.

- Тоя паяк е глупак

да се труди мъченишки! -

смее се една муха.

- Я го вижте, ха-ха-ха,

я го вижте, я го вижте

туй нещастно същество

вече се изприщи,

а пък няма за какво.

Кой е толкова наивен,

че да вземе

в наше време,

след като е обигран,

да се хване в примитивен

паяшки капан?

Няма мухльовци такива,

байчо Пайчо, ха-ха-ха! -

грациозно се извива

умната муха

покрай мрежата му в кръг.

Цък!

Пълна тишина. Ни гък.



И муха да бръмне, ще се чуе.

Но не чува се комай.

Пък и няма да се чуе.

Както на мухата край,

тъй на басничката краят туй е.

Бих додал

в порядък на морал,

ако той не е морално остарял:

Може с умствения си багаж

паяка да превъзхождаш дваж,

може да го превъзхождаш триж,

но от него пак си по невежа,

ако не стоиш

по-далеч от паяшката мрежа...


1980
ГАРГА КРАЙ НИАГАРА
Кацна гарга край Ниагара,

че като гракна: - Грак!

Стига си дигала пара,

ма Ниагаро!

Ей сега ще похлупя под звуков капак

твойто корито старо:

ще те надвикам с грак,

Ниагаро!


Имам си нужната човка,

имам си нужната подготовка,

да не говорим пък за мерак.

Грак! Грак! Грак!

Но естествено от голямата влага

и от усилие врат да протяга

гаргата скоро прегракна.

А пък за гарга това е беда.

Другаде - да,

но тука поне има вода

човката да си оплакна.

Рече си гаргата и пийна водица

от Ниагара.

Това я накара

да се почувства още по-важна птица.

- Га! Га! Е, сега

аз съм на силата си в разгара:

с Ниагара си правя гаргара!...


Може би не ми хващате вяра,

обаче аз бях

снощи на гости у тях

и я чух и видях

как до късничко през нощта

тая същата гарга си прави гаргара

даже с неща

по-големи от Ниагара...


1980
КОМАР СРЕЩУ КОМАРА
Един стар Комар

поучаваше младо Комарче:

- Не играй на комар,

макар че


може

комар да заложи

и на печелившия кон.

За комара все тази -

дали бившия

или печелившия

шампион

ще го прегази.


1981

СЛОН И РОБОТ


Хората измислиха робота

и при слона пратиха робот.

Всичките задачи на хобота

ги пое един робот-хобот.


Слонът гладен пред робота зейна

и роботът даде му трева.

Жаден зейна - оня от басейна

и вода му даде след това.


После по програма го почеса

също като истински хобот.

Но това на слона не хареса

и настъпи бедния робот.


Слонът се почеса със хобота,

стария, и рече: - Може би

по-добър е в другото робота,

но не чеше, дето ме сърби...


1982

МОРАЛ ЗА КЪРЛЕЖИ


Кърлеж на къра лежи,

а край него рой кърлежи

по целия кър

кръжи ли, кръжи:

такър-такър.

И понеже не мръдва лентяят,

работливите го ругаят:

- Стига на наш гръб си лежал!

- Срамиш бащиното си име!

- Да се впиеш май ти е жал

в някое кравешко виме

или в човешко такова,

та лежиш на морална основа?
А пък кърлежът просто от мързел

не беше за плячка забързал

и от мързел не беше разбрал,

че чрез мързела бе се обвързал

с най-добрия за кърлеж морал:

по-добре да се случиш

кърлеж такъв,

отколкото кърлеж, винаги смучещ

кръв!
1987

КЪЛВАЧ И АНТЕНА


Кър-р-р! - всички от леглата скачат.

Децата плачат,

майка им реве.

Картечни откоси! Какво ли значат?

Залягам в двора по пижама,

озъртам се - войници няма.

Ох, Господи, кълвачът

на покрива антената кълве:

кър-р-р, едно, кър-р-р, две!

Кълвачо, да му се не види,

наистина във нашите антени

такива какавиди

са вгнездени!

Обаче, ще ме извиниш,

ако не млъкнеш

и вънка ги измъкнеш,

така ще развониш!

А ние тук нали

в бунгалото на въздух сме дошли?

Над моите дечица се смили!

Бъди

разбрана птица:



иди в гората и си извади

по-безобидна вонещица!


1987

ЧУДОВИЩЕ И СТАНОВИЩЕ


Чудовището, вече твар дръглива,

потегляше да си отива

назад в горите мезозойски -

изтекла бе му ерата.

И както в случаи такива

бива,


тълпата втурна се геройски

след него да дюдюка,

проклинайки му и намерата.

- Защо и ти си тука? -

извърна срещу мен туловище

дебелокожото чудовище.

- Към други може да съм бил свиреп,

но всички знаят, че към теб

аз имах положително становище!

При толкоз поводи да те изям,

все пак прощавах твоите забежки.

Затуй ли те оставих цял,

сега по мен да хвърляш кал

с тълпата от злословещи?

Улучи ме, не те е срам!

Постъпих, значи, с теб човешки,

а ти със мен - като чудовище!
Не се чуди, чудовище,

а чуй:


не е неблагодарност туй,

а най-човешкото становище -

дори

и най-добри



становища

чудовищни са при чудовища.

А пък становища,

дори най-тежки,

от хора щом са, са човешки...
1987

ПОДКОВАНИЯТ ВОЛ


Обикновено волът не обича

ковачът да го подковава

и с упоритост бича

мучи,


фучи,

не дава.


От малък туй го знам,

а днеска гледам - волът тича

сам

към наковалнята и слага



във менгемето сам копита.

“Ковачо, де си? - погледът му пита. -

Не се бави!

Ела ме подкови

веднага

от другите волове по-добре!”



Бре!

Не се стърпях, попитах вола:

“Ти май си вол от нова школа?

Отвърна ми едва-едва

повдигайки над наковалнята глава:

“Не съм от друга школа повлиян,

а от човешката ви школа, негли:

вол, който е идейно подкован,

хомот не тегли.

Та затова

към наковалнята се носим презглава.
1987
ПЛЪХ И КОРАБ
Един плъх,

както в трюма

сума

блага нагъва,



усети отнякъде влажен лъх

и рече: не ще и дума,

че корабът ми потъва!

И додето други се колебаят,

той го напусна пръв,

тъй като обичаят

на всички плъхове е такъв.

Да, но корабът нямаше друга пробойна

и продължи да си плава,

зер пробойна от плъх

туй не е бойна

пробойна,

та кораб да потопява.

И зад кораба нашият плъх,

чак додето остана без дъх

удря ядосан вълните с опашка:

ей че работа - опитен плъх,

как извърших постъпка хлапашка!

Поуката ли?

Недейте се грижи за плъха -

все в някой кораб ще се напъха!
1988

КОНСКА БАЛАДА


Кой тъй яха във нощния мрак?

Разбира се, коня

от оня

дарак,


на който разчепкахме цяла епоха

и нови епохи след нея дойдоха.


Дочул да го зове натам

тръбата стара, трам-та-рам,

препуска с хъс

в галоп и тръс.

Покрай блестящи нови магазини,

срещу блестящи нови лимузини,

с подковите си удря, чат,

на ново щастие печат.

Натам, натам! Натам-натам!

Площадът, по средата храм.

Не е то храм, а е главина

на колелото на съдбата

и пак зоват го него, ата,

тъй както през оназ година,

отново да върти долапа,

понеже е такъв етапа.

И щом предишният жокей

зове го пак,

то няма как:

о кей, жокей, о кей!


Такър-такър, такър-такър,

добрият стар айгър

пристига там, пристига там.

Тръбата свири, трам-та-рам.

Досущ като тогава е, досущ:

прожектори, оркестър, туш!

Народът ръкопляска, вика, свирка.

Възвърнал младите си сили,

от щастие жребецът цвили,

така и не разбрал,

че влиза в цирка.

1992
КОС И СЛАВЕЙ


Изящни славееви трели

в гората през април ехтели,

та тварите почти не спели

от песенния транс.

Единствен косът, включен в хора,

без дарба, но и без умора,

привнасял малко дисонанс,

зер своя песен той не притежавал –

на славеите само подражавал.

Но сложен бива на певците пътят:

щом славеите почнали да мътят,

да хранят

малките с мушици

и да ги бранят

от грабливи птици,

не само временно да пеят спрели,

ами, то се вика,

от страх си глътнали езика

и с него всичките си тарантели.

И само косът продължавал

да пее както подражавал.

В гората тварите спокойни

спели,

че все пак славеите сладкопойни



не са напълно занемели,

та да се чува само гарванското “Га”,

почти като при хората сега.
Към края сме, та ти долавяй

поуката за млъкналия славей

и коса, който пеел в транс.

Поуката е, чуй, приятел:

че даже истинският подражател,

ако е истински,

ще има своя шанс.
2001



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница