Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ



страница8/8
Дата02.02.2017
Размер1.55 Mb.
Размер1.55 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8

БЕЛЕЖКИ

*АМАЛИЧАНИ - разбойнически народ, населявал Южна Палестина, дотягащ на Израел с набезите и грабежите си; за свой праотец считали Амалек, внук на Исаав.

*АПОЛОНИЙ ТИАНСКИ - представител на късното неопитагорейство, странстващ проповедник, смятан за пророк и чудотворец, за "божествен мъж", както го нарича един от първите му биографи Филострат II Флавий.

*АПУЛЕЙ (ок. 124 г. от н. е.) - древноримски писател, адвокат и философ от Платоновата Академия, автор на "Апология" и на романа "Метаморфози", известен също под заглавието "Златното магаре", който е реалистично-битово и сатирично изображение на античния свят.

*АРЕОПАГ - висш съдебен орган в Атина, заседавал на хълма на Арес (на гръцки - Ареопаг), откъдето произлиза и името му.

*АРИМАН - древноперсийско божество, управлявало царството на смъртта, тъмнината и злото, повелител на демоните.

*АРИСТИД (540 г. пр. н. е.) - политически водач на Земеделската партия на аристократите в Атина и стратег в морски сражения от времето на Гръко-персийските войни, почитан и уважаван заради справедливост та си и заслугите си към Атина.

*АСТАРТА - във финикийско-сирийската митология - богиня на Луната, любовта и плодородието, олицетворение на творческите сили на природата и майчинството; в елинистичния период я отъждествяват с гръцката Афродита и римската Юнона.

*АТРИЙ - централното помещение в древноримската къща, в което се намирало огнището.

*БАКХУС - латинското име на гръцкия бог Дионис.

*ГОРГИЙ (485 - 380 а. пр. н. е.) - заедно с Протагор един от главните представители на гръцката софистика.

*ГОРГОНИ - сестрите Стено, Евриал и Медуза, дъщери на морския дракон Форкин и китоподобната Кето. Техните глави били покрити със змии вместо с коси, а страшният им поглед вкаменявал хората.

*ДОМИЦИАН, ТИТ ФЛАВИЙ - римски император в 81 - 96 г. от н.е. Неуспешните му походи срещу даките предизвикали бунтове сред войниците. Репресиите и екзекуциите не помогнали на Домициан, който бил убит от заговорници, а сенатът постановил да бъде промъкнат дори споменът за него и да бъдат унищожени всички изображения на деспота.

*ЕМПЕДОКЪЛ (495 - 435 г. пр. н. е.) - древногръцки философ. Според натурфилософията му корените на всички неща са огънят, водата, въздухът и земята. Те се съединяват механично благодарение на любовта, а се разделят чрез омразата.

*ЕНОХ - наричат го още "Седмия от Адам", известен като патриарх, живял близо до Бога, вярвал в идването на избавител и пророкувал бъдещия съд. Заради благочестието му Бог го преселил в небесните селения, без да познае смъртта. Съществуващата апокрифна книга, която носи неговото име, е съставена вероятно в I в. от н. е., но никога не е била приета за каноническа.

*ЗАКОН (на евр. Тора) - наименование на първите пет книги от Библията, известни още като Петокнижието на Мойсей.

*ЗОРОАСТЪР / ЗАРАТУСТРА/ - древноирански митически религиозен учител и философ от VІІ-VІ в. пр. н. е., основател на религията зороастризъм. Характерна за нея е есхатологичната концепция за историята, в края на която богът на светлината Ахурамазда (Ормузд) ще победи бога на тъмнината Ариман, след което ще призове всички на велик съд, за да пречисти душите.

*ЙЕРОГРАМА - тайно писмо на жреците.

*ЙОСИФ ФЛАВИЙ (37 - 100 г. от н. е.) - писател историк, произхождащ от иудейски свещенически род, написал на гръцки седем книги, наречени "Иудейска война", и двадесет книги "Иудейски древности".

*КАРНЕАД ОТ КИРЕНА (214 - 129 г. пр. н. е.) - гръцки философ, схоларх на Новата Академия в Атина, главен представител на академичния скептицизъм. *КИБЕЛА - фригийска богиня, почитана като "Великата майка на боговете" и на всичко живо на земята.

*КЛЕОН (умрял 6 422 г. пр. н. е.) - атински политически деец, предводител на партията на радикалните демократи. Тукидид и Аристофан са настроени твърде враждебно към него, те го осмиват в редица свои произведения ("Конници", "Свят" на Аристофан).

*ЛИЗАНДЪР - завоевател на Атина по време на Пелопонеската война, известно време изпълнявал длъжно сттанаварх - т. е. командващ спартанския военен флот, и фактически бил глава на спартанската държава. Влизането му като победител в Атина било особено оскърбление за атиняни и поради един друг факт - по произход Лизандьр бил мофак, т. е. син на спартанец и илотка, но получил спартанско възпитание.

*ЛУКИАН (ок. 120 - 190 г. от н. е.) - древногръцки писател сатирик, автор на около 80 съчинения, в които осмива религията, пороците на своето време, упадъка на нравите. По-известни негови произведения са "Диалози на боговете", "Диалози в царството на мъртвите", "Сънят", "Диалози на хетерите" и др.

*МАЗДАИЗЪМ - религия на древните ирански народи, възникнала в началото на I хилядолетие пр. н. е., която проповядва постоянна борба между добрия бог Ахура-мазда и злия бог Ангра Майню.

*МАКАВЕЙ - Иуда Макавей, вожд на въстание, избухнало в отговор на религиозните преследвания на иудеите от Антиох IV (166 — 160 г. пр. н. е.).

*МАМОНА (или Мамон) - древносирийски бог на богатствата, в християнските текстове - олицетворение на дявола.

*МАРАТОН И САЛАМИН - Пйоре има предвид решителната битка между гърци и перси през 490 г. пр.н.е. в равнината край брега на Маратонския залив, в която гърците сразяват два пъти по-многочислената персийска пехота. В тази битка смятаната за непобедима персийска войска за първи път е принудена да се спаси чрез бягство. Колкото до Саламин, между този остров и атическия бряг става една от най-големите морски битки по време на Гръко-персийските войни. В нея ескадрите на Ксеркс въпреки численото си превъзходство претърпяват поражение от съюзените гръцки войски под командването на спартанеца Еврибиад.

*МИДИЙСКИ ВОЙНИ - Аристотел нарича Мидийски Гръко-персий- ските войни от началото им (500 а. пр.н.е.) до битката при Платея (479 г. пр. н. е.), в която персите претърпяват поражение.

*МИНЕВРА - староиталийска богиня на мъдростта, изкуствата и занаятите, отъждествявана често с гръцката Атина.

*МОАВЦИ - Водели началото си като народ от Авраамовия племенник Лот, населявали земите на изток от Мъртво море, почитали боговете Ваал и Астарта, окончателно били покорени едва при Давид.

*НУМА ПОМПИЛИЙ - легендарен римски император от сабински произход, приемник на Ромул, основателя на Рим. Легендата разказва, че негова съпруга и вдъхновителка била италианската нимфа Егерия. Чрез нея Нума добил магическа сила - можел дори да отблъсква мълнии от хора и животни.

*ОРМУЗД, ПОБЕДА НА ОРМУЗД НАД АРИМАН - персийски богове на доброто и злото. Според персийската митология светът се дели на две царства – светлото небесно царство на доброто, управлявано от Ормузд, и царството на смъртта, тъмнината и злото, в което властва Ариман. Тези две царства и управляващите ги богове водят неспирни борби. Вярва се, че накрая Ормузд - творецът на всички блага, на всички богове, ще победи Ариман - бога на смъртта, злото и лъжата и повелител на демоните, носител на нещастия и болести.

*ПАН - аркадски бог, защитник на овчарите, дребния рогат добитък и пасищата.

*ПАСХА - най-тържественият еврейски празник, празнува се през пролетта в продължение на седем дни. Установен е през нощта, в която израилтяните трябвало да излязат от Египет. В своя първоначален сми съл тя е свързана с жертвата, при която невинно животно се принася за изкупление на греховете, и с празненство в чест на избавлението. В своето най-велико значение тя е праобраз на изкупителното дело на Христос, което като "Пасха наша биде заклан за нас" (1 Кор. 5: 7), при това в самия завършек на Пасхата, като "непорочен и чист Агнец" (1 Петр. 1: 19).

*МИТРА /МИТРАС/ - старо индоперсийско божество на светлината, влязло в жестока борба с бика, създаден от Ормузд, заклало го и го принесло в жертва. От кръвта на космическия бик по земята покълнали полезните растения и възникнало плодородието. Култът към Митрас се разпространил от римските войници по всички краища на империята и изместил останалите божества (дори императорите Нерон и Комод се посветили в неговите мистерии). Този култ съществувал до IV в. от н. е.

*ПЛУТАРХ (ок. 46 - 120 г. пр. н. е.) - древногръцки писател, върховен жрец на Аполон в Делфи, автор на произведения с философско, етическо, религиозно и културноисторическо съдържание, познати под общо то заглавие "Етика", и 46 "Сравнителни жизнеописания" на бележити гърци и римляни.

*ПЛУТОН - бог на подземния свят и на земните недра.

*ПОРФИРИЙ (233 - 300 г. пр. н. е.) - гръцки философ, неоплатоник, ученик и биограф на Плотин.

*ПРАЗНИК РАЗПЪВАНЕ НА ШАТРИ - празник, който евреите празнуват през есента в израз на благодарност за добитата реколта и за напомняне за времето, в което израилтяните живеели в шатри и колиби, странствайки из пустинята. Продължава седем дни и завършва със свещено събрание.

*СЕДЕМДЕСЕТТЕ - стареите на Израил, избрани от Мойсей при преминаването на пустинята от Египет към Ханаан.

*ТЕМИСТОКЪЛ (ок. 525 - ок. 467 г. пр. н. е.) - атински политически деец, ръководител на атинската демокрация.

*ТЕОДОСИЙ ФЛАОВИЙ - римски император, живял в периода 347 - 395 г. от н. е. През 391 г. със специален едикт той забранява езическите култове. След този едикт са разрушени много антични храмове, сред които и елевсинският.

*ТИРС - пръчка, украсена с бръшлянови или лозови листи и увенчана с борова шишарка, носена като жезъл по време на Мистериите.

*ТРИКЛИНИУМ - ложе за трима души и маса за хранене в древния Рим.

*ФАВЪН - праиталийско добронамерено божество, покровител на полята, планините, горите и стадата.

*ФИЛИСТИМЦИ - обитавали земите на югозапад от Ханаан, занимавали се със земеделие, но притежавали войнствен дух, постоянно враждували с Израил. Да ги покори се удало единствено на Давид. Кланяли се на Ваал и Дагон.

*ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ (ок. 25 г. пр. н. е. - 50 г. от н. е.) - иудейско-елински философ. В работите си се опитва научно да обоснове иудеиската религия и теология и дори да я съедини с гръцката философия.

*ХАРПИИ - В гръцката митология - демони на бурята, изобразявани като полуптици, полужени.

*ХАМЕРИ - в древногръцката митология - чудовища с тяло на козел, глава на лъв и змийска опашка или с три глави - на лъв, коза и дракон, които издишват през ноздрите си огнени пламъци.

*ЯНУС - древноримско божество, почитано като бог на всяко начало и край, като силата, която отваря не бесните двери и пуска светлината и слънцето в началото и в края на деня, пазител на входове и изходи. Изобразяват го като двулик - обърнат сякаш едновременно към миналото и към бъдещето.



Превод: Нина Иванова


1 Бележките със звездичка са подредени по азбучен ред на понятията в края на книгата. - Бел. ред.

2 Тукидид. История на Пелопонеската Война. С., Наука и изкуство, 1979. с. 129. Превод М. Мирчев.

3 Фрагмент от пълните съчинения на Платон, запазен под заглавието„Платон, изгарящ своите стихове".

4 Ксенофонт. Апология на Сократ.

5 Платон. Диалози. Т. 1. С.,Наука и изкуство, 1979, с. 43-44. Превод Г. Михайлов.

6 Пак там, с. 58, 65

7 “Това, което Орфей оповестява чрез смътни алегории - казва Прокъл, - на което Питагор учи, след като е посветен в орфическите мистерии. Платон осъзнава напълно чрез орфическите и питагорейските писания." Това мнение на александрийската школа за приемствеността на Платоновите идеи изцяло се потвърждава от сравнителното изучаване на орфическите и питагорейските традиции и съчиненията на Платон. Тази приемственост, държана в тайна векове, с разкрита от александрийските философи, тъй като те са първите, които разясняват езотеричния смисъл на Мистериите.

8 Съвременната наука не би съзряла в тези факти нищо друго освен обикновени халюцинации или внушения. Античният езотеризъм придава на този род феномени, които нарядко стават по време на Мистериите, едновременно обективно и субективно значение. Той вярва в съществуването на елементарни, полусъзнателни духове, лишени от индивидуална душа и индивидуален разум, които изпълват земната атмосфера и са в някакъв смисъл душите на елементи те. Магията, която е воля, съзнателно насочена към овладяването на окултните сили, от време на време ги прави видими. За тях говори Хераклит: "Навсякъде природата е пълна с демони." Платон ги нарича демони на елементите, Парацелз - елементалии. Съгласно този лекар теософ от XVI в. те са привлечени от магнетичната човешка атмосфера, наелектризират се в нея и са способни да приемат най-разнообразни форми. Колкото по-отдаден е човек на своите страсти, толкова повече той се превръща в плячка на тези сили, без дори да подозира това. Единствено магът може да ги покори и да си служи с тях. Но те образуват област на измамливите илюзии и бесовете,които той трябва да овладее и преодолее, навлизайки в окултния свят. Именно тях Булвер нарича „пазачи на прага" в забележителния си роман „Занони"

9 Това е дървото на съновиденията, споменато от Вергилий при слизането на Еней в ада, в шеста книга на „Енеида", която в поетична форма възпроизвежда главните сцени от Елевсинските мистерии.

10 Златните предмети, поставени в кошницата, наречена циста, са: борова шишарка (символ на плодородието и раждането), спираловидно набита змия (универсалната еволюция на душата: падането в материята и изкуплението чрез духа), яйце (напомнящо сферата - символ на божественото съвършенство, което е целта на човека).

11 Тези тайнствени слова нямат смисъл на гръцки. Това доказва във всеки случай, че те са много дребни и произлизат от Ориента. Вилфорд им приписва санскритски произход. Копх идва от Кansha, Което означава предмет на най-голямо желание; От АUМ, символа на Брахма, и Раs от Раsha, кръг, промяна, цикъл. По такъв начин върховната благословия на елевсинския йерофант означава: Нека желанията ти се изпълнят; върни се към световната душа!

12 Рroclus. Сommen taire de la Republigue de Platon

13 Трудовете, посветени на живота на Христос, през последните сто години несъмнено са едни от най-значителните научни изследвания за това време. Сравнително пълен очерк за тях можем да открием в блестя щото резюме, което прави М. Сабатие в „Речник на религиозните науки" (Лихтенберг, т. VII, статията „Исус").

14 Този възглед, макар и диаметрално противоположен на възгледите на емпиричната школа на Аристотел и Монтескьо, се споделя от великите посветени - египетските жреци, Мойсей и Питагор. Той е изяснен много добросъвестно в едно цитирано по-горе произведение: "La mission des Juifs" от Сент Ив. Вж. забележителната глава, посветена на създаването на Рим.

15 Всъщност в Книгата на Исус Навин е казано, че представители на дванайсетте еврейски племена вземат камъни от река Йордан и ги струпват в Галгал, за да се помни винаги, че Иехова пресушава реката, когато синовете на Израел преминават през нея с Мой- сеевия за кон след изхода от пустинята. - Б. р.

16 Ис. 66: 8-18

17 Ис. 11: 1-5

18 Ис.53: 2-7

19 Такъв е езотеричният смисъл на прекрасната легенда за влъхвите, дошли от вътрешността на Изтока, за да се поклонят на младенеца от Витлеем.

20 Вергилий. Буколики. Еклога IV. Превод Г. Батаклиев.

21 Ирод умира в 4 г. пр. н. е. Днес историците единодушно приемат това време за рождена дата на Христос. Вж. Кайм. Dass Leben Jesu.

22 Не е невъзможно Христос да е роден във Витлеем по случайно стечение на обстоятелствата. Но това традиционно тълкуване изглежда е част от по-късни легенди за живота на светото семейство и детството на Христос.

23 Съд. 13: 3-5.

24 1 Царств. 1: 10-20

25 Иер. 1: 4-5

26 Иоан 8:58

27 Апокрифно евангелие за Мария и детството на Спасителя, публикувано от Тишендорф.

28 Всички си спомнят описанията на Галилея на М. Ренан в "Животът на Исус" и на М. Е. Мелхиор дьо Воге в "Пътешествие в Сирия и Палестина"

29 Тайните летописи от всички времена показват, че моралните и духовни истини от висш порядък се възприемат от някои избрани души без намесата на разума, чрез вътрешно съзерцание и под формата на видения. Този психически феномен е малко познат от модерната наука, но е неоспорим факт. Катрин дьо Сиен, дъщеря на беден бояджия, още от четиригодишна възраст има изключително интересни видения. (Вж. книгата за живота й от Албана Миняти.) Сведенборг, учен с улегнал дух ,наблюдателен и склонен към разсъждения, въпреки доброто си здраве получава за първи път видения на четирийсетгодишна възраст и те нямат никаква връзка с предишния му живот (Вж. La vie de Swedenborg от Матер). Аз не претендирам, че тези явления са идентични със ставащото в съзнанието на Исус, а само констатирам универсалността на вътрешното възприятие, което е независимо от телесните усещания.

30 Лук. 2:52

31 Ис. 60: 3, 18

32 Josephe,A.La guerre des Juifis, livrell, ete. Antiguites. ХІІІ. 5-9: ХVІІІ. 1-5

33 Philon. De la vie contemplative.

34 Допирни точки между есеи и питагорейци: молитвата при изгрев-слънце, лененото облекло, общите вечери на братството, едногодишното послушничество, трите степени на посвещение, организацията на ордена и общността на благата, разпределяни от специален опекун, законът за мълчанието, клетвата в Мистериите, разделянето на обучението на три части: 1) наука за универсалните принципи, или теогония, Филон я нарича логика; 2) физика, или Космогония; 3) морал, т. е. всичко, което се отнася до човека, науката, на която се посвещават специално лечителите.

35 Josephe,A. La guerre des Juifs. ІІ 8

36 Общи положения в учението на есеите и в проповедите на Исус: любовта към ближния като първостепенен дълг; забраната да се заклеваш, за да удостовериш истината; ненавистта към всяка лъжа ;смирението; Тайната вечеря, идеята за която е заимствана от братските вечери в есейските общини, но на товарена с един нов смисъл - този за жертвата.

37 Книга на Енох, гл. ХLV и LХІ. Тези редове доказват, че учението за Божия син и за Триединството, което откриваме в Йоановото евангелие, съществува в Израил много преди Исус и произтича от езотеризма на учението на пророците. В книгата на Енох Господарят на духовете е Отецът, Избраникът е Синът, а Другата сила - Светият Дух.

38 Бит. 14:18

39 Тацит. Летописи, VI, 28, 31

40 Мат. 3: З – 11

41 Разпространено е твърдението, че според евангелията Иоан познава Месията в Исус и го кръщава като такъв. В самите евангелия сведенията за това събитие са противоречиви. Така според Евангелие от Матея Иоан, затворен от Антипа, праща двама свои ученици да питат Исус: „Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?" (Мат. 11: 3). Това закъсняло съмнение доказва, че дори първоначално да е приел Исус за Месията, той не е бил убеден в това. Но първите редактори на евангелията са иудеи, които държат да представят Исус като посветен и ръкоположен от известния иудейски пророк Иоан Кръстител.

42 Ис. 8: 1.

43 Мат 11: 28

44 Иоан І: 46-47

45 Мат.5: 1-11

46 Иоан 3: 2-5

47 Иоан 3: 6,8

48 Мат. 8:20

49 Мат. 25: 1-1

50 Лук. 7: 37-47

51 Резюме на Мат. 15: 3-9

52 Мат. 16: 13-16

53 Мат. 16: 17-23

54 Мат. 17: 1-8

55 Мат 21:13

56 Мат. 23: 13-27

57 Мат. 24: 2

58 Иоан 16: 12, 25

59 Лук. 21:34

60 Мат. 24: 44

61 Мат. 24: 7-34

62 Ис. 66: 18-19

63 14: 16-17

64 Мат. 24: 30-31

65 Мат. 24: 35

66 Лук. 22: 15-16

67 Лук. 22: 19-20

68 Мат. 26: 50

69 Мат. 26: 61

70 Мат. 26: 61-64; Лук. 22: 67-68

71 Мат. 26: 66; Лук. 22: 64

72 Иоан 18: 33-40; 19: 1-15

73 Осъждам го на разпятие! /лат/.

74 Лук. 23: 34

75 Мат. 27: 37, 42, 46

76 Иоан 19: 30

77 Марк. 16: 15

78 Деян. 9: 1-9

79 1 Кор. 15: 1-8

80 Щраус казва, че Възкресението може да се обясни единствено като мистификация от световноисторически мащаб, ein welthistorischer Kumbug. Изразът е по-скоро циничен, отколкото духовит, и не обяснява виденията на апостолите и на Павел.

81 Кор. 15: 39-46

www.spiralata.net


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница