Конкурс за „Доцент" в област на висше образование „Изкуства", професионално направление 2 „Изобразително изкуство"



Дата08.02.2017
Размер169.2 Kb.
Размер169.2 Kb.

РЕЦЕНЗИЯ

от

доц. д-р Борис Кирилов Сергинов



за кандидатурите по конкурс за „Доцент“ в област на висше образование 8. „Изкуства“, професионално направление 8.2 „Изобразително изкуство“, научно направление 05.08.04 „Изкуствознание и изобразителни изкуства“, с тема „История и теория на дигиталните изкуства, видеоарт, видеомонтаж, интерактивен пърформанс и инсталация“ за нуждите на катедра „Изкуствознание“, към НХА, София

на д-р Красимир Терзиев

и на гл. ас. д-р Венелин Шурелов

Красимир Терзиев е роден 1969 в Добрич, България, живее и работи в София, през 1997г. завършва магистърска степен, Живопис в Национална художествена академия, София, в ателието на проф. Валентин Колев и доц. Божидар Бояджиев. през 2012г. придобива образователна степен „Доктор“ към Културна антропология, Философски Факултет, Софийски университет «св. Климент Охридски», София, с шифър 3.1. „Социология, антропология и науки за културата”

Красимир Терзиев представя хабилитационен труд в който, както сам отбелязва е обединил основните насоки на работата си като художник, изследовател и преподавател в областта на визуалните изкуства, новите медии и теорията на културата в периода 2002 - 2015 година. Хабилитационния труд “Между миналото което е на път да се случи и бъдещето което вече е било” е издаден през декември 2015 г. от издателство Изток-запад, София (136 с., 80 с. цветни репродукции и документация на проекти, твърди корици, 17/23 см, ISBN 978-619-152-726-7). Изданието заема заглавието си от последната самостоятелна изложба на д-р Терзиев с ретроспективен характер в Национална художествена галерия, София (4 авг. — 5 септ., 2015) и в Художествена галерия - Добрич (8 апр. — 20 май, 2015), и обхваща голям период и обем от произведения, множество други изложби и проекти от 2002 г. до настоящия момент - рисунки, живопис, обекти, фотографии, видео и инсталации. Като художник д-р Терзиев казва, че се интересува от движещия се образ (езика на киното), и от света на технологиите на образи (мрежовата култура, виртуализацията на човешкия опит). Във връзка с изследователските си търсения, кандидата се представя с поредица от публикации в научна периодика и сборници, а също и с монографията “Ре-композиция. Автор, медия и произведение в епохата на дигиталното възпроизводство”, издадена през 2012 г. от издателство Изток-запад, София, (192 с., меки корици, 17/23 см, ISBN 9786191521319). Изданието е резултат от докторската дисертация на д-р Терзиев по Културна антропология в катедра История и теория на културата, Философски факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, защитена през януари същата година. Д-р Красимир Терзиев пише: „В тези текстове проследявам структурата на съвременното “пост-медийно” състояние, в което традиционни понятия, като оригинал, копие, автор, публика, художествено средство и медии променят местата си в нови конфигурации.“

Преподавателската работа на кандидата се състои от дейността и преподаването му, като хоноруван преподавател в Магистърската програма “Дигитални изкуства” в Национална художествена академия, както и в курсовете в Магистърската програма “Изкуства и съвременност”, в Магистърската програма по Културна антропология и в Бакалавърската програма в катедра История и теория на културата на Софийския университет. Красимир Терзиев описва преподаваните от него предмети, като включващи практически курс (Видео продукция), практитко-теоретичен курс (Документални практики) и теоретичен семинар (Пост-медийна перспектива). Според него преподаваната материя обхваща фундаменталните принципи на конструиране на време-пространство в киното, история и теория на фотографията, документалното кино и документалните подходи във визуалните изкуства, както и актуалните критически и теоретични дебати около пост-медийното състояние (Дельоз и Гатари; Розалинд Краус; Лев Манович/Петер Вайбел).

По нататък д-р Терзиев представя всяка от трите насоки на работата си като я поставя в перспектива, за да очертае взаимоотношенията между художествени и изследователски проекти, и тяхното разгръщане в образователни програми.

След завършване на образованието си се насочва към създаване на произведения които коментират, пресъздават или представят „конкретни събития и ситуации от реалността“, „Този маниер съм запазил в работата си и до сега“ пише д-р Терзиев. След което очертава начина си на работа, как започва от интереса към „някакъв конкретен обект, ситуация, събитие“, като често се оттласква „от чистата документалност“ и много от работите му „се появяват именно в сблъсъка на противоречия“ проявени често „на нивото на различни визуални езици и медии, положени в една равнина“. На д-р Терзиев му се струва “(…) че това е в духа на представата за кино-монтажа на Айзенщайн, като двигател с вътрешно горене, в който всяка експлозия, породена от сблъсъка (…) задвижва разказа напред.“ Кандидатът определя работата си с медиите като казва, че лесно превключва от медия в медия и не се идентифицира в една единствена медия, пише също че част от работата му е „проблематизирането на медията като универсална категория, като материалност, историческа динамика, като структуриращ фактор на лични възприятия и идеологически позиции“ и пише още „В тази логика, търся възможности да разширя параметрите на опериране на определена медия, без да омаловажавам нейната природа и специфика. Или пък търся появяването на една медийна специфика, на базата на интермедиалност.“

Примерите които той представя в предложената за рецензиране документация са “По Българската следа” (2003) видео, в което в откъси от “западни” игрални филми, слушаме клишета за това, що за особени хора са Българите, и в каква особена страна живеят. Представя серия работи (2004-2008) които са фокусирани върху колективната фигура на статистите в киното. “Едно Място” (2004) и “Мону-ментално” (2011) се фокусират върху места на невинно прекарване на времето - игра на деца, отдих и убиване на времето. Терзиев пише „Тези места, обаче се оказват с много тежка идеологическа натовареност, наследство от социалистическото ни минало, и “увисват” в много особено състояние в реалностите на една неолиберална икономика на градското пространство.“

От 2008 интересите на д-р Терзиев се развихрят, както той самият казва: „(… ) към света на виртуалните образи, и от там към космоса. В двуканалната видео инсталация “Съобщение от космоса в двора” проследявам хронологията на възникването и динамиката на феномена на космическия боклук - мъртви остатъци от космическата надпревара (деактивирани спътници, отломки от космически апарати и т.н.) които са се акумулирали в неподозирани количества в стратосферата, превръщайки се в екологична заплаха, и които понякога се връщат отново в най-изненадващи точки на земята като послания с неизвестен произход и код.“ По нататък Красимир описва творческите си търсения като насочени към „Добавената реалност“, „производството на образи, които ни превръщат в космонавти аматьори“ и интереса си към „социализацията на технологиите“ , както той описва своята работа така: „Във видеото “Между Flashback и Déjà- vu” (2015) две камери се наблюдават упорито. Две визуални медии с различен исторически произход, перспектива и специфика влизат в диалог, в двубой, във взаимно изучаване и дебнене.“

И накрая д-р Терзиев обобщава съотношенията между разказ и форма, как се вглежда в сцени от реалността и експериментира с формата и продължава като разказва за работата си „По Българска следа“, където на бяла фланелка е разпечатан кадър от филм. В „Един филм” (2004) киното се разглежда като костюми, декор и статисти. В “Битките на Троя” (2005) основния творчески материал са фотографии и видео интервюта със статисти разказващи за преживяванията си. В “Съобщение от космоса в двора” имаме въобразен метеорит с монтирани на него виртуални кабели на единия канал и фото есе на другия канал.

И накрая д-р Красимир Терзиев прави едно важно уточнение и именно за това предпочитам да го цитирам изцяло: „И едно последно уточнение - както вече споменах, може би е парадоксално, но по същата логика по която не бих искал да свързвам работата си с видео с видео-арта, а по-скоро с експерименталното кино, в подобен дух, не свързвам непременно наблюденията и анализите си на новите медии и технологии с работа директно в полето на новите медии, а по-скоро в линията на “пост-медийния” подход, който реферира или интервенира в света на мрежовата култура с широк спектър от медии - от рисунката до колажа, работата с “found-footage” и “ready-made”, с фотография и видео. Медийните изкуства, или дигиталните изкуства, често се дефинират като произведения, които не могат да се отделят от екрана, от местата и изпълнението на интеракцията със зрителя. Аз обаче, макар и да бях част от Центъра за нови медийни изкуства “Интерспейс” в продължение на пет години, не се асоциирам толкова със света на новите медии, а с тази тенденция, която се появи и нашумя в последните няколко години под етикетите “пост-интернет, пост-медия, пост-дигитално”. Ако ортодоксалната представа за дигиталните изкуства е за артефакт, неотделим от екрана, аз се интересувам от всичко онова, което изскача от екрана, материализира се или дори се намесва в реалността. Или ако привлека на помощ авторитета на Мануел Кастелс, аз не се интересувам от “виртуалната реалност”, а от “реалната виртуалност”. В изкристализирането на тази позиция особено полезен ми беше и възгледа на такъв основополагащ теоретик като Никола Бурийо и дефинираният от него “закон на релокацията”, според който “ …основните ефекти от компютърната революция са видими днес при художници, които не използват компютри за направата на произведенията си”.“

Както виждаме ясно от това изчерпателно изложение от предложените за рецензиране произведения и документи, д-р Терзиев е един изключително силен и категоричен автор с ярко присъствие на съвременната ни художествена сцена. Печелил множество стипендии и награди, той е един безспорно реализиран автор със собствен запомнящ се почерк. Неговата изследователска дейност е с голям приносен характер, подобни трудове са рядкост и изключение в съвременните български научни среди, впечатляващи са както по обем, така и по задълбоченост и докторантският му труд, както и монографията представена за рецензиране. Преподавателската дейност на д-р Терзиев е безупречна и показва висока степен на ерудиция и професионализъм. Компетенциите, знанията и уменията на Красимир са безспорни в областите които преподава, оценката на студентите която съм имал удоволствието лично да чуя от тях е много висока и белязана с благодарност и признателност за наученото от него. В заключение искам да отбележа, че на д-р Красимир Терзиев липсва административен опит по отношение на ръководенето и административното обслужване на една магистърска или бакалавърска програма. В Нов български университет от където идва моят основен опит (въпреки, че съм преподавал и в СУ „св. Климент Охридски“ в курс „Неконвенционални форми“ към ФНПП, а също и в НХА „Дигитални изкуства“, „Фотография“, „Индустриален дизайн“ и на други места и имам опит и от там), е невъзможно да се хабилитира даден преподавател ако не отговаря изцяло на трите основни аспекти на университетската и академична дейност: творчество или научна дейност, преподавателска дейност и административна дейност. Именно за това не мига да препоръчам убедено на уважаемото Научно жури да избере за „Доцент“ д-р Красимир Терзиев.

Д-р Венелин Илиев Шурелов е роден на 03 юли 1977 г. в гр. Бургас, България. Темата на неговия хабилитационен труд (както той сам пише) е свързана с авторските художествени практики, които развива през последните 10 години, между 2005-2015 г. Теоретичните проучвания на д-р Шурелов започват в началото на този период и са свързани с докторската му дисертация на тема “Актьорът като предмет, предметът като актьор. Модернизъм сценографията”, с художествен ръководител проф. Светослав Кокалов. През април 2009 г. той успешно защитава докторската си дисертация.

В периода след защитата на дисертацията, неговите изследователски интереси се насочват по задълбочено към областта на технокултурата и дигиталните изкуства, което надгражда научните му и творчески търсения и оформят категорично авторският ми подход.

През 2008 г. в Национална художествена академия е създадена Магистърска програма за дигитални изкуства, на която д-р Шурелов е съосновател. Основна посока в работата му като творец се променя и свързва неделимо с практиката му като преподавател. Преподава дисциплини свързани с историята и теорията на дигиталните изкуства, видео арт, интерактивен пърформанс и инсталация. Той е част от кураторския екип и технически организатор на международния фестивал за дигитални изкуства “ДА Фест” от създаването му през 2009 г. до последното пето издание през септември 2015 г. Самият д-р Шурелов пише: „Фестивалът е инициатива на Национална художествена академия. Произведенията, които представям са следствие от дългогодишен изследователски труд, те са стъпили на широка платформа от художествени форми и изразни средства.“

В хабилитационният си труд той се представя със седем работи, които очертават авторските му търсения – “Машина за рисунки”, “Фантомат”, “Orthoman”, “Tabula Rasa”, “Събиране и изваждане”, “Man Ex Machina”, “Hand Extension”.

Контекста в който са създадени творбите му е описан от самия автор по следния начин: „В контекста на българското артистично пространство, струва ми се наследихме един приказно-идеалистичен модел на творене, основан на някакво неопределено мистично вдъхновение и други разни идеологически спекулации с креативна окраска. Съвременността изисква от нас друг подход, в чиито основи стои аналитичността и критичността на изследователя. Затова тръгнах с намерението да създам една неформална, псевдотеатрална структура (SubHuman Theatre), в основата на която да е съчетанието между социална рефлексия и емпатия. Исторически унаследените поляризации от сорта дух срещу материя, съчувствие срещу съждение, чувство срещу разум, Изток срещу Запад, предпочитам да видя в системи, в които тези разграничения са преодолени в полза на синтеза.“

Средствата с които се изразява д-р Шурелов са доста широкообхватни както по външни така и по вътрешни признаци и междудисциплинарни както като средства така и като начин на работа с тези средства, той самият добре е описал това: „Както вече няколкократно споменах, начина ми на работа е мултидисциплинарен и това повлича след себе си различни похвати в процеса на създаване на една работа. Основата, която имам от тревненската резбарска школа ми позволява да работя свободно със скулптирането в различен материал. Дървото има специална роля в много от работите ми, но също така в проектите ми съчетавам различни механизми, отпадъци, работа с метал, електронни компоненти, асемблажи, ТВ монитори, видео проекция, рисунка, програмиране и различни интерактивни системи. Владея свободно множество компютърни програми, участващи във всички етапи от създаването на едно произведение – подготовка, продукция и постпродукция. Активната ми работа като сценограф допълва пластично-визуалната основа с наративни и перформативни елементи, задълбочава отношението ми към пространственото разполагане, осветлението и звука. Съчетавам похвати приложими в черната (театрална) кутия и бялата (галерийна) кутия, работа в алтернативни пространства и site-specific. Опита в театралния производствен процес ми позволява с лекота да работя в екип и пълноценно да си сътруднича с програмисти, инженери, архитекти, химици, оцветители, композитори и да сформирам ефективни екипи според спецификата на конкретния проект. Опита и контактите, които съм натрупал не веднъж са били в полза на учебния процес в академията, в процеса на реализация на студентските проекти.“

Самите творби в хронологичен ред са:



  1. Машина за рисунки (2005) – пърформанс / интерактивна инсталация/

“Художника трансформира тялото си в машина за рисунки. Публиката може да вземе участие, следвайки инструкциите и активирайки различните бутони и механизми. Авторството е “автоматизирано” и анонимно. Пускаш монета – получаваш изкуство.”

Същността на “Машина за рисунки” се проектира в една антиутопична перспектива. Тя представя една вероятност по-скоро съвместима със сценария на “Лудия Макс”, отколкото с днешната ни представа за художнически процес и поведение. Тя сатиризира комерсиализацията на съвременния художник и превръщането му в машина за производство на изкуство, пише д-р Шурелов. Тук бих искал да обърна внимание на уважаемото Научно жури, че в тази творба става въпрос именно за интерактивна инсталация и пърформанс, и творбата отговаря безапелационно на профила на обявения от НХА настоящ конкурс, а именно „История и теория на дигиталните изкуства, видеоарт, видеомонтаж, интерактивен пърформанс и инсталация“ за нуждите на катедра „Изкуствознание“, към НХА, София. Сама по себе си творбата е иновативна и носи всички необходими качество за да провокира зрителя и обществеността . „Машина за рисуване“ е и социален пърформанс, тъй като прави хирургически точен, иронично-сатиричен разрез на ситуацията художник-консуматор, творец-публика. Оценявам положително приносния характер на творбата, нейната социална значимост и много ясната и връзка с обявения профил на конкурса за „Доцент“ по който е представена „Машина за рисуване“ и който е обект на настоящата рецензия.



  1. Фантомат (2008) – интерактивна инсталация, видео. Името на този обект/субект е съчинено от две думи: Фантом и Автомат. Фантом произлиза от гръцката дума φάντασµα (фантазма) и означава сянка на някакво същество, видение, илюзия, призрак.

Д-р Шурелов , накратко описва проекта си по следния начин: „Проектът се състои от серия (7 броя) човекоподобни автомати (Фантомати). Фантомата е изработен на принципа на монетно аркадните машини (вендинг машини, слот машини, хазартни машини), които са своеобразен израз на отчуждение в комерсиализираното публично пространство. Идеята се зароди като възможност да се субвертира търговското/публично пространство, използвайки собствените му правила. Фантомата (автомат за фантазии) предлага алтернатива, замествайки комерсиалните принципи и продукти с една неочаквана артистична реалност. Фантомата е хуманоидна дървена скулптура с монетен механизъм, мини плазмен екран и DVD плеър.

Пускането на монета активира специфичен аудио-визуален пейзаж в отворите на очите. Съдържанието на визията отговаря на специфичността на пространството, в което е инсталиран.“ Тук бих искал да обърна внимание на уважаемото Научно жури, че в тази творба става въпрос именно за интерактивна инсталация и пърформанс, и творбата отговаря безапелационно на профила на обявения от НХА настоящ конкурс, а именно: „История и теория на дигиталните изкуства, видеоарт, видеомонтаж, интерактивен пърформанс и инсталация“ за нуждите на катедра „Изкуствознание“, към НХА, София. Качествата на работата са доказани от многобройните й участия във фестивали и изложби.



Тази многократна употреба на тези творби и това, че те не омръзват на широката общественост а всеки път носят в себе си нещо различно и провокативно е белег на всяка от представените в хабилитационния труд творби и е принос на д-р Шурелов към развитието на съвременното Българско изкуство.

  1. Orthoman (2009) – интерактивна инсталация, “Orthoman”, „е интерактивна инсталация, състояща се от човешка фигура – манекен, множество ортези, които обхващат цялото му тяло, сензори за движение, аудио система, DVD, микроконтролер Arduino, стол и куфар. Принципът на взаимодействие изисква от зрителя да постави ръка в отвора в гърдите на манекена, в резултат на което се активира предварително записана фонограма. Звукът е лиричен контрапункт на инвалидизираното тяло, резултат е от запис/компилация от две механични музикални латерни. Механиката на звука отново възстановява машинизирано/протезираната природа на субекта, но внася поне за миг един романтичен ореол“ казва Шурелов за своята работа. Тук отново бих искал да обърна внимание на уважаемото Научно жури, че в тази творба става въпрос именно за интерактивна инсталация и пърформанс, както и изразяване чрез дигитални средства, и творбата отговаря безапелационно на профила на обявения от НХА настоящ конкурс, а именно: „История и теория на дигиталните изкуства, видеоарт, видеомонтаж, интерактивен пърформанс и инсталация“ за нуждите на катедра „Изкуствознание“, към НХА, София. Творбата също е и с доказана обществена значимост което се вижда от многото участия в изложби, представяния и е носител на множество награди, като например: награда на публиката на изложбата „М-тел награди за съвременно българско изкуство”, Пристанище Варна, Награда на М-тел за съвременно българско изкуство, Пристанище Варна през 2009 г. и е част от колекцията на М-тел за съвременно българско изкуство.

  2. Tabula Rasa - Wunderkabinet (2009) – пърформанс / интерактивна инсталация, Шурелов описва работата като: „Tabula rasa (лат. - чиста, празна дъска) е произведение на изкуството, което представлява обект-кутия-маса, разделен на множество сектори, под които е разположено тялото на автора. Във всеки от секторите има маркер, с който посетителите могат да рисуват, драскат, пишат върху отделните части на тялото. По този начин всяко действие на зрителя/участника е вид дисекция, обективизация, категоризация, описание и изучаване, което афектира директно автора, физически и емоционално. „Живостта” на тялото му, което реагира, боли го, смее се, поставя въпроса за директния ефект от изследването на „другостта” и как неговата обективизация може да се разглежда като форма на насилие.

Втората фаза на проекта е заснемане на пиктографската интервенция на посетителите, разпечатването й в съответния размер и тираж и подмяна на живото тяло с получения артефакт. Тиража на изображенията превръща „остатъка” от тялото в колекция или в абстрактен фрагмент.“ Творбата има също доказан приносен характер, поради множеството си участия в изложби и печели през 2011г. награда за съвременни графични техники от Конкурс за млади художници, критици и куратори на Международна фондация „Св. Св.Кирил и Методий”

  1. Събиране и изваждане (2010) – рисунка. Изложбата се състои от 24 рисунки, направени с молив върху амбалажна хартия. Те са създадени през месец август 2010 година, по време на престоя ми в ателиетата на Nordic Artists' Centre Dalsåsen, Норвегия.

По повод тази изложба д-р Шурелов казва: „Събирането и изваждането в серията рисунки тематично свързвам с появата и напускането на този свят, но и с това, което добавяме и премахваме от себе си. Работите са родени от емоционалната енергия натрупана от смъртта на близък човек. В центъра на рисунките присъства неизменно силует на човешки бюст, който е смесица между него и мен. Въпреки това фигурите в различните изображения са деперсонализирани, в тях живеят различни спомени и фикции, колкото лични, толкова и универсални. Образността в рисунките също така е свързана с интереса ми към аугментираното тяло, тялото хибрид, протезираното тяло. По този начин субектът в изображенията се смесва с различни обекти и така придобива нови значения. Значения

приличащи на бълнуване, идващо понякога с тежестта на откровение, понякога с лекотата на цинична смешка.“



  1. Man Ex Machina (2011) – кибер лекция, “Man ex Machina” е следствие от един почти десетина годишен интерес. Жанрово го определям като кибер лекция, комбинация между пърформанс, инсталация и лекция. В него съчетавам похвати приложими в черната (театрална) кутия и бялата (галерийна) кутия.

Три видео екрана създават усещането за илюминатори в едно космическо пътуване. Квадрофоничен съраунд подпомага музикалната картина да обгърне зрителите. Физическото присъствие на протагониста на сцената се състои от метално тяло с шлем. Единствено два крака са живото присъствие. В шлема мини видео проектор излъчва различни видео сигнали, сред които разпознаваме и човешко лице. Металното тяло се отваря неколкократно в хода на пърформанса, като открива във своята вътрешност малка сцена. Идеята на Дельоз и Гатари за “тяло без органи”, придобива реални очертания. Тази творба също има множество участия, което илюстрира нейното социално, творческо и научно значение.

Участия:


2014 – Fusebox, фестивал за хибридно изкуство, Остин, Тексас, САЩ 2013 – Globalize Cologne, театрален и танцов фестивал, Кьолн, Германия 2012 – Антистатик V, Международен фестивал за съвременен танц и пърформанс, София

2012 – 18-то издание на „Седмица на съвременното изкуство“– Пловдив 2011 – DA – Международен фестивал за дигитални изкуства, НХА, София 2011 – Международен театрален фестивал "Варненско лято", Варна



  1. Hand Extension (2015) – изложба обекти, видео. Проектът представя колекция от приспособления, които определени хора ползват като инструмент за преравяне на съдържанието в кофите за боклук. Главните действащи лица в този Нечовешки театър (SubHuman Theatre) по софийските улици са маргинални фигури, бездомници, клошари, аутсайдери, безработни. Разглеждам този феномен през призмата на технологичния ъпгрейд, като ефект от една своеобразна low-tech кибернизация. Целта ми е да дестабилизирам стереотипите и да изведа един конкретен обединяващ монотип – този на технологичния ъпгрейд, който всъщност е архитип.

Вторият план е свързан с процесите на комодификация в изкуството, като правя от колекцията пръчки за ровене, обекти на изкуство поставени в рамка, под стъкло, с цена.

Третата фаза е изработването на серия от еднотипни пръчки за масова употреба със съответните спецификации за ефективност при ровене и ергономичност.

Hand Extension e проект за бъдещето в криза, чиито разцъфтяващи визии за реалността започват от контейнера за боклук. Творбата участва във :

2015 – Проект “Ситуации София”. Съвместна инициатива на Гьоте институт и Национална художествена академия.

В изложбата участват със свои произведения студентите от Магистърска програма за Дигитални изкуства в НХА: Боряна Петрова, Вълко Чобанов, Елена Андреева, Милена Пачеръзова, София Крачанова.

В заключение бих искал да кажа, че оценявам високо творческата работа както на д-р Красимир Терзиев, така и на д-р Венелин Шурелов. Оценявам приноса и на двамата автори като творци за преодоляване на известни ограничения съществуващи в Българската художествена среда и практика. Смятам, че и двете кандидатура са достойни и отлично подплатени с творчество и научна работа. Но както писах по-горе на д-р Красимир Терзиев липсва административен опит по отношение на ръководенето и административното обслужване на една магистърска или бакалавърска програма. В Нов български университет от където идва моят основен опит е невъзможно да се хабилитира даден преподавател ако не отговаря изцяло на трите основни аспекти на университетската и академична дейност: творчество или научна дейност, преподавателска дейност и административна дейност. Именно за това не мога да препоръчам убедено на уважаемото Научно жури да избере за „Доцент“ д-р Красимир Терзиев.

От друга страна д-р Венелин Шурелов освен, че има административен опит и в продължение на 7 години се занимава с часовете и програмите на Магистърска праграма „Дигитални изкуства“, освен тази грижа за програмата бих искал да подчертая, че той е и неин съосновател, което според мен би трябвало да натежи в очите на уважаемото жури, като креативен жест с огромен принос, защото без д-р Шурелов тази програма буквално не би съществувала, а настоящия конкурс е обявен именно за нуждите на тази същата програма „Дигитални изкуства“. И не на последно място бих искал да подчертая че в представените за хабилитация творби става въпрос именно за интерактивна инсталация и пърформанс, и творбите отговарят безапелационно на профила на обявения от НХА настоящ конкурс, а именно „История и теория на дигиталните изкуства, видеоарт, видеомонтаж, интерактивен пърформанс и инсталация“ за нуждите на катедра „Изкуствознание“, към НХА, София. Именно за това оценявам положително приносния характер на творбите и хабилитационният труд на д-р Венелин Шурелов, тяхната социална значимост и много ясната им връзка с обявения профил на конкурса за „Доцент“.

И убедено предлагам на уважаемото Научно жури да избере д-р Венелин Шурелов за „Доцент“ в област на висше образование 8. „Изкуства“, професионално направление 8.2 „Изобразително изкуство“, научно направление 05.08.04 „Изкуствознание и изобразителни изкуства“, по конкурс с тема „История и теория на дигиталните изкуства, видеоарт, видеомонтаж, интерактивен пърформанс и инсталация“ за нуждите на катедра „Изкуствознание“, към НХА, София.

С уважение:

Доц.д-р Б.Сергинов



18.04.2018

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница