Конкурс за есета "Ние трябва да сме във времето, ако искаме времето да бъде в нас" по случай 170 г от рождението на Васил Левски



Дата21.02.2017
Размер26.38 Kb.
Размер26.38 Kb.

Международен конкурс за есета “Ние трябва да сме във времето, ако искаме времето да бъде в нас” по случай 170 г. от рождението на Васил Левски

http://www.iianthropology.org/vlevskiessaycontestindex170thbirthanniversary2007.html




РАЗМИСЛИ ЗА ВЕЛИКИТЕ ХОРА И ВРЕМЕТО
Представи си, че животът е шахматна игра. В началото разполагаш с всички фигури, но една по една започваш да ги губиш. Първо са пешките, после конете, офицерите, топовете, царицата… А накрая пада и царят. Шах и мат. Каквото било – било. Всички фигури се хвърлят в кутията на забвението, чекмеджето се затваря, скринът потъва в прах и сякаш нищо никога не се е случвало. Животът е бил мимолетна илюзия, като заек в шапката на фокусник – секунди след като сте видели ушите му да се подават над периферията, той вече е изчезнал. Така е, не се мръщи! Това е жестоката истина на живота! Но, понеже сълзите, които напълниха очите ти, ме разстройват и мен, ще ти кажа една тайна. Ако наистина обичаш живота, не си губи времето, защото то е онази съвършена, невъзможна за копиране тъкан, която го изгражда.

Времето… Най – скъпото от всички средства, което обуславя напълно човешкия земен път. Онази безспирна стихия, която отнася всичко и умее да промени всяко нещо, независимо колко непреходно изглежда. След столетия скалите стават пясък, хората – прах. Сякаш никога не ги е имало, а са били плод на нечия фантазия. Хубаво и лошо – всичко остава някъде в небитието и единственото, което с тъга можем да отбележим в забързания ход на годините, е, че, за наше най – голямо съжаление, на практика не преминава времето, а самите ние. Звучи неприятно, драги ми читателю, прав си. Но какво можем да направим ние, обикновените прашинки, за да променим отколешната суровост на живота и времето?

Но не се натъжавай толкова! Това, че не е възможно дадено нещо да бъде променено, далеч не означава, че човек няма право, въпреки всичко, да се бори с него. Всеки може да се изправи срещу живота, да му се опълчи и да докаже, че заслужава да бъде запомнен. Ако живееш като всички останали, затворен в собствения си дом, улисан в личните си проблеми, оставаш незабелязан от другите и едва ли някога, години след като те няма, те ще си спомнят за теб и ще се преклонят пред обикновените ти дела.

Но хора като Васил Левски… При тях нещата стоят по коренно различен начин. Те никога няма да бъдат забравени, техните съдби никога не ще попаднат в чекмеджето на забвението. Тези личности ще са вечно живи, тъй като смъртта не означава забрава. Имаше едно много хубаво стихотворение, което казваше, че хората могат да живеят дълго време след смъртта си, стига да има кой да си спомня за тях. Любовта и благодарността на наследниците им ще поддържат спомена жив, а делата им ще светят на тези след тях.

И ако всеки българин, оставил своя отпечатък в развитието на нацията ни, преборил забравата, надраснал времето, е пътеводна звезда на родния небосклон, то определено една от тези звезди грее много по – ярко от останалите. Апостолът на свободата е най – великият българин в нашата история. Далеч не само защото това показаха множество запитвания на национално ниво, а защото той е един от малцината, успял да овладее своето време, да се постави над преходното, да въздигне делата си над житейските баналности. Левски не просто е станал реликва за българите през изминалите след смъртта му десетилетия. Тропчо е успял да се слее с времето и днес то живее в него. Макар че няма ясен образ, Дяконът е до нас в нашето ежедневие и напътства народа ни по трудния път към бъдещето му могъщество. Левски така и не успя да види земята си свободна, но сега той е във всеки от нас и ни подкрепя в тежката ни борба, за да се присъединим към обединена Европа. Неговите идеали се повтарят и днес, в настоящето те пак са верую на всички българи.

Свобода, братство и равенство с всички европейски народи, това е, към което се стремим в днешния ден. И благодарение на безсмъртието на Апостола, днес той е редом с нас в тази символична война. Вложил цялото си сърце и душа в своето време, днес времето е в Дякона.


МИЛЕСЛАВА ГЕОРГИЕВА БОГДАНОВА, 16 години

град Гоце Делчев, ул. «Звънчарска» 13

област Благоевград, п.код 2900

телефон: 0887/395476







Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница