Културата като опозиция: скандалът "Лице" на Блага Димитрова от 1982 г



Дата16.11.2017
Размер120.07 Kb.
Размер120.07 Kb.




Наталия Христова

Културата като опозиция:

скандалът "Лице" на Блага Димитрова от 1982 г.
Културата в опозиция като цяло, както и конкретно скандалът с романа "Лице" на Блага Димитрова са част от голямата тема за българското "дисидентство". Защото както в Съветския съюз и другите източноевропейски държави, така и у нас, първите критики на редица негативни явления на социалистическата действителност, резултат на типа управление на комунистическите партии в конкретните държави след окончателното установяване и плахите опити за реформиране на социализма, т. е. след средата на 50-те години на ХХ в., се отправят от интелектуалците чрез тяхното корективно творчество. Или първите прояви на своеобразна опозиционност на властта са в областта на културата. Това всъщност е и началото на "дисидентството", което представлява дейност извън политическото, то се ситуира в полето на морално-ценностното и неговата цел е въздействие върху масовата публика, освобождаването й от страха и събуждане на импулс и желание за изява на гражданска позиция в условията на тотален контрол. "Дисидентите" не предлагат политическа алтернатива на управлението, те нямат претенция за участие или вземане на властта, което е характерно за партийната опозиция, а полагат необходимите според техните възможности усилия за стриктно прилагане на законите и практическо осъществяване на идеите за "Свобода, братство и равенство", преведени на езика на широко пропагандирания комунистически идеал, с цел подобряване живота на хората "тук" и "сега". Защото, както отбелязва Вацлав Хавел, не смяната на системата ще направи живота по-добър, а по-добрият живот ще доведе една по-добра система. (Хавел, 1994: 48). 1. В този смисъл определено може да се каже, че политическата опозиция от втората половина на 40-те години и единичните антикомунистически прояви и действия през четирите десетилетия български социализъм не са "дисидентство", но и определено може да се каже, че "дисидентството", което критикува реално-политическото е в своеобразна опозиция на властта.

Скандалът с романа "Лице" на Блага Димитрова, който протича едновременно със скандалите около филма "Една жена на 33" на Боян Папазов и Христо Христов и монографията "Фашизмът" на Желю Желев, е част от поредицата шумни културни скандали, избухнали в резултат на санкциите на управляващите към отделни интелектуалци и техни произведения, предприети в кризисни за социализма моменти - след ХХ конгрес на КПСС и Унгарското въстание от 1956 г. (скандалът Емил Манов), след "Пражката пролет" от 1968 г. (скандалът "Люти чушки" на Радой Ралин и Борис Димовски) и в този случай, след появата на полската "Солидарност", предизвикала политическата криза в държавата през 1980-1981 г. Целта на репресиите към известни български творци е сплашване на интелигенцията и предотвратяване на евентуални подобни прояви в нашата страна.

Българската 1982 г. обаче има и своята специфика. От една страна в началото на 80-те години България се оказва почти единствената държава от социалистическия блок, която е относително стабилна. Икономиката е в добро състояние, а културният подем е осезаем. Той е резултат на политиката на Людмила Живкова, която за няколко години успява да разработи и реализира програми, насочени към търсене и изява на българската идентичност, в противовес преди всичко на съветското културно влияние, успява да експонира и по този начин популяризира българската култура на Запад, активно работи по подготовката на честването на 1300-годишнина от основаването на българската държава. Именно по нейна инициатива голяма част от критичните интелектуалци са привлечени за участие в управлението на културата и им е осигурена възможност да осъществяват не малко от идеите си чрез механизмите на властта. Така културният живот става по-динамичен и разнообразен, дадено е поле за развитие на различни естетически течения и школи - различни от догматичния марксизъм. Това довежда до един цялостен национален подем, който предопределя избора и реално превръща страната ни в показна "витрина" на социализма, предназначена да неутрализира мнението на Запада за цялостна криза в блока.

През 1982 г. обаче България понася редица удари, които всъщност са главната причина за настъпилата стагнация в цялостния обществен живот. През лятото на 1981 г. умира Л. Живкова и скоро след това нейното място е заето от Георги Йорданов, който се превръща в послушен проводник на новата властова културна политика, насочена към връщането й в руслото от началото на 70-те години. През 1982 г. България е обвинена за участие в опита за атентат срещу папата, извършен през май предишната година. Отправени са й също така обвинения за незаконна търговия с наркотици и оръжие.(Крамптън, 1990: 291-293) 2. Страната ни изпада в доста голяма външно-политическа изолация, която пряко се отразява в икономиката ни, а от там и върху обществените настроения, в които започват да преобладават критичните нагласи.

Именно тази нова ситуация до голяма степен предизвиква действията на властта към определени автори и произведения, сред които е и романът "Лице" на Блага Димитрова. Той излиза от печат през декември 1981 г. Както повечето произведения на тази авторка, разпределеният по книжарниците тираж бързо се разграбва.

...Не успях да си го купя, а през януари заминах за Западна Германия. И там съвсем случайно ден преди да отпътувам за Париж, видях в библиотеката на една позната сънародничка, която беше омъжена и живееше в Саарбрюкен, книгата. Помолих да ми я даде, като обещах на другата сутрин, преди тръгването да й я върна. Четох цялата нощ, като след средата на романа започнах да прескачам фикусофилософиите, които малко понатежаваха, и с внимателното си вглеждане в тях рискувах да не дочета целия текст. В крайна сметка успях да се справя и час преди тръгването на влака върнах книгата. Впечатлението ми от "Лице" беше доста противоречиво. От една страна си давах сметка, че това е острокритично произведение, което визира времето след Априлския пленум от 1956 г. до днес, че подобна ярка гражданска позиция може да се изведе и прояви само чрез художествената проза. В научно съчинение смятах това за почти невъзможно. От друга - романът като роман не ми хареса особено.

В края на м. юни 1982 г. се върнах в България. Още в първите дни се видяхме с проф. М. Исусов и В. Чичовска в приятната и доста модна тогава сладкарница "Пролет" на бул. "Руски" в София. Говорехме за какво ли не и в един момент те споменаха "Лице" на Бл. Димитрова (Вероятно защото на 24 юни във в. "Литературен фронт" беше публикувана изцяло отрицателна рецензия за него). Аз съвсем спонтанно казах: "Прочетох го набързо в Германия, но не ми хареса особено." Те ме погледнаха учудено и искрено се възмутиха с думите:"И ти ли като казионните критици?" Изумлението ми беше голямо. Дадох си сметка, че в продължение на половин година не съм била в течение на случващото се у нас...

Какво всъщност става и как се развиват събитията, свързани с романа "Лице" на Блага Димитрова от началото до края на годината. Ще представя съвсем накратко и определено в конспективен вид този скандал така, както той се очертава в документите на ЦК на БКП, Управителния съвет (УС) и Първичната партийна организация (ППО) на Съюза на българските писатели (СБП) от 1982 г.

Но преди това смятам за важно да отбележа един неизвестен до момента факт: В началото на 1970 г. Генерална дирекция на ДО "Българска кинематография" организира закрит конкурс за написване на сценарии, посветени на съвременна и революционна тема. Втора награда в него (първа изобщо не се присъжда) журито в състав Емил Петров, Петър Караангов и Любомир Тенев дава на Блага Димитрова за филмов проект със заглавие "Ще идвам в съня ти", който да бъде поставен от станалите също "скандално" известни тогава режисьори сем. Пискови. Темата, сюжетът и дори имената на част от главните герои са същите, като в романа "Лице", излязъл десет години по-късно.

Следва остра реакция от страна на инструктора към ЦК на БКП Ал. Карасимеонов, който в своята справка от ноември 1970 г. разкрива "антипартийната и антисоциалистическата", според него, насоченост на този текст и предлага той да не се пуска в производство. Така всъщност и става. 3. Съобщавам изрично този факт, защото той изобщо не се споменава през 1982, когато многократно се обсъжда романа, не се споменава и от Блага Димитрова в твърде интересния, подробен и прецизен разказ за историята на това произведение, който тя публикува в послеслов на второто издание на "Лице" от 1991 г. (последвано от трето - през 1997-ма). Защо и авторката премълчава този факт, не е ясно. Както остава неясен и въпросът, защо издателство "Български писател" не взема предвид факта, че ръкописът на този роман е получил отрицателна рецензия и не е публикуван от издателство "Отечествен фронт". 4. Тези неща обаче дават възможност да се направят редица изводи относно координацията в дейността и управлението на отделните творчески съюзи и издателства от една страна, от друга - относно реално действащите контролни властови механизми...

Романът - вече отбелязах това - излиза през декември 1981 г. Както става ясно от архивните документи и личния разказ на авторката, самото издаване е свързано с преодоляването на многобройни пречки, с опити да се надхитрят редактори и издатели, но е свързано също така и с подкрепата, която определени писатели оказват и с риска, който поемат за реализацията му. (Димитрова, 1997: 503-519) 5. Възможността да се публикува това произведение се дължи и на авторитета и респекта, който вдъхват творчеството и личността на Блага Димитрова, и който трудно допуска спиране на нейна творба, особено в този момент, когато редица редакции и издателства все още не са се ориентирали, не са разбрали докрай, че се заражда нова тенденция в културната политика на страната, че, макар и относителната в известен смисъл свобода на творчеството от предишните няколко години, е започнала постепенно да се ограничава. Именно по тези причини двамата редактори от издателство "Български писател" - писателят Димитър Коруджиев, който всъщност препоръчва за печат постъпилата през 1979 г. книга и Върбан Стаматов - първият й редактор - отправят критични бележки към текста. Вторият е дори доста смутен от цялостното му звучене, но определено стига само до конкретни, макар и многобройни забележки по текста, до разговори с авторката, която както в този момент, така и през следващите месеци, дава своето съгласие за промени и съкращения, без да влиза в конфликт със събеседниците си. 6. Тя е убедена от приятели, че цензурираните страници не само не променят, а дори подсилват критичното му звучене. (Димитрова, 1997: 511). 7. Във времето, когато в издателство "Български писател" активно се работи с романа, директорът му Симеон Султанов е болен и не го чете (Накрая обаче той поема цялата отговорност и съответно негативните последствия от издаването й) . Това прави, по негово нареждане, главният редактор Димитър Гулев. 8.

Междувременно официално (неофициално идеята за рецензента е на Блага Димитрова) е възложено на Драгомир Асенов, който е заместник-председател на СБП, да напише рецензия. Почти всички писатели знаят, че той е болен от рак и състоянието му е доста тежко. Но в същото време знаят, че до този момент стриктно се е съобразявал с официалната литературна партийна политика и има известността на доста предпазлив и казионен автор. По тези причини, а до голяма степен и преценявайки удобството точно такъв човек да поеме отговорност за съдбата на тази проблематична книга, благодарение на изцяло положителната му рецензия, тя е доведена до етапа - пред пускане в производство. 9. (Тук, макар и в скоби, е уместно да се постави въпросът: Защо в края на живота си Драгомир Асенов се решава на този жест? Защо до края отстоява положителното си мнение към романа - Когато Д. Гулев, както самият той споделя по време на срещата на партийното бюро с издателство "Български писател", го причаква на летището, преди заминаването му за операция в Париж, от където не се връща жив, го пита: Кажи ми, моля те, на четири очи, искреното си мнение - Драгомир Асенов казва буквално следното: "Вие сте луди, ако не пуснете тази книга!" 10. Убедена съм, че този, както и други подобни епизоди, заслужават внимателно вглеждане и задълбочен анализ, които историците на културата в бъдеще ще направят.) Все пак е решено текстът да се прочете от отговорен човек, представител на "Българско книгоразпространение", който пък се ползва с името на жесток цензор. Тогава, пред риска от спиране на книгата, Блага Димитрова решава да играе ва банк - звъни по телефона на председателя на СБП Любомир Левчев, който без изобщо да я е прочел и който познава добре творчеството и гражданската позиция на авторката, директно и на своя отговорност разпорежда тя веднага да влезе в производство. (Димитрова, 1997: 513) 11. Така романът "Лице" - издаден в 35000 тираж, се появява на бял свят и веднага започва разпространението му.

Кой пръв сигнализира и кой разпорежда останалите в печатницата бройки да се задържат, а част от разпределените екземпляри да се изземат от книжарниците, не е ясно. Докато това обаче се случи, вече в пресата, радиото и телевизията са дадени първите положителни отзиви за романа.

Санкциите, както и мерките за неутрализиране на неговото въздействие върху публиката, започват през пролетта на 1982-а. През м. април Т. Живков се среща на Витоша с УС и част от партийното бюро на СБП. Тогава именно той произнася и първата си реч, в която дава ясна оценка на състоянието на българската култура, в частност - литература, в конкретния момент. В Централния държавен архив на Република България (ЦДА на РБ) липсва протокола от тази среща, но повече от вероятно е генералният секретар на БКП и председател на Държавния съвет да е дал и категорична оценка на романа "Лице". 12.

Още по-пространно и конкретно неговите тези са развити в доклада му пред Четиринадесетия конгрес на Комсомола. Тези два програмни документа, както и частта от решенията на Дванадесетия конгрес на БКП, отнасяща се до културата, (Живков, 1981: 508-513) 13. стават предмет на обсъждания - предимно възхвали от типа - "гениалните прозрения на др. Живков, неговите "мъдри" мисли, неговите "безпогрешни" оценки и т н. Изричното отбелязване в тези документи обаче на постановки като "в момента няма опасност нито от ляво, нито от дясно", грешните произведения и нездравите прояви ние ще критикуваме и осъждаме, но няма да драматизираме, и в същото време припомняне на собствения си призив от 1958 т. "По-близо до народа, по-близо до живота" и новият "Дела, дела и пак дела", 14. поставят хората от УС и партийното бюро на СБП в доста трудна ситуация. Те трябва хем категорично да осъдят и обругаят романа "Лице", хем публично да го заклеймят, хем умело да балансират, като внимават да не минат мярата, определена от най-високо място, в репресиите.

Следват поредица заседания на УС на СБП и на ППО, продължили от април-май до декември 1982 г., в които централна тема на обсъжданията е това "скандално" произведение. 15. Критиките са остри, отрицанията крайни и цялостни: "Това е антипартийна, антикомунистическа, антинаша книга" - такъв е категоричният извод на почти всички участници в тези форуми. Разбира се, срещат се и твърде умели и по-внимателни изказвания, като например това на Йордан Радичков, направено по време на разговора на партийното бюро с издателство "Български писател" и дори на главния редактор на същото издателство Димитър Гулев, който си позволява да каже, че шумът, около този случай е прекомерно голям. В същото време се изразява тревога и остро се критикуват 25-ата критици, отказали да напишат поръчкова отрицателна рецензия за романа. 16. Както този факт, който свидетелства за нежеланието на изявени творци да се ангажират със санкцията към книгата, а от там и с новата тенденция за цензорство (трябва да се има предвид, че Т. Живков във всичките си доклади и изказвания категорично подчертава, че в България цензура няма и не е нужна, но хората по отделните "площадки", т. е. издателства, редакции - трябва добре да си вършат работата) и репресивност в литературния живот на страната. Специално се заявява, че трябва да се обследва и види какво става в Пловдивския университет, който, според изказващите се, се е превърнал в "еретично" гнездо. 17.

По време на тези обсъждания обаче става ясно и колко много е постигнато по отношение на свободата и либерализма през предшестващите години. Издателската практика в България е много по-различна от тази в Съветския съюз. Там има огромен щат от редактори, всяка книга се чете най-малко от трима души, имената на рецензентите се публикуват, докато у нас дори липсва твърдо установен механизъм за действие. Някои по-малко известни писатели, определящи се като реалисти, използват момента да се обявят и призоват за защита и връщане към "реализма", а изказването на известния със своето критично творчество и ярка гражданска позиция, за които многократно е репресиран, писател Емил Манов, е още по-смущаващо. Той категорично се обявява срещу залитанията в която и да е посока и припомня случай, в който е бил принуден без свян да каже: Да, аз съм комунист". Тези неща предизвикат сериозно безпокойство. Дори познатият със своя артистизъм, стигащ до еретизъм, в литературно-критичното си творчество Здравко Петров признава, че нещата май са отишли твърде далече, след като комунистите са принудени да се оправдават, че са комунисти. 18.

До края на годината излизат все пак няколко отрицателни отзива за романа, които още повече допринасят за популяризацията му, за неговото обществено коментиране и издирване по почти конспиративни начини от по-будните и просветени читатели.19. Така големият скандал, който избухва с романа "Лице" на Блага Димитрова не е нито случаен, нито инцидентен. Той е по-скоро закономерен и е резултат на настъпилите външно- и вътрешно-политически съществени промени в цялостния живот на страната.

Документалният поглед върху българската 1982 година, макар и извършен предимно въз основа на архивите на ЦК и Писателския съюз показва, че още в края на 70-те - началото на 80-те години в културния живот на България са се развивали и тенденции, оказали въздействие върху интелигенцията и по-широката публика в благоприятна за демократизацията посока, която се засилва и по-ясно очертава в годините на Горбачовата "перестройка" и която достига финалната си фаза в края на 1989 г. Безспорен принос за това има и романът "Лице" на Блага Димитрова, който, заедно с книгата "Фашизмът" на Ж. Желев на първия свободен митинг, проведен на 18 ноември 1989 г. на площад "Александър Невски" в столицата, са издигнати от един гражданин вместо лозунг в подкрепа на свободата и демокрацията.

Литература

1. Хавел, В. 1994. Силата на безсилните, София.

2. Крамптън, Р. 1994. Кратка история на България, София; Марчева, И. Началото на края на социализма в България през първата половина на 80-те години, Исторически преглед, 2004, 3-4, 92.

3. ЦДА на РБ, ф. 1-Б, оп. 42, а. е. 73, л. 1-6.

4. Пак там, ф. 357-Б, оп. 1, а. е. 144, л. 137.

5. Димитрова, Бл. 1997. Лице, София; ЦДА на РБ, ф. 357-Б, оп. 1, а. е. 144, л. 48-236.

6. Пак там, л. 78-80.

7. Димитрова, Бл. 1997. Лице, София.

8. ЦДА на РБ, ф. 357-Б, оп. 1, а. е. 143, 144.

9. Пак там.

10. Пак там, л. 76-77.

11. Димитрова, Бл., цит. съч.

12. ЦДА на РБ, ф. 357-Б, оп. 1, а. е. 144, л. 37-41, 159.

13. Живков, Т. 1981. За литературата, София.

14. ЦДА на РБ, ф. 357-Б, оп. 1, а. е. 144, л. 157-236.

15. Пак там, л. 37-236. Също така а. е. 143 и а. е. 145.

16. Пак там, л. 165.

17. Пак там, а. е. 145, л. 75.

18. Пак там, л. 83-90.

19. Литературен фронт от 24 юни 1982; Пулс, 13 и 20 юли 1982; Литературен фронт от 16 декември 1982; Пламък, бр. 1, 1983.




La culture comme opposition:

le scandal “Litze” (“Visage”) de Blaga Dimitrova en 1982
Ce probleme fait part de la grande theme de la “dissidence bulgare”.

Les premieres manifestations de difference intellectuelle, de correctivite et d’une certaine opposition a l’autorite, commencees au milieu des annees 50 et continuees jusqu’a la fin des 80-es sont dans le domaine de la culture. C’est exactement dans cette tendence que s’inscrit le roman “Visage” de Blaga Dimitrova. Pour sa critique acere de la realite socialiste après le Plenum d’avril, 1956, il fut sanctionne par les dirigeants. Les repressions contre le livre et l’auteur accroissent leurs popularite parmi la plupart des Bulgares eveilles, qui trouvent des moyens de lire le roman, malgre sa confiscation.



C’est un fait culturel, qui a exerce une grande influence aux dipositions sociales, qui deviennent de plus en plus critiques au cours des annees suivantes et menent finalement au support en masse des changements, commences a la fin de 1989.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница