Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие



страница16/29
Дата02.02.2017
Размер4.24 Mb.
Размер4.24 Mb.
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   29

Сега ако се попитаме: – Какво става всъщност тук? – бихме отговорили: – Човек положително може да обхване твърде много с мисъл, с идеи. Ала идеите нямат действително съществуване. Една идея не е нищо повече от онова, което от висши области е било свалено долу на физическото поле. – Онова, което човек мисли е обаче нещо най-незначително, тъй като то се намира само на физическото поле. Друго е, когато насреща на тази идея се поднесе нещо, което също произхожда от висшите сфери. Вземете например учението на Питагор за музиката на сферите/*3/, както той го е предал на своите ученици. Философите се опитват да представят окултната музика на Питагор като една проста схема. Разумът лесно може да го схване. Но онова, което беше важно за Питагор бе, че ученикът се приближаваше до това, само когато неговата душа, неговата нагласа е била подготвена за нея. Не е възможно да се обясни по-дълбокия смисъл на рафаеловата Сикстинска мадона на някой, който няма никакво чувство за картини, които произхождат от астралното. Човек трябва да издигне сърцето и душата си до такава картина. Онова, което иначе в идеята оставя човека студен, се проявява художествено изпълнено с живот в картината, както божественото всемирно мислене, както нещо, в което са протекли божествени сили при създаването на света – и така една проста линия става свята! Чрез това, че мислите се обвиват около божествения елемент, срещу мисълта застава божествено влияние. Така при този вид обучение човек стъпка по стъпка се подготвя да се приближи до великите световни мисли, да може да ги възприема. Тогава той постепенно свързва проникването в тези мирови мисли с онази, въздействаща, ала иначе окултна сила, която на астралното поле вече предварително подготвя бъдещето за физическото поле. Ако ръководещият брат на човечеството, може би, има ученици, които следват такива изпълнени с дух идеи, то те са сила, която също му помага в работата му във външния свят, за да възникнат великите центрове на духовна деятелност. Вие виждате, че онова, което нарекох окултизъм, действително е много тясно свързано с напредъка на човечеството. И в наше време ние имаме една крайно важна задача. Нека се опитаме с няколко думи само да кажем, как сме дошли до тази наша задача.

Ние сме в петата коренна раса на човечеството, която е населила Земята, откакто от потопите на океана се е издигнала твърдата почва, на която сега живеем. Откакто атлантската раса започна бавно да изчезва, оттогава на Земята доминира арийската коренна раса. Когато разгледаме себе си, тук в Европа ние сме петата подраса (културна епоха) на арийската коренна раса. Първата подраса живя в прадалечното минало в древна Индия. И съвременните индийци са потомци на тази първа подраса, чийто духовен живот още съществува в прадревните индийски Веди/*4/. Ведите наистина са само ехо от древната култура на Ришите. По онова време не е имало още писменост – имаше само традиция. След това идва 2-та, 3-та и 4-та подраси. Четвъртата подраса възприе християнството. След това от средата на Средните векове насам ние виждаме, че се оформя 5-та подраса, към която принадлежим ние и съседните народи.

Древните индийци от 1-та подраса са живели в условия, различни от нашите и в основата си са били различно организирани. Дори съвременните потомци, днешните индийци са съществено различно организирани от нашите европейски раси. Който като окултист изследва разликата, открива, че в древния индийски народ етерното тяло е било много по-малко привързано към физическото тяло. То не потъва така дълбоко в него и много по-лесно е можело да му се въздейства от астралното тяло. Резултатът от това е, че индийската раса може лесно да прехвърли нещо от астралното към етерното тяло, може лесно да работи върху етерното тяло. Това означава, че индиецът по-лесно може да достигне до някои по-висши възприятия чрез окултно обучение.

Колкото е по-лесно за етерното тяло да бъде повлияно чрез астралното тяло, толкова е по-лесно да се работи в етерното с картини без абстрактни понятия. И по-лесно ще бъде за някой, който в астралното упражнява йога, да дойде във връзка с по-висшите области чрез картинни понятия. Те действат върху етерното тяло, което все още е много пластично. Там няма нужда да се работи със строги понятия, а с много прости картинни представи може да се работи върху душата на един индиец и той ще може да достигне до много високи степени на развитие.

Човешкият род се е променял през различните подраси. Нашето етерно тяло днес е много по-силно под влиянието на физическото тяло, отколкото е било при древните индийци. Ето защо ние трябва да работим много по-усилено и много по-вътрешно, за да можем да повлияем етерното тяло. Ние не можем да посягаме към полусънни представи. Ние трябва да работим със силно съсредоточване, трябва силно да съсредоточим нашата душа в чисто свръхсетивното, а не само посредством картинни понятия. Такова понятие, което довежда до силно съсредоточаване на нашето вътрешно същество, може тогава много по-силно да повлияе върху етерното тяло, привързано здраво към физическото тяло. За да може астралното тяло да работи върху етерното тяло, в ранните времена то е трябвало да бъде извличано от етерното тяло. Сега етерното тяло може да бъде повлияно от астралното тяло дори и когато е вътре във физическото тяло. Ако бихме направили същия експеримент, който е бил обичаен за древните мистерии и предизвикаме състояние на летаргия, тогава бихме могли да влияем на етерното тяло. Ала когато земното съзнание, подвижността на мисълта се завърне, онова, което астралното тяло е отпечатало върху етерното тяло, би било веднага отново изтрито. Ние трябва да повлияем много силно етерното тяло, ако искаме то да задържи онова, което сме отпечатали върху него. Окултната задача е станала по-различна днес, тя е много по-вътрешна.

Така вие също виждате, какви големи разлики възникват в течение на времето в редуващите се окултни школи. Системата Йога на индийците е нещо различно от инструкциите на розенкройцерите.

Учението на розенкройцерите взема предвид онова, което току-що обясних. Но има още нещо. За да може изобщо да настъпи такъв напредък, трябваше да се въздейства на разсъдъчните сили. Разумът трябваше да направи много повече усилия, отколкото досега и чрез вътрешна концентрация да може тогава, да бъде доведен до схващане на свръхсетивното. В последно време трябваше да се обучава много повече с понятия; много по-голяма тежест се даваше на развитието на разума и на способността за образуване на абстрактни представи.

Сравнете промените в културата от древноиндийската епоха до нашата собствена. В древна Индия имате висока интуиция и твърде малко външно изразяване на цивилизацията; сега в наше време е обратно. Последствието е, че дори положението на окултизма постепенно е станало съвсем различно; последствието е, че много от онова, което преди е било държано в тайна, днес е общодостъпно знание. Много такова познание и понятия преди бяха пазени в окултните братства и човек стигаше до тях, само ако е трансформирал цялото си сърце. Това вече не е във възможностите на окултиста. Много от онова, което преди е било пазено за по-късните степени на обучението, сега трябва да се опознае като разкрито чрез културата на външния свят. Посветеният в мистериите трябва да има предвид това. И много от истините, които са били преподавани в окултните школи, постепенно трябваше да се изнесат на физическото поле.

Дори това, което днес се преподава в първоначалните училища, би ни отклонило от духовното, ако от една друга страна не се прибавят окултни основания. В по-ранни времена ученикът знаеше, че зад онова, което той получава в училище и в академичния свят като учебен материал, имаше нещо по-висше и че самият той може би един ден би могъл да достигне това по-висше знание. Той знаеше, че е една клетка в един духовен организъм. Днес в демократичния свят човек получава много понятия, които не довеждат до такова проникновение. Следователно към структурата на външното демократично знание трябва да се прибави, върхът на пирамидата.

Елементарното знание за скритите в света сили беше дадено. Липсваше върхът, който би довел до един духовен мироглед. За да се даде това, трябваше да се основе едно движение, обхващащо целия свят. Теософското движение беше планирано като такова. Тъй като популяризирането на досега скритото знание все повече се разпространяше, в някои братства беше решено да се сподели със света толкова от досега скритите тайни, колкото е необходимо, за да се доведе в хармония познанието на външния свят с всеобхващащото окултно знание на братствата.

Ние тук сме стигнали до точката, където можем да видим връзката на теософското движение и Теософското общество с окултизма. Теософското общество не е окултно движение, не е окултно братство, тъй като то е формирано на демократична основа, понеже всеки е равностоен с другите член. Нещо друго е как да се разбира задачата на Теософското общество. Задачата на Теософското общество е върху физическото поле. Ако човек желае да я схване напълно, трябва да е в състояние, да вижда във висшите светове. Но не се касае до това теософът вече да е в състояние да вижда във висшите светове, а че вътре в движението също се развиват окултни сили, така че Теософското общество да може да бъде място, от което окултизмът може да протече и да се изяви. Нещо друго е, дали едно общество е окултно братство, или то си казва: – Ние наистина не сме окултно братство, но в нашето общество окултизмът отново се изявява.

Днес, когато всъщност цялото човечество с копнеж гледа към по-висшите светове, без да намери пътищата натам, днес трябва да бъде популяризирана още една част от окултното познание. И окултизмът вътре в Теософското общество има тази задача. Духовни движения винаги са имали плодоносно влияние върху развитието на културата също и на физическото поле. Нейният външен израз не е нищо друго, освен реализиране на Земята на онова, което е било подготвено духовно. Какво става, когато например разглеждаме работите на Микеланжело и Леонардо да Винчи. В тези творби в цветове и форми вие имате нещо духовно, извълшебствано на стената. Картината е проникната от онова, което първо духовно е живяло в душата на художника. Духовното е предшествало нейното по-късно изразяване като проявление в материалния свят.

И материалистичната външна култура е само отпечатък на вътрешните убеждения на човечеството, които са станали материалистични. Чисто материалистичната градска култура се е разпространила по цивилизованите страни от 1850 г. Ние виждаме великите неща, които тя е постигнала на физическото поле, ала също така виждаме и онова, което не е могла да постигне. В областта на художественото например не е развила действително нов стил, с едно изключение. И това е стилът на най-новите супермаркети. Това е нещо, което спрямо нашата външна цивилизация е вътрешно истинно. Всичко друго, което е било наследено от миналото, няма никакво отношение към настоящето. Само ако ние формираме едно общество, чиито членове са обхванати от духовна сила, като тази, която по-рано живееше в християнството и която все още живее като копнеж в най-добрите християнски души и може отново да бъде спечелена, само тогава отново ще имаме една духовна култура. И такава култура отново ще даде хора на изкуството във всички сфери на живота. Оставете теософията да заживее в душите на хората и тя отново ще протече като стил, като изкуство от душите на хората и ще се разгърне пред нашите очи и уши. Светът отново би станал външен израз на духовното, ако това може да бъде постигнато в живота на едно такова общество днес.

В този смисъл Теософското общество би могло да служи за формирането на бъдещата култура. Заедно ли сме, трябва да ни бъде ясно, че ние сме като клетки, които трябва да се обединят за изграждането на една бъдеща култура. В нашите души ще се подготвят онези сили, които така ще преобразят бъдещия свят, че той ще стане физически отпечатък, на нашите настоящи настроения и възгледи за живота. Всичко, което днес се разкрива и се проявява, някога е било окултно. Както електричеството днес е една разкрита сила, така някога то е било една окултна сила. И онова, което още е окултно днес, е предназначено да стане движеща сила в бъдещето. Точно както нашето човешко тяло е било подготвено предварително преди милиони години от сили, които са в нашето обкръжение, така днес се подготвя в нас едно по-висше, едно тяло на бъдещето; но това тяло на бъдещето ще стане наше в много далечно време.

Нека накратко да проследим пътя на нашата еволюция. Какво беше тя някога? Едно мъгляво сънноподобно човешко съзнание, което беше като сънуващо огледало, а наоколо светът, твърде различен от нашия. Хората тогава имаха съноподобно съзнание. И дори когато се разви общуването между тях, те нямаха парламенти, които да почиват на обмяната на мнение; те нямаха нищо от този вид. Всичко, което тогава се развиваше у човека, само се отразяваше в съзнанието. Що се отнася до съвременните телесни органи, как произлязоха те? Като тези сили работеха върху човека. Така както животните в тъмните пещери на Кентъки загубиха своята способност да виждат/*5/, защото не я използваха, така също външните сили организираха онова, което ние притежаваме като очи и уши. Те бяха формирани от силите на звука и светлината и се развиха от нашия организъм. От това, което живее днес в нас ще се развие в бъдеще нашият духовен организъм. Онези неща, които стоят пред нас като израз на нашата духовна култура, църкви и др., творенията на културата, които ни носят красота и истина, всички тези неща ще се отпечатат в по-висшите същности на нашето същество. И когато един ден те се разгърнат за един самостоятелен живот, тогава онова, което живее като красота и истина във външната култура ще възникне в нашето вътрешно същество. Онова, което очите и ушите ни възприемат сега, ще бъдат строителните камъни за изграждането и организирането на едно по-висше бъдеще. Разглеждаме ли света от тази гледна точка, тогава човешкото вътрешно същество придобива много по-различно значение.

Тук заставаме пред един факт, който по един прост начин може да обясни онова, което се нарича йога, или вътрешно обучение. От думите, които изрекох, ще можете да разберете, че това, което някога създаде света, което твори и създаде света, по-рано беше възприето от нашето вътрешно същество. Онова, което е в мен днес, беше някога вън от мен: Това е основната мисъл в окултното обучение. Преди да е съществувало нашето физическо тяло, е съществувало нашето етерно тяло. А нашето етерно тяло е едно образувание, което е било формирано от нашето астрално тяло. И това е началната точка на йогиското обучение. Който се занимава с йогиско обучение, влиза в своето етерно тяло и знае, че ще намери в него силите, които някога преди милиони години са го създали. Физическото тяло бавно се е развило от основата на етерното тяло.

Само в груби линии мога да опиша как става слизането в етерното тяло. В етерното тяло съществуват някои потоци, които са предшественици на телесните физически органи. Нервната система, самите нерви, симпатичната нервна система, която се разширява в гърба, ганглиите на симпатичната нервна система, това са части, които са били само етерно развити в първите времена. Това е един процес, който е станал в прадалечното минало. След като човекът е прогресирал все повече и повече, дошло е време, когато вътре в неговото тяло – което вече е съдържало в себе си потенциалността да развие нервната система, – се е развила структурата, която прави човека способен да развие своята вътрешна телесна топлина, да произвежда топлата кръв. Това от своя страна е една по-късна структура от етерното тяло, което тогава е било вече под силното влияние на силите на астралното тяло. И от онова, което по-късно ние откриваме като основа на мозъка, се формира мозъкът на гръбначния стълб отново от етерното тяло като другия полюс на етерното тяло, като от една страна се разви мозък, а от друга страна вътрешната топлина на кръвта. Това се случи в миналото. Не само природни сили са работили върху развитието на човека, а също и висши духовни същества.

Когато йогът стъпка по стъпка слиза в своето етерно тяло, той прониква в изминалите времена, в които неговата духовна първообразна форма е била под влиянието на тези сили и същества и е било произведено онова, което живее днес у нас. Когато човек слезе по този начин в живота, той отново може да достигне тази точка при неговото слизане. Той слиза от главата надолу в долните области на тялото, които бяха формирани в най-древни времена, а след това отново се връща в главата си. Това е едно описание, макар само скицирано, на окултния път на познанието. Повече може да бъде дадено в окултните школи. Така ученикът на мистерийната мъдрост развиваше способността си да погледне назад в изминалите епохи; след това идва времето, когато той е в състояние да тръгне по своя окултен път. Той достига до това, посредством специално упражнение, чрез което надделява своето лично себе и чрез това престава да бъде малкият окован аз. Едва сега той може да предприеме своето изкачване във Вселената. Още веднъж той слиза надолу в океана на миналото, взимайки със себе световните сили. А след това, като поеме по изкачващата се крива, той може постепенно отново да мине точка по точка пътя, по който така е пропътувал. Бавно и постепенно човекът се научава да продължава по-нататък надолу в океана на своите формиращи сили и най-после стига до една точка, близо до своя произход. Така трябва да е било за човека, в който най-напред се е развило окото, с което да отправи своя поглед към Вселената. След това ученикът разбира сливането на неговия аз с великия всемирен аз. И тогава той трябва да се научи да каже на малкия аз: – Аз не съм ти.

Важен момент е, когато той осъзнае какво означава: – Аз не съм ти. – Това е моментът, когато човек започва да разбира, че в природата има по-висши сили от мисълта, че има нещо извън него, което не може да бъде изразено в мислите на съвремието, но което довежда до това, че при двама души, двамата които говорят за едно и също нещо, речта на единия от тях може да бъде ясна но суха, а при другия да е пронизана с топлата светлина, която ще създава бъдещето.

Когато ученикът достигне дотук, той може и по друг начин още да учи, отколкото това е било възможно за него дотогава. Тук той изживява нещо съвсем особено. В духовния свят го среща едно духовно същество. Той среща тази индивидуалност с която някога е бил свързан. Това е една велика и многозначителна мистерия, че отделни степени на нашето съществуване се преповтарят. Ние се издигаме от Манас до по-висши сили. Ние сме слезли някога от духовни светове и по онова време в нас е внесло нещо същото същество, което ние сега отново срещаме на равнище, съответстващо на момента в миналото, в който то е било с нас. Това е учителят, т. нар. гуру. Много отдавна ние сме го срещали за първи път. Сега го срещаме отново, когато можем да схванем съзнателно това, което той е внесъл в нашите души. И ако слезем още по-надолу, ние срещаме духовете, които са участвали в нашето създаване преди еони. Ние срещаме 12-те йерархии духове: Духовете на волята, Духовете на мъдростта, Духовете на формата, Духовете на движението, Духовете на личността или на егоизма, Духовете на топлината или огъня, Духовете на свечеряването и т. н. Всичко това се представя пред нашите духовни сетива, при това слизане в Универсума, в това пътуване. И само това ни дава възможност да хвърлим поглед в бъдещето, прави възможно да предусещаме какво "наскоро"- както казва писателят на Апокалипсиса – ще се случи.

Това е задачата на окултизма. Тя трябва да се изпълни, защото това изпълнение е необходимо. Има достатъчно движения, които са идеалистични, които са етични. Ала движението, наречено теософия се различава от другите в това, че окултизмът съзнателно се изразява в това движение.

С това връзката между окултизъм и теософия става ясна. Теософското общество никога не може да иска да бъде окултно братство. Онова, което трябва да му даде сила да изпълни своята задача, което трябва да му даде живот, могат да бъдат само нещата, които произтичат от окултизма. Затова Теософското общество ще може да расте, само когато има разбиране за окултното учение и окултния живот. Това все още не е изискване, самите членове да трябва да бъдат окултисти. Но ако Теософското общество забрави, че тази кръв пулсира в него, тогава то може да остане едно интересно общество, но онова, което е било планирано за него от висшите сили, които помагаха на неговото раждане, не ще бъде постигнато.

Онзи, който разбере това, никога не ще поиска да отнеме от Теософското общество окултния характер. Но който така принадлежи към Теософското общество ще бъде поставен в едно двойствено обстоятелство. Той трябва по необходимост да дава ухо на онази страна, от където текат окултните истини. От друга страна, той трябва да обръща внимание на екзотеричния живот на Обществото. Тези страни трябва строго да се отличават; те никога не бива да бъдат смесвани. Когато човек говори за външното в Теософското общество, никога не бива дори да споменава окултните личности, които са стояли зад неговото основаване. Силите, които живеят на по-висшите полета и които живеят заради еволюцията на човечеството вън от физическото тяло, никога не се намесват в тези неща. Те никога не дават нищо друго освен импулси. Винаги когато сме заети по практичен начин в разширяването на Теософското общество, великите индивидуалности, които ние наричаме Учители, стоят на наша страна, ние можем да са обръщаме към тях и да им позволяваме да говорят чрез нас. Когато се отнася до разпространяването на окултния живот, тогава Учителите говорят. Когато се отнася само до организирането на Обществото, тогава те оставят това на тези, които живеят на физическото поле. Това е разликата между окултното течение и рамката на теософската организация. Разрешете ми да изразя разликата между онова, което протича като вътрешно духовно течение и онова, което се проявява чрез индивидуалните личности, както, може би, най-добре може да бъде изразено: Когато се отнася до духовния живот, тогава Учителите говорят; когато се отнася само до организацията, тогава е възможно заблуждение, понеже тогава Учителите мълчат.


СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

СВОБОДНОТО МАСОНСТВО И ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ

/Първа лекция: само за мъже/

Берлин, 23 октомври 1905 г.(10 часа)

Аз ви помолих да присъствате на кратко обсъждане на окултни въпроси, тъй като трябва да се има предвид, че всеки участващ в теософското движение трябва да е наясно не само относно външните неща, които могат да се съобщат в програми, но също и накъде води теософското движение. Окултните потоци, които живеят в теософското движение, фактически са сродни в известно отношение с по-раншни окултни течения. Именно днес ще направим връзка с едно от тях, което все още продължава да действа досега – Свободното масонство.

Вие знаете, че поне до края на 17-то столетие в Свободното масонство/*1/ не се позволяваше да членуват жени. По онова време имаше причини за това. Когато причината да няма членове-жени при Свободните масони отпадне в даден момент от световната еволюция, тогава ще е дошло времето работата на Свободното масонство на физическото поле да бъде поета от теософското движение. Междувременно работата на теософията е подготвителна работа. В теософската работа мъже и жени ще вземат равностойно участие.

Ако сега би трябвало накратко да кажа, защо жените са били изключени от дейностите на Свободното масонство, аз бих могъл само да кажа, че човек не си казва тайните на противника; не е обичайно да му бъде изпращан собственият план за нападение. Това не се върши при никаква война. И ние ще видим, че Свободното масонство в известно отношение е в опозиция срещу женския свят.

Свободното масонство е продължение на много древни тайни общества и братства. Такива тайни общества – поне под формата, под която те продължават да съществуват в Свободното масонство – се създадоха в самото начало на 4-та следатлантска епоха на нашата пета коренна раса; в същата епоха, в която по-късно се появи християнството.

Вие знаете, че външното съставяне на Библията правилно се приписва да е станало само няколко стотин години преди раждането на Христос./*2/ Ала Библейското откровение беше една жива традиция от хиляди години преди това. В древността не е било обичайно такива неща да бъдат записвани, те бяха предавани от уста на уста. Затова може да се предположи, че тайните, които Мойсей повери на свещеничеството, бяха записани по-късно.



Сподели с приятели:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   29


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница