Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие



страница17/29
Дата02.02.2017
Размер4.24 Mb.
Размер4.24 Mb.
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   29

През същият период, когато най-напред Библията се появи като документ в световната история, се появи външно написана и легендата за Свободното масонство. И тя започна да се разпространява.

В световната еволюция винаги трябва да се счита за закон, че онова, което е станало по-рано, по-късно накратко бива повторено. Всяко човешко същество преповтаря в майчината утроба степените, през които човечеството вече е преминало. Всяка планета повтаря в своите първоначални стадии преминалите степени на своята еволюция., Винаги накратко се преповтаря онова, което е станало преди. Същото е и с расите. Ето защо 1-та, 2-та и 3-та следатлантски раси /културни епохи/ са преповторения на по-раншните земни условия, само че в определена по-висша област. Онова, което започна с Лемурия, се разви през Атлантида и беше преповторено на по-висше ниво в нашите три културни епохи. Така ние имаме едно повторение на онова, което на една по-низка степен беше станало по-рано в лемурийските времена. Преди да започне разделянето на два пола, имаше един вид двуполовост, едно единствено същество съчетаваше и двата пола. След това последва разделянето на два пола. Мъжко-женското стана мъжко и женско. На духовно ниво нещо подобно се повтаря в нашата епоха. Фактически този вид знание и мъдрост, което принадлежи на предведическата Древна Индия имаше мъжко-женско качество и чрез това същевременно нещо независимо от някаква двойственост или някакъв външен принцип. След това дойде цивилизацията на 2-та културна епоха. Тя беше преди всичко една, изразяваща се с двата пола духовна културна епоха. Затова там се появи дуализмът – Ормузд и Ариман, добро и зло. Всичко това сега се намесва в човешкото познание.

Ние искаме да си изясним как стана това. То стана така, че в началото, преди да е имало отделно мъжки и женски пол, във всеки отделен индивид имаше двойнствена половост. Ние би трябвало да попитаме: – Какво бе в отделния индивид оплождащото и какво бе оплоденото? В древногръцката митология Зевс е изобразен с могъщи женски гърди. В това се изразява една истина, която бе известна в древните мистерии и която ние също научаваме от старите документи, че родът – ако мога да го нарека така, – който непосредствено е предшествал нашия род, външно-физически е наподобявал не мъжкия, а женския пол. Така че преди външното отделяне имаме и двата пола в един и същ индивид, който външно – във физическия израз, в цялото му чувстване и в неговата същност – беше женски. Следователно в началото на човешката раса имаме работа с двуполов индивид, клонящ към женската страна. Мъжкият пол се е породил по-късно. Трябва да ни бъде обаче ясно, че в този индивид, който е имал и двата пола в себе си, е имало също оплодяващото, или мъжкото семе. Жената съдържала мъжа у себе си. Когато схванем факта, че жената е имала мъжкия принцип вътре в себе си, тогава можем да схванем с нашите обикновени научни понятия, че възпроизвеждането е било осигурено. Трябва обаче да запомним, че по онова време това е ставало посредством жената.

Настъпва времето, когато нещата трябваше да се разделят. Какъв характер всъщност имаше оплодяващият принцип в жената, това, което оплождаше женската природа на физическото поле? Онова, което въздействаше в женската натура като семе, беше мъжкото и то беше духовното, мъдростта. Жената даваше веществеността, духът даваше формата. Изграждането на физическото поле е реализирана мъдрост. В женската натура работеше мъдростта. Двете се диференцираха, като двете неща, които преди са работили заедно, се появяват като два отделни полюса. Онова, което преди е било съединено в един единствен човешки орган, се разделя и чрез това се поражда една двойственост в човешкото формиране. Тази двойственост се поражда така, че най-напред плодвитостта, способността на женското яйце да се оплоди престава да функционира в единия индивид. Женското яйце загубва възможността да бъде оплодено от собственото си тяло. Така вече имаме един женски индивид, който е станал безплоден и една стояща над него духовност. Разделянето на двата пола е станало чрез отделянето на физическите органи и възможността за оплодяване става възможна само чрез другия пол. Появяват се два индивида, единият с физическа женственост, а другият с физическа мъжественост. При мъжа, мъдростта има женски характер, при жената тя има мъжки характер.

Разделянето е едно определено събитие, което може да бъде проследено. Тук обаче ние ще трябва да се задоволим само с указания. Следователно ние имаме работа с мъжко оцветена мъдрост в жената и женско оцветена мъдрост в мъжа. Тази женско оцветена мъдрост е пасивна, подходяща да получава, да слуша, да наблюдава, да поема от заобикалящата обстановка. Мъжко оцветената мъдрост, активната мъдрост е подходяща да бъде продуктивна. Така ние имаме една двойствена мъдрост; женската мъдрост, която е деятелна и която естествено се прехвърля също и върху мъжете. Така че да има също и достатъчно мъже, които да поемат женската мъдрост. Расата се развива долу на физическото поле; а горе имаме работа с една активна интуиция, произхождаща от жените и едно пасивно познание, което носи решително мъжки характер.

Това се намира в древните мистерийни учения като противоположността между синовете на Авел или синовете Божии и синовете на Каин или синовете човешки. Авел представлява женската активна интуиция. Затова той не е в състояние да възприеме нещо от външния свят, което има нужда да бъде обработено. Той поема божественото, което протича през него, което се влива в неговата интуитивност. "Животновъдът" символизира това. Той се грижи и подхранва живота, както интуицията подхранва божествения живот на мъдростта. Каин има мъжката мъдрост, която поема външното. Тази мъдрост започва да обработва Земята, материалът е извън него. Той е "земеделецът". Какво постига мъдростта на Каин? Тази мъдрост на Каин, която, бидейки една пасивна наука, само получава, – но какво постига тя?

И тъй има една много интересна и важна легенда, в която тези истини за свободните масони са символично изразени. Това е Легендата за храма. И причината за нея е, както следва:

Самата Библия, Старият завет, произтича от женската, интуитивна мъдрост и носи нейния основен характер. Старият завет е женската мъдрост. Мъжката мъдрост не беше способна да достигне до интуицията. Тя се ограничи до изграждане и работа. Тя взимаше камъни и издигаше сгради. Взимаше метала и правеше машини. Храмовата легенда го разказва така:

Единият от Елохимите оплоди Ева и бе роден Каин. След това друг Елохим, Йехова, известен също като Адонай, сътвори Адам. И чрез Ева на Адам му се роди Авел. Тази легенда противопоставя мъдростта на Каин на библейската мъдрост, така че в началото на 4-та следатлантска епоха ние имаме две противопоставящи се течения. Библията, представляваща женската мъдрост и храмовата мъдрост като мъжката противоположност. Онова, което мъжката мъдрост искаше, беше в опозиция с женската мъдрост в предихристиянските времена. Каин уби своя брат Авел. Това също е включено в Легендата за храма. Йехова разпали борба между рода на Каин и рода на Авел и Каин уби Авел. Това не значи нищо друго.. /в записките следват няколко много неясни изречения/.

Какви бяха последствията от появяването на тази Каинова мъдрост? Последствията от всичко това беше, че плодородието, което се размножаваше чрез собствената си мъдрост бе убито. След като Каин уби Авел, мъжкото познание в него уби това, което бе създадено от боговете – възможността за размножаване, за продължение на рода в собствения организъм. Това означава, че чрез това, че познанието преминава в мъжа, Авел беше убит в него.

Това е процес в самия човек/*4/. Посредством мъжкото знание творческата сила, олицетворена в Авел, беше убита. И вече във враждебна противоположност застават един срещу друг потомците на Каин и онези, които бяха поставени на мястото на Авел, потомците на Сет. Потомците на Каин са онези, които изполват своята мъжка мъдрост, за да съграждат външния свят; пасивната мъдрост се прилага за изграждане на външния свят. Божествената мъдрост не протича надолу към нея. Освободена от божествеността, тази мъдрост трябва да гради в света. Тя няма божествената интуиция. Посредством изпробване, посредством опитност произхожда свързването на чисто минералните продукти на Земята. Така Тубал-Каин се ражда от рода на Каин и по-късно Хирам-Абиф или Адон-Хирам ще бъде роден от същото потекло.

Аз съм резервирал...../пропуск в текста виж бележка *5/.

Сред потомците на Авел най-силният представител е Соломон. По време на 3-та културна епоха всичките представители на Авеловото потекло бяха свещеници. Древната свещеническа мъдрост беше интуитивната мъдрост, която някога бе работила в жената като сила за оплодяване, а след това бе преобразена на една по-висока степен като духовна мъдрост. От тази свещеническа мъдрост идва Библията: по този начин Библията става женска мъдрост. Тази женска мъдрост е в състояние да даде големи откровения за божественото, да разказва за ангелите и духовете. Работата на синовете на Каин е да създават на Земята. Затова и Тубал-Каин е първоначалният баща на ковачите. Соломон трябваше да повика Хирам-Абиф, който можеше да му съгради храма. Той строи за цар Соломон, наследника на древната свещеническа мъдрост; за него, за Соломон, който употребява тази свещеническа мъдрост за външна власт. Така царствата като външни институции произлизат от господството на свещениците.

Соломон изпраща да повикат Хирам-Абиф и Соломоновият храм се изгражда. Ето че Савската царица идва в двореца на Соломон и се отпразнува нещо като годеж между двамата. Храмът беше показан на царицата и тя пожелава да се запознае със строителя на този чудесен храм. Когато й представят Хирам-Абиф, нещо много специално се случва в нея. Погледът на Хирам-Абиф, отправен към нея, й действа като огън. Тя пожелава да види работниците и да й се покаже, как всичко това е постигнато на физическото поле. Хирам-Абиф взима символа Тау, издига го нависоко и всички работници идват като мравки. Поради всичко това тя е толкова поразена, че напуска Соломон. Няколко от чираците на Хирам, на които той е отказал да ги направи майстори, помагат на Соломон. Те искат да развалят шедьовъра на Хирам, отливането на Бронзовото море. И вместо то да стане произведение на изкуството, потоци от огън се разпръскват на всички посоки. Хирам-Абиф се опитва да го загаси с вода, но всичко, което постига чрез това е пълно разрушение. Дъжд от огън се излива надолу върху всички, също и върху Хирам-Абиф. Един глас обаче му извика да не се страхува, защото от това ще произтече неговият най-голям успех. Той се хвърля в огъня и е отведен до центъра на Земята от Тубал-Каин, създателя на изкуството за обработване на метала. Там среща самия Каин, който му разкрива една важна мъдрост. Той му казва: – Сега познай истинския Йехова, който е причина да бъдеш тук. Но Йехова мрази синовете на огъня и иска да ги унищожи. Ала ти няма защо да се страхуваш. На теб ще ти се роди син, когото ти самият няма да видиш, но от когото ще произлезе един род, от който на Земята ще се породи едно ново огненопоклонство – С чука, който му се дава от Тубал-Каин, той е в състояние да завърши проектираното Бронзово море, и с това още повече спечелва симпатията на Савската царица. По време на една разходка, във въздуха пред нея се появява една птица, която й показва мистичния знак Тау. От това дойката на царицата разбира, че под този знак Тау е скрита мъдростта на бъдещето. По време на едно пиршество, когато Соломон се напива, Савската царица си издърпва годежния пръстен от пръста на ръката му. Хирам-Абиф обаче бива нападнат и убит от неговите чираци. Той едва успява да напише тайната дума върху един златен триъгълник и да го скрие. Този по-късно се намира, затворен в един камък с формата на куб. Върху този камък, който скривал тайната дума, били написани Десетте Божии заповеди.

Това е Храмовата мъдрост, която мъжката наука бе противопоставила на женската мъдрост. Това са неща, които е необходимо да бъдат обяснени, да бъдат изследвани в окултното им значение, за да може да бъде разбрана тяхната дълбока същност.

Помислете как Хирам-Абиф беше доведен пред родоначалника на неговия род. На него му се казва, че Йехова е неприятел на синовете на огъня. Кои са синовете на огъня? Това са онези, които можаха да се родят само след разделянето на половете, чрез въздействието на физическия мъж върху физическата жена. Огънят е активната сила в мъжкото семе. В мъжкото семе огънят живее в окултен смисъл. Йехова трябваше да създаде тази основна сила, така че родът да може да се размножава. Но той е противник на промяната. Той беше, който продължаваше стария вид на размножаване.

Беше създадено едно средство за информация и той се обърна към свещениците, и ги направи негови провъзгласители. Той остави свещениците да провъзгласяват неговата мощ и величествеността на неговата собствена мъдрост. Чрез свещеническата мъдрост се провъзгласява мъдростта на Йехова.

Хирам-Абиф е призван да предприеме отливането на Бронзовото море, което означава преобразяването на минералното царство чрез изкуството. На него му бе казано, че ще му се роди син, който – макар и той самият да не го види – ще създаде един нов човешки род. Този син не е нищо друго освен новият вид човек, който един ден ще вземе мястото на стария, на настоящия; новият човек, при когото няма вече да бъде необходимо двата пола да се съединяват един с друг, а размножението отново ще се извършва в единия човешки индивид. Това се отнася до едно далечно бъдеще. Старата женска култура беше заместена от мъжката култура. Женското като физическа форма ще отмре. Тогава мъжкото ще трябва да има в себе си силата да произведе от себе си друг индивид. И къде се намира тази сила.

Мъжкото и женското някога са били в един индивид. И когато тези две се отделиха, става разгъването на съвременния индивид. Бе оформена горната част на човешкото същество. Онова, което днес е горната част, някога беше обединена със сексуалните органи. Сексуалните съвременни органи са само половината от тогавашната оплождаща творческа сила. Оттам силата, намираща се в ларинкса, е другата половина. Днес говорът все още не е творчески. Той трябва да бъде проникнат първо от мъдростта на Каин и тогава ще може да произвежда. Когато човекът ще е придобил силата да развие неговия ларинкс, така че неговото слово да стане творящо, така че чрез словото той да произвежда себеподобните си, тогава цялата продуктивна сила ще бъде прехвърлена върху мъжкия пол. Тогава това, което някога беше сътворено чрез боговете ще бъде поето от хората. Кога е било изгубено словото? Когато произлезе разделянето на двата пола.

Словото беше погребано, скрито. Синовете на Каин го имаха само при техния родоначалник. Хирам-Абиф трябваше поне да получи предсказанието за него. Обаче непосредствено след това той беше убит.

Словото е погребано, но все още съществува. Ако то не беше погребано, човекът щеше да бъде самотворящ, както Елохимите са самотворящи. Следователно "Словото" на съвременното Свободно-масонство не е истинското, а фалшивото слово. Истинското слово е скрито. Десетте Божии заповеди са издълбани върху камъка, който съдържа скритото слово. Какво са Десетте Божи заповеди? Те са законите за моралния световен ред. Те регулират външните взаимоотношения на човечеството, такова, каквото то е сега под влиянието на хората от двата пола. Такива закони не ще бъдат нужни, когато не ще има вече два пола. Те са този човешки ред, който произлезе под влиянието на двата пола.

Така в Свободното масонство е запазен споменът за изгубеното слово, което трябва да бъде извоювано всред онези, които работят в Свободното масонство и което може да бъде извоювано, само когато пасивната мъжка мъдрост събуди в себе си деятелността. Затова Свободните масони казват: – Всичко, което не възниква от простиращото се върху света собствено знание, произхожда още от господството на свещеническата женска мъдрост от древните времена. Ние не искаме просто да я поемем, а да започнем една нова спирала на съществуването. Ние сами трябва да внесем интуиция в мъжкото Каиново познание. Това би станало невъзможно, ако отнемем силата от мъжа като поверим тайните на жената. В момента, когато би се разисквало пред жените, всичко това би загубило силата си на въздействие.

И така е станало необходимо, целият женски пол да бъде изключен от Свободното масонство. Това се дължи на връзката между органа на говора и пола, сексуалността. Ето защо мъжът се променя, когато той достигне пуберитета. Промяната на гласа не е нищо друго, освен израз на предишната връзка между органите на говора и сексуалността. Вие вече също ще можете да схванете каквото казва свободният масон: – Само мъжът изобщо е призван да произнесе изгубеното слово и да го възстанови; само мъжката форма на ларинкса е в положение да каже и да знае онова, което може отново да се постигне посредством изгубеното слово. Като го разберем така, ще узнаем защо на жената не беше позволено новото да премине през нейните уста. Комично е, когато учени обясняват причината, че жените не са били приемани, защото те всичко ще избърборят. Женският ларинкс е останал като рудиментарен орган. Мъжкият ларинкс е този, който ще се оформи като орган на бъдещето.

Вие виждате, че става въпрос за дълбоки и значителни съотношения и че изразът "масон"/"зидар"/ трябва да се вземе колкото се може по-буквално. Масоните – от гръцко и римско време бяха строители на неща, изградени да изразяват красота. Катедрали, храмове и други значителни сгради бяха изградени от тези майстори строители.

Част от онова, което беше постигнато от ордена на Свободните масони трябваше естествено да бъде взето от древната свещеническа мъдрост. И тъй отново имаме смесване на женската мъдрост и мъжкото усилие. Всъщност тайната на Свободното масонство е нещо, което все още не е разкрито, което още съвсем не съществува. То е нещо, което ще бъде произнесено, когато някога продуктивната сила отново ще се намира в словото.

Това са няколко думи, които ще изяснят на окултиста мисленето на Свободното масонство. До 18-то столетие бе известно, че нещата стоят така. Когато бе изгубена връзката с висшите светове, в Свободното масонство се изгуби и съзнанието за онова, което беше изгубено. И от своя страна все още не съвсем. Хората разводниха Свободното масонство, казваха, че вече не знаят неговото значение. Обаче трябва да бъде ясно, че всичко, което съществува като символи бе извлечено от старата свещеническа мъдрост и че онова, което е внедрено в символите, ще трябва да излезе на открито. Истинската женска мъдрост постепенно съвсем се изгубва. Поради това, т. нар. висши степени на Свободното масонство, които пазеха тази женска мъдрост, постепенно изчезнаха. Всичко каквото все още е останало се нарича Йоаново масонство, което се занимава само със световни неща и разбира само от тях.

Но в края на краищата това е съвсем естествено; с развитието на материализма, свещеническата мъдрост наистина трябваше да отпадне. Какво може да се случи сега? Старата мъдрост е изчезнала. Ние трябва да живеем във външното. Какво произтича от това? Това – че нещо по-добро може да дойде, само когато се появи една мъдрост, която отново е несексуална, която не е свързана вече нито с женската, нито с мъжката мъдрост, нито с женската Библия, нито с мъжката Легенда за храма. Тази мъдрост намираме в теософията. В тази мъдрост се разбират и двата пола. Там мъжът, който е в жената, работи върху жената и върху мъжът работи това, което отново е несексуално. Мъжкият и женският принцип се срещат в познанието на висшите светове. Съвсем естествено е, че същинската окултна основа е донесена от Свободното масонство и че е поставено едно ново начало. Нещо такова се нарича "спирала": Така в нашето време тези неща са преплетени. Трябва да мислим за тях като за взаимодействащи сили. Теософията не се опира нито на Библейската легенда, нито на Храмовата легенда, а търси във всички неща сърцевината на мъдростта, която трябва отново да бъде възобновена безполово. Сега виждате как теософията носи омиротворение и хармония.

Как това въздейства и работи като цяло в нашата коренна раса? Нашата коренна раса повтаря онова, което вече е съществувало. Тя носи противоположността на онова, което е съществувало в лемурийските времена и го довежда до ясен израз в духовната област. Едно противодействие трябваше затова да дойде, защото женският пол първоначално е съществувал и сега се движи в низходяща линия, докато мъжкият пол се намира във възходяща насока и търси в самия себе си творческата сила, която жената има в себе си. Когато оставаме в нашите сфери, трябва да различаваме точно посредством окултизма: Онзи, който расово е атлантски човек няма нужда същевременно да бъде атлантиец по душа, по душевни качества. Душата не е свързана специално с някой пол. Душите на женския пол се движат, прониквайки навсякъде, докато успеят да съжителстват с мъжа в телата, които мъжете сами ще сътворят за себе си и тогава ще има един пол на Земята.

Но дотогава, докато мъжете продължаваха да стоят в противодействие на жените, те трябваше да мълчат. Обединяването на половете се подготви с това, че през 18-то столетие се основаваха Осиновителните ложи /Adoption Lodges/./*6/ Първата от тях беше основана в 1755 г. В тях се практикуваше едно Свободно масонство, което имаше различни символи от мъжкото Свободно масонство. Включването на жени в такива Осиновителни ложи на мъжкото Свободно масонство наистина подготвя пътя за обединяване на половете. Основателката на Теософското общество беше членка на една такава Осиновителна ложа./*7/ Това, което се посочва като начало на теософията, също се включва в тази подготовка. Теософията е една световна задача, която е свързана с окултни течения и трябва да продължи дейността на Свободното масонство. Свободното масонство все още би могло наново да бъде събудено и да ни помогне.

Ала по-дълбоката мисъл е, че тези едностранчиви мъжки усилия трябва да бъдат преодоляни в теософските кръгове. Още в цялото Средновековие има една възвишена подготовка за създаването на другия пол в мъжа по духовен начин. Чрез концентриране мъжът първоначално развива в себе си като мисъл онова, което трябва да стане реалност в него по-късно. Оттам като подготовка за това през Средните векове се зароди култът към Дева Мария. Той не е нищо друго, освен концентрация, за да се зароди женското у мъжа, докато за жената култът към Исус служеше за паралелната цел. Култът на Дева Мария произхожда именно оттук.

Сега ще видите какво объркване трябва да настъпи, когато възниква един орден, който скъсва с всичко това и иска да си възобнови женската мъдрост. Тук се касае за господство над света, което трябва да се завоюва. Ако някой желае да остави древната мъдрост такава, каквато е, той ще трябва да завоюва света за древните сили. Има такъв орден: Това е йезуитският орденът.

Той съзнателно си е поставил тази задача. Това е причината, поради която йезуитите и Свободните масони са в остра конфронтация.


ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

СВОБОДНОТО МАСОНСТВО И ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ ІІ

/Само за жени/

Берлин, 23 октомври 1905 г.

Нещата, които ще разискваме днес, досега не са били разисквани пред жени. Затова е истинска храброст да ви говоря днес за тези неща. Обаче, известни окултни течения правят това необходимо.

Вътре в тези течения има някои неща от интимна природа, които доскоро не можеха да бъдат споменавани в присъствие на жени, поради това, че окултното братство, – чиято задача бе да се грижи за тези интимни неща, – имаше строгото правило, да не приема жени за членове. Онова, което те имаха да вършат в света не можеше да бъде вършено в сътрудничество с женския елемент. До неотдавна това правило строго се спазваше. Днес единствената възможност да се създаде равновесие между двата пола съществува само в Теософското общество. Тук наистина е единственото място, където тези неща се разискват пред жени.

Защо е настанало това разделяне на половете, което е възприело такава гротескна форма в ложите на Свободното зидарство? – Ако човек иска да разбере, защо това разделяне наистина е станало навик, необходимо е да се използва една доста гротескна метафора: Когато две сили воюват помежду си, би било глупаво, ако генералът на едната страна разкрие своите планове за победа на неприятелския генерал преди започването на битката. Би било същото, като да предадеш собственото си оръжие на неприятеля, ако жени биха били приемани в Свободното масонство. Защото се касае до война при свободните масони, наистина война срещу женския дух, една остра опозиция срещу женския дух като такъв. Тази война беше необходима, да, окултното Свободно масонство бе основано точно за тази цел. Ето защо беше правило да се говори за окултни неща поотделно на двата пола.



Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   29


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница