Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие



страница18/29
Дата02.02.2017
Размер4.24 Mb.
Размер4.24 Mb.
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   29

Първо, трябва да се намери форма, под която за тези неща да може да се говори на жени.

Основаването на Свободното масонство лежи назад в далечното минало. То се зароди в началото на 4-та културна епоха на нашата съвременна 5-та /следатлантска/ коренна раса. Старият завет, който дава обяснения на тези неща бе записан по същото онова време. Казва ни се, че висши духове са дали откровение на Мойсей, което той записал. Познаването на висшите неща обаче вече съществуваше много по-рано и се предаваше устно от поколение на поколение, от свещеническа уста на свещеническо ухо, докато бе записано в документна форма от Езра/*1/ на когото се приписват записването на тези неща. Когато Старият завет започна да набира сили чрез свещениците, възникна огромно противодействие към тази свещеническа книга в братствата на Свободното масонство по специална причина. Това противодействие винаги е съществувало и то беше необходимо. Трябва да си изясним защо?

Трябва да се съгласим, че всяко нещо, което се случва на физическото поле по определен начин първо трябва да повтори по-ранни събития. На Земята винаги има едно повтаряне на случилото се в по-раншни времена. В своя живот преди раждане човекът трябва да премине през степените, които той някога е преживял със своето сумрачно животинско съзнание в по-раншни времена. Така например ренесансовият период на Средните векове беше едно повторение на древногръцките времена. Ние също откриваме такива повторения и при планетните процеси. Преди настоящата Земя да стане онова, което е днес, тя е трябвало да преповтори по-предишни състояния, преди да може да стане самостоятелна планета, всъщност нашата Земя е в 4-я кръг. Винаги когато трябва да се появи нещо ново на Земята, трябва да бъдат повтаряни по-ранните степени под една нова форма. Така човешкият дух през 5-та коренна раса, нашата настояща раса, премина през едно повторение на лемурийската коренна раса/3-та раса/, когато човечеството все още е било еднополово и след това е станало двуполово. Това е, имало голямо влияние върху духовното му развитие. В 3-та подраса на 5-та коренна раса, египетско-вавилонския период, в областта на духовния живот малко по малко се повтаря това, което се беше случвало с физическия човек през лемурийските времена.

Преди да има отделно мъжко и женско, двете били съчетани; след това двата пола се отделили един от друг.

Същото имаме през 5-та коренна раса по отношение на духовното развитие.

Третата коренна раса: Лемурия: разделяне на физическата еволюция на полове, мъжки и женски.



Петата коренна раса: Разделяне на духовната еволюция на мъжки и женски дух, в богослужение на Йехова, или свещеничество, и Свободно масонство.

В първата следатлантска епоха в древноиндийската култура всичко все още е било на едно по-високо равнище от физическото поле. Първоначалната прастара индийска мъдрост, която произхожда от първата следатлантска култура, духовно е свързана не с настоящото физическо поле, а с условията на онова, по-раншно време, когато човечеството все още е било съчетано мъжко-женско. Затова по онова време се е обръщало малко внимание на съществуването на отделните полове. Не е ставало въпрос за дуалистичен принцип; това възниква едва през следващата подраса (културна епоха). Ведите принадлежат на много по-късно време. Вече във 2-та подраса има голямо разцепление. Външният израз на това разцепление Стария завет ни представя в една чудесна картина. В Битие това е казано много хубаво и ясно: Преди Йахве да създаде човека, той направил плодове, животни и т. н. на Земята, и накрая създал човека Адам, когото след това той разделил на два пола.

Този разказ почива на окултни възприятия за физическите факти. Разбира се, цялата окултна мъдрост представлява едно съотношение между физически събития и по-късната духовна мъдрост. Понеже физическите събития възникват от божествената мъдрост, а мъдростта по-късно възниква от физическия живот, от човека. Тук има една връзка между мъдрост, познание и физически живот.

Цялата оплодяваща и продуктивна сила, която създава един нов човек някога е била съчетана в един пол. След това човекът бива разделен в мъжки и женски. Кой пол може да има най-голяма претенция за детеродната сила? Това е жената. Поради това Зевс, който е бил обожаван като баща на човешката раса, в най-древната гръцка митология е бил изобразяван с женски гърди/*2/. Зевс, като свръхчовешко същество е бил по-близо до женския пол. Женският пол е бил първият, по-раншният и по онова време е имал в себе си силата да възпроизвежда целия човешки индивид. Тази размножителна сила се намираше вътре в едно човешко същество от неразделен пол, което се приближава в своята външност повече към женската форма. В това еднополово човешко същество оплодяващият принцип беше мъдростта, самият дух; и оплодяването на женския дух чрез инспирирана мъдрост е едно по-късно повторение на това. Това човешко същество от еднополовата епоха е резултат на намиращата се в жената субстанция и оплодяването чрез Божествения дух.

Трябва да разберете какво беше онова, чрез което жената е можела да роди човека. Физически най-напред имаме жената, която се оплодява отгоре. Божественият дух в жената е бил оплодяващият принцип. Когато става разделението на половете, диференцирането започнало с трансформиране на женските духовни органи за оплодяване в органи на мъдростта. Мъжката сила, която жената е имала в себе си, обърнала творческата сила в органи на мъдростта. Така само половината от творческата сила останала в жената; творческата физическа сила останала в мъжа. В резултат на това отделяне, физически се появява гръбначният мозък и мозъкът с нервните разклонения, изобразени в Дървото на живота и в Дървото на познанието. Органът на мъдростта се формира в пръстените (прешлените ?) на гръбначния стълб с гръбначния мозък и неговото разширение в мозъка. От онова време нататък има една двойственост в човека; именно двете дървета от библейското писание, Дървото на познанието и Дървото на живота.

Новите същества се приспособили към промяната. Не всички женски ндивиди, възприели женската форма. В едната част женската страна, възможността да произвежда човешки същества се оттегля назад и в замяна остава силата за оплодяване, но по съвсем друг начин. Физическата природа се бе разделила в оплодяваща и оплодявана. Също и духовната природа се разделя. В женските индивиди духът придобива мъжки характер и оцветяване; в мъжките духът имаше женски характер. Това все още е жената в мъжа.

Библейската легенда показва това много ясно. Както знаете, на двуполовия човек се забранява да яде от Дървото на познанието. Силата, която Йехова полага в човечеството е: Неговата мъдрост да работи в жената. "Ти не бива да ядеш от Дървото на познанието" означава същото като "Ти не ще разделяш силата на оплодяването и не ще я правиш независима". Защото чрез това силата на Йехова, оплодяващата сила, ще бъде загубена за жената. Когато жената яде от Дървото на познанието, чрез това тя постави основата да стане независима по отношение на мъдростта, чрез което преставаше да бъде само оръдие на Йехова, както той е бил планувал. Така обаче, със силата на Йехова, тя загубва силата да оплодява себе си чрез мъдрост. Като яде от Дървото на познанието и като даде ябълката на мъжа, тя извади тази сила навън от себе си. Така жената стана зависима от мъжа. Луцифер бе този, който доведе човечеството по този път, за да го направи независимо. Йехова беше срещу това и поради тази причина забрани на мъжа да яде от Дървото на познанието. Обаче жената яде и даде и на мъжа. Мъжът също яде, и от това произтече наказанието на Йехова. Нови тела трябваше да се породят, които да могат да носят кармата на предишния живот; смъртта и раждането влязоха в света. Жената вече не може да се оплодява чрез себе си, а е станала безплодна. И с това, че оплодяването идва вече отвън, в света навлиза възможността за този вид смърт.

Библейският разказ за рая разкрива тази дълбока истина в образи; древни свещенически традиции стават съдържание на тези образи, древна свещеническа мъдрост нагледно бе въплътена в тях. Жената тогава стана безплодна по отношение на духовната мъдрост, защото тя бе поискала физическо възприятие, познание. Тя даде на мъжа и той също яде; те станаха виновни и бяха изпъдени от рая, към чието създаване те не бяха допринесли нищо. Това е древната свещеническа традиция относно пораждането на половете; вътре лежи дълбоко знание за взаимовръзката в действителните събития.

И какво се случва като резултат от това, че жената се отделя от мъжа? В кой от половете все още се е запазила сянката на продуктивната сила на мъдростта, в мъжът или в жената? Ние видяхме, че мъдростта на жената фактически има мъжки характер; това е творческото, продуктивното, интуицията, онова, което е първоначално, което създава. Същата божествена сила, която оплодяващо е действала някога в жената, за да произведе физическо човешко същество, работи като оплодяващ принцип върху познанието на божествената сърцевина в същността на човека. Религиите работят чрез думи и образи за да развият по-нататък този процес.

Женското същество става физически безплодно, в смисъл, че жената не може да произвежда само от себе си потекло, както е правила преди. Мъжкият пасивен дух е този, който духовно е безплоден, ала мъжът е този, който може физически да оплоди. Духовно той се оставя да бъде оплоден от всичко, което се намира в света; Той става духовно оплодяван, за да може самият той да оплодява физически. Най-напред целият свят го прониква. Той става духовно оплоден, жената физически оплодена.

Жената напротив, е самооплодяваща се духовно, докато мъжът бива оплодяван от духа. Мъжката мъдрост се оплодява от всичко външно, което се събира и съчетава. По този начин се поражда мъжката мъдрост, която е ориентирана към придобиване на световната мъдрост. Тази мъдрост наистина не е съществувала първоначално, както тази, която отгоре е протичала надолу. Тя трябваше най-напред да бъде събрана чрез възприемане и опознаване на физическия свят. В противовес женската мъдрост фактически бе прехвърлена на свещеничеството. Мъдростта на свещениците стана богатството, произтичащо първоначално от древната женска мъдрост. Йехова можеше да поддържа човешкия род, само защото го беше разделил в два пола. От това произлязоха две опозиции, Свободното масонство и свещеническото господство, което символизираха Каин и Авел.

Има разлика между женската свещеническа мъдрост и мъжкия стремеж. Това е описано в легендата за Каин и Авел. Авел беше пастир и се занимаваше с вече създадения живот. Той е символът на вродената божествена сила, която работи в човека като мъдрост, която той не придобива сам, която протича в него. Каин създава нещо ново от онова, което светът предлага. Той представлява пасивната мъжка мъдрост, която трябва първо да бъде оплодена отвън, която излиза вън в света, за да събере мъдрост и да създава от събраната мъдрост. Каин убива Авел; което означава, че мъжката мъдрост се противопоставя срещу женската мъдрост, тъй като тя чувства, че трябва да победи и преоформи физическата мъдрост.

Древните свободни-масони са си поставили за идеал следователно да продължат това дело. Те са искали да използват мъжката мъдрост, за да работи срещу женската мъдрост, която е била поета от свещеничеството. Великите образи на Библията трябва да се смятат като интуитивна женска мъдрост, прехвърлена на свещениците; на която те желаеха да противопоставят самостоятелно придобитата от мъжа мъдрост. Тази борба срещу мъдростта на свещениците се изрази в опозицията на свободните-масони. Онези, които участваха в нея трябваше да бъдат държани независими от каквото и да било влияние на женската мъдрост. Тази битка беше във връзка с физическата еволюция и затова за свободните-масони беше необходимо да избягват какъвто и да е контакт с женския пол, що се отнасяше до тяхната работа. Те знаеха, че тяхното противопоставяне на женския дух може да бъде проведено, само ако те не биват обезпокоявани от женското мислене. Трябваше да се постави позитивното и изобщо да се избягва намесването на какъвто и да е обезпокояващ елемент.

Свободното масонство създаде Легендата за храма като отговор на Библейската легенда. Това трябваше да бъде меча за битката срещу свещеничеството. Нека да разгледаме тази Легенда за храма. Тя има следното съдържание:

В началото единият Елохим създаде Каин, като самият той се съедини с Ева. Друг Елохим, Йахве, противодейства, като създаде Адам, който се съедини с Ева, в резултат на което бе роден Авел. Каин уби Авел и Йехова подчини расата на Каин на расата на Авел.

Това означава, че първоначално светската мъдрост се възбунтува срещу свещеническата мъдрост и беше победена, понеже линията на Авел беше продължена в Сет и цялата светска мъдрост беше подчинена на свещеническата мъдрост.

След това се разказва, как потомците на Каин победили света, как развили изкуствата. Музика, изкуства и наука били култивирани от тях. Тубал-Каин/Битие 4:21-22/, майсторът на обработването на бронза и желязото, Юбал, от когото произлизат кавалджиите и цигуларите, и Хирам, строителят на Соломоновия храм/І Царе 7:13/ са между потомците на Каин.

Така при Хирам ние достигаме до прехода от 3-та към 4-та следатлантска епоха/*3/, когато управлението на жреците, свещениците премина в управлението на царете. Появи се царската власт дадена от Бога, чийто представител е цар Соломон. Соломон не беше спечелил своята мощ от работа, извършена върху физическото поле, тя беше проявление на Божията милост. Жреческата, свещеническата мъдрост бе преминала в господството на царете. Така то се считаше като наследник на свещеническото управление, което повече не бе в състояние самостоятелно да извършва необходимото за напредъка на човечеството на Земята.

Онзи, който трябваше да изгради храма, трябваше да бъде измежду потомците на Каин, защото той притежаваше автономно изработено мислене.

И легендата продължава да разказва, че Балкис, Савската царица беше сгодена за цар Соломон. Тя го посетила и била учудена от сградата на храма, а той от нейната мъдрост. Тя поискала да види майстора строител, тъй като не можела да схване, как такъв чудесен строеж би могъл да бъде резултат на човешка мъдрост. Хирам дошъл и още със своя поглед й направил силно впечатление. Тя поискала да види онези, които работели върху храма. Когато Соломон казал, че това е невъзможно, Хирам направил мистичния знак Тау във въздуха и всички работници веднага започнали да се стичат към него. В мистичния знак Тау се крият силите, които синовете на Каин използват, за да работят на физическото поле.

Трима от херамовите калфи били недоволни, защото той не ги повишил до майсторска степен. Те решили да му навредят, като развалят неговия шедьовър. Той възнамерявал да направи Бронзовото море; това било едно голямо художествено произведение, което е трябвало да се отлее от течен метал. Това е символ на великата творческа работа, чрез която цялото минерално царство трябва да бъде преобразено; което е задачата на нашата манвантара /петата коренна раса или в по широк смисъл четвъртия кръг, или четвъртото състояние на съзнанието б.пр.//*4/. Тримата калфи правят следното: Те внасят чужди материали в отливането на Бронзовото море. Хирам се опитва да го поправи, като сипва вода в отливката; тогава всичко се разпръсква в огнен дъжд. Когато Хирам в отчаяние се смята за неуспял, той бива заведен в центъра на Земята от едно същество, в което той познал Тубал-Каин. Там му се казва, че Йехова или Адонай не е нищо друго освен враг на духовете на огъня, той иска да унищожи духовете на огъня. Хирам обаче узнава, че ще има син, когото той няма да види, но който ще започне ново поколение на Земята. Тубал-Каин му дава един чук, с който той ще може да завърши отливането на Бронзовото море. Обаче тримата калфи го убиват. Преди своята смърт той прошепва една дума, която записва на един златен триъгълник и го заравя. Никой не разбира думата, словото; това е изгубената дума, изгубеното слово на свободните масони. Хирам е погребан и на гроба му посаждат акация. Триъгълникът отново е изровен, но никой не знае неговата стойност. Той отново е зарит и един куб, на който са написани Десетте Божии заповеди, е поставен върху него.

И тъй, какво означава "Йехова мрази синовете /духовете/ на огъня"? Това са хората, които са родени още когато е съществувала еднополовостта /Каин/. В тях мъдростта е смесена с кама, земния камически огън /огъня на желанията/. Онези, които са се посветили на женственото свещеничество, са синове на Авел. На Хирам бе обещано: – Ти ще имаш син, който ще основе едно ново поколение. Обаче ти не ще го познаваш. – Това ново поколение трябва да дойде, когато изгубеното слово отново придобие своята сила, когато се възроди по нов начин. Окултната традиция, която е олицетворена в Свободното масонство работи за възраждането на изгубената дума. То работи, за да се даде възможност към пасивния принцип в мъжкия елемент да се въведе активният; така че отново да може да се придобие оплодителната сила в духа, за да се обърне пасивното в активно, така че синовете на Каин да могат да произвеждат сами от себе си.

Разви се следната традиция: Женското беше първичната сила. Тя даваше на света всичко, което в света е мъдрост. Обаче женският елемент изгуби част от физическата продуктивна сила, която се прехвърли на мъжкия елемент. Отново всичко се одухотворява и при одухотворяването, мъжката сила се опитва да обсеби цялото господство за себе си. Мъжкият елемент в мисленето иска да надхвърли, да победи женския. Но ще дойде време, когато безполовостта отново ще бъде възстановена и борбата е, кой от двете разновидности ще достигне пръв това състояние на безполовост. Свободното масонство се стреми да направи мъжкия пол, или да го изразим по-добре – мъжкият дух, – да надживее женския и да достигне до състоянието на безполовост.

Има една окултна връзка между силата на говора и силата на сексуалната продуктивна сила. Словото е създало всичко. Първоначално то е живяло у човека. След това човекът го е изгубил. Той вече не може повече да създава самостоятелно, понеже не притежава Словото, Думата. Само някой, който е присъствал при сътворението може да я знае. Тубал-Каин я знаеше и я даде на Хирам. Всеки, който иска отново да спечели продуктивната сила, трябва да си извоюва словото. Истинската творческа сила трябва да се съедини със словото. Словото ще създава хората на бъдещето. Тогава синът на Хирам наистина ще бъде виждан. Огънят, божествената сила, тогава ще възкръсне по нов начин. Нова раса ще замени старата. В древния еврейски език има една мантра, едно слово, за което се казва, че достатъчно силно произнесено, то създава света/*5/. Когато словото бъде достатъчно развито, човекът ще създава духовния човек чрез произнасяне на самото слово. Ние сега схващаме какво е представено чрез Дървото на познанието. Змията е онова, което се увива нагоре в гръбнака като гръбначен мозък. Познанието във физическото е това, което произхожда от нервната система. – аз ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе/*6/, – Чрез това се има предвид враждата между семето на физическото, на физическото познание и семето на духа, на духовното познание. Духовното, жената наистина смачква главата на змията, но след като тя е ухапала петата й. Това е, което прониква до петата, до ходилото от центъра на Земята.

Говорът се променя в пубертета на мъжа. Това се считаше като предзнаменование за новия син на Хирам /ІІ Паралипоменон 2:13/. Да въздейства на това, от мъжкия пол чрез силата на ларинкса да се създаде този син, беше идеалът, към който се стремяха свободните масони. Всичко което по-късно се е появило на Земята във физическа форма, има своят произход от божественото. В пра началото действаше само това, което се е породило на Земята от Божествения дух. След това от една страна се появява женската образна мъдрост на жреците, на свещениците и от друга страна не образната, /понятийната, интелектуалната/ мъдрост на Каин. Интересно е, че когато е било потърсено образното съдържание за мъдростта на Каин, мъжката мъдрост е взела на заем от женската мъдрост. Легендата за храма и цялото съдържание на Свободното масонство произтичат от древната свещеническа мъдрост, от откровението отгоре. Това бе скрито в символи. Но символите постепенно престанаха да бъдат разбирани. Всичко окултно постепенно изчезна от Свободното масонство. Трите занаятчийски масонски степени са напълно ориентирани към физическото поле.

Тъй като видяхме, защо тези духовни течения вървят паралелно едно до друго, ние сега можем да разберем значението на теософското движение. То подготвя в духовната област това, което по-късно ще стане на физическото поле – отново обединяването на половете. Разделената мъдрост отново трябва да се влее в единната Божествена мъдрост. Чрез теософската мъдрост трябва да се намери едно уравновесяване в човека между религиозната свещеническа мъдрост и мъдростта на Свободното масонство. Мъдростта на бъдещето трябва да бъде извлечена от висшия човек, който живее еднакво както в мъжа, така и в жената. Целта на теософското движение е да се развие това, за което се касае и върху което физическият план повече няма никакво влияние.

В действителност теософията е мъжко-женската мъдрост, мъдростта, еднакво валидна за двата пола. Посредством учението за прераждането човек разбира, че онова, което се проявява при всяко ново прераждане, не е личността от всеки отделен земен живот, а причинното тяло, ентелехията*/*Думата ентелехия произхожда от гръцки. При Аристотел тя означава нематериалното, дейното начало, което формира материята и води до съвършенство. При някои виталисти – нематериалното жизнено начало, което направлява развитието на организма отвътре/, която се изгражда и развива безполово. Когато ние осъзнаем това, в нас духовно заживява онова, което е по-висше от сексуалното, което е независимо от причините за конфликта между двете течения. Така теософията е уравновесяващото движение и само то може да доведе до хармония. Едва в теософията човек може да говори за един окултизъм, който се отнася еднакво и до двата пола. Само от този източник човек може да мисли за истински баланс, истинско равновесие между двата пола. Всичко друго е последствие на предишната разделена сексуалност.

Свободното масонство си поставя за задача да подготови бъдещето. Затова още през ХVІІІ столетие бе напуснат предишният напълно ограничаващ принцип.

В 1775 г. беше основана първата т. нар. Осиновителна ложа; ложа за жени, тъй като беше признат законът за приравняването на половете. И така беше установена връзката между мъже и жени чрез основаването на ложа за жени. Но всеки член на една женска ложа трябваше да бъде осиновяван от един мъж, член на една мъжка ложа. Е. П. Блаватска принадлежеше на една такава Осиновителна ложа/*7/. От самото Свободно масонство беше направен онзи теософски експеримент. Това ни показва, че онова, което е правилно, винаги се предшества от един опит; само че причината защо се прави такъв опит, може да не бъде веднага разбрана. Но човек не бива да очаква, че основните сили в света ще бъдат разбрани веднага. Вероятно някой ще предпочете едното или другото течение. Затова и двете течения още дълго време ще продължат да текат паралелно. За да се постигне хармонично равновесие, може би ще бъде необходимо да в Свободното масонство се влее онова, което ще го поведе към теософското движение.

Сега вие вече ще схванете, защо през Средните векове църквата трябваше да развие един съвсем специфичен идеал. Свободното масонство създаваше своя идеал за бъдещето. Църквата създаваше своя идеал за бъдещето. Този идеал нямаше нищо общо със Свободното масонство. Христос живееше в църквата като идеал – мъжки идеал наистина. Този мъжки идеал не можеше да бъде достатъчен за окултното течение вътре в църквата. Човек имаше нужда както от активния, така и от пасивния принцип; той трябваше да измисля онова, което му липсваше. Като средство за съсредоточване той внесе нещо, което го допълваше. Той беше мъж; трябваше да добави жената. Окултистът, който разбираше нещо от това, ала не беше свободен масон, трябваше да породи в себе си жената. И така от монашеството съзнателно възникна култът към Мария. Той дойде в църквата – към свещеничеството и Свободното масонство – като трети поток.



Сподели с приятели:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   29


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница