Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие



страница19/29
Дата02.02.2017
Размер4.24 Mb.
Размер4.24 Mb.
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   29

И трите потоци имаха в основата си същата цел – да направят човека независим от пола. Ала начинът за постигане на тази цел беше различен.

Християнският окултист търсеше мъжкия принцип у жената, за да го въплъти в себе си.

Трябва да сме наясно с факта, че истинският вътрешен човек е независим от пола, който разделя; ето защо човекът преминава през двата пола в течение на различните въплъщения. И сега вие трябва да размислите, че при Свободното масонство битката се водеше на външното физическо поле така, че всички индивидуалности, които се въплъщават в женски тела постепенно да бъдат отвеждани към мъжкото, така че мъжкото да трае повече, отколкото женското. То би трябвало да надживее женското, защото женското беше по-първото. Това се намираше подсъзнателно в основата на масонския ум като идеал; ала той беше едностранчив.

Какъв идеал изгражда теософският ум? Идеалът на теософията е: Чрез мъдростта, която идва от висшите полета, да се създаде на физическото поле човешко поколение, която стои над сексуалността. Следователно теософията е също една мъдрост, която не е диферинцирана в различни религии, която не се опира на никаква специфична религия, а се връща назад към първичната мъдрост, която създаде света и която сменя онази мъдрост, която като свещеническа мъдрост е диференцирана в различните религии. Тя трябваше да направи това; защото, в течение на времето, свещеническата мъдрост завърши своята задача. Теософията обаче иска да завладее бъдещето, да завладее онова, което ще дойде, вместо онова, което вече е било. В известен смисъл тя е продължение на древната свещеническа мъдрост, на мъдростта на мистериите, но в друг смисъл е в контраст с тях.

Противниците на теософското движение биха били онези, които упорито биха се придържали към древната жреческа, свещеническа мъдрост, които биха искали да я консервират, така да се каже, да я мумифицират в нейната старинна форма. Планът на висшите светове за световното развитие е тя да бъде внесена в духа на новото време, който ще изкове бъдещето. Първите лъчи от зората на развитието на една нова мъдрост, която трябва да дойде, се появиха през времето, което донесе новия духовен живот в човешкото развитие през ХV столетие чрез розенкройцерите. Тук се отнасяше до един нов импулс, идващ в света. Неговата тема беше, че старинната свещеническа мъдрост би трябвало да се преобрази в една нова мъдрост.

Съществуваха също сили, които искаха да превземат отново света за древната свещеническа мъдрост. За това бе основан един орден с целта да спечели отново Земята за древната свещеническа мъдрост. Този орден /йезуитският орден/ избра идеалния мъж като контраст на култа към Мария. Този орден използваше окултни сили, за да създаде нещо като бент, за да попречи и противодейства на целия поток независим живот, като консервира онова, което иска да се държи към кръста. Той представяше мъжкия принцип, представляваше кръста сам по себе си, без розите. Обаче друг орден прибави розите към кръста. И нов живот произтече от тях.

И така ние имаме два съвременни потока. Единият въведе старинното в настоящето и иска да спре прогреса с всички сили. Другият заобиколи с рози стария кръст, присади нов израстък – кръстът, заобиколен с рози. Тези две течения вървят паралелно едно до друго, единият орден, имащ кръст без рози, а другият, който почита розите на един нов кръст, новото, което трябва да дойде. Те са розенкройцерите. Теософското движение израстна от това течение; то произтича от новорастящия филиз на розата, който трябва напълно да израсне в бъдеще.

Ние видяхме, как започна тази борба, до която жените не бяха допуснати. Нашата задача е да спуснем мост над пропастта между свободните масони и розенкройцерите. Работата е трудна, ала тя трябва да бъде извършена. Тя води до познанието за висшия надсексуален човек. Трудно е да се достигне това, ала е възможно и това ще успее, ще стане реалност.


ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ОКУЛТНОТО ЗНАНИЕ И ЕЖЕДНЕВНИЯ ЖИВОТ

Берлин, 23 октомври 1905 г. /вечерта/

Днес бих искал да продължа с някои неща, свързани с въпросите, които възникнаха пред вашите души през последните дни. Бих искал да кажа някои подробности, относно последните забележки.

Много бе казано за отношението на окултизма към теософията, на езотеричното към теософията и т.н., но все още нищо не е казано за отношението на теософията към ежедневния живот. Преди седмица вече загатнах, че искам да кажа няколко думи точно по тази тема./*1/ Бих искал днес да отправя вашето внимание не толкова към по-висшите неща, а към това, как окултните познания пряко повлияват ежедневния живот и как наистина чрез теософския мироглед погледът ни е насочен не само към далечни времена и пространства, а как чрез понятия за окултното можем да спечелим и едно съвсем по-различно отношение към ежедневните въпроси, което не би било възможно чрез други понятия. Ние ще видим, колко погрешно е мнението, което често срещаме, именно, че окултизмът е нещо непрактично, необичайно, отдалечено от обикновения ежедневен живот.

Ще споменем и един друг въпрос: – Как може някой, който все още не е развил способността – която всяко човешко същество е предназначено да има в бъдеще, – да вижда в свръхсетивните светове, как може такава една личност от гледната точка на обикновено образование да се убеди, че теософските учения са истина и че стремежите на теософията са правилни? Не е необходимо доказателствата да бъдат придобити само чрез окултни наблюдения; те не означават нищо докато от тях не се спечели, докато те не не се потвърдят в една или друга област, именно в ежедневния живот, който всъщност ни подготвя да извличаме от него убежденията си за висшите области на съществуване. Каквото се е случвало в миналото, продължава да се случва и днес в нашия ежедневен живот.

Ако проследим човечеството назад до най-ранните периоди на неговото развитие, откриваме, че човекът е произлязъл от много по-фина, много по-духовна субстанция, отколкото е тази, която той има днес.

Според формата си, съвременният човек има главно три тела – физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Етерното тяло е един вид прототипен образ на физическото тяло. Астралното тяло, ауричната обвивка, която обвива и прониква човешкото същество, е структурата, в която намират израз душевният живот, инстинктите, страстите и всяка мисъл. Всъщност от все още недиференцираното астрално тяло в течение на времето се изгражда цялото човешко същество. Ако се върнем достатъчно назад, до ранните пра епохи на човечеството, намираме, че физическата и етерната субстанция, която прониква съвременния човек, са разтворени в първичното астрално тяло като семе, зарито в Земята.

Съвременният човек, така да се каже, е сгъстен от основната астрална субстанция. Този процес продължава още ежедневно. Когато двама души застанат един срещу друг, първо астралните им тела са тези, които застават едно срещу друго в обич или омраза, в харесване или нехаресване, в гняв или доброта, в отблъскване или привличане. Всичко това са явления, които се разиграват между астралните тела. Отношенията между хората са непрекъсната размяна на състояния и дадености в астралните тела. Когато аз застана пред друг човек, моето физическо тяло не изпитва някаква особена промяна, нито пък моето етерно тяло, но моето астрално тяло положително изпитва промяна. Ако един човек ми каже нещо, изпълнено с омраза, то вълните на омразата влизат в моето астрално тяло и го променят. Аз трябва да приема онова, което протича от него в моето собствено астрално тяло и то тогава приема съвсем други свойства, в зависимост от това, дали любов и търпение или гняв и нетърпение протичат към мен от другото лице.

Нещо много подобно става между учител и ученик. Голяма е разликата дали един учител е с обичаща природа или тесногръд егоист. В астралното тяло на едно дете има нещо, което се отличава от астралното тяло на един възрастен. Астралното тяло на едно дете е светло и ясно, то ни се разкрива като нещо девствено, сравнено с астралното тяло, което се е развило в течение на живота. Какво е астралното тяло на едно дете? То е като един недиферинциран облак от светлина, който само постепенно придобива форма. Онова, което постепенно ще фиксира астралното тяло, все още не е започнало да се отпечатва в него, така че все още в него могат да се родят много неща. Астралното тяло ще бъде формирано посредством представите, които детето ще придобие от заобикалящата го среда. Тези понятия влизат в него, оцветяват го и го правят различно.

В зависимост от това, какво поема детето, дали то идва от материалистичен или идеалистичен мироглед, се вливат различни формации в астралното тяло на детето и го оформят. Душата все повече се изпълва с такива представи. Ако детето е гледано без любов, ехото на това безлюбие се проявява в астралното тяло. Детето тогава се затваря като в една обвивка срещу външния свят. Всичко това ни показва, че наистина се извършва едно продължително преобразуване на астралното тяло и че взаимодействието с хората има огромно влияние в това преобразуване.

Детето има едно още еднородно астрално тяло, но съдържащо безгранично изобилие от възможности. Да вземем астралното тяло на едно дете, което има един идеалистичен възпитател, с хармонична душа, който с преданост гледа на света и е възприемчив за неговата красота и възвишеност; възпитател, който е в състояние да създава вътре в себе си един образ на красотата на света. Такъв възпитател ще развие също способност, положително да повлияе детската душа. Той ще допринесе в детската душа да се образуват нежни и чувствителни структури, като изпраща в нея потоци, които се абсорбират от собствената астрална субстанция на детето. Възпитател, който е така хармонично формиран в себе си, непрекъснато отправя хармонични потоци към детето. Характерните свойства на възпитателя съвсем естествено протичат и в детето, а заедно с тях всичко от онази световна хармония, която възпитателят е поел чрез заобикаляща обстановка под формата на красота. Като учител, той отправя към детската природа цялото величие и красота, които като благороден човек и добър наблюдател е възприел. Той го внася като възпитател в природата на детето и с това я довежда до хармонично развитие.

Нека като контраст да вземем един възпитател, който застава пред детето като егоист и педантична личност с тесногръди понятия и идеи. Тези качества създават структури в неговото собствено астрално тяло, които му дават да изглежда, като че то е покрито с твърда кора, която го прави напълно сковано и тромаво по структура. Неговото астрално тяло излъчва потоци от лъчи, които така здраво са затворени себе си, че не е възможно астралното тяло на детето да ги разтвори. Те нараняват като стрели астралното тяло на детето, но не могат да бъдат разтворени от него и просто преминават през него.

Или да вземем нещо още по-ежедневно. Двама души си говорят. Човек може много добре да наблюдава взаимодействията на техните астрални тела при тяхното взаимно говорене.

В астралната субстанция винаги се създава нещо ново. Ще ви обясня това по следния начин. Чрез своите представи човекът непрекъснато създава структури в астралното тяло. Те се проявяват в най-различни форми. Астралната субстанция, която лежи неизползвана между индивидуалните структури, се нарича "междинна астрална субстанция", за разлика от тази, която е била оформена в структури. Тази междинна астрална субстанция непрекъснато се попълва от астралната субстанция на нашата околна среда, непрекъснато тече навътре и навън, непрекъснато бива възобновена. Ала структурите, които човек си е изработил посредством начина, по който той мисли, чувствува и решава, остават фиксирани.

Да вземем двама души, заети в обикновен разговор. Единият от тях си е изградил сковани, фиксирани понятия, които от своя страна са породили много определени фиксирани структури в астралната субстанция. Другият му говори и се опитва да му обясни нещо. На какво се основава това, че един човек се опитва да изясни нещо на друг? Основава се на това, че той изпраща своето собствено понятие в астралната субстанция на другия човек. Това понятие, тази мисъл протича в астралната субстанция на другия. Тя първо трябва да се разтвори от междинната субстанция и в съответствие със съществуващите там форми отново да се формира и да се преобрази.

Нека предположим, че единият се опитва да обясни на другия нещо, свързано с прераждането. Другият обаче вече си е формирал сковани понятия за прераждането. Нека да предположим, че той е един предубеден човек, който си е оформил понятието, че прераждането е нещо глупаво и абсурдно. Тази мисъл съществува в неговата астрална субстанция. И ето че пристига новата мисъл на говорещия му и се разтваря в междинната астрална субстанция на другия. И след това би трябвало да бъде трансформирана чрез мисъл-формите, вече съществуващи там. Това обаче няма да стане, защото неговите понятия са твърде сковани, твърде определени. Той не може да приспособи новопредадената мисъл към своите собствени мисъл-форми и следователно не я разбира.

Колкото повече един човек запазва своите понятия гъвкави, така че те винаги да могат да бъдат разтворени в заобикалящата междинна субстанция, толкова повече той ще разбира другите хора, които среща. Оттам е и проблемът, че е така трудно да се предадат теософски идеи на академично образовани хора. Понятията, придобити в университета пораждат структури, които са сковани, определени и затворени в себе си, които не са лесно разтворими. Академикът обикновено идва на една теософска лекция, изпълнен от такива структури, и не е в състояние да разбере теософския живот. Би било съвсем по-друго, ако той така би бил образован, че при всички понятия да си каже: – Да, възможно е да бъде и по-различно, защото ние наистина имаме само ограничено количество опитност и много от онова, което смятаме за правилно, ще трябва да бъде коригирано за в бъдеще. – Ако той би си казал това, тогава неговата душа все още ще бъде в състояние да напредва.

Да вземем и друг случай. Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и почит. Как се разкрива тази почит на някой, надарен с астрално виждане? Благоговение означава да излъчваме такива мисли, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче. Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина. Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят. Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер.

Но кое е това, което се явява като синкаво. Вие можете да разберете това, когато погледнете в безкрайността на тъмната Вселена. Тя ви изглежда синя, поради осветената атмосферата. Също така /в астралността чрез мисълта на благоговението/ нещо, което преди е било тъмно, а сега е осветено от блестящото топло чувство на благоговението се явява в синкав оттенък. Ако едно тъмно пространство е заобиколено от чувството на благоговение, то тъмният център тогава изглежда синкав; както един пламък има синкава сърцевина, заобиколена от светлина. Така е също и с благоговейната мисъл. Тя е празно пространство, проникнато от топлина. И ако някой изпрати благоговейна мисъл на друг, чрез това му предлага възможността, собственото му същество да потече в това празно пространство. Така се проникват лицето, към което е отправено благоговението и лицето, което проявява благоговението.

Ако от друга страна, вие срещате някого с чувство на завист, тогава във вас съществува друга мисъл-форма и вие му я поднасяте. Тогава излъчвате червената мисъл-форма на егоизма, на себелюбието. Тя от своя страна обгръща една друга мисловна форма, която е изпълнена с представата на собствения аз, която е породена може би в резултат на някаква амбиция. Тя не се отпечатва в празно пространство или в някаква куха структура, ала във форма, която е изцяло изпълнена, в която нищо друго не може да влезе. Тя е заобиколена от чувството на студенина и има точно противоположната мисъл-форма, именно един външен пръстен в синьо около вътрешната сърцевина от червено. Студенината на синия цвят отблъсква всичко, което иска да влезе вътре, а суетната червена мисъл-форма стои такава, каквато е. Тя не възприема нищо. Така стои в отношението си към другите един завистлив човек, който не може да благоговее пред нищо.

Вие виждате, че това, което става в нашето астрално тяло, не е нищо друго освен продукт на ежедневния живот. Само който е обучен, може да вижда какво става в астралното тяло. Но въздействията на тези процеси в астралното тяло са непрекъснато налице на физическото поле и всеки може да ги усети и да се убеди, че съществуват в обикновения живот. Всеки може да направи следния опит, като си каже: – Аз няма да споря, дали съобщенията на окултиста са верни, аз ще ги провера без предубеждение. Мога да живея, като че те са истина. Бих искал да се отнасям съответно към моите братя човеци и ако правя това внимателно, аз наистина ще разбера, дали във всеки отделен случай животът ще потвърди това, което окултистите разказват. И животът наистина ще ви го потвърди във всеки отделен случай. От това вие ще имате огромна печалба.

Всеки, който размисли върху това и например като възпитател, се придържа не само към своите педагогически понятия и идеи, и работи не само чрез онова, което говори, а също и чрез онова, което той усеща, чувства и мисли; всеки, който се изпълни със съзнанието, че две астрални тела си взаимодействат и знае какво става при взаимодействието на двете астрални тела, той също знае, че е негов дълг непрекъснато да става все по-добър. До степента, до която той става по-добър, по-добро става и неговото влияние върху даденостите на детето. Той не разрушава тези предразположения – напротив, той им помага да се изявят.

Това означава нещо съвсем по-различно, отколкото само да знаем, че е истина, че е действителност, което получаваме обратно, когато благоговеем пред друг човек, който е достоен за това. Нещо съвсем по-различно е реално да изживеем. Когато изпращаме безброй такива мисъл форми, обвити в топлина към други хора, ние израстваме, чрез величието на другия човек. Това е нещо напълно различно от външното схващане на такива неща с нашия разум, от това само да знаем какво представляват те. В окултизма ние се научаваме да разбираме живота по-сериозно, научаваме се, че нещата, които не са осезаеми, които не могат да бъдат наблюдавани чрез сетивата, все пак са действителни. Научаваме се да разбираме и ценим цялата тежест и значение на нашия душевен свят.

Може би някой може да каже, че това всъщност са схематични преобразувания. Не, те не са! Ние трябва по съвсем различен начин да бъдем убедени във важността на нашите действия и отговорността, които животът поставя на нашите рамене. Съвсем земни неща на живота могат да бъдат повлияни по този начин от окултизма. Този, който знае, какво става в невидимия свят като следствие на мисли и чувства, ще разбере, че е толкова важно за него да не отправя лоши мисли към друг човек, колкото е важно да се въздържа да стреля срещу него. Той знае, че за астралния човек е точно толкова вредно да се хвърли мисъл на омраза към него, колкото вредно е за физическия човек да се хвърли тухла по него.

Да се разбере това е лесно; онези, които се срещат в групи като теософските групи, ще го почувстват и изпитат. Тогава те ще открият в това нов извор на живот. Вие бихте могли да си кажете, че за другите хора има само една опростена действителност, а за нас една тройна. Другите хора преживяват реалността само чрез сетивния свят и не мислят за лошо, когато си казват, че "за мисленето не се плаща мито". Обаче всеки, който е изучавал мирогледа на теософията не може да каже, че мисленето не се заплаща, а е убеден, че е отговорен за онова, което мисли и чувства към другите хора. Това чувство на отговорност вие внасяте в света като най-добрия плод на теософския мироглед.

Дори когато сме само начинаещи, когато изпробваме, ние действаме от невидимия, скрития, окултен свят в сетивния свят. Ние изфинваме и коригираме света от скритите области на съществуването.

Това е едната страна как ние разбираме живота. Има обаче и други. Човекът не живее сам в света като индивид; той също принадлежи на фамилия, на един род, на една нация, ще рече към едно по-голямо цяло. Само в своето физическо и етерно тяло той е така отделен от другите. Астралното тяло, както вече казах, има нефиксирани граници, за да може междинната субстанция непрекъснато да приема потоци отвън и да се възобновява. Ако обаче ние размислим, че принадлежим на една нация, на един род, на едно семейство, то тогава този въпрос възприема една друга гледна точка.

Ако наблюдаваме астралните тела на индивидуалните хора, ние откриваме, че почти всяко едно се различава от тези на другите по основния си цвят. Всяко има специфична отсенка, която се проявява външно като темперамент. Темпераментът изразява себе си следователно чрез типично основно оцветяване. Човек е по този начин в отношения с цялата си околна среда; Характерът на семейството, на рода или на нацията, към която той принадлежи изразява себе си в основното оцветяване.

Като окултист човек може да прави интересни наблюдения, ако например отново посети един град, който не е виждал, да речем, в течение на 10 години. Ако човек наблюдава девствените астрални тела на децата, ще открие, че те притежават в допълнение на своето лично основно оцветяване и друго основно оцветяване. Ако човек внимателно е наблюдавал тези девствени астрални тела при първото си посещение и ги сравни с онова, което открива в астралните тела на децата 10 години по-късно, ще види, че техният вид се е променил. Има нещо в човешкия индивид, което се движи с еволюцията на града, племето или националността. Това е, защото потоците в едно колективно астрално тяло, което е навсякъде около мен, са в непрекъсната размяна с моето собствено астрално тяло, което пък живее вътре в колективното астрално тяло.

С това се обяснява националният темперамент, който се изразява чрез груповото астрално тяло на нацията.

Всяка нация и всяко общество има едно такова астрално тяло и то се влива в астралните тела на отделните личности. Голяма дисхармония може да се породи по тази причина между отделния човек и задачата на цялата нация; насоките в еволюцията не винаги взимат същия курс по целия свят. По-обширното често изпреварва по-малко обширното.

Нека например да разгледаме един народ. Народът не е една случайно събрана структура в света, той не е нещо произведено по случайност, а всеки народ има своя определена задача в потока на човешката еволюция. Всеки, който разглежда един народ от по-висока гледна точка, може да разбере, че всеки народ има специфична задача; че собственият му народ като цяло има да изпълни една задача, която му е възложена. Всеки може да си каже: – Аз принадлежа на този народ и поради това трябва да помогна за общата национална задача – и аз съм в състояние да дам тази помощ, защото в мен живее една астралност, която принадлежи на целия народ. Тази народностна цел е ясно изразена на астралното поле; това е една определена мисъл – нещо, което живее на по-висшите полета от астралното. За да се изследват мислите на световния ред, човек трябва да се издигне над астралното поле до умственото поле /девакан/.

Например 4-та подраса (културна епоха), от която произлезе нашата подраса (петата културна епоха, западноевропейската), се разви от една малка група хора в азия и се превърна в юдео-гръко-латинската подраса. Тя имаше за задача да изпълни първата мисия на християнството от народностна гледна точка. Мисълта, вдъхновяваща тази подраса беше да се разпростре християнството в своя първи стадий по цяла Европа и околните области. Това е една народностна мисъл.

В ранните времена всемирно бе приета идеята за прераждане и карма. След това настъпи основна промяна; хората бяха възпитавани в представата, че най-важен е отделният физически живот. Това е много очевидно в гръцкото изкуство, защото то разви усета за външната форма. В това лежи и облагородяването на физическото поле за външните сетива. След това в римския народ бе развит законът, който се изживява непосредствено върху физическото поле. Накрая, християнството проникна в закона с моралност, така че един единствен живот на Земята придоби такава голяма важност, че цяла вечност зависи от него. Това е една едностранчива мисъл, ала тя беше правилна и необходима. Католическите народи поеха върху себе си мисията за разпространяване на християнството, разнесоха го по Северна Европа, чрез което пък германските народи получиха нова мисия.



Сподели с приятели:
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   29


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница