Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие



страница28/29
Дата02.02.2017
Размер4.24 Mb.
Размер4.24 Mb.
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   29

/*7/ – Първа Книга на царете, гл. 6, стих 31: "И за влизане в оракула той направи врати от маслиново дърво: Трегерът и страничните стълбове бяха една пета част от стената". Обяснението, отнасящо се до "пета част" дава алтернативата "пет-квадрат". Емил Бок в неговата "История на Стария завет" том 3, като говори за Соломоновия храм казва: "Третото най-вътрешно помещение на Запад, Светая Светих /Дебир/, бе закрита от една дървена междинна стена, която имаше петоъгълен вход и бе покрит с перде от четири цвята".

/*8/ – Във връзка с това виж по-късните и по-подробни разкази на Рудолф Щайнер за темплиерите, т.е. лекцията от 2 октомври 1916 г. в Дорнах /"Темплиерите"/, също: лекция от 25 септември 1916 г. /6-та лекция на серията Р. 45/: "Вътрешните импулси, работещи в еволюцията на човечеството".

/*9/ – Очевидно текстът е запазен само в непълна форма. Във връзка с културните епохи и пътя на Слънцето през Зодиака виж лекцията на Щайнер, държана в Дорнах, 8 януари 1918 г. в лекторския курс, озаглавен: "Древните митове".

/*10/ – Щайнер често цитира този пасаж от Тимеус, но го дава във формулировката, която използва Винсенц Кнауер, венециански философ, лично познат, чиято книга: "Развитието на частичното разрешение на главните философски проблеми от времето на Талес до Роберт Хамерлинг", образуващи част от неговата лична библиотека. В нея специалният пасаж тук е цитиран: "Бог положи тази душа в кръстна формация през Вселената и над нея разстла световното тяло". В английския превод този пасаж е: "Тогава Той взе цялата материя и я разряза по средата на две ленти, които той постави на кръст една върху друга в средните им точки, за да оформи фигура като буквата Х; след това прегъна краищата наоколо в кръг и ги завърза един с друг срещу точката, в която лентите се кръстосваха, за да образува два кръга – един вътрешен и един външен".

Според мнението на древните имало е два кръга с най-голямо значение във Вселената: небесният екватор и еклиптиката. Преводачът на книгата, която е притежавал Р. Щайнер, /Винсенц Кнауер/, прави коментар върху този пасаж, както следва: "И тъй в аргументите на Платон самата душа е, която, в резултата на тайнствен процес, разпростря себе си като пространствен образ на еклиптиката и екватора. Ако положението на тези два най-големи кръга един към друг се представи под формата на гръцката буква Х /Chi – представена да лежи хоризонтално/, това би било едно много подходящо сравнение. Тези два кръга се пресичат в ъгъл от 23? градуса. Движението на екватора е от Изток към Запад /когато наблюдателят е обърнат с лице към Север/, а движението на еклиптиката е от Запад към Изток".

В допълнение на това може да се каже, че църковният отец Юстин мъченикът, 100-165 г., в първата глава от своята книга "Аналогии" сочи, че източникът на Платоновото учение относно създаването на света по всяка вероятност било разказ за издигането на бронзовата змия в пустинята от Мойсей /гл. 21, стихове 4-9/.

/*11/ – Този пасаж е много непълен. В текста на Вегелан са само горните думи. В текста, даден от Рибщайн той продължава: "Ала храмът не е още разбран от човека", може би най-правилното би било: "Ала изграждането на храма все още не е разбрано от човека". В текста на Вегелан това изречение има едно непълно продължение: "Тези два потока вече бяха усетени в началото на нашата раса – старият поток, който влезе в еволюцията по време, когато боговете все още бяха заети със създаването на света, а вторият.. , който трябва винаги да продължава да гради в този храм на мъдростта".


ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29 май 1905 г.

ИЗТОЧНИК НА ТЕКСТА

Стенографските бележки на Франц Зайлер, Валтер Вегелан, Берта Рибщайн-Леман и обикновени бележки на Мария Щайнер фон Сиверс.

/*1/ – Част от тази легенда може да се намери в "Златната легенда" или Животът на светците", колекция от легенди от 13-ти век от Якоб дьо Воражен, преведена на английски от Уйлям Какстон. Там е описана смъртта на Адам и как той изпратил "Сет неговия син в рая да му донесе елея на милостта, където той получил няколко зърна от плода на дървото на милостта от един ангел..

И тогава той поставил зърната под езика на баща си и го погребал в полето Хеврон; от неговата уста израснали три дървета от трите зърна, от които дървета бе направен кръстът на нашия Господ, върху който Той пострада.."

На друго място в същата творба ни се разказва още за историята на дървото на кръста. В главата, озаглавена "Изнамирането на Светият кръст" се казва:

"..четем в Евангелието на Никодим, че когато Адам бил много болен, Сет, неговият син, отишъл при вратата на земния рай, за да получи елея на милостта, за да помаже с него тялото на баща си.."

На друго място се чете, че ангелът му донесъл един клон и му заповядал да го посади на планината Лебанон. И още на друго място намираме, че той му дал от дървото, от което Адам ял, и му казал, че когато то даде плод, той ще бъде излекуван. Когато Сет се върнал, намерил баща си умрял и посадил това дърво на неговия гроб. То траяло до времето на Соломон. И той видял, че то било красиво, отрязал го и го поставил в своята къща, наречена Салтус. И когато Савската царица дошла да посети Соломон, тя много харесала това дърво възхитила му се и казала, че Спасителят на целия свят ще виси на него..

Според тази история, кръстът, чрез който ние сме спасени произлязъл от дървото, чрез което сме били прокълнати".

Това извлечение от "Златната Легенда" от Уилиям Какстон се различава от немския превод с това, че някои подробности, дадени от Какстон, са пропуснати в немския и обратно. Фактът, че дървото не е намерено за подходящо и било изполвано за мост, по който Савската царица е минала, не е споменат в английския текст.

В.. /следва немски текст който не се чете/ има една обширна бележка, отнасяща се до източника на Легендата за храма. Там се казва, че според изследванията на Ото Зьоклер "Кръстът на Христос" главата, озаглавена: "Средновековни легенди относно Дървото на кръстта", Гьотерсло, 1875 – запазена в Университетската библиотека на Базел" легендата за трите семена от Дървото на живота образува част от сложна серия от легенди от 12-то столетие насам. Най-ранната, която буквално споменава, че Адам е бил погребан на Голгота, е цитирана от александрийския църковен отец Ориген, по една традиция от 2 век, към която е била прибавена традицията за пътуването на Сет до рая, което е разказано в 3-то столетие в Евангелието на Никодим, което първоначално е съдържало разказ за донасяне елея на милостта, за да се излекува болния баща на Сет, Адам. Едва в по-късните векове е станала връзка под различни форми между дървото от Дървото на рая и кръста на Христос.

Легендата, включително подробностите относно пътуването на Сет до Рая за трите семена, бе свободно цитирана от Р. Щайнер в много случаи, вкл. настоящата лекция от 29 май 1905 г., лекцията в Лайпциг на 15. декември 1906 г., в Берлин на 17. декември 1906 г., в Мюнхен на 21. май 1907 г., в Касел на 29. юни 1907 г. и в Базел на 25. ноември 1907 г. и в Дорнах на 19. декември 1915 г.

В своята лекция в Касел, "Златната легенда" бе характеризирана да е дала тема за окултно обучение от най-древни времена, а що се отнася до Сет, тя тълкува неговата мисия като на един, който е можел да вижда "в края на времената, когато ще бъде установена хармонията между двата принципа на човечеството ". Под двата принципа се има предвид двете дървета, отнасящи се до червената и розовата кръв, които са представени чрез двата стълба на храма.

Както е ясно от тълкуването на легендата от духовната наука, картините, които тя представя са символични за 4-та степен в розенкройцерското посвещение, което се характеризира чрез "Намирането на Философския камък" и е също известно като /текст не се чете/ или "златната степен". Това ни дава езотерично обяснение защо за тази легенда Р. Щайнер обикновено говори като за Златната легенда.

Има една много по-дълга и по-подробна версия на тази легенда в една стара Корнишка легенда /"Древната Корнишка драма" редактирана и преведена от Едуин Норис, Оксфорски университет, 1859 г./.

В тази версия има не само разказът за донасяне на елея на милостта от Сет, но и също така за усилието на Соломон да включи това дърво в храма и отхвърлянето му.

Частта на тази драма, отнасяща се до елея на милостта също се намира в "Лира Келтика", антология на келтска поезия, редактирана от Е. А. Шарп и Дж. Матей 1932 г.

/*2/ – Също, според един мистичен еврейски източник, жезълът на Мойсей, върху който е било гравирано непроизносимото име на Бога не е нищо друго освен Дървото на живота. В "Мидраш Войсша" /по-малкия Мидраш коментар върху тази лекция от Стария завет/ се казва: "аз /Мойсей/ я попитах /Зигппора/ откъде той /Джидро/ е взел това дърво? Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след като бе създал Своя свет. Светият, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на Яков, който я донесе със себе си в Египет и я даде на Йосиф, своя син. Когато Йосиф умря, египтяните ограбиха дома му и донесоха този жезъл в двореца на фараона. Моят баща Джидро беше един от великите астролози на фараона, той видя жезъла, пожела да го има, открадна го и го занесе в своя дом. На този жезъл бе написано непроизносимото име на Бога и 10-те напасти, които Светият, благословен да бъде, един ден ще накара да паднат върху египтяните в земята на Египет.. И колко дни и колко години този жезъл вече лежеше в къщата на моя баща до деня, в който той го взе в ръката си, отиде в градината и го посади в Земята. А когато се върна в градината да си го вземе, той вече беше покарал и имаше цветове. "Цитирано от Ханс Лудвиг Хелд: /текст не се чете/ от периодичното списание "Дас Райх", януари 1917 г.

/*3/ – Филотеус Джордано Бруно 1548-1600 г. /текст не се чете/, диалог: "Всемирното мислене е най-вътрешното истинско и индивидуално качество и потенциална част на Световната душа".

/*4/ – Виж бележка 10 на предшестващата лекция.

/*5/ – Втората част на Фауст, края на хора: "Всички преходни неща са само едно подобие".

/*6/ – Гьоте: "Приказка за Зелената змия и красивата Лилия". Виж също Гьотевата книга "Стандарт на душата", както е илюстрирано във Фауст и в "Приказката за Зелената змия и красивата Лилия", Антропософско издание, Лондон, 1925 г. и "Гьотевите тайни откровения и загадката на Фауст", Р. Щайнер, Дъблишинг Къмпани, Лондон, 1933 г.

/*7/ – Послание на ап. Павел до римляните, гл. 5, стих 13 и гл. 8 стих 2.


ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 юни 1905 г.

ИЗТОЧНИК НА ТЕКСТА

Стенографски рапорт на Валтер Вегелан и Берта Рибщайн-Леман, а също и обикновен доклад на Мария Щайнер фон Сирверс.

Трябва да се има предвид, че бележките в някои части са много недостатъчни и може да не бъдат считани като устни доклади.

/*1/ – В неговата лекция от 23 май 1904 г. /лекция 1/.

/*2/ – Във връзка със следващото описание виж основните творби на Рудолф Щайнер: "Космична памет", Ню Йорк, 1971 г. и "Окултна наука", очерк, Лондон, 1969 г.

/*3/ – Няколко много недостатъчно записани изречения следват във всички текстове. В текста на Вегелан е както следва: "Тогава астралното тяло бива проникнато от Манас, Будхи се появява в етерното тяло и принципът Отец във физическото тяло. И тази работа напредва дотам, че може да се сформира мозък и да се дойде до точката, където съществото се научава да казва "аз". Това е случаят с Урсемитите".

/*4/ – "Светлина върху пътя" от Майбъл Колинс /1851-1927/, теософска писателка, призната от Р. Щайнер с похвала към въпросната и книга. /Похвалата, отпечатана в неговото "Ръководство за езотерично обучение", Лондон, 1972 г.

/*5/ – Р. Щайнер тук извлича своя цитат за Хераклит от един труд върху философията от Винсент Кнауер.


ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 5 юни 1905 г.

ИЗТОЧНИК НА ТЕКСТА

Обикновени бележки от Ана Вайсман, Щутгард и Мари Щайнер фон Сиверс.

/Към бележките на Ана Вайсман бе прибавена забележката, че тази лекция е била държана пред един много ограничен кръг/.

Общо към темата.

За да се избегне възможен източник за сериозно криво разбиране относно различните изявления, направени от Р. Щайнер за атома и за бъдещите нови сили на природата, необходимо е да се подчертае, че тези различни изказвания трябва да бъдат разглеждани в съответния контекст. Особено е необходимо да се прави разлика между критичността на Р. Щайнер на атомната теория като философия на живота и неговия възглед относно естеството на атома от окултна гледна точка.

Неговата критика на атомната теория като философия на живота най-напред беше изразена в неговото есе "Единственият възможен възглед за атомната концепция", 1882 г. и "Атомната теория и нейното опровержение", 1890 г. които имат за цел да покажат, че не е възможно да се счита атомът за "основен принцип на цялото съществуване". Така както телеграфната жица и електричеството са само преносители на онова, което е съществено, така атомите също са само агенти или носители на въздействието, произведено от духа. Този основен възглед преминава през целия труд на Р. Щайнер. Даже в един от неговите трудове, в своята автобиография /"Моят жизнен път", гл. 32 той казва: "Атомите или атомните структури могат да бъдат само резултат от духовно действие или органично действие".

Нещо съвсем по-различно е включено в изказванията относно атома, които той направи в настоящата лекция. Тук той бе говорил от окултна гледна точка на много ограничен кръг за атома като прототипен строителен материал на природата, във връзка със Свободното масонство. Тъй като, по същия начин, по който природата трябваше да бъде осветена чрез масонския култов символизъм, така Р. Щайнер искаше да събуди чрез Култово-символична секция на неговата Езотерична школа, за която тези лекции бяха една подготовка, знанието че "Лабораторната маса в бъдеще би трябвало да стане един олтар" и че импулсът на алтруизъм трябва да бъде вграден в социалния ред, ако трябва да запазим да не загине нашата улталитаристична култура чрез егоизъм. Ето защо заедно с това той публикува в "Основен социален закон": "В едно общество на работещи заедно човешки същества, добруването на обществото би било по-голямо, колкото по-малко отделният индивид изисква за себе си част от работата, която той самият е извършил; това ще рече, повечето от тези части, които той прави, ще предаде на своите съработници, а и колкото повече неговите изисквания са задоволени не от неговата работа, но от работата, извършена от други" /цитирано от "Антропософия и социален въпрос"/.

Поводът, по който той казва това, не е свързан с окултизма, а с външната наука и бе резултат от прозирането на въздействията на последните открития на физиката, които биха оказали влияния върху човечеството в края на 19-и и в началото на 20-и век. Прозирането на факта, че съвременната наука и технология бързо напредват до степен, при която те биха могли да допринасят за добруването на човечеството, само ако човешките души се обогатят и задълбочат чрез един теософски възглед за живота, подтикна Р. Щайнер да подкрепи публикуването на духовни истини. Това че физиката от този период бе започнала да изследва връзката между атома, електричеството и етерните сили се считаше от Р. Щайнер за изключително важна точка в развитието на човешката мисъл, защото като окултист той знаеше, че "нова точка на подход ще бъде достигната от атома към минерално-физическия свят". /Виж също лекция 9. от 16. декември 1904 г. и забележката към нея 22/.

По тази причина той считаше, че речта на тогавашния министър-председател Балфур, която сочеше това направление, има огромна важност.

С предсказанието, дадено в трите лекции от 9., 16. и 23. декември 1904 г., че човекът ще се научи да "достига атома чрез мисъл", и ще придобие способността да използва неговата вътрешна сила, бе съчетано не само предупреждение за тежките опасности, които биха го заплашвали, ако тази сила не се използва само положително и безкористно в служба на цялото, а също и намек за факта, че, като нещо с голяма важност за бъдещето, човечеството ще бъде в състояние в бъдеще да изгражда с атоми като "с най-малките строителни камъни".

Последната мисъл той не я разширява, тя получава по-ясен контур чрез бележките на лекция 15 от 21. октомври 1905 г. и допълнителните бележки на лекцията от 21. октомври 1907 г., според които окултистът е в състояние да накара атома "да расте"* /*Много години по-късно, в една лекция в Берлин на 22. юни 1905 г. Р. Щайнер отново говори за атома във връзка с юпитеровата еволюция и споменава горната лекция. Буквален превод на онова, което той бе казал там е следното: "Преди съм казвал, че атомът е изграден от целия Космос. Вие можете да намерите това отново в онези ранни лекции, които бяха държани в самото начало на нашата Берлинска дейност". А същевременно се споменава за човешката способност да прави атома да се "свива". За неговите слушатели по онова време тези мисли не са били съвсем нови. Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома. Точно в 1905 г. Ани Безант бе говорила и писала по този въпрос в различни случаи. Имаше и едно проучване, извършено в сътрудничество на Ледбитър и Безант през 1895 г., което се появи отново по това време под заглавие "Окултна химия", Р. Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия.

По същата причина той не говори само за външна техника на етерно уголемяване и намаление, а за факта, че от 20-то столетие нататък едно етерно ясновидство постепенно ще се развие като нова естествена способност на човечеството, чрез която ще стане видимо появяването на Христос в етерните области. /Виж: "Етеризация на кръвта" и "Истинското естество на второто пришествие"/. Тогава ще има химици и физици, които вече не ще проповядват доктрината, че светът се състои само от материални атоми, а ще учат, че материята е изградена "по начин, по който Христос я е подредил". /Виж: "Духовното направление на човека и човечеството", гл. 3/.

От лекция 20, държана на 2. януари 1906 г. /в този том/ може да се заключи, че когато се казва, че в бъдеще човек ще използва атома за строителна цел, това е свързано с постигане владеенето над етера, над жизнените сили. В една малко по-късна лекция /Мюнхен, 4 декември 1907 г. – публикувана в Сс 98/ този факт отново много ясно се установява със следните думи": ..Когато човек ще е развил себе си дотам, че да стигне първата степен на ясновидство, тогава животът на растенията, законите, управляващи живота, ще му бъдат така ясни, както законите на минералния свят са му ясни сега.

Когато вие сглобявате една машина или изграждате една къща, вие действате в унисон със законите на минералния свят. Една машина се конструира според законите на минералния свят, ала едно растение не може да бъде изградено по този начин. Ако желаете да имате едно растение, вие трябва да го оставите на ония същества, които се намират зад структурата на природата. В бъдеще човек ще може да създава растения в лаборатория. Ала създаването на живи неща ще бъдат позволени за човека само когато това стане свещено за него, свещена работа, която той извършва; тогава той ще стане толкова искрен и чист в ума си, че за него лабораторната маса ще е станала олтар. Преди това и най-дребното нещо не ще му бъде разкрито от това как живите неща са съставени. С други думи: Азът, като орган на съзнание, живее в минералния свят и ще се възкачи до растителното царство, което тогава той ще се научи да разбира така, както сега разбира минералния свят. По-късно човечеството ще се научи да разбира законите на животинското царство, а след тях тези на човешкото царство. Всички човешки същества ще се научат да разбират вътрешния живот на растения, на животни и на човека; това е перспектива за в бъдеще. Всяко нещо, което човек наистина е в състояние да разбере, може да го демонстрира, например един часовник. Понастоящем човекът не ще е в състояние да демонстрира нещо, взето от живата природа без помощта на съществата, които стоят зад природата – дотогава, докато това не ще бъде свещена работа, която той ще извършва".

/*1/ – Боговете на Девакана, или небесния свят.

/*2/ – По-късно Р. Щайнер даде по-точни цифри за това, според които прецесията на равноденствието през целия Зодиак е 12 х 2,160 = 25,920 години, което е една Платонова или Световна година. Човешките въплъщения общо взето са свързани с тези епохи от 2160 години.

/*3/ – Не е обичайно за Р. Щайнер да дава точни цифри за такива далечни събития. Ако ние се върнем назад във времето отвъд края на ледниковия период /преди 10,000 години/ има голяма неточност между цифрите, дадени от съвременната наука, тя определя датата за началото на ледниковия период като преди един милион години. Духовната наука от друга страна поставя началото на ледниковия период в средата на Атлантида – "Космосът става изчисляем за първи път около 13500 години пр.Хр. По онова време по-голямата част от Атлантида беше вече потънала. /Блаватска/ Неточността с хронологията е в това, че съвременната наука все още взима за своя норма за пресмятане съвременните условия /т. е. мярката за разпадането на материята/ и я прехвърля в миналото. Духовната наука от друга страна пресмята според космически ритми /прогресията на Слънцето през Зодиака/.

/*4/ – Очевидно тук Р. Щайнер говори за изобразяването на атомните структури, каквито са те в теософската литература. Точно по времето на тези лекции излиза издание с илюстрации на "Окултна химия", написана в 1895 г. от Ледбитър и Ани Безант. Много от тях бяха също дадени в най-популярната книга на Ани Безант: "Древната мъдрост", 1899 г. Първият, който представи атомни форми по този начин, беше американецът, Бабит, в своя труд: "Принципът на светлината и цвета", 1878 г., за който се споменава в проучването на Безант-Ледбитър.

/*5/ – За обяснение на термините "кръг", "сфера" и др. виж диаграмата в края на лекция 10, 23. декември 1904 г.

/*6/ – Дионисий е споменат в Деянията на Апостолите, гл. 17, стих 34. Два труда се появяват от неговото име в края на 5-то столетие в Сирия: "Относно небесните йерархии" и "Относно еклеснастичните йерархии", които са били преведени от гръцки на латински в 9-и век от Йоан Скотус Еригена.

/*7/ – Николай от Кузан, 1401-1464 немски мистик. Сравни различните заглавия: "Мистицизъм и съвременна мисъл", "Мистици на Ренесанса" и "Единадесет европейски мистици".

/*8/ – В първата част на "Фауст", сцена І.


ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22 октомври 1905 г.

ИЗТОЧНИК НА ТАКСТА

Стенографски бележки на Франц Зайлер, подготвени за публикуване от Мария Щайнер фон Сиверс.

/*1/ – Първото обявяване най-вероятно е било направено по време на Общото събрание на Немската секция.

/*2/ – Тогавашното име на Берлинския клон, който правил своите обикновени вечерни събрания.

/*3/ – Главното учение на Питагор около 580-500 пр. Хр. бе, че Вселената бе считана като форма на едно хармонично подредено тяло, хармония на сферите/.

/*4/ – Веда /санскритска дума за "свещено знание"/. Ведите са пълно събрание на най-старите религиозни документи на индусите, написани на санскритски, на които се приписва свръхсетивен произход. Те съдържат обширна всестранна литература, която бе предавана от уста на уста в течение на много векове. Ведическите ръкописи се делят главно, както следва: 1. Санхитас, 2. Брамани, 3. Арниаки и Упанишади. Санхитите са антология от песни, свещени формули и магически песнопения. Четирите такива антологии се различават и обикновено се наричат само "четирите Веди".

/*5/ – Този пример често е цитиран от Р. Щайнер. Феноменът на зародишните органи най-напред е бил наблюдаван в американските пещери. Виж "Произход на видовете", гл. 5 от Дарвин, "Законите на мутациите", заглавие на 5-та глава.



Сподели с приятели:
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   29


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница