Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие



страница4/29
Дата02.02.2017
Размер4.24 Mb.
Размер4.24 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   29

Тогава той трябва да даде клетва за мълчание. Представя му се един изваден от ножницата меч и той е задължен да даде най-обвързващата клетва. Това означава, че отсега нататък той трябва да пази мълчание за своите опитности пред хора, които не са били посветени като него. Съвсем не е възможно да се разкрие истинското съдържание на тези тайни без подготовка. Той /посветеният/ обаче е искал да създаде тези легенди така, че те да станат израз на вечното. Онзи, който е можел да произнесе нещата по този начин, разбира се, е имал голяма власт над своите братя човеци. Създателят на легенда от този вид е отпечатвал нещо в човешкия дух. Онова, което по този начин е изказвано, след това е било забравяно и само най-слабата диря от него надживява смъртта. Вечните истини остават най-дълго след смъртта. От по-малко издигнатата научна мисъл почти нищо не остава. Вечното обаче остава и се появява отново през ново въплъщение.

Жрецът друид е говорил от една по-висша сфера. Неговите думи, макар и простички, са били израз на висши истини и са потъвали в душите на неговите слушатели. Той е говорил на простички хора, ала истината е потъвала в техните души и нещо е било включвано в тях, което се е прераждало при едно ново въплъщение. По онова време хората са преживявали истините чрез приказки и легенди; така днес имаме подготвени духовни тела и ако ние сме в състояние да схванем днес по-висши истини, то е, защото сме били подготвени.

Това време, завършило в 60-та година сл.Хр. и подготвило духовния живот на Европа, е дало почвата, върху която е могло да бъде издигнато християнството. Тези учения са запазени и всеки, който търси, все още намира достъп до онова, което е било преподавано в тези ложи.

След като друидът е дал клетва пред меча, той е трябвало да изпие известно питие – и това той е правил от един човешки череп. Значението е било, че той е надраснал онова, което е било човешко. Това е било чувството, което друидският жрец е трябвало да прибави към своята нисша телесна природа. Към всичко, което живее вътре в тялото той е трябвало да гледа с такава обективност, да го чувства с такова безразличие, с каквото е наблюдавал някакъв друг предмет. Тогава той е бил посвещаван във висшите тайни и му е бил показван пътя към висшите светове, Балдур.. /празнота/. Той е бил въвеждан в един огромен дворец, който бил покрит с бляскави мечове. Един човек, хвърлящ седем цветя, пристъпвал към него. Космично пространство, Херувими, Демиург /Създател на света/. Така той е ставал наистина жрец на Слънцето.

Много хора четат "Едда" и не осъзнават, че фактически е разказ за онова, което наистина е ставало в древните дротски мистерии. Огромна власт над живот и смърт е лежала в ръцете на древните дроти. Вярно е, че с течение на времето всичко се покварява. Някога то е било най-висшето, найсвятото. По времето, когато се разпростира християнството, голяма част вече е била дегенерирала и е имало множество черни магьосници, така че християнството идва като спасение.

Изучаването на тези стари истини е в състояние да даде един почти завършен преглед на целия окултизъм.

Нито един камък не е бил поставян върху друг при изграждането на един друидски храм, без да се използват точни астрономически мерки. Вратите са били изграждани според небесни мащаби. Друидските свещеници са били строителите на човечеството. Слабо отражение на това е запазено днес във възгледите на Свободното масонство.


* * *
Научим ли се да прозрем астралната материя,

виждаме Слънцето в полунощ – първо посвещение.

Предаване на змията от йерофанта – второ посвещение.

Навлизане в лабиринта – трето посвещение.


ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

МИТЪТ ЗА ПРОМЕТЕЙ

Берлин, 7 октомври 1094 г.

Миналия път аз се опитах да ви покажа как е станало посвещението в древните друидски ложи. Днес бих искал да говоря за една сродна тема, ала една, която може да ви се види малко отдалечена. Но ние ще видим как нашето разбиране за човешкото развитие ще става все по-дълбоко.

Вие сигурно сте разбрали от петъчните лекции/*1/, че сказанията на различните народи имат едно много дълбоко съдържание и че митовете са израз на дълбоки езотерични истини. Днес бих искал да говоря за един от най-интересните митове, който е свързан с цялото развитие на нашата пета коренна раса. Същевременно ще видите, как един ученик на духовната наука преминава през три степени при разбирането на митовете и сказанията. Като начало сказанията живеят в даден народ и се разбират екзотерично в едно външно буквално значение. След това настава недоверие по отношение на тяхното тълкуване и се прави усилие от учените да достигнат до едно символично значение. Зад тези две тълкувания обаче могат да се намерят още пет други, тъй като всяко сказание може да бъде тълкувано по 7 начина. Третото е онова, което до известна степен може да бъде взето буквално. Но положително човек трябва да се научи най-напред да разбира езика на сказанията. Днес желая да говоря за един мит, който не е лесно да бъде разбран; това е митът за Прометей.

Може да намерите нещо относно него в една глава във втория том на "Тайната доктрина" на Е. П. Блаватска, и оттам да разберете какъв дълбок смисъл е скрит в него. Все пак не винаги е възможно да се пише за основните истини, когато написаното ще бъде публикувано. Днес ние ще разгледаме темата малко по-нататък, отколкото това е направила Блаватска в своята "Тайна доктрина".

Прометей принадлежи на света на гръцките митове. Той и неговият брат Епиметей са синове на един от титаните, наречен Япитус. А самите титани са синове на най-стария от гръцките богове, на Уран и неговата съпруга Гея. На немски Уран означава "небето" а Гея "Земята". Искам специално да подчертая, че Уран на гърците е същият като Варуна на Индия. Прометей следователно е един от титаните и потомък на синовете на Уран и Гея, също така и неговият брат Епиметей. Най-младият от титаните Кронос или "Време", узурпира трона на своя баща Уран, а самият той бе детрониран от неговия син Зевс и заедно с другите титани беше хвърлен в тартара или ада. Само двамата братя Прометей и Епиметей останали верни на Зевс. Те се обединили със Зевс и се борили срещу другите титани.

Зевс обаче поискал да унищожи човешката раса, която била станала прекалено самонадеяна. Прометей станал защитник на човека. Той размишлявал как би могъл да даде нещо на човека, което да му даде възможност да се спаси и да го направи независим от помощта на Зевс. И така, казва ни се, че Прометей дал на човека писмеността и изкуствата, и по-специално той го научил да използва огъня. Чрез това обаче той си спечелил гнева на Зевс и поради този гняв бил прикован към планината Кавказ и там дълго време изтърпявал големи мъки.

По-нататък се разказва, как боговете, оглавявани от Зевс, накарали Хефест, небесния ковач, да направи една женска статуя. Тази женска статуя била надарена с всички външни качества на човека на петата коренна раса. Тази женска статуя била Пандора. От нея се изисквало да донесе дарове на човечеството, а най-напред на Епиметей, брата на Прометей. Наистина Прометей предупреждавал брат си да не приема тези дарове, ала Епиметей оставил да бъде убеден и взел предлаганите му дарове. Всички дарове били изсипани върху човечеството; само едно нещо било задържано – надеждата. Даровете се състояли предимно от нещастия и страдания за човечеството; само надеждата останала в пандорината кутия.

И така Прометей бил окован към Кавказ и един лешояд непрекъснато разкъсвал черния му дроб. Тук той изтърпявал страданията си. Обаче знаел нещо, което щяло да му гарантира спасението. Той знаел една тайна, която била неизвестна дори на самия Зевс и която Зевс желаел да научи. Но той не я разкривал, макар че Зевс изпратил при него вестителя на боговете Хермес.

В течение на сказанието се разказва за неговото странно спасяване. Казва ни се, че Прометей можел да бъде освободен само чрез намесата на един посветен. И такъв един посветен е бил гръкът Херакъл; Херакъл, който извършил 12-те дела. Извършването на тези дела е постижението на посвещението. Те са символичното представяне на 12-те изпитания, които трябва да се извършат от някой, който ще бъде посвещаван. В допълнение се казва, че Херакъл преминал през посвещение в елевзийските мистерии. Той бил в състояние да спаси Прометей. Някой друг обаче трябвало да пожертва себе си и кентавърът Хирон направил това за Прометей. Хирон страдал от неизличима болест. Бил половин животно и половин човек. Той умира и чрез това освобождава Прометей. Това е външната форма на прометеевия мит.

В този мит е скрита цялата история на петата коренна раса и в него е разкрита истинска мистерийна мъдрост. Всичко това се е разказвало като мит в Гърция. Ала също и в мистериите то е било така изобразявано, че кандидатът за посвещение е заставал пред съдбата на Прометей. И в тази съдба той е бил в състояние да види цялото минало и бъдеще на петата коренна раса. Разбиране на това е възможно, само когато вие вземете предвид едно нещо.

Едва през средата на лемурийската раса бе постигнато онова, което се описва като човешко въплъщение; въплъщение в смисъла, в който хората се раждат на Земята днес. По онова време човечеството е било под водачеството на велики учители и наставници, които ние наричаме "Синовете на огнената мъгла". Понастоящем човечеството на петата коренна раса също е водено от велики посветени, ала нашите съвременни посветени са от по-различен вид от водачите на онова време.

Вие ясно трябва да разберете в какво се състои тази разлика. Има огромна разлика между водачите на двете предишни коренни раси и водачите на нашата съвременна пета коренна раса. Също и водачите на онези предишни коренни раси са били свързани в едно Бяло братство. Неговите членове обаче не бяха преминали своето предишно развитие на нашата Земя, а на други места. Те слезли на Земята вече в състояние на по-високо развитие, като зрели човешки същества, за да обучават останалото човечество, което все още било в бебешка възраст, да научат хората на основните изкуства, от които те се нуждаели. Това време на обучение траело през 3-та, 4-та и дори през 5-та коренна раса.

Тази пета коренна раса започнала от малка група хора, които били пресети от предишните коренни раси. Те били събрани заедно и подготвени в пустинята Гоби и оттам са били разпръснати по целия свят. Първият от тези водачи, който бе основателят на този импулс в развитието на човечеството, беше т. нар. Ману/*2/ на петата коренна раса. Този Ману все още беше от онази група водачи, която слезе на Земята по времето на 3-та коренна раса. Той бе един от водачите, които прекараха развитието си не само на Земята, но които дойдоха на Земята с напълно развита зрялост.

Едва през 5-та коренна раса развитието е започнало да се ръководи от такива Ману, като самите нас, които също като нас са се развили само тук на Земята, които още от началото са се развивали тук на Земята. Ние имаме следователно хора, които вече са велики учители и напреднали водачи на човечеството, а имаме и такива, които се стремят да станат. През 5-та коренна раса ние имаме ученици и учители, които са преживели всичко, което може да бъде преживяно от човешките същества от средата на лемурийската епоха. Един от тези големи учители, които са водачи на 5-та коренна раса е предопределен да поеме водачеството на 6та коренна раса. Шестата коренна раса ще бъде първата велика епоха, която ще има един земен брат за свой Ману. По-ранните учители, Ману от другите светове, предават своето водачество на човечеството на един земен брат.

Развитието в областта на изкуствата съвпада със зората на 5-та коренна раса. Атлантите са имали по-различен начин на живот. Те не са правили открития като нас. Те са работили по съвсем друг начин. Тяхната техника и техните изкуства бяха съвсем други. Едва през нашата 5-та коренна раса възниква всичко, което наричаме техника и изкуства в наш смисъл на думата. Най-важното откритие е било използването на огъня. Само си припомнете всички неща в технологията, индустрията и изкуството, чието съществуване зависи от използването на огъня. Аз мисля, че един инженер не би бил склонен да спори с мен, когато казвам, че без огъня нищо от нашата съвременна технология не би било възможно; така че ние можем да кажем, че откритието да се използва огъня, е главното откритие, което даде импулса за всички по-късни открития.

Към това вие трябва да прибавите, че по времето, когато възниква прометеевият мит, под огън се разбираше всичко, което имаше общо с топлината. Причините за светкавиците и всички други естествени явления, свързани с топлина също са били включени под това наименование. Съзнанието за факта, че човекът на 5-та коренна раса сам е стоял под знака на огъня/*3/, е изразено в мита за Прометей. Самият Прометей не е нищо друго, освен представител на цялата пета коренна раса.

Братът на Прометей е Епиметей. Нека първо да преведем тези две думи: Прометей означава човек, който мисли предварително, Епиметей, който мисли за нещата, след като те са станали. Тук имаме много ясно изразени двете дейности на човешкото мислене, представени поотделно в предвиждащия човек и в разсъждаващия човек. Разсъждаващият човек е онзи, който оставя нещата на този свят да му въздействат и след това мисли за тях. Вид мислене като това е "кама-манасово мислене" /земно съзнание или дейност на интелектуалната душа/. Погледнато от известна гледна точка, този вид мислене е да оставиш светът да ти въздейства и след това да мислиш за него. Човекът от петата коренна раса мисли главно по начина на Епиметей.

Но дотолкова, доколкото човек не оставя заобикалящата го среда да му въздейства, а създава нещо за бъдещето, той е изобретател и откривател, дотолкова той е един Прометей, който мисли напред. Никога не би имало никакви открития, ако човекът беше само като Епиметей. Едно откритие възниква, защото човек е в състояние да създаде нещо, което преди това не е съществувало. Първоначално то съществува в мисълта, а след това мисълта се трансформира в реалност. Това е прометеево мислене. прометеевото мислене в петата коренна раса е "манасмислене" /мисленето с духовни мисли/. земното мислене и духовното мислене протичат едно до друго в петата коренна раса. Постепенно духовното мислене ще стане все по-широко разпространено.

Това "манас" мислене на петата коренна раса има една особена черта, която ние ще разберем, ако погледнем назад към атлантската епоха. По онова време мисленето е било по-инстинктивно мислене, което още е стояло във връзка с жизнената сила. Атлантската коренна раса още е можела да трансформира силата, присъща на семената в движеща енергия. Както човекът днес има един вид резервоар на сила, складирана във въглищните пластове, която той може да приложи за производството на пара, за движението на локомотива и пренасяне на товари, така атлантецът е имал големи складове на растителни семена, съдържащи енергия, която той е можел да прилага като движеща сила на превозните средства, описани от Скот-Елиот/*4/ в неговата книжка за Атлантида. Това изкуство е загубено за човечеството. Духовната сила на атлантците е можела да контролира живата природа и да използва латентната енергия в семената. Духовните сили на петата коренна раса са достатъчни само да контролират енергиите и силите на неорганичния свят на минералите. Така "манас" на петата коренна раса е свързан с минералните сили по същия начин, както човекът на атлантските времена е бил свързан с жизнените сили. Цялата сила на Прометей е прикована към скалата, към твърдата Земя. По тази причина Апостол Петър също е "скалата", върху която Христос градеше. Това е същото както скалата на Кавказ. Човекът, принадлежащ на петата коренна раса трябва да търси своята съдба само на физическото поле. Той е свързан с неорганичните минерални сили.

Само си представете какво означава, когато човек говори за технологията на петата коренна раса. За какво е тя? Ако вие сте в състояние да си формирате обхватен поглед за нея, ще видите, че колкото голям и впечатляващ да е резултатът, когато силите на интелекта, на манас се приложат към неорганичния минерален свят, все пак преди всичко зад приложението на всички тези сили за открития и изобретения, мотивът е само личен интерес и егоизъм.

Започнете с първите открития и изобретения и когато достигнете до най-съвременните изобретения на телефона и пр. вие ще видите колко големи и мощни са били силите, поставени на наше разположение; ала с каква цел? Какво е това, което ни се носи от далечни страни с железници и параходи? Ние транспортираме храни, поръчваме храни по телефона. Всъщност кама, човешките желания са тези, които създават и изискват всичките тези изобретения и открития през петата коренна раса. Това е, което трябва да ни стане ясно при обективно размишление. Тогава ще разберем как висшето човешко същество, което е поставено във физическо съществуване е приковано към материята през петата коренна раса чрез факта, че човешкото астрално тяло търси своето задоволяване в областта на материята.

Ако разгледате принципите на човешката природа от езотерична гледна точка, вие ще видите, че те са в определено съотношение към някои телесни органи. Аз ще дам подробности по тази тема и по-нататък. Но днес ще покажа онези специфични органи, с които са свързани нашите седем принципа/*5/.

Най-напред имаме т. нар. физически принцип. Той стои в окултно отношение с горната част на човешкото лице, с основата на носа. Човешката физическа структура – човек е бил първоначално само астрален и по-късно се е въплътил във физическото – е започнала от тази точка. Физическото устройство се е разпростряло и е формирало основата на носа най-напред така, че окултистът приписва минерално-физическото на тази част на анатомията.

Вторият принцип е прана, етерното паралелно тяло. Към него се отнася черният дроб, с който то стои в окултно съотношение. След това идва астралното тяло, кама, което е развило своята деятелност като е изградило храносмилателните органи, имащи своето седалище в стомаха. Ако астралното тяло не бе носило този специфичен характер, който то има у човека, тогава човешките храносмилателни органи и стомахът не биха имали специфичната форма, която те имат днес.

Ако вие възприемете човешкото същество, първо по отношение на неговото физическо тяло, след това по отношение на неговото етерно тяло и трето по отношение на неговото астрално тяло, вие имате основата за онова, което виждате като оковано от минералните окови на петата коренна раса.

Чрез своите по-висши тела човек се освобождава отново от тези окови и се издига до по-висши светове. Кама-манас прокарва своя път нагоре. Човек отново се освобождава от чисто физическата основа, дадена му от природата. По тази причина има една окултна връзка между този принцип и онова, което издига човека отново нагоре от физическото, което го отвързва. Тази окултна връзка е онова, което съществува между низшия манас в човека и неговата пъпна връв. Ако камаманас в човека не бе развит, ембриото никога не би се отделяло от тялото на своята майка по начина, по който става.

Ако след това преминем към висшия манас или Дух-себе, то е свързано по същия начин със сърцето и циркулацията на кръвта. Будхи или Живот-дух има окултна връзка с ларинкса, и хранопровода. А Атма или Духът-човек има окултна връзка с нещо, което се разпростира през цялото човешко същество, именно Акаша или безсмъртната част на човешкото същество.

Това са 7-те окултни съотношения. Ако им обърнете внимание, ще откриете, че най-важните за нашата епоха са съотношенията с етерния и астралния принцип. И ако прибавите онова, което аз вече казах за използването на прана от атлантците – жизнената сила е тази, която прониква етерното тяло, – тогава вие ще сте в състояние да разберете, че в известен смисъл атлантският човек беше слязъл по-ниско с една степен. Неговото етерно паралелно тяло все още бе запазило своето първоначално сродство с всички етерни сили на околния свят и поради това атлантът е владеел праната или етерните сили на външния свят. Поради факта, че човекът е напреднал една степен по-високо, полето на неговата деятелност вече лежи една степен по-ниско. Това е един окултен закон, че когато от една страна се напредне, от друга страна една стъпка назад придружава напредъка. Докато човекът преди това бе работил върху астралното тяло от своите етерни сили, сега той има задачата да работи със своите астрални сили върху физическото поле.

Вече може да разберете колко дълбоко тези окултни връзки се символизират в сказанието за Прометей. Чрез лешояда се символизира астралността, която наистина изразходва силите на петата коренна раса. Лешоядът разкъсва черния дроб на човека, разкъсва основите на неговото съществуване и така тази енергия, принадлежаща на петата коренна раса, фактически гризе жизнените сили на човечеството, поради това, че човекът е окован към минералната природа, към Петър, скалата, Кавказ. Чрез това човекът заплаща за своето единство с Прометей. И чрез това човек е задължен да стане господар на своята собствена природа, така че да няма нужда повече да бъде окован към минералния свят, към Кавказ.

Само онези, които през петата коренна раса като човешки същества станат посветени, само те могат да донесат освобождение на окованото човечество. Херакъл, който беше един човешки посветен от този вид, трябваше сам да достигне до Кавказ, за да може да освободи Прометей. Но това е начинът, по който посветените изтръгнат човека от неговото оковаване и всичко, което е предназначено да загине, трябва да бъде пожертвано.

Човекът, който все още е свързан със своята животинска природа, кентавърът Хирон, трябва да пожертва себе си. Човекът на предишните епохи трябва да бъде пожертван. Жертвата на кентавъра Хирон е толкова важна за напредъка на петата коренна раса, колкото е и освобождението чрез посветения, чрез инициираните от петата раса.

Казва се, че в гръцките мистерийни школи бъдещето е било предсказвано на хората. И това не е бил мъгляв, абстрактен разказ за онова, което ще се случи на човека в бъдеще, а се показваха онези пътища, които водят човека към бъдещето и му е било показвано какво трябва да прави за своето бъдещо развитие. И онова, което все още оставаше да бъде разгърнато като човешка сила, се изобразяваше във величествената мистерийна драма на Прометей.

Човек трябва да си представи трите рода на боговете – Уран, Кронос и Зевс като три последователни водещи човечеството същества. Уран означава небето, Гея – Земята. Когато се върнем назад, отвъд средата на лемурийската епоха, няма да намерим човека под формата, каквато познаваме днес, а като един човек, наречен от окултната наука Адам Кадмон, който все още е безполов и който още не е принадлежал на Земята, който не е развил още органи на зрение за физическо наблюдение, а все още е бил част от Уран, от небесата. Чрез съединението на Уран с Гея бе роден човекът, който слезе в материята и същевременно се включи във времето. Кронос/Времето/ бе водещото същество от втория род богове от средата на лемурийската епоха до началото на Атлантида. Тези водещи същества бяха символизирани от гърците най-напред под името Уран, след това под името Кронос и по-късно Зевс. Зевс обаче е един от онези водачи, които бяха преминали своето обучение другаде, не на Земята. Той е един, който принадлежи към безсмъртните, каквито са всички останали гръцки богове.

Смъртното човечество трябва да се научи да стои на собствените си крака през петата раса. То е изобразено чрез Прометей. Едва то разви човешките изкуства и особено първичното изкуство за изполването на огъня. Зевс му завидя, защото хората израстват и издигат свои собствени посветени, които ще поемат водачеството на 6та коренна раса, епоха. Човечеството обаче, първо трябва да плати за това. Ето защо неговият пра посветен трябва да поеме върху себе си цялото страдание.

Прометей е прототип на посветения от петата коренна раса, който е преминал посвещение не само в знание, а също и в дела. Той е, който е преминал през цялото страдание и ще бъде освободен чрез този, който достатъчно узрява, за да освободи постепенно цялото човечество и да го издигне нагоре от минералната област.

Великите космически истини са изобразени по този начин в легендите и митовете. Поради това аз ви казах в началото: – Онзи, който достигне третата степен в тълкуването на сказанията, е в състояние да приеме техните значения отново буквално./Следват няколко неясни изречения//*7/. В случая с мита за Прометей човек застава пред картината на лешояда, разкъсващ черния дроб. Това трябва да бъде прието съвсем буквално. Лешоядът наистина разкъсва черния дроб на хората от петата коренна раса. Митът изобразява борбата, която става между стомаха и черния дроб. Във всяко човешко същество от петата коренна раса се повтаря тази Прометеева страдалческа борба. Трябва да вземем това, което се казва тук, в напълно буквален смисъл. Ако тази борба не съществуваше в човека от петата коренна раса, нашата съдба би била съвсем друга.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   29


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница