Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие



страница5/29
Дата02.02.2017
Размер4.24 Mb.
Размер4.24 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   29

И така има три начина за тълкуване на легендите: Първо, екзотеричният буквален смисъл, второ, алегоричният – борбата вътре в човешката природа; – трето, окултното разбиране, при което отново трябва да се възприеме буквалното значение. От това може да отсъдите, че всичките легенди – поне онези, които носят този вид значение – са извлечени от мистерийните школи и не са друго, освен представяне на онова, което е било изобразено там като великата драма на човешката съдба. Така както бях в състояние във връзка с друидските мистерии да ви покажа, че сказанието за Балдур е изображение на онова, което е ставало в мистериите, така в сказанието за Прометей вие имате изображение на онова, което се е преживявало от ученика за посвещение във вътрешните светилища на мистерийните школи на Гърция, за да се придобие енергия и нова сила за живот в бъдещето.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ

МИСТЕРИЯТА НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ

Берлин, 4 ноември 1904 г.

Ние говорихме вече за различни легенди, чиито картини съдържат езотерични истини. Те са били дадени на хората в картинна форма, за да им се разкрият някои истини, в едно време, когато човекът не е бил достатъчно зрял за разбирането на езотеричните тайни. Тези картини навлизаха в човешкото причинно тяло – тази част на човека, която носи зародиша на неговия бъдещ висш манас – и го подготвяха, сам да разбира езотеричните истини в едно бъдещо въплъщение.

Сега бих искал да ви покажа една такава езотерична легенда, която е била дадена само преди няколко века и все още съществуват няколко версии от нея. Тя е следната.

В началото на ХV столетие/*1/ в Европа се появява една личност, която е била посветена в някои тайни на Изтока. Това бе Християн Розенкройц/*2/. Още преди да завърши това въплъщение на Християн Розенкройц, той бе посветил около десет други хора в онези неща, които той самият бе научил чрез посвещение – дотолкова, доколкото това е било възможно сред европейците по онова време. Това малко братство наричало себе си "Fraternitas rosae crucis ", Братството на розовия кръст. Тази малка група хора, чрез едно по-многочислено, по-екзотерично братство, разнася легендата по света.

Самият Християн Розенкройц някога бе разкрил дълбоки тайни в розенкройцерските мистерии, които са можели да бъдат възприети само от достатъчно подготвени хора. Ала както вече казах, в малкото братство бяха само десетина, това бяха истинските посветени розенкройцери. Онова, което бе преподавано от Християн Розенкройц не е можело да бъде споделено с много хора, ала за другите то е било разказано под формата на един мит/*3/. Даден в началото на ХV столетие този мит често е бил повтарян и обясняван в различните братства. Той е бил разказван в по-широки кръгове, ала е бил тълкуван само пред тези, които са били узрели за това.

Ето приблизително съдържанието:

Било е време, когато един от Елохимите създал човека, когото той нарекъл Ева. Този Елохим сам се свързал с Ева и тя родила Каин. След това друг Елохим, наречен Яхве или Йехова създал Адам. Адам също се свързал с Ева и от тази връзка се появил Авел.

Така че при Каин ние имаме работа с пряк потомък на боговете, а при Авел с потомък на създадения като човек Адам и Ева. И митът продължава:

Жертвоприношенията, които Авел принасял на Яхве, му били приятни, ала жертвоприношенията на Каин, не му били приятни, тъй като раждането на Каин не е било наредено от него. В резултат Каин извършил братоубийство. Той убил Авел и затова бил изключен от общение с Яхве (Йехова). Той отишъл в далечни земи и там станал основател на своя собствен род.

Адам отново се свързал с Ева и от това свързване се появил Сет, също споменат в Библията, който поел ролята на Авел. Така се създават два човешки рода: Първият родът на Каин, който произлиза от Ева и един от Елохимите и родът, които има за родители обикновени човеци, които се свързват по нареждането на Яхве.

Сред потомците на Каин са всички онези, които са били създатели на изкуство и наука като например Метузаел, изобретателят на писмеността, Тау-писменост и Тубал-Каин, който обучавал, как да се използват и обработват металните руди и желязото. В тази потомствена линия, идваща от Елохима, се намираха всички онези, които се обучаваха в изкуствата и науката.

Хирам също произхожда от расата на Каин. Той е бил наследникът на всичко, което в различните науки и изкуства е било развито и съхранено от потомците на Каин. Той е бил най-значителният архитект, който можем да си представим.

От другата линия, от рода на Сет идва Соломон, който превъзхождаше всички в това, което идва от Яхве. Той е бил надарен с мъдростта на света с всички качества които може да създаде при синовете на Йехова спокойната ясна, обективна мъдрост. Тази мъдрост може да бъде изразена в думи, които влизат право в човешкото сърце и могат да издигнат човека, ала тя не е в състояние да промени непосредствената обективност и да създаде нещо действително като техника, изкуство и наука. Това беше мъдрост, която е пряко инспириран дар от Бога, а не изработена отдолу, от човешките страсти и желания, надигаща се от човешката воля. Тази другата е мъдростта, принадлежаща на синовете на Каин, при наследниците на другия Елохим. Те бяха прилежните работници, които искаха да постигнат всичко чрез своите собствени усилия.

И тъй Соломон решава да съгради един храм и повиква Хирам, потомъка на Каин, да бъде архитектът строител на храма. Това било по времето, когато Балкиз, Савската царица, посетила Йерусалим, тъй като чула за мъдростта на Соломон. И когато тя пристигнала, наистина била дълбоко впечатлена и очарована от възвишената ясна мъдрост и красотата на Соломон. Той поискал ръката й и тя се съгласила да стане негова невеста. Царицата на Сава чула за храма и поискала да се запознае с главния строител Хирам. Когато го видяла, откритият му поглед така силно й подействал, че тя останала запленена от него.

В резултат на това, между Хирам и мъдрия Соломон се появило чувство на ревност и на последния се приискало да отстрани Хирам, ала той е трябвало да го задържи, за да може храмът да бъде довършен.

И станало следното: Храмът почти бил готов. Само едно нещо липсвало, което е трябвало да бъде шедьовърът на Хирам; това било Бронзовото море, което щяло да представлява океана, излят от бронз и щяло да украсява храма. Всички необходими смеси руда по чудесен начин били приготвени от Хирам и всичко било готово да бъде отлято. Трима чираци, които Хирам смятал за неспособни да ги въздигне в майстори, работели по проекта. Те се заклели да му отмъстят и поискали да попречат на изливането на Бронзовото море. Един приятел на Хирам, който научил за тези планове, ги доверил на Соломон, за да може той да предотврати тяхното осъществяване. Ала Соломон поради ревност не направил нищо да ги спре, защото желаел да унищожи Хирам. Хирам видял как цялата отливка се разпаднала поради прибавянето на неподходящи съставки в сместа от тримата чираци. Той се опитал да загаси издигащите се огнени езици, като излял вода върху тях, но това направило нещата още по-лоши. И когато почти бил отчаян, че работата някога ще бъде завършена, явил му се сам Тубал-Каин, негов прадед и му казал, че не бива да се колебае, а да се хвърли в огъня, тъй като той е неуязвим за пламъците. Хирам послушал съвета, хвърлил се в огъня и достигнал до центъра на Земята. Тубал-Каин го отвел при Каин, който живеел там в състояние на първичната божественост. Хирам бил посветен в мистерията на огъня и в тайната на отливането на бронз. Той получил от Тубал-Каин един чук и един златен триъгълник, който трябвало да носи окачен на шията си. След това се завърнал, успял да завърши отливането на Бронзовото море и отново да сложи всичко в ред.

Така Хирам спечелил ръката на Савската царица. Той обаче бил нападнат и убит от тримата чираци. Преди да умре Хирам успял да хвърли Златния триъгълник в един кладенец. И тъй като никой не знаел, къде е Хирам, започнали да го търсят. Дори Соломон се уплашил и поискал да открие какво е станало. Смятало се е, че старата майсторска дума е можело да бъде предадена от чираците и затова била уговорена друга. Първата дума, която би била произнесена, когато открият Хирам, щяла да стане новата майсторска дума. Когато най-после открили Хирам, той успял да произнесе няколко последни думи. Той казал: – Тубал-Каин ми обеща, че ще имам син, който ще бъде баща на множество поколения, които ще населяват Земята и ще доведат моята работа – изграждането на храма – до завършване. – След това той показал мястото, където намерили Златния триъгълник. Той бил прибран и занесен при Бронзовото море и двете неща били запазени в Светая Светих на храма. Те могат да бъдат открити само от онези, които могат да разберат значението на легендата за храма на Соломон и неговия майстор строител Хирам.

Сега от разказването на легендата ще преминем към нейното тълкуване.

Тази легенда, изобразява съдбата на 3-та, 4-та и 5-та следатлантски културни епохи10. Храмът е храмът на окултните общества, респективно на онова, което се изгражда от цялото човечество, принадлежащо към 4-та и 5-та културни епохи и най-святото е мястото, където тези окултни общества имат своето местопребиваване. Последните съзнават какво означават Бронзовото море и Златният триъгълник.

Ние следователно имаме работа с две разновидности на човечеството: С онези, които като Соломон притежават божествена мъдрост и с онези от рода на Каин, които са запознати с огъня и знаят как да го използват. Този огън не е физическия огън, а огънят на желанията, страстите и инстинктите, който гори в астралния свят.

Кои следователно са синовете на Каин? В смисъла на тази легенда синовете на Каин са синовете на онзи Елохим, който е всред малко изостаналите Елохими по време на лунната епоха. Ние имаме работа с кама по време на лунната епоха. Тази кама или огън по онова време е била проникната от мъдрост. Тогава е имало два вида Елохими. Единият вид Елохими не останали при съюза на мъдростта и огъня; те продължили по-нататък. И когато са оформяли човека, те не били вече изпълнени с желания и страсти, а били в състояние да дарят своето създание със спокойна и ясна мъдрост. Това е истинската Яхве – или Йехова – религия, мъдростта, която е напълно безстрастна. Другите Елохими, при които мъдростта била съчетана с огъня на лунната епоха, създали синовете на Каин.

Оттам в лицето на синовете на Сет ние имаме религиозните хора с безстрастна мъдрост, а при синовете на Каин откриваме онези, които притежават импулсивна природа, които са в състояние да се запалят и да покажат ентусиазъм към мъдростта. Тези два типа са творците във всички раси на човечеството и през всички периоди на историята. От страстноста на синовете на Каин произхождат всички изкуства и науки; от течението Сет-Авел произлиза всичката просветлена набожност и мъдрост, на която липсва ентусиазъм.

Тези два типа винаги са присъствали и това продължава до 4-та следатлантска културна епоха.

След това идва основаването на християнството. Чрез него по-раншната набожност, която е била дадена на човечеството отгоре, става напълно безстрастна и бе смесена с елемента, който дойде на Земята чрез Христос – Христос е не само мъдростта, той е инкарнираната любов, една върховна божествена кама, която същевременно е Будхи (принципа на Сина от Светата Троица б.р.). Чиста течаща кама, която не иска нищо за себе си, а обръща всяка страст в неизчерпаема всеотдайност, обърната навън, една обърната кама. Будхи е кама, превърната в своята противоположност.

Един вид по-висша набожност се подготвя чрез това сред онези, които са от набожния тип, синовете на мъдростта. Този вид набожност също може да развие ентусиазъм. Това е християнска набожност, която бе подготвена през 4-та следатлантска културна епоха. Целият този поток все още не е в състояние да се обедини със синовете на Каин; те остават за сега противници. Ако християнството беше обхванало човешките същества твърде бързо, те положително щяха да бъдат изпълнени с любов, ала нямаше да бъде включено индивидуалното човешко сърце. Нямаше да има една набожност, произтичаща от свободата. Христос нямаше да бъде роден вътре в човека като негов брат, а само като негов господар. Затова през цялата пета следатлантска епоха е необходимо синовете на Каин да бъдат деятелни. Те действат чрез техните посветени, които изграждат храма на цялото човечество, издигнат от светско изкуство и светска наука.

Ние виждаме как през 4-та и 5-та културни епохи този светски елемент все повече и повече се развива, като постепенно обхваща цялото историческо развитие, което изцяло излиза на физическо равнище. И едновременно с този световен поток на материализма, се развива личният елемент, егоизмът, който води до война на всеки против всички. Макар че християнството бе дошло в света, то в известен смисъл като истинско християнство е споделяно от малцина. Но то направи хората на 4-та и 5-та културни епохи да осъзнаят, че всеки е равен пред Бога. Това е основен принцип на християнството. Ала той не може да бъде напълно разбран от хората на Земята, докато те са впримчени в материализъм и егоизъм.

Френската революция приложи това християнско учение в светски смисъл. Духовното учение на християнството, че всички са равни пред Бога бе променено в чисто земно понятие, че всички хора са равни тук на Земята. Съвременността доведе това още по надълбоко във физическото.

Преди избухването на френската революция се появи една личност при мадам д’Адемар/dе Adhemar//*4/, придворна дама на Мария-Антоанета, която предсказа всички важни събития от Френската революция, за да я предупреди. Това бе Граф Сен Жермен/*5/, същият, който, в едно предишно въплъщение, бе основал Розенкройцерския орден. Той застъпваше по онова време гледната точка, че човечеството постепенно трябва да бъде изведено от един светски мироглед за живота към една истинска християнска култура. Светските сили обаче искали да спечелят свободата си чрез материални, насилствени средства. Християн Розенкройц виждаше Френската революция като неизбежно следствие, но въпреки това той предупреждаваше. Той, Християн Розенкройц, в своето прераждане в ХVІІІ столетие, като пазител на най-вътрешните тайни на Бронзовото море и на свещения Златен триъгълник се появи с предупреждението, че човечеството би трябвало да се развива бавно. Но той също така виждаше онова, което щеше да се случи.

Това е насоката, взета от човешката еволюция през 4-та и 5-та следатлантска епоха, когато се гледа езотерично. Храмът на човешката земна култура, великият храм на Соломон се изграждаше, ала онова, което трябва да бъде най-прекрасният му завършек все още трябваше да остане тайна. Това можеше да създаде само един посветен. Този посветен беше криво разбран, предаден, убит. Тайната още не може да бъде открита. Тя остана притежание на малцина посветени на християнството. Тя е запечатана в отливането на Бронзовото море и в Златният триъгълник. Тя е същата тайна, принадлежаща на Християн Розенкройц, който е бил въплътен преди раждането на Христос като една много висока индивидуалност и който по онова време е произнесъл един забележителен израз.

Нека да опиша с няколко думи как този Християн Розенкройц повтори някои свои изказвания по времето на избухването на Френската революция. Той каза: "Който сее ветрове, ще пожъне вихри"/*6/. Това беше казано от него и е записано дълго преди да бъде казано от Осия. То произтича от Християн Розенкройц.

Това изказване "Който сее ветрове, ще пожъне вихри", е лаймотивът на 4-та и 5-та културни епохи от нашата пета коренна епоха и означава: "Вие ще направите човека свободен, самият въплътен Будхи /Син/ ще се свърже с тази ваша свобода и ще направи хората равни пред Бога, ала духът/вятър означава дух = Руах/, най-напред ще стане вихър/войната на всеки против всички/."

В началото християнството трябваше да се появи като християнство на кръста, което трябваше да се развие през чисто светската сфера, през физическото поле. Разпятието не е било символ на християнството още от началото. Едва когато християнството стана все по-политическо, бе въведен символът на разпънатия Син Божи, страдащ върху кръста на световното тяло./*7/ Това остава външно през останалото време на 4-та епоха и ще продължи така през цялата 5-та култура на нашата следатлантска епоха.

Първоначално християнството е свързано с чисто материалната култура на 4-та и 5-та епоха, а истинското християнство на бъдещето, което притежава тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник съществува само тайно./*8/ Това християнство има друг символ – не вече разпънатия Син Божи, а кръстът, заобиколен от рози. Това ще стане символът на новото християнство на 6-та следатлантска епоха. От мистерията на Братството на розовия кръст ще изникне християнството на 6-та културна епоха, което ще осъзнае значението на Бронзовото море и Златния триъгълник.

Хирам е представителят на посветените сред синовете на Каин, принадлежащи на 4-та и 5-та епоха. Савската царица е душата на човечеството – всеки женски характер в езотеричната терминология означава душата. Тя трябва да избере между просветлената набожност, която не се занимава със световните неща и завладяващата Земята мъдрост, която се постига чрез надделяване на земните страсти и желания. Тя е представителка на истинската човешка душа, застанала между Хирам и Соломон и свързала себе си с Хирам през 4-та и 5-та епоха, защото той все още строи храма.

Бронзовото море е онова, което се създава, когато по съответния начин се смесва вода и разтопен метал. Тримата помощници извършват това неправилно и отливката е разрушена, ала когато Тубал-Каин разкрива на Хирам мистериите на огъня, той е в състояние по правилен начин да свърже водата с огъня. Тогава вече възниква Бронзовото море. То е това, което е тайната на розенкройцерите. То се постига, когато водата на спокойната мъдрост се съедини с огъня на астралния свят, с огъня на страстта. Чрез това трябва да се получи едно съединение, което е "от бронз", това ще рече дълготрайно и вечно. Това би трябвало да трае и през следващата епоха, когато ще бъде прибавена тайната на свещения Златен триъгълник; тайната на Атма, Будхи и Манас /Отец, Син и Светия дух/. Този триъгълник с всичко, което го придружава, ще бъде съдържанието на обновеното християнство на 6-та културна епоха. Това се подготвя от розенкройцерите и тогава онова, което се символизира от Бронзовото море ще бъде съединено със знанието за прераждането и кармата. Това е новото окултно учение, което отново ще бъде съединено с християнството. Висшето себе на човека, Атма-Будхи-Манас, ще стане открита тайна, когато човекът от 6-та епоха достатъчно узрее да я получи. Тогава повече не ще има нужда Християн Розенкройц да предупреждава, а всичко, което означава борба на външното поле ще постигне мира чрез Бронзовото море и свещения Златен триъгълник.

Това е насоката, която световната история ще поеме в бъдеще. Онова, което бе посято от Християн Розенкройц с Храмовата легенда и пренесено в света чрез братствата, розенкройцерите са го направили своя задача: Да обучават не само в религиозна набожност, но също и наука навън; не само да се опознае външния свят, а и духовните сили и от двете направления да се върви напред в 6-та голяма епоха, шестия кръг на еволюцията.


ШЕСТА ЛЕКЦИЯ

МАНИХЕЙСТВОТО

Берлин, 11 ноември 1904 г.

Помолени сме да кажем нещо за Свободното масонство. То не може да бъде разбрано обаче, докато не разгледаме първоначалните духовни течения, свързани със Свободното масонство, които могат да бъдат видени като негови източници. Едно дори по-важно духовно течение, отколкото розенкройцерството, беше манихейството. Така че най-напред е необходимо да говорим за това много по-важно движение и след това, по-нататък можем да хвърлим светлина върху Свободното масонство.

Онова, което имам да казвам по този въпрос, е свързано с различните неща, чието влияние е разпространено върху духовния съвременен живот и ще влияе и през идващите времена. И да ви покажа, че когато човек действа в тази област, непрекъснато трябва да взима отношение, макар и само по заобиколен начин, бих искал само като въведение да отбележа, че още веднъж посочих проблема за Фауст/*1/ като нещо от особена важност за съвременния духовен живот. И поради това в първи брой на "Луцифер" съвременното духовно движение бе свързано с проблема за Фауст. Не без основание насочих вниманието към Фаустовия проблем в моята статия в списание "Луцифер".

За да можем да разгледаме нещата, за които става въпрос, в тяхната взаимна връзка, найнапред трябва да започнем с разясняването на едно духовно течение, което исторически се появява около 3-то столетие сл. Хр. Това е онова духовно движение, чийто велик опонент бе Свети Августин/*3/, макар че преди да премине на страната на католическата църква самият той бе привърженик на тази насока. Трябва да говорим за манихейството, основано от един човек, наричащ себе си Мани/*4/, който живееше около 3-то столетие сл. Хр. Това движение възникна в една част на света, която тогава се управляваше от царете на Близкия Изток; това ще рече в една област на западна Мала азия. Този Мани бе основателят на едно духовно движение, което макар първоначално да бе само една малка секта, прерасна в силно духовно течение. Албигойците, валдемците и катарите/*5/ на Средните векове са продължение на това течение, към което също принадлежат рицарите темплиери, за които ще говорим отделно/*6/, а също – чрез забележителната верига на обстоятелства – и свободните масони. Свободното масонство действително принадлежи на този поток, макар че то е свързано и с други, например с розенкройцерството./*7/

Външната история, която се разказва за Мани е много обикновена.11

Разказва се, че някога в Близкия Изток живял един търговец, който бил много учен. Той компилирал четири важни трудове – "Мистерия" "Капитола", "Евангелиум, "Тезаурус". По-нататък се казва, че след неговата смърт тези трудове останали при неговата вдовица, която била персийка. Тази вдовица от своя страна ги оставила на един роб, чиято свобода била откупила и го освободила. Той е въпросният Мани, който извлякъл своята мъдрост от тези трудове, но освен това той е бил посветен и в мистериите на Митра/*9/. Той става основоположник на това движение манихейство. Мани е наречен "Синът на вдовицата", а неговите последователи се наричат "Синове на вдовицата". Обаче Мани говорил за себе си като за "Параклит" /"Утешителя"//*10/, Светия Дух, обещан на човечеството от Христос. Ние би трябвало да разбираме, че той виждал себе си като едно въплъщение на Светия дух. Той не е искал да каже, че е бил самият Свети дух. Той си представял, че Светият дух се появява в прераждания и че той е едно такова прераждане на духа.

Срещу учението, което той провъзгласява, по най-бурен начин се противопоставя Августин, след като се бе прехвърлил към католическата църква. Августин противопоставяше своите католически възгледи на манихейското учение, като ги представяше чрез една личност, която той нарича Фаустус/*11/. Фаустус е опонент или противник на Августин. Тук лежи произходът на гьотевия Фауст.. (пропуск) възглед за злото.. (пропуск).

За манихейското учение се говори, че то се различава от западното християнство чрез неговото различно тълкуване на злото. Докато католишкото християнство счита злото за отклонение от неговия божествен произход, измяна на първоначално добри духове към Бога. манихейството учи, че злото е така вечно, както и доброто; че няма възкресение на тялото и че злото като такова ще продължи завинаги. Злото следователно няма начало, а произтича от същия източник както доброто и няма край.

Ако вие опознаете манихейството в тази форма, то ще изглежда крайно нехристиянско и напълно неразбираемо.

Сега обаче ние ще проучим въпроса напълно според традициите, които се предполага, че са произтекли от самия Мани, за да видим какво всъщност е това. Един външен ключ ни се дава в манихейската легенда; точно такава легенда като Легендата за храма, която напоследък ви разказах. Всички духовни течения, свързани с посвещение се изразяват външно чрез легенди, ала легендата за манихейството е една велика космическа легенда/*12/, една свръхсетивна легенда.

Тя ни разказва, че някога духовете на тъмнината са искали да завземат царството на светлината чрез бунт. Те наистина достигнали границата на царството на светлината и се надявали да го победят, ала не успели нищо да постигнат. И те трябвало да бъдат наказани – това е една особено дълбока страна, която ви моля да имате предвид, – трябвало да бъдат наказани от царството на светлината. Ала в това царство не е имало нищо, което по някакъв начин да е било зло, имало е само добро. Демоните на тъмнината са можели да бъдат наказани само с добро. Какво се е случило – Случило се следното: Духовете на светлината взели част от собственото си царство и го смесили с материализираното царство на тъмнината. И поради това, че една част от царството на светлината била смесена с царството на тъмнината, била въведена една подкваса в царството на тъмнината, един фермент, който произвел хаотичен вихър, чрез който то получило нов елемент, т.е. смъртта. Така че това царство на тъмнината непрекъснато се унищожава и така вътре в себе си носи зародиша за своето собствено разрушение. По-нататък се разказва, че точно поради това е била създадена расата на човечеството. Първият човек представлява точно онова, което е изпратено долу от царството на светлината, за да се смеси с царството на тъмнината и да победи чрез смъртта онова, което не трябва да бъде там; да го победи в собственото си същество.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   29


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница