Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие



страница9/29
Дата02.02.2017
Размер4.24 Mb.
Размер4.24 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   29

Някои неща ще узреят в близкото бъдеще и поради това ще трябва да говорим за тях. Това налага необходимостта от бавното постепенно напредване в придобиване на знанията. Това напредване стъпка по стъпка с право е подчертано от онези, които желаят да съживят ритуалите на Мизраим и Мемфис. Дори ако това не успее през следващите една-две години, не трябва да се мисли, че неуспехът в такива неща е от голямо значение. Има един човек начело на американското Мизраимско движение, чиито значителен характер представлява сигурна гаранция за постоянство в напредъка. Това е чудесният свободен-масон Джон Яркър./*16/

Трудно е да се каже в момента каква форма ще приеме всичко това във Великобритания и Германия. Вие ще схванете, че трябва да се вземат предвид съответните подходящи хора и че германското движение, – ако реши да се занимае с такива неща, – също ще трябва да има предвид онова, което е на разположение в това направление. Ако би трябвало да участват истински окултисти, те би трябвало да се ангажират от различни направления. Те не винаги ще са в състояние да се включат в такива неща. Дори Учителите, когато предписват нещо от този вид, винаги трябва да се съобразяват с велики всемирни закони.

Ако следователно чуете нещо относно тенденцията на германската Мизраим-Мемфис насока, не бива да вярвате, че тя вече има значение за бъдещето. Това е само рамката, в която по-късно ще бъде поставена една добра картина. Този германски Мизраимски орден е под главното ръководство на известния Ройс/Reuss//*17/, който държи фактическото водачество във Великобритания и Германия днес. Освен това добре известният Карл Келнер/*18/ също работи в това направление. Фактическата литературна работа е в ръцете на д-р Франц Хартман/*19/, който служи на Мизраимския ритуал преди всичко с перото. Това е всичко относно това движение, което в откъслечни фрагменти оттук оттам може да достигне до вас.

аз мога да дам само обща характеристика за онова, за което става въпрос тук. Има четири вида инструкции, давани в Мизраимския ритуал/*20/. 96-те степени могат следователно да бъдат постигнати чрез четири различни вида инструкции или дисциплини. Тези четири дисциплини, чрез които може да се напредне, са следните: Първо, т. нар. символична инструкция или дисциплина. Посредством нея някои символи могат да бъдат разбрани като факти. Въпросното лице се въвежда в окултните закони на природата, чрез които в човечеството се постигат точно определени резултати в циклични движения.

Вторият вид инструкции или дисциплина е т. нар. философска. Това е египетската херметическа дисциплина. Тя е повече теоретична. Третият вид е т. нар. мистична дисциплина, която се базира предимно върху вътрешното развитие и което, ако се приложи правилно, би довело преди всичко до подходящо боравене с Философския камък, именно до побеждаване на смъртта. Това общо взето е изразено в едно от изреченията, които ви прочетох, в което се казваше, че чрез Свободното масонство всеки е в състояние да се убеди в безсмъртието. Това зависи обаче, както Кабала казва, дали той иска това или не. Четвъртият вид обучение е кабалистичното. То се състои в опознаване принципите на световната хармония в тяхната истина и реалност, десетте основни../пропуск/.

Посредством всеки от тези четири пътя чрез Мизраимския ритуал човек може да се издигне до едно по-високо познание. Но в редовете на Свободните масони днес няма никой, който би поел отговорността да насочва някого практически, тъй като самите въпросни лица не са преминали сами тези инструкции и цялата работа е само едно условно подреждане, и цели само да даде форма за нещо, което ще дойде в бъдеще. Възможно е, тази форма да се изпълни с окултно знание. Окултното знание трябва да се отлива в съществуващи форми. Важното е в света да съществуват такива форми. Ако има разтопен метал и няма форма, в която да бъде излят, нищо не може да се извърши, освен той да се излее навън. Същото е и с духовните течения. Важно е да съществуват форми, в които да може да бъде излян духовният метал. Това се символизира чрез Бронзовото море. Това ще бъде признато, когато онова, което сега само привидно вегетира, получи форма за външно проявление.

Миналият път ви прочетох една реч на английския министър-председател Балфор/*21/. Вече казахме, че някои неща, които са физически истини днес, са прастари окултни познания. Ако прочетете "Тайната доктрина" на Блаватска, ще откриете там един пасаж, отнасящ се до електричеството, който дума по дума описва онова, което физиците сега постепенно постигат. Онова, което е написано там, обаче е само едно предчувствие за това, за което става въпрос. Въпросът се отнася до физическия атом. Той бе криво разбран от цялата външна – ала не и от окултната – наука до преди четири-пет години. Той се смяташе за изпълваща дадено пространство маса. Днес науката вече започва да опознава какво представлява атомът наистина. Тя започва да разбира, че този физически атом има същото отношение към силата електричество, каквото една буца лед има към водата, от която е била замразена. Ако си представите водата, ставаща лед, то и ледът също е вода. По същия начин атомът на физиката не е нищо друго, а замразено електричество. Ако можете да схванете това напълно, ако игнорирате изказванията за атома, съдържащи се във всички научни списания до преди една или две години и сметнете, че тези изказвания са въздух, ще имате почти правилна представа. Едва напоследък науката е в състояние да си оформи представа за това, какво е атомът. Той стои /в същото съотношение към електричеството / както ледът към водата, от която е замръзнал. Физическият атом е кондензирано електричество. Аз считам речта на Балфор за изключително важна/*22/.

Това е../пропуск/, нещо което е било публикувано от 1875, 1879 г./*23/ Фактът е бил известен на окултистите от хилядолетия. Вече човек започва да осъзнава, че физическият атом е кондензирано електричество. Но има и нещо друго, което трябва да бъде взето в предвид: Какво е самото електричество? Това все още е неизвестно. Не се знае именно, къде трябва да се търси истинската природа на електричеството. Природата на електричеството не може да бъде открита посредством никакви външни експерименти или чрез външни наблюдения. Тайната, която ще бъде открита, е, че електричеството – когато човек се научи да го наблюдава на един известен план – е точно същото, каквото е човешката мисъл. Човешката мисъл е същото нещо като електричеството, гледано веднъж отвътре, друг път отвън.

Онзи, който сега осъзнава какво е електричеството, знае, че има нещо живо в него, което в замръзнало състояние представлява атома. Тук е мостът от човешката мисъл към атома. Човек се научава да опознава градивните камъни на физическия свят; те са мънички кондензирани монади, кондензирано електричество.

В момента, когато човешките същества ще осъзнаят тази елементарна окултна истина за мисълта, електричеството и атома, в същия този момент те ще са разбрали нещо, което е от най-голяма важност за бъдещето и за цялата 6-та следатлантска епоха. Те ще са научили как да градят с атоми чрез силата на мисленето.

Това ще бъде духовното течение, което отново ще трябва да бъде излято във формите, които през хилядолетията са били подготвени за него от окултистите. Но поради това, че човешката раса трябваше да премине през епохата на развитие на разума и да пренебрегне истинската вътрешна работа, са останали само черупки, формите обаче са запазени и в тях ще трябва да бъде излято правилното знание.

Окултният изследовател опознава истината от едната страна, физическият учен от другата. Така както Свободното масонство се е развило от зидарите, от изграждането на катедрали и храмове, така човек в бъдеще ще се научи да гради с най-малките градивни камъни, с единиците на кондензираното електричество. Това ще се нуждае от нов вид зидарство, /масонство/. Тогава индустрията няма да може да продължава по настоящия начин. Ще стане толкова хаотична и ще се развива само на основата на борбата за съществуване, докато човек не узнае12../пропуск/. Тогава ще стане възможно за някой в Берлин, докато се вози из града в кола да предизвика разрушение в Москва. И никой няма да подозира, че той го е причинил. Безжичният телеграф е началото на това. Това, което описах е бъдеще. Има само две възможности: Или нещата да вървят хаотично, както индустрията и технологията са правили досега. Това ще доведе дотам, онзи, който притежава това познание да е в състояние да причинява опустошения, или това да бъде излято в моралната форма на Свободното масонство.13

Въпрос: Защо католическата църква е толкова противница на Свободното масонство?

Отговор: Католическата църква не желае онова, което идва в бъдещето. Пий ІХ бе посветен в Свободното масонство. Той се опита чрез Хартата от Клермонт да направи връзка между йезуитите и свободните масони. Той не успя и следователно старата вражда между тях остана. Нашите йезуити твърде малко знаят за тези неща, а и свещениците също не осъзнават за какво става въпрос. Истинските свещеници../голям пропуск/.

Трапистите трябва да пазят мълчание, тъй като се знае, че чрез мълчанието в следващия живот се придобива значителна способност за вдъхновено говорене. Това наистина може да бъде разбрано само чрез знание за прераждането.


ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

ЕВОЛЮЦИЯ И ИНВОЛЮЦИЯ КАКТО СЕ ТЪЛКУВАТ ОТ ОКУЛТНИТЕ ОБЩЕСТВА /АТОМЪТ КАТО КОНДЕНЗИРАНО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО/

Берлин, 23 декември 1904 г.

В моята предишна серия от лекции аз говорих за окултни школи и тайни общества и ми се струва, че е правилно днес да приключа с този цикъл от лекции, преди да преминем следния път към по-различна тема. След една седмица ще говоря за значението на онези празници, които в църковния календар следват Коледа – по-специално за помаловажния Новогодишен празник/*1/ и за особено значимия празник Богоявление. Днес искам да изнеса една заключителна лекция.

Вие бихте могли да зададете въпросът: – Какво е по-дълбокото значение на такива тайни общества и какъв е техният смисъл в световната еволюция? – На този въпрос моят отговор би бил, че те имат действителна връзка с начина, по който съществата в този свят еволюират и напредват. Ако вие желаете да развиете себе си, знаете, че са необходими различни видове упражнения за тази цел и че има такива. Вие сте чули за Хатха йога, Раджа йога и други упражнения от различен вид, чрез които общества и братства, свързани с окултната наука, са посвещавали своите членове.

Някой може да каже: – Всичко това навярно би могло да бъде постигнато и без тези тайни общества. – Ала аз мога да ви кажа – и в течение на тази лекция вие ще разберете, – че светът не може без такива общества. Откровено казано, не е възможно да се говори публично в стила на Манифеста на свободните зидари, който ви прочетох преди две седмици./*2/

Човек не може да достигне до онова, което обикновено е известно като безсмъртие, ако не е до известна степен запознат с окултните науки. Плодовете на окултната наука, разбира се, проправят своя път вън в света по много различни канали. Голямо количество окултно знание съществува в различните религии и всички онези, които дълбоко и искрено участват в живота на едно религиозно общество, имат известен дял в това знание и се подготвят за постигане на безсмъртие. Но по-различно е човек да получи познанието за това безсмъртие с пълно съзнание в конкретното изживяване и с чувството, че принадлежи на духовния свят.

Всички вие сте живели много пъти; ала не всички от вас съзнават, че сте живели през тези множество живота. Постепенно обаче вие ще придобиете това съзнание, което зависи от това, дали човек напълно съзнателно изживява своя живот. Целта на окултната наука никога не е била да води човека към едно полусъзнателно съществуване, а да посредничи за едно ясно, напълно съзнателно знание за непрекъснато течащия живот в духовния свят. Има един велик закон, който гласи, от какво се определя прогресивният напредък на съзнанието през всички бъдещи степени на живота. Всичко онова допринася за развитието на съзнанието, което човекът прави не за самия себе си, не за да развие това съзнание. Това очевидно е парадоксално твърдение: Всяко нещо, което едно същество извършва и върху което работи, без да цели развитието на собственото си съзнание, подпомага това развитие на неговото съзнание.

Да вземем за пример изграждането на една къща. Един строител гради къща; той не гради тази къща за себе си, а приема задачата да я изгради по причини, които нямат нищо общо със самия него. Вие знаете, че това е много рядък фактически случай. Има много хора, които на пръв поглед не работят за себе си и все пак, в действителност те работят точно затова.

Един адвокат например работи за своите клиенти. Част от неговата работа може да бъде неегоистична, но истинското основание е да припечели за своето съществуване. Колкото средства от неговия професионален живот той употребява за лично ползване, колкото едно предприятие е само средство за поддръжка на ежедневния живот, толкова невъзвратно се губи от духовната печалба. От друга страна, всичко, което в работата се извършва за една обективна цел, всичко, което е свързано с интересите на някой друг, ни подпомага за бъдещето развитие на нашето съзнание. Така че, това е съвсем ясно.

Вземете свободните зидари. Първоначално те са давали следното предписание на своите членове: – Градете такива сгради, които нищо не ви донасят, нито имат нещо общо с вашата собствена издръжка. – Всичко това, което е останало от доброто старо Свободно масонство, са някои благотворителни институции. И макар че ложите са загубили своите жизнени корени от древната мъдрост и окултното знание, които някога са били тяхно притежание, то тези благотворителни институции, макар и изпразнени от тяхното духовно съдържание, по традиция продължават да култивират и се грижат за разпространението на един хуманизъм. Неегоистичната дейност е нещо, което принадлежеше на Свободното масонство. Първоначално Свободното масонство наистина е подтиквало своите членове да работят в служба на човечеството, да градят в обективния свят.

Понастоящем ние живеем в епоха на еволюцията, която можем да наречем минерална епоха и задачата ни е да наситим този минерален свят напълно с нашия собствен дух. Опитайте се да разберете това съвсем конкретно. Вие искате да построите една сграда. Вие изваждате камъните от някоя кариера, дялате ги във форми, необходими за сградата и т.н. Какво свързвате с грубия материал, получен от минералното царство? Вие свързвате суровия материал с човешкия дух. Когато правите една машина, вие въвеждате вашия дух в тази машина. Действителната машина, разбира се, се разваля и става на прах; тя неминуемо някога ще бъде разрушена. И следа няма да остане от нея. Ала онова, което тя е направила, не изчезва без следа, а преминава в самите атоми. Всеки атом носи следа от вашия дух и ще носи тази следа със себе си. Не е без значение дали един атом е бил в една машина. Самият атом е претърпял промяна в резултат на това, че е бил в някоя машина. И тази промяна, която вие сте извършили в атома, никога вече няма да бъде загубена за него. Освен това, след като сте променили атома чрез това, че сте съединили вашия дух с минералния свят, един постоянен печат е бил ударен върху общото съзнание. Точно толкова ще бъде въведено от нас в другия свят.

Факт е, че цялата окултна наука се състои в това, да се знае как човек може да действа неегоистично, за да постигне най-голямото развитие на собственото си съзнание. Помислете как някои хора, които са знаели това много ясно, са били толкова неегоистични, че са се погрижили техните имена да не станат известни на поколенията. Един пример за това е "Теология немска" /Teologia Deutsch/,/*3/ никой не знае кой я е написал. Външното име е само "Мъжът от Франкфурт". Той следователно се е погрижил, неговото име дори да не бъде отгатнато. Той е работил по такъв начин, че е прибавил нещо към обективния свят, без да иска почест или запазване на името му. Като сравнение, нека да бъде споменато, че като правило учителите не са известни исторически личности,/*4/ когато е необходимо те понякога се въплъщават в исторически личности, но това в известно отношение е жертва. Равнището на тяхното съзнание вече не е съвместимо с каквато и да било работа за самите тях, – а запазването на името в края на краищата е работа за самия себе си.

Трудно е да се разбере това правило. Обаче вие ще схванете, че целта на свободните масони е колкото е възможно повече да работят в света в обществени институции, организации, благотворителни фондации, да строят катедрали, но по такъв начин, че делата им да останат скрити. Защото неегоистичните дела са истинските основи на безсмъртието: То е последствието на несебичните дела във външния свят. Няма нужда те да бъдат кой знае колко велики. Ако някой даде една монета на някого по несебичен начин, то това е действие, което така се разбира. Ала в безсмъртното се пренася само частта от това действие, която е била несебична. А много малко дела са несебични. Например едно добро дело може да бъде много егоистично, ако то създава чувството на удоволствие. Добрите дела произтичат твърде често от себични мотиви. Ако един беден човек, няма печено за Коледа и аз чувствам нужда да му дам печено, за да имам чувството, че имам право да ям моето печено, това в края на краищата е егоистично.

В Средните векове за много от катедралите и картините не можеше да се каже, кой ги е изградил или изрисувал. Едва в нашата епоха хората са започнали да придават такава голяма стойност на индивидуалното човешко име. В по-ранните епохи, по-духовни от нашата, индивидуалното име е имало по-малка важност. Времената бяха още духовни. А духовността е отправена към реалността; докато нашата епоха се придържа към привидността, която иска да задържи само непосредствения момент.

С това исках само да ви покажа какво са искали тези тайни общества. За тях е било важно в света да останат да съществуват резултатите от техните действия, а тяхната личност да остане напълно непозната. И това ни довежда до сърцевината на тайните. Много помаловажно е било нещо да се пази в тайна; същественото е било да се запази в тайна собственото участие в работата. Всеки, който държи в тайна собственото си участие, чрез това си осигурява безсмъртие. Следователно правилото е ясно и недвусмислено: Толкова, колкото сам вложиш в света, толкова съзнание ще ти върне светът. Това е свързано с най-великите всемирни закони.

Вие всички имате душа и дух. Тази душа и дух са призвани един ден да достигнат най-високите степени на съвършенство. Но вие вече сте били там преди вашето физическо тяло да е съществувало, преди да пристъпите в първото физическо въплъщение. Вие сте били физически въплътени в предшестващите раси, по времето на хиперборейската и полярната епоха/*5/. Преди това сте били чисто душевни същества. И като душевни същества вие сте били част от световната душа и като дух сте били част от общия световен дух. Световната душа и световният дух са били разстлани около вас така, както природата сега е разстлана около вас. Така както днес около вас се намира минералният свят, растителният свят и животинският свят, така са се разпростирали около вас душевният и духовният свят. И онова, което някога е било извън вас, сега е вашата душа: вие сте направили вътрешно онова, което поначало бе външно. Онова, което днес е вътре във вас, това някога е било разпростряно навън. Това вече е станало ваша душа. Духът също някога е бил разстлан около вас. И онова, което сега е разстлано около вас, ще стане ваш вътрешен живот. Вие ще поемете вътре в себе си онова, което сега е минералното царство и то ще стане ваш вътрешен свят. Растителното царство ще стане ваш вътрешен свят; вие го всмуквате навътре. Онова, което ви заобикаля в природата, ще стане вашето вътрешно същество.

Сега вече ще разберете как това е свързано с дадения първи пример: Изграждате една черква за другите, не за вас. Вие може да поемете в себе си свят, пълен с царственост, красота и великолепие, ако вие правите света царствен, красив и великолепен. Да се върши нещо за по-висшето себе не е себично, защото то не се отнася само до себето. Това висше себе ще бъде обединено с всички други висши себета, така че работата същевременно е и за всички останали.

Това е, което свободните зидари знаеха. Свободният зидар знаеше, че когато работи за одухотворяване на минералния свят, а «строя» не значи нищо друго, освен да се одухотворява минералният свят това един ден ще стане съдържание на неговата душа. Това е значимото нещо: Бог ни даде някога природата, която ни заобикаля като минерална, растителна и животинска природа. Ние я поемаме в нас самите. Не се дължи на нас, че тя съществува; всичко, което ние можем да направим, е да си я присвоим. Ала онова, което ние самите създаваме в света – това е, което чрез нас самите ще съставлява нашето бъдещо съществуване.

Ние възприемаме минералния свят такъв, какъвто е; онова, което направим от него, в бъдеще ще бъдем самите ние. Същото се отнася за растителния и за животинския свят, както и за света на хората, това в бъдеще ще бъдем също ние. Ако основете един благотворителен институт или допринесете нещо за това, вашият принос ще бъдете вие самите. Ако човек не направи нищо, което по този начин да може да всмуче в своята душа от външния свят, то тя ще остане празна. Трябва да бъде възможно за човека да одухотворява колкото може повече от трите царства на природата – четири, тъй като човечеството също принадлежи към това. Да се внесе дух в целия външен свят – това е задачата на тайните общества във всички времена.

Вие разбирате, че това трябва да е така. Да вземем едно дете, което току-що се учи да чете и пише. В началото около него има всевъзможни пособия. Днес детето започва да се учи да чете. Нищо не е в него още, ала учителят, букварът и т.н. са там. Всичко продължава дотогава, докато онова, което е било вън, се внедри вътре в детето. И то придобива способността да чете. Така е и с природата. През идващите времена ние ще имаме вътре в нас онова, което сега е разстлано около нас. Ние сме души, произтичаме от световната душа и когато тя беше около нас ние я всмукахме вътре в себе си. Духът също бе притеглен от нас, а и природата ще бъде всмукана от нас, за да се превърне в нас в действена способност.

Това е великата мисъл, лежаща в основата на тайните общества, че всеки напредък е резултат на инволюцията и еволюцията. Инволюцията е всмукване навътре, еволюцията е даване навън. Всички състояния на Вселената се редуват между тези два процеса. Когато виждате, чувате, помирисвате или вкусвате природата, вие фактически я вдишвате. Онова, което вие виждате, не минава покрай вас без да остави следа. Окото загива, предметът се унищожава, ала това, което сте видели, остава. Сега разбирате, че през определени времена е необходимо да има разбиране за тези неща. Ние се движим към една епоха, в която, както напоследък казах, разбирането ще достигне до същността на атома. Ще бъде осъзнато – също и от обикновения ум, – че атомът не е нищо друго освен замразено електричество. Самата мисъл е от същата субстанция.

Преди края на нашата настояща 5та културна епоха ще се стигне дотам, че хората ще бъдат в състояние да проникнат в самия атом. Когато човек бъде в състояние да схване приликата между мисълта и атома, тогава той скоро ще е в състояние да вникне в атома. И тогава нищо няма да е недостъпно за някои методи на въздействие. Аз бих могъл да стоя тук и без някой да ме забележи, да натисна един бутон, скрит в джоба ми, за да взривя някакъв обект, намиращ се на голямо разстояние, да речем в Хамбург, така както е възможно безжично да телеграфирате, като задвижите едно вълново движение и го накарате да възприеме дадена форма на някое друго място. Това ще стане възможно тогава, когато окултната истина, че мисълта и атомът се състоят от същата субстанция, се приложи в практичния живот.

Не е възможно да си представим, какво би могло да се случи при такива обстоятелства, ако човечеството дотогава не е достигнало до несебичност. Само чрез постигането на несебичност, ще бъде възможно да се запази човечеството от пропастта на разрушението. Падението на нашата настояща коренна раса, ще бъде причинено от липсата на моралност. Лемурийската раса беше разрушена от огън, атлантската чрез вода; нашата ще бъде разрушена чрез война на всеки против всички, чрез злото, чрез борбата на хората един срещу друг. Хората сами ще разрушат себе си във взаимна борба. И отчайващото нещо е – по-отчайващо трагично, отколкото други катастрофи, – че вината ще бъде в самите човешки същества.



Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   29


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница