Моето греши. Защото то е специално!С какво толкова може да бъде едно училище специално?! Заради музиката



Дата02.02.2017
Размер18.75 Kb.
Размер18.75 Kb.

Училището - мой дом, мое вдъхновение, мое бъдеще “

Есе

Ако някой си представя училището като бяла дъска, купища книги и много домашни, мога да го уверя,че за моето греши.Защото то е специално!С какво толкова може да бъде едно училище специално?! Заради музиката, скъпи читателю, заради музиката. С мен са мелодиите, звукът на пианото и песните, които долитат в съзвучие с акустиката на макар и тесен, но звучен коридор. Тук ние откриваме,че в изкуството се крие един различен и уникален свят. То става наш верен спътник, когато сме тъжни или весели,обезверени или окрилени... Несравнимо е чувството, което се поражда, когато се качим на сцената и започнем да пеем, свирим и танцуваме. Тогава мистериозната магия на музиката се понася във въздуха, прелита от сцената към хората, които ни гледат и слушат. В техните очи засиява искрица, която стопля и сродява душите. Когато знаеш, че причината е нашето изкуство, нашето представление, когато осъзнаваш, че можеш да си част от това вълшебство и да имаш своя малък принос за радостта на публиката, чувството е велико!

В моето училище разбрах какво е щастие. Джон Ленън - една от най-влиятелните и популярни личности в поп културата на XX век - споделя: „Когато отидох в училище, ме попитаха: Ти какъв искаш да станеш, като пораснеш? И аз написах: Щастлив. Те ми казаха, че не разбирам задачата, а аз им казах, че не разбират живота.В СОУ„Любен Каравелов“ се учим да разбираме живота...

Защото според посланието на Сенека: ”Не за училището - за живота да се учим!“



Училището не ни ли учи да работим всички заедно, да се развиваме и обогатяваме?Не ни ли учи да си поставяме цели, които да постигаме в живота, да бъдем упорити, за да сме силни и достойни личности? Още от ранна възраст изграждаме и чертаем нашето бъдеще, а първите стъпки са именно в родното училище, защото утре започва от днес ...
Постепенно през часовете, дните и годините, които минават, класът ни се превръща от общност с непознати лица в едно голямо семейство с истински приятели. Уникалното е, че това семейство не са само съучениците, а всеки един човек: директор или учител, домакин или бодигард, който не позволява да влизаш в класната стая със закуската от отсрещната лавка...
Няма да сгреша, скъпи читателю, ако кажа, че моето училище е мой втори дом – в него откривам себе си и света.Това е страхотно приключение – като една „приказка без край“... А в дома се завръщаме, където и да сме, защото той е част от нас и ние сме част от него – ЗАВИНАГИ!

Мирослава Илиева, 9.а клас

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница