Моето училище моят втори дом



Дата02.02.2017
Размер48.75 Kb.
Размер48.75 Kb.

МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Моето училище - моят втори дом.

Дом, изпълнен с емоции и всекидневни радости.

Преди седем години с плахи крачки и изпълнени с любопитство очи, аз прекрачих прага на новото, интересното и неизвестното. Този ден една добра, с усмивка като на слънце жена, ни хвана за малките ръчички и ни поведе към светлото ни бъдеще. Това бе нашата първа учителка. Тя бдеше над нас като втора майка. Стоеше до нас, когато неопитните ни ръце с голям труд и притеснение се опитваха да напишат първите ръкописни буквички, когато треперещият ни глас произнасяше първите срички. Тя ни помагаше да израснем като личности, да се впишем в обществото когато пораснем, учеше ни как да се държим с останалите деца около нас. Изведнъж в нас - неопитните ученици израсна желанието да знаем всичко. Ходехме с огромно желание на училище, попивайки нови и нови знания за напред.

Така си минаваха годините, когато дойде и денят, в който трябваше да се разделим. Бяхме пораснали. Никога до сега не се бяхме привързвали към някого по този начин. Този така слънчев ден, но и и изпълнен с тъга, беше краят на нашето малко семейство- четвърти клас. Ние поемахме по нов път, различен от този, по който вървяхме преди.

Пораснахме. Отговорностите се увеличаваха с всяка изминала година. Развивахме се като отделни личности, всеки стана по-самостоятелен. Едни ходеха на най-различни клубове в училище, които така добрата ни директорка бе създала, за да развиваме своите умения. Записвахме се на много състезания, от които следваха разочарования, но и доста радости и положителни емоции. Изявени гласове пееха и все още пеят в нашата вокална група ,, Пулс” . В клуба по Русезнание, в който ходех и аз, когато бях в шести клас, ни разказваха историята на най-хубавия град - Русе. Различни олимпиади и състезания, в които участвахме и участваме, представят нашето училище и победите доказват, че то е едно от най-елитните в града. Куп медали и награди, които сме взели от различни изяви, сега красят фоайето му. Много спортисти в областта на леката атлетика, баскетбола, футбола и волейбола ни карат да се гордеем.

В края на всяка година се връчва и престижната награда за ученици и учители- ,, Вазовска награда”, която е символ на успеха и уважението към притежателя.

Със знанията, които получаваме в начален и прогимназиален етап, показваме, че можем успешно да кандидатстваме в избрано от нас училище.

След време, когато светът ме поеме в своите ръце, аз няма да забравя милите и търпеливи учители, които ни помагат.

С гордост ще се наричам достойна ,, Вазовка”, защото бъдещето си аз дължа на тях и на скъпото си училище ОУ ,, Иван Вазов”.


Мелиса Йълмаз Зеки,VII „Б” клас;

Първо място за съчинение



Моето училище днес
Моето училище днес

е богато на финес,

пълно вътре е с живот

от най-различен род.

Там своите знания обогатяваме

и много истории научаваме.

За всичко това обаче виновници си има,

учителите наши запълват ни със рима.

Във всяка стая чувствам се добре,

заобиколена от хилядите гласове.

А звънецът бие толкова щастливо

и винаги е тъй игриво.

Директорите наши също са добри

и много ни разказват за миналите дни.

Госпожата по история ни връща векове назад

и ние се унасяме и пак, и пак.

Който иска като мен

да се фука всеки ден,

нека дойде и да види

моето училище

и ще ми завиди.

То е чудно и до днес,

просто заслужава YES.

Ивет Веселинова Василева,VI „Б” клас;

Първо място за стихотворение

Моето училище



Ах, училище прекрасно,

според всички си ужасно!

Учениците ти лоши,

тъпи са като галоши.


Ала има и добрички,

повечето – ученички.

Учат, пишат и четат,

знаят даже да плетат!


Щом във края на часа,

бий звънецът, на мига –

хукват нашите момчета,

да се тъпчат кат’ прасета!

Дюнер, сандвичи, форнети,

някои дори спагети!

Със менюто – тъй богато,

в стаята вони на блато!


Ето почва първи час.

Математиката днес е с нас!

Десетичен или цял,

някой дроба е изял.

Друг се бори със куба,

че му няма май ръба!

Трети – пише, трие, маже,

на трапеца да докаже,

колко точно са страните,

успоредни на ъглите!

-Ох, госпожо – туй е сложно!

Струва ми се невъзможно!


Следва кратко междучасие,

в стаята е разногласие.

Някой – вика, друг – крещи,

нейде телефон пищи…


Но нараства в миг покой.

На вратата е застанал кой?

С показалка във ръка,

на историята е реда!
Век, епоха и година.

Разлика едва ли има!

Кой владетел след кого –

битка водил е? Защо?

И накрая за капак –

кой умрял? И точно как?

Тук въпросите безкрайни

с двойките ни май са равни!

Плават патенца безчет,

в дневника ни – ред по ред!


Идва нашето спасение –

физкултурно обучение!

В споровете най-различни,

повечето са отлични.

Скачат, бягат, топки хвърлят,

дрешките по пода мърлят.

В пликче гуменките стягай!

В такт със музиката бягай!


С конско класната посреща,

пак дружината гореща.

До, ре, ми, фа, сол – ла, си,

нотите сега пиши!

После с песен – тра-ла-ли,

вьв английския иди!


Hello, hello my friend,

глаголи, времена и END!


Последният звънец звучи,

блъскат новите врати,

вазовчетата добрички,

и отлитат като птички!



Мария Даниел Джумалийски,V „Г” клас;

Първо място за стихотворение


Моето училище
В съзнанието на всеки човек, най-трайни остават спомените за първото училище, в което е учил. Това е училището, където за пръв път си прекрачил училищния праг.

Това е мястото, където за пръв път започваме да сричаме, да пишем с трепереща ръчичка. Тук ни посреща учителката, която обикваме като мама.

Моето училище носи името на един от най-известните български писатели Иван Вазов.

В моето училище срещнахме учители с много добър професионален опит, които ще помним цял живот. Често те са строги и взискателни, но ние печелим от това. Те ни помагат в най-важните години от живота ни.

Благодарение на нашите учители, тук се изграждат основите на детската личност. Те ни учат, порицават ни, дават ни знания, посочват ни правилния път на познанието, за да продължим напред.

Моето любимо училище е мястото, където се учим да общуваме, сблъскваме се с лицемерието, завистта – с добрите и лошите качества у човека.

Там намираме истински приятели, опознаваме се и се стремим да овладяваме все повече знания, за да навлезем подготвени в реалния живот.

Ивалина Светломирова Пенкова,VI „Б” клас;



Първо място за есе



Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница