Н а н а р о д и т е и тяхната мисия във връзка със северо-германската митология цикъл от 11 лекции



страница1/14
Дата27.04.2017
Размер2.56 Mb.
Размер2.56 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14


GA-121

РУДОЛФ ЩАЙНЕР


ОТДЕЛНИТЕ ДУШИ
Н А Н А Р О Д И Т Е
И ТЯХНАТА МИСИЯ ВЪВ ВРЪЗКА

СЪС

СЕВЕРО-ГЕРМАНСКАТА

МИТОЛОГИЯ

Цикъл от 11 лекции изнесени в Кристияния /Осло/


от 7. 6. до 17. 6. 1910 г.
превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е


СТР.

Предговор..…………………………………………....................................3

1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910...................................6

Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.

2. Втора лекция, 8. Юни 1910..………………............................................20

Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.

3. Трета лекция, 9. Юни 1910 ......……………............................................33

Духовете на Народите и възникването на човешките раси.

4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910.………………………..........................47

Развитие на расите и развитие на културите.

5. Пета лекция, 11. Юни 1910...………………………................................60

Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.

6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин...........……...................................74

Петте основни раси на човечеството.

7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер....…................................................86

Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.

8. Осма лекция, 14. Юни 1910........……………….....................................98

Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.

9. Девета лекция, 15. Юни 1910....……………..........................................110

Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.

10. Десета лекция,16. Юни 1910....…………………….............................123

Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.

11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910...........…………...........................137

Нертус, Видар и новото Христово откровение.

12. Бележки........................................…………………………………..….152
Указания относно публикуването на езотеричните лекции на Рудолф Щайнер

За характера на тези частни издания Рудолф Щайнер (1861-1925) казва следното в своята автобиография „Моят жизнен път" (Събр. Съч. №28, гл.35):

„Съдържанието на тези издания бе предвидено да се изнесе под формата на устни, непредназначени за издаване съобщения...

Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже. Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество. Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.



Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка. А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."

ПРЕДГОВОР


Написан допълнително към тези лекции изнесени преди повече от седем години

В хода на лекциите, изнесени през Юни 1910 в Кристияния аз се осмелих да предприема един опит да опиша психологията на отделните народи и пътищата на тяхното развитие. Като основа на лекциите послужи това, което аз вече бях изложил в писмен вид по въпросите на антропософски ориентираната Духовна наука и главно в моите книги „Теософия", „Тайната наука", „Върху загадката на човека", „Върху загадките на душата" и много други. Аз трябваше да построя моето изложение върху тази основа, понеже слушателите вече бяха добре запознати с научния възглед, заложен в основата на споменатите произведения. Обаче към външната гледна точка по този въпрос, аз прибавих и една вътрешна гледна точка. Една действителна психология на народностните характери е невъзможно да бъде изведена от антропологическото, етнографско, а дори и от чисто историческото разглеждане на официалната наука. С обясненията, които предлага тази наука, ние не можем да стигнем по-далеч, отколкото ако, примерно се опитваме да вникнем в душевния живот на човека с помощта на анатомията и физиологията. Както при отделния човек ако искаме да се запознаем с неговия вътрешен живот – ние трябва да преминем от тялото към душата, така и при народностните характери ако действително се стремим да ги опознаем ние трябва да обхванем преди всичко лежащите в тяхната основа душевно-духовни сили. Обаче тези душевно-духовни сили не са някакви механични взаимодействия между отделните човешки души; те са подчинени на други, духовни закони, които остават извън полезрението на съвременната наука. Тя смята за недопустимо да говори за „Душите на Народите", и да им приписва някаква реална същност, както ние например говорим за действителните процеси, които се разиграват в областта на човешките мисли, чувства и воля. За съвременната наука е недопустимо и нещо друго, а именно да поставя еволюцията на отделните народи във връзка със силите на небесните тела. Обаче за да посочим, че тази недопустимост е в разрез с истината, достатъчно е само да напомним следното: никой не търси силите, които ориентират магнитната стрелка в посоката Север-Юг, вътре в самата нея! Ние приписваме това действие на Земния магнетизъм. Ние търсим причините за ориентацията на магнитната стрелка не другаде, а в Космоса. Следователно, не е ли редно да търсим причините за душевните особености на отделните народи, за преселенията на народите и т.н. не в самите народи, а в Космоса? Дори и напълно да се абстрахирахме от антропософския възглед, за който висшите духовни Същества са една реалност, съдържанието на тези лекции включва в себе си нещо твърде особено. В основата на отделните народи и тяхната еволюция ние поставяме една по-висша духовна действителност и именно там търсим силите, които движат тази еволюция. И едва после проучването слиза долу до конкретните факти, които се проявяват по един или друг начин в живота на отделните народи. И тогава се оказва, че тези факти стават разбираеми именно когато ги разглеждаме в светлината на по-висшата духовна действителност, в противен случай истинско познание в тази област изобщо не съществува. Ние трябва или да се откажем от една психология на народите, или да я търсим в духовната действителност.

Аз не се поколебах да използвам за висшите духовни Същества онези имена, които са били употребявани в първите християнски столетия. Източният човек би избрал за тях други имена. Въпреки че използването на такива имена днес да не изглежда достатъчно „научно", аз сметнах, че не бива да се отказвам от тях; първо по този начин се подчертава християнският характер на нашата западно-европейска култура, и второ, те все пак позволяват едно по-добро разбиране на нещата, отколкото ако бих прибягнал до съвсем нови имена, или ако бих възприел източните названия, истинското съдържание на които обаче е достъпно единствено на онзи, който е потопен в душевната атмосфера на съответните културни условия. И все пак, струва ми се, че онзи, който наистина иска да проникне в тези духовни връзки, стига да не ги отхвърля като такива, не би се почувствувал отблъснат от име на като Ангели, Архангели, Престоли и т.н., както и в областта на физиката не би се почувствал отблъснат от термини като положително и отрицателно електричество, магнетизъм, поляризирана светлина и ред други.

Ако човек съпостави съдържанието на тези лекции с болезнените изпитания, през които европейските народи минават точно сега, той несъмнено ще установи, че моите тогавашни думи хвърлят известна светлина върху това, което става днес.*1 Ако аз бих държал тези лекции сега, някой лесно би могъл да повярва, че моите изводи са продиктувани от важните исторически събития, които се разиграват в наши дни. Например още в началото на първата лекция аз казвам: „И това е особено важно поради обстоятелството, че съдбите на човечеството, и то в най-близко време, ще обединят хората както никога досега в една обща мисия, засягаща цялото човечество. И представителите на отделните народи ще могат да дадат своя конкретен, свободен принос само ако са стигнали до едно истинско разбиране на своя народ, на своята народност, до едно разбиране на това, което бихме нарекли „себепознание на народността". Ако в Аполоновите Мистерии на древна Гърция думите „Познай себе си" играеха една толкова голяма роля, в недалечно бъдеще към Народностните Души ще бъде отправян призивът: „Познайте себе си като Народностни Души". Да, в недалечно бъдеще тези думи ще са от огромно значение за цялото човечество." Вече наближава времето, когато самата съдба ще подскаже на човечеството съвсем ясно, че един такъв възглед съдържа истината.

Може би тъкмо темата за „Народностните Души" показва, как едно духовно разглеждане, чийто обект е действителната свърхсетивна същност на съществуванието, същевременно предлага и съвсем точни, практически изводи за живота, които на свой ред хвърлят ясна светлина дори и върху делничните въпроси на живота.

Всичко това е непостижимо за онова разглеждане на живота, което обяснява същността и еволюцията на народите, единствено с такива представи, които са валидни за естествената наука. Тази механистично-физическа наука даде своя велик принос в безброй важни открития в областта на механиката, физиката, химията; обаче, за откритията в областта на духовния живот е необходима една съвършено друга наука, която се стреми да обхване фактите и процесите, разиграващи се в духовния свят. Нашето време се нуждае именно от една такава наука.

Берлин, 8 февруари 1918 Рудолф Щайнер



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница