Носталгия и минало Бележки върху няколко теории за носталгията



страница8/8
Дата01.02.2017
Размер0.72 Mb.
Размер0.72 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8

Падналият ангел – историята в клетката на настящето (Боавентура Соуза де Сантос)


Santos, Boaventura de Sousa (1998), The Fall of the Angelus Novus: Beyond the Modern Game of Roots and Options, in Current Sociology 46 (2), 1998, 81-118. Online достъп на 7 февруари 2006, http://www.eurozine.com/articles/1999-10-15-santos-en.html

В своето изследване Сантос стига до заключението, че миналото е в клетка (златен кафез), тъй като живеем във време без фигурации, време на повторения. … Идеята за повторенията допуска настоящето да се разстила назад и към предишни отправни точки, в миналото и в бъдещето като ги консумира за свои потребности, канибалски отнасяйки се с преживяното или с очакваното.

Ангелът на историята е импотентен, тъй като е в състояние само да съзерцава от самотно стърчащата мачта останките от корабокрушението и да страда в капана им. Той иска да спре и да достигне корените на катастрофата, да се събуди преди смъртта и да има възможност да се защитава от опасностите. Но той е завлаядн от сила, която го тласка да се ситуира непрекъснато в бъдещето, към което е обърнат с гърба си. Изобилието от светлина съответства на дефицита от резултатност. Корените не го придържат, изборите са слепи. По такъв начин миналото е съобщение (report), но никога източник извор (resource). Това има предвид Бенямин когато на друго място казва, че за да се артикулира миналото исторически означава, „да улови опашчицата на спомена, когато той присвятква в момента на опасност” (Бенямин 1968, 255).60 Трагичното се състои в това, че ангелът на историята лишава миналото от способността му да се експлодира и затихва.

Ойкосът в света е част от пътуването, част която не пътува за да може пътуването да съществува и да се оразличи, придобивайки смисъл. Ойкосът е корен, който едновременно стимулира и ограничава живота или познавателните избори, породени като възможност от пътуването. Пътуването, парадоксално, засилва корените и произхода, дава им нови сили, защото екзотизмът на посетените места задълбочава близостта на дома, на точката на отпътуването.61

От една страна пътуването към екзотични места не е някакъв свободен и случаен жест, нито е някакво задълбочаване на културната идентичност. Напротив, пътуването се счита за разрушително що се отнася до идентичността. От друга страна мотивът за пътуването е фалоцентричен. Пътуващият внушава фиксираността на точката на заминаването и пристигането, фиксира и стабилизира понятието за дом (oikos or domus). Така домът става женско място, от което мъжът излиза и влиза, заминава и се завръща. Това, че жената не пътува, прави пътуването възможно. Безспорно сексуалното разделение на труда по отношение на мотива за пътуването е един от най-гъвкавият и еластичен топос на западната култура. В нея архетипът е Одисей. Домашната Пенелопа се грижи за къщата доакато Одисей търгва на своето безкрайно пътуване. Дългото тъкане на Пенелопа е правдивата метафора за призивността на отправната точка, гарантираща пътешествието и приключенията.

Падналият ангел – историята в клетката на настоящето (Боавентура Соуза де Сантос)


Santos, Boaventura de Sousa (1998), The Fall of the Angelus Novus: Beyond the Modern Game of Roots and Options, in Current Sociology 46 (2), 1998, 81-118. Online достъп на 7 февруари 2006, http://www.eurozine.com/articles/1999-10-15-santos-en.html

В своето изследване Сантос стига до заключението, че миналото е в клетка (златен кафез), тъй като живеем във време без фигурации, време на повторения. … Идеята за повторенията допуска настоящето да се разстила назад и към предишни отправни точки, в миналото и в бъдещето като ги консумира за свои потребности, канибалски отнасяйки се с преживяното или с очакваното.

Ангелът на историята е импотентен, тъй като е в състояние само да съзерцава от самотно стърчащата мачта останките от корабокрушението и да страда в капана им. Той иска да спре и да достигне корените на катастрофата, да се събуди преди смъртта и да има възможност да се защитава от опасностите. Но той е завлаядн от сила, която го тласка да се ситуира непрекъснато в бъдещето, към което е обърнат с гърба си. Изобилието от светлина съответства на дефицита от резултатност. Корените не го придържат, изборите са слепи. По такъв начин миналото е съобщение (report), но никога източник извор (resource). Това има предвид Бенямин когато на друго място казва, че за да се артикулира миналото исторически означава, „да улови опашчицата на спомена, когато той присвятква в момента на опасност” (Бенямин 1968, 255).62 Трагичното се състои в това, че ангелът на историята лишава миналото от способността му да се експлодира и затихва.

Ойкосът в света е част от пътуването, част която не пътува за да може пътуването да съществува и да се оразличи, придобивайки смисъл. Ойкосът е корен, който едновременно стимулира и ограничава живота или познавателните избори, породени като възможност от пътуването. Пътуването, парадоксално, засилва корените и произхода, дава им нови сили, защото екзотизмът на посетените места задълбочава близостта на дома, на точката на отпътуването.63



От една страна пътуването към екзотични места не е някакъв свободен и случаен жест, нито е някакво задълбочаване на културната идентичност. Напротив, пътуването се счита за разрушително що се отнася до идентичността. От друга страна мотивът за пътуването е фалоцентричен. Пътуващият внушава фиксираността на точката на заминаването и пристигането, фиксира и стабилизира понятието за дом (oikos or domus). Така домът става женско място, от което мъжът излиза и влиза, заминава и се завръща. Това, че жената не пътува, прави пътуването възможно. Безспорно сексуалното разделение на труда по отношение на мотива за пътуването е един от най-гъвкавият и еластичен топос на западната култура. В нея архетипът е Одисей. Домашната Пенелопа се грижи за къщата доакато Одисей търгва на своето безкрайно пътуване. Дългото тъкане на Пенелопа е правдивата метафора за призивността на отправната точка, гарантираща пътешествието и приключенията.

1 Rosen, George. “Nostalgia: A ‘Forgotten’ Psychological Disorder,” Clio Medica 10/1, [1975], p.28-51.

2 GUERBOIS, D.F.N.  Essai sur la nostalgie appelé vulgairement maladie du pays thèse de médecine de Paris n° 290, 1803. http://web2.bium.univ-paris5.fr/livanc/?cote=TPAR1803x290&do=chapitre Достъп на 11 септември 2006.

3 YVONNEAU, Jules. - Considérations médico-philosophiques sur la nostalgie, suivies de propositions sur quelques points de médecine et de chirurgie [thèse de médecine de Paris n° 34], 1821. http://web2.bium.univ-paris5.fr/livanc/?cote=TPAR1821x034&do=chapitre, Достъп на 2 юли 2006.

4 Pinel, Philippe. Traité médico-philosophique sur l'alienation mentale, [Paris, Chez Richard, Caille et Ravier, 1801.

5 Меланхолията, съгласно концепцията на Гален, е болест на черната злъчка, която инфектира кръвта и произвежда физически и емоционални симптоми като “замайване, виене на свят, обезумяване, главоболие, халюцинации, газове в червата, кошмарни сънища, тежест на сърцето, непрекъсната тревожност, печал и скръб, недоволство, разнежване и безпокойство.”

6 Ярославцева, Инна (1994). Ностальгия. Стихи.ру, Национальный сервер современной поэзии // Електронен адрес, достъп на 10.12.2004 http://www.stihi.ru/poems/2004/05/11-229.html

7 Волкова, Галина (2001). Я эду домой, мама!. // Новая литература. Литературно-художественный журнал. 2001-2006. // Електронен адрес, достъп на 10.12.2004 http://newlit.ru/~volkova/001194.htm

8 De Chardin, Pierre Teilhard (2001). La nostalgie du front. SER-SA, Études 2001/10 - Tome 395, pages 331 à 339; Електронна версия на текста на адрес, достъп на 20.1.2007 http://www.cairn.info/redirect.php?SCRIPT=/load_pdf.php&ID_REVUE=ETU&ID_NUMPUBLIE=ETU_954&ID_ARTICLE=ETU_954_0331

9 Scanlan, Sean (2005). Introduction: Nostalgia. Iowa Journal of Cultural Studies http://www.uiowa.edu/~ijcs/nostalgia/nosttoc.htm (Iowa Journal of Cultural Studies is indexed in the MLA Bibliography and The American Humanities Index.) Броят на списанието от пролетта на 2005 съдържа няколко важни публикации върху носталгията (освен посоченото въведение от Шон Сканлън): Marcos Piason Natali. History and the Politics of Nostalgia, p.10-26; Amelia DeFalco. A Double-Edged Longing: Nostalgia, Melodrama, and Todd Hayne’s Far from Heaven, p.26-40; David Sigler. “Funky Days are Back Again”: Reading Seventies Nostalgia in Late-Nineties Rock Music, p.41-60; Jennifer Ladino. Longing for Wonderland: Nostalgia for Nature in Post-Frontier America, p.61-84; Natalie Friedman. Nostalgia, Nationhood, and the New Immigrant Narrative: Gary Shteyngart’s The Russian Debutante’s Handbook and the Post-Soviet Experience, p.85-96; Tom Lutz 117 Coda: Nostalgia, p.97-116.

10 Jameson, Frederic (1991). Postmodernism, or, The Cultural Logic of Late Capitalism. Durham: Duke UP, 1991.

11 Stewart, Susan. On Longing: Narratives of the Miniature, the Gigantic, the Souvenir, the Collection. Durham: Duke UP, 1993.

12 Lasch, Christopher (1991). The True and Only Heaven: Progress and Its Critics. New York: Norton, 1991.

13 Ricoeur, Paul (2004). Memory, History, Forgetting. Trans. Kathleen Blamey and David Pellauer. Chicago: Chicago UP, 2004.

14 Hofer, Johannes. “Medical Dissertation on Nostalgia.” Trans. Carolyn Kiser Anspach.
Bulletin of the History of Medicine 2 (1934). 376-391.

15 Benjamin, Walter (1969). Illuminations. Trans. Harry Zohn. New York: Schocken, 1969. Познати са ми следните издания на Валтер Бенямин на български: Бенямин, В. 1988. Върху идеята за историята. В: Историци за историята. София: Университетско издателство "Климент Охридски". Бенямин, В. 1989. Художественото произведение в епохата на неговата техническа въпроизводимост. В: сб. Художествена мисъл и културно самосъзнание. София:

16 Seremetakis, C.N. (1994). ‘The Memory of the Senses, Part I: Marks of the Transitory’ In C.N. Seremetakis (Ed.) The Senses Still: Perception and Memory as Material Culture in Modernity. London. University of Chicago Press.

17 There is a difference between the American and the Greek uses of nostalgia, which points to ‘different cultural experiences of the senses and memory’ (ibid.). She sees the American definition of nostalgia as implying ‘trivializing romantic sentimentality’, whilst the Greek definition of nostalghía ‘is the desire or longing with burning pain to journey. It evokes the sensory dimension of memory in exile and estrangement; it mixes bodily and emotional pain and ties painful experiences of spiritual and somatic exile to the notion of maturation and ripening’.

18 Battaglia, D. 1995. ‘On Practical Nostalgia: Self-Prospecting Among Urban Trobrianders’ In D.Battaglia (Ed.) Rhetorics of Self-Making. London. University of California Press.

19 Аверинцев, Сергей (1995). Моя ностальгия. // Новый мир 1996, №1. с.141-144. // Електронен адрес, достъп на 10.12.2004 http://magazines.russ.ru/novyi_mi/1996/1/awerin.html

20 Логиката на супермаркета предвижда разпиляване на желанията; човекът на супермаркета органически не може да бъде човек с единна воля, с единно желание.

21 Аркадьев, М.А. (2005): Лингвистическая катастрофа. Достъп на 26.12.2005, http://www.philosophy.ru/library/diskurs/arkadev.html

22 Опираме се главно на книгите:

Камю А. (1989): Миф о Сизифе // "Сумерки богов", М., 1989.



Камю А. (1993): Бунтующий человек. М., 1993.

23 Митрополит Герцеговинский Афанасий (1998). Эсхатон в нашей жизни. // Богословие и философия. Журнал "Православная община, Номера за 1998 год., №44, достъп на 4.1.2006, http://www.sfi.ru/ar.asp?rubr_id=593&art_id=3121

24 Athanasios, Metropolitan of Hercegovina (1996). The Eschata in Our Daily Life. Опубликовано с разрешения издателей по: Living Orthodoxy in the Modern World. Edited by Andrew Walker and Costa Carras, London, 1996, с. 37-49.

Митрополит Афанасий (Зоран Евтич) родился в 1938 г. в Брдарице, в центральной Сербии. Окончил в 1960 г. семинарию св. Саввы в Белграде и сразу был пострижен в монахи о. Иустином (Поповичем). Далее его учеба проходила в Афинском университете, тема его докторской диссертации — Экклезиология апостола Павла согласно Иоанну Златоусту. С 1968 по 1972 г. — профессор Свято-Сергиевского института в Париже, с 1972 г. заведует кафедрой патристики и церковной истории Богословского факультета в Белграде, активно участвует в публичных дискуссиях, публикациях и радио- и телевещании, особенно в диалоге со сторонниками марксизма и материализма. Был рукоположен в епископа Баната в Воеводине и с 1992 года переведен на служение в Герцеговину. Митрополит Афанасий — автор ряда книг, изданных в Югославии и Греции, включая Радостный Свет и Христос: Начало и Конец.

25 Игорь Смирнов. Общество без ностальгии. Игорь П. Смирнов о кризисе социума, отвергающего ретроспекцию. // «Критическая Масса» 2005, №1. Електронен адрес, Достъп на 5.01.2006 http://magazines.russ.ru/authors/s/igsmirnov/

26 Nietzsche Friedrich (1874). Zweite Unzeitgemäße Betrachtung, Vom Nutzen und Nachtheil der Historie für das Leben, Leipzig, 1874. Цит. по: Zweite Unzeitgemäße Betrachtung, Vom Nutzen und Nachtheil der Historie für das Leben, (Zürich 1994). Англоезичното издание е на адрес, достъп на 21.12.2006, http://www.eco.utexas.edu/~hmcleave/350kPEENietzscheAbuseTableAll.pdf Nietzsche Friedrich (1874): Untimely Meditations. On the Use and Abuse of History for Life. 1874. Става дума за трите метода, според Ницше, за изследване и разбиране на историята: a monumental method, an antiquarian method, and a critical method.

27 Този род мнения се поддържа и до днес в научната литература, носталгията бива дефинирана като „структурна носталгия”, извън релациите на историческото спрямо сегашното. Вж.: Michael Herzfeld. Cultural Intimacy. Social Poetics in the Nation-State, New York; London, 1997. р. 109.

28 Игорь Смирнов. Общество без ностальгии. Игорь П. Смирнов о кризисе социума, отвергающего ретроспекцию. // «Критическая Масса» 2005, №1. Електронен адрес, Достъп на 5.01.2006 http://magazines.russ.ru/authors/s/igsmirnov/

29 Игорь Смирнов. Общество без ностальгии. Игорь П. Смирнов о кризисе социума, отвергающего ретроспекцию. // «Критическая Масса» 2005, №1. Електронен адрес, Достъп на 5.01.2006 http://magazines.russ.ru/authors/s/igsmirnov/

30 Игорь Смирнов. Общество без ностальгии. Игорь П. Смирнов о кризисе социума, отвергающего ретроспекцию. // «Критическая Масса» 2005, №1. Електронен адрес, Достъп на 5.01.2006 http://magazines.russ.ru/authors/s/igsmirnov/

31 Frank R. Ankersmit: History and Tropology: The Rise and Fall of Metaphor. Berkeley 1994, p.45.

32 Johan Huizinga, The Waning of the Middle Ages (London: Arnold, 1924). Johan Huizinga, The Waning of the Middle Ages (London: Arnold, 1924).

33 Тук попадат мечтанията на младото провинциално момиче от „Тютюн”, в чието въображение поривът към екзотични страни е пробуден от евтини любовни романи, които рисуват приказни далечни места и отношения.

34 Jean Baudrillard, "The Precession of Simulacra," in Natoli and Hutcheon. Бодрияр неотстъпчиво нарича носталгията "фантазмена пародийна рехабилитация на всички изгубени референти" (372).

35 Prozac едно от най-разпространените лекарства срещу депресията. Над 50 милиона души по света са намерили спасение от коварното заболяване откакто е открито и въведено през 1986 година. - http://www.prozac.com/index.jsp достъп на 30 ноември 2004.

36 Seremetakis, C.N. (1994). ‘The Memory of the Senses, Part I: Marks of the Transitory’ In C.N. Seremetakis (Ed.) The Senses Still: Perception and Memory as Material Culture in Modernity. London. University of Chicago Press.

37 Серемакис. There is a difference between the American and the Greek uses of nostalgia, which points to ‘different cultural experiences of the senses and memory’ (ibid.). She sees the American definition of nostalgia as implying ‘trivializing romantic sentimentality’, whilst the Greek definition of nostalghía ‘is the desire or longing with burning pain to journey. It evokes the sensory dimension of memory in exile and estrangement; it mixes bodily and emotional pain and ties painful experiences of spiritual and somatic exile to the notion of maturation and ripening’.

38 Classen, C. 1993. Worlds of Sense: Exploring the Senses in History and Across Cultures. London. Routledge.

39 Battaglia, D. 1995. ‘On Practical Nostalgia: Self-Prospecting Among Urban Trobrianders’ In D.Battaglia (Ed.) Rhetorics of Self-Making. London. University of California Press.

40 Жижек, Славой (2004). То, что вы всегда хотели знать о Лакане (но боялись спросить у Хичкока) / Под ред. С. Жижека. М.: «Логос», 2004, с.52. Англ. изд. Zizek Slavoj (1992). Everything You Always Wanted to Know About Lacan (But Were Afraid to Ask Hitchcock) // Edited by Slavoj Zizek, London: Verso, 1992, 279 pages.

41 Г.Е. Зборовский, Е.А. Широкова (2001). Социальная ностальгия: к исследованию феномена// Социологические исследования. 2001. № 8. С. 31-34 // Електронен адрес, достъп на 22.1.2007, http://www.ecsocman.edu.ru/images/pubs/2005/07/10/0000215454/005Zborovskij.pdf

42 Lowenthal David (1985). The Past Is a Foreign Country. Cambridge University Press, Cambridge.

43 На немски оригиналното издание е: Spengler Oswald (1928). Der Untergang des Abendlandes». München, 1922.; на български: Шпенглер Освалд (1995). Залезът на запада, Т. 1-2, изд. Лик, С.1995.

44 Scanlan Sean (2005). Introduction: Nostalgia. Iowa Journal of Cultural Studies http://www.uiowa.edu/~ijcs/nostalgia/nosttoc.htm (Iowa Journal of Cultural Studies is indexed in the MLA Bibliography and The American Humanities Index.) Броят на списанието от пролетта на 2005 съдържа няколко важни публикации върху носталгията (освен посоченото въведение от Шон Сканлън): Marcos Piason Natali. History and the Politics of Nostalgia, p.10-26; Amelia De Falco. A Double-Edged Longing: Nostalgia, Melodrama, and Todd Hayne’s Far from Heaven, p.26-40; David Sigler. “Funky Days are Back Again”: Reading Seventies Nostalgia in Late-Nineties Rock Music, p.41-60; Jennifer Ladino. Longing for Wonderland: Nostalgia for Nature in Post-Frontier America, p.61-84; Natalie Friedman. Nostalgia, Nationhood, and the New Immigrant Narrative: Gary Shteyngart’s The Russian Debutante’s Handbook and the Post-Soviet Experience, p.85-96; Tom Lutz 117 Coda: Nostalgia, p.97-116.

45 Jameson, Frederic. Postmodernism, or, The Cultural Logic of Late Capitalism. Durham: Duke UP, 1991.

46 Stewart, Susan. On Longing: Narratives of the Miniature, the Gigantic, the Souvenir, the Collection. Durham: Duke UP, 1993.

47 Lasch, Christopher. The True and Only Heaven: Progress and Its Critics. New York: Norton, 1991.

48 Ricoeur, Paul (2004). Memory, History, Forgetting. Trans. Kathleen Blamey and David Pellauer. Chicago: Chicago UP, 2004.

49 Hofer, Johannes. “Medical Dissertation on Nostalgia.” Trans. Carolyn Kiser Anspach.
Bulletin of the History of Medicine 2 (1934). 376-391.

50 На този адрес http://www.tasc.ac.uk/depart/media/staff/ls/WBenjamin/Angelus.html може да се види ангелът от картината на Пол Клее. Тя е купена през 1921 от Валтер Бенямин, а под нея Лойд Спенсър графично редуцира образа на ангела, описан и от Бенямин в посочената студия. Текстът на Бенямин и картината на Клее успоредно са съположени на адрес http://www.remue.net/cont/benjamin.html

51 Benjamin, Walter (1969). Illuminations. Trans. Harry Zohn. New York: Schocken, 1969. Познати са ми следните издания на Валтер Бенямин на български: Бенямин, В. 1988. Върху идеята за историята. В: Историци за историята. София: Университетско издателство "Климент Охридски". Бенямин, В. 1989. Художественото произведение в епохата на неговата техническа въпроизводимост. В: сб. Художествена мисъл и културно самосъзнание. София:

52 Scanlan Sean (2005). Introduction: Nostalgia. Iowa Journal of Cultural Studies http://www.uiowa.edu/~ijcs/nostalgia/nosttoc.htm (Iowa Journal of Cultural Studies is indexed in the MLA Bibliography and The American Humanities Index.) Броят на списанието от пролетта на 2005 съдържа няколко важни публикации върху носталгията (освен посоченото въведение от Шон Сканлън): Marcos Piason Natali. History and the Politics of Nostalgia, p.10-26; Amelia DeFalco. A Double-Edged Longing: Nostalgia, Melodrama, and Todd Hayne’s Far from Heaven, p.26-40; David Sigler. “Funky Days are Back Again”: Reading Seventies Nostalgia in Late-Nineties Rock Music, p.41-60; Jennifer Ladino. Longing for Wonderland: Nostalgia for Nature in Post-Frontier America, p.61-84; Natalie Friedman. Nostalgia, Nationhood, and the New Immigrant Narrative: Gary Shteyngart’s The Russian Debutante’s Handbook and the Post-Soviet Experience, p.85-96; Tom Lutz 117 Coda: Nostalgia, p.97-116.

53 Jameson, Frederic. Postmodernism, or, The Cultural Logic of Late Capitalism. Durham: Duke UP, 1991.

54 Stewart, Susan. On Longing: Narratives of the Miniature, the Gigantic, the Souvenir, the Collection. Durham: Duke UP, 1993.

55 Lasch, Christopher. The True and Only Heaven: Progress and Its Critics. New York: Norton, 1991.

56 Ricoeur, Paul (2004). Memory, History, Forgetting. Trans. Kathleen Blamey and David Pellauer. Chicago: Chicago UP, 2004.

57 Hofer, Johannes. “Medical Dissertation on Nostalgia.” Trans. Carolyn Kiser Anspach.
Bulletin of the History of Medicine 2 (1934). 376-391.

58 На този адрес http://www.tasc.ac.uk/depart/media/staff/ls/WBenjamin/Angelus.html може да се види ангелът от картината на Пол Клее. Тя е купена през 1921 от Валтер Бенямин, а под нея Лойд Спенсър графично редуцира образа на ангела, описан и от Бенямин в посочената студия. Текстът на Бенямин и картината на Клее успоредно са съположени на адрес http://www.remue.net/cont/benjamin.html

59 Benjamin, Walter (1969). Illuminations. Trans. Harry Zohn. New York: Schocken, 1969. Познати са ми следните издания на Валтер Бенямин на български: Бенямин, В. 1988. Върху идеята за историята. В: Историци за историята. София: Университетско издателство "Климент Охридски". Бенямин, В. 1989. Художественото произведение в епохата на неговата техническа въпроизводимост. В: сб. Художествена мисъл и културно самосъзнание. София:

60 Benjamin, Walter. 1968. Illuminations. New York: Schocken.

61 Сантос твърди, че културната експанзия на Просвещението интерпретира пътуването като завоевание на миналото, а не на географията. Сравни: „Even if Montaigne never really travelled to America, or Montesquieu to Persia, or Rousseau to Oceania, the truth is that they all travelled to Italy in search of the roots of European culture, and that such roots were all the more revered for their sharp contrast with Italy's degradation at the time of the journey.” (Сантос 1998; 97) Santos, Boaventura de Sousa (1998), The Fall of the Angelus Novus: Beyond the Modern Game of Roots and Options, in Current Sociology 46 (2), 1998, 81-118. Online достъп на 7 февруари 2006, http://www.eurozine.com/articles/1999-10-15-santos-en.html

62 Benjamin, Walter. 1968. Illuminations. New York: Schocken.

63 Сантос твърди, че културната експанзия на Просвещението интерпретира пътуването като завоевание на миналото, а не на географията. Сравни: „Even if Montaigne never really travelled to America, or Montesquieu to Persia, or Rousseau to Oceania, the truth is that they all travelled to Italy in search of the roots of European culture, and that such roots were all the more revered for their sharp contrast with Italy's degradation at the time of the journey.” (Сантос 1998; 97) Santos, Boaventura de Sousa (1998), The Fall of the Angelus Novus: Beyond the Modern Game of Roots and Options, in Current Sociology 46 (2), 1998, 81-118. Online достъп на 7 февруари 2006, http://www.eurozine.com/articles/1999-10-15-santos-en.html


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница