Огънят отвътре Карлос Кастанеда



страница1/19
Дата01.02.2017
Размер3.29 Mb.
Размер3.29 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

Огънят отвътре

Карлос Кастанеда


ВСЯКА ОТ КНИГИТЕ на Карлос Кастанеда е едно прекрасно и примамливо озарение в недрата на най-дълбоките ни тайни, което подобно на внезапно лумване на светлина, подобно на светкавица над пустинята нощем ни разкрива един чужд и далечен, но същевременно безкрайно близък нам свят - све­тът от нашите сънища.

„Огънят отвътре" е най-блестящата досега, нео­бичайна и провокираща читателската мисъл книга на Кастанеда, в която авторът под наставничеството на дон Хуан, използвайки неговото учение и собствения си опит, най-после изгражда една изумителна карти­на на „света на магьосника", който е кристално ясен и същевременно зашеметяващ с внушенията си.


ПРЕДГОВОР

ОПИСАЛ СЪМ ПОДРОБНО чиракуването си при един мексикански индианец-магьосник, дон Хуан Матус. Понятията и практиките, които дон Хуан искаше да разбера и усвоя, бяха съвършено чужди за мен и пора­ди това нямах друг избор, освен да предам учението му под формата на разказ - едно описание на това какво се случи, така както се случваше.

Методът на обучение на дон Хуан се базираше на схващането, че човек има два типа съзнание. Той ги на­ричаше „дясната страна" и „лявата страна". Първата представяше като състоянието на нормално съзнание, необходимо за ежедневния живот. Втората, казваше той, е загадъчната страна у човека, онова състояние на съзнанието, което му дава възможност да бъде магьос­ник и ясновидец. Съобразно с това дон Хуан бе разде­лил обучението на уроци за дясната страна и уроци за лявата страна.

Уроците за дясната страна той провеждаше когато съм в нормално съзнание и именно тяхното описание фигурира във всичките ми разкази. Докато съм в състоя­ние на нормално съзнание, дон Хуан ми бе казал, че е магьосник. Той дори ме запозна с друг един магьосник - дон Хенаро Флорес - и поради естеството на взаимоотношенията ни аз логически стигнах до заключението, че те двамата ме бяха приели за свой чирак.

Това чиракуване завърши с една непонятна постъп­ка, до чието извършване ме доведоха дон Хуан и дон Хенаро. Те ме накараха да скоча от един заоблен пла­нински връх право в бездната долу.

В един от разказите си съм описал какво се случи на онзи планински връх. Там се разигра последната драма от уроците на дон Хуан за дясната страна, като участни­ците бяха самият дон Хуан, дон Хенаро, двамата чираци - Паблито и Нестор и аз. Паблито, Нестор и аз скочих­ме от онзи планински връх в бездната.

В продължение на години след това аз смятах, че единствено пълното ми доверие в дон Хуан и дон Хена­ро е било достатъчно, за да заличи всичките ми рацио­нални страхове пред лицето на явната гибел. Сега вече знам, че не е било така; знам, че тайната се крие в уро­ците на дон Хуан за лявата страна и че на дон Хуан, дон Хенаро и техните другари са им били необходими ог­ромна дисциплина и постоянство, за да проведат тези уроци.

Отне ми почти 10 години да си спомня какво точно себе случило в уроците му за лявата страна, което да ме накара с такова желание да извърша онази непонятна постъпка: скачането в бездната.

Именно в уроците си за лявата страна дон Хуан бе разкрил какво в действителност правеха с мен той, дон Хенаро и другарите им, и кои са те. Те не ме учеха на магьосничество, а на това как да овладея три аспекта от древно знание, което те владееха: съзнанието, прикри­ването и намерението. И те не бяха магьосници, а ясно­видци. А дон Хуан беше не само ясновидец, но и нагуал.

Дон Хуан вече ми беше обяснил в уроците си за дяс­ната страна доста неща относно нагуала и виждането.

Бях схванал виждането като способността на човешките същества да разширяват полето си на възприятие дотол­кова, че да могат да оценяват не само външността, но и същността на всичко. Той ми бе обяснил също, че ясно­видците виждат човека като едно енергийно поле, кое­то прилича на сияйно яйце. При повечето хора, бе ка­зал той, енергийното поле е разделено на две части. При някои мъже и жени, обаче, то е разделено на четири, а понякога на три части. И понеже тези хора са по-гъвка­ви от обикновения човек, те могат да станат нагуали, след като се научат да виждат.

В уроците си за лявата страна дон Хуан ми разясни тънкостите на виждането и на това да си нагуал. Да бъ­деш нагуал, бе казал той, е нещо много по-сложно и от­говорно от това да си просто един по-гъвкав човек; кой­то се е научил да вижда. Да си нагуал означава да си во­дач, да си учител и наставник.

Бидейки нагуал, дон Хуан бе начело на една група ясновидци, в чийто състав влизаха осем жени-ясновидци: Сесилия, Делия, Хермелинда, Кармела, Нелида, Флоринда, Сулейка и Сойла; трима мъже-ясновидци: Висенте, Силвио Мануел и Хенаро; и четирима куриери или пратеници: Емилито, Хуан Тума, Марта и Тереза.

Освен че водеше нагуалската група, дон Хуан обуча­ваше и ръководеше също една група от чираци-ясновидци, известна като „новата нагуалска група". Тя се състоеше от четирима млади мъже: Паблито, Нестор, Елихио и Бениньо; пет жени: Соледад, Ла Горда, Лидия, Жозефина и Роза. Аз бях формалният водач на новата нагуалска група заедно с жената-нагуал Карол.

За да може дон Хуан да ми предаде своите уроци за лявата страна, аз трябваше да навлизам в едно уникално състояние на перцептуална яснота, известно като „пови­шено съзнание". През годините на чиракуването ми дон Хуан многократно ме бе премествал в това състояние посредством удар в горната част на гърба ми, който той нанасяше с дланта на ръката си.

Дон Хуан обясняваше, че в състояние на повишено съзнание чираците можели да се държат почти така ес­тествено, както в ежедневния живот, но можели да на­карат съзнанието си да се фокусира върху каквото и да е с необикновена сила и яснота. Въпреки това, обаче, свойствена характеристика на повишеното съзнание е, че то не се поддава на нормално спомняне. Случилото се в такова състояние може да стане част от ежедневно­то съзнание на чирака само след неимоверни усилия за възстановяване.

Моите взаимоотношения с нагуалската група бяха пример за това трудно спомняне. Като изключим дон Хенаро, аз бях контактувал с тях само в състояние на по­вишено съзнание; следователно в нормалното си ежед­невие аз не можех да си ги спомня, нито дори като нея­сни образи от сънищата. Срещите ми с тях бяха винаги почти като ритуал. Отивах с колата до къщата на дон Хе­наро в едно малко градче в Южно Мексико. Дон Хуан веднага се присъединяваше към нас и ние тримата се заемахме с уроците на дон Хуан за дясната страна. След това дон Хуан променяше нивото на съзнанието ми и тогава отивахме с колата до един по-голям съседен град, където живееше той и останалите петнайсет ясно­видци.

Всеки път, когато навлизах в състояние на повишено съзнание, не можех да се начудя на огромната разлика между двете ми страни. Винаги се чувствах сякаш ня­какво було се смъква от очите ми, сякаш съм бил час­тично сляп и сега съм прогледнал. Свободата, чистата радост, която ме обземаше в тези случаи, не може да се сравни с никое друго изживяване. Същевременно оба­че изпитвах едно плашещо чувство на тъга и копнеж, ко­ето вървеше ръка за ръка с усещането за свобода и радост. Дон Хуан ми бе казал, че без тъга и копнеж няма цялостност, защото без тях няма трезвост, няма добро­та. А мъдрост без добрата, бе казал той, и знание без трезвост са безполезни.

Методът за преподаване на уроците за лявата страна изискваше също дон Хуан, заедно с някои от своите събратя ясновидци, да ми обяснят трите аспекта на сво­ето знание: владеенето на съзнанието, владеенето на прикриването и владеенето на намерението.

В тази книга описвам владеенето на съзнанието, кое­то е част от цялостната система от уроци на дон Хуан за лявата страна; системата, която той използва, за да ме подготви да извърша онази изумителна постъпка: скока в бездната.

Тъй ката събитията, които разказвам тук, са се случи­ли в състояние н,а повишено съзнание, те не могат да имат структурата на ежедневния живот. Липсва им зе­мен контекст, макар че аз положих всички усилия да им го набавя, без при това да го превръщам в художестве­на измислица. В състояние на повишено съзнание човек минимално осъзнава заобикалящата го действителност, защото изцяло се съсредоточава върху непосредствена­та си дейност.

В конкретния случай непосредствената дейност беше, естествено, осветляването на въпроса за владее­не на съзнанието. Според дон Хуан владеенето на съз­нанието било съвременна версия на една изключително стара традиция, която той наричаше традицията на древните толтеки-ясновидци.

И макар да чувстваше, че е неразривно свързан с тази стара традиция, той се смяташе за един от ясновид­ците, принадлежащи към нов цикъл. Когато го попитах веднъж каква е отличителната черта на ясновидците от новия цикъл, той каза, че те са воини на тоталната сво­бода и са такива майстори във владеенето на съзнанието, прикриването н намерението, че не се оставяли смъртта да ги улови, както ставало с останалите смърт­ни; а сами избирали кога и как да напуснат този свят. То­гава ги обхващал един огън отвътре и те изчезвали от ли­цето на земята - свободни, сякаш никога не са същест­вували.
1

НОВИТЕ ЯСНОВИДЦИ

Бях ПРИСТИГНАЛ В ОАКСАКА, Южно Мексико, на път към планините, където отивах да търся дон Хуан. На излизане от града рано сутринта съобразих да мина през главния площад и го заварих там, седнал на любимата си пейка, като че ли ме чакаше да мина.

Настаних се до него. Той ми каза, че бил в града по работа и че е отседнал в някакъв местен пансион, къде­то кани и мен, тъй като му се налагало да остане в града още два дни. Поговорихме известно време за моите дела и проблеми в академичния свят.

Както си му беше обичай, той внезапно ме удари по гърба, когато най-малко очаквах, и ударът ме пренесе в състояние на повишено съзнание.

Мълчахме много дълго. Аз с нетърпение очаквах да за­говори и въпреки това се изненадах, когато го направи.

- Векове преди испанците да дойдат в Мексико - за­почна той - тук са живели необикновени толтеки-ясновидци, хора, способни на невъобразими дела. Те били последната брънка от една верига на знанието, която се е проточила от хилядолетия.

Толтеките-ясновидци били необикновени хора - мо­гъщи и мрачни, отдадени на заниманията си магьосници, които разбулвали мистерии и владеели тайно зна­ние, което използвали, за да влияят на хората и да ги превръщат в свои жертви, като фиксират съзнанието им върху каквото си пожелаели.

Той млъкна и ме загледа напрегнато. Усещах, че чака да му задам въпрос, но не знаех какво да попитам.

- Трябва да подчертая едно важно обстоятелство -продължи той, - обстоятелството, че тези магьосници знаели как да фиксират съзнанието на своите жертви. Ти не обърна внимание на това. Когато го споменах, ти не реагира. Това не е изненадващо. Едно от най-трудните неща за признаване е, че съзнанието може да бъде ма­нипулирано.

Почувствах се объркан. Знаех, че ме води към нещо. Усещах познато безпокойство - същото онова чувство, което изпитвах всеки път, когато дон Хуан започваше нов етап от обучението.

Казах му как се чувствам., Той се усмихна неопреде­лено. Обикновено, когато се усмихваше, дон Хуан из­лъчваше щастие. Този път обаче явно беше угрижен от нещо. За момент като че ли се замисли дали да говори. Отново ме загледа напрегнато, като бавно плъзна погле­да си по цялата дължина на тялото ми. След това, оче­видно удовлетворен, той кимна и каза, че съм готов за последното си изпитание - нещо, през което минавали всички воини преди да са готови да бъдат оставени сами на себе си. Бях по-озадачен от всякога.

- Ще говорим за съзнанието - продължи той. - Толтеките-ясновидци са познавали изкуството да се борави със съзнанието. Всъщност те били ненадминати майсто­ри в това изкуство. Като казвам, че са знаели как да фик­сират съзнанието на своите жертви, имам предвид, че тайните им знания и практики им позволили да прозрат загадката на осъзнаването. Значителна част от тях са просъществували и до днес, но, за щастие, видоизменени. Казвам за щастие, защото тези практики, както ще обясня, не са довели древните толтеки-ясновидци до свобода, а до гибел.

- Ти самият знаеш ли ги? - попитах аз".

- Разбира се - отвърна дон Хуан. - Няма как да не знаем тези похвати, но това не означава, че ние самите ги прилагаме. Ние имаме други възгледи. Принадлежим към нов цикъл.

- Но ти нали.не смяташ себе си за магьосник, дон Хуан? - попитах аз.

- Не, не се смятам за магьосник - отвърна той. - Аз съм воин, който вижда. В действителност, всички ние сме новите ясновидци. Магьосни­ци бяха старите ясновидци.

- За обикновения човек - продължи той - магьосни­чеството е тъмно дело, но въпреки това е примамливо. Затова те насърчих, докато беше в състояние на нор­мално съзнание, да ни смяташ за магьосници. Препоръ­чително е да се постъпва така. Събужда се интерес. Но за нас да сме магьосници би означавало да навлезем в задънена улица.

Поисках да узная какво има предвид, но той не по­жела да говори за това. Каза, че с течение на времето ще ми даде допълнителни сведения по въпроса при сво­ите обяснения за съзнанието.

Тогава го попитах как са стигнали толтеките до своето знание.

- Толтеките стъпили на пътя на знанието като вкусили от растенията на силата - отвърна той. - Дали подтиква­ни от любопитство, глад или по погрешка, но те ги вку­сили. И след като изпитали ефекта им върху себе си е било само въпрос на време някои от тях да започнат да анализират преживяванията си. Според мен първите хора, тръгнали по пътя на знанието, са били много дръз­ки, но и много грешки са направили.

- Не е ли това само едно предположение от твоя страна, дон Хуан?

- Не, това съвсем не е предположение. Аз съм ясно­видец и когато фокусирам моето виждане върху онова време, знам всичко, което се е случило.

- Можеш ли да виждаш нещата от миналото в под­робности? - попитах аз.

- виждането е едно особено усещане за знаене - от­върна той, - знаене на нещо без сянка на съмнение. В конкретния случай аз знам какво са правили онези хора не само поради факта, че виждам, но и защото ние сме много тясно свързани.

След това дон Хуан ми обясни, че той използва тер­мина „толтек" не в смисъла, в който аз ги разбирам. За мен той означаваше една древна култура - толтекската империя. За него терминът „толтек" означаваше „човек на знанието".

Той каза, че по времето, за което говорел - векове или може би дори хилядолетия преди испанското на­шествие, - всички такива хора на знанието живеели върху обширна територия на север и на юг от Мекси­канската долина и се занимавали със специфични дей­ности: лечителство, магьосничество, разказване на приказки, танцуване, пророкуване, приготвяне на хра­на и напитки. Благодарение на тези дейности те трупа­ли особен вид мъдрост, която ги отличавала от обикновените хора. Още повече, че тези толтеки се вписвали в структурата на ежедневния живот така, както го пра­вят в наше време лекарите, художниците, учителите, свещениците и търговците. Те практикували своите професии под строгия контрол на организирани сдру­жения и станали толкова изкусни и влиятелни, че за­почнали да властват над населението и на други геог­рафски области.

Дон Хуан каза, че когато някои от тези хора най-после се научили да виждат- след векове наред боравене с растения на силата - най-предприемчивите от тях за­почнали да учат други хора на знанието как да виждат. И това било началото на края им. Стечение на времето броят на ясновидците се увеличил, но това, което виж­дали, ги изпълвало с благоговение и страх и ги обсебило до такава степен, че те престанали да бъдат хора на зна­нието. Те станали изключително изкусни във виждането и можели да упражняват огромен контрол върху странните светове, които наблюдавали. Но това се оказало безполезно. Виждането било подкопало силата им и ги превърнало в роби на това, което виждат.



- Имало обаче и такива ясновидци, които избягнали тази участ - продължи дон Хуан, - велики мъже, които въпреки виждането, никога не престанали да бъдат хора на знанието. Някои от тях се заели да използват виждане­то положително и да обучат на него събратята си. Убе­ден съм, че именно под тяхно ръководство жителите на цели градове са преминали в други светове и никога не са се върнали обратно.

- Но ясновидците, които умеели само да виждат, претърпели неуспех и когато земите им били нападнати от завоеватели, те били толкова беззащитни, колкото и всички останали.

- Тези завоеватели - продължи той - завзели толтекския свят - присвоили си всичко, но никога не се научи­ли да виждат.

- Защо смяташ, че никога не са се научили да виждат? - попитах аз.

- Защото са копирали процедурите на толтеките-ясновидци без да притежават вътрешното знание на толтеките. И до ден-днешен има множество магьосници из цяло Мексико, потомци на онези завоеватели, които следват толтекските способи, но не знаят какво, вършат или за какво говорят, защото не са ясновидци.

- Кои са били тези завоеватели, дон Хуан?

- Други индианци - рече той. - Когато дошли испан­ците, старите ясновидци са си били отишли от векове, но имало една нова категория ясновидци, които тъкмо за­почвали да утвърждават своето място в един нов цикъл.

- Какво имаш предвид под „нова категория ясновид­ци"?

- След като светът на първите толтеки бил разрушен, оцелелите ясновидци се оттеглили и започнали щателно да изследват практиките си. Първото нещо, което нап­равили/било да установят прикриването, сънуването и намерението като ключови процедури и да намалят употребата на растения на силата; може би това ни под­сказва какво действително им се е случило, използвайки тези растения.

- Новият цикъл тъкмо започвал да действа, когато ис­панските нашественици нахлули в страната. За щастие, до това време новите ясновидци били напълно подгот­вени да посрещнат тази опасност. Те вече практикували до съвършенство изкуството на прикриването.

Дон Хуан каза, че последвалите векове на робство предоставили на тези нови ясновидци идеалната среда, в която да усъвършенстват уменията си. Колкото и странно да изглежда, именно крайната жестокост и на­силие на този период им дали импулса да изпитат и дообработят новите си принципи. И тъй като никога не ог­ласявали дейността си, те били оставени на мира да зат­върдят новите си открития.

- Имало ли е много нови ясновидци по време на Конквистата? - попитах аз.

- В началото е имало. Към края останали само шепа. Другите били убити.

- А сега, дон Хуан? - попитах аз.

- Има неколцина. Но са пръснати навсякъде, както сам разбираш.

- Ти познаваш ли ги? - попитах аз.

- На такъв прост въпрос е най-трудно да се отговори - отвърна той. - Има няколко, които познавам много добре.- Но те не са точно като нас, защото са се съсре­доточили върху други специфични аспекти на знанието, като например танцуването, лечителството, омагьосва­нето, баенето, вместо върху това, което препоръчват но­вите ясновидци - прикриването, сънуването и намерени­ето. Тези, които са точно като нас, не пресичат пътя ни. Ясновидците от времето на Конквистата са го нагласили така, за да не бъдат унищожени в сблъсъка си с испан­ците. Всеки от тези ясновидци е сложил началото на едно течение. Но не всички са имали приемници, така че теченията са малко.

- Познаваш ли някои, които са точно като нас? - за­питах аз.

- Няколко — отвърна той лаконично.

Тогава го помолих да ми даде всички сведения, с ко­ито разполага, защото въпросът живо ме интересуваше; за мен бе от огромно значение да знам имена и адреси заради достоверността и необходимостта от потвържде­ние.

Дон Хуан не изглеждаше склонен да изпълни молба­та ми.

- Новите ясновидци имат опит от подобен род пот­върждения - рече той. - Половината от тях са оставили костите си при такива процедури. Така че сега са самот­ни птици. Да ги оставим на мира. Това, за което можем да говорим, е нашето течение. А за него можем да си говорим колкото искаш.

Той обясни, че всичките течения от ясновидци въз­никнали по едно и също време, по един и същ начин. Към края на XVI век всеки нагуал нарочно изолирал себе си и своята група ясновидци от всякакъв контакт с други ясновидци. Резултатът от това драстично разделяне, каза той, бил образуването на отделните течения. Нашето се състояло от четиринайсет нагуала и сто двай­сет и шест ясновидци. Някои от тези четиринайсет нагу­ала водели със себе си само седем ясновидци, други во­дели единайсет, а някои дори до петнайсет.

Той ми каза, че неговият учител - или благодетел, както той го наричаше, - бил нагуалът Хулиан, а пред­шественикът му - нагуалът Елиас. Попитах го дали знае имената на всичките четиринайсет нагуала. Той ги изреди поименно и подред. Каза също, че лично познавал петнайсетте ясновидци от групата на своя благодетел и че познавал също учителя на своя благодетел - нагуалът Елиас и единайсетте ясновидци от неговата група.

Дон Хуан ме увери, че нашето течение било доста особено, защото през 1723 година претърпяло драстич­на промяна в резултат на външна намеса, която се сто­варила върху нас и неумолимо променила курса ни. Дон Хуан не пожела да обсъжда самото събитие, но каза, че оттогава се отчита едно ново начало и че осемте нагуала, които са оглавявали течението оттогава, същес­твено се различават от шестимата си предшественика.

На другия ден дон Хуан сигурно имаше да свърши някои свои работи, защото не го видях до към обяд. Междувременно в града бяха пристигнали трима от чи­раците му - Паблито, Нестор и Ла Горда. Бяха тръгнали да купуват инструменти и материали за дърводелските занимания на Паблито. Придружих ги и им помогнах да направят покупките си. След това всички се върнахме в пансиона.

Четиримата седяхме и разговаряхме, когато дон Хуан влезе в стаята ми. Съобщи, че си тръгваме, след като се наобядваме, но преди да отидем на обяд искал да поговори с мен насаме.

Предложи двамата с него да се разходим из главния площад, а след това всички да се срещнем в един ресто­рант.

Паблито и Нестор станаха и заявиха, че имали да свършат някои работи преди да се срещнем. Ла Горда изглеждаше много недоволна.

- И какво толкова ще си говорите? - изтърси напра­во тя, но бързо осъзна грешката си и нервно се изхили.

Дон Хуан я погледна някак странно, но нищо не каза.

Окуражена от мълчанието му, Ла Горда предложи да я вземем с нас. Тя ни увери, че по никакъв начин нямало да ни пречи.

- Сигурен съм, че няма да ни пречиш - отвърна й дон Хуан, - но наистина не искам да чуеш нищо от това, което имам да му казвам.

Ла Горда видимо побесня. Лицето й почервеня от ярост и докато излизахме с дон Хуан от стаята, се изкри­ви в напрегната гримаса. Устата й бе отворена, а устните - пресъхнали.

Настроението на Ла Горда много ме разстрои. По­чувствах се наистина неловко. Не казах нищо, но дон Хуан, изглежда, забеляза състоянието ми.

- Трябва ден и нощ да благодариш на Ла Горда -рече той внезапно. - Тя ти помага да разрушиш самом­нението си. Тя е дребният тиранин в твоя живот, но ти все още не си схванал това.

Разхождахме се из площада докато се разсея цялата ми нервност, след което отново седнахме на любимата му пейка.

- Древните ясновидци са били наистина големи къс­метлии - започна дон Хуан, - защото са разполагали с много време да се учат на разни чудеса. Трябва да ти кажа, че те са знаели чудеса, които днес не можем дори да си представим.

- Кой ги е научил на всичко това? - попитах аз.

- Сами са научили всичко чрез виждане- отвърна той. - Повечето от нещата, които знаем в нашето тече­ние, са тяхно откритие. Новите ясновидци поправили грешките на старите ясновидци, но основата на това, което знаем и вършим, датира от толтекско време.

Дон Хуан обясни, че от гледна точка на обучението, едно от най-простите, но същевременно и най-важно откритие било знанието, че човек притежава два типа съзнание. Старите ясновидци ги наричали дясната и ля­вата страна на човека.

- Старите ясновидци разбрали - продължи той, - че най-добрият начин да предадат своето знание е като преместват чираците си в лявата им страна, в състояние на повишено съзнание. Истинското учене се извършва там.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница