Огънят отвътре Карлос Кастанеда



страница10/19
Дата01.02.2017
Размер3.29 Mb.
Размер3.29 Mb.
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   19

- Двете изказвания не са направени от една и съща гледна точка - търпеливо рече той. - Но въпреки това смятам, че означават едно и също нещо. Разликата е в това, че ясновидците виждат как Орелът дарява съзна­ние чрез своите излъчвания, а религиозните хора не виждат как Бог дарява живот чрез любовта си.

Дон Хуан каза, че Орелът дарява съзнание посредст­вом три гигантски потока от излъчвания, които преминават през осемте големи снопа. Тези потоци са доста осо­бени, защото карат ясновидците да усещат някакъв цвят. Единият поток създава усещането, че е бежово-розов, нещо като светлината на боядисаните в розово улични лампи; другият създава усещането, че е с прасковен цвят, като жълтеникаво-кафявите неонови светли­ни; а третият поток създава усещането, че е кехлибарен, като чист мед.

- Така че става въпрос за виждане на цвят, когато яс­новидците виждат, че Орелът дарява съзнание чрез сво­ите излъчвания - продължи той. - Религиозните хора не виждат любовта на Бога, но ако можеха да я видят, щяха да знаят, че тя е или розова, или прасковена, или кехлибарена.

- Човекът, например, е прикрепен към кехлибаре­ния поток, но същото се отнася и за други същества.

Поисках да узная кои същества имат еднакви излъч­вания с човека.

- Тези подробности ще трябва сам да разбереш чрез своето собствено виждане - рече той. - Няма сми­съл да ти казвам кои са тези същества - само ще започ­неш да правиш още един опис. Достатъчно е да ти кажа, че откривайки това сам, ще бъде едно от най-въл­нуващите неща, които някога си вършил.

- Розовият и прасковеният поток също ли влизат в чо­века? - попитах аз.

- Никога. Тези два потока принадлежат на други живи същества - отвърна той.

Понечих да задам въпрос, но с енергично движение на ръката той ми даде знак да спра. После потъна в мис­ли. Дълго време стояхме обгърнати от пълна тишина.

- Казах ти, че пламъкът на съзнанието у човека има различни цветове - рече най-сетне той. - Това, което тогава не ти казах, защото още не му беше дошло вре­мето, е, че това не са цветове, а нюанси на кехлибара.

Дон Хуан каза, че кехлибареният поток от съзнание има безкраен брой фини оттенъци, които винаги озна­чават разлики в качеството на съзнанието. Розовият и бледозеленикавия кехлибар са най-често срещаните нюанси. Синкавият кехлибар е по-необичаен, а чисто кехлибареният цвят се среща най-рядко.

- От какво зависи дадения нюанс на кехлибара?

- Ясновидците казват, че количеството енергия, коя­то човек спестява и запазва, определя нюанса. Хиляди воини са започнали с обикновен розов нюанс на кехли­бара, а са завършили с най-чистия кехлибарен цвят. Хенаро и Силвио Мануел са примери за това.

- Какви форми на живот принадлежат към розовия и прасковения поток от съзнание? - попитах аз.

- Трите потока с всичките си нюанси пресичат осем­те снопа - отвърна той. - В органичния сноп розовият поток принадлежи главно на растенията, прасковеният - на насекомите, а кехлибареният - на човека и другите животни.

- Същата ситуация се наблюдава и в неорганичните снопове. Трите потока на съзнание произвеждат специ­фични видове неорганични същества във всеки от се­демте големи снопа.

Помолих го да доразвие въпроса за видовете неорга­нични същества, които съществуват.

- Това също трябва сам да видиш - рече той. - Вяр­но е, че седемте снопа и техните произведения са не­достъпни за човешкия разум, но не и за човешкото виж­дане.

Казах му че не съм успял да схвана много добре обяснението му на големите снопове, защото от негово­то описание си ги бях представил като отделни връзки от нишки, или дори като плоски ивици, подобни на ленти­те на конвейер.

Той обясни, че големите снопове не са нито плоски, нито кълбовидни, а неописуемо струпани заедно, като купа сено, която стои събрана във въздуха от силата на ръката, която я вдига. Следователно при излъчванията няма никакъв ред; да се каже, че има централна част или пък краища, е подвеждащо, но необходимо за раз­бирането.

Дон Хуан продължи с обяснението, че неорганични­те същества, продукт на останалите седем снопа съзна­ние, се отличават с това, че във вътрешния им „резерво­ар" няма движение; той е по-скоро едно безформено вместилище с по-ниска степен на сияйност. Той не при­лича на пашкула на органичните същества. Липсва му онази опнатост и издутост, поради която органичните същества приличат на сияйни топки, изпълнени с енер­гия.

Дон Хуан каза, че единственото сходство между нео­рганичните и органичните същества е, че всички те имат у себе си съзнание - даряващите розови, прасковени или кехлибарени излъчвания.

- При определени условия - продължи той - тези из­лъчвания правят възможна най-прекрасната комуника­ция между съществата от осемте големи снопа.

Дон Хуан каза, че обикновено органичните същест­ва, със своите по-силни енергийни полета, са инициато­ри на комуникацията с неорганични същества, но фи­ния и изтънчен отклик винаги е дело на неорганичните същества. Веднъж разруши ли се бариерата, неорганич­ните същества се променят и стават това, което ясно­видците наричат съюзници. От този момент неорганич­ните същества могат да предугаждат и най-неуловимите мисли, настроения или страхове на ясновидеца.

- Старите ясновидци били едва ли не като хипнотизирани от тази преданост на своите съюзници - продъл­жи дон Хуан. - Говори се, че старите ясновидци можели да накарат своите съюзници да направят каквото пожелаят. Това била и една от причините, поради която вяр­вали, че са неуязвими. Били измамени от самомнението си. Съюзниците имат сила само ако ясновидецът, който ги вижда, е образец на безупречност, а старите ясновид­ци просто не са били такива.

- Неорганичните същества толкова много ли са, кол­кото живите организми? - попитах аз.

Той каза, че неорганичните същества не са в такова изобилие като органичните, но че това се компенсирало с по-големия брой снопове неорганично съзнание. Също така различията сред самите неорганични същества са по-големи, отколкото различията сред организмите, за­щото организмите принадлежат само на един сноп, дока­то неорганичните същества принадлежат на седем снопа.

- Освен това неорганичните същества живеят много по-дълго от организмите -продължи той. - Именно това подтикнало старите ясновидци да съсредоточат своето виждане върху съюзниците по причини, за които ще ти разкажа по-късно.

Старите ясновидци разбрали още, каза дон Хуан, че именно силната енергия на организмите и последващо­то високо развитие на съзнанието им е това, което ги прави вкусни хапки за Орела. Според старите ясновид­ци лакомията е причината Орелът да създава колкото се може повече организми.

После дообясни, че продуктът на останалите четирийсет големи снопа въобще не е съзнание, а конфигу­рация от нежива енергия. Старите ясновидци решили да нарекат продуктите на тези снопове съдове. Докато пашкулите и „резервоарите" са полета от енергийното съзнание; съдовете са твърди вместилища, които държат излъчванията, без да са полета от енергийно съзнание. Тяхната сияйност идва само от енергията на затворени­те излъчвания.

- Трябва да знаеш, че всичко на земята е затворени излъчвания - продължи той. - Всичко, което възприема­ме, се състои от частици пашкули или съдове с излъчва­ния. Обикновено ние въобще не възприемаме „резер­воарите" на неорганичните същества.

Той ме погледна в очакване да дам знак, че съм разб­рал. Когато му стана ясно, че няма да има такъв, продъл­жи обясненията.

- Тоталният свят се състои от четирийсет и осемте снопа - рече дон Хуан, - Светът, който нашата събира­телна точка събира за нормалното ни възприятие, се състои от два снопа: единият е органичния сноп, а дру­гият е сноп, който има само структура, а няма съзнание. Останалите четирийсет и шест големи снопа не са част от света, който нормално възприемаме.

Той отново спря в очакване на въпроси. Нямах таки­ва.

- Има и други цялостни светове, които нашата съби­рателна точка може да събира - продължи той. - Стари­те ясновидци преброили седем такива свята, по един за всеки сноп съзнание. Ще добавя, че два от тези светове, освен света на ежедневния живот, лесно се събират; ос­таналите пет са нещо друго.

Когато отново седнахме да разговаряме, дон Хуан веднага заговори за моето преживяване с Ла Каталина. Той каза, че преместването на събирателната точка в областта под обичайното й местоположение дава на яс­новидеца един подробен, но ограничен изглед на света, който познаваме.

Толкова подробен е този изглед, че изглежда сякаш това е напълно различен свят. Това е един хипнотичен изглед с огромна привлекателност, особено за онези яс­новидци, които имат авантюристичен, но някак си раз­пуснат и ленив дух.

- Промяната на перспективността е много приятна - продължи дон Хуан. - Изисква се минимално усилие, а резултатите са зашеметяващи. Ако ясновидецът търси бърз напредък, няма по-добра маневра от преместване­то надолу. Единственият проблем е, че в тези позиции на събирателната точка ясновидците биват поразявани от смъртта, която настъпва дори по-жестоко и по-бързо, отколкото в човешката позиция.

- Нагуалът Хулиан смяташе, че това е прекрасно място да си полудува човек, но това е всичко.

Дон Хуан каза, че истинска смяна на световете нас­тъпва само когато събирателната точка се движи в чо­вешкия сноп, и то достатъчно дълбоко, за да може да достигне един критичен праг, след което е в състояние да използва някой друг от големите снопове.

- Как го използва? - попитах аз. Той сви рамене.

- Въпрос на енергия - рече. - Силата на подрежда­нето закача друг сноп, при положение, че ясновидецът има достатъчно енергия. Нашата обикновена енергия позволява на събирателната ни точка да използва силата на подреждането на един голям сноп от излъчвания. И ние възприемаме света, който познаваме. Но ако има­ме допълнителна енергия, можем да използваме силата на подреждането на другите големи снопове, в резултат на което възприемаме други светове.

Дон Хуан рязко смени темата и заговори за растения.

- Това може да ти изглежда странно - рече той. - Но дърветата, например, са по-близо до човека, отколкото мравките. Казах ти, че дърветата и човекът могат да раз­вият прекрасни взаимоотношения; това е така, защото имат общи излъчвания.

- Колко големи са техните пашкули? - попитах аз.

- Пашкулът на едно гигантско дърво не е много по-голям от самото дърво. Интересното е, че някои дребни растения имат пашкул голям почти колко човешко тяло и три пъти по-широк. Това са растенията на силата. Те имат най-много общи излъчвания с човека, не излъчва­ния от съзнание, а други излъчвания изобщо.

- Друго уникално нещо при растенията е, че тяхната сияйност има различни нюанси. Те най-общо са розови, защото тяхното съзнание е розово. Отровните растения са бледожълто-розови, а лечебните растения са ярковиолетово-розови. Единствените, които са бяло-розови са растенията на силата; някои са тъмнобели, други - брилянтнобели.

- Но истинската разлика между растенията и другите органични същества е в местоположението на събира­телната им точка. При растенията тя е в долната част на пашкула им, докато при другите органични същества е в горната част на пашкула.

- А при неорганичните същества? - попитах аз. -Къде е при тях събирателната точка?

- При някои е в долната част на „резервоара" им -рече той. - Такива са напълно чужди на човека, но са сходни с растенията. При други е някъде в горната част на „резервоара" им. Те са близо до човека и другите ор­ганични създания.

Старите ясновидци били убедени, добави дон Хуан, че растенията имат най-интензивна комуникация с неор­ганичните същества. Те вярвали, че колкото е по-ниско събирателната точка, толкова е по-лесно за растенията да разрушат бариерата на възприятието; при много големи­те дървета и съвсем малките растения събирателната точ­ка е разположена извънредно ниско в пашкула. Поради това голям брой от магьосническите техники на старите ясновидци били средство да се впрегне съзнанието на дърветата и малките растения, за да ги използват като водачи при спускането си в това, което те наричали „най-дълбоките нива на тъмните области".

- Ти, естествено, разбираш - продължи дон Хуан, - че когато те си мислели, че се спускат в дълбините, те всъщност са тласкали своята събирателна точка да събе­ре други възприемаеми светове чрез онези седем голе­ми снопа.

- Те експлоатирали своето съзнание до краен предел и събирали светове чрез петте големи снопа, които са достъпни за ясновидци само ако претърпят опасни тран­сформации.

- Но успявали ли са старите ясновидци да съберат тези светове? - попитах аз.

- Успявали са - отвърна дон Хуан. - В своята налудничавост те смятали, че си заслужава да разрушат всич­ки бариери на възприятието, дори и ако трябвало да стават дървета, за да направят това.
11

ПРИКРИВАНЕТО, НАМЕРЕНИЕТО И ПОЗИЦИЯТА НА СЪНУВАНЕ

НА ДРУГИЯ ДЕН, отново надвечер, дон Хуан дойде в стаята, където разговарях с Хенаро. Хвана ме под ръка и ме заведе през къщата в задния двор. Вече беше доста тъмно. Тръгнахме да се разхождаме по коридора, който обикаляше двора.

Дон Хуан ми каза, че искал отново да ме предупре­ди, че е много лесно по пътя на знанието да се изгубиш в лабиринтите и страхотиите. Каза, че ясновидците са изправени срещу силни врагове, които могат да разко­лебаят тяхната решителност, да объркат целите им и да ги обезсилят; врагове, създадени от самия път на воини­те, заедно с разпуснатостта, леността и самомнението, които са неделима част от ежедневния свят.

Той отбеляза, че грешките на старите ясновидци, направени в резултат на разпуснатост, леност и самом­нение, били толкова груби и'с такива тежки последици, че новите ясновидци нямали друг избор, освен да през­рат и отхвърлят собствената си традиция.

- Новите ясновидци се нуждаели най-вече - продъл­жи дон Хуан - от практически стъпки, за да могат да преместват събирателната си точка. И понеже нямали

никакви, те започнали с развиване на способностите си да виждат пламъка на съзнанието, като в резултат на това разработили три комплекта от техники, които ста­нали техен крайъгълен камък.

Дон Хуан каза, че с тези три комплекта новите ясно­видци извършили най-необикновен и труден подвиг. Те успели системно да изместват събирателната си точка от обичайното й местоположение. Той призна, че старите ясновидци също извършили този подвиг, но посредст­вом специфични, характерни за тях маневри.

Това, което новите ясновидци видели в пламъка на съзнанието, обясни той, довело до последователността, в която те подредили истините на старите ясновидци за съзнанието. Тя е позната като „владеенето на съзнание­то". От нея те развили трите комплекта от техники: Пър­вият е изкуството на прикриването, вторият е владеене­то на намерението и третият е изкуството на сънуването. Той заяви, че ме е учил на тези три комплекта още от деня, в който сме се срещнали.

Каза ми, че ме е учил на владеенето на съзнанието по два начина, точно както препоръчват новите ясновидци. В своите уроци за дясната страна, преподадени в състо­яние на нормално съзнание, той постигнал две цели: на­учил ме на воинските нрави и разхлабил събирателната ми точка от обичайното й местоположение. В своите уроци за лявата страна, преподадени в състояние на по­вишено съзнание, той постигнал също две цели: пре­мествал събирателната ми точка на толкова позиции, колкото съм можел да издържа, и ми бил дал поредица от дълги обяснения.

Дон Хуан млъкна и се вторачи в мен. Настъпи непри­ятна тишина; после той започна да говори за прикрива­нето. Каза, че то имало много прост и случаен произ­ход. Започнало от наблюдението на новите ясновидци, че когато воините системно се държат по необичайни за тях начини, неизползваните излъчвания вътре в пашку­лите им започват да светят. А събирателната им точка се премества леко и плавно, по едва забележим начин.

Насърчени от това свое наблюдение, новите ясновид­ци започнали да практикуват системен контрол върху по­ведението си. Те нарекли тази практика „изкуството на прикриването". Дон Хуан отбеляза, че названието, макар и неприятно, било подходящо, защото прикриването оз­начавало един специфичен вид държание с хората - дър­жание, което може да бъде определено като подмолно.

Въоръжени с тази техника, новите ясновидци се зае­ли с познатото по един трезв и плодотворен начин. Чрез непрекъснато практикуване те премествали системно събирателната си точка.

- Прикриването е едно от двете най-големи постиже­ния на новите ясновидци - рече дон Хуан. - Новите яс­новидци решили, че на един съвременен нагуал то тряб­ва да бъде преподадено, когато събирателната му точка е навлязла доста дълбоко в лявата страна. Причината за това решение била, че нагуалът трябва да научи прин­ципите на прикриването без да е обременен от човеш­кия опис. В края на краищата нагуалът е водач на група хора и за да ги води, той трябва да действа бързо без да трябва първо да мисли за това.

- Останалите воини могат да учат прикриването и в нормално съзнание, макар че е препоръчително да го правят в състояние на повишено съзнание - не толкова заради ценността на повишеното съзнание, а защото то придава една загадъчност на прикриването, която то в действителност не притежава; прикриването е просто вид държание с хората.

Аз не съм могъл да разбера, каза дон Хуан, че пре­местването на събирателната точка е причината, поради която новите ясновидци така високо ценели взаимо­действието с дребни тирани. Дребните тирани принуждавали ясновидците да използват принципите на прикри­ването, като по този начин им помагали да преместват събирателната си точка.

Попитах го дали старите ясновидци въобще са знае­ли нещо за принципите на прикриването.



- Прикриването е прийом изключително на новите ясновидци - отвърна той с усмивка. - Те са единствени­те ясновидци, които е трябвало да работят с хора. Старите били така погълнати от своето чувство за сила, че дори не се интересували, че хората съществуват, докато хората не започнали да ги налагат по главите. Но всичко това вече го знаеш.

После дон Хуан каза, че владеенето на намерението заедно с владеенето на прикриването, са двете изкуства на новите ясновидци, които бележат появата на съвре­менните ясновидци. Той обясни, че в усилията си да вземат преимущество над своите потисници, новите яс­новидци изпробвали всяка възможност. Те знаели, че техните предшественици били извършили необикнове­ни подвизи, манипулирайки някаква тайнствена и чу­дотворна енергия, която те описвали единствено като „сила". Новите ясновидци имали съвсем оскъдна ин­формация за тази сила, затова им се наложило да я изс­ледват систематично чрез виждане. Усилията им били щедро възнаградени, когато те открили, че тази сила е енергията на подреждането.

Те започнали като виждат как пламъкът на съзнанието увеличава размера и силата си, когато излъчванията вътре в пашкула се подравняват със свободните излъчвания. Те използвали това наблюдение като трамплин, точно както били постъпили и с прикриването, и преминали към раз­работването на сложна поредица от техники, чрез които да боравят с това подреждане на излъчванията.

Първоначално те наричали тези техники „владеенето на подреждането". После разбрали, че в случая е важно не толкова самото подреждане, колкото енергията, коя­то излиза от подреждането на излъчванията. Нарекли тази енергия воля.



Волята станала втората база. Новите ясновидци я разбирали като сляп, безличен, непрестанен изблик на енергия, който ни кара да се държим така, както го пра­вим. Волята отговаря за нашето възприемане на света на обикновените дела, а непряко, чрез силата на това възприятие, тя отговаря и за поставянето на събирател­ната точка на обичайната й позиция.

Дон Хуан каза, че новите ясновидци изследвали как става възприемането на света на ежедневния живот и видели действието на волята. Те видели, че подреждане­то непрестанно се подновява, за да се зареди възприя­тието с непрекъснатост. За да се подновява подрежда­нето всеки път със свежестта, която му е необходима, за да съставя един жив свят, избликът от енергия, който идва от същите тези подреждания, автоматично се пре­насочва да засили някои избрани подреждания.

Това ново наблюдение служило на новите ясновидци като още един трамплин, който им помогнал да достиг­нат третата база в комплекта. Те я нарекли намерение и я описвали като съзнателното насочване на волята, енер­гията на подреждането.

- Нагуалът Хулиан накара Силвио Мануел, Хенаро и Висенте да научат тези три аспекта на знанието на ясно­видците - продължи дон Хуан. - Хенаро е майсторът в боравенето със съзнанието, Висенте е майсторът на прикриването, а Силвио Мануел е майсторът на намере­нието.



- Сега правим последно обяснение на владеенето на съзнанието; затова Хенаро ти помага.

Дон Хуан дълго говори на жените-чираци. Те го слу­шаха със сериозни изражения на лицата. Сигурен бях, че им дава подробни инструкции за някакви сложни процедури, съдейки по неимоверната концентрация на жените.

Не ми позволиха да присъствам на срещата им, но ги наблюдавах, докато говореха в предната стая на Хе-наровата къща. Седях на масата в кухнята, изчаквайки ги да свършат.

После жените станаха да си ходят, но преди това дойдоха в кухнята с дон Хуан. Той седна срещу мен, до­като жените ми говореха с непохватна официалност. Те всъщност ме прегърнаха. Всичките бяха необичайно дружелюбни, дори словоохотливи. Казаха, че щели да отидат при мъжете-чираци, които били тръгнали с Хена­ро преди няколко часа. Хенаро щял да им покаже на всички тях своето сънувано тяло.

Веднага щом жените си тръгнаха, дон Хуан съвсем неочаквано възобнови своите обяснения. Той каза, че след като установили своите практики, с течение на вре­мето новите ясновидци разбрали, че при дадени усло­вия на живот прикриването премествало събирателната точка само минимално. За постигането на максимален ефект прикриването имало нужда от идеална среда -т.е. имало нужда от дребни тирани, притежаващи сила и власт. За новите ясновидци ставало все по-трудно да се поставят в такива ситуации; задачата да ги импровизи­рат или целенасочено да ги търсят станала непоносим товар.

Новите ясновидци сметнали за наложително да ви­дят излъчванията на Орела, за да намерят по-подходящ начин да местят събирателната си точка. Опитвайки се да видят излъчванията, те се изправили пред един мно­го сериозен проблем. Те разбрали, че няма начин да ги видят без да се изложат на смъртна опасност, но при все това трябвало да ги видят. И тогава използвали тех­никата на сънуване на старите ясновидци като щит срещу смъртоносния удар на излъчванията на Орела. А вършейки това, те разбрали, че сънуването само по себе си било най-ефикасния начин да се мести събира­телната точка.

- Една от най-стриктните заповеди на новите ясно­видци била - продължи дон Хуан, - че воините трябва да учат сънуването докато са е нормално състояние на съзнанието. Съблюдавайки тази заповед, аз започнах да те уча на сънуване едва ли не от първия ден на запознан­ството ни.

- Защо новите ясновидци заповядват сънуването да се учи при нормално съзнание? - попитах аз.

- Защото сънуването е много опасно, а сънуващите са много уязвими - отвърна той. - Опасно е, защото то има невъобразима сила, а прави сънуващите уязвими, защото ги оставя на произвола на непонятната сила на подреждането.

- Новите ясновидци разбрали, че когато сме в нор­мално състояние на съзнанието, ние имаме безброй средства за защита, които могат да ни предпазят от сила­та на неизползваните излъчвания, които изведнъж се подравняват в сънуването.

Дон Хуан обясни, че сънуването, както и прикриване­то, започнало от едно просто наблюдение. Старите яс­новидци забелязали, че по време на сън събирателната точка се измества леко наляво по най-естествен начин. Тази точка наистина си почива докато човек спи и вся­какви неизползвани излъчвания започват да светят.



Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница