Огънят отвътре Карлос Кастанеда



страница11/19
Дата01.02.2017
Размер3.29 Mb.
Размер3.29 Mb.
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   19

Старите ясновидци веднага се заинтригували от това наблюдение и започнали да работят с естественото пре­местване, докато вече били в състояние да го контроли­рат. Те нарекли този контрол сънуване или изкуството на боравене със сънуваното тяло.

Дон Хуан отбеляза, че едва ли е възможно да се опи­ше необятността на техните знания за сънуването. Много малко от тях обаче били от полза за новите ясновид­ци. Така че, когато дошло времето за преустройство, новите ясновидци взели за себе си само най-съществе­ните елементи на сънуването, за да им помогнат да Ви­дят излъчванията на Орела и да преместват събирател­ната си точка.

Той каза, че ясновидците - и стари, и нови, - разби­рат под „сънуване" контрола на естественото премест­ване, което събирателната точка извършва по време на сън. Дон Хуан подчерта, че да се контролира това пре­местване съвсем не означава да се насочва, а да се за­държа събирателната точка фиксирана на позицията, къ­дето тя естествено се премества по време на сън - една твърде трудна процедура, за изпълнението на която ста­рите ясновидци полагали неимоверни усилия и концен­трация.

Дон Хуан обясни, че сънувачите трябва да правят един много тънък баланс, защото те не могат да се на­месват в сънищата си, нито пък могат да ги командват чрез съзнателни усилия и при все това преместването на събирателната точка трябва да се подчинява на заповед­та на сънувача - едно противоречие, на което не може да се даде разумно обяснение, а трябва да се разреши в практиката.

След като наблюдавали сънувачите докато спят, ста­рите ясновидци намерили решението в това да оставят сънищата да следват своя естествен ход. Те били видели, че при някои сънища събирателната точка на сънувача навлизала значително по-дълбоко в лявата страна, откол­кото при други сънища. Това наблюдение поставило пред тях въпроса дали съдържанието на съня кара съби­рателната точка да се движи, или движението на съби­рателната точка поражда съдържанието на съня, като .активира неизползвани излъчвания.

Те скоро разбрали, че преместването на събирателната точка в лявата страна е това, което поражда съни­щата. Колкото по-голямо е преместването, толкова по-жив и странен е сънят. И неизбежно те се опитали да ко­мандват своите сънища, като преместват събирателната си точка дълбоко в лявата страна. При тези си опити те открили, че когато сънищата са съзнателно или полусьзнателно манипулирани, събирателната точка незабавно се връща на обичайното си място. И понеже това, което искали, било тази точка да се движи, те стигнали до неи­збежното заключение, че намесването в сънищата е на­месване в естественото преместване на събирателната точка.

Дон Хуан каза, че оттам старите ясновидци премина­ли към развиване на своето поразително знание по въп­роса - знание, което имало огромно отношение към онова, за което новите ясновидци искали да използват сънуването, но не им вършело почти никаква работа в първоначалната си форма.

Той ми каза, че досега съм разбирал сънуването като контрол на сънищата и че всяко от упражненията, които ми е давал да правя, като например да си намеря ръце­те насън, не е имало за цел, макар че може да ми е изг­леждало така, да ме научи да командвам-сънищата си. Тези упражнения били предназначени да задържат съ­бирателната ми точка фиксирана на мястото, където се е преместила в съня ми. Именно тук сънувачите трябва да направят тънък баланс. Те могат да управляват единс­твено фиксирането на своята събирателна точка. Ясно­видците са като рибари, съоръжени с въдица, която може да хвърля кукичката на всички страни; единстве­ното, което те могат да направят, е да държат въдицата неподвижно на мястото, където е потънала кукичката.

- Мястото, където се премества събирателната точка по време на сън, е наречено позицията на сънуване -продължи дон Хуан - Старите ясновидци станали толкова изкусни в задържането на своята позиция на сънуване, че дори можели да се събудят докато събирателната им точка е там.

- Старите ясновидци нарекли това състояние сънува­ното тяло, защото те го контролирали до такава степен, че създавали временно ново тяло всеки път, когато се събуждали в нова позиция на сънуване.

- Трябва да ти е ясно обаче, че сънуването има един ужасен недостатък - продължи той. - То е патент на ста­рите ясновидци. Заразено е с техния нрав. Аз те водих много внимателно през него, но въпреки това няма на­чин да сме сигурни.

- За какво ме предупреждаваш, дон Хуан? - попитах аз.

- Предупреждавам те за клопките на сънуването, ко­ито са наистина удивителни - отвърна той. - При сънува-нето действително няма начин да се направлява движе­нието на събирателната точка; единственото, което дик­тува това преместване, е вътрешната сила или слабост на сънувача. Точно тук е първата клопка.

Той каза, че отначало новите ясновидци се колебае­ли да използват сънуването. Те смятали, че сънуването не укрепва воините, а ги омаломощава, прави ги слаби, импулсивни, своенравни. Старите ясновидци всичките били такива. За да компенсират негативното въздейст­вие на сънуването, тъй като нямали друг избор, освен да го използват, новите ясновидци разработили една слож­на и богата система на поведение, наречена „воинския начин" или „воинския път".

Посредством тази система новите ясновидци укре­пили себе си и придобили вътрешната сила, от която имали нужда, за да насочват преместването на събира­телната точка по време на сън. Дон Хуан подчерта, че силата, за която говори, не била само убеждение. Ни­кой не би могъл да има по-силни убеждения от старите ясновидци и въпреки това те били съвсем слаби. Вът­решната сила означавала едно хладнокръвие, почти без­различие, едно чувство на спокойствие, но преди всич­ко тя означавала една естествена и дълбока склонност към изследването, към разбирането. Новите ясновидци нарекли всички тези черти на характера „трезвост".

- Убеждението на новите ясновидци е -.продължи дон Хуан, - че безупречният живот сам по себе си неиз­бежно води до чувство на трезвост, което от своя страна води до движението на събирателната точка.

- Споменах ти веднъж за убеждението на новите яс­новидци, че събирателната точка може да се мърда от­вътре. Те отишли една стъпка по-нататък и заявили, че безупречните хора не се нуждаят някой да ги води, а могат сами, чрез съхраняване на своята енергия, да пра­вят всичко, което вършат ясновидците. Имат нужда само от минимален шанс, просто да знаят за възмож­ностите, които новите ясновидци са разкрили.

Казах на дон Хуан, че отново сме в същото положе­ние, в което бяхме и в нормалното състояние на съзна­нието ми. Аз продължавах да смятам, че безупречност-та или пък съхраняването на енергия, е нещо толкова неопределено, че всеки може да го тълкува както си иска.

Исках да кажа и още, за да защитя тезата си, но ме завладя някакво странно чувство. Беше едно действи­телно физическо усещане, че пробягвам през нещо. А после се отказах от собственото си твърдение. Знаех, без ни най-малко съмнение, че дон Хуан бе прав. Изис­ква се само безупречност, енергия, а тя започва с една единствена постъпка, която трябва да бъде съзнателна, точна и да се издържи. Ако такава постъпка се повтаря достатъчно дълго, човек придобива чувство за непрек­лонно намерение, което може да се приложи върху всичко друго. Ако се постигне това, пътят е чист. Едно нещо ще води към следващото, докато воинът не осъз­нае целия си потенциал.

Когато казах на дон Хуан какво бях разбрал току-що, той се разсмя с явно задоволство и възкликна, че това било наистина благодатен пример за силата, за която той говорел. Обясни, че събирателната ми точка се била преместила и че била придвижена от трезвостта на позиция, която подпомагала разбирането. Можела да бъде придвижена и от своенравността на позиция, коя­то само засилва самомнението, както се било случвало много пъти преди.

- Нека поговорим сега за сънуваното тяло - продъл­жи той. - Старите ясновидци насочили всичките си уси­лия към изследване и използване на сънуваното тяло. И те успели да го използват като едно по-практично тяло, което ще рече, че те пресъздавали себе си по все по-странни начини.

Всички нови ясновидци знаят, заяви дон Хуан, че много от старите ясновидци така и не са се върнали, след като са се събудили в позиция на сънуването, която им е харесала. Той каза, че по всяка вероятност те всич­ки са измрели в онези невъобразими светове или пък може още да са живи в бог знае какъв изопачен вид или форма.

Той спря, погледна ме и силно се разсмя. - Умираш от желание да ме попиташ какво са прави­ли старите ясновидци със сънуваното тяло, нали? - по­пита той и ме подкани с движение на брадичката да за­дам въпроса.

Дон Хуан заяви, че Хенаро, бидейки неоспоримия майстор на съзнанието, ми е показвал сънуваното тяло много пъти докато съм бил в състояние на нормално съз­нание. С тези демонстрации Хенаро целял да накара съ­бирателната ми точка да се премести не от позицията на повишено съзнание, а от нормалното си положение.

После дон Хуан ми каза, сякаш издаваше някаква тайна, че Хенаро ни чакал в някакво поле близо до къ­щата, за да ми покаже своето сънувано тяло. Дон Хуан няколко пъти повтори, че сега съм в идеалното състоя­ние на съзнанието, за да видя и разбера какво е в дейст­вителност сънуваното тяло. После той ме накара да ста­на и двамата се запътихме през предната стая към външ­ната врата. Тъкмо щях да я отворя, когато забелязах, че някой лежи върху купа рогозки, които чираците използ­ваха за легла. Помислих, че сигурно някой от чираците се е върнал, докато разговаряхме с дон Хуан в кухнята. Отидох до него и тогава разбрах, че това е Хенаро. Той спеше дълбоко, обърнат по очи, и тихо похърква­ше.

- Събуди го - рече ми дон Хуан. - Трябва да тръгва­ме. Той сигурно е страшно уморен.

Леко разтърсих Хенаро. Той бавно се обърна и изда­де звуците на човек, който се събужда от дълбок сън. Протегна ръце, след което отвори очите си. Аз неволно изпищях и отскочих назад.

Очите на Хенаро изобщо не бяха човешки очи. Те бяха две точки наситена кехлибарена светлина. Шокът, който преживях от страх, бе толкова силен, че ми се зави свят. Дон Хуан ме тупна по гърба и възстанови рав­новесието ми.

Хенаро стана и ми се усмихна. Беше някак си ско­ван. Движеше се така, сякаш е пиян или недъгав. Той мина покрай мен и се отправи директно към стената. Трепнах при предстоящия удар, но той мина през сте­ната, сякаш тя изобщо не беше там. Върна се в стаята през входа на кухнята. После, докато аз гледах с истинс­ки ужас, Хенаро тръгна по стените, с тяло успоредно на пода, след което мина по тавана, с главата надолу.

Паднах по гръб, докато се опитвах да следя движе­нията му. От това положение вече не виждах Хенаро; вместо него наблюдавах една топка светлина, която се движеше по тавана над мен и по стените, обикаляйки стаята. Възприятието ми беше, сякаш някой с огромен електрически фенер насочва лъча към тавана и стените. Накрая лъчът светлина беше изгасен. Изчезна на една от стените.

Дон Хуан отбеляза, че животинският ми страх винаги бил безмерен, че трябвало да се помъча да го овладея, но че в общи линии съм се държал много добре. Бил съм видял сънуваното тяло на Хенаро такова, каквото е в действителност - топка светлина.

Попитах го откъде е толкова сигурен, че съм го нап­равил. Той отвърна, че първо видял как събирателната ми точка се придвижва към обичайното си място, за да се компенсира страха ми, а после как навлиза по-дълбо­ко в ляво, отвъд точката, където няма никакви съмнения.

- В тази позиция човек вижда само едно: топки от енергия - продължи той. - Но от повишеното съзнание до тази друга точка, дълбоко в лявата страна, има само една малка крачка. Истинският подвиг е, да накараш събирателната си точка да се премести от нормалното си положение в точката на на съмненията.

Той добави, че все още имаме среща с Хенаровото сънувано тяло в полето около къщата, докато аз съм в нормално съзнание.

Когато се върнахме в къщата на Силвио Мануел, дон Хуан каза, че уменията на Хенаро със сънуваното тяло били дребна работа в сравнение с това, което са праве­ли старите ясновидци с него.

- Ще видим това много скоро - рече той със зловещ тон, след което се разсмя.

С нарастващ страх го запитах какво има предвид, но това само предизвика още по-силен смях. Накрая спря и каза, че ще говори за начина, по който новите ясновидци достигнали до сънуваното тяло, и за начина, по който го използвали.

- Старите ясновидци искали да постигнат идеално копие на тялото - продължи той. - И почти успели да го получат. Единственото, което така и не успели да копи­рат, били очите. Вместо очи сънуваното тяло има прос­то пламъка на съзнанието. Това не беше го разбрал пре­ди, когато Хенаро ти показваше своето сънувано тяло.



- Новите ясновидци въобще не се стремят към идеално копие на тялото; всъщност дори не се опитват да копи­рат тялото. Но са запазили името сънувано тя/юда озна­чава едно чувство, една вълна от енергия, която се пре­нася от движението на събирателната точка където и да е на този свят или където и да е в седемте свята, достъп­ни за човека.

После дон Хуан очерта процедурата за достигане до сънуваното тяло. Каза, че тя започвала с начална постъп­ка, която поради факта, че е издържана, поражда неп­реклонно намерение. Непреклонното намерение води до вътрешен покой, а вътрешният покой - до вътрешна­та сила, необходима за да се накара събирателната точ­ка да се премести по време на сън на подходящи пози­ции.

Той нарече тази поредица „основата". Развиването .на контрола идва след като е завършена основата; той се състои в системното затвърждаване на позицията на сънуване чрез упоритото придържане към видението от съня. Постоянната практика води до способността да се държат нови позиции на сънуване чрез нови сънища, не толкова защото човек постига съзнателен контрол с практиката, а защото при всяко упражняване на този контрол вътрешната сила се укрепва. Укрепналата вът­решна сила от своя страна кара събирателната точка да се премества на позиции на сънуване, които са все по-подходящи, за подпомагане на трезвостта; с други думи, сънищата стават все по-управляеми, дори подре­дени.

- Развитието на сънувачите е непряко - продължи дон Хуан. - Затова новите ясновидци смятали, че ние можем да практикуваме сънуване и когато сме сами. Тъй като сънувачите използват едно естествено, вградено преместване на събирателната точка, не би трябвало да имаме нужда някой да ни помага.

- Това, от което имаме нужда, е трезвост, а нея ни­кой не може да ни я даде или да ни помогне да я полу­чим, освен ние самите. Без нея преместването на съби­рателната точка е хаотично, както са хаотични и обикно­вените ни сънища.

- Така че в крайна сметка, процедурата за достигане до сънуваното тяло е безупречност в ежедневния ни живот.

Дон Хуан обясни, че щом е постигната трезвостта и позициите на сънуване стават все по-силни, следващата стъпка е да се събудиш в някоя от позициите на сънува­не. Той отбеляза, че макар тази маневра да звучи така просто, всъщност била доста сложна работа - толкова сложна, че изисквала не само трезвост, но и всички ат­рибути на войнството, особено намерение.

Попитах го как намерението помага на ясновидците да се събудят в позиция на сънуване. Той отвърна, че на­мерението, бидейки най-сложния контрол на силата на подреждането, е това, което поддържа чрез трезвостта на сънувача, подреждането на излъчванията, възбудени от движението на събирателната точка.

Дон Хуан каза, че имало още една ужасна клопка на сънуването - самата сила на сънуваното тяло. Напри­мер много е лесно за сънуваното тяло да гледа излъчва­нията на Орела без прекъсване в продължение на дълго време, но също така много е лесно накрая сънуваното тя/юда бъде изцяло погълнато от тях. Ясновидците, които гледат излъчванията на Орела без помощта на своето сънувано тяло, умират, а тези, които ги гледат чрез свое­то сънувано тяло, изгарят с огъня отвътре. Новите ясно­видци решили проблема, като виждали на екипи. Докато един ясновидец гледал излъчванията, останалите стоели около него, готови да прекъснат виждането.

- Как са виждали новите ясновидци на екипи? - по­питах аз.

- Те са сънували заедно- отвърна той. - Както сам знаеш, абсолютно възможно е група ясновидци да акти­вират едни и същи неизползвани излъчвания. И в този случай няма общовалидни стъпки, то просто става; няма техника, която да се следва.

Той добави, че при сънуването заедно нещо в нас по­ема водещата роля и изведнъж се оказва, че имаме съ­щия изглед като други сьнувачи. Това, което става, е, че човешкото ни естество ни кара да насочим пламъка на съзнанието автоматично върху същите излъчвания, кои­то използват другите човешки същества; ние нагласяме позицията на нашата събирателна точка да пасне на околните. Правим това в дясната страна, при нашето обикновено възприемане, правим го също и в лявата страна, докато сънуваме заедно.
12

НАГУАЛЪТ ХУЛИАН

В КЪЩАТА ЦАРЕШЕ необичайно оживление. Всички ясновидци от групата на дон Хуан изглеждаха така въо­душевени, та чак бяха разсеяни - нещо, което не бях виждал досега. Обикновено високото им ниво на енер­гия, изглежда, се бе увеличило още повече. Обзеха ме мрачни предчувствия. Попитах дон Хуан какво става. Той ме отведе в задния двор. Повървяхме мълчаливо из­вестно време. Той каза, че наближава времето всички те да си тръгнат. Затова форсирал обясненията си, за да свърши навреме.

- Откъде знаеш, че наближава времето да си тръгне­те? - попитах аз.

- Това е едно вътрешно знание - рече той. - Един ден и ти ще го познаеш. Виждаш ли, нагуалът Хулиан е премествал събирателната ми точка безброй пъти, точно както аз премествах твоята. После ми остави задачата сам да подредя отново всички онези излъчвания, които той ми беше помогнал да подредя чрез тези премества­ния. Това е задачата, която получава всеки нагуал.

- Във всеки случай, работата по подреждането на всички тези излъчвания подготвя почвата за особената дейност по възбуждането на всички излъчвания вътре в пашкула. Аз почти съм направил това. Малко ми остава да достигна своя максимум. И понеже аз съм нагуалът, запаля ли веднъж всички излъчвания в пашкула си, ние всички ще изчезнем в миг.

Чувствах, че би трябвало да се натьжа и разплача, но нещо в мен бе така радостно да чуе, че нагуалът Хуан Матус съвсем скоро ще бъде свободен, че аз заподска­чах и закрещях от най-чисто щастие. Знаех, че рано или късно ще достигна друго състояние на съзнанието и ще плача от мъка, но този ден бе изпълнен с щастие и опти­мизъм.

Споделих с дон Хуан как се чувствам. Той се разсмя и ме потупа по гърба.

- Помни какво ти казах - рече той. - Не разчитай на емоционалните осъзнавания. Остави първо събирател­ната си точка да се премести, а години по-късно осъзна­вай.

Отидохме в голямата стая и седнахме да разговаря­ме. Дон Хуан се поколеба за момент. Погледна през прозореца. От моя стол аз виждах двора. Беше ранен следобед, времето бе облачно, на дъжд. От запад се за­даваха буреносни облаци. Аз обичах облачните дни, дон Хуан - не. Изглеждаше неспокоен, опитвайки се да си намери по-удобно място.

Дон Хуан започна своите разяснения с коментара, че трудността при спомнянето на това, което се е случило в състояние на повишено съзнание, се дължи на безкрай­ния брой позиции, които събирателната точка може да заеме, след като е била освободена от нормалното си местоположение. Способността да си спомняме всич­ко, което става при нормално съзнание, от друга страна, е свързана с приковаността на събирателната точка на едно място - мястото, където обикновено стои.

Дон Хуан ми изказа съчувствията си. Предложи да се примиря с трудността на спомняне и да приема, че може и да се проваля в изпълнението на задачата си и никога да не успея да подредя отново всички излъчва­ния, които съм подреждал с негова помощ.

- Представи си го така - рече той с усмивка. - Може никога да не успееш да си спомниш дори настоящия разговор, който сега ти се струва толкова обикновен, толкова в реда на нещата.

- Ето това е тайната на съзнанието. Човешките същес­тва са изтъкани от тази тайна; ние сме изтъкани от тъмни­на, от неща, които са необясними. Да-мислим за себе си по всякакъв друг начин е лудост. Така че не унижавай тайната на човека у себе си, като се самосьжаляваш или се опитваш да й дадеш разумно обяснение. Унижи глу­постта на човека у себе си, като я разбереш. Но не се из­винявай за никое от тях; и двете са необходими.

- Една от великите маневри на прикривачите е да из­правят тайната срещу глупостта във всеки от нас.

Той обясни, че практиките на прикриването не са нещо, на което човек може да се наслаждава; дори са крайно неприятни. Знаейки това, новите ясновидци разбрали, че ще е противопоказно да се обсъждат или практикуват принципите на прикриването в състояние на нормално съзнание.

Посочих му едно противоречие. Той бе казал, че во­ините не могат да функционират в света, докато са в състояние на повишено съзнание, но беше казал и че прикриването е просто държание с хората по специфич­ни начини. Двете твърдения си противоречаха едно на друго.

- Като казах, че то не се преподава в нормално съз­нание, имах предвид само когато се преподава на нагуал - рече дон Хуан. - Целта на прикриването е двояка: първо, да придвижи събирателната точка най-стабилно и сигурно, а нищо не може да свърши тази работа така-добре, както прикриването, и, второ, да запечата принципите му толкова дълбоко, че да се избегне човешкия опис, тъй като естествената реакция е да се отхвърли и осъди онова, което може да е обидно за разума.

Казах на дон Хуан, че искрено се съмнявам, че бих могъл да осъдя или отхвърля нещо такова. Той се разсмя и отвърна, че едва ли съм изключение и че ще реагирам като всички останали, щом чуя за делата на един майс­тор прикривач, какъвто бил неговият благодетел - нагуалът Хулиан.

- Не преувеличавам, като ти казвам, че нагуалът Ху­лиан бе най-необикновения прикривач, който някога съм срещал - рече дон Хуан. - Ти вече си слушал за не­говите прикривачески умения от всички останали. Но не съм ти казал какво направи той с мен.

Исках да му поясня, че не съм чувал нищо за нагуала Хулиан от когото и да е, но тъкмо преди да изкажа въз­ражението си ме обхвана едно чувство на несигурност. Дон Хуан, изглежда, мигновено разбра какво усещам и доволно се подсмихна.

- Не можеш да си спомниш, защото волята е все още недостъпна за теб - рече той. - Имаш нужда от бе­зупречен живот и огромен запас от енергия и тогава во­лята може да освободи тези спомени.

- Ще ти разкажа историята за това как се държа с мен нагуалът Хулиан, когато го срещнах за първи път. Ако го осъдиш и намериш поведението му отвратител­но, докато си в състояние на повишено съзнание, по­мисли си колко отвратен щеше да си в състояние на нормално съзнание.

Възпротивих се, че се опитва да ме впечатли. Той ме увери, че със своята история искал само да ми илюстри­ра начина, по който действат прикривачите, и мотивите им да постъпват така.

- Нагуалът Хулиан беше последният от старовремс­ките прикривачи - продължи дон Хуан. - Той беше прикривач не толкова поради условията на своя живот, а за­щото това беше естествената склонност на характера му.

Новите ясновидци видели, обясни дон Хуан, че чо­вешките същества се делят на две основни групи: таки­ва които ги е грижа за останалите, и такива, които не ги е грижа. Между тези две крайности те видели безкрайна смесица от двете. Нагуалът Хулиан бил от категорията хора, които не ги е грижа; дон Хуан се постави в проти­воположната категория.

- Но нали ми каза, че нагуалът Хулиан бил щедър чо­век и че би дал и ризата от гърба си? - попитах аз.



Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница