Огънят отвътре Карлос Кастанеда



страница14/19
Дата01.02.2017
Размер3.29 Mb.
Размер3.29 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

Обзе ме мигновена паника, която аз веднага овла­дях. Изпитвах необикновеното, но познато усещане, че съм аз и все пак не съм. Съзнавах обаче всичко около мен посредством една странна и същевременно много позната способност. Изведнъж целият свят се появи пред мен. Аз целият виждах; целостта, която в нормал­ното си съзнание наричах мое тяло, можеше да долавя, сякаш беше едно огромно око, което забелязва всичко. Това, което забелязах първо, след като бях видял двете топки светлина, беше един ясен, виолетово-пурпурен свят, направен от нещо, което приличаше на цветни плотове и навеси. Плоски, подобни на екран плотове от неправилни концентрични кръгове имаше навсякъде.

Усетих някакво огромно налягане върху себе си, а после чух глас в ухото си. Аз виждах. Гласът каза, че на­лягането се дължи на движението. Аз се движех заедно с дон Хуан и Хенаро. Почувствах леко разтърсване, ся­каш бях минал през картонена преграда, и се озовах в един луминисцентен свят. Светлина се излъчваше отв­сякъде, но без да блести. Беше сякаш слънцето всеки момент ще се покаже иззад някакви бели прозирни об­лаци. Аз гледах надолу към източника на светлината. Беше красива гледка. Нямаше никакви земни маси, само пухкави бели облаци и светлина. А ние вървяхме по облаците.

После нещо отново ме впримчи. Движех се в крачка с двете топки светлина от двете им страни. Постепенно те започнаха да губят своя блясък, после станаха матови и накрая бяха дон Хуан и Хенаро. Вървяхме по безлюд­на странична улица, отдалечавайки се от главния пло­щад. После се върнахме назад.

- Хенаро просто ти помогна да подравниш своите излъчвания с онези свободни излъчвания, които принад­лежат на друг сноп - рече ми дон Хуан. - Подреждане­то трябва да бъде много спокойно, незабележимо действие. Никакво бързане, никаква суетня.

Дон Хуан каза, че трезвостта, която е необходима, за да може събирателната точка да събере други светове, не е нещо, което може да се импровизира. Трезвостта трябва да се развие напълно и да стане сама по себе си сила, преди воините да могат безнаказано да разрушат бариерата на възприятието.

Наближавахме главния площад. Хенаро не беше ка­зал и дума. Той вървеше мълчаливо, като че ли бе потъ­нал в мисли. Тъкмо преди да навлезем в площада, дон Хуан каза, че Хенаро искал да ми покаже още нещо, а именно, че всичко зависи от позицията на събирателна­та точка и че светът, който тя ни кара да възприемаме, е толкова истински, че не оставя място за нищо друго, ос­вен истинност.

- Хенаро ще остави събирателната си точка да събе­ре един друг свят само заради теб - рече ми дон Хуан -и тогава ще разбереш, че докато той го възприема, си­лата на неговото възприятие не оставя място за нищо друго.

Хенаро мина пред нас и дон Хуан ми нареди да въртя очите си обратно на часовниковата стрелка докато гле­дам Хенаро, за да не ме повлече със себе си. Аз се под­чиних. Хенаро беше на метър и половина - два пред мен. Изведнъж очертанията му се размиха и в миг той изчезна като кълбо дим.

Сетих се за научно фантастичните филми, които съм гледал, и се зачудих дали пък подсъзнателно не съзнава­ме възможностите си.

- Сега Хенаро е отделен от нас от силата на възприя­тието - тихо рече дон Хуан. - Когато събирателната точ­ка събира даден свят, този свят е тотален. Това е чудото, на което попаднали старите ясновидци и което така и не разбрали какво представлява: съзнанието на земята може да ни даде тласък да подредим други големи сно­пове от излъчвания, а силата на това ново подреждане кара света да изчезне.

- Всеки път, когато постигали ново подреждане, ста­рите ясновидци смятали, че слизат в дълбините надолу, или се възкачват в небесата горе. Така и не разбрали, че светът изчезва като кълбо дим, когато някое ново тотал­но подреждане ни кара да възприемаме друг тотален свят.
14

ТЪРКАЛЯЩАТА СЕ СИЛА

ДОН ХУАН СЕ КАНЕШЕ да започне своите обяснения за владеенето на съзнанието, но промени решението си и стана. Седяхме в голямата стая, потънали в мълчание.

- Искам да се опиташ да видиш излъчванията на Орела - рече дон Хуан. - За да направиш това, първо трябва да преместиш събирателната си точка, докато видиш пашкула на човека.

Излязохме от къщата и отидохме пеша до центъра на градчето. Седнахме на една свободна овехтяла пейка пред църквата. Беше ранен следобед; денят бе слънчев и ветровит и наоколо гъмжеше от хора.

Дон Хуан повтори, сякаш опитвайки се най-после да ми го набие в главата, че подреждането е една уникална сила, защото тя или помага на събирателната точка да се премести, или я държи прикована на обичайното й мяс­то. Аспектът на подреждането, който държи точката не­подвижна, рече той, е волята; а аспектът, който я кара да се движи, е намерението. Той отбеляза, че една от най-натрапчивите загадки е как волята - безличната сила на подреждането, се превръща в намерение - оличностената сила, която служи на всеки индивид.

- Най-странното в тази загадка е, че това превръщане се постига много лесно - продължи дон Хуан. - Но това, което не е чак толкова лесно, е да убедим себе си, че то е възможно. И точно в това е нашата защита. Ние трябва да бъдем убедени. А никой от нас не иска да бъде.

После дон Хуан ми каза, че съм в състояние на най-изострено съзнание и че е възможно за мен да възнамеря събирателната си точка да се премести дълбоко в лявата ми страна, до позицията на сънуване. Възразих, че да зас­пивам на публично място не е една от отличителните ми способности. Той се поясни като каза, че да заспиш оз­начава да преместиш събирателната си точка от естест­веното й местоположение и да я задържиш фиксирана на ново място; с практиката си ясновидците се научават да заспиват и въпреки това да се държат като че ли нищо не им се случва.

След моментна пауза дон Хуан добави, че за да може човек да види пашкула на човека, той трябва да се взира в хората отзад, докато те се отдалечават от него. Няма смисъл да се взираш в хората лице в лице, защото пред­ната страна на яйцеподобния човешки пашкул има един тънък защитен пласт, който ясновидците наричат „предната плоча". Това е един почти непроницаем, ус­тойчив пласт, който ни предпазва през целия ни живот от натиска на една особена сила, която произлиза от са­мите излъчвания.

Дон Хуан ми каза още да не се учудвам, ако тялото ми се екове, сякаш е замръзнало; каза, че ще се чувст­вам като човек, който стои в средата на стая и гледа към улицата през прозореца, и че скоростта е от значение, тъй като хората щели да се движат много бързо покрай моя прозорец на виждане. После ми каза да се отпусна, да изключа вътрешния си диалог и да оставя събирател­ната си точка да се понесе под магията на вътрешния покой. Подкани ме да се шляпна леко, но здраво по дясната страна, между бедрената кост и подребрената кухина.

Направих това три пъти и дълбоко заспах. Това беше едно много особено състояние на сън. Тялото ми спе­ше, но аз напълно съзнавах всичко, което ставаше около мен. Чувах как дон Хуан ми говори и го разбирах, сякаш бях буден, но тялото си изобщо не можех да помръдна. Дон Хуан каза, че един мъж щял да мине покрай прозореца ми на виждане и че трябва да се опитам да го видя. Безуспешно се опитах да помръдна глава и тогава се появи една лъскава яйцеподобна форма. Тя беше си­яйна. Замрях при тази гледка и преди да успея да се съв­зема от изненадата си тя бе изчезнала. Отмина, люлеей­ки се във въздуха.

Всичко стана толкова внезапно и бързо, че се разст­роих и ме обхвана нетърпение. Почувствах, че започ­вам да се събуждам. Дон Хуан отново ми заговори и ме прикани да се отпусна. Каза, че нямам никакво право и време да съм нетърпелив. Изведнъж друго сияйно съ­щество се появи и отмина. Изглеждаше като направено от бели флуоресцентни влакънца.

Дон Хуан ми прошепна в ухото, че ако поискам, очи­те ми са способни да забавят хода на всичко, върху кое­то се фокусират. После ме предупреди, че идва още един човек. В същия момент осъзнах, че долавям два гласа. Единият, който току-що чух, беше същият, който ме посъветва да бъда търпелив. Това бе гласът на дон Хуан. Другият, който ми каза да използвам очите си, за да забавя движението, беше гласът на виждането.

Същия следобед аз видях десет сияйни същества на бавни обороти. Гласът на виждането ме насочваше да наблюдавам в тях всичко, което дон Хуан ми беше казал за пламъка на съзнанието. Върху дясната страна на тези яйцеподобни сияйни същества имаше една вертикална лента с по-силна кехлибарена светлина, широка може би една десета част от целия пашкул. Гласът каза, че това е човешкия сноп на съзнанието. Гласът посочи една точица върху човешкия сноп, една точица силен блясък; тя беше разположена високо върху продълговатите форми, почти на върха им, на повърхността на пашкула; гласът каза, че това е събирателната точка.

Когато виждах всяко от сияйните същества в профил, от тяхна гледна точка, неговата яйцеподобна форма приличаше на гигантски асиметричен масур, стоящ нас­трани, или пък на почти кръгло гърне, легнало настрана със сложен капак. Онази част, която приличаше на ка­пак, беше предната плоча; тя представляваше може би една пета от дебелината на целия пашкул.

Щях да продължа да виждам онези същества, но дон Хуан каза, че сега трябва да се взирам в хората лице в лице и да задържа взора си докато разруша бариерата и започна да виждам излъчванията.

Последвах нареждането му. Почти мигновено видях една прекрасна блестяща редица от живи, властни ниш­ки светлина. Това беше поразителна гледка, която вед­нага наруши равновесието ми. Паднах на циментената алея от моята страна. Оттам видях властните нишки светлина да се множат. Те се пръсваха и отвътре им из­лизаха безчетен брой други нишки. Но нишките, колко­то и властни да бяха, някак си не пречеха на обикнове­ното ми зрение. Пред мен се тълпяха хора, отиващи на църква. Аз вече не ги виждах. Имаше няколко мъже и жени и съвсем до пейката. Исках да фокусирам очите си върху тях, но вместо това забелязах как една от онези нишки светлина изведнъж се изду. Тя стана като една огнена топка, може би два метра в диаметър. Тя се тър­кулна към мен. Понечих да се изтърколя от пътя й, но преди да успея да помръдна, топката ме бе ударила. Почувствах го така ясно, сякаш някой ме бе ударил леко с юмрук в стомаха. Миг по-късно ме удари друга огнена топка, този път значително по-силно, а после дон Хуан ме зашлеви наистина здраво по бузата. Неволно подскочих и изгубих от поглед нишките светлина и ба­лоните, които ме удряха.

Дон Хуан каза, че успешно съм издържал моята пър­ва кратка среща с излъчванията на Орела, но че две бутвания от акробата опасно били разтворили пролуката ми. Той добави, че топките, които ме бяха ударили, се наричала „търкалящата се сила" или „акробата".

Бяхме се върнали в къщата му, макар че не си спом­нях как и кога. Бях прекарал часове в някакво полусьнено състояние. Дон Хуан и останалите ясновидци от гру­пата му ми бяха дали да изпия огромни количества вода. Освен това ме бяха потапяли за кратко време в едно ко­рито с ледено студена вода.

- Нишките, които видях, излъчванията на Орела ли бяха? - попитах аз дон Хуан.

- Да. Но ти всъщност не успя да ги видиш - отвърна той. - Едва беше започнал да виждаш и акробатът те спря. Ако беше останал още миг, той щеше да те пръс­не.

- Какво точно представлява акробатът? - попитах аз.

- Това е една сила, произтичаща от излъчванията на Орела - рече дон Хуан. - Една непрестанна сила, която ни удря всеки миг от живота ни. Тя е смъртоносна, кога­то я видиш, но иначе не ни засяга, в нашия обикновен живот, защото имаме защитен пласт. Имаме всепоглъщащи интереси, които ангажират цялото ни съзнание. Ние постоянно се притесняваме за нашето обществено положение, за нашата собственост. Тези пластове всъщ­ност не държат акробата настрана, а просто ни пречат да го видим директно, като по този начин ни предпазват да не се нараним от страха при виждането на огнените топки, които ни удрят. Пластовете са огромна помощ, но и огромна пречка за нас. Те ни успокояват и същевременно ни мамят. Те ни дават едно лъжливо чувство за сигурност.

Дон Хуан ме предупреди, че ще настъпи момент в живота ми, когато няма да ме предпазват никакви плас­тове и ще бъда непрекъснато изложен на произвола на акробата. Той каза, че това е задължителен етап от жи­вота на воина, известен като „изгубване на човешката форма".

Помолих го да ми обясни веднъж завинаги що е това човешка форма и какво означава да я загубиш.

Той отвърна, че ясновидците описват човешката форма като властната сила на подреждането на излъчва­нията, възбудени от пламъка на съзнанието точно на мястото, където обикновено е фиксирана събирателна­та точка на човека. Това е силата, която ни прави хора. Следователно, да си човек, означава да си принуден да се придържаш към тази сила на подреждане, а в резул­тат на това - и към точното място, откъдето тя произти­ча.

Поради дейността на воините в даден момент съби­рателната им точка се отмества наляво. Това е едно пос­тоянно движение, което води до необичайно чувство за отчужденост или контрол, или дори отпускане. Това от­местване на събирателната точка поражда ново под­реждане на излъчвания. То е началото на една пореди­ца от по-значителни премествания. Ясновидците много уместно са нарекли това първоначално преместване „загубване на човешката форма", защото то маркира едно устойчиво отдалечаване на събирателната точка от първоначалното й местоположение, което води до без­възвратната загуба на нашите връзки със силата, която ни прави хора.

След това дон Хуан ме помоли да му опиша всички подробности, които си спомням за огнените топки. Казах му, че съм ги видял за толкова кратко време, че едва ли бих могъл да ги опиша в подробности.

Той изтъкна, че виждането е евфемизъм за премест­ване на събирателната точка и че ако съм бил преместил моята още мъничко по-наляво, щял съм да получа ясна картина на огнените топки - картина, която впоследст­вие съм щял да представя като спомняне на огнените топки.

Опитах се да получа ясна картина, но не успях, зато­ва описах каквото си спомнях.

Дон Хуан ме изслуша внимателно, след което ме подкани да си спомня дали са били огнени топки или кръгове. Казах му, че не си спомням.

Той обясни, че тези огнени топки са от решаващо значение за човешките същества, защото те са израза на една сила, която е във връзка с всички подробности на живота и смъртта - нещо, което новите ясновидци на­ричат „търкалящата се сила".

Помолих го да поясни какво има предвид под „всич­ки подробности на живота и смъртта".

- „Търкалящата се сила" е средството, чрез което Орелът раздава живот и съзнание за съхранение - рече дон Хуан. - Но това също е силата, която събира наема, така да се каже. Тя кара всички живи същества да уми­рат. Това, което видя днес, било наречено от старите яс­новидци „акробатът".

Той каза, че ясновидците го описват като една безк­райна върволица от дъгоцветни пръстени или огнени топки, които се търкалят върху живите същества непрес­танно. Сияйните органични същества посрещат търка­лящата се сила с вдигната глава, докато не настъпи денят, когато тя им идва твърде много и те в крайна сметка рухват. Старите ясновидци били като хипнотизирани, виждайки как акробатът ги затъркалва към клюна на Орела, за да бъдат погълнати.

- Каза, че това е хипнотична гледка. Ти самият виж­дал ли си го да търкаля човешки същества? - попитах аз.

- Разбира се, че съм го виждал - отвърна той и след кратка пауза добави. - Ти и аз го видяхме съвсем неот­давна в Мексико сити.

Твърдението му бе толкова пресилено, че се почувс­твах задължен да му кажа, че този път греши. Той се раз­смя и ми припомни, че във въпросния случай, докато двамата с него сме седели на една пейка в парка „Алмеда" в Мексико сити, сме наблюдавали смъртта на един човек. Той каза, че съм записал случката както в ежед­невната си памет, така и влявостранните си излъчвания. Докато дон Хуан ми говореше, аз имах усещането за нещо вътре в мен, което постепенно се просветляваше, и накрая успях да видя с необичайна яснота цялата сцена в парка. Човекът лежеше на тревата, а около него стояха трима полицаи, за да държат зяпачите настрана. Ясно си спомнях, че дон Хуан ме удари по гърба, за да промени нивото на съзнанието ми. И тогава видях. Но не виждах ясно. Не можех да се отърся от гледката на света на ежедневния живот. И затова се получаваше една компо­зиция от нишки с най-прекрасни цветове, насложени върху сградите и уличния трафик. Нишките бяха всъщ­ност линии от цветна светлина, които идваха отгоре. Те имаха вътрешен живот; бяха ярки и кипящи от енергия.

Когато погледнах умиращия човек, аз видях това, за което говореше дон Хуан; нещо, приличащо на огнени кръгове или дъгоцветни пръстени, се търкаляше нався­къде, където фокусирах очите си. Кръговете се търкаля­ха по хората, по дон Хуан, по мен. Аз ги усещах в стома­ха си и ми прилоша.

Дон Хуан ми каза да фокусирам очите си върху уми­ращия човек. В един момент го видях да се свива на къл­бо - точно както се свива гъсеницата, когато я докос­неш. Огнените кръгове го изблъскаха, сякаш го отстраняваха от своя величествен, неизменен път.

Не ми хареса усещането. Огнените кръгове не ме бяха изплашили; те не бяха страшни или зловещи. Не се чувствах тъжен или печален. Кръговете по-скоро ме отв­ратиха. Усещах го под лъжичката. Именно отвращение бях почувствал този ден.

Споменът за тях извика отново цялото неприятно чувство, което бях изпитал този ден. Като ми прилоша, дон Хуан така се разсмя, та чак се задъха.

- Все си склонен да преувеличаваш - рече той. -Търкалящата се сила не е чак толкова лоша. Дори е чу­десна. Новите ясновидци препоръчват да се отворим към нея. Старите ясновидци също са се били отворили към нея, но водени от самомнение и маниакалност.

- Новите ясновидци, от друга страна, се сприятеля­ват с нея. Те я познават, като боравят с нея без каквото и да е самомнение. Резултатът е просто зашеметяващ.

Дон Хуан каза, че за да се отвори човек към търкаля­щата се сила е необходимо само да премести събира­телната си точка. И добави, че ако човек вижда силата умишлено и предпазливо, опасността е минимална. Крайно опасна ситуация е, обаче, едно неволно пре­местване на събирателната точка, дължащо се да речем на физическа умора, емоционално изтощение, болест или просто на някое дребно емоционално или физичес­ко сътресение, като например да си изплашен или пиян.

- Когато събирателната точка се премества неволно, търкалящата се сила пуква пашкула - продължи дон Хуан. - Много пъти съм говорил за една пролука, която човек има под пъпа си. Тя всъщност не е под самия пъп, а в пашкула, на височината на пъпа. Пролуката е по-скоро като вдлъбнатина, един естествен дефект в иначе гладкия пашкул. Именно това е мястото, където „акробатът" ни удря непрестанно и където се пропуква паш­кулът.

После той обясни, че ако преместването на събира­телната точка е незначително, пукнатината е много мал­ка, пашкулът бързо се самовьзстановява и хората пре­живяват това, което се е случвало на всеки по едно или друго време: цветни петна и изкривени образи, които остават дори и ако очите са затворени.

Ако преместването е значително, пукнатината също е голяма и на пашкула му трябва време, за да се възста­нови, както става при воините, които умишлено изпол­зват растения на силата, за да предизвикат това премест­ване, или пък при хора, които вземат наркотици и несъз­нателно правят същото. В тези случаи хората се чувстват вцепенени и изстинали; трудно им е да говорят, дори да мислят; сякаш са замразени отвътре.

Дон Хуан каза, че в случаите, при които събирателна­та точка се премества драстично поради травма или смъртоносна болест, търкалящата се сила прави пукна­тина по цялата дължина на пашкула; пашкулът се дефор­мира, сгьрчва се към себе си и човекът умира.

- Може ли едно неволно преместване да породи та­кава пукнатина? - попитах аз.

- Понякога - отвърна дон Хуан. - Ние наистина сме крехки. Докато акробатът ни удря отново и отново, смъртта идва към нас през пролуката. Търкалящата се сила е смъртта. Когато тя открие слабост в пролуката на сияйното същество, автоматично я разтваря и го срива.

- Всяко живо същество ли има пролука? - попитах аз.

- Разбира се - отвърна дон Хуан. - Ако нямаше про­лука, няма да умре. Пролуките се различават, обаче, по размер и форма. Човешката пролука е една наподобя­ваща купа вдлъбнатина с размерите на юмрук; много крехка и уязвима форма. Пролуките на останалите орга­нични същества много приличат на човешката; някои са по-силни от нашата, други са по-слаби. Но пролуката на неорганичните същества е нещо наистина различно. Тя е по-скоро като дълга нишка, като едно сияйно влакно. Затова неорганичните същества са много по-трайни от нас.

- Има нещо натрапчиво привлекателно в дългия жи­вот на тези същества и старите ясновидци не могли да не се поддържат тази привлекателност.

Дон Хуан каза, че.същата.тази сила може да предиз­виква два коренно противоположни ефекта. Старите яс­новидци били хванати в плен от търкалящата се сила, а новите ясновидци биват възнаграждавани за своите уси­лия в диренето на свобода. Опознавайки търкалящата се сила чрез изкуството на намерението, в даден момент новите ясновидци отварят своите пашкули и силата ги повлича, вместо да ги търкаля като свити гъсеници. Крайният резултат е тяхното пълно м мигновено разпа­дане.

Зададох на дон Хуан много въпроси относно оцеля­ването на съзнанието след като сияйното същество е по­гълнато от огъня отвътре. Той не отговори. Просто се ус­михна, сви рамене и продължи, като каза, че маниакал­ната привързаност на старите ясновидци към акробата . им попречила да видят другата страна на тази сила. Но­вите ясновидци, с обичайното си усърдие при отхвърля­не на традицията, отишли в другата крайност. Отначало те изпитвали абсолютно нежелание да фокусират своето виждане върху акробата; поддържали тезата, че им е не­обходимо да разберат силата на свободните излъчвания като животодаряваща и повишаваща съзнанието.

- Те осъзнали, че е безкрайно по-лесно да разрушиш нещо - продължи дон Хуан, - отколкото да го съградиш и поддържаш. Да премахнеш живота е нищо,( в сравне­ние с това да го дадеш и да го подхранваш. Разбира се новите ясновидци сбъркали в това отношение, но кога­то му дошло времето, те поправили своята грешка.

- В какво са сбъркали, дон Хуан?

- Грешка е да се изолира каквото и да е за виждане. В началото новите ясновидци правели точно обратното на това, което са вършели техните предшественици. Със същото внимание те се съсредоточили върху другата страна на акробата. Това, което ги сполетяло, било тол­кова ужасно, ако не и по-ужасно, колкото и случилото се на старите ясновидци. Те умирали глупаво точно като обикновените хора. Те нямали тайнството или злонравието на древните ясновидци, нито пък имали търсенето на свобода на днешните ясновидци.

- Онези първи нови ясновидци служели на всеки. Понеже съсредоточавали своето виждане върху живот-даряващата страна на излъчванията, те били изпълнени с любов и доброта. Но това не ги предпазило от търкаля­нето. Те били уязвими също като старите ясновидци, ко­ито били изпълнени с болезнена злоба.

Дон Хуан каза, че за съвременните нови ясновидци да бъдат изоставени след цял живот на дисциплина и труд, също както хората, които са нямали и един съдържателен миг в живота си, било непоносимо.

Той каза, че тези нови ясновидци осъзнали, след като отново приели своята традиция, че знанието на старите ясновидци за търкалящата се сила е било пълно; в един момент старите ясновидци заключили, че има на прак­тика две различни страни на една и съща сила. Търкаля­щата страна е свързана изключително с разрушението и смъртта. Кръговата страна пък е това, което поддържа живота и съзнанието, целта и реализацията. Те обаче из­брали да се занимават изключително с търкалящата страна.

- Като се Втренчвали на екипи, новите ясновидци ус­пели да видят разделението между търкалящата и кръ­говата страна - обясни дон Хуан. - Те видели, че двете сили са смесени, но не са едно и също. „Кръговата сила" идва при нас точно преди „търкалящата сила"; те са толкова близко една до друга, че изглеждат една и съща.



Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница