Огънят отвътре Карлос Кастанеда



страница19/19
Дата01.02.2017
Размер3.29 Mb.
Размер3.29 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

- Вземи себе си например. Сега си в състояние на по­вишено съзнание. Каквото и да вършиш в това състоя­ние, не е илюзия; то е толкова реално, колкото и светът, който ще видиш утре в своя ежедневен живот, макар че утре светът, който наблюдаваш сега, няма да съществува. Той съществува само когато събирателната ти точка се премести на точно определено място, на което си сега. Дон Хуан добави, че задачата, пред която се изправят воините, след като завършат своето обучение, е всъщност да съберат едно цяло. В процеса на обучение воините, особено нагуалите-мъже, биват премествани до колкото е възможно повече отделни места. Каза, че в моя случай аз съм се премествал до безчетен брой пози­ции, които ще трябва да събера един ден в едно свър­зано цяло.

- Например, ако успееш да преместиш събирателна­та си гочка на една определена позиция, ще си спомниш коя е онази жена - продължи той със странна усмивка. -Твоята събирателна точка е била на това място стотици пъти. Би трябвало да е много лесно за теб да го събереш.

И сякаш спомнянето ми е зависело от неговия на­мек. В мен започнаха да изплуват някакви смътни спо­мени, нещо като усещания или чувства. Имаше едно чувство за безгранична обич, което сякаш ме притегляше; въздухът беше наситен с най-приятна сладост,-ся­каш някой току-що се е появил зад мен и ме е облял с този аромат. Дори се обърнах. И тогава си спомних. Тя беше Карол, жената-нагуал. Едва вчера бях с нея. Как съм могъл да я забравя?

Преживях един неописуем миг, в който, струва ми се, всички чувства от психологическата ми съкровищни­ца минаха през ума ми. Възможно ли е, питах се аз, да съм се събудил в нейната къща в Тусон в щата Аризона, на 2000 мили оттук? И толкова ли са изолирани един от друг отделните случаи на повишено съзнание, че човек не може да си ги спомни?

Дон Хуан се приближи до мен и сложи ръка на рамото ми. Каза, че знае точно как се чувствам. Неговият благо­детел го прекарал през подобно изживяване. И точно как­то той се опитвал да постъпи с мен сега, така се опитвал и неговият благодетел да постъпи с него - да го утеши с думи. Той оценил усилията на своя благодетел, но се съм­нявал както тогава, така и сега, че има начин да се утеши някой, който осъзнава пътуването на сънуваното тяло.

Сега вече нямах никакви съмнения. Нещо от мен бе пропътувало разстоянието между градовете Оаксака в Мексико и Тусон в щата Аризона. Почувствах странно облекчение, като че ли най-после съм изкупил някаква вина.

През годините, които бях прекарал с дон Хуан, ми се случваше да имам в паметта си пропуски в последова­телността на събитията. Това, че бях с него в Тусон онзи ден, бе един от тези пропуски. Спомнях си, че не можех да се сетя как съм стигнал в Тусон. Не обърнах внима­ние на това, обаче. Сметнах, че пропускът е резултат от заниманията ми с дон Хуан. Той винаги много внимава­ше да не събуди рационалните ми съмнения в състоя­ние на нормално съзнание, но ако съмненията бяха не­избежни, той винаги им даваше едно кратко обясне­ние, като казваше, че естеството на нашите занимания предполага сериозни несъответствия в паметта.

Казах на дон Хуан, че след като онзи ден двамата с него сме се оказали в крайна сметка на едно и също място, аз се питах дали е възможно двама или повече души да се събудят в една и съща позиция на сънуване.



- Разбира се - рече той. - Точно по този начин стари­те толтекски магьосници са заминали в неизвестното на групи. Тръгнали са един след друг. Няма начин да се уз­нае как един човек последва друг. То просто става. Съну­ваното тяло просто го прави. Присъствието на друг сънувач го подтиква да го направи. Онзи ден ти ме дръпна със себе си И аз те последвах, защото исках да съм с теб.

Имах толкова много въпроси да му задам, но всич­ките изглеждаха безсмислени.

- Как е възможно да не си спомнях жената-нагуал? - измънках аз и ме завладя една ужасна мъка и копнеж. Опитвах се да не съм вече тъжен, но изведнъж тъгата ме преряза като болка.

- Ти все още не си я спомняш - рече дон Хуан. -Само когато събирателната ти точка се премести, мо­жеш да си я спомниш. Тя е като фантом за теб, както и ти за нея. Ти си я виждал веднъж докато си бил в нор­мално съзнание, но тя никога не те е виждала, докато е била в състояние на нормално съзнание. За нея ти си та­къв персонаж, какъвто е и тя за теб. С тази разлика, че ти можеш да се събудиш един ден и да събереш всичко. Ти може и да имаш достатъчно време за това, но тя няма. На нея й остава съвсем малко време тук.

Прииска ми се да възразя срещу тази ужасна неспра­ведливост. Приготвих си наум канонада от доводи, но така и не ги изказах. Дон Хуан лъчезарно се усмихваше. Очите му блестяха радостно и дяволито. Имах усещане­то, че очаква изявленията ми, защото той знаеше какво възнамерявам да кажа. И това усещане ме спря, или по-скоро не казах нищо, защото събирателната ми точка от­ново се бе преместила от само себе си. И тогава знаех, че не мога да съжалявам жената-нагуал за това, че няма вре­ме, нито пък мога да се радвам за това, че аз го имам.

Дон Хуан ме четеше като разтворена книга. Той ме подкани да довърша осъзнаването си и да изкажа глас­но причината да не изпитвам съжаление или пък да не се радвам. За момент чувствах, че знам защо. Но после из­губих нишката.

- Възбудата от това да имаш време е равна на въз­будата от това да го нямаш - рече той. - Едно и също е.

- Да изпитваш тъга не е същото като да изпитваш съ­жаление - казах аз. - А аз изпитвам ужасна тъга.

- Кой го е грижа за тъгата? - рече той. - Мисли само за тайните; тайнството е единственото, което има значе­ние. Ние сме живи същества; ще трябва да умрем и да изоставим съзнанието си. Но ако успеем да променим само един нюанс от това, какви ли тайни ни очакват! Какви тайни!
18

РАЗРУШАВАНЕ БАРИЕРАТА НА ВЪЗПРИЯТИЕ

О КЪСНИЯ СЛЕДОБЕД, все още в Оаксака, с дон Хуан спокойно се разхождахме из площада. Като наближих­ме любимата му пейка, хората, които седяха на нея, ста­наха и си тръгнаха. Аз избързах към нея и седнах.

- Вече сме в края на моето обяснение за съзнанието - рече дон Хуан. - И днес ти ще събереш един друг свят съвсем сам и завинаги ще оставиш настрана съмне­нията.

- Не трябва да има никаква грешка в това, което ще направиш. Днес, от благоприятната позиция на повише­ното съзнание, ти ще накараш събирателната си точка да се премести и в един момент ще подредиш излъчва­нията на един друг свят.

- След няколко дни, когато аз и Хенаро се видим с теб на един планински връх, ти ще трябва да извършиш същото, но от неблагоприятната позиция на нормалното съзнание. Ще трябва в миг да подредиш излъчванията на един друг свят; не го ли направиш, ще умреш като обикновен човек, паднал в пропаст.

Дон Хуан имаше предвид един акт, който той ме бе накарал да извърша като последния от неговите уроци за дясната страна: акта на скачане от планински връх в пропаст.

Дон Хуан заяви, че воините приключват своето обу­чение когато са способни да разрушат бариерата на възприятие без чужда помощ, като започнат от нормал­но състояние на съзнанието. Нагуалът завеждал воините до този праг, но успехът бил строго индивидуален. Нагу­алът просто ги изпитвал, като постоянно ги предизвик­вал, за да стъпят на краката си.

- Единствената сила, която може временно да заличи подреждането, е друго подреждане - продължи дон Хуан. - Ти ще трябва да заличиш подреждането, което те принуждава да възприемаш света на ежедневните дела. Като вьзнамериш нова позиция на своята събира­телна точка и вьзнамериш да я задържиш фиксирана там достатъчно дълго, ти ще събереш друг свят и ще се ос­вободиш от този.

- Старите ясновидци до ден-днешен продължават да предизвикват смъртта, като правят точно това - въз­намеряват своите събирателни точки да останат фик­сирани на позиции, които ги поставят в някой от се­демте свята.

- Какво ще стане, ако успея да подредя друг свят? -попитах аз.

- Ще отидеш в него - отвърна той. - Както направи Хенаро една нощ на същото това място, когато ти показ­ваше тайната на подреждането.

- Къде ще бъда, дон Хуан?

- В друг свят, разбира се. Къде другаде?

- А какво ще стане с хората около мен, със сградите, с планините и всичко останало?

- Ще бъдеш разделен от всичко това от същата она­зи бариера, която си разрушил - бариерата на възприя­тието. И точно както ясновидците, които са се погреба­ли, за да предизвикват смъртта, ти няма да си в този свят.

В гърдите ми се разрази битка, като чух тези негови изявления. Една част от мен крещеше, че позицията на дон Хуан е несъстоятелна, докато друга част знаеше с абсолютна сигурност, че той е прав.

Попитах го какво ще стане, ако преместя събирател­ната си точка, когато съм на улицата, сред трафика на Лос Анджелис да речем.

- Лос Анжелис ще изчезне като кълбо дим - отвърна той съвсем сериозно. - Но ти ще останеш.

- Това е тайнството, което се опитвах да ти обясня. Ти си го изживявал, но все още не си го разбрал и днес ще го разбереш.

Дон Хуан каза, че още не мога да използвам тласъка на земята, за да се прехвърля в някой друг голям сноп от излъчвания, но тъй като съм имал наложителна необхо­димост да се преместя, тази необходимост щяла да ми послужи като трамплин.

Дон Хуан погледна към небето. Изпъна ръце над гла­вата си, като че ли бе седял твърде дълго и искаш? да из­тласка физическата умора от тялото си. Нареди ми да изключа вътрешния си диалог и да навляза в състояние на вътрешен покой. После стана и започна да се отдалечава от площада; направи ми знак да го последвам. Тръгна по една безлюдна, странична улица. Това бе съ­щата онази улица, на която Хенаро ми бе демонстрирал подреждането. В момента, в който си спомних това, се озовах редом с дон Хуан на едно място, което вече ми беше добре познато: една пуста долина с жълти дюни, които изглеждаха като от сяра.

Тогава си спомних, че дон Хуан ме бе карал да възп­риемам този свят стотици пъти. Спомних си още, че от­въд пустата долина с дюните има друг свят, който блес­ти с една прекрасна, еднородна чисто бяла светлина.

Когато навлязохме сега с дон Хуан в него, аз усетих, че светлината, която идваше отвсякъде, не беше ободрителна светлина, но пък беше толкова успокояваща, че ми се струваше като свещена.

Доколкото ме обливаше тази свещена светлина, една рационална мисъл експлодира във вътрешния ми покой. Помислих си, че е твърде възможно мистиците и светците да са извършили това пътуване на събирателна­та точка. Да са видели Бог в модела на човека. Да са ви­дели ада в серните дюни. И после да са видели прек­расния рай в прозирната бяла светлина.

Рационалната ми мисъл се изпари почти веднага под атаките на това, което възприемах. Съзнанието ми беше приковано от едно множество форми, фигури на мъже, жени, деца от всички възрасти и други непонятни виде­ния, които блестяха с ослепителна бяла светлина.



Видях дон Хуан, който вървеше до мен и се бе втрен­чил в мен, а не във виденията, но в следващия момент го видях като една сияйна топка, която се носеше във въз­духа на около крачка разстояние от мен. Топката напра­ви едно рязко и стряскащо движение, чрез което се приближи до мен и аз видях вътре в нея.

Дон Хуан движеше своя пламък на съзнанието зара­ди мен. Пламъкът изведнъж заблестя върху четири-пет нишковидни влакна в лявата му страна. Остана фикси­ран там. Цялата ми концентрация беше върху него; нещо бавно ме дърпаше като през тръба и аз видях съю­зниците - три тъмни, дълги, твърди фигури, които леко потрепваха като листа от вятър. Бяха на почти флуоресцентен розов фон. В момента, в който фокусирах погле­да си върху тях, те дойдоха при мен, но не вървейки, плъзгайки се или летейки, а като се придвижваха по ня­какви влакна от белота, които излизаха от мен. Тази бе­лота не беше светлина или пламък, а линии, които изг­леждаха като изтеглени с дебел тебешир. Те се разпад­наха бързо, но не достатъчно бързо. Съюзниците бяха при мен преди линиите да изчезнат.

Наобиколиха ме, като се притискаха о мен. Аз се раздразних и те незабавно се отдръпнаха, сякаш ги бях ударил. Стана ми жал за тях и това мое чувство момен­тално ги притегли обратно. Те отново дойдоха и започна­ха да се търкат о мен. Тогава видях нещо, което бях видял в огледалото в потока. Съюзниците нямаха вътрешна светлина. Нямаха движение в себе си, нямаха живот. И въпреки това, очевидно бяха живи. Бяха едни странни гротескни форми, които приличаха на раздвижени спал­ни чували. Тънката линия в средата на продълговатите им форми ги правеше да изглеждат като че ли са зашити.

Не бяха приятни фигури. Усещането, че са ми абсо­лютно чужди, ме караше да се чувствам неловко, при­теснено. Видях, че трите съюзника се движат, сякаш подскачат нагоре-надолу; имаше някаква слаба светлинка вътре в тях. Светлинката се усили, докато поне в един от съюзниците стана доста ярка.

В момента, в който видях това, бях изправен пред един черен свят. Нямам предвид, че беше тъмно, както е тъмна нощта. По-скоро всичко наоколо ми беше смолисточерно. Погледнах нагоре към небето и не открих никаква светлина. Небето също беше черно и буквално покрито с линии и неправилни кръгове в различни нюа­нси на черното. Небето приличаше на черно парче дър­весина, където шарките са показани релефно.

Погледнах надолу към земята. Тя беше пухкава. Изг­леждаше като направена от късчета агар-агар; тези къс­чета не бяха матови, но не бяха и блестящи. Беше нещо между двете, което никога през живота си не бях виж­дал: черен агар-агар.

После чух гласа на виждането. Той каза, че събира­телната ми точка е събрала един тотален свят чрез други големи снопове от излъчвания: един черен свят.

Исках да попия всяка дума, която чувах; за да напра­вя това, трябваше да разделя концентрацията си. Гласът спря; очите ми отново се фокусираха. Бях с дон Хуан, само на няколко преки от площада.

Незабавно почувствах, че няма никакво време за по­чивка и че ще е безполезно да се отдавам на чувството да бъда шокиран. Събрах цялата си сила и попитах дон Хуан дали съм направил-това, което беше очаквал.

- Направи точно това, което се очакваше от теб - уве­ри ме той. - Хайде да се върнем на площада и да се раз­ходим още веднъж из него, за последен път на този свят.

Не исках да мисля за заминаването на дон Хуан, за­това го попитах за черния свят. Имах някакъв смътен спомен, че съм го виждал и преди.

- Това е светът, който се събира най-лесно - рече той. - И от всичко, което си преживял, само черният свят заслужава внимание. Трва е единственото истинско подреждане на друг голям сноп, което някога си пра­вил. Всичко останало беше странично преместване пок­рай снопа на човека, но все пак в рамките на същия го­лям сноп. Стената от мъгла, долината с жълтите дюни, светът на виденията - всичките са странични подрежда­ния, които събирателните ни точки правят, когато наб­лижат критична позиция.

Докато вървяхме обратно към площада, дон Хуан обясни, че едно от странните свойства на черния свят е, че в него времето не се определя от същите излъчвания, които го определят в нашия свят. Затова ясновидците, които пътуват в черния свят, имат чувството, че са били там цяла вечност, а когато се върнат в нашия свят се оказва, че е минал само един миг.

- Черният свят е страшен свят, защото състарява тя­лото - рече дон Хуан натъртено.

Помолих го да поясни изказването си. Той забави ход и ме погледна. Припомни ми, че Хенаро, с присъщата си директност, се бе опитал веднъж да ми го покаже, когато ми каза, че сме бродили из ада цяла вечност, докато в света, който познаваме, не бе минала и една минута.

Дон Хуан отбеляза, че на младини мисълта за чер­ния свят не излизала от главата му. Веднъж той запитал своя благодетел какво ли би му се случило, ако отиде в него и остане там известно време. Но тъй като неговият благодетел не си падал по обясненията, той просто пото­пил дон Хуан в черния свят и го оставил сам да разбере.

- Силата на нагуала Хулиан беше толкова необикно­вена - продължи дон Хуан, - че ми трябваха дни, за да се върна от този черен свят.

- Искаш да кажеш, че са ти били необходими дни, за да върнеш събирателната си точка в нормалната й по­зиция, нали? - попитах аз.

- Да, това искам да кажа - отвърна той.

Дон Хуан обясни, че за няколкото дни, през които се лутал в черния свят, се бил състарил с десетина години, ако не и повече. Излъчванията вътре в пашкула му изпи­тали напрежението на години самостоятелна борба.

Силвио Мануел бил съвършено друг случай. Нагуалът Хулиан и него потопил в непознатото, но Силвио Мануел събрал друг свят чрез друг комплект от снопове - един свят, в който също нямало излъчвания за време, но кой­то имал обратното въздействие върху ясновидците. Той изчезнал за седем години и въпреки това се чувствал така, сякаш го е нямало само миг.

- Събирането на други светове не е въпрос само на практика, но и на намерение - продължи дон Хуан. - И не е просто упражнение да изскачаш от тези светове, както ако си вързан на ластично въже. Разбираш ли, ясновиде­цът трябва да е дързък. Разрушиш ли веднъж бариерата на възприятие, не е необходимо да се връщаш на също­то място в този свят. Разбираш ли какво имам предвид?

Постепенно започна да ми се изяснява какво искаше да каже. Изпитах почти непреодолимо желание да се разсмея на подобна абсурдна идея, но преди идеята да прерасне в сигурност дон Хуан ми заговори и прекъсна това, което тъкмо щях да запомня.

Той каза, че за воините опасността при събирането на други светове се състои в това, че тези други светове са толкова притегателни, колкото и нашият свят. Силата на подреждането е такава, че откъсне ли се веднъж съ­бирателната точка от нормалната си позиция, тя бива , фиксирана в други позиции, от други подреждания. И воините са изложени на опасността да останат в невъоб­разима самота.

Нахалната рационална част от мен прокоментира, че аз го бях видял в черния свят като сияйна топка. Сле­дователно е възможно да бъдеш там с други хора.

- Само ако тези хора те следват, като местят събира­телната си точка, когато ти местиш своята - отвърна дон Хуан. - Аз преместих моята, за да бъда с теб; иначе щеше да бъдеш там сам със съюзниците.

Спряхме да се разхождаме и дон Хуан каза, че е време да тръгвам.

- Искам да избегнеш всякакви странични премест­вания - рече той - и да отидеш направо в следващия тотален свят: черния свят. След няколко дни ще трябва да направиш същото нещо сам. Тогава няма да имаш време да се мотаеш. Ще трябва да го направиш, за да избегнеш смъртта.

Дон Хуан каза, че разрушаването на бариерата на възприятие е кулминацията на цялата дейност на ясно­видците. От момента, в който тази бариера се разруши, човекът и неговата съдба придобиват друго значение за воините. Поради трансценденталната важност на разру­шаването на тази бариера, новите ясновидци използват акта на разрушаването й като последно изпитание. Из­питанието се състои в това воинът да скочи от планински връх в пропаст, докато е в състояние на нормално съз­нание. Ако при скачането в пропастта воинът не успее да заличи ежедневният свят и да събере друг преди да стигне дъното, умира.

- Това, което ще направиш, е да накараш този свят да изчезне - продължи дон Хуан, - но ти ще останеш до известна степен себе си. Това е последният бастион на съзнанието, този, на който разчитат новите ясновидци. Те знаят, че след като изгорят от съзнание, запазват до известна степен усещането за това, че са себе си.

Той се усмихна и посочи, една улица, която се виж­даше от мястото, където бяхме застанали - улицата, на която Хенаро ми бе показал тайните на подреждането.

- Тази улица, както и всяка друга, води към вечността - рече дон Хуан. - Трябва само да тръгнеш по нея в пъ­лен покой. Време е. Хайде върви! Върви!

Той се обърна и се отдалечи от мен. Хенаро го чака­ше на ъгъла. Той ми махна с ръка, след което ми напра­ви знак да продължавам. Дон Хуан продължаваше да върви без да се обръща. Хенаро тръгна с него. Понечих да ги последвам, но знаех, че не бива. Вместо това тръг­нах в обратната посока. Улицата беше тъмна, усамотена и пуста. Не се отдадох на чувства за неуспех или неспо­собност. Вървях във вътрешен покой. Събирателната ми точка се движеше много бързо. Видях тримата съюзни­ка. Линията в средата им ги правеше да изглеждат ся­каш се усмихват настрани. Почувствах, че се разсей­вам. А после една подобна на вятър сила отнесе света.
ЕПИЛОГ

НЯКОЛКО ДНИ ПО-КЪСНО цялата нагуалска група и всички чираци се събрахме на заобления планински връх, за който ми бе говорил дон Хуан.

Дон Хуан каза, че всеки от чираците вече се е сбогу­вал с останалите и че всички ние сме в такова състояние на съзнанието, което не позволява никаква сантимен­талност. За нас, каза той, съществувало само действие­то. Ние сме били воини в състояние на тотална война.

Всички, с изключение на дон Хуан, Хенаро, Паблито, Нестор и мен, се отдалечиха на известно разстояние от заобления връх, за да дадат възможност на Паблито, Нестор и мен да се съсредоточим и да навлезем в състо­яние на нормално съзнание.

Но преди да го направим, дон Хуан ни хвана за ръце­те и ни разведе по заобления връх.

- След малко вие ще възнамерите придвижването на своите събирателни точки - рече той. - И никой няма да ви помогне. Сега сте сами. Затова трябва да запомни­те, че намерението започва със заповед.

- Старите ясновидци обичали да казват, че ако вои­ните ще имат вътрешен диалог, той трябва да е правил­ния диалог. За старите ясновидци това означавало диа­лог за магьосничеството и увеличаването на тяхната саморефлексия. За новите ясновидци това не означава диалог, а безпристрастно управление на намерението чрез трезви заповеди.

Дон Хуан на няколко пъти повтори, че управлението на намерението започва със заповед към себе си; после тази заповед се повтаря, докато стане заповедта на Оре­ла, след което събирателната точка се премества съот­ветно в мига, в който воините достигнат вътрешен по­кой.

Фактът, че тази маневра е възможна, рече той, е нещо изключително важно за ясновидците - и нови, и стари, но поради диаметрално противоположни причи­ни. Познаването й давало възможност на старите ясно­видци да преместват събирателната си точка на невъоб­разими позиции на сънуване в неизмеримото непознато; за новите ясновидци тя означава отказване да бъдат храна, означава избягване на Орела чрез преместване на събирателната точка на една особена позиция на съну­ване, наречена тотална свобода.

Старите ясновидци открили, обясни дон Хуан, че е възможно да се премести събирателната точка до гра­ницата на познатото и да се държи фиксирана там в със­тояние на първично повишено съзнание. От тази пози­ция те видели възможността бавно да преместят събира­телните си точки за постоянно в други позиции отвъд тази граница - изумителен подвиг, изпълнен с дързост, но не и с трезвост, защото те така и не успели да просле­дят обратно движението на събирателните си точки, или пък може би не са искали.

Дон Хуан каза, че когато хората с авантюристичен дух се изправят пред избора да умрат в есета на обикно­вените дела или да умрат в непознати светове, те неиз­бежно избират второто, и че новите ясновидци, като осъзнали, че техните предшественици просто са смени­ли мястото на своята смърт, започнали да разбират безс­мислието на всичко това: безсмислието да се мъчат да управляват събратята си, безсмислието да събират други светове и преди всичко безсмислието на самомнение­то.

Едно от най-сполучливите решения на новите ясно­видци, каза дон Хуан, било никога да не позволяват на събирателната си точка да се премества за,постоянно на коя да е друга позиция, освен тази на повишеното съз­нание. От тази позиция те всъщност разрешили своята дилема за безсмислието, като разбрали, че изходът не е в това просто да избереш друг свят, в който да умреш, а да избереш тоталното съзнание, тоталната свобода.

Дон Хуан отбеляза, че като избрали тоталната свобо­да, новите ясновидци неволно продължили традицията на своите предшественици и се превърнали в квинте­сенцията на предизвикателите на смъртта.

Новите ясновидци открили, обясни той, че ако съби­рателната точка непрекъснато бива премествана до пределите на непознатото, но винаги връщана в пози­ция в границите на познатото, тогава, щом бъде внезап­но освободена, тя се стрелва като светкавица през це­лия пашкул на човека, подреждайки всички излъчвания в пашкула наведнъж.

- Новите ясновидци изгарят от силата на подрежда­нето — продължи дон Хуан, - от силата на волята, която те са превърнали в силата на намерението чрез един жи­вот на безупречност. Намерението е подреждането на всички кехлибарени излъчвания от съзнание, затова е правилно да са каже, че тоталната свобода означава то­тално съзнание.

- Това ли е, което ще направите всички вие, дон Хуан? - попитах аз.

- Абсолютно сигурно е, че ще го направим, ако има­ме достатъчно енергия - отвърна той. - Свободата е да­рът, който Орелът дава на човека. За жалост, съвсем малко хора разбират, че единственото, от което имаме

нужда, за да приемем такъв великолепен дар, е да има­ме достатъчно енергия.

- А ако това е единственото, от което имаме нужда, тогава на всяка цена трябва да скъпим енергията си.

След това дон Хуан ни премести в състояние на нор­мално съзнание. На мръкване Паблито, Нестор и аз скочихме в пропастта, а дон Хуан и нагуалската група изгоряха от огъня отвътре. Те влязоха в тоталното съзна­ние, защото имаха достатъчно енергия да приемат умо­помрачителния дар от свобода.

Паблито, Нестор и аз не умряхме на дъното на онази клисура - както и останалите чираци, които са скачали преди нас, - защото не го стигнахме; всички ние, под въздействието на такъв грандиозен и непонятен акт като скачането в собствената си смърт, преместихме нашите събирателни точки и събрахме други светове.

Сега знаем, че сме оставени, за да си спомним пови­шеното съзнание и да си възвърнем тоталността. Знаем още, че колкото повече си спомняме, толкова по-силни са въодушевлението и удивлението ни, но така също са по-дълбоки съмненията и душевният ни смут.



Засега сякаш сме оставени само за да се измъчваме от най-предизвикателни въпроси за природата и съдбата на човека, докато настъпи времето, когато ще имаме достатъчно енергия не само да потвърдим всичко, на което ни бе учил дон Хуан, но и сами да приемем дара на Орела.

1 В Далечния изток - вид покрита носилка или стол за пренасяне на път­ници. - Бел. пр.

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата


Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница