Огънят отвътре Карлос Кастанеда



страница3/19
Дата01.02.2017
Размер3.29 Mb.
Размер3.29 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

- Той разпалено ми говореше - продължи дон Хуан - какъв късметлия съм бил, че съм открил дребен тира­нин, който се среща веднъж на милион и то с почти нео­граничена власт. Сметнах, че старецът не е с всичкия си. Минаха години преди напълно да разбера какво е искал да каже.

- Това е една от най-ужасните истории, които някога съм чувал - рекох аз. - Ти наистина ли се върна в онази къща?

- Разбира се, три години по-късно. Моят благодетел се оказа прав. Дребен тиранин като онзи се среща веднъж на милион и не бива да се изпуска.

- А как успя да се върнеш?

- Моят благодетел разработи стратегия на основата на четирите атрибута на войнството - контрола, дисцип­лината, търпението и точността.

Дон Хуан каза, че неговият благодетел, докато му обяснявал какво трябва да направи, за да се възползва от срещата си с онова чудовище, надзирателя, му казал също и кои са, според новите ясновидци, четирите стъп­ки по пътя на знанието. Първата е решението да станеш чирак. След като чираците променят възгледите си за себе си и света, те предприемат втората стъпка и стават воини, което ще рече - същества, способни на най-висша дисциплина и контрол над себе си. Третата стъпка, след като се усвоили търпението и точността, е да станат хора на знанието. Когато хората на знанието се научат да Виждат, те са направили четвъртата стъпка и са стана­ли ясновидци.

Неговият благодетел подчертал обстоятелството, че дон Хуан е бил по пътя на знанието достатъчно дълго, за Да е усвоил един минимум от първите два атрибута -контрола и дисциплината. Дон Хуан наблегна на факта, че и двата споменати атрибута се отнасят към едно вът­решно състояние. Воинът е обърнат към себе си, но не егоистично, а в смисъл, че щателно и постоянно изслед­ва своето „аз".

- По онова време нямах достъп до другите два атри­бута - продължи дон Хуан. - Търпението и точността не са съвсем вътрешно състояние. Те са в царството на чо­века на знанието. Моят благодетел ми ги показа чрез своята стратегия.

- Това означава ли, че сам не би могъл да се изпра­виш срещу дребния тиранин? - попитах аз.

- Сигурен съм, че можех да го направя и сам, макар че едва ли щях да го извърша с такъв усет и радост. Моят благодетел просто се наслаждаваше на този сблъсък, като го насочваше. Идеята да се използва дребен тира­нин служи не само за усъвършенстване духа на воина, но също и за извличане на радост и щастие.

- Как може някой да изпита радост от срещата си с чудовището, което описваш?

- Той е нищо в сравнение с истинските чудовища, пред които са били изправени ясновидците от времето на Конквистата. По всичко личи, че онези ясновидци са се забавлявали до забрава при срещите си с тях. - Те доказали, че и най-върлите тирани могат да доставят наслада, при положение разбира се, че човек е воин.

Дон Хуан обясни, че грешката на обикновения човек при сблъсъците му.с дребни тирани е, че няма страте­гия, към която да прибегне; фаталният недостатък на обикновените хора е, че се вземат много на сериозно; действията и чувствата им, също както при дребните ти­рани, са най-важни за тях. Воините, от друга страна, не само имат добре обмислена стратегия, но са освободе­ни и от бремето на самомнението. Това, което възпира самомнението им, е факта, че са разбрали, че действи­телността е само една интерпретация, която правим. Това знание било решаващото предимство, което нови­те ясновидци имали пред тъпите испанци.

Дон Хуан каза, че се убедил, че може да надвие над­зирателя дори само като използва едно-единствено прозрение, а именно, че дребните тирани се приемат изключително на сериозно, докато воните - не.

И така, следвайки стратегическия план на своя благо­детел, дон Хуан се главил на работа в същата захарна фабрика, както преди. Никой не си спомнял, че някога е работил там; песните идвали в тази захарна фабрика и си отивали без да оставят дори следа.

Според стратегията на неговия благодетел, дон Хуан трябвало да привлече вниманието на онзи, който ще дойде за поредната жертва. Случило се така, че дошла същата жена и също както преди години се спряла на него. Този път дон Хуан бил физически дори по-силен от преди.

Повторила се същата ситуация, но този път стратегия­та изисквала дон Хуан да откаже заплащането на първия надзирател. Човекът не очаквал такава реакция и се слисал. Заплашил дон Хуан, че ще го уволни. Дон Хуан му отвърнал на заплахата, като му казал, че ще отиде напра­во в къщата на господарката и ще говори с нея. Дон Хуан знаел, че жената, която била съпруга на собствени­ка на фабриката, била в неведение относно машинаци­ите на двамата надзиратели. Дон Хуан му казал, че знае къде живее дамата, защото бил работил като секач на захарна тръстика в полята наоколо. Онзи започнат да се пазари и дон Хуан му поискал известна сума пари, за да отиде да работи в господарската къща. Надзирателят отстъпил и му дал няколко банкноти. Дон Хуан прекрас­но знаел, че това е само една хитрост, за да го накара да отиде в господарския дом.

- И отново той лично ме заведе в имението на собст­веника на захарната фабрика - продължи дон Хуан, -който беше заможен човек и или знаеше какво става, но не го беше грижа, или пък му беше толкова безраз­лично, че дори не забелязваше.

- Веднага щом пристигнахме там, аз се втурнах в къ­щата да търся господарката. Намерих я, паднах на коле­не и целунах ръката й, за да й благодаря. Двамата надзи­ратели позеленяха от яд.

- Надзирателят от къщата следваше същата схема, както преди. Но аз вече имах необходимото, за да се справя с него - имах контрол, дисциплина, търпение и точност. Стана така, както бе предвидил моят благоде­тел. Моят контрол ми позволяваше да изпълнявам и най-идиотските му нареждания. Това, което обикновено ни изтощава в подобни ситуации, е износването на нашето самомнение. Всеки, който има дори йота гордост, се разкъсва на части, когато го карат да се чувства нищо­жен.

- Аз с удоволствие изпълнявах всичко, което ми на­редеше. Бял радостен и силен. Не давах пукната пара за гордостта или страха си. Бях там като безупречен воин. Да настройваш духа си, когато някой те тъпче, се нари­ча контрол.

Дон Хуан обясни, че стратегията на неговия благодетел изисквала вместо да се съжалява, както преди, вед­нага да се заеме да изучава поведението на своя мъчител, да научи в какво е силата му и кой са слабите му места.

Той открил, че силата на надзирателя се състои в на­силническата му същност и дързост. Той бил прострелял дон Хуан посред бял ден и пред очите на множество свидетели. Голямата му слабост била, че харесвал рабо­тата си и не искал да се излага на опасността да я загуби. При никакви обстоятелства не би рискувал да убие дон Хуан денем на територията на.къщата. Другата му сла­бост била неговото семейство. Имал жена и деца, които живеели в една колиба близо до къщата.

- Да събереш цялата тази информация, докато те пребиват като куче, се нарича дисциплина - рече дон Хуан. - Човекът си беше жив сатана. Нямаше дори една положителна страна. Според новите ясновидци идеал­ният дребен тиранин няма никакво компенсиращо ка­чество.

Дон Хуан каза, че другите два атрибута на войнство­то — търпението и точността, които той все още нямал, били автоматично включени в стратегията на неговия благодетел. Търпението означава да чакаш спокойно -без избързване, без притеснение; едно просто и радост­но очакване на това, което има да се случи.

- Търпях унижения ежедневно - продължи дон Хуан, - понякога дори плачейки под камшика на надзи­рателя. И въпреки това бях щастлив. Стратегията на моя благодетел бе това, което ми помагаше да живея ден след ден без да намразвам този груб човек. Бях воин. Знаех, че чакам и знаех какво чакам. Точно в това се състои великата радост на войнството.

Той добави, че стратегията на неговия благодетел изисквала систематично да се дразни човека, като се из­ползва защитата на по-високостоящата инстанция, точно както били постъпвали ясновидците от новия цикъл по време на Конквистата, като използвали за щит като­лическата църква. Някой прост свещеник понякога се оказвал по-влиятелен от благородника.

Щитът на дон Хуан била дамата, която го била взела на работа. Винаги когато я видел, той падал на колене пред нея и я наричал светица. Дори я помолил да му даде медальон с образа на своя светец-покровител, за да може да му се моли за нейното здраве и благополу­чие.

- И тя ми даде един - продължи дон Хуан, - при кое­то надзирателят излезе от кожата си, а когато накарах и слугите да се молят нощем, едва не получи инфаркт. Мисля, че тогава реши да ме убие. Не можеше да ме остави повече да му се качвам на главата.

- Като противодействие аз включих в молитвите си всички слуги в къщата. Дамата смяташе, че имам залож­бите да стана много набожен човек.

- Вече не можех да спя спокойно, нито пък да спя в леглото си. Всяка нощ се качвах на покрива. Оттам на два пътя видях как онзи ме търси посред нощ с намере­ние да ме убие.

- Всеки ден ме пращаше в конюшните с надеждата, че конете ще ме стъпчат, но аз си бях направил в единия ъгъл преграда от здрави дъски, зад която се криех. Онзи въобще не знаеше, защото му се повдигаше от конете -още една негова слабост, която в последствие се оказа фатална за него.

Дон Хуан каза, че точността е качеството, определя­що кога да се отприщи всичко онова, което е било за­държано. Контролът, дисциплината и търпението са като дига, зад която се събира всичко, а точността е нейния шлюз.

Онзи надзирател познавал единствено насилието и го използвал да тероризира околните. Ако насилието му бъдело неутрализирано, той щял да се окаже почти без­помощен. Дон Хуан знаел, че надзирателят няма да пос­мее да го убие пред къщата, затова, един ден, в присъс­твието на другите работници, но и на дамата също, дон Хуан го обидил. Нарекъл го страхливец, който се бои до смърт от жената на господаря.

Според стратегията на неговия благодетел, дон Хуан трябвало да е нащрек и да издебне подобен момент, за да си разменят ролите с дребния тиранин. Неочаквани­те неща винаги стават така. Най-презреният роб извед­нъж започва да се присмива на тиранина, дразни го, прави го за смях пред високопоставен свидетел, а после побягва, без да даде време на тиранина да се опомни и да му отмъсти.

- Миг по-късно онзи побесня от ярост - продължи дон Хуан, - но аз вече почтително коленичех в нозете на господарката.

Дон Хуан каза, че когато дамата се прибрала в къща­та, надзирателят и другарите му го повикали зад къщата уж за да свърши някаква работа. Човекът бил целият по­белял от гняв. По тона му дон Хуан разбрал какви са всъщност истинските му намерения. Той се престорил, че се съгласява, но вместо да тръгне към задната част на къщата, той хукнал към конюшните. Вярвал, че конете ще вдигнат такава тупурдия, че господарите ще излязат да видят какво става. Знаел, че надзирателят няма да посмее да го застреля, защото би било твърде шумно, а страхът му да не загуби работата си бил достатъчно си­лен. Дон Хуан знаел също, че онзи за нищо на света не би влязъл при конете, т.е. освен ако не е на себе си от ярост.

- Скочих в бокса на най-буйния жребец - продължи дон Хуан, - а дребният тиранин, обезумял от ярост, из­вади ножа си и влетя след мен. Аз веднага се скрих зад преградата си. Конят го ритна веднъж и всичко свърши.

- Бях прекарал шест месеца в къщата и през цялото това време бях упражнявал четирите атрибута на войнс­твото. Благодарение на тях бях успял. Нито веднъж не изпаднах в самосъжаление, нито пък съм плакал от без­силие. Бях радостен и спокоен. Моят контрол и дисцип­лина бяха силни както винаги, а освен това лично се бях убедил какво могат да направят за безупречния воин търпението и точността. При това нито веднъж не бях пожелал смъртта на този човек.

- Моят благодетел ми обясни нещо много интерес­но. Търпението означава воинът да задържа чрез духа си нещо, за което знае, че справедливо се полага. Това не означава, че воинът обикаля насам-натам докато замис­ля на кого да напакости или с кого има стари сметки за уреждане. Търпението е нещо независимо. Стига вои­нът да има контрол, дисциплина и точност, търпението осигурява всеки да си получи заслуженото.

- А случва ли се понякога дребните тирани да побе­дят и да унищожат воина, който се е изправил срещу тях? - попитах аз.

- Разбира се. В началото на Конквистата, например, воините са мрели като мухи. Тогава_редиците им доста оредели. По онова време дребните тирани убивали на­ред, просто по прищявка. Но именно в условията на това насилие ясновидците достигнали своето съвършен­ство.

Дон Хуан каза, че тогава било времето, когато оцеле­лите ясновидци напрягали силите си до краен предел, за да намерят нов път.

- Новите ясновидци използвали дребните тирани -продължи дон Хуан, като ме гледаше втренчено - не само за да се освободят от своето самомнение, но и за да осъществяват доста сложната маневра да излязат от този свят. Ще разбереш тази маневра в процеса на раз­говорите ни за владеенето на съзнанието.

Обясних на дон Хуан, че това, което исках да знам, е дали сега, в наше време, дребните тирани, които той бе нарекъл „нищожни тиранчета", могат да победят някой воин.

- По всяко време - отвърна той. - Но последиците не са така страшни, както в далечното минало. От само себе си се разбира, че днес воините винаги имат въз­можността да се оттеглят, да се възстановят и да се вър­нат по-късно. Но този проблем има и една друга страна. Да те победи „нищожно дребно тиранче" не е смърто­носно, но е опустошително. Нивото на смъртност, об­разно казано, е почти също толкова високо. Под това имам предвид, че воините, които са отстъпили пред „ни­щожното дребно тиранче", биват унищожени от собст­веното си чувство за провал и безполезност. Това е за мен високо ниво на смъртност.

- А какво означава да бъдеш победен?

- Всеки, който мине на страната на дребния тира­нин, е победен. Да действаш, воден от гняв, да си без контрол и дисциплина, да нямаш търпение означава да си победен.

- А какво става с победените воини?

- Или се прегрупират, или изоставят търсенето на знание и влизат в редиците на дребните тирани за цял живот.
3

ИЗЛЪЧВАНИЯТА НА ОРЕАА

НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН двамата с дон Хуан излязохме да се разходим по шосето за Оаксака. Беше два часа след обяд и по него нямаше никакво движение.

Както си вървяхме бавно и спокойно, дон Хуан извед­нъж заговори. Каза, че разговорът ни за дребните тирани бил просто едно въведение към темата за съзнанието. Аз вметнах, че този разговор ми е открил нов ъгъл на вижда­не. Той ме помоли да обясня какво имам предвид.

Казах му, че то е свързано с един спор относно ин­дианците яки, който бяхме водили с него преди годи­ни. Преподавайки ми своите уроци за дясната страна, дон Хуан се бе опитал да ми обясни, че има известни предимства, които яките могат да извлекат от факта, че са потискани. Тогава разпалено бях отвърнал, че мизер­ните условия, при които те живеят, не биха могли да имат каквито и да са предимства. Бях му казал още, че не разбирам как е възможно, след като той самият е яки, да не се възпротиви срещу такава явна несправед­ливост.

Той ме бе изслушал внимателно и когато бях сигу­рен, че ще започне да защитава своето гледище, той се съгласи, че условията, при които живеят индианците яки, са действително мизерни. Но той посочи, че е безс­мислено да разглеждаме само яките, когато условията на живот на човека изобщо са потресаващи.

- Не съжалявай само бедните яки - бе казал той. -Съжалявай цялото човечество. А за индианците яки мога да кажа дори, че теса едни от щастливците, защото, би­дейки потискани, някои от тях могат да излязат накрая победители. Докато потисниците, дребните тирани, ко­ито ги тъпчат, нямат ни най-малък шанс за това.

Веднага му бях отвърнал с поток от лозунги. Въобще не бях го разбрал. Тогава той отново се опита да ми обясни схващането за дребните тирани, но цялата идея ми убягна. Едва сега всичко си идваше на мястото.

- Още нищо не си е дошло на мястото - рече той, смеейки се на това, което му бях казал. - Утре, когато ще си в нормално състояние на съзнанието, дори няма да си спомняш това, което си осъзнал сега.

Почувствах се безкрайно потиснат, защото знаех, че е прав.

- С теб ще стане същото, което се случи и с мен -продължи той. - Моят благодетел, нагуалът Хулиан, нап­рави така, че в състояние на повишено съзнание да осъзная това, което ти сам осъзна за дребните тирани. И като резултат, в ежедневния си живот аз промених мне­нието си за много неща, без да знам защо.

- Аз цял живот съм бил потискан и бях натрупал наи­стина огромна злоба към моите потисници. Представи си колко се изненадах, когато се улових, че търся компа­нията на дребни тирани. Помислих, че съм превъртял.



Стигнахме до едно място, където встрани от пътя имаше няколко огромни молоза, полузарити от стари срутвания; дон Хуан се запъти към тях и седна на една плоска скала. Направи ми знак да седна срещу него и без повече встъпления започна своите обяснения за вла­деенето на съзнанието.

48, 49


Каза, че имало една поредица от истини за съзнание­то, които старите и новите ясновидци открили, и че тези истини били подредени в специфична последовател­ност с цел да се улесни възприемането им.

Той обясни, че владеенето на съзнанието се състояло в усвояването на цялата поредица от тези истини. Пър­вата истина била, каза той, че близостта ни със света, който възприемаме, ни принуждава да вярваме, че ни заобикалят предмети, които съществуват самостоятелно като такива точно така, както ги възприемаме, докато всъщност няма свят от предмети, а една вселена от из­лъчванията на Орела.

След това ми каза, че преди да обясни за излъчвани­ята на Орела, ще трябва първо да ми разкаже за позна­тото, непознатото и непознаваемото. Повечето от ис­тините за съзнанието били открити от старите ясновид­ци, каза той. Но подредбата им била дело на новите ясновидци. А без нея тези истини били почти неразби­раеми.

Той каза, че голямата грешка на древните ясновидци била, че са пренебрегнали подреждането. Фатална пос­ледица от тази грешка била предположението им, че не­познатото и непознаваемото са едно и също нещо. От новите ясновидци зависело да поправят тази грешка, Те разграничили понятията и дефинирали непознатото като нещо, което е скрито от човека, вероятно забулено от ужасяващ контекст, но въпреки всичко в обсега на чо­века. В даден момент непознатото става познато. Не­познаваемото, от друга страна, е неописуемо, невъоб­разимо, неподлежащо на осъзнаване. То е нещо, което ние никога няма да опознаем, но въпреки това го има -поразително и същевременно ужасяващо в своята необятност.

- Как различават ясновидците двете неща? - попитах аз.

- Има едно просто практическо правило - отвърна дон Хуан. - Изправен пред непознатото, човек се дър­жи смело и дръзко. Непознатото има това свойство да ни дава надежда и щастие. Човек се чувства силен, въо­душевен. Дори страховете, които поражда, ни изпълват някак с чувство на удовлетворение. Новите ясновидци видели, че човек е в най-доброто си състояние, когато е изправен пред лицето на непознатото.

Дон Хуан каза, че винаги когато нещо, взимано за не­познато, се оказва, че принадлежи към непознаваемото, резултатите са катастрофални. Ясновидците се чувстват опустошени, объркани. Завладява ги едно ужасно чувс­тво на потиснатост. Тялото им губи своя тонус, а непоз­наваемото в никакъв случай не изпълва с енергия. То не е в обсега на човека, следователно човек не бива да му се натрапва било то от глупост или с взети предпазни мерки. Новите ясновидци осъзнали, че трябва да са го­тови да платят неимоверна цена и за най-слабото съпри­косновение с него.

Дон Хуан обясни, че новите ясновидци трябвало да преодолеят огромните бариери на традицията. По вре­мето, когато започнал новият цикъл, никой от тях не знаел със сигурност кои процедури от огромното им наследство са правилни и кои не са. Очевидно древните ясновидци били сбъркали в нещо, но новите ясновидци не знаели в какво. И те тръгнали от предположението,, че всичко, което са вършели предшествениците им, е погрешно. Древните ясновидци били майстори на до­гадките. Предположили например, че тяхната изкусност във виждането е защита. Смятали, че били недосегаеми или поне докато нашествениците не ги смазали и не из­били повечето от тях по най-жесток начин. Древните яс­новидци нямали на практика никаква защита, въпреки абсолютната им увереност, че са неуязвими.

Новите ясновидци не си губили времето да мислят къде е грешката, а направо започнали да картографират непознатото, за да го отделят от непознаваемото.

- Как са картографирали непознатото, дон Хуан? -попитах аз.

- Чрез контролираната употреба на виждането- от­върна той.

Поясних, че като задавам този въпрос, имам предвид какво ще рече „картографиране на непознатото".

Той отвърна, че картографиране на непознатото оз­начава да се направи то достъпно за нашето възприя­тие. Чрез системно практикуване на виждането новите ясновидци открили, че непознатото и познатото са всъщност на равна нога, защото и двете са в обсега на човешкото възприятие. И ясновидците, на практика, могат в даден момент да изоставят познатото и да нав­лязат в непознатото.

Всичко, което надвишава способностите ни да възп­риемаме, принадлежи към непознаваемото.

А различаването му от познаваемото е от решаващо значение. Объркването на двете поставя ясновидците в крайно опасно положение при всеки сблъсък с непозна­ваемото.

- Когато се случило това на древните ясновидци - продължи дон Хуан, - те помислили, че процедурите им нещо са се объркали. Въобще не им минало през ума, че повечето от това, което е там, навън, надвишава спо­собностите ни за разбиране. Това било ужасна грешка от тяхна страна, за която платили скъпо.

- Какво се е случило, след като било осъзнато различи­ето между непознатото и непознаваемото? - попитах аз.

- Започнал новият цикъл - отвърна той. - Това разли­чие е границата, която разделя старите от новите ясно­видци. Всичко, направено от новите ясновидци, произ­лиза от разбирането на това различие.

Дон Хуан каза, че виждането бил решаващия елемент както за разрушаването на света на древните ясно­видци, така и за създаването на новото гледище. Имен­но чрез виждане новите ясновидци открили някои неос­порими факти, които използвали, за да достигнат до оп­ределени заключения за естеството на човека и света.

Тези заключения, които положили началото на новия цикъл, били истините за съзнанието, които той се бе заел да ми обяснява.

Дон Хуан ми предложи да го придружа до центъра на града и да се разходим из площада. Докато вървяхме натам, разговаряхме за машини и фини инструменти. Той каза, че инструментите са продължение на сетивата ни, а аз възразих, че има инструменти, които не влизат в тази категория, защото изпълняват функции, които ние физиологически сме неспособни да извършваме.

- Сетивата ни са способни на всичко - заяви той.

- Веднага мога да ти кажа, че има уреди, които ула­вят радиовълни от космоса - не отстъпвах аз. - Сетивата ни не могат да улавят радиовълни.

- Не съм на същото мнение - рече той. - Смятам, че сетивата ни могат да улавят всичко, което ни заобикаля.

- А какво ще кажеш за ултразвуците? - настоях аз. -Ние нямаме необходимите органи, за да ги чуваме.

- Ясновидците са убедени, че ние сме разработили съвсем малка част от себе си - отвърна той.

За известно време потъна в мисли, като че ли се опит­ваше да реши какво да каже. После се усмихна.

- Първата истина за съзнанието, както вече ти казах -започна той, - е, че светът всъщност не е това, за което го мислим. Ние смятаме, че той е свят от предмети, а не е.

Той се спря за миг, като че ли да прецени ефекта от думите си. Казах му, че съм съгласен с неговата поста­новка, защото всичко може да се сведе до това да се разглежда като енергийно поле. Той отвърна, че просто интуитивно налучквам една от истините и че да я открия не означава да потвърждавам валидността й. Не го инте­ресувало дали съм съгласен или не, каза той, а дали ще се опитам да разбера какво означава тази истина.

- Не можеш да видиш енергийните полета - продъл­жи той. - Поне не като обикновен човек. А ако можеше да ги видиш, щеше да си ясновидец и ти щеше да обяс­няваш истините за съзнанието, а не на теб да ти ги обяс­няват. Разбираш ли какво искам да кажа?



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница