Огънят отвътре Карлос Кастанеда



страница4/19
Дата01.02.2017
Размер3.29 Mb.
Размер3.29 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

Той продължи, като каза, че заключенията, достигна­ти чрез разсъждения, са имали много малко или никакво влияние при променяне курса на живота ни. Оттук и множеството примери на хора, които имат най-ясните убеждения и въпреки това непрестанно действат корен-.но противоположно на тях, като единственото обясне­ние, което имат за своето поведение, е схващането, че да се греши е човешко.

- Първата истина е, че светът е такъв, какъвто изглеж­да, и все пак не е - продължи дон Хуан. - Той не е тол­кова солиден и реален, колкото нашето възприятие е накарано да вярва, че е, но не е и мираж. Светът не е илюзия, както се твърди; той е реален, от една страна, и нереален, от друга. Обърни внимание на това, защото то трябва да се разбере, а не просто да се приеме. Ние възприемаме. Това е неоспорим факт. Но това, което възприемаме, не е факт от същото естество, защото ние се научаваме какво да възприемаме.

- Нещо там, отвън, въздейства на сетивата ни. Тази е реалната част. Нереалното е това, което нашите сетива ни казват, че е там. Да вземем една планина например. Нашите сетива ни казват, че това е предмет. Той има размери, цвят, форма. Дори различаваме видове плани­ни, в което няма нищо погрешно. Грешката ни е прос­то, че никога не ни е хрумвало, че сетивата ни играят само повърхностна роля. Сетивата ни възприемат по даден начин, защото една специфична черта на съзнание­то ни ги кара да го правят по този начин.

Отново започнах да изразявам съгласието си с него, но не защото го исках, тъй като не бях схванал съвсем идеята му, а по-скоро като реакция на неловкото поло­жение, в което иначе щях да изпадна. Той ме спря.

- Използвах термина „светът" - продължи дон Хуан, - за да означа всичко, което ни заобикаля. Разполагам и с по-добър термин разбира се, но той ще е твърде непо­нятен за теб. Ясновидците твърдят, че нашето съзнание е единствения фактор, поради който смятаме, че светът там, отвън, е съставен от предмети. Но това, което в действителност е там, са излъчванията на Орела - флуи­дни, постоянно в движение и все пак непроменени, вечни.

Той ме спря с ръка точно в мига, когато понечих да го попитам какво представляват излъчванията на Орела. Обясни, че едно от най-драматичните наследства, което старите ясновидци са ни оставили, било тяхното откри­тие, че всички живи същества съществуват, за да развиват съзнанието си. Дон Хуан го нарече колосално откритие.

С полусериозен тон ме попита дали някога съм чувал по-добър отговор на въпроса, който човечеството си за­дава от край време, а именно - какъв е смисълът на на­шето съществуване. Веднага заех отбранителна позиция и изтъкнах, че този въпрос е безсмислен, тъй като не може да има логически отговор. Казах също, че ако трябва да разискваме по тази тема, ще се наложи да го­ворим за религиозни убеждения и ще сведем всичко до вярата.

- Старите ясновидци са на друго мнение за вярата -рече той. - Те не са били толкова практични, колкото новите ясновидци, но все пак са били достатъчно прак­тични да знаят какво виждат. Това, което се опитвах да ти покажа чрез този въпрос, дето така те обезпокои, е, че само с разсъждения не може да се стигне до отгово­ра на въпроса за смисъла на нашето съществуване. При всеки опит да се направи това, отговорът се превръща във въпрос на вярвания. Старите ясновидци тръгнали по друг път и действително открили отговор, който включва не само вярата.

Дон Хуан каза, че старите ясновидци, излагайки се на невероятни опасности, действително видели неописуе­мата сила, която е източникът на всички живи същества. Нарекли я Орелът, защото в няколкото зървания, на ко­ито едва могли да издържат, те я видели като нещо напо­добяващо черно-бял орел с безгранични размери.

Те видели, че именно Орелът дарява съзнание. Оре­лът създава живите същества, за да живеят те и обогатя­ват съзнанието, което той им е дал с живота. Те видели още, че Орелът е този, който поглъща същото това обо­гатено съзнание, след като накара живите същества да го изоставят в момента на смъртта си.

- За старите ясновидци - продължи дон Хуан - твър­дението, че смисълът на нашето съществуване е да раз­виваме съзнанието си, не е въпрос на вяра или умозаключения. Те са видели, че е така.

- Те видели, че съзнанието на живите същества ги на­пуска в момента на смъртта им и се понася, подобно на сияйно валмо памук, право към клюна на Орела, за да бъде погълнато. За старите ясновидци това било доказа­телството, че живите същества живеят само за да обога­тяват съзнанието си, което е храната на Орела.

Дон Хуан прекъсна за известно време обясненията си, защото му се налагаше да замине някъде по работа. Нестор го откара до Оаксака. Докато ги изпращах, аз си спомних, че в началото на общуването ми с дон Хуан, всеки път когато станеше дума за пътуване по работа, аз смятах, че той просто използва това като евфемизъм за нещо друго. Накрая обаче разбрах, че не е така. Винаги когато му предстоеше такова пътуване, той обличаше един от многото си безупречно ушити костюми с жилет­ка и заприличваше на всичко друго, но не и на стария индианец, когото познавах. Бях му споменал веднъж колко съвършена е метаморфозата му.

- Нагуалът е човек достатъчно гъвкав, за да бъде всичко - ми бе отвърнал той. - Да си нагуал, наред с всичко останало, означава да няма какво да защитаваш. Запомни това - ще се връщаме към него не веднъж.

И ние многократно се бяхме връщали към него по всеки възможен начин; той наистина, изглежда, нямаше какво да защитава, но по време на отсъствието му в Оаксака в мен се прокрадна една сянка на съмнение. Изведнъж разбрах, че нагуалът има все пак едно нещо, което да защитава - описанието на Орела и делата му изискваха, според мен, гореща защита.

Опитах се да поставя този въпрос пред някои от дру­гарите на дон Хуан, но те винаги го избягваха. Казаха ми, че съм под карантина за този вид беседи, докато дон Хуан не завърши обясненията си.

Веднага след като той. се върна, двамата седнахме да разговаряме и аз го попитах за това.

- Тези истини не са нещо, което да защитаваш горе­що - отвърна той. - Ако смяташ, че се опитвам да ги за­щитавам, грешиш. Тези истини са събрани, за да носят наслада и просветление на воините, а не да събуждат някакви собственически чувства. Когато ти казах, че на­гуалът няма какво да защитава, имах предвид, че наред с другите неща, нагуалът не е завладян от нищо.

Казах на дон Хуан, че не мога да следвам уроците му, защото ме е завладяло описанието на Орела и дела­та му. На няколко пъти отбелязвах страховитостта на по­добна идея.

- Това не е просто идея - рече той. - Това е факт. И то доста страшен, ако питаш мен. Новите ясновидци не са си играли просто с идеи.

- Но що за сила е Орелът?

- Не знам как да ти отговоря. Орелът е толкова реа­лен, колкото са гравитацията и времето за теб, и същев­ременно точно толкова абстрактен и непонятен.

- Чакай малко, дон Хуан. Това наистина са абстракт­ни понятия, но те се отнасят за действителни явления, които могат да се докажат. Цели науки се занимават с това.

- Орелът и неговите излъчвания са също толкова до­казуеми - сопна се дон Хуан. - А науката на новите яс­новидци се занимава точно с това.

Помолих го да ми обясни какво представляват излъч­ванията на Орела.

Той каза, че излъчванията на Орела са едно неотмен­но, самостойно нещо, което обхваща всичко съществу­ващо - познаваемото и непознаваемото.

- Няма начин да се опише с думи какво всъщност представляват излъчванията на Орела - продължи дон Хуан. - Ясновидецът трябва да ги види.

- А ти самият виждал ли си ги, дон Хуан?

- Разбира се, че съм ги виждал, но въпреки това не мога да ти кажа какво представляват. Те са едно присъс­твие, почти като някакъв вид маса, едно налягане, от ко­ето се замайваш. Човек може само да ги зърне, също както може само да зърне и самия Орел.

- Би ли казал, дон Хуан, че Орелът е източника на из­лъчванията?

- От само себе си се разбира, че Орелът е източника на излъчванията.

- Имах предвид дали и визуално е така.

- При Орела няма нищо визуално. Ясновидецът усе­ща Орела с цялото си тяло. Има нещо във всички нас, което може да направи така, че да наблюдаваме с цялото си тяло. Ясновидците обясняват виждането на Орела съвсем просто: тъй като човек е съставен от излъчвания­та на Орела, той просто трябва да се върне към състав­ните си части. Проблемът се поражда от съзнанието му; именно съзнанието на човека е това, което се заплита и обърква. В критичния момент, когато излъчванията трябва просто да признаят и приемат себе си, човешко­то съзнание е принудено да интерпретира. В резултат се получава видението на Орела и излъчванията му. Но всъщност няма Орел и няма излъчвания. Има нещо, ко­ето никое живо същество не може да схване.

Попитах го дали източникът на излъчванията е бил на­речен Орел, защото орлите по принцип имат важни ка­чества.

- Това е просто един случай, когато нещо непознава­емо смътно напомня нещо познато - отвърна той. - По­ради това има някои опити да се припишат на орлите качества, които те не притежават. Но това е често явле­ние, когато впечатлителни хора се научат да вършат неща, които изискват огромна трезвост. Ясновидци има всякакви.

- Да не би да искаш да кажеш, че има различни ви­дове ясновидци?

- Не. Искам да кажа, че има множество малоумници, които стават ясновидци. Ясновидците са хора, пълни със слабости, или по-скоро хората, пълни със слабости, са способни да станат ясновидци. Точно както жалки хора стават превъзходни учени.

- Характерно за жалките ясновидци е, че те са склон­ни да забравят чудото на света. Те се главозамайват от факта, че виждат и започват да вярват, че единствено собствената им гениалност е от значение. Ясновидецът трябва да е образец във всяко едно отношение, за да може да преодолее почти непобедимата небрежност, характерна за хората. По-важно дори от самото виждане е какво правят ясновидците с това, което видят.



- Какво искаш да кажеш, дон Хуан?

- Погледни какво са направили с нас шепа ясновид­ци. Не можем да се отърсим от тяхното видение на ня­какъв Орел, който управлява и ни поглъща в момента на нашата смърт.

Дон Хуан каза, че определено имало неточност в тази версия и че лично на него не му допадала идеята за нещо, което ни поглъща. Според него, много по-точно било да се каже, че има една сила, която привлича съз­нанието ни, както магнитът привлича металните струж­ки. В момента на умирането цялото ни същество се раз­пада под притеглянето на тази огромна сила.

Той смяташе, че да се представя това събитие като Орел, който ни поглъща, е просто гротескно, защото това превръща един неописуем акт в нещо толкова обикновено като яденето.

- Аз съм един съвсем обикновен човек - рекох аз. -Описанието на Орела, който ни поглъща, имаше огром­но въздействие върху мен.

- Истинското въздействие не може да се определи, докато сам не го видиш - отвърна той. - Но не трябва да забравяш, че недостатъците ни остават с нас дори след като станем ясновидци. Така че, когато видиш тази сила, може и да се съгласиш с небрежните ясновидци, които са я нарекли Орел, както аз самият направих. А може пък да не се съгласиш. Може да устоиш на изкушението да приписваш-човешки качества на непонятното и действително да му измислиш ново, вероятно по-точно име.

- Ясновидците, които виждат излъчванията на Оре­ла, често ги наричат заповеди - рече дон Хуан. - Аз също бих ги наричал заповеди, ако не бях свикнал да ги наричам излъчвания. А това стана като реакция на пред­почитанията на моя благодетел; за него те бяха заповеди. Сметнах, че този термин отговаря повече на негова­та силна личност, отколкото на моята. Аз исках да е нещо безлично. „Заповеди" ми звучеше твърде човеш­ко, но това са те всъщност - заповеди.

Дон Хуан каза, че да виждаш излъчванията на Орела, е все едно да си играеш с огъня. Новите ясновидци ско­ро разбрали огромните трудности на този процес и едва след големи мъки в опитите си да картографират непоз­натото и да го разграничат от непознаваемото те осъзна­ли, че всичко е направено от излъчванията на Орела. Само една малка част от тези излъчвания е в обсега на човешкото съзнание, а и тази малка част е допълнител­но ограничена и сведена до дребна частица от наслое­нията на ежедневния ни живот. Тази дребна частица от излъчванията на Орела е познатото; малката част в по­тенциалния обсег на човешкото съзнание е непознато­то, а неизчислимият остатък е непознаваемото.

Той продължи, като каза, че новите ясновидци, би­дейки прагматици, веднага усетили непреодолимата сила на излъчванията. Те осъзнали, че всички живи твари са принудени да използват излъчванията на Орела без някога да разберат какво представляват те. Осъзнали още, че организмите са устроени така, че да улавят известен диапазон от тези излъчвания и че всеки вид си има строго определен диапазон. Излъчванията упраж­няват огромен натиск върху организмите и чрез този на­тиск организмите изграждат света, който възприемат.

- В нашия случай - рече дон Хуан - ние, като човеш­ки същества, използваме тези излъчвания и ги интерпре­тираме като реалност. Но това, което човекът долавя, е такава малка част от излъчванията на Орела, че е просто смешно да придаваме такова голямо значение на възп­риятията си, и въпреки това за нас е невъзможно да ги пренебрегнем. Новите ясновидци открили това по мъ­чителен начин - след доста опасна игра с огъня.

Дон Хуан седеше на обичайното си място в широка­та стая. В нея обикновено нямаше мебели - хората ся­даха върху рогозки по пода, но Карол, жената-нагуал, бе съумяла да я обзаведе с много удобни кресла за сеанси­те, когато с нея двамата се редувахме да му четем прои­зведения на испанскоговорящи поети.

- Искам много да внимаваш в това, което правим -рече дон Хуан, веднага щом седнах. - Беседваме върху владеенето на съзнанието. Истините, които обсъждаме, са принципите на това владеене.

Той добави, че в уроците си за дясната страна е де­монстрирал тези принципи на нормалното ми съзнание с помощта на един от своите другари-ясновидци - Хенаро - и че Хенаро си е поиграл със съзнанието ми с всичкия си хумор и непочтителност, характерни за но­вите ясновидци.

- Хенаро би трябвало да ти обяснява за Орела -рече той, - само дето неговите версии са твърде непоч­тителни. Той смята, че ясновидците, които са нарекли тази сила Орел, или са били много глупави, или са си направили огромна шега, защото орлите не само снасят яйца, но и серат лайна.

Дон Хуан се разсмя и каза, че намира коментарите на Хенаро толкова уместни, че не могъл да се въздържи. После добави, че ако трябвало новите ясновидци да ха­рактеризират Орела, описанието положително щяло да бъде направено полу на шега.

Споделих с дон Хуан, че на един етап приех Орела като поетичен образ и като такъв ми хареса, но на друг етап го бях приел буквално и това ме ужаси.

- Една от най-великите сили в живота на воините е страхът - отвърна той. - Той ги пришпорва да учат.

Припомни ми, че описанието на Орела е направено от древните ясновидци. Новите ясновидци приключили с описанията, сравненията и каквито и да било догадки.

Те искали да достигнат направо до източника на нещата и затова се излагали на безгранични опасности, за да се доберат до него. И действително бодели излъчванията на Орела, но никога не се месили в описанието на Орела. Чувствали, че виждането на Орела отнема твърде много енергия и че древните ясновидци вече били платили скъпо за своите бегли надзъртания в непознаваемото.

- А за какво им е било на старите ясновидци да опис­ват Орела? - попитах аз.

- Имали са нужда от поне минимален набор от ха­рактеристики на непознаваемото за целите на обучени­ето - отвърна той. - Решили са си проблема с едно бег­ло описание на силата, която управлява всичко същест­вуващо, но не и на излъчванията й, защото излъчванията въобще не могат да се характеризират с езика на срав­ненията. Отделни ясновидци могат да изпитват желание да охарактеризират дадени излъчвания, но това ще си останат лични описания. С други думи, няма подходяща версия за излъчванията, както има за Орела.

- Новите ясновидци, изглежда, боравят с доста абст­рактни понятия - отбелязах аз. - Приличат на съвремен­ните философи.

- Не. Новите ясновидци са били изключително прак­тични хора - отвърна той. - Те не са се занимавали с разработването на рационални теории.

Дон Хуан каза, че древните ясновидци били тези, ко­ито мислели с абстрактни понятия. Те построили мону­ментални здания от абстракции, свойствени за тях и времето им. И точно както съвременните философи, те съвсем не владеели връзките им. Новите ясновидци, от друга страна, пропити с практичност, могли да видят един поток от излъчвания и да видят как човекът и други живи същества ги използват, за да изградят света, който възприемат.

- Как използва човекът тези излъчвания, дон Хуан?

- Толкова е просто, че звучи глупаво. За ясновидеца хората са сияйни яйца. Нашата сияйност се състои от онази част от излъчванията на Орела, която е затворена в яйцевидния ни пашкул. Точно тази част, тази шепа из­лъчвания, затворени в пашкула, е това, което ни прави хора. Да възприемаш, означава да съчетаваш излъчва­нията, които са вътре в пашкула, с тези, които са извън него.

- Ясновидците могат да видят например излъчвани­ята във всяка жива твар и да кажат кои от външните из­лъчвания ще им паснат.

- Приличат ли излъчванията на лъчи светлина? - по­питах аз.

- Не. Въобще не приличат. Би било твърде просто. Те са нещо неописуемо. И въпреки това аз лично бих казал, че приличат на нишки светлина. Това, което е не­понятно за нормалното съзнание, е, че нишките съзна­ват. Не мога да ти обясня какво означава това, защото не знам какво казвам. Всичко, което мога да ти кажа като личен коментар, е, че нишките съзнават себе си, те са живи и вибрират, и са толкова много, че не могат да се изразят с цифри, а всяка от тях е сама по себе си една вечност.
4

ПЛАМЪКЪТ НА СЪЗНАНИЕТО

Дон ХУАН, ДОН ХЕНАРО и аз току-що се бяхме вър­нали от планините, където ходихме да събираме билки. Бяхме насядали около масата в къщата на дон Хенаро, когато дон Хуан промени нивото на съзнанието ми. Дон Хенаро ме бе зяпнал и започна да се хили. Той отбеляза колко странно му се струвало, че имам два абсолютно различни модела за боравене с двете страни на съзнани­ето. Взаимоотношенията ми с него били най-явния при­мер. Когато съм в дясното си съзнание той бил уважава­ният и страхопочитан магьосник дон Хенаро - човек, чиито непонятни действия ми доставяли наслада и съ­щевременно ме изпълвали със смъртен ужас. В лявото ми съзнание той бил просто Хенаро или дори Хенарчо, без титлата „дон" пред името му - един очарователен и мил ясновидец, чиито действия били напълно понятни и в съответствие с това, което аз самият съм правел или съм се опитвал да направя.

Съгласих се с него и добавих, че в лявата ми страна човекът, от чието присъствие само се разтрепервам като лист, е Силвио Мануел - най-тайнственият от другарите на дон Хуан. Казах също, че дон Хуан, бидейки истинс­ки нагуал, надминава всякакви условни модели и е обект на моето уважение и възхищение и в двете ми състояния.

- А на страха ти? - попита Хенаро с треперещ глас.

- Особено на страха - подхвърли дон Хуан с фалцет. Всички се разсмяхме, но дон Хуан и дон Хенаро се смееха така невъздържано, че аз веднага се усъмних, че знаят нещо, което крият от мен.

Дон Хуан ме четеше като разтворена книга. Той обясни, че в междинния етап, преди изцяло да навлезе в лявостранното съзнание, човек е способен на огром­на концентрация, но е податлив също и на всевъзмож­ни влияния. Аз съм изпаднал под влияние на съмнение­то.

- Ла Горда е постоянно на този етап - рече той. - Тя се учи прекрасно, но е наистина невъзможна. Не може да устои да не се поддаде на всичко, което се изпречи на пътя й, включително разбира се и на много хубави неща, като например пълната концентрация.

Дон Хуан обясни, че новите ясновидци открили, че преходният период е времето, когато се осъществява най-трайното научаване, и че именно в този период во­ините трябва да бъдат надзиравани и да получават съот­ветните обяснения, за да могат правилно да ги оценят. Ако не им бъдат дадени никакви обяснения преди да навлязат в своята лява страна, те ще станат велики ма­гьосници, но посредствени ясновидци, каквито са били древните толтеки.

Жените - воини особено стават жертва на съблазънта на лявата страна, каза той. Те са толкова пъргави, че мо­гат да преминават в лявата страна без никакви усилия, често твърде бързо, за да е добре за тях самите.

След дълго мълчание, Хенаро заспа. Дон Хуан заго­вори. Каза, че на новите ясновидци им се наложило да измислят доста термини, за да обяснят втората истина за съзнанието. Неговият благодетел бил променил някои от тях за собствените си цели, както бил направил и той самият, воден от убеждението на ясновидците, че няма значение какви термини се използват, щом истините се потвърждават чрез виждане.

Любопитно ми беше да разбера кои термини е про­менил дон Хуан, но не знаех как точно да формулирам въпроса си. Той прие колебанието ми като знак, че се съмнявам в правото или способността му да ги проме­ня, и обясни, че ако термините, които предлагаме, се базират на нашите разсъждения, те могат да предадат само обикновените понятия на ежедневния живот. От друга страна, когато ясновидците предлагат някой тер­мин, той никога не е фигура на речта, защото произлиза от виждането и обхваща всичко, до което ясновидците могат да достигнат.

Попитах го защо е променил термините.

- Нагуалът е длъжен винаги да търси по-добри начи­ни за обяснение - отвърна той. - С времето всичко се променя и всеки нов нагуал трябва да използва нови думи, нови идеи, за да опише своето виждане.



- Да не би да искаш да кажеш, че нагуалите черпят идеите си от света на ежедневния живот? - попитах аз.

- Не. Искам да кажа, че всеки нов нагуал винаги го­вори за виждането по нов начин - рече той. - Напри­мер ти, като новия нагуал, ще трябва да кажеш, че съз­нанието поражда възприятието. Ще казваш същото, ко­ето казваше и моят благодетел, но по различен начин.

- Какво представлява възприятието според новите ясновидци, дон Хуан?

- Според новите ясновидци възприятието е състояние на подреждане; излъчванията вътре в пашкула се подравняват с онези извън него, които им пасват. Имен­но подреждането дава възможност на всяка жива твар да-култивира съзнанието си. Ясновидците твърдят така, защото виждат живите твари такива, .каквито са в действителност - сияйни същества, наподобяващи мехурчета белезникава светлина.

Попитах го как излъчванията вътре в пашкула си пас­ват с онези отвън така, че да се получи възприятие.

- Излъчванията вътре и излъчванията отвън - рече той - са едни и същи нишки светлина. Живите същества са дребни мехурчета, направени от тези нишки, мик­роскопични точици светлина, прикрепени към безкрайните излъчвания.

Той продължи, като обясни, че сияйността на живите същества е съставена от онази част от излъчванията на Орела, която се е случила да бъде затворена в сияйните им пашкули. Когато ясновидците видят възприятие, те наблюдават как сияйността на излъчванията извън паш­кулите на тези същества възбужда сияйността на излъч­ванията вътре в пашкулите им. Външната сияйност привлича вътрешната; улавя я в капан, така да се каже; и я фиксира. Това фиксиране е съзнанието на всяко от­делно същество.

Ясновидците виждат още как излъчванията извън пашкула упражняват едно особено налягане върху из­лъчванията вътре. Това налягане определя степента на съзнанието, което всяко живо същество има.

Помолих го да поясни как излъчванията на Орела из­вън пашкула упражняват налягане върху тези вътре.

- Излъчванията на Орела са нещо повече от нишки светлина - отвърна той. - Всяко едно от тях е източник на безгранична енергия. Представи си го по следния начин: тъй като някои от излъчванията извън пашкула са същите като излъчванията вътре в него, техните енергии са като постоянно налягане. Но пашкулът изолира излъчванията, които са в паяжината му, и така насочва налягането.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница