Огънят отвътре Карлос Кастанеда



страница6/19
Дата01.02.2017
Размер3.29 Mb.
Размер3.29 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

Дон Хуан отвърна, че под „алтернативи" се има пред­вид всичко, което можем да избираме като личности.

Това понятие е свързано с нивото на ежедневния ни жи­вот, с познатото; и поради този факт, те са твърде ограни­чени по брой и обхват. Човешките възможности спадат към непознатото. Те не са това, което можем да избира­ме, а това, което можем да постигнем. Той каза, че при­мер за човешките алтернативи е нашият избор да вярва­ме, че човешкото тяло е предмет сред предметите. А пример за човешките възможности е постижението на ясновидците да разглеждат човека като яйцеподобно си­яйно същество. При схващането, че тялото е предмет, човек борави с познатото; при схващането, че тялото е сияйно яйце, човек борави с непознатото; следователно, човешките възможности имат почти неизчерпаем обхват.

- Според ясновидците има три вида внимание -продължи дон Хуан. - Но това важи само за човешките същества, а не за всички живи твари. А и тези трите не са просто видове внимание, а са по-скоро три нива на пос­тигане. Те са първото, второто и третото внимание, вся­ко едно от които представлява независима сфера, ця­лостна сама по себе си.

Дон Хуан обясни, че първото внимание у човека е животинското съзнание, което чрез натрупването на опит е било развито в сложна, деликатна и изключител­но крехка способност, която се грижи за ежедневния живот във всичките му неизброими аспекти. С други думи, всичко, за което може да мисли човек, е част от първото внимание.

- Първото внимание е всичко, което сме ние като обикновени хора - продължи той. - Поради тази си аб­солютна власт над живота ни първото внимание е най-ценния актив, който има обикновеният човек. А вероят­но това е и единствения ни актив.

- Имайки предвид истинската му стойност, новите ясновидци започнали щателно да изследват първото внимание чрез виждане. Това, което открили, оформило

цялостния им възглед, а и възгледите на всичките им последователи, макар повечето от тях да не разбират какво действително са видели онези ясновидци.

Дон Хуан категорично ме предупреди, че заключени­ята на новите ясновидци от проведеното щателно изслед­ване нямат нищо общо с разума или рационалността, тъй като за да изследва и обясни първото внимание човек трябва да го види. А това само ясновидците го могат. Но да се изследва в първото внимание това, което ясновид­ците виждат, е крайно необходимо. Това дава на първо­то внимание единствената възможност, която някога ще има, да осъзнае собствения си начин на действие.

- Що се отнася до това, което ясновидците виждат, първото внимание е пламъкът на съзнанието, развит до един ултра блясък - продължи той. - Но това е един пла­мък, закрепен на повърхността на пашкула, така да се каже. Това е пламък, който покрива познатото.

- Второто внимание, от друга страна, е едно по-сложно и специализирано състояние на пламъка на съз­нанието. То е свързано с непознатото и се появява тога­ва, когато се употребяват неизползвани излъчвания в пашкула на човека.

- Нарекох второто внимание специализирано, защо­то, за да употреби онези неизползвани излъчвания, чо­век се нуждае от необикновена, сложна тактика, която изисква върховна дисциплина и концентрация.

Дон Хуан каза, че ми бил споменал и преди, когато ме учел на изкуството на сънуването, че концентрацията от която човек има нужда, за да осъзнае, че сънува, е предшественика на второто внимание. Тази концентра­ция е форма на съзнанието, която не е в същата катего­рия като съзнанието, необходимо за боравене с ежед­невния свят.

Каза, че второто внимание се нарича още лявостранно съзнание и че това е най-обширното поле, което може да си представи човек, толкова обширно всъщ­ност, че изглежда безкрайно.

- Не бих се осмелил да се скитам из него за нищо на света - продължи той. - Това е едно толкова сложно и странно тресавище, че трезвомислещите ясновидци навлизат в него само в краен случай.

- Голямата трудност идва от това, че е изключително лесно да се навлезе във второто внимание и почти не­възможно да се устои на съблазънта му.

Дон Хуан каза, че като майстори на съзнанието стари­те ясновидци прилагали уменията си върху своите собст­вени пламъци на съзнанието и ги уголемили до невъоб­разими размери. Те всъщност целели да запалят всички­те излъчвания в пашкулите си, на снопове един след друг. И успели, но колкото и да е странно, постижението им да запалват сноповете един след друг способствало за впримчването им в тресавището на второто внимание.

- Новите ясновидци поправили тази грешка - про­дължи той - и оставили владеенето на съзнанието да се развива до своя естествен край, който се изразявал в това да се изтегли пламъкът на съзнанието извън грани­ците на сияйния пашкул отведнъж.

- Третото внимание се достига когато пламъкът на съзнанието се превръща в огъня отвътре: един пламък, който не запалва сноповете един по един, а отведнъж всичките излъчвания на Орела вътре в човешкия паш­кул.

Дон Хуан изрази благоговението си пред съзнателни­те усилия на новите ясновидци да достигнат до третото внимание докато са живи и в съзнание.

Той смяташе, че не си заслужава да обсъждаме еди­ничните случаи, когато хората или други живи същества навлизат в непознатото и в непознаваемото без да го осъзнават; това той наричаше подаръкът на Орела. Той изтъкна, че новите ясновидци смятат навлизането в трето-

то внимание също за подарък, но с по-различно значе­ние. То е по-скоро като награда за някакво постижение.

Той каза, че в момента на умирането всички човеш­ки същества навлизат в непознаваемото, а някои от тях действително достигат до третото внимание, но общо взето за твърде кратко време и само колкото да пречис­тят храната на Орела.

- Върховното постижение на човешките същества -рече той - е да достигнат това ниво на внимание, като запазят живителната сила, без да се превръщат в обезплътено съзнание, което се носи като пламъче светлина към клюна на Орела, за да бъде погълнато.

Докато слушах обясненията на дон Хуан, отново на­пълно бях загубил представа какво става около мен. Хенаро очевидно бе станал и заминал някъде, защото не се виждаше никакъв. И колкото и странно да изглежда, оказа се, че аз стоя свит на скалата, а дон Хуан клечи до мен и ме държи в това положение, като леко притиска раменете ми. Подпрях се на скалата и затворих очи. От запад подухваше лек ветрец.

- Не заспивай - рече дон Хуан. - За нищо на света не бива да заспиваш на тази скала.

Изправих се до седнало положение. Дон Хуан ме гледаше втренчено.

- Просто се отпусни - продължи той. - Остави вът­решния си диалог да заглъхне.

Цялата ми концентрация бе погълната от това да из­пълнявам каквото казваше, когато ме разтърси внезапен пристъп на страх. Отначало не знаех какво е това - по­мислих, че ме облива поредната вълна на недоверие. Но след това, като гръм от ясно небе, ме порази мисъл­та, че е много късно след обяд. Това, което смятах за ед­ночасов разговор, бе отнело цял ден.

Скочих, напълно съзнавайки несъответствието, ма­кар че не можех да си обясня какво се беше случило с мен. Изпитах странно усещане, от което тялото ми по­нечи да хукне. Дон Хуан ме изпревари, като ме хвана енергично. Изтърколихме се на меката земя, където той ме задържа в желязна прегръдка. Въобще не бях пред­полагал, че дон Хуан е толкова силен.

Тялото ми силно се тресеше. Ръцете ми се размахва­ха на всички страни. Преживявах нещо като апоплектичен удар. Въпреки това една част от мен беше дистан­цирана до такава степен, че с удоволствие наблюдава­ше как тялото ми се гърчи, вибрира и тресе.

Най-накрая спазмите преминаха и дон Хуан ме пус­на. Задъхваше се от положените усилия. Предложи да се качим обратно на скалата и да седим там, докато се оправя напълно.

Не можах да се въздържа да не го притисна с оби­чайния си въпрос: какво се бе случило с мен? Той отвър­на, че докато ми говорел, аз съм се изтласкал зад опре­делена граница и съм навлязъл много дълбоко в лявата страна. Той и Хенаро ме последвали там. И тогава аз съм се втурнал навън по същия начин, както съм се бил втур­нал вътре.

- Хванах те тъкмо навреме - рече той. - Иначе щеше да отидеш направо в нормалното си „аз".

Бях напълно объркан. Той обясни, че тримата сме си играли със съзнанието, а аз сигурно съм се изплашил и съм избягал от тях.

- Хенаро е майсторът на съзнанието - продължи дон Хуан. - Силвио Мануел е майсторът на волята. Те два­мата бяха безмилостно набутани в непознатото. Моят благодетел постъпи с тях така, както е постъпил с него неговият благодетел. Хенаро и Силвио Мануел доста приличат на старите ясновидци в някои отношения. Знаят какво могат да направят, но не ги е грижа как го правят. Днес Хенаро се възползва от възможността да насили твоя пламък на съзнанието и в резултат ние всич­ки се озовахме в странните лабиринти на непознатото.

Помолих го да ми каже какво се бе случило в непоз­натото.

- Това ще трябва сам да си го спомниш - рече един глас точно до ухото ми.

Бях така убеден, че това е гласът на виждането, че въ­обще не се уплаших. Дори не се поддадох на желание­то си да се обърна.

- Аз съм гласът на виждането и ти казвам, че си празноглавец - отново рече гласът и се захили.

Обърнах се. Хенаро седеше зад мен. Бях толкова из­ненадан, че се разсмях вероятно малко по-истерично, отколкото те се хилеха.

- Вече се стъмва - рече ми Хенаро. - Както ти обе­щах рано тази сутрин, ще си организираме забава тук.

Дон Хуан се намеси и каза, че ще е по-добре да прекратим за днес, защото съм бил такъв мухльо, че съм можел да умра от страх.

- Ами, нищо му няма - рече Хенаро, потупвайки ме по рамото.

- Ти по-добре питай него - обърна се дон Хуан към Хенаро. - Той сам ще ти каже, че е точно такъв мухльо.

- Ама ти наистина ли си такъв мухльо? - попита ме Хенаро намръщено.

Не му отговорих. А това ги накара да се търкалят от смях. Хенаро се изтърколи чак на земята.

- Хвана се - рече Хенаро на дон Хуан, имайки пред­вид мен, след като дон Хуан бе скочил леко на земята и му бе помогнал да се изправи. - Никога няма да приз­нае, че е мухльо. Твърде високо е самомнението му, за да го стори, но целият трепери от страх от това, което може да му се случи, защото не призна, че е мухльо.

Като ги гледах как се смеят, бях убеден, че само индианците могат да се смеят така радостно. Но се убедих също и в това, че имаше доста голяма доза злонамере­ност в тях - подиграваха се на един неиндианец. Дон Хуан веднага долови чувствата ми.

- Не позволявай на самомнението си да взема връх -рече той. - Ти с нищо не си по-различен от другите. Ни­кой от нас не е, без значение дали е индианец или неин­дианец. Нагуалът Хулиан и неговият благодетел не про­пускаха случай да се позабавляват като ни се присмиват.

Хенаро пъргаво се изкачи обратно на скалата и се приближи до мен.

- На твое място аз бих се чувствал така страшно объркан, че щях да се разплача - рече ми той. - Попла­чи си, поплачи. Хубаво си поплачи и ще се почувстваш по-добре.

За мое най-голямо учудване тихо заридах. След това така се ядосах, че яростно изревах. Едва тогава се по­чувствах по-добре.

Дон Хуан леко ме потупа по гърба. Каза, че обикно­вено гневът действа много отрезвяващо, а понякога съ­щата функция изпълнява страхът или пък хуморът. Но в моя случай буйната ми природа ме накарала да реаги­рам единствено на гнева.

Той добави, че внезапните промени в пламъка на съзнанието ни правят слаби. Те двамата се били опитва­ли да ме подсилят, да ме подкрепят. Очевидно Хенаро бе успял, като ме накара да се ядосам.

Вече се беше здрачило. Изведнъж Хенаро посочи едно блещукане във въздуха точно на нивото на очите. В здрача това приличаше на голяма нощна пеперуда, коя­то кръжи около мястото, където стояхме.

- Бъди много внимателен със своята импулсивна на­тура - рече ми дон Хуан. - Не прибързвай. Просто оста­ви Хенаро да те води. Не откъсвай очи от тази точка. Блещукащата точка определено беше нощна пеперуда. Ясно виждах всичките й части. Следях нейното спираловидно, уморено летене, докато успях да видя всяка прашинка по крилата й.

Нещо ме извади от абсолютното ми вглъбение. Усе­тих някакъв беззвучен шум, ако това въобще е възмож­но, точно зад мен. Обърнах се и зърнах цяла редица хора на другия край на скалата, който беше малко по-висок от този, където седяхме. Предположих, че жите­лите от местността са се усъмнили в добрите ни намере­ния, като са ни гледали как цял ден се мотаем наоколо, и са се качили на скалата с цел да ни прокудят. Узнах на­мерението им моментално.

Дон Хуан и Хенаро се изхлузиха от скалата и ми каза­ха бързо да сляза долу. Тръгнахме незабавно, без да се обърнем да видим дали хората ни следват. Дон Хуан и Хенаро не желаеха да говорят, докато вървяхме обрат­но към къщата на Хенаро. Дон Хуан дори ме накара да млъкна, като грубо изсумтя и сложи пръст на устните си. Хенаро не влезе в къщата, а продължи да върви, докато дон Хуан Ме завлече вътре.

- Кои бяха тези хора, дон Хуан? - попитах го аз, кога­то двамата бяхме вече в безопасност в къщата и той беше запалил фенера.

- Те не бяха хора - отвърна той.

- Хайде, дон Хуан, не ме обърквай - рекох аз. - Хора бяха, видях ги със собствените си очи.

- Разбира се, че си ги видял със собствените си очи -сопна ми се той. - Но това нищо не означава. Твоите очи те подведоха. Това не бяха хора и бяха тръгнали по­дире ти. Хенаро трябваше да ги отклони от теб.

- Тогава какво са, щом не са хора?

- Точно това е тайната - рече той. - Това е една от тайните на съзнанието и тя не може да бъде разгадана рационално, като се говори за нея. Тайната може само да бъде наблюдавана.

- Остави ме да я наблюдавам тогава - казах аз.

- Но ти вече го направи два пъти в един ден - отвър­на той. - Сега не си спомняш, но и това ще стане, кога­то отново запалиш излъчванията, които горяха, докато наблюдаваше тайната на съзнанието, която споменах. А междувременно нека се върнем към нашите обяснения за съзнанието.

Дон Хуан повтори, че съзнанието започва с постоян­но налягане, което свободните излъчвания упражняват върху излъчванията, затворени в пашкула. Това налягане поражда първия акт на съзнанието; то спира движение­то на затворените излъчвания, които се стремят да раз­чупят пашкула, стремят се да умрат.

- За един ясновидец истината е, че всички живи съ­щества се стремят да умрат - продължи той. - Това, ко­ето спира смъртта, е съзнанието.

Дон Хуан каза, че новите ясновидци били дълбоко обезпокоени от факта, че съзнанието предотвратява смъртта и в същото време я предизвиква, бидейки хра­на за Орела. И тъй като не могли да го обяснят, понеже няма рационален начин да се разбере съществуването, ясновидците осъзнали, че тяхното знание се състои от противоречащи си твърдения.

- За какво им е било да развиват една система от противоречия? - попитах аз.

- Те нищо не са развивали - отвърна той. - Те са отк­рили неоспорими истини посредством своето виждане. А в подредбата на тези истини, по общо мнение, се наб­людават явно противоречия, това е всичко.

- Например, ясновидците трябва да бъдат система­тични, рационални същества, образци на трезвост и в същото време трябва да странят от всички тези качест­ва, за да бъдат изцяло свободни отворени към чудеса­та и тайните на съществуването.

Този пример ме обърка, но не съвсем. Разбрах какво имаше предвид дон Хуан. Той самият бе насърчил ра­ционалността ми само за да я смаже след това и да изис­ква пълната й липса. Споделих с него как съм разбрал идеята му.

- Само едно чувство на крайна трезвост може да прехвърли мост над противоречията - рече той.

- Може ли да се каже, дон Хуан, че изкуството е този мост?

- Можеш да наречеш моста между противоречията както пожелаеш - изкуство, обич, трезвост, любов или дори доброта.

Дон Хуан продължи обясненията си и каза, че при своите изследвания на първото внимание новите ясно­видци установили, че всички органични същества, с изк­лючение на човека, успокояват своите възбудени затво­рени излъчвания така, че да могат те да се подравняват с онези от свободните излъчвания, които им пасват. Чо­вешките същества не постъпват така; вместо това, тях­ното първо внимание прави опис на излъчванията на Орела, затворени в пашкула им.

- Що за опис е това, дон Хуан? - попитах аз.

- Човешките същества обръщат внимание на излъч­ванията, които имат в пашкулите си - отвърна той. - Ни­кое друго същество не прави това. В момента, в който налягането на свободните излъчвания фиксира излъчва­нията вътре, първото внимание започва да се самонаблюдава. То обръща внимание на всичко в себе си или поне се опитва да го прави, по всякакви анормални на­чини. Този процес ясновидците наричат „правене на опис".

- Не искам да кажа, че човешките същества избират да правят опис, или да не правят. Да се прави опис е за­поведта на Орела. Има все пак нещо подвластно на во­лята и това е начинът, по който се подчиняваш на запо­ведта.

Той каза, че макар да не обича да нарича излъчвани­ята заповеди, всъщност те са точно това: заповеди, на които не можеш да не се подчиниш. И все пак, начинът да избегнеш подчиняването на-заповедите е като им се подчиниш.

- Що се отнася до описа на първото внимание -продължи той, - ясновидците го правят, защото не мо­гат да не се подчинят. Но направят ли го веднъж, след това го захвърлят. Орелът не ни заповядва да тачим своя списък; неговата заповед е да го направим, това е всич­ко.

- Как виждат ясновидците, че човек си прави спи­сък? - попитах аз.

- Човекът не успокоява излъчванията вътре в пашку­ла си, за да ги съчетае с тези отвън - отвърна той. - Това става явно след като видиш какво правят другите същес­тва. Когато се успокоят, някои от излъчванията им дейст­вително се сливат със свободните излъчвания и започват да се движат с тях. Ясновидците могат да видят напри­мер как светлината от излъчванията на скарабея се раз­ширява до огромни размери.

- Но човешките същества успокояват своите излъч­вания и после размишляват върху тях. Излъчванията се фокусират върху себе си.

Дон Хуан каза, че човешките същества довеждат за­поведта за правене на опис до логическата й крайност и пренебрегват всичко останало. А след като навлязат дъл­боко в описа, има две възможности - или да пренебрег­нат импулсите на свободните излъчвания, или да ги из­ползват по един много специален начин.

- Крайният резултат от пренебрегването на тези им­пулси, след като е направен описът, е едно уникално състояние, познато като разум. Резултатът от използването на всеки импулс по специален начин е познат като самопогьлнатосг.

- За ясновидеца човешкият разум представлява един необикновен хомогенен, слаб пламък, който ряд­ко, да не кажем никога, реагира на постоянното наляга­не на свободните излъчвания - един пламък, от който яйцеподобната обвивка става по-твърда, но по-чуплива.

Дон Хуан отбеляза, че разумът у човешките същества би трябвало да е в изобилие, но в действителност той рядко се среща. Повечето човешки същества се обръ­щат към самопогьлнатостта.

Той каза, че съзнанието на всички живи твари има определена степен на саморефлексия, за да могат те да си взаимодействат. Но нищо друго, освен човешкото първо внимание, няма такава степен на самопогьлнатост. За разлика от хората на разума, които пренебрег­ват импулса на свободните излъчвания, „самопогьлнатите" индивиди използват всеки импулс и всичките ги превръщат в сила, чрез която да раздвижат излъчвания­та, затворени в пашкула им.

След като наблюдавали всичко това, ясновидците достигнали до едно практическо заключение. Те видели, че хората на разума са предопределени да живеят по-дълго, защото като пренебрегват импулса на свободни­те излъчвания те успокояват естествената възбуда във вътрешността на своя пашкул. Самопогьлнатите инди­види, от друга страна, като използват импулса на сво­бодните излъчвания, за да създават повече възбуда, сък­ращават живота си.

- Какво виждат ясновидците, когато се взират в „самопогьлнати" човешки същества? - попитах аз.

- Виждат ги като непостоянни изблици от бяла свет­лина, следвани от дълги паузи матовост - отвърна той.

Дон Хуан млъкна. Нямах повече въпроси или може би бях твърде уморен, за да питам каквото и да е. Чух шумно хлопване, от което подскочих. Входната врата рязко се отвори и Хенаро влетя вътре, като едва си поемаше дъх. Строполи се на рогозката. Беше целият плувнал в пот.

- Тъкмо обяснявах за първото внимание - рече дон Хуан.

- Първото внимание работи само с познатото - от­върна Хенаро. - При непознатото не струва и пукната пара.

- Не е точно така - сопна се дон Хуан. - Първото внимание работи много добре с непознатото. Блокира го; отрича го така силно, че в крайна сметка непознато­то не съществува за първото внимание.

- Правенето на опис ни прави неуязвими. Затова се е появил и описът, първо на първо.

- За какво говориш? - попитах дон Хуан.

Той не ми отвърна. Погледна Хенаро като че ли в очакване на отговор.

- Но ако отворя вратата - рече Хенаро, - ще може ли първото внимание да се справи с това, което ще вле­зе?

- Моето и твоето не, но неговото ще може - отвърна дон Хуан, посочвайки мен. - Нека да опитаме.

- Макар и да е в повишено съзнание? - обърна се Хенаро към дон Хуан.

- Това не би променило нищо - отговори дон Хуан.

Хенаро стана, отиде до входната врата и рязко я от­вори. Веднага отскочи назад. Струя студен вятър нахлу вътре. Дон Хуан се приближи до мен, а също и Хенаро. И двамата ме гледаха изумено.

Исках да затворя вратата, защото студът ми беше неприятен. Но като тръгнах към нея, дон Хуан и Хенаро скочиха и застанаха като щит пред мен.

- Забелязваш ли нещо в стаята? - попита ме Хенаро.

- Не, нищо - отвърнах аз и наистина беше така. Освен студеният вятър, който нахлуваше през отворената врата, вътре нямаше нищо друго за забелязване.

- Когато отворих вратата, влязоха едни странни съ­щества - рече той. - Нищо ли не забелязваш?

Имаше нещо в гласа му, по което разбрах, че този път не се шегува.

Тримата излязохме от къщата, като дон Хуан и Хена­ро вървяха от двете ми страни. Дон Хуан взе газения фе­нер, а Хенаро заключи входната врата. Влязохме в кола­та от дясната страна, като мен ме набутаха вътре пръв. После потеглихме към къщата на дон Хуан в съседния град.
6

НЕОРГАНИЧНИТЕ СЪЩЕСТВА



НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН на няколко пъти помолих дон Хуан да ми обясни защо така бързо си бяхме тръгнали от къщата на Хенаро, но той отказваше да говори за случи­лото се. И от Хенаро не можах да изкопча нищо. Всеки път, когато го запитвах, той ми намигаше и се хилеше като глупак.

Следобед, докато разговарях с чираците на дон Хуан в задния вътрешен двор на къщата му, той дойде при нас. И като по даден знак, те всички станаха и излязоха.

Дон Хуан ме хвана под ръка и ние бавно тръгнахме покрай коридора. Той не каза нищо; известно време просто се разхождахме като да бяхме на градския пло­щад.

Дон Хуан спря и се извърна към мен. След това ме обиколи, като внимателно разглеждаше тялото ми от главата до петите. Знаех, че ме вижда. Почувствах стран­на умора, някаква леност, която не изпитвах преди очи­те му да зашарят по мен. Внезапно той заговори.

- С Хенаро не искахме да говорим за това, което се случи снощи - рече той, - защото ти беше много изпла­шен, докато беше в непознатото. Хенаро те тласна и там ти се случиха разни неща.

- Какви неща, дон Хуан?

- Неща, които на този етап е все още трудно, ако не и невъзможно, да ти бъдат обяснени - отвърна той. -Нямаш достатъчно излишна енергия, за да влезеш в не­познатото и да го разбереш. Когато новите ясновидци установили подредбата на истините за съзнанието, те видели, че първото внимание поглъща целия пламък на съзнанието, който притежават човешките същества, като не оставя нито йота свободна енергия. Това е твоят проблем сега. А новите ясновидци препоръчват на вои­ните, тъй като им се налага да влизат в непознатото, да пестят своята енергия. Но откъде да я вземат, ако цялата е била изразходвана? Новите ясновидци твърдят, че ще я получат от изкореняването на ненужни навици.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница