Огънят отвътре Карлос Кастанеда



страница8/19
Дата01.02.2017
Размер3.29 Mb.
Размер3.29 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   19
1. Отместих се от пътя им и излязох пред църквата. Видях множество хора, море от свещи, които идваха към мен. Чувствах се щастлив. Изтичах да се при­съединя към тях. Изпълваше ме дълбока любов. Исках да бъда с тях, да се моля на Бога. Бях само на няколко крач­ки от множеството хора, когато нещо ме отнесе.

В следващия момент бях отново с дон Хуан и Хена­ро. Те вървяха от двете ми страни", докато се разхождах­ме лениво из двора.

На другия ден, докато обядвахме, дон Хуан каза, че Хенаро бил тласнал събирателната ми точка чрез своята походка на силата и че това било възможно, защото аз съм бил в състояние на вътрешен покой. Той обясни, че в центъра на цялата дейност на ясновидците стои нещо, за което той говорел още от деня на първата ни среща, а именно - спирането на вътрешния диалог. Той многок­ратно подчерта, че вътрешният диалог е този, който държи събирателната точка фиксирана на първоначалното й местоположение.

- Постигне ли се веднъж покоят, всичко е възможно - рече той.

Казах му, че напълно съзнавах факта, че съм спрял да говоря със себе си, но не знаех как съм го направил. Ако някой поискаше от мен да обясня процедурата, не бих могъл да го сторя.

- Обяснението е много просто - рече дон Хуан. -Пожелал си го чрез волята и така си поставил ново наме­рение, нова заповед. После твоята заповед е станала за­поведта на Орела.

- Това е едно от най-изумителните неща, които са открили новите ясновидци - че нашата заповед може да стане заповед на Орела. Вътрешният диалог спира така, както и започва - чрез проява на волята. В края на кра­ищата, ние сме принудени да започнем да говорим със себе си от тези, които ни учат. Като ни учат, те ангажи­рат своята воля и ние нашата, и двамата без да го знаем. Научавайки се да говорим със себе си, ние се научава­ме да боравим с волята. Ние повеляваме на себе си да говорим със себе си. За да спрем да говорим със себе си, трябва да използваме абсолютно същия метод -трябва да го побелим, трябва да го възнамерим.

Настъпи кратко мълчание. Попитах го кого е имал предвид, когато каза, че сме имали учители, които са ни научили да говорим със себе си.

- Имах предвид това, което става с човешките съ­щества, докато са деца - отвърна той, - време, когато всеки около тях ги учи да повтарят един безкраен диа­лог със себе си. Те усвояват този диалог и той е единст­вената сила, която държи събирателната точка фиксира­на.

- Новите ясновидци твърдят, че децата имат стотици учители, които ги учат точно къде да поставят своята съ­бирателна точка.

Ясновидците виждали, каза дон Хуан, че отначало де­цата нямат фиксирана събирателна точка. Техните зат­ворени излъчвания са в състояние на голяма бъркотия, а събирателната им точка шари навсякъде из снопа на човека, давайки на децата огромна способност да се със­редоточават върху излъчвания, които по-късно ще бъдат напълно пренебрегнати. После, докато децата растат, по-възрастните хора наоколо им, чрез своята значителна власт, която имат над тях, принуждават събирателната им точка да стане по-стабилна посредством един все по-сложен вътрешен диалог. Вътрешният диалог е про­цес, който непрекъснато укрепва позицията на събира­телната точка, защото тази позиция е условна и има нуж­да от постоянно подсилване.

- Истината е, че много деца виждат - продължи той. - Повечето от тези, които виждат биват смятани за чу­даци и се полагат всички усилия да бъдат поправени, да бъдат накарани да стабилизират позицията на своята съ­бирателна точка.

- А възможно ли е децата да бъдат насърчени да за­пазят своята събирателна точка по-подвижна? - попитах аз.

- Само ако живеят сред новите ясновидци - отвърна той. - Иначе ще се заплетат, както старите ясновидци, в лабиринтите на тъмната страна на човека. А това, повяр­вай ми, е по-лошо, отколкото да си уловен в лапите на рационалността.

Дон Хуан продължи, като изрази дълбокото си възхи­щение от способността на човека да въвежда ред в хао­са от излъчванията на Орела. Той каза, че всеки един от нас, на лично основание, е изкусен магьосник и че на­шата магия е да държим събирателната си точка твърдо фиксирана.

- Силата на свободните излъчвания - продължи той -кара нашата събирателна точка да избира определени излъчвания и да ги групира за подреждане и възприема­не. Това е заповедта на Орела, но цялото значение, кое­то придаваме на това, което възприемаме, е нашата за­повед, нашата магическа дарба.

Той каза, че в светлината на направеното обяснение това, което Хенаро ме бе накарал да извърша предния ден, е нещо изключително сложно и същевременно много просто. Сложно, защото изисквало огромна дис­циплина от страна на всички участници; трябвало да се спре вътрешния диалог, да се достигне състояние на по­вишено съзнание и човекът да тръгне със събирателната си точка. Обяснението, което се криело зад всички тези сложни процедури, било много просто: новите ясно­видци твърдят, че тъй като точното местоположение на събирателната точка е условна позиция, която нашите предшественици са ни избрали, тя може да се движи със сравнително малко усилия; раздвижи ли се веднъж, тя поражда нови групирания от излъчвания и следова­телно - нови възприятия.

-Давах ти растения на силата, за да накарам събира­телната ти точка да се раздвижи - продължи дои Хуан. -Растенията на силата имат този ефект; но гладът, умора­та, треската и други такива неща също могат да имат по­добен ефект. Грешката на обикновения човек е, че смя­та, че резултатът от дадено преместване е чисто душе­вен. А той не е, както сам можеш да потвърдиш.

Той обясни, че в миналото моята събирателна точка се била премествала десетки пъти, точно както се бе преместила предния ден, и че в повечето случаи свето­вете, които събирала, били толкова близки до света на ежедневния живот, че били на практика илюзорни све­тове. Дон Хуан подчерта, че виденията от този вид авто­матично се отхвърлят от новите ясновидци.

- Тези видения са продукт на описа на човека - про­дължи той. - Те нямат никаква стойност за воините, кои­то се стремят към тотална свобода, защото са породени от странично преместване на събирателната точка.

Той спря да говори и ме погледна. Знаех, че под „странично преместване" той бе имал предвид преместване на точката от едната страна до другата по ширина­та на човешкия сноп от излъчвания, вместо преместване в дълбочина. Попитах го дали съм прав.

- Точно това имах предвид - отвърна той. - И в два­та края на човешкия сноп от излъчвания има особен склад за боклуци, един неизчислим куп човешки отпа­дъци. Това е един доста отвратителен, зловещ склад, който старите ясновидци са ценели много, но не и ние.

- Едно от най-лесните неща е да паднеш в него. Вче­ра с Хенаро искахме набързо да ти покажем това стра­нично преместване - затова разходихме събирателната ти точка. Но всъщност всеки може да достигне този склад, като просто спре вътрешния си диалог. Ако пре­местването е минимално, резултатите се обясняват като фантазии. Ако преместването е значително, резултатите се наричат халюцинации.

Помолих го да обясни процеса на „разхождане" на събирателната ми точка. Той каза, че щом воините пос­тигнат вътрешния покой, като спрат вътрешния си диа­лог, звукът от походката на силата,.? не толкова вида й, е това, което впримчва събирателната им точка. Ритъмът на приглушените стъпки веднага улавя подреждащата сила на излъчванията вътре в пашкула, които са били ра­зединени от вътрешния покой.

- Тази сила незабавно се закача за краищата на сно­па - продължи дон Хуан. - На десния край откриваме безкрайни видения на физическа дейност, насилие, убиване, прояви на чувственост. На левия край открива­ме духовност, религия, Бог. С Хенаро разходихме съби­рателната ти точка и до двата края така, че да добиеш пълна представа за този куп човешки отпадъци.

Дон Хуан повтори, като че ли след известен разми­съл, че един от най-загадъчните аспекти на ясновидско-то знание е невероятният ефект на вътрешния покой. Постигне ли се вътрешният покой, каза той, връзките, които поддържат събирателната точка на точно опреде­лено място, започват да се разкъсват и събирателната точка е свободна да се движи.

Той каза, че това движение обикновено е наляво и че предпочитането на тази посока е нормалната реакция на повечето човешки същества, но че има и такива яс­новидци, които могат да насочват това движение към места под обичайното положение на точката. Новите ясновидци наричат това преместване „преместването надолу".

- Случва се ясновидците да изживяват и случайни премествания надолу - продължи дон Хуан. - За щастие събирателната точка не остава там дълго, защото това е мястото на звяра. Да отиваме долу е противно на инте­ресите ни, макар че е най-лесно да се направи.

Дон Хуан каза още, че сред многото грешни прецен­ки на старите ясновидци една от най-жалките била, че премествали събирателната си точка в неизмеримата област надолу, което ги направило изкусни в придоби­ването на животински форми. Те избирали за своя отп­равна точка различни животни и наричали тези животни свой нагуал. Те вярвали, че, като преместват събирател­ната си точка на определени места, ще придобият ка­чествата на избраното животно - неговата сила, хит­рост, ловкост, жестокост.

Дон Хуан ме увери, че има множество страшни при­мери за подобни практики, дори сред ясновидците на нашето време. Относителната лекота, с която събира­телната точка на човека се придвижва към коя да е по-долна позиция, поставя огромно изкушение пред ясно­видците, особено пред онези, чието предразположение е към този край. Затова нагуалът е длъжен да изпита сво­ите воини.

После ми каза, че мен ме е изпитал, като е преместил събирателната ми точка надолу, докато съм бил под влиянието на растенията на силата. След това насочвал събирателната ми точка, докато съм успял да отделя снопа от излъчвания на враната, в резултат на което съм се превърнал във врана.

Отново зададох на дон Хуан въпроса, който му бях задавал десетки пъти. Исках да знам дали физически се бях превърнал във врана, или просто мислех и се чувст­вах като такава. Той обясни, че преместването на съби­рателната точка в областта надолу винаги завършва с то­талната трансформация. И добави, че ако събирателната точка премине един критически праг, светът изчезва; той престава да бъде това, което е за нас на човешко ниво.

Той призна, че моята трансформация наистина била ужасяваща по всички стандарти. Реакцията ми на това преживяване му доказала, че не съм предразположен към тази посока. Ако не било така, щяло да ми се нало­жи да употребя огромна енергия, за да надвия склон­ността да остана в тази област, която някои ясновидци намират много удобна.

По-нататък дон Хуан каза, че неволно преместване надолу се случва периодично на всеки ясновидец, но че това преместване надолу става все по-рядко, докато съ­бирателната точка се измества все по-наляво.

При всеки такъв случай обаче силата на потърпевшия ясновидец намалява значително. Това е недостатък, за чиято поправка са необходими огромни усилия и вре­ме.

- При тези отклонения ясновидците стават изключи­телно мрачни и тесногръди - продължи дон Хуан, - а в някои случаи изключително разсъдливи.

- Как могат да избегнат ясновидците тези премества­ния надолу? - попитах аз.

- Всичко зависи от воина - рече той. - Някои от тях по природа са склонни да се отдават на капризите си -ти, например. Тези ясновидци ги изживяват най-тежко.

За такива като теб препоръчвам двайсет и четиричасово бдение на всичко, което правят. Дисциплинираните мъже или жени са по-малко предразположени към този вид преместване; за тях препоръчвам двайсет и трича­сово бдение.

Той ме погледна с блеснали очи и се разсмя.

- Жените-ясновидци имат премествания надолу по-често, отколкото мъжете - рече дон Хуан. - Но те са способни също и да отскочат обратно от тази позиция без ни най-малко усилие, докато мъжете опасно се ба­вят там.

Той каза още, че жените-ясновидци имат необикно­вената способност да задържат своята събирателна точ­ка на коя да е позиция в областта долу. Мъжете не мо­гат. Мъжете притежават трезвост и решителност, но много малко талант; ето защо нагуалът трябва да има осем жени ясновидци в своята група. Жените дават им­пулса за пресичането на безмерната необятност на не­познатото. Заедно с тази вродена способност, или като резултат от нея, жените имат твърде силен интензитет. И следователно могат да възпроизвеждат животински форми с надменност, лекота и несравнима жестокост.

- Ако си помислиш за нещо страшно - продължи той, - нещо неназовимо, дебнещо в мрака, ти си мис­лиш, без да го знаеш, за някоя жена-ясновидец, която е заела позиция в неизмеримата област долу. Истинският ужас лежи именно там. Ако някога срещнеш анормална жена-ясновидец, бягай към хълмовете.

Попитах го дали другите организми са способни да преместват своята събирателна точка.

- Тяхната събирателна точка може да се мести -рече той, - но при тях това не е волеви акт.

- Събирателната точка на другите организми също ли е обучена да се появява там, където е? - попитах аз.

- Всеки новороден организъм бива обучаван по един или друг начин - отвърна той. - Може да не разби­раме как се осъществява това обучение - в края на кра­ищата ние не разбираме дори как става то при нас, - но ясновидците виждат, че новородените организми биват прилъгвани да вършат това, което правят себеподобни­те им. Точно същото става с човешките деца: ясновид­ците виждат как тяхната събирателна точка шари нався­къде, а после виждат как присъствието на възрастни хора я прикрепя на определено място. Същото става с всеки друг организъм.

Дон Хуан, изглежда, се замисли за момент и после добави, че имало наистина един уникален ефект, при­същ на човешката събирателна точка. Посочи към едно дърво.

- Когато ние, като сериозни възрастни човешки съ­щества, погледнем едно дърво - рече той, - нашата съ­бирателна точка подрежда безкраен брой излъчвания и прави чудо. Нашата събирателна точка ни кара да възп­риемем група излъчвания, която ние наричаме „дърво". Той обясни, че събирателната точка не само извърш­ва подреждането, необходимо за възприятието, но из­личава също и подреждането на определени излъчва­ния, за да се получи по-голяма яснота на възприятието, нещо като „обиране на каймака", една хитра човешка конструкция без аналог.

Новите ясновидци забелязали, каза дон Хуан, че само човешките същества са способни да групират още по-нататък групите от излъчвания. Той използва испанс­ката дума за обиране на каймака - с!е5па1:е, - за да опи­ше процеса на събиране на най-вкусната част от мляко­то - каймака - от повърхност на съд със сварено и охла­дено мляко. По същия начин при възприятието събира­телната точка на човека взема част от излъчванията, вече избрани за подреждане, и прави една по-приятна конс­трукция с тях.

- Образите, които човекът получава чрез обиране на каймака - продължи дон Хуан, - са по-реални от това, което възприемат другите същества. И това е нашият ка­пан. Те са толкова реални за нас, че ние забравяме, че сме ги получили като сме заповядали на нашата събира­телна точка да се появи там, където е. Забравяме, че те са реални за нас само защото нашата заповед е да ги възприемаме като реални. Имаме силата да обираме каймака на подрежданията, но нямаме силата да се за­щитим от собствените си заповеди. Това трябва да се научи. Да оставим обиранията на каймака да се разпо­реждат свободно, както и правим, е,грешна преценка, за която плащаме така скъпо, както са платили и старите ясновидци за своите.
9

ПРЕМЕСТВАНЕТО НАДОЛУ

Дон ХУАН И ХЕНАРО НАПРАВИХА своето ежегодно пътуване до Сонорската пустиня в северната част на Мексико, за да търсят лечебни растения. Висенте Медрано - ясновидецът-билкар в нагуалската група, използ­ваше тези растения за приготвяне на лекарства.

Бях се присъединил към дон Хуан и Хенаро в Сонора в последния етап от пътуването им, тъкмо навреме за да ги откарам обратно на юг, в дома им.

В деня преди да тръгнем да се връщаме, дон Хуан внезапно продължи своите обяснения за владеенето на съзнанието. Почивахме си в сянката на някакви високи храсти в подножието на планините. Беше късен следо­бед, почти здрач. Всеки от нас носеше по един огромен зеблов чувал, пълен с треви. Веднага щом ги свалихме от гърбовете си, Хенаро легна на земята и заспа, използ­вайки сгънатото си яке за възглавница.

Дон Хуан ми заговори тихо, сякаш за да не събуди Хенаро. Каза, че досега вече ми е обяснил повечето от истините за съзнанието и че е останала още само една за обсъждане. Последната истина, увери ме той, била най-доброто откритие на старите ясновидци, макар че те самите така и не разбрали това. Огромното й значение било оценено векове по-късно от новите ясновид­ци.

- Обясних ти, че човекът има събирателна точка -продължи дон Хуан - и че тази събирателна точка под­режда излъчванията за възприемане. Говорих също и за това, че тази точка може да се мести от фиксираното си положение. И сега, последната истина е, че премине ли събирателната точка определена граница, тя може да събира светове, напълно различни от света, който позна­ваме.

Продължавайки да шепне, дон Хуан каза, че някои географски Области не само подпомагат това опасно придвижване на събирателната точка, но и избират оп­ределена посока за него. Сонорската пустиня например помага на събирателната точка да се придвижи надолу от обичайното си положение, към мястото на звяра.

- Затова в Сонора има истински магьосници, особено жени-магьосници. Ти вече познаваш една - Ла Каталина. Навремето те сблъсках на няколко пъти с нея. Исках да накарам събирателната ти точка да се премести, а Ла Ка­талина със своите магьоснически номера я разхлаби.

Дон Хуан обясни, че смразяващите кръвта преживя­вания, които бях имал с Ла Каталина, били част от пред­варително споразумение между тях двамата.

- Какво ще кажеш да я поканим с нас? -.попита ме Хенаро гръмко, докато се надигаше от земята.

Внезапността на въпроса му и странният звук на гласа му моментално ме хвърлиха в ужас.

Дон Хуан се разсмя и ме разтърси за ръцете. Увери ме, че няма нищо страшно. Каза, че Ла Каталина ни била нещо като братовчедка или леля. Тя била част от нашия свят, макар че не следвала твърдо нашите търсе­ния. Тя била много по-близо до древните ясновидци.

Хенаро се усмихна и ми намигна.

- Чувам, че си й бил навит - рече ми той. - Тя самата ми призна, че при всяка среща с нея, колкото по-голям е страхът ти, толкова по-голям ставал и меракът ти.

Дон Хуан и Хенаро избухнаха в почти истеричен смях.

Трябваше да призная, че винаги бях намирал Ла Ка­талина някак си страшна, но в същото време изключи­телно привлекателна жена. Това, което най-много ме впечатляваше у нея, бе бликащата й енергия.

- Тя има толкова много съхранена енергия - прокоментира дон Хуан, - че при нея не е необходимо да си в състояние на повишено съзнание, за да премести съби­рателната ти точка до самите глъбини на лявата страна.

Дон Хуан отново каза, че Ла Каталина е много близо свързана с нас, защото принадлежала към групата на нагуала Хулиан. Той обясни, че обикновено нагуалът и всички членове на групата му напускат света заедно, но че имало и случаи, когато си отиват или на малки групич­ки, или един по един. Нагуалът Хулиан и групата му били пример за последното. Въпреки че той бил напуснал света преди близо четирийсет години, Ла Каталина била все още тук.

Дон Хуан ми припомни нещо, което ми бе спомена­вал преди, а именно, че групата на нагуала Хулиан се състояла от трима абсолютно незначителни мъже и осем превъзходни жени. Дон Хуан винаги бе поддържал теза­та, че това несъответствие е една от причините, поради които ясновидците от групата на нагуала Хулиан са на­пуснали света един по един.

Каза, че Ла Каталина била прикрепена към една от превъзходните жени-ясновидци от групата на нагуала Хулиан, която я научила на тези изключителни трикове да премества събирателната си точка в областта долу. Тази жена била една от последните, които напуснали света. Тя живяла до дълбока старост и тъй като и двете с Ла Каталина били родом от Сонора, те се върнали там, когато тя била вече на преклонна възраст, и живели заедно, до­като жената-ясновидец не напуснала света. През годи­ните, които прекарали заедно, Ла Каталина станала неин най-верен помощник и последовател, който с желание учел своеобразните похвати, използвани от старите яс­новидци, за да местят събирателната си точка.

Попитах дон Хуан дали знанието на Ла Каталина по същество се различава от нашето.

- Абсолютно еднакви сме - отвърна той. - Тя прили­ча повече на Силвио Мануел или Хенаро; всъщност тя е техния женски вариант, но разбира се, бидейки жена, тя е безкрайно по-агресивна и опасна и от двамата.

Хенаро се съгласи с кимване на главата.

- Безкрайно повече - рече той и отново ми намигна.

- Тя към твоята група ли е? - попитах дон Хуан.

- Казах, че ни е нещо като братовчедка или леля -отвърна той. - Имах предвид, че принадлежи към по-старото поколение, макар че е по-млада от всички нас. Тя е последната от онази група. Рядко влиза във връзка с нас. Не ни харесва много. Твърде сковани сме за нея, защото тя е свикнала със стила на нагуала Хулиан. Пред­почита бурните приключения в непознатото пред търсе­нето на свободата.

- А каква е разликата между двете? - попитах дон Хуан.

- В последната част от моите обяснения за истините за съзнанието - отвърна той - ще разгледаме тази разли­ка бавно и задълбочено. На този етап важното за теб е да знаеш, че в лявостранното си съзнание ти ревниво пазиш необикновени тайни; затова с Ла Каталина се ха­ресвате един друг.

Отново настоях, че не толкова я харесвам, колкото се възхищавам на огромната й сила.

Дон Хуан и Хенаро се разсмяха и ме потупаха по гър­ба, сякаш знаеха нещо, което аз не знаех.

- Тя те харесва, защото знае на кого приличаш -рече Хенаро и млясна с устни. - Тя познаваше нагуала Хулиан много добре.

И двамата ми хвърлиха продължителен поглед, от който се почувствах неловко.

- Накъде биеш? - попитах Хенаро наежено.

Той ми се ухили и размърда вежди нагоре-надолу в комичен жест. Но нищо не каза.

Дон Хуан заговори и наруши мълчанието.

- Има някои много странни общи черти между теб и нагуалът Хулиан - рече той. - Хенаро просто се опитва да разбере дали съзнаваш това.

Попитах и двамата как, за бога, мога да съзнавам нещо, което е толкова изсмукано от пръстите.

- Ла Каталина смята, че го съзнаваш - рече Хенаро. -Тя твърди това, защото познаваше нагуала Хулиан по-добре от всички нас.

Отбелязах, че не ми се вярва тя да е познавала нагуа­ла Хулиан, тъй като той е напуснал света преди близо четирийсет години.

- И Ла Каталина не е в първа младост - рече Хенаро. - Тя само изглежда млада; това е част от знанието й; точно както бе част от знанието и на нагуала Хулиан. Ти си я виждал само когато изглежда млада. Ако я видиш, когато изглежда стара, ще ти изкара акъла от страх.

- Това, което върши Ла Каталина - намеси се дон Хуан, - може да се обясни само чрез трите изкуства: владеенето на съзнанието, владеенето на прикриването и владеенето на намерението.



- Но днес ще изследваме това, което върши тя само в светлината на последната истина за съзнанието: исти­ната, която гласи, че събирателната точка може да съби­ра светове, различни от нашия, след като се измести от първоначалното си местоположение.

Дон Хуан ми направи знак да стана. Хенаро също стана. Аз автоматично грабнах зебловия чувал с лечеб­ните растения. Хенаро ме спря тъкмо когато се канех да го метна на раменете си.

- Остави чувала на мира - рече той с усмивка. -Сега ще се покатерим малко нагоре по хълма и ще се срещнем с Ла Каталина.

- Къде е тя? - попитах аз.

- Там горе - рече Хенаро, посочвайки върха на ма­лък хълм. - Ако се втренчиш с притворени очи, ще я ви­диш като едно много тъмно петънце на фона на зелени­те храсти.

Напрегнах се да видя тъмното петънце, но не видях нищо.

- Защо не се качиш там? - предложи ми дон Хуан. Зави ми се свят и ми прилоша. Дон Хуан ме подкани



Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница