Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на външните работи за 2014 г



страница11/13
Дата02.02.2017
Размер2.54 Mb.
Размер2.54 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

Програма 8 „Европейска политика”



Степен на изпълнение за заложените в програмата цели

В рамките на Програма „Европейска политика” Министерство на външните работи осъществява всички дейности, които да допринесат за реализиране на външнополитическите приоритети на страната, в т.ч. по формулираните условно в съответствие със структурата на програмното бюджетиране предоставяни продукти/услуги по програмата:



    • Координирано и последователно изпълнение на национални цели и приоритети на членството на Република България в Европейския съюз в съчетание с възможностите на двустранното европейско сътрудничество;

    • Реализиране на заложените цели в националните позиции при формирането на общностите политики на ЕС;

    • Утвърждаване на статуса и позициите на България като член на политически и икономически интегриран Европейски съюз с растяща роля в международните отношения;

    • Максимизиране на ефекта от достъпа до средства и ресурси на ЕС и съдействие за ускоряване икономическото развитие на страната;

    • Получаване на политическа и икономическа подкрепа и използване на опита на европейските държави за социално-икономическото развитие на България;

    • Укрепването на мрежата от двустранни стратегически партньорства в Европа, развитие и разширяване на традиционните приятелски отношения с европейските държави

    • Координация с държавите-членки на ЕС на основни позиции по формирането и осъществяването на политиките на Европейския съюз

В отчетния период в голямата си част бяха постигнати заложените цели, като основен проблем продължава да бъде недостатъчното финансиране на определени дейности.


Осъществени дейности/постигнати резултати


  1. Участие на България в институциите на Европейския съюз като цяло


Подготовка на българското участие в заседанията на Европейския съвет

Във фокуса на дискусиите бяха традиционно темите от икономическото измерение и мерките за насърчаване на растежа и заетостта - Европейски семестър, Стратегия „Европа 2020“, Пакт за растеж и заетост, конкурентоспособност на промишлеността и

др. С оглед на международния дневен ред и събития, като една от основните теми се очерта и тази за енергийната сигурност и Рамката на ЕС за климата и енергетиката до 2030 г. Сред другите по-важни акценти от дискусиите могат да се отбележат: изграждането на стратегическа оперативна рамка в сферата на свободата, сигурността и правосъдието, със специално внимание върху борбата с нелегалната миграция, предоставянето на убежище и защита на границите; развитието на отношенията между ЕС със стратегическите партньори; политиката на разширяване на ЕС и процеса на стабилизиране и асоцииране. Изборите за Европейски парламент през м. май т.г., насочиха вниманието на държавните и правителствени ръководители и към въпроса за бъдещото развитие на ЕС и стратегическите насоки за следващия пет години.

За подготовката на българското участие бяха разработени материали по споменатите теми, като българската страна отстояваше активно своята позиция с фокус върху следните приоритетни въпроси: енергетика и енергийната сигурност (диверсификация на маршрути и източници и защита на националните ни интереси по проекта Южен поток, гъвкавост при избора на енергиен микс и др.); Рамка за климат и енергетика (справедливо разпределение на тежестта за постигане целите до 2030; енергийна ефективност, реформа на ЕСТЕ и др.); Непропорционален миграционен и бежански натиск (единна европейска политика, изградена на принципите на солидарност и споделяне на отговорностите, сключването на реадмисионии спогодби с ключови трети страни на произход и транзит); Институционални въпроси (избягване на опасността от институционален застой, предотвратяване на фрагментация и разделения вътре в ЕС, съблюдаване на принципите на субсидиарност и пропорциалност); Разширяването на ЕС (продължаване ангажимента към нашите съседи на изток и на юг).




Подготовка на българското участие в проведени заседания на Съвет „Общи въпроси
В процеса на подготовка на българското участие в Съвет „Общи въпроси” беше анализирана цялата постъпваща информация от Постоянното представителство на Р България към ЕС, от ресорните дирекции на МВнР, от компетентните български министерства и ведомства, от посолствата на България в държавите членки на ЕС, както и от посолствата на държавите членки на ЕС в София. Подготвени бяха 4 редовни и 1 неформално заседание на Съвет „Общи въпроси”, като се разработиха проекти на изказвания по темите от дневния ред на съответното заседание, както и аналитични, информационни и справочни материали. Отчитайки ролята на Съвет „Общи въпроси” при подготовката на заседанията на Европейския съвет, като основни теми в дневния ред на Съвета логично бяха: икономическата политика и мерките за насърчаване на растежа и заетостта - Европейски семестър, Стратегия „Европа 2020“, Пакта за растеж и заетост, конкурентоспособност на промишлеността; енергийната сигурност и Рамката на ЕС за климата и енергетиката до 2030 г.; изграждането на стратегическа оперативна рамка в сферата на свободата, сигурността и правосъдието, със специално внимание върху борбата с нелегалната миграция, предоставянето на убежище и границите; развитието на отношенията между ЕС със стратегическите партньори; политиката на разширяване на ЕС и процеса на стабилизиране и асоцииране. Изборите за Европейски парламент през м. май т.г., насочиха вниманието на държавните и правителствени ръководители и към въпроса за бъдещото развитие на ЕС и стратегическите насоки за следващия пет години. Също така бяха разгледани и темите, свързани с Механизма за върховенството на закона; Принципа на субсидиарност; Стратегия на ЕС за Адриатико-Йонийския регион; Стратегия за морска сигурност на ЕС; ролята на СОВ и др.


Двустранни консултации по въпросите на ЕС
Двустранните консултации по въпросите на Европейския съюз (на всички равнища) бяха част от дейностите, които допринасят по най-ефективен начин за реализиране на националните интереси по важни за страната въпроси. Те се осъществяваха в рамките на двустранни визити на ниво президент, министър-председател, министър на външните работи, както и самостоятелно на равнище министър, ресорен заместник-министър, генерален директор по европейските въпроси, постоянен секретар и директор на дирекция.

На равнище президент бе подготвена срещата с държавния министър за Европа в ФМВнР на ФРГ, г-н Михаел Рот. Срещата се проведе на 27 май и бе фокусирана върху резултатите от изборите за Европейски парламент (ЕП) и приоритети за следващия законодателен период, предвид предстоящата неформалната вечеря на държавните и правителствени ръководители на държавите членки (ДЧ) на ЕС на същия ден.

На равнище министър-председател на 24 март 2014 г. се проведена среща с комисаря по въпросите на вътрешните работи в ЕК, г-жа Сесилия Малмстрьом. Срещата бе част от посещението на г-жа Малмстрьом в България в периода 24-25 март, имащо за цел запознаване със ситуацията в страната във връзка с бежанския натиск.

Оказано бе съдействие за подготовката на официалното посещение на министър-председателя в Република Хърватия на 28-29 април 2014 г.

Подготвена бе срещата с Председателя на ЕК г-н Жозе Мануел Барозу на 27 май т.г. Основен акцент на разговорите бе темата за енергетиката. Други по-важни теми, обсъдени по време на разговорите бяха усвояването на фондовете на ЕС от страна на България, изборите за Европейски парламент и ситуацията в Украйна.

На равнище министър. В рамките на кампанията за изборите за Европейски парламент бяха подготвени материали за редица срещи на министър Вигенин с младежи от цялата страна, имащи за цел популяризиране на европейската идея и повишаване на избирателната активност. Акцентът бе поставен върху важността на неутрализиране влиянието на добиващите популярност националистически и анти-европейски партии.

Оказано бе съдействие за подготовката на среща с министъра на външните работи на Република Сърбия г-н Иван Мъркич на 23 януари 2014 г.

Подготвена бе срещата с държавния министър за Европа в ФМВнР на ФРГ, г-н Михаел Рот. Срещата се проведе на 27 май и бе фокусирана върху резултатите от изборите за Европейски парламент (ЕП) и приоритети за следващия законодателен период, предвид предстоящата неформалната вечеря на държавните и правителствени ръководители на държавите членки (ДЧ) на ЕС на същия ден. Бяха очертани основните приоритети за германската и българската страна за следващия институционален период на ЕС.

В рамките на посещението на министър Вигенин по линия на ЦЕИ във Виена, на 2 юни се проведе разговор с федералния министър на външните работи на Австрия Себастиан Курц. Предоставени бяха тезиси за разговорите и информационни материали по актуалните въпроси от дневния ред на ЕС и Стратегията на ЕС за Дунавския регион.

По време на Трети Годишен форум на Стратегията на ЕС за Дунавския регион - Виена, 26-27 юни 2014 г. с участие на министрите на външните работи на страните от Дунавския регион на 26 юни 2014 г., бе приета съвместна Декларация на министрите на външните работи и ЕК по управлението на Дунавския регион.

На равнище заместник-министър бе подготвена срещата с държавния министър за Европа в ФМВнР на ФРГ, г-н Михаел Рот. Срещата се проведе на 27 май и бе фокусирана върху резултатите от изборите за Европейски парламент (ЕП) и приоритети за следващия законодателен период, предвид предстоящата неформалната вечеря на държавните и правителствени ръководители на държавите членки (ДЧ) на ЕС на същия ден. Бяха очертани основните приоритети за германската и българската страна за следващия институционален период на ЕС.

На равнище генерален директор/директор европейски въпроси:



  • В периода 13-14 март се състоя работното посещение на г-н Пиер Хайлброн заместник-генерален секретар на Франция. Посещението бе в изпълнение на Споразумението по европейските въпроси, подписано през 2013 г. с Генералния секретариат по европейките въпроси към министър-председателя на Франция. Обсъдени бяха следните теми: Дневен ред на Европейския съвет до средата на тази година; Подготовка на Председателството на България през 2018 г.; Външна политика.

  • В рамките на работното посещение на г-н Thijs van der Plas, заместник-генерален директор по европейската интеграция в Министерството на външните работи на Кралство Нидерландия, на 16 май 2014 г. се проведоха двустранни консултации по теми от европейския дневен ред на ниво генерален директор по европейските въпроси.

На равнище постоянен секретар в периода 4-6 юни 2014 г. бяха проведени консултации на Постоянния секретар на МВнР в Кралство Нидерландия, съответно в МВнР и Дипломатическата академия „Клингендал“, в рамките на които бяха обсъдени подробно възможностите за оказване на съдействие от холандска страна по подготовката на ротационното председателство на България на Съвета на ЕС през втората половина на 2018 г., включително изпращането на български дипломат в холандското МВнР с цел обмяна на опит и експертиза.


Принос към политиката на разширяване на ЕС
България продължи да участва активно във формулирането на позициите на ЕС в рамките на преговорния процес със страните, преговарящи за членство, съобразно с приетите принципи и условия на политиката на разширяване на ЕС и спецификите на националния интерес.

По време на Гръцко председателство бяха открити пет нови преговорни глави в преговорния процес с Черна Гора: „Право на интелектуална собственост”, „Дружествено право”, „Свободно движение на капитали”, „Обща външна политика и политика за сигурност” и „Финансов контрол”, като общият брой на откритите глави достигна 12. България подкрепи откриване на преговорите по преговорните глави. По тези глави не са идентифицирани проблемни за страната ни въпроси.

По отношение на преговорния процес със Сърбия беше обсъден и приет първият скрийнигн доклад, по Глава 32 „Финансов контрол”. По тази глава на този етап не бяха идентифицирани проблемни въпроси за България. Комисията представи скрийнинг докладите по Глави 23 „Съдебна система и основни права” и 24 „Правосъдие, свобода и сигурност”. По време на обсъждането България зае активна позиция относно защита на правата на националните малцинства, като настоя Сърбия да приеме план за действие в тази област още преди откриване на преговорите по Глава 23. Дискусията ще продължи по време на италианско председателство.

По време на гръцко председателство не беше осъществен напредък в преговорния процес ЕС-Турция.

Преговорите с Исландия останаха замразени в периода на гръцко председателство.


Подготовката на Република България за поемане на председателството на Съвета на ЕС

Бяха направени първите стъпки по започване подготовката за поемане на председателството на Съвета на ЕС от България през 2018 г. чрез предложение за създаване на нови структурни звена в МВнР – политическо ръководство, вътрешноведомствена работна група и секретариат на Председателството, утвърдено на 24 юли 2014 г. със заповед на министъра.

Успешно завърши и реализирането на договореността по двустранен меморандум между България и Гърция за изпращането на български дипломат по време на Гръцкото председателство с цел заимстване на добри практики по организирането и провеждането на ротационното председателство на Съвета на ЕС от столицата.

По силата на правилата на Генералния секретариат на Съвета и уредбата на ЕСВД за дипломатическо представителство на Председателството на ЕС в трети страни, България пое функциите на местен председател на ЕС в КНДР през втората половина на 2014 г. За улеснение осъществяването на функциите по представителство на ЕС в КНДР е командирован дипломат от ПИЕС в посолството на Р България в Пхенян.



Като председател на Съвета по европейските въпроси министър Вигенин инициира промени в националния координационен механизъм за участие на България в процеса на вземане на решения в ЕС. Основната цел на промените бе неговото допълнително оптимизиране на база на натрупания ценен седем-годишен опит като член на ЕС. Стартира и подготовката на България за поемане на ротационното председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.


Оказване на принос за реализиране на целите на Пространството на свобода, сигурност и правосъдие Присъединяване към Шенгенското пространство


През първата половина на 2014 г. МВнР продължи да работи за създаване на благоприятна политическа обстановка за приемането на решението за присъединяване на България към Шенгенското пространство. Положените максимални усилия за промяна позицията на резервираните държави-членки, при действието на различни фактори на европейско и вътрешнополитическо ниво, като изборите за ЕП, националните избори в някои Германия и Франция, както и засиленият миграционен натиск към ЕС, не успяха да доведат до преразглеждане на позицията им. На заседанието на Съвета на 5 юни 2014 г. България призова още веднъж европейските си партньори към преосмисляне на позицията им. На Министерската среща на Залцбургския форум на 19 юни 2014 г. в Словакия бе декларирана подкрепата на държавите от форума за възможно най-скорошно решение на Съвета за присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство.

Стратегическо планиране в областта на правосъдието и вътрешните работи, Обща европейска политика в областта на миграцията и убежището. МВнР подкрепи предложената от МВР и защитена на три последователни заседания на Съвета по ПВР национална позиция за Европейския съвет на 26-27 юни. Последователно настоявахме за единна европейска политика за съвместно овладяване на миграционни кризи, основаваща се на обективни критерии за справедливо разпределяне на отговорностите, а през м. юни 2014 г. България, съвместно с Гърция, Малта и Кипър, изготви документ, предлагащ балансиран подход и по-голяма солидарност при управлението на въпросите на миграцията и убежището. В резултат, в частта от заключенията на Европейския съвет по насоките за новия многогодишен стратегически документ относно бъдещото развитие на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, бяха отразени българските предложения за:

  • засилено прилагане на принципа на солидарност, по-специално по отношение на овладяването на миграционни кризи;

  • по-ефективно гранично управление при използване на модерни технологии за контрол и наблюдение на границите;

  • по-активна политика на връщане с акцент върху доброволното връщане, но и като се работи за прилагане на реадмисионни споразумения;

  • отделяне на необходимото внимание върху външното измерение на политиката на вътрешните работи.


Участие в дискусиите и вземането на решения по Икономическия и паричен съюз
През първата половина на 2014 г. МВнР продължи текущата дейност за ефективна подготовка и координация на националните позиции съвместно с другите компетентни ведомства за заседанията на КОРЕПЕР II, Съвет „Общи въпроси”, ЕКОФИН, Европейски съвет и други многостранни формати.

България подкрепя реформирането на Икономическия и паричен съюз, както и свързаните с това действия по създаването на Банков съюз за държавите членки от еврозоната, отчитайки приноса им за преодоляването на дисбалансите в еврозоната и подобряване възможността за реакция при промени в икономическата среда. В този смисъл по време на преговорния процес за нас от съществено значение бе да се гарантира единството на вътрешния пазар и този на финансовите услуги, както и равното третиране и пълното зачитане на интересите на държавите-членки, които още не са част от еврозоната.

На 20 март бе постигнато споразумение между ЕКОФИН и ЕП относно ЕМП. Основни аспекти от споразумението включват. Окончателният компромисен текст бе одобрен на заседанието на КОРЕПЕР на 27 март т.г., а в рамките на пленарната си сесия на 15 април ЕП гласува положително по предложението за Регламент.

Успоредно с преговорите по проекта на Регламент за ЕМП се проведоха и преговорите в Междуправителствената конференция относно сключването на Междуправителствено споразумение. България участва като преговаряща страна в Междуправителствената конференция по споразумението за Единния фонд за преструктуриране и подписа Споразумението с ангажимент за последваща ратификация.

Бяха разгледани общо единадесет проекта, като по време на неформалното заседание на Еврогрупата на 1-2 април 2014 г. в Атина бе постигнато политическо съгласие по текста на Междуправителственото споразумение.

На своето заседание на 16 април 2014 г. Министерският съвет реши Република България да подпише междуправителственото споразумение при условията на последваща ратификация. В рамките на заседанието на КОРЕПЕР на 21 май т.г. българската страна подписа Междуправителственото споразумение за Единния фонд за преструктуриране.




Кохезионна политика 2014-2020 г.
В условията на бюджетни ограничения и произтичащите от това преразпределения на общия бюджет успешно бе отстоявана позицията, че Кохезионната политика трябва да остане основен инструмент за стимулиране на развитието в Съюза, като се намаляват различията в нивата на икономическото и социалното развитие на регионите и се постига териториално сближаване. През Програмния период 2014 - 2020 г. България ще разполага с ресурс от Европейския съюз в размер около 15 милиарда евро за седем Оперативни програми, Механизъм за свързване на Европа, Европейско териториално сътрудничество, Фонд за Европейско подпомагане на най-нуждаещите се, Обща земеделска политика и Обща политика по рибарство. МВнР участва активно в дискусиите и подготовката на българските позиции по теми, имащи ключово значение за насърчаването на растежа и създаване на нови работни места, като акцентът беше поставен върху законодателния пакет във връзка със собствените ресурси на ЕС през новия програмен период 2014-2020 г., който да гарантира навременното и сигурно финансиране на политиките на Съюза в контекста на Многогодишната финансова рамка


Секторни политики на ЕС

Секторни политики на ЕС
През първата половина на годината, МВнР продължи да ръководи и контролира цялостната дейност по участието на Република България в процеса на вземане на решения в ЕС и да осигурява провеждането на единна национална политика на България по всички въпроси, свързани с ЕС. Министърът на външните работи продължи да изпълнява функциите на председател на Съвета по европейските въпроси като координираше изпълнението на задълженията, произтичащи от членството на Република България в ЕС. Представители на МВнР участваха в националния координационен механизъм в съответствие с Постановление № 85 на МС от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз, като даваха принос във всички етапи от разработването и утвърждаването на позициите на страната за участие в заседанията на различните формати на Съвета и на неговите подготвителни работни органи. МВнР редовно съгласуваше и изпращаше указания до ПП към ЕС за участие в работата на Комитета на постоянните представители (КОРЕПЕР II) и техните заместници (КОРЕПЕР I). Активно се следеше развитието на законодателството на ЕС в областта на секторните политики и в работата на секторните формати на Съвета на ЕС (Селско стопанство и рибарство; Транспорт, телекомуникации и енергетика; Околна среда; Конкурентоспособност; Заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси; Образование, младеж, култура и спорт). По-важни развития в областта на секторните политики:

Земеделие. Проведоха се преговори по регламента за действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, на вътрешния пазар и в трети държави, като беше постигнат максимален резултат при защитата на националния интерес: разширяване списъка на допустими продукти; повишаването на общия европейски бюджет за политиката за промоции на земеделски продукти – от 60 млн. евро понастоящем до 200 млн. евро през 2020 г. и повишаването на европейското финансиране като дял от бюджета на обикновените и на мултинационалните програми – 70% за обикновените програми на вътрешния пазар и 80% за обикновените програми, насочени към трети страни, и мултинационалните програми на вътрешния пазар и в трети страни. По този начин, от 2015 г. ще отпадне ангажиментът на България да осигурява средства от националния бюджет за изпълнението на одобрени промоционални програми.

Рибарство. В рамките на проведените дискусии по Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за Европейския фонд за морско дело и рибарство, България отстояваше позицията си, че не приема един от критериите за разпределяне на финансовите средства от Европейския фонд за морско дело и рибарство между държавите членки да е нивото на усвояемост на средствата от Европейския фонд за рибарство през периода 2007-2013 г. В резултат на това, както и благодарение на подкрепата на други държави членки, беше постигнато съгласие нивото на усвояемост на средствата да не бъде вземано като критерий, както и делът на дребномащабния крайбрежен риболов да бъде запазен като критерий за финансовото разпределение на средства.

В транспортния сектор на заседанието на Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика на 5 юни 2014 г. бе приет доклад за постигнатите резултати по предложението за регламент относно създаване на правова рамка за достъп до пазара на пристанищни услуги и за финансова прозрачност на пристанищата. За България приемането на регламента е положителна стъпка към подобряване на регулаторната рамка за функциониране на морските пристанища и повишаване на прозрачността при извършване на публичните процедури, касаещи пристанищните услуги и управлението в българските морски пристанища. Обсъждането на досието ще продължи и през втората половина на 2014 г.

Въпреки усилията и напредъка в изясняването на разпоредбите относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и техния багаж, не бе постигнато съгласие по въпросите, свързани с анулирането на полети, определението за извънредни обстоятелства, закъсненията при пристигане и праговете за обезщетение на пътниците.



Българската страна взе активно участие в преговорите, отстоявайки националните интереси, свързани с осигуряването на:

  • по-голяма яснота за българските пътници относно правата им във въздушния транспорт и гарантиране на по-ефективна защита на тези права при тяхното нарушаване, включително чрез налагането на санкции;

  • по-голяма правна сигурност за участниците в процеса, свързан с превоза на пътници по въздух в България – превозвачи, летищни оператори, доставчици на наземно обслужване.

  • В центъра на вниманието в областта на телекомуникациите беше приетата на 15 май т.г. директива относно мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. България подкрепи приемането й, тъй като предвидените в нея мерки съответстват изцяло на изготвената рамкова позиция по досието. Предстои транспонирането й в срок до 1 януари 2016 г. и ще се прилага от 1 юли 2016 г.

В област енергетика основен акцент е приетата на 22 януари 2014 г. Рамка за политиките на ЕС в областта на климата и енергетиката за периода от 2020 до 2030 г. Първоначалният дебат по Рамката се проведе по време на заседанието на Европейския съвет през м. март т.г. Предвид хоризонталния характер на политиките и въздействието им върху конкурентоспособността на европейската икономика, дискусии по предложените цели се провеждат основно в три конфигурации на Съвета – по околна среда, по енергетика и по конкурентоспособност, както и под формата на двустранни консултации във формат „шерпи” с кабинета на председателя на Европейския съвет. Основна цел е постигането на ранен етап на съгласие по новата рамка, с оглед постигането на окончателно решение по рамката не по-късно от октомври 2014 г.

Следва да се има предвид, че дебатът по пакета климат – енергетика е тясно обвързан с международните преговори за постигане на глобално споразумение в областта на климата. При взимане на окончателно решение по Пакета, през октомври 2014 г., следва да бъдат отчетени международните преговори във Варшава и предстоящото подписване на глобално споразумение за климата на Конференцията на страните по РКОНИК в Париж през 2015 г.

Българската страна последователно защитаваше позицията за постигане на напредък по всички аспекти, посочени в заключенията на Европейския съвет от м. март, при отчитане на последиците за отделните държави-членки от прилагането на предложените цели в рамките на Пакета. Считаме, че основни липсващи елементи в новата рамка са споделянето на тежестта, гъвкавите механизми, списъка със сектори, изложени на риск от изтичане на въглерод, правилата за държавна помощ, както и финансова схема за подсигуряване на нужните инвестиции.

С оглед на последните политически събития, а именно кризата в Украйна, стана ясно, че проблемите, касаещи целите до 2030 г., и енергийната сигурност на ЕС са тясно свързани. На 28 май 2014 г. Европейската комисия публикува: Съобщение „Европейска стратегия за енергийна сигурност“. В него е изведена необходимостта от целенасочена стратегия за енергийна сигурност, насърчаваща издръжливостта към шокове и прекъсвания в енергийните доставки в краткосрочен аспект и намалената зависимост при определени горива, доставчици и маршрути в дългосрочен план.



Диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на енергийни източници има ключово значение за сигурността и енергийната независимост на ЕС и в тази връзка всички проекти, които допринасят за диверсификация както на източниците, така и на трасетата за доставка, трябва да се разглеждат като възможности за повишаване на енергийната сигурност. „Южен поток” е проект от стратегически интерес за целия ЕС, като споделяме разбирането, че всички инфраструктурни проекти, които допринасят за диверсификацията на доставките трябва да са в съответствие със съответното законодателство на ЕС, като се отчитат и приоритети на енергийната ни сигурност.

Важни за страната ни досиета в областта на околната среда бяха преговорите по предложение за директива относно възможността за държавите членки да ограничават или забраняват отглеждането на ГМО на тяхна територия. Постигнато бяха приемливи решения на оставащите два открити въпроса, отнасящи се до: (1) възможността за държавите членки да наложат ограничения за култивиране на ГМО на тяхна територия, налагащи се поради нововъзникнали или новоустановени обстоятелства, и (2) процедурата, която следва да се прилага, ако държава членка е била изключена от географския обхват на разрешението за култивиране на даден ГМО на територията на ЕС, но поиска отново да бъде включена в него, поради възникнали нови обстоятелства.

Във фокуса на Съвета по конкурентоспособност бяха въпроси, свързани с промишлената конкурентоспособност. ЕК публикува Съобщението „За възраждане на европейската промишленост“, в което основен акцент е насърчаването на икономическия растеж и конкурентоспособността, с оглед постигне на трайно възстановяване на икономиката и осъществяване целите на Стратегията „Европа 2020“.

Основна цел е да се даде ясен политически сигнал за намеренията си за реиндустриализация на Европа, отчитайки връзката между индустрията, климата и енергетиката. Очаква се този въпрос да бъде разгледан повторно в контекста на предстоящия през март 2015 преглед на Стратегия Европа 2020.

В областта на социална политика България взе активно участие в работата на Консултативния и на Техническия комитет по свободно движение на работници, както и в Административната комисия и в Консултативния комитет за координация на системите за социална сигурност. През отчетния период и след изтичането на преходните периоди от 1 януари 2014 г. България продължи активните си усилия за премахване на неоправданите бюрократични пречки пред свободното движение на работници от България и Румъния.

В областта на културата следва да се отбележи дискусията по инициативата „Европейски столици на културата“ за периода 2020-2033 г. Постигнатият компромис предвижда следното определянето на град за Европейска столица на културата да става не от Съвета или от Комисията, а от съответната държава членка. В допълнение към предложението на Комисията екипът от независими експерти, който осъществява процедурите по подбора и мониторинга, да бъде съставен само от десет европейски независими експерти. Продължават се сроковете за осъществяване по ключови моменти от процедурата по подбор, в частност публикуването на покана за подаване на заявления за кандидатстване, както за свикване на екипа на заседание за първоначален подбор, и за определянето на града домакин.

Текстът на предложението за решение с отразения в него постигнат компромис напълно отговаря на позицията на България по посочените по-горе процедурни въпроси.

Образование. Повишаването на качеството на образованието и обучението е тема от значение както за България, така и за ЕС. Мобилността, както с учебна цел, така и с цел заетост се увеличава, а трансграничното сътрудничество се задълбочава. Всичко това се насърчава включително чрез инструментите на програма „Еразъм+“. Като обща цел в тази област беше посочено изграждането на доверие в и между националните образователни системи. Подчертана бе ролята на националните агенции за оценяване и акредитация за осъществяване на по-широко взаимодействие, за да бъде гарантирано качеството на предлаганото обучение и съответно, да има гаранции за самите студенти и техните родители. България подкрепя мерките и действия в тази насока, като смята за навременно и полезно разработването на общоевропейски принципи за осигуряване на качество, които да са валидни за всички сектори на образованието и обучението.


Стратегия на ЕС за региона на река Дунав

Стратегия на ЕС за региона на река Дунав
През м.май 2014 г. МВнР, оценявайки приноса на Стратегията на ЕС за Дунавския регион за засилване на интеграцията между ДЧ на ЕС и за разширяване обхвата на сътрудничеството с държави извън ЕС, подкрепи създаването на Контактно звено по Дунавската стратегия и предложи на МРР, като Национален координатор по Дунавската стратегия и програмата “Дунав“, да инициира подготовката на кандидатура на България за домакин на Контактното звено. На Третия Годишен форум на Дунавската стратегия, проведен на 26-27 юни 2014 г. във Виена, министър Вигенин изрази по-експанзивното виждане на страната ни за свързване на региона на р.Дунав с по-широкия Черноморски регион и държавите от Източното партньорство, застъпено и в съвместната Декларация на министрите на външните работи и ЕК.


  1. Сътрудничество с европейски държави

Акценти в работата на дипломатическата служба през първото полугодие на 2014 г. бяха: развитие на традиционно приятелските отношения, увеличаване на динамиката на сътрудничество с държавите, с които вече са достигнати висока степен на доверие и приятелство, активизиране на сътрудничеството с държавите, с които отношенията имат неизползван потенциал за развитие; Задълбочаване и постигане на висока интензивност на политическия диалог на високо и най-високо равнище между държавните и правителствени ръководители на държавите от ЕС и НАТО и другите западноевропейски държави, но и на всички други политически и експертни равнища. Успешната защита на националните интереси на България като член на ЕС и НАТО, с открояване като приоритетна цел на националната ни политика приемането на България в Шенгенското пространство и напредъка ни по МСО; Постигане на още по-значителен напредък при прозрачното и ефективно използване на европейските фондове, включително чрез обмяната на опит с нашите партньори от ЕС и споделянето на добри практики и опит в тази област; Спомагане за координацията и съгласуването с държавите членки на ЕС на основни позиции по формирането и осъществяването на политиките на ЕС – МФР, Кохезионната политика, Стратегията 2020, Дунавската стратегия на ЕС; Съдействие в условията на световната икономическа криза за засилване на диалога по координирането на мерките и действията на двустранно равнище за преодоляване на последствията от финансовата и икономическа криза, за финансова стабилност и растеж; Активизиране на усилията на българските задгранични мисии за динамизиране на икономическото сътрудничество, привличане на чуждестранни инвестиции и преодоляване на дисбаланса в двустранния стокообмен; Обмяната на опит в сферата на социалната област, заетостта и по-специално борбата с младежката безработица; Активен обмен в областта на културата, науката и образованието, представяне на постиженията на България; Последователно и трайно утвърждаване на положителен европейски образ на България в чрез разнообразни форми на двустранно партньорство; Активно участие в дейността в рамките на „Вишеградската четворка +”, Смесените междуправителствени комисии с германските федерални провинции Бавария и Баден-Вюртемберг, както и в други регионални формати.

Бяха подготвени материали и оказано съдействие за провеждането на редица двустранни срещи, визити и участия в международни формати, в т.ч.
Сътрудничество със партньорите от Западна Европа.

През отчетната година по линия на двустранното европейско сътрудничество продължи развитието на традиционно приятелските отношения, увеличаването на динамиката на сътрудничество с държавите, с които вече са достигнати висока степен на доверие и приятелство, активизиране на сътрудничеството с държавите, с които отношенията имат неизползван потенциал за развитие. Бяха положени усилията за динамизиране на икономическото сътрудничество, привличане на чуждестранни инвестиции и преодоляване на дисбаланса в двустранния стокообмен. Продължи активния обмен в областта на културата, науката и образованието, представяне на постиженията на България; последователно и трайно утвърждаване на положителен европейски образ на България в чрез разнообразни форми на двустранно партньорство.



МВнР подпомогна осъществяването на визитите и срещите на президента Росен Плевнелиев в редица европейски държави: Австрия /20-21 март 2014 г. /; ФР Германия /30 януари - 2 февруари; 8 май – 9 май 2014 г.; 26-28 май 2014 г. /; Великобритания /17-19 март 2014 г./; Полша /3 – 4 юни 2014 г. и 18 – 19 ноември 2014 г./;участие в десетата среща на групата Арайолуш в гр.Брага, Португалия и среща с Анибал Каваку Силва, президент на Португалия /25 септември 2014 г./; Швейцария /13-14 октомври 2014 г./, с президента на Литва Алгирдас Буткевичиус /март 2014 г./; разговор с Андрей Киска, президент на Словакия по време на срещата на върха на НАТО в Уелс /4 – 5 септември 2014 г./, посещение на министър-председателя в Германия; Италия /22 май 2014 г./; Ватикана /28 май 2014 г./; разговор в Брюксел с министър-председателя на Чехия Бохуслав Соботка /20 март 2014 г./;

Бяха подготвени и осъществени срещите на министър Вигенин с неговите колеги, в т.ч. визита във ФР Германия /10 март 2014 г./; Великобритания /15-17 януари 2014 г./; Австрия /2-3 юни 2014 г./; Италия /1 – 2 март 2014 г./; Унгария /24 февруари 2014 г./;

В рамките на редовната сесия на ОС на ООН /септември 2014 г./ бяха подготвени материали за срещите на министър Данаил Митов с Жилберт Сабоя Суние, министър на външните работи на Княжество Андора, с Паскуале Валентини, държавен секретар по политическите въпроси на Република Сан Марино и с норвежкия министър по европейските въпроси;



МВнР съдейства активно и за провеждането на редица посещения на високо и най-високо равнище, в т.ч. посещение в София на принц Едуард херцог на Кент /7-9 април 2014 г./, работно посещение в България на Президента на Естония Томас Хендрик Илвес /20-21 януари 2014 г./, официално посещение на Янош Адер, президент на Унгария в София /11 – 12 ноември 2014 г./, посещение на вицепрезидента Маргарита Попова в Рим /9-12 ноември 2014 г./ посещения и участия на членове на правитеството, провеждане на двустранни консултации между външните министерства и др.

По линия на междуправителствените комисии с германските федерални провинции Бавария и Баден-Вюртемберг - във връзка с подготовката на предстоящата сесия на Смесената комисия България –Баден-Вюртемберг на 26 януари 2015 г. в гр. Офенбург, Германия, бяха изготвени и изпратени уведомителни писма до МТСП, МОН и МЗХ за възможно проектно партньорство с германски фирми и фондации.



МВнР изготви редица материали и поздравителни писма за президента, министър-председател, председателя на Народното събрание и членове на правителството във връзка с посещения, официални празници и други официални поводи. Изготвени бяха документи и становища във връзка с въпроси от двустранните отношения с европейските страни.

Бяха предприете необходимите действия по подготовката на следните нормативни актове:

- бе започната нормативна процедура за определяне на заместник-министър Румен Александров за председател, както и на състава на българската част на Постоянната комисия „България-Бавария” и на Смесената комисия „България -Баден-Вюртемберг”.

- след приключване на съгласувателната процедура МС прие Решение № 743 за откриване на консулство на Република България в Княжество Лихтенщайн, ръководено от почетно/ нещатно/ консулско длъжностно лице – д-р Хелмут Шверцлер, със седалище в град Шаан и с консулски окръг- територията на Княжество Лихтенщайн.

- в координация с посолството на ФР Германия в София и с Дирекция „МППЕС” , последната с нота уведоми германската страна, че с дата 7 ноември 2014 г. Спогодбата между Правителството на Република България и Правителството на Федерална република Германия за Немското училище в София, подписана в София на 24 септември 2013 г. влиза в сила.

- португалската страна по дипломатически път чрез ДП-Лисабон бе уведомена за приемането на РМС № 742 за назначаване г-н Антонио Риош де Аморим за почетен (нещатен) консул на Република България в Португалската република, със седалище в гр. Санта Мария да Фейра (област Авейро) и с консулски окръг, обхващащ територията на северен регион – Порто, Авейро и Брага.

- изготви предложение до министъра на външните работи Даниел Митов за награждаване на извънредния и пълномощен посланик на Конфедерация Швейцария в България – Регина Ешер с орден „Мадарски конник” – I степен.



Развитие на двустранните политически отношения със страни от региона на Югоизточна Европа

И през 2014 г. МВнР продължи да полага усилия за поддържане на взаимоизгодни добросъседски отношения със страните от региона на Югоизточна Европа с оглед продължаването на решаването на актуалните въпроси в двустранен план и осъществяване на съвместни стъпки и инициативи от общ интерес в регионален и международен контекст.

Продължи активната подкрепа и работа от българска страна в посока разширяването на ЕС със страните от региона, които се намират на различен етап по пътя към евроатлантическата интеграция. Същевременно продължихме да следим критериите, които страните от региона следва да изпълнят, за да постигнат напредък по пътя към Европа, особено в областите, които пряко засягат интересите на България, а именно изпълнение на съответните изисквания от тяхна страна и стриктно спазване на принципа за добросъседство. В рамките на този процес бяха подготвени и подписани двустранни спогодби и други документи, изразяващи волята за разширяване и укрепване на отношенията и работа по съвместни проекти, в т.ч. икономически и инфраструктурни.

През същия период България продължи да бъде активен участник в регионалните инициативи и организации в ЮИЕ , като положи усилия да оцени и позиционира новите инициативи с участието на ЕС или ДЧ на ЕС, касаещи нашия регион, както и за предприемане на съответни действия с оглед подкрепа на принципите на сътрудничество в региона, които подкрепяме и избягване на дублиране на вече утвърдени регионални формати.



МВнР способства за подготовката и провеждането на знакови посещения и срещи: на президента в Албания, в Румъния, в Черна гора, на министъра на външните работи с колегата му от Босна и Херцеговина, посещение в Кипър, в Словения, в Сърбия, в Черна гора,участие на министър Кристиан Вигенин в неформалната Среща на външните министри на страните от ПСЮИЕ и на 20.06.2014 г. – участие в срещата на външните министри на страните от ПСЮИЕ в Букурещ. На 19.06.2014 г. румънският министър на външните работи участва в срещата на Съвета на министрите на външните работи в рамките на българското председателство на ОЧИС.

По време на Гръцкото председателство на ЕС бяха осъществени 8 посещения/срещи на равнище министър и 4 посещение на най-високо равнище.

Министърът на външните работи К. Вигенин взе участие във всички срещи на съответното ниво, организирани от Гръцкото председателство на ЕС на място (в Гърция): - на 4-5 април 2014 г., Атина – в неформалният СВнР „Гимних”;- на 7-8 май 2014 г. , Солун – в Срещата ЕС – Западни Балкани;- на 10-11 юни 2014 г., Атина - Среща на министрите ЕС – ЛАД. Освен участие по същество, това бе и послание за важното значение, което отдаваме на отношенията с Гърция и желанието ни да окажем подкрепа на нейните инициативи като председателство на ЕС.

От приоритетно значение продължава да бъде подписването за Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество, който ще послужи за основа при разрешаването на всички съществуващи открити въпроси между България и Република Македония. На 16 юли 2014 г. се проведе шеста поредна среща на работните групи по Договора за добросъседство в МВнР на България. Проведоха се редица срещи на ниво министри, като някои от по значимите бяха посещението в Скопие на министъра на външните работи през януари и на по-късен етап през годината на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. По време на това посещение бе даден старт на строителните работи на отсечката от железопътната част на Общоевропейски коридор 8 от Куманово до Беляковце.

Бяха дефинирани нови възможности за засилване на двустранния политически диалог със Сърбия /Съвместни заседания на правителствата на двете страни, смесената комисия по икономическото сътрудничество/. Важна цел в развитието на двустранните отношения бе усилията за намирането на решения на проблемите на българското национално малцинство, както и цялостно възстановяване на обучението на български език в училищата на БНМ. През 2014 г. приоритет беше и засилване на сътрудничеството със Сърбия по регионални въпроси и разширяване на търговско-икономическото и инвестиционно сътрудничество в пограничните райони. На високо и най-високо равнище в двустранен и тристранен формат се проведоха пет посещения/срещи. На 18 февруари 2014 г. в присъствието на премиерите на България Пламен Орешарски и на Сърбия Ивица Дачич в Димитровград/Цариброд бе открит паметник на Васил Левски. Това събитие бе повод и за среща на българския министър-председател с Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия. През 2014 г. България активира тристранния формат за сътрудничество между със Сърбия и Румъния, създаден през 2002 г. и замразен от сръбската страна след излизането на Черна гора от държавната общност. Първата по рода си среща на равнище премиери се състоя на 7 март 2014 г. в Русе. Приета беше съвместна декларация на тримата министър-председатели.

В отчетния период между България и Турция бяха разменени три официални посещения (на президента Росен Плевнелиев в Турция на 28. 08. 2014 г.; на министъра на външните работи Ахмет давутоглу в България на 27. 02. 2014 г. ; на министъра на енергетиката и природните ресурси Танер Йълдъз в България на 24. 01. 2014 г.), както и две работни посещения (на 17.02.2014 г. работно посещение в Анкара на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов и на 20 – 21. 11. 2014 г. Работно посещение в Истанбул на министъра на външните работи Даниел Митов). През 2014 г. бяха осъществени и четири срещи на представители на двете правителства (една между министър-председателите, две между министрите на външните работи и една между министрите на отбраната) в рамките на международни форуми.

Въпросът за миграционния натиск по българо-турската граница в резултат от кризите в Сирия и Ирак продължи да заема първостепенно по важност място в двустранния диалог през цялата година.





Приложение № 6 – Отчет на разходите по бюджетните програми / за програма №8/


















Бюджетна програма "Европейска политика"

Закон 2014 г.

Уточнен план към 31.12.2014 г.

Отчет към 31.12.2014 г.

І.

Общо ведомствени разходи:

312 000

306 101

251 812

 

Персонал

0

0

0

 

Издръжка

312 000

306 101

251 812

 

Капиталови разходи

0

0

0

1

Ведомствени разходи по бюджета на ПРБ:

312 000

306 101

251 812

 

Персонал

0

0

0

 

Издръжка

312 000

306 101

251 812

 

Капиталови разходи

0

0

0

2

Ведомствени разходи по други бюджети, сметки за средства от ЕС и чужди средства

0

0

0

 

Персонал

 

 

 

 

Издръжка

 

 

 

 

Капиталови разходи

 

 

 

 

Администрирани разходни показатели **

 

 

 

ІІ.

Администрирани разходни показатели по бюджета

0

0

0

 

 

 

 

 

ІІІ.

Администрирани разходни показатели по други бюджети, сметки за средства от ЕС и чужди средства

0

0

0

 

 

 

 

 

 

Общо администрирани разходи (ІІ.+ІІІ.):

0

0

0

 

 

 

 

 

 

Общо разходи по бюджета (І.1+ІІ.):

312 000

306 101

251 812

 

 

 

 

 

 

Общо разходи (І.+ІІ.+ІІІ.):

312 000

306 101

251 812

 

Численост на щатния персонал

 

 

 

 

Численост на извънщатния персонал

 

 

 


Организационни структури, участващи в програмата

В изпълнението на програмата участват:

Министърът на външните работи, Политическия кабинет, Генерална дирекция „Европейски въпроси”, дирекция „Политики и институции на ЕС”, дирекция „Европейски държави”, дирекция „ЮИЕ”.

Работна група № 30 „ Разширяване на Европейския съюз”, създадена с ПМС № 85 от 17.04.2007 за организация и координация по въпросите на Европейския съюз.

Експертни работни групи по отделните групи нерешени въпроси в двустранните отношения между Република България и Република Турция, създадени с Решение на Министерския съвет № 164 от 14 март 2009 г.

Експертна работна група по изпълнението на Споразумението между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море, създадена с Решение на Министерския съвет № 164 от 14 март 2009 г.

Междуведомствената група за подготовка на позицията на Република България за преговорите с Румъния за делимитация на морските пространства между двете държави в Черно море, създадена с решение на Министерския съвет от 19 март 1992 г., допълнено с решение на Министерския съвет от 12 октомври 1992 г.
Целеви стойности по показателите за изпълнение *

* Индикаторите са описани в текста
Информация за наличността и качеството на данните


  • Информации и отчети за дейността на МВнР и ЗП;

  • Статистическите данни на АЧИ, МИЕТ и МФ;

  • Доклади и данни на институциите на ЕС и от заседанията на Съвет „Външни работи”, Съвет „Общи въпроси” и работните органи на ЕС; доклади от ПП към ЕС;

  • Информации, паметни бележки от срещи/събития на двустранна и многостранна основа;

  • Решения на МСУНО;

  • Постановения и Решения на МС;

  • Доклади и данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие;

  • Информация от ПП към ООН, ОССЕ и други международни организации във Виена, Женева, Ню Йорк и от Делегация към НАТО;

  • Информации и доклади от участията в международни форуми, заседания на НАТО, ОССЕ, ЕС, ООН, двустранни и многостранни консултации;

  • Информации от ПП към ООН и от други ДКП;

  • Участия в международни форуми.


Външни фактори, които могат да окажат въздействие върху постигането на целите на програмата

Вж. Програма 5


Отговорност за изпълнението на програмата

Програмен ръководител е определен от министъра на външните работи съгласно Заповед на министъра на външните работи № 95-00-28/ 30.01.2014 г.






Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница