Пейо тотев крачолов трагичната предопределеност на един самотник или „раздвоеният и единен яворов”



Дата16.11.2017
Размер81.3 Kb.
Размер81.3 Kb.

ПЕЙО ТОТЕВ КРАЧОЛОВ
1.ТРАГИЧНАТА ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТ НА ЕДИН САМОТНИК ИЛИ „РАЗДВОЕНИЯТ И ЕДИНЕН ЯВОРОВ”

ОЦЕНКИ ЗА ТВОРЕЦА:

ЯВОРОВ Е ВТОРИЯТ НАЦИОНАЛЕН МИТ СЛЕД БОТЕВ…

СТОЯЩ НА ГРАНИЦАТА НА ДВЕ КУЛТУРНИ ЕПОХИ, ТОЙ СЕ ПРЕВРЪЩА В ЕМБЛЕМА НА ДРАМАТИЗМА НА ВРЕМЕТО, НА ПРЕХОДА ОТ ОПТИМИСТИЧНАТА КОЛЕКТИВИСТИЧНА ВИЗИЯ ЗА СМИСЪЛА НА ИДЕАЛИТЕ КЪМ ПЕСИМИСТИЧНИТЕ ИНДИВИДУАЛИСТИЧНИ ПРОЗРЕНИЯ ЗА РУХВАНЕТО НА КУМИРИТЕ, ИЛЮЗОРНОСТТА НА НАДЕЖДИТЕ И БЕЗСМИСЛИЕТО НА БИТИЕТО.ОПИТВАЙКИ СЕ ДА РЕШИ „СВРЪХЗЕМНИТЕ”ВЪПРОСИ И ДА ПОСТИГНЕ ТАКА ЖАДУВАНАТА ХАРМОНИЯ НА ДУХА, ЯВОРОВ СЕ ЛУТА ОТ ЕДИН КЪМ ДРУГ ИДЕАЛ, ОТДАВА СЕ ИЗЦЯЛО НА ЕДНО ПОПРИЩЕ, ЗА ДА ИЗСТРАДА ПОРЕДНОТО РАЗОЧАРОВАНИЕ…ТАКА СЕ РЕДУВАТ ПЕРИОДИ НА ДУХОВЕН ПОДЕМ И ОБЩЕСТВЕНА ДЕЯТЕЛНОСТ С ПЕРИОДИ НА ПОКРУСА И ЧУВСТВО НА ОБРЕЧЕНОСТ.”



ПОЕТЪТ ЗА СЕБЕ СИ:

АЗ НЕ ЖИВЕЯ: АЗ ГОРЯ. НЕПРИМИРИМИ

В ГЪРДИТЕ МИ СЕ БОРЯТ ДВЕ ДУШИ:

ДУШАТА НА АНГЕЛ И ДЕМОН

2.ЖИЗНЕН ПЪТ:

а/роден на 1.01 1878 г., умира през 1914г. в Чирпан.

б/учи в родния си град, после 2 години гимназия в Пловдив;

в/работи като телеграфо-пощенски служител в Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало.

г/ по това време е отпечатано първото му стихотворение „Напред”, поемата „Калиакра” и др.

д/последното произведение привлича вниманието на естетите от кръга „Мисъл” и проправя пътя на младия поет към столицата.

е/ макар че се е стремял към „духовния елит” на софийското общество ,чувства се отчужден и неудовлетворен в столицата и мисли за друго поприще-каузата за освобождението на Македония.

ж/ преди да се отдаде на харамийството, Яворов изживява своя творчески триумф-излиза първата му стихосбирка „Стихотворения”; става един от кръга на П.П. Славейков и съредактор на сп. „Мисъл”.

з/”Целият ми вътрешен мир е в развалини и ако не намеря религия, която би ме вдъхновила, аз съм загубен.”

и/нова религия-македонското движение, в което той се включва на три пъти/член е на четата на Яне Сандански, приятел на Гоце Делчев/;след разгрома на Илиндинско-Преображенското въстание се оттегля от борбите/.

к/библиотекар и заместник поддиректор на Народната библиотека;

л/драматург на Народния театър до 1913 год.

м/лична драма-двете жени в живота му/ Мина Тодорова и Лора Каравелова/

3.ТВОРЧЕСТВО:

ПРЕДСТАВИТЕЛ НА МОДЕРНИЗМА, ИНДИВИДУАЛИЗМА, СИМВОЛИЗМА; ЧЛЕН НА ПЪРВИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН КРЪГ „МИСЪЛ”, СЪТРУДНИК И ПОДРЕДАКТОР НА ПЕЧАТНИЯ ОРГАН НА ТОЗИ КРЪГ – СПИСАНИЕ „Мисъл”/ПРОЧЕТЕТЕ И НАУЧЕТЕ ВСИЧКО ЗА ТОВА НАПРАВЛЕНИЕ ОТ ПЛАНА ЗА П. П. СЛАВЕЙКОВ!!!/

а/ранна лирика-социални мотиви –„На нивата”, „Градушка”, „Сизиф”;

б/съпричастност към страданието на поробените народи – „Арменци”, „Заточеници”

в/национални по дух творби, т.е. с фолклорни мотиви-„Калиопа”, стих.”Овчарска песен”, „Луди-млади”;

г/произведения, отразяващи борбата за осв. на Македония – „Хайдушки песни”, очерка „Гоце Делчев”;

д/символистични произведения-стихосбирката „Безсъници”, поемата „Нощ”;

е/любовна лирика – „Две хубави очи”, „Ще бъдеш в бяло”, „Вълшебница” и пр.;

ж/драматургия – В полите на Витоша”, „Когато гръм удари”.
СОЦИАЛНА ЛИРИКА
1.”ГРАДУШКА”- ИЗОБРАЖЕНИЕ НА НАР. СТРАДАНИЕ И СЪЧУВСТВИЕТО КЪМ МЪКАТА НА СЕЛСКИТЕ ТРУЖЕНИЦИ.

а/ повод-личните наблюдения на Яворов, свързани с това природно бедствие, което е било твърде често явление за южна България.

б/род и жанр-лирика, поема, т. е наличие на сюжет;

в/композиция/части/ - 6

- ретроспекция/спомен за преживените беди/; говори селякът, т. е монолог, изповед на мъченика, на страдалеца, на жертвата на природните катаклизми;градушката е представена като зло, срещу което човек е безсилен; тя е по- страшна и от чумата дори , тъй като обрича на гладна смърт…

-разказ за възродената надежда; всички условия за бъдещото плодородие са налице; откроен е оптимизмът като характерна черта на българския селянин;



-картина на трудовото ежедневие/пресъздаване на трескавата подготовка за хредстоящата работа на полето; от разговорите личи радост, нетърпение, т.е. трудът не е бреме, а се възприема като празник, тържество..

- предчувствие за беда-селянинът чете „знаците” на природата; началното съмнение „задух страшен”, „слънцето жълтей сърдито” се трансформира в убеждението, че нещо страшно ще се случи „бухлат се облак вие”, „знак е чуй петлите”;

-релефната картина на самото бедствие, молитвата към облака и Всевишния внушават безсилието на труженика;описание на градушката „дим, адски тътен”, „орех”; безглаголни накъсани, с много паузи изречения;САМО В 6 СТИХА , В КОИТО ПУЛСИРА ВЪРХОВНО НАПРЕЖЕНИЕ, Е ПРЕДСТАВЕН ГРОЗНИЯТ УЖАС НА КАТАСТРОФАТА;ЗЛОКОБНОСТТТА СЕ ПОДЧЕРТАВА И ЧРЕЗ АЛИТЕРАЦИЯТА НА ЗВУКА „р”; СЛУХ, ЗРЕНИЕ И МИСЪЛ СА ОБСЕБЕНИ ОТ МОЩНАТА СТИХИЯ..

-финалът е изпълнен с трагизъм/всичко е утихнало и като в траурна процесия „с лица, мъртвешки посивели” селяните се отправят към полето, където ги чака страшна картина на унищожения им деветмесечен труд; думите са излишни-говорят жестовете;олицетворение на градушката „жетварка бясна хала просо, пшеница, ръж, ечмени…и цвят-надежди е пожнала”;градушката е унищожила не просто реколтата, а покълналата надежда в душите на селяните; за пореден път природата се е подиграла с усилията на трудещите се.

г/ ИДЕЯ: селяните са орисани да страдат без вина, те са в капана на вечното зло, въпреки че не са сторили някой грях, а във фолклора градът е наказание за грешниците; „ВЕЧНО ЗЛО ГИ НОСИ/КЪМ НИВИ, ГЛУХО ОПУСТЕЛИ”

ИЗВОД:ГРАДУШКАТА Е МАЩАБЕН, ОБОБЩАВАЩ СИМВОЛ НА ДРАМАТА НА ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ, НА ТРАГИЧНАТА МУ ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТ.ЧОВЕК ЖИВЕЕ, ЗА ДА СТРАДА-ПО ТОЗИ НАЧИН КОЛЕКТИВИСТИЧНАТА ЛИРИКА НА ПОЕТА ХВЪРЛЯ МОСТ КЪМ ИНДИВИДУАЛИСТИЧНИТЕ МУ ВИЗИИ ЗА СВЕТА.

2.„ ЗАТОЧЕНИЦИ”

а/повод- заточването на 40 македонски революционери в Мала Азия, които, оковани във вериги, пеели Ботевата песен „Жив е той, жив е”.Но тръгвайки от единичното, конкретното, поетът изгражда художествено обобщение на мъката, носталгията на принудения да напусне родината си изгнаник.

б/тема- съдбовната раздяла с родината.

в/ род и жанр – ЛИРИКА, ЕЛЕГИЯ /тъжна песен/

г/форма - изповедно-монологична; лирическият говорител се идентифицира с героите изгнаници, дава израз на тъжните им размисли в 1 л., мн. ч.;

д/ произведението е изградено в 5 октави /части/, като първите и последните 2 са предимно пейзажни, а централната, третата, носи основната идея и рязко контрастирана останалите с героичаната тема за борбата

д/развитие на лирическото чувство:

-риторичното обръщение в 1. строфа разкрива мъката и обичта към родния край и отечеството;

-отчаянието замества първоначалните чувства-то идва от убеждението, че път назад няма да има; географските реалии /Дунав, Вардар и Марица/ Балкана,Странджа и Пирин” показват привързаността към родното и внушават, че те ще бъдат светъл спомен, ще ги топлят до гроб;

-ненавист към предателите ;

-омраза към поробителя и проклятие;

-съжаление, чувство за вина пред родината, че не са изпълнили синовния си дълг- да умрат за свободата й, че не са успели да се окичат със славата на герои /”съдба завидна”/; условно наклонение /”можехме”/; Идеята за светостта на родното е препотвърдена - родината е наречена с топлината на епитета„свидна”, а нейните предели са „свят олтар”.

Рушители на гнет вековен,
продаде ни предател клет;
служители на дълг синовен,
осъди ни врага заклет..
А можехме, родино свидна,
ний можехме с докраен жар
да водим бой - съдба завидна! -
край твоя свят олтар

-”корабът, уви, не спира”- подчертава се страданието от безсилието да се промени робската участ и собственото положение…;”горчива скръб сърца ни трови”.; последното обръщение е трагичен вик на кървящите от болка сърца на изгнаниците, на борците за свободата на поробена Македония; възгласът съдържа многозначителността на прошката и прощаването-прошка заради неизпълнения докрай синовен дълг и прощаването като окончателна раздял

ЛЮБОВНА ЛИРИКА
1.ИНТИМНО-ИЗПОВЕДНАТА ЛЮБОВНА ПОЕЗИЯ НА ЯВОРОВ Е ОТ ПЕРИОДА 1907 – 1910 ГОДИНА И Е СЪСРЕДОТОЧЕНА В СТИХОСБИРКИТЕ „БЕЗСЪНИЦИ” И „ПРОЗРЕНИЯ”.

2.ВДЪХНОВИТЕЛКИ: МИНА ТОДОРОВА И ЛОРА КАРАВЕЛОВА

3.”ОБРАЗИТЕ” НА ЛЮБОВТА В:

А.„БЛАГОВЕЩЕНИЕ”

а/любовта към девойката с ангелски черти и душа е нежна, извисена, платонична, почти безплътна; тя е един красив душевен порив ,пречистване ;”Аз никога не те пожелах като жена, никога не те погледнах с окото на мъж.”;обичта облагородява поета в момент, когато е раздвоен, объркан и страдащ от крушението на идеалите, от абсурдността на света; любовта към Мина е благата вест, че щастието може да споходи изтерзаната и уморена Душа, за да я дари с просветление и надежда:
Прохладен лъх от ангелско крило,

о ангел, о дете,

зефирен лъх от ангелско крило

сред зной облъхва моето чело,

отпаднал ме лелее нежен сън…

Зора се зазорява вън.

/”Благовещение”/

б/любимата идва от светлия и хармоничен свят на Бога; тя е негов пратеник, за да спаси , успокои героя; нейният образ е дематериализан – въплъщение на чистотата и детската невинност; тя е като видение, което с настъпването на утрото изчезва, за да остави влюбеният в Абсолютното мъж отново сам сред хаоса на земните му страсти.Уви, сън е била любовта.
Б.„ЩЕ БЪДЕШ В БЯЛО”

а/любовта извисява и спасява; откъсва от грозната действителност; пренася в един красив свят, където има душевно единение, хармония, светлина и красота;

б/стихотворението е написано в „ти” форма, т.е като обръщение на влюбения към избраницата на сърцето и гради очакване за диалог или интимна изповед; бъдещото време предизвиква алюзия за копнеж, мечтание;

в/белият цвят е символ на чистота, нежност, невинност, но също и на безплътност и призрачност.

г/маслинената клонка е знак на надеждата, на новото начало; жената със своята красота и детска душа помага на мъжа да изживее душевен катарзис, да изплува от мрачните сенки на нощта и жадно да пие от светлината на деня , от вълшебната сила на любовта.

д/нощта, мракът, здрачът, ледената пустота се отдръпват пред силата на светлината, деня, лъчите на слънцето; вярата надделява на д скептицизма;любовта побеждава, тържествува.

е/ и тук образът на любимата е ефирен, безплътен; тя обитава едновременно два свята – и селенията на божественото, и грешното, земно пространство, което облагородява с присъствието си.

ж/финалната строфа внушава съзидателната сила на любовта, «ЛЮБОВТА ХРАМ»; от отломките на стария свят , от ада ще сътвори рая на земята;
В.«ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ»

а/кръгова, огледална композиция;

б/характер на лирическото изживяване:

-преклонение пред съвършенството на любимата; акцентът е върху един детайл, очите, които са огледало на душата и чрез тях се вижда нравствената красота и чистота на избраницата на сърцето; сравнението с музиката и лъчите изграждат ангелски образ, който е в пълна хармония с най-чистото в този свят-душата на детето.

- осъзнатата святост подтиква говорителят към спонтанна молитва към любимата, която е едновременно и зов, и молба, и заклинание;

- съмнението, ужасът, че грубият материален свят ще омърси душата на любимата и ще погуби крехките раними преходни човешки чувства, се прокрадва и завладява за няколко мига лирическия говорител:

Страсти и неволи ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

- но любовта е и вяра, затова героят отхвърля мигновеното подозрение, че избраницата може да бъде толкова слаба и да се поддаде на капаните на живота;

-финалът на творбата представлява връщане към прелестта на любимата; възстановена е хармонията на любовното чувство, влюбеният отново коленичи пред неосквернената любов и вяра.

Душата ми се моли, дете,

душата ми си моли.

ИЗВОД:АЗЪТ СЕ КОЛЕБАЕ МЕЖДУ ВЯРАТА И НЕВЕРИЕТО, МЕЖДУ УСЕЩАНЕТО, ЧЕ ЖЕНСКАТА КРАСОТА Е НЕНАКЪРНИМА, НЕПРЕХОДНА, НЕПОРОЧНА И ПОДОЗРЕНИЕТО, ЧЕ ТЯ Е ГРЕШНА И ПРЕХОДНА.Двете позиции са интерпретирани като равностойни.ТОВА СЕ ВНУШАВА ОТ ОГЛЕДАЛНОСТТА-ПЪРВАТА ЧАСТ Е ОГЛЕДАЛНА ПРОЕКЦИЯ НА ВТОРАТА.КРЪГОВАТА ПОСТРОЙКА ИМПЛИЦИРА/ВНУШАВА/ ИДЕЯТА ЗА ВЕЧНАТА ПОВТОРЯЕМОСТ НА БОРБАТА МЕЖДУ ВЯРАТА И СЪМНЕНИЕТО В КРАСОТАТА И ЧИСТОТАТА НА ЛЮБИМАТА.
Г.«СТОН»/»НА ЛОРА»/

а/повод-първата среща с Лора по време на една екскурзия до Драгалевския манастир;

б/Аз-форма, изповед

в/любовното чувство е раздвоено- образът на любимата е загубил ангелските си черти; той е едновременнно «знойна плът» и «призрак лек»; тя е ангел и демон…

г/ мъжът жадува успокоение и просветление, хармония и любов, но жената му носи само страдание, т.е. това не е безплътната, неземна любима, идваща от божиите селения; жената е неразгадана, изкусителка; тя е фаталната жена.

д/любовта е радост, но и болка, щастие и страдание, и рай, но и ад; преобладават антонимите, които внушават, че любовта е драматична като живота;

г/ за първи път се среща образът на смъртта, но тук вече с конкретно, живо и съдбовно предчувствие.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница