Приключението да откриеш себе се Станислав Гроф въведение



страница15/19
Дата01.02.2017
Размер4.12 Mb.
Размер4.12 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

ДИНАМИЧНО ИЗМЕСТВАНЕ В ПСИХИЧНИТЕ РЪКОВОДНИ СИСТЕМИ

Много драматични промени, възникващи в резултат на дълбоки емпирични сеанси, могат да се обяснят от гледна точка на динамичното взаимодействие на несъзнаваните констелации81, които имат функцията на ръководни систе­ми. Най-важните системи от този вид са описани по-рано в контекста на новата картография на психиката. Системи­те от кондензиран опит, или СОЕХ-системите, организи­рат важен емоционален материал на биографично равни­ще. Базисните перинатални матрици, или БПМ, имат сход­на функция по отношение на преживелищните „хранили­ща” на перинатално равнище. Съществува и широк спек­тър от динамични матрици, свързани с различни типове трансперсонални преживявания.

По време на епизоди на НСС динамичните ръководни системи определят съдържанието на преживяванията на ин­дивида. Системата, която контролира преживяването в зак­лючителния етап на сеансите, обикновено по по-фин начин влияе върху бъдещото отношение на пациента към себе си, върху възприятията му на средата, емоционалните реакции, ценностите и нагласите и дори върху различни психосома­тични функции. Според природата на емоционалния заряд можем да разграничим отрицателни ръководни системи (от­рицателни СОЕХ-системи, БПМ II, БПМ III, отрицателни аспекти на БПМ I и отрицателни трансперсонални матри­ци) и положителни ръководни системи (положителни СОЕХ-системи, положителни аспекти на БПМ I, БПМ IV и положителни трансперсонални матрици)

Общата стратегия в психеделичните и холотропните се­анси е намаляването на емоционалния заряд на отрицател­ните системи, съзнателното интегриране на появяващия се болезнен материал и подпомагането на емпиричния дос­тъп до положителните динамични констелации По-конкрет­но тактическо правило е заключителният етап на всеки от­делен сеанс да се структурира по такъв начин, че демонстрираният от него психологически гещалт през този ден да е спешно завършен и интегриран. Проявеното клинично съ­стояние на индивида не е глобално отражение на цялостно­то количество и природа на несъзнавания материал Го за­виси много повече от специфичното настройване в кон­кретната динамична система, която акцентира определен аспект на психиката и го прави селективно наличен за пре­живяване.

Хората, които са настроени на различни нива на отри­цателните матрици, възприемат себе си и света песимис­тично и преживяват различни форми и степени на емоцио­нален и психосоматичен дистрес. Пациентите, които са под влиянието на положителни динамични системи, са в добро емоционално състояние и имат оптимално психосоматич­но функциониране. Специфичните качества на възниква­щото състояние и в двата случая зависят от равнището на психиката, което е активирано, от типа динамична матри­ца и от природата на включения несъзнаван материал.

Пациент, който е под влиянието на определена СОЕХ-система и - по-конкретно - под влиянието на нейния спе­цифичен пласт, ще преживява себе си и света от гледна точ­ка на нейната водеща тема и ще се държи по начин, обик­новено възпроизвеждащ първоначалните травмиращи еле­менти в настоящата ситуация. В зависимост от материала това може да включва родителите и другите авторитетни фигури, връстници, сексуални партньори, различни конк­ретни ситуации и много други елементи. Динамичното вли­яние на СОЕХ-системата въвежда в света на индивида ар­хаични и анахронични елементи. Ролята на СОЕХ-систе­мите в човешкия живот и свързаните с тях механизми са обсъдени и илюстрирани с типични клинични примери в книгата ми Realms of the Human Unconscious (Селенията на човешкото несъзнавано) (Grof 1975).





фигура 22. Нагледна рисунка, представяща група от свързани с раждането и смъртта детски спомени, които се появиха в сеанс по холотропно дишане, докато процесът приближаваше пери­наталното равнище.



Фигура 23. Рисунка, представяща силно преживяване на умиране и прераждане от сеанс по холотропно дишане.



Фигура 24. Рисунка, представяща комбинирано преживяване на собствено раждане и на раждането на нов живот. Тя включва едновременна идентификация с майката, детето и Великата майка-богиня.

Под влиянието на положителните аспекти на БПМ I (амниотичната вселена) човекът вижда света като неверо­ятно красив, светещ, безопасен и подхранващ. Това е свър­зано с дълбокото съзнание за духовното и мистичното из­мерение в универсалния план на нещата и с чувството на единение и принадлежност. Общият образ на живота е на божествена игра, на чийто поток човек може да се предаде с пълно доверие. Отрицателните аспекти на БПМ I въвеж­дат елемент на психотично изкривяване на света. Разтва­рянето на границите не е изпълнено с екстаз и загадъчност, а е объркващо и заплашително преживяване. Пациентът се чувства застрашен, подложен на атаката на демонични си­ли, уплашен и често отровен. В това състояние целият свят изглежда пълен с несигурност и предизвиква чувство на па­ника и параноя.

Началната фаза на БПМ II (космическо поглъщане) е много подобна на отрицателните аспекти на БПМ I. Това е логично, защото началото на раждането представлява фун­даментално и необратимо разстройство на вътреутробното състояние. Единствената съществена разлика е чувството на механично затваряне в капан и клаустрофобията, които характеризират БПМ II, но отсъстват при БПМ I. Под вли­янието на напълно развита БПМ II (безизходност или ад) светът изглежда безнадеждно място, пълно с абсурдно и безсмислено страдание, или като шахмат с неодушевени робо­ти. Пациентът се чувства изпълнен с вина и се идентифи­цира с ролята на безнадеждна жертва



Фигура 25. Рисунка от психеделичен сеанс представяща откриването на ужасяващ аспект на Сянката в собствената личност в смисъла на д-ρ Джекил и г-н Хайд или Портретът на Дориан Грей (от колекцията на д-ρ Μ. Хаузнер Прага)



Фигура 26. Рисунка представяща преживяването на собстве­ното раждане и едновременно с това измъчване от зла демонична фигура Мандала от холотропен сеанс



фигура 27. Изразителна рисунка, показваща преживявания на мъчения осакатяване и демонично нападение сменящи се заедно с чувството на идентификация е демонично същество Те се появиха в холотропен сеанс фокусиран върху перинаталното равнище на несъзнаваното.

Човекът, който е под влияние на БПМ III (броденето между смъртта и прераждането), се чувства под огромно емоционално и физическо напрежение и обикновено има проблеми с контрола върху себеразрушителните и деструк­тивните импулси Това може да е свързано със силни са­дистични и/или мазохистични фантазии и склонности, по лови разстройства и свръхангажираност с демонични, пер­верзни и скатологични82 теми Под влияние на перцептив­ния шаблон на БПМ III светът се разглежда като опасно място екзистенциално бойно поле, ръководено от закона на джунглата, в което човек трябва да е силен, за да оцелее и да задоволява потребностите си

Динамичната хегемония на БПМ IV (преживяването на смъртта и прераждането) се характеризира (ако биоло­гичното раждане не е било „замърсено” от силна упойка или някакви други много вредни обстоятелства) с чувства на физическо и духовно прераждане, подмладяване и емо­ционално обновление. Човекът се чувства изпълнен с въз­буда и енергия, но въпреки това фокусиран и спокоен, и възприема света като че ли с изчистени сетива. Преживява радостта от живота и съществено засилване на ентусиазма спрямо различни обикновени аспекти на съществуването: природата, музиката, храната, секса, работата и човешките отношения.

Заради голямото богатство и разнообразието на въз­можностите е трудно е да се опише накратко влиянието на трансперсоналните матрици. Доминиращата живота на чо­века тема може да е силно преживяване от минало прераж­дане, положителен или демоничен архетип, древен, расов или филогенетичен спомен, чувство на шаманска свърза­ност с природата, хлабави граници, клонящи към областта на екстрасензорното възприятие, и много други.

Възможно е промени в ръководното влияние на дина­мичните матрици да се появяват в резултат на различни биохимични и физиологични процеси в организма или ка­то реакция на многобройни външни влияния с психологи­ческа или физическа природа. Много примери на внезапно клинично подобрение могат да се обяснят като изместване от психологическото доминиране на отрицателна динамич­на система към селективно влияние на положителна кон­стелация. Такава промяна не означава задължително, че це­лият несъзнаван материал, лежащ в основата на съответ­ното психопатологично състояние, е бил осмислен, а просто посочва вътрешно динамично изместване от една ръковод­на система към друга.

Тази ситуация може да се нарече трансмодулация и е възможно тя да се появява на много и различни равнища. Изместването от една биографична констелация към друга пък ще се нарече СОЕХ-трансмодулация. Сравнимо измест­ване от доминацията на една базисна перинатална матри­ца към друга обозначавам като БПМ-трансмодулация. И накрая трансперсоналната трансмодулация включва измес­твания между динамични системи с трансиндивидуална природа. В зависимост от емоционалното качество на вклю­чените ръководни системи и на възникващата в резултат клинична промяна говорим за положителна, отрицателна и заместваща трансмодулация.

Типичната положителна трансмодулация има два ета­па: тя включва интензифициране на доминиращата отри­цателна система, следвано от внезапно динамично измест­ване към положителна система. Ако обаче някаква силна положителна система е лесно достъпна, тя от самото нача­ло може да доминира психеделичния или холотропния се­анс. В този случай отрицателната система се оттегля на за­ден план. Изместването от една динамична констелация към друга не води задължително до клинично подобрение. Отрицателната трансмодулация включва изместване от не­утрална ситуация или дори от положителна система към отрицателна. Това води до поява на нови клинични симп­томи, които пациентът не е имал преди това.

Особено интересна динамична промяна е заместваща­та трансмодулация, която включва изместване от една от­рицателна система към друга. Външната проява на това вътрешнопсихично събитие е забележителна качествена про­мяна в психопатологията от един клиничен синдром към друг. От време на време тази трансформация може да е тол­кова драматична, че пациентът се придвижва към напълно различна диагностична категория. Макар че възникващо­то в резултат състояние може да изглежда напълно ново, внимателният анализ сочи, че всичките му динамични еле­менти са съществували в психиката, преди да се е осъщест­вило динамичното изместване. Драматичен пример на из­местване от дълбока депресия към хистерична парализа е описан в книгата мп LSD Psychotherapy {ЛСД психотерапия) (Grof 1980, р. 219). Могат да се осъществяват и заместващи измествания от една положителна система към друга, но диференциацията им е по-трудна. Това се дължи на факта, че спектърът на отрицателните преживявания е много по-богат и по-пъстър от този на положителните.

Терапевтът, използващ психеделична или холотропна терапия, трябва да е запознат с посочените по-горе механизми и да съзнава факта, че освен дълготрайните проме­ни, възникващи в резултат на пълното разработване на не­съзнавания материал, тези форми на лечение също могат да включват драматични динамични измествания, които променят неговата емпирична релевантност

ТЕРАПЕВТИЧЕН ПОТЕНЦИАЛ НА ПРОЦЕСА НА УМИРАНЕ И ПРЕРАЖДАНЕ

Силните преживелищни последователности на умира­не и раждане понякога водят до драматично облекчаване на различни емоционални, психосоматични и междулич­ностни проблеми, които преди това са се съпротивлявали на всякаква психотерапевтична работа, фокусирана върху постнатални биографични въпроси Отрицателните пери­натални матрици са важно хранилище на емоции и физи­чески усещания с необикновена интензивност Както съм описал в друг контекст (Grof 1985), те функционират като потенциален преживелищен източник на много психопато­логични синдроми Следователно не е изненадващо, че съ­ществената работа на перинаталното ниво на психиката може да повлияе върху широк спектър от психиатрични проблеми В този контекст дълбоките преживявания на не­разстроено вътреутробно съществуване и космическо един­ство (БПМ I) имат необикновено силен и универсален из­целителен потенциал

Такива изключително важни симптоми като тревож­ност, агресия, депресия, страх от смъртта, чувство на вина, садомазохистични склонности, общо емоционално и физи­ческо напрежение или комплекс за малоценност, изглежда, се коренят дълбоко в перинаталната област на несъзнава­ното По същия начин патологичната свръхангажираност с различни физиологични функции или биологичен мате­риал, различни психосоматични симптоми и странни хи­похондрични оплаквания често могат да се проследят до различни аспекти на процеса на умиране и прераждане Тук например спадат обикновеното главоболие или мигрената, мускулните спазми и болки в различни части на тялото, различни тремори и дискинезии83 Сред другите физически симптоми с ясни перинатални корени са кардиачният дис­трес, гаденето и повръщането, невротичните чувства за лип­са на кислород и задушаване, психогенната астма и менст­руалните спазми

Емпиричната работа, включваща перинаталните мат­рици, обикновено е необходима, за да се повлияе върху сил­но инхибираната или ажитирана депресия, омразата към себе си и склонността към себеразрушение. Убедителното преживяване на собствената смърт и прераждане, изглеж­да, елиминира или силно намалява суицидните мисли и склонности Пациенти, които преживяват психологическа смърт и прераждане и/или чувства на космическо единст­во, са склонни да развиват отрицателни нагласи към пси­хичните състояния, предизвикани от алкохол и наркотици Това се оказва изключително полезно при лечението на ал­кохолизма и пристрастяването към вещества Уилям Джеймс добре е осъзнавал факта, че дълбокият религиозен прелом е най-добрата терапия за алкохолизма и че „най-доброто лекарство за дипсоманията84 е религиоманията” (James 1961) Значението на дълбоките духовни преживя­ния за преодоляването на алкохолизма е добре известно и на Карл Густав Юнг Неговата прочута рецепта spiritus con­tra spintum85 става философската основа на Анонимните ал­кохолици (АА) - най-успешната програма за борба срещу това разстройство (Jung 1963).

Злокачествената агресия, импулсивното поведение, се­беосакатяването и садомазохистичните тенденции също се коренят в перинаталното равнище Активирането на БПМ III обикновено води до преживявания, включващи сцени на насилие, масово унищожение, войни и садомазохистични оргии. Екстериоризацията на дълбоко деструктивния и себеразрушителен потенциал в индивида е един от най-важ­ните аспекти на борбата на умирането и прераждането. В този контекст се мобилизират и се освобождават огромни количества деструктивна енергия. Резултатът е силно реду­циране на агресивните чувства и склонности. Преживява­нето на психологическо и духовно прераждане (БПМ IV) обикновено се свързва с чувства на любов, състрадание и почитане на живота.

Перинаталните елементи играят важна роля в динами­ката на различни тревожни състояния и фобии, особено кла­устрофобията86 танатофобията87 и нозофобията88. Същото е вярно за хистеричните конверсионни симптоми и за оп­ределени аспекти на обсесивно-компулсивните неврози. Мно­го полови разстройства и отклонения се коренят в перина­талната област на психиката и могат логично да се обяс­нят със силния сексуален компонент на БПМ III. Това е най-видно при импотентността, неспособността да се дос­тигне до оргазъм, менструалните спазми и болезнените ва­гинални спазми по време на полов акт (диспареуния). За­доволяването с биологичен материал в сексуален контекст, например копрофагията (ядене на фекалии), уролагнията (пиене на урина) и садомазохистичните наклонности също имат съществени перинатални детерминанти. Дълбоката и ефективна емпирична работа върху тези проблеми вина­ги достига поне до биологичното раждане.

Освен това трябва да се спомене, че много НСС, които традиционната психиатрия разглежда като психози, а сле­дователно като прояви на психична болест с неизвестна ети­ология, изглежда, са резултат от активирането на перина­тални матрици. Успешното приключване на процеса на пси­хологическо умиране и прераждане може да води до драма­тични терапевтични резултати, далеч надхвърлящи това, ко­ето може да се постигне от днешното безразборно използ­ване на потискащите медикаменти (Grof & Grof 1986).

ТЕРАПЕВТИЧНИ МЕХАНИЗМИ НА ТРАНСПЕРСОНАЛНОТО РАВНИЩЕ

Вероятно най-интересните и предизвикателни наблю­дения от емпиричната терапия са тези, свързани с изцели­телния потенциал на трансперсоналните преживявания. В много случаи специфичните емоционални и психосоматич­ни симптоми или изкривявания на междуличностните от­ношения имат своята основа в динамичните матрици с трансперсонална природа и не могат да се разрешат на ни­вото на биографичните или дори перинаталните преживя­вания. Ако случаят е такъв, пациентът трябва да се конф­ронтира с драматичните трансперсонални преживявания, за да реши включените проблеми.

В някои случаи корените на „трудните” емоции или на психосоматичните симптоми могат да се открият в различ­ни ембрионални преживявания. Те изчезват или значител­но се облекчават, когато пациентите преживяват повторно различни вътреутробни травми, свързани с надвиснал спон­танен или преднамерен аборт, болест на майката или емо­ционална криза по време на бременността, токсични усло­вия в утробата или чувството, че не си желан („лоша” или „отхвърляща утроба”). В този случай терапевтичната упот­реба на физическия контакт („терапия на разтопяването”) може да е особено полезна (McCririch n.d.).

От време на време различни проблеми могат да се прос­ледят до специфични преживявания от живота на предшес­твениците на пациента и да бъдат разрешени чрез повтор­ното преживяване и интегриране на древните спомени. Ня­кои пациенти идентифицират определени проблеми като ин­тернализирани конфликти между семействата на предшес­твениците си и ги разрешават на това равнище. Не е ряд­кост да се открият съществени връзки с расови или колек­тивни спомени в смисъла, който влага Карл Густав Юнг, или дори с еволюционните или филогенетичните корени на някакъв труден проблем.

Особено драматични примери на терапевтична промя­на, които включват емоционалното и психосоматичното доб­руване на пациента и много други измерения на неговия живот, могат да се наблюдават във връзка с преживяванията от минал живот Понякога те се появяват едновремен­но с различни аспекти на перинатални преживявания, а друг път - като независими преживелищни гещалти Проблеми­те, които се идентифицират като свързани с кармичен мо­дел, изчезват, когато включените травмиращи спомени се преживеят напълно и пациентът достигне до чувството на даване и получаване на опрощение (вж например пациенти­те Денис Келси и Джоан Грант на с. 294 и 295) Това често е свързано със забележителни независими и синхронични48 про­мени в живота и нагласите на хората, които пациентът е определил като главните действащи лица в кармичния епизод.

В основата на други емоционални или психосоматични симптоми лежат холотропни гещалти, които включват раз­лични форми на живот, например животни на различни рав­нища на еволюционната стълбица на Дарвин или дори рас­тения. За да се разреши проблем от този вид, пациентът трябва да позволи пълна преживелищна идентификация с включения организъм (вж. случаите на Мариън и Марта на с. 295). Много често симптомите, нагласите и поведени­ето са прояви на фундаментален архетипен модел Поняко­га включената енергия има свръхестествено качество и се идентифицира като „зла” от пациента, а нерядко и от дру­гите свидетели на преживяването Тогава състоянието шо­киращо наподобява това, което е било описано като „обла­даване от духове”, и терапевтичният сеанс може да има мно­го характеристики на ексзорцизма такъв, какъвто се е прак­тикувал от католическата църква, или на прогонването на зли духове в туземните култури (вж. например историята на флора на с. 297)

Две трансперсонални преживявания с абстрактна и сил­но обобщена природа заслужават специално внимание в то­зи контекст. Първото може да се опише като идентифика­ция с Универсалния разум, с Космическото съзнание или с Абсолюта. Второто е преживяването на идентификация с Надкосмическата и Метакосмическата празнота. Те са с не­обикновен терапевтичен потенциал и включват механизми, които имат метапозиция спрямо всички останали и не мо­гат адекватно да се опишат с думи Могат да носят духовно и философско разбиране на такова високо равнище, че всич­ко се определя наново и се появява в нова перспектива.

Значението и стойността на трансперсоналните прежи­вявания е необикновено Изключителната ирония и един от парадоксите на съвременната наука са, че явленията с терапевтичен потенциал, надскачащи по-голямата част от това, което западната психиатрия може да предложи, до го­ляма степен се разглеждат като патологични и безразборно се третират с потискащи медикаменти. Терапевт, който не желае да ги признае заради философската си предубеденост, се отказва от терапевтично средство със забележителна сила.



ИЗЦЕЛЯВАНЕТО КАТО ДВИЖЕНИЕ КЪМ ЦЯЛОСТ

Както описах по-рано, терапевтичните механизми, ко­ито действат в психеделичната и холотропната терапия, са изключително широкоспектърни. След като психиката се активира и симптомите се превърнат в поток от преживя­вания, могат да се появят съществени терапевтични про­мени във връзка с повторното преживяване на детски спо­мени с отделни аспекти и страни на перинатална динами­ка и с много различни типове трансперсонални явления. Това повдига интересния въпрос. „Всички тези най-разно­образни преживелищни събития могат ли да се редуцират до някакъв общ знаменател?” Ясно е, че ефективните меха­низми, които биха обяснили толкова разнообразни явления, случващи се на толкова много различни нива, ще трябва да са необикновено общи и универсални.

Признанието на такъв общ изцелителен механизъм изисква изцяло ново разбиране на човешката природа и ра­дикална ревизия на западния научен светоглед Фундамен­талният аспект на тази нова парадигма за психологията и за науката по принцип е осъзнаването, че съзнанието е пър­вичен атрибут на съществуването, а не епифеномен на ма­терията. В друг контекст съм обсъждал в известни подроб­ности това ново гледище за реалността, появяващо се неза­висимо в най-различни научни дисциплини, например квантово-релативистката физика, астрофизиката, теорията за информацията и за системите, кибернетиката, термодина­миката, биологията, антропологията, танатологията и съв­ременните изследвания на съзнанието (Grot 1985) Тук са­мо накратко ще обобщя неговите последствия за разбира­нето на психотерапията и ще насоча интересуващия се чи­тател към оригиналния източник

Съвременните изследвания посочват, че човешките съ­щества имат странна и парадоксална природа В контексто­вете, които традиционно се изследват от механистичната на­ука, изглежда подходящо да се мисли за хората като отделни Нютонови обекти - сложни биологични машини, изградени от клетки, тъкани и органи Същевременно обаче съвремен­ните открития потвърждават твърденията на извечната фи­лософия и великите мистични традиции, че хората освен то­ва могат да функционират като безкрайни полета на съзна­нието, трансцендирайки ограниченията на времето, простран­ството и линейната каузалност. Тази представа има своя по-атомен паралел в прочутия парадокс на частицата-вълната по отношение на материята и светлината, описан от прин­ципа на взаимодопълването89 на Нилс Бор.

Тези два взаимодопълващи се аспекта на човешката при­рода са свързани преживелищно с две различни форми на съзнание, които бяха споменати накратко по-рано (с. 59). Първата от тях може да се нарече хилотропно съзнание, ко­ето се превежда като съзнание, ориентирано към материя­та Името идва от гръцките думи hyle = материя, и trepein = движа се към Това е състоянието на съзнанието, което преживяваме във всекидневието и което западната психи­атрия смята за единствено нормалното и легитимното, т. е. това, което правилно отразява обективната реалност на света.

В хилотропната форма на съзнанието индивидът пре­живява себе си като здрава физическа цялост с крайни гра­ници и с ограничен сетивен обхват Светът изглежда сътво­рен от отделни материални обекти и има категорично Ню­тонови характеристики времето е линейно, пространство­то е триизмерно и всички събития сякаш се ръководят от причинно-следствени вериги Преживяванията в тази фор­ма на съзнанието системно подкрепят няколко основни до­пускания за света, например, материята е непрекъсната, два обекта не могат да заемат едно и също пространство, миналите събития са необратимо загубени, бъдещите съ­бития не са преживелищно налични, човек не може да е на повече от едно място в един и същ момент, той може да съществува само в една времева рамка в даден момент, ця­лото е по-голямо от неговите части, нещо не може да е ед­новременно истинно и неистинно.

За разлика от тясната и ограничена хилотропна форма холотропната форма на съзнанието включва преживява­нето на себе си като потенциално неограничено поле на съз­нанието, което има достъп до всички аспекти на реалност­та без посредничеството на сетивата „Холотропно” буквално означава „стремящо се към цялостност или движещо се към целостта (от гръцките holos = цяло и trepein = движа се в посока на). Преживяванията в това състояние на съзнани­ето предлагат много интересни алтернативи на Нютоно­вия свят на материята с линейното време и триизмерното пространство

Те системно подкрепят набор от допускания, които са диаметрално противоположни на тези, характеризиращи хи­лотропното състояние, непрекъснатостта и прекъснатост­та на материята са илюзия, генерирана от определено аран­жиране на събитията в съзнанието, времето и пространст­вото са крайно произволни, едно и също пространство мо­же едновременно да се заема от много обекти, миналото и бъдещето винаги са достъпни и могат да се въведат емпи­рично в настоящия момент, човек е в състояние да прежи­вява себе си на няколко места в един и същ момент, въз­можно е да се преживява едновременно повече от една вре­мева рамка, да си част не е несъвместимо с това да си цяло, нещо може да е едновременно истинно и неистинно, форма и празнота или съществуване и несъществуване са взаимо­заменяеми и г н.

В човешката психика тези две форми, изглежда, дина­мично си взаимодействат. Хилотропното съзнание сякаш е привлечено от елементите на холотропното и, обратното, холотропните форми демонстрират склонност да се проя­вяват във всекидневното съзнание Средностатистически­ят ,.здрав” човек има достатъчно развита система на пси­хологически защити, за да се защитава от холотропните на­бези. Психопатологичните симптоми с психогенен произ­ход могат да се разглеждат като амалгама или хибрид от елементите на двете форми, интерпретирана като изкривя­ване на консенсусната Нютонова представа за реалността. Следователно те отразяват ситуация, в която холотропните и хилотропните елементи се съревновават за преживелищ­ното поле. Това става, когато защитната система е била отслабена или когато холотропният гещалт е особено силен.

Важно е да се осъзнае, че в хилотропната форма е въз­можно да се преживява единствено сегашният момент и сегашното място („тук и сега”) във феноменалния свят на консенсусната реалност така, както тя се променя всеки миг. Това е всичко, което бихме могли да изпитаме, докато сме в хилотропната форма на съзнанието. Освен това природа­та и обхватът на сегмента от материалния свят, който сме в състояние да възприемем, зависи в решаваща степен от физическите характеристики на Нютоновия свят и от свойс­твата на сетивните органи. Обратното, в холотропното със­тояние човекът (потенциално) има емпиричен достъп до всички останали аспекти на феноменалния свят в настоя­щето, миналото и бъдещето, както и до неуловимите и кау­зални сфери и до Абсолюта.

Когато напълно се появят в съзнанието, някои от тези холотропни преживявания се интерпретират от човека в „собственически” термини от позицията на тялото-егото: моят детски спомен, моето раждане, моето ембрионално раз­витие, моето зачатие, спомен от живота на моите човешки или животински предшественици или епизод от моето бъ­деще. Други приемат формата на среща с нещо, което е нед­вусмислено различно от тялото-егото или неговите удълже­ния Това може да се илюстрира от преживяване на телепатична връзка с друг човек или животно, анимистично об­щуване с растения или дори с елементи от неодушевената природа и среща с извънземни цялости или интелект. Тре­тата възможност е пълната преживелищна идентификация с различни аспекти на света без собственическа интерпре­тация. Тук например спадат медиумните преживявания, идентификацията с животни и растения, преживяванията на неорганични обекти или процеси, колективни и расови спомени в смисъла на Карл Густав Юнг и други.

Обхватът на холотропното съзнание не е ограничен до материалния свят и до пространството и времето. Той мо­же да се простира отвъд границите на Нютоновата реал­ност и да достига до необикновени измерения на същест­вуването. Тук например спадат астралните сфери на без­плътните същества, областите на свръхчовешките същества, адът и раят, населени с блажени божества и демони, светът на Юнговите архетипове или различни митологични и леген­дарни области Да откриеш, че динамичните сили, криещи се зад психопатологичните симптоми, са холотропни гещал­ти, представляващи различни сфери на феноменалния свят, е достатъчно изненадващо. В много случаи обаче симптоми­те недвусмислено извличат силата си от елементи на нео­бикновени реалности. Не е рядкост и двата вида фактори да участват в динамичната структура на определен проблем

Психогенният симптом представлява хибрид между хи­лотропното преживяване на света и холотропната тема, ко­ято се опитва да се появи в съзнанието. Човекът не може да потисне несъзнавания материал и е неспособен да поз­воли той напълно да излезе на повърхността и съзнателно да бъде интегриран. Хилотропното преживяване на света в чистата си форма не представлява никакъв проблем. По съ­щия начин чистото холотропно преживяване е съвсем при­емливо и дори желателно, стига да става в безопасен кон­текст, в който на пациента не се налага да се справя с вън­шната реалност. Объркващата и неразбираема смес от две­те е това, което съставлява психопатологията.

Когато обсъждах с Карл Прибрам тази концепция и връзката й с холографния модел на Вселената и мозъка, той предложи един интересен паралел. Човекът, плуващ в океана далеч от брега, се занимава изключително със света на вълните и няма проблеми независимо колко големи са те. Ако същият индивид се изкачва високо по брега и е из­правен единствено пред света на твърдите форми, отново няма проблем Краят на брега, там, където двата свята се сливат и нито един от тях не може да се преживява сам по себе си, е мястото, което създава трудностите.

Това интересно сравнение обаче трябва допълнително да се конкретизира и усъвършенства. Както ясно са показа­ли изследванията във физиката на субатомните частици, дори материалният свят, отразен в хилотропната форма на съзнанието, не е царство на непрекъснатите форми Вселе­ната по същество е вибрираща динамична система. По съ­щия начин гносеологичният анализ на процеса на възприя­тието в хилотропното съзнание начупва стабилния свят на Нютоновите обекти на система от субективни преживява­ния, свързани с различни сетива. По-добра метафора би би­ла конкуренцията на два телевизионни канала, които из­лъчват програми с различни характеристики за един и същ телевизор.

Следователно разбирането на природата на психопато­логията като намеса на холотропни и хилотропни форми на съзнанието предлага нова терапевтична стратегия. На пациента се предлага техника, която предизвиква НСС и опосредства достъпа до холотропното съзнание. При тези обстоятелства лежащата в основата на симптомите холот­ропна тема автоматично се появява в съзнанието. Различ­ни аспекти на симптомите, които са изглеждали странни и неразбираеми, внезапно започват да имат много ясен сми­cьл като производни на намиращия се в основата холотро­пен гещалт. Както споменах по-горе, това може да е биог­рафичен спомен, някаква последователност от биологично­то раждане или трансперсонално преживяване. Пълното съз­нателно преживяване и интегриране на преди несъзнаван материал консумира симптома и пациентът се връща към хилотропното съзнание на всекидневието. Важна характе­ристика на холотропната терапия е, че всеки терапевтичен епизод от този вид придвижва жизнената философия на па­циента в посока на мистичния светоглед.

Техниките, които правят холотропната форма на съз­нанието пригодна за терапевтични цели, покриват широк обхват от медитация, изследователска хипноза, използва­не на биологична обратна връзка, различни методи на ем­пирична психотерапия до трансово танцуване и психеделич­ни вещества. Трябва да се подчертае обаче, че не всички променени състояния на съзнанието опосредстват достъпа до холотропната форма на съзнанието. Що се отнася до пси­хеделичните вещества, това е ограничено до истинските пси­хеделици, например ЛСД, псилоцибин, мескалин, ибогаин, хармалин, триптаминовите производни (диметил-, диетил-дипропил- и метоксидиметилтриптамин) и амфетамин­но-свързаните емпатогени (MDA, MMDA, 2-СВ и MDMA, известно като „Адам” или „Екстази”). Много други вещест­ва, които променят съзнанието, предизвикват тривиални делириуми, характеризиращи се с объркване, дезориента­ция и амнезия, а не с холотропна промяна на съзнанието. Подобни делириумни състояния са свързани с голямо раз­нообразие от физически заболявания и разстройства.

Тъй като горното кратко описание на терапевтичните механизми, включващи холотропна форма на съзнание, мо­же да не е лесно за разбиране, бих искал да използвам като илюстрация няколко клинични примера. Първият от тях е от регресивна хипнотерапия, проведена от Джоан Грант и Денис Келси. Той обаче напомня на много ситуации, на ко­ито сме били свидетели по време на психеделична или хо­лотропна терапия. Джоан Грант е французойка, притежа­ваща необикновената способност в автохипнотични състо­яния да реконструира какво й се е случило в минали живо­ти. Тя е публикувала много книги въз основа на резултати­те от кармичното си себеизследване, например The Winged Pharaoh (Крилатият фараон), Life As Carola (Живот като Карола), The Eyes of Horus (Очите на Xopyc), So Moses Was Born (Така се роди Мойсей) и много други. Макар че предна­мерено се е въздържала от някакви исторически изследва­ния, тя е успяла да опише съответните периоди със свръхес­тествена точност.

Съпругът на Джоан - Денис - е английски психиатър, който използва регресивната хипноза в лечението на раз­лични емоционални и психосоматични проблеми. След ка­то предизвика хипноза, той иска от пациента да се върне назад във времето до там, докъдето е необходимо, за да открие къде е започнал проблемът. Семейство Келси рабо­ти като терапевтичен екип. Съпрузите са описали лечебна­та си техника и резултатите от нея в книгата Many Lifetimes (Много животи) (Kelsey & Grant 1967). Джоан, изглежда, има еднакво лесен достъп както до материала от миналите жи­воти на другите хора, така и до собствените си минали пре­въплъщения. Използвайки тази дарба, тя е в състояние да подпомогне процеса у пациентите си. В края на 60-те годи­ни Джоан и Денис прекараха три седмици като консултан­ти в Психиатричния изследователски център на Мериленд. През това време те проведоха емпирични сеанси с всички членове на терапевтичния екип. Тъй като и самият аз рабо­тих с тях, говоря от личен опит.

След дългогодишно неуспешно лечение на тежка фобия от птици и пера, една пациентка се консултира с Джоан Грант и Денис Келси с намерението да открие корените на своя проб­лем чрез регресивна хипноза. Денис я хипнотизира и я помоли да се върне толкова назад, колкото е необходимо, за да открие какво означава проблемът и кога е започнал. След известно време пациентката сподели, че тялото й е силно, мускулесто и съвсем определено мъжко: тя чувстваше, че е войник в древна армия. С напредването на сеанса започна да се разгръща дра­матична история.

Пациентката дълбоко се ангажира в процеса и сподели, че участвала в жестока битка в древна Персия. Внезапно изпитала остра болка в гърдите, защото я пронизала със стрела. Лежала на земята и умирала в прахоляка на горещия ден. В синьото небе над нея забелязала лешояди, които се приближавали на големи кръгове. Всички кацнали и я заобиколили, чакайки я да умре Докато все още била жива, някои от тях се приближили и започнали да късат парчета от плътта й

Крещейки и биейки с юмруци около себе си, тя отчаяно се борила, но загубила битката с лешоядите. Най-накрая се пре­дала и умряла. Когато излезе от това преживяване, тя беше свободна от фобия, която я беше измъчвала от дълго време.

Тук наблюдаваме ситуация, в която интелигентна же­на в зряла възраст преживявала във всекидневието си (хи­лотропното съзнание) странен и неразбираем преживели­щен „енклав”: страхувала се от птици и дори от отделни птичи пера. В хипнотичното състояние (холотропното съзнание) тя се свърза с лежащия в основата трансперсонален гещалт. включващ битка в средновековна Персия В кон­текста на темата, която се появи през този процес - тежко ранен войник, умиращ на бойното поле и заобиколен от глад­ни лешояди, - страхът от птици е повече от оправдан За да се освободи пациентката от фобията, беше необходимо фун­даменталната холотропна тема да изведе в съзнанието, да се преживее изцяло и да се интегрира.

Вторият пример е историята на млада жена, която по­сети петдневния ни семинар в института „Изълън”, където използвахме техниката на холотропната терапия. Преди не­го тя от дълги месеци страдала от силни мускулни спазми и болки във врата, горната част на гърба и раменете. Всич­ко, което правила до момента, за да се освободи от този проблем, включително многократни масажи и горещи ва­ни, носело само частично и преходно облекчение.

След около половин час интензивно дишане, напрежение­то във врата и раменете на Мариън значително се засили Тра­пецовидните й мускули се напрегнаха. Тя внезапно отвори очи и седна. Когато я попитахме какво става, Мариън отказа да продължи холотропното дишане. „Не искам да го правя пове­че. Това е абсолютна лудост. Имам чувството, че се превръ­щам в рак.” След нашите уверения и насърчението, че може да открие корените на проблема си, пациентката реши все пак да продължи.

След като мускулите в голяма част от горната част от торса й бяха напълно вдървени от много дълго време, Мариън преживя цялостна идентификация с рак, свързана с някои ин­тересни зоологически прозрения. Когато престана да хипер­вентилира, тя все още чувстваше силно напрежение във врата и раменете си. Използвайки техниката на фокусираната работа върху тялото, описана по-рано (с 236), я помолихме да засили напрежението и да продължи да масажира участващите мускули

Мариън отново се настрои и убедително преживя, че е рак. Четири пъти ни влачи двамата с Кристина от единия до другия край на стаята - около 9 м, - движейки се настрани но много недвусмислен начин, който силно наподобяваше рак. Сеансът напълно освободи напрежението и болките, които до този момент се бяха съпротивлявали на другите типове емпи­рична терапия и работа върху тялото

Преди много години станах свидетел на подобен, ма­кар и още по-необичаен терапевтичен механизъм по време на психеделична терапия. Фундаменталният холотропен ге­щалт, включен в този случай, е комбинация от растително съзнание и някои архетипни елементи.

Марта - 32-годишна жена - се подложи на психеделична терапия заради няколко психопатологични симптома. Най-шо­киращият от тях бяха оплаквания от странни усещания в кра­ката, но пациентката имаше много големи трудности с описва­нето им. Психиатричната й диагноза включваше термини като странни хипохондрични оплаквания и гранична психоза с из­кривявания на телесния образ.

В една от психеделичните й сеанси усещанията в краката достигнаха такива размери, че Марта ги определи като непо­носими и поиска прекратяване на сеанса с отразен. След крат­ко обсъждане обаче реши да продължи и да открие какво е включено. Когато напълно се фокусира върху краката си, па­циентката внезапно започна да се преживява като красиво, го­лямо дърво. Идентификацията беше напълно автентична и убе­дителна и беше свързана с много интересни прозрения за раз­лични ботанически процеси.

Марта стоя дълго време с протегнати нагоре ръце, усе­щайки ги като клони с богата корона от листа. Това беше свър­зано с клетъчно съзнание за процесите на фотосинтезата в ли­стата - загадъчният процес, който е основата на целия живот на нашата планета. Пациентката почувства соковете да цирку­лират нагоре и надолу по тялото й по пътищата в камбия90 и усети размяната на минерали и вода в коренната система. То­ва, което изглеждаше като странни изкривявания на човешкия телесен образ, се оказаха съвършено нормални и очаровател­ни преживявания, включващи дърво.

Преживяването обаче не беше ограничено до ботаничес­кото равнище. Това, което първоначално изглеждаше като фи­зическо слънце, стана и Космическото слънце: източникът на творческата сила във Вселената. По същия начин земята стана Майката земя: фантастична, митологична фигура на Великата майка богиня. Самото дърво прие дълбоко архетипно значе­ние и се превърна в Дървото на живота. Преживяването, което първоначално беше толкова плашещо, се превърна в мистично преживяване, предизвикващо екстаз. Марта излезе от сеан­са без разстройващите изкривявания на телесния си образ и с дълбоко почитане на растителния живот на планетата.

Последният пример вероятно е най-необичайният и дра­матичен епизод, който съм преживял през 30-те години из­следвания на НСС. Описаната тук ситуация се случи в кон­текста на програмата по психеделична терапия с ЛСД през престоя ми в Балтимор. За разлика от предходните случаи фундаменталният холотропен гещалт тук не включваше еле­менти от феноменалния свят, а беше чисто архетипен.

Докато работех в Психиатричния изследователски цен­тър на Мериленд, бях поканен на обсъждане в щатската болни­ца „Спринг Гроув”. Един от психиатрите представи случая на Флора - 28-годишна неомъжена пациентка, - която била хос­питализирана от повече от осем месеца в затворено отделение. Всички познати терапии, включително транквиланти, антидеп­ресанти, психотерапия и трудова терапия, били пробвани, но без успех и жената била изправена пред перспективата да я преместят в отделение за хронично болни.

Флора демонстрираше една от най-трудните и усложнени комбинации от симптоми и проблеми, на които съм се натък­вал в психиатричната си практика. На 16 години била член на банда, извършила въоръжен грабеж и убила нощния пазач. Ка­то шофьор на колата за бягство тя прекарала четири години в затвора и след това била освободена условно за останалата част от присъдата си.

През следващите бурни години Флора се пристрастила към множество наркотици. Била алкохоличка и наркоманка на хероин, често използвала високи дози психостимуланти и барбитурати. Тежките й депресии били свързани със силни су­ицидни склонности. Често имала импулси да се хвърли с кола­та си от някоя скала или да се удари в друг автомобил. Страда­ла от хистерично повръщане в ситуации, в които била емоцио­нално възбудена.

Вероятно най-тежкото от оплакванията й бил болезнен лицев спазъм - tic douloureux, за което неврохирургът от „ Джонс Хопкинс” препоръчал мозъчна операция, състояща се от пре­късване на включения нерв. Освен това пациентката била лес­бийка и изпитвала сериозен конфликт и вина заради това. Ни­кога не е имала хетеросексуално отношение през живота си. За да се усложни още повече ситуацията, пациентката била съде­на, защото тежко наранила приятелката и съквартирантката си, докато се опитвала да почисти пистолета си под влиянието на хероин.

В края на обсъждането на случаите в „Сиринг Гроув” бях запитан от лекуващия психиатър на флора дати е възможно да я подложа на лечение с ЛСД като последно убежище Това беше изключително трудно решение, особено имайки предвид националната истерия спрямо ЛСД но онова време. Флора ве­че имаше криминално досие, достъп до оръжия и силни суи­цидни склонности

Беше ясно, че при тези обстоятелства, ако й се даде ЛСД, всичко, което ще стане в бъдеще, автоматично ще се приписва на наркотика, без значение каква е биографията й. От друга страна, всичко друго вече било опитано без успех и пред Фло­ра стоеше перспективата да прекара живота си в отделение за хронично болни. След дълги обсъждания терапевтичният екип на Психиатричния изследователски център на Мериленд реши да я приеме в ЛСД-програмата, чувствайки, че отчаяната й си­туация оправдаваше риска.

Първите сеанси на флора с висока доза ЛСД не бяха мно­го по-различни от много други, които съм провеждал в мина­лото. Тя трябваше да се изправи пред доста травмиращи спо­мени за бурното си детство и многократно да преживява пов­торно последователности от борбата в родилния канал. Тя ус­пя да свърже насилническите си и суицидните си склонности и болезнените лицеви спазми с определени аспекти от травмата си от раждането и освободи огромни количества физическо и емоционално напрежение. Независимо от това терапевтична­та полза изглеждаше минимална.

В третия й сеанс през първите два часа не се случи нищо необикновено преживяванията й бяха подобни на тези от пре­дишните два сеанса. Внезапно тя започна да се оплаква, че бол­ката от лицевите спазми е станала непоносима. Пред очите ми спазмите гротескно се акцентираха и лицето й замръзна в това, което най-добре може да се опише като „маска на злото”. Тя започна да говори с дълбок мъжки глас и всичко в нея беше толкова различно, че не можех да открия особена връзка меж­ду настоящото й превъплъщение и предишния й Аз. Очите й изразяваха неописуемо зло, а ръцете й бяха спастични и прили­чаха на щипки.

Чуждата енергия, която беше завзела тялото и гласа й, се представи като „дявола”. „Той” се обърна директно към мен, нареждайки ми да стоя настрана от флора и да се откажа от всякакви опити да й помогна Тя му принадлежала и той щял да накаже всеки, който се опита да нахлуе в собствената му терито­рия. Това, което последва, беше съвсем неприкрито изнудване: серия or мрачни заплахи какво ще се случи на мен, на колегите и на изследователската програма, ако реша да не се подчиня

Трудно е да се опише свръхестествената атмосфера, която тази сцена предизвика. Човек почти можеше да усети присъст­вието на нещо чуждо в стаята. Силата на изнудването и чувст­вото за нещо свръхестествено още повече се засилваха от фак­та, че във всекидневния си живот пациентката не би могла да има достъп до известна част от информацията, която гласът й използваше в тази ситуация

Оказах се под огромен емоционален стрес, който имаше метафизически измерения. Макар че бях виждал подобни про­яви в някои по-ранни ЛСД-сеанси, те никога не бяха толкова реалистични и убедителни. Трудно ми беше да контролирам страха си и силната си склонност да възприемам присъствието като реално и да вляза в активна психологическа и духовна битка с него. Открих, че мисля усилено и се опитвам да открия най-добрата стратегия за тази ситуация. В един момент се хва­нах, че сериозно обмислям идеята да донесем разпятие в стаята като терапевтично оръдие. Рационализацията ми беше, че то­ва, което наблюдавам, е проява на юнгиански архетип, за кой­то разпятието ще е подходящо архетипно „лекарство”.

Скоро ми стана ясно, че моите емоции, независимо дали са страх или агресия, нравят ситуацията и целостта по-реални. Не можех да се спра и да не помисля за една от сериите от телевизионния научно-фантастичен сериал „Стар трек”, която представяше чуждо същество, хранещо се от човешките чувст­ва. Осъзнах, че за мен беше от съществено значение да остана спокоен и концентриран. Реших да се поставя в настроение за медитация, докато държах сгърчената ръка на Флора, опитвай­ки се да си я представя по начина, по който я познавах преди В същото време се опитах да си представя как капсула от светли­на обгръща и двама ни това се основаваше на архетипната по­лярност на злото и светлината. Ситуацията продължи повече от два часа по часовник От гледна точка на субективните усе­щания това бяха двата най-дълги часа, които съм преживявал извън собствените ми психеделични сеанси.

След този период ръката на флора се отпусна и лицето й се върна към обичайната си форма. Тези промени бяха също толкова внезапни, колкото и началото на това състояние Ско­ро открих, че тя не си спомня нищо от станалото през измина­лите два часа. По-късно, в писмения си разказ за сеанса, паци­ентката описа първите два часа и след това продължи с перио­да след „състоянието на обсебеност”. Сериозно се питах дали трябва да обсъждам с нея периода, потънал в амнезия, и реших да не го правя Изглежда, нямаше причини да въвеждам такава страховита тема в съзнанието й.

За огромна моя изненада сеансът доведе до изумителен терапевтичен пробив, флора загуби суицидните си склоннос­ти и разви нова оценка за живота. Отказа се от алкохола, херо­ина и барбитуратите и започна с жар да посещава срещите на малка религиозна група в Кейтънсвил, Мериленд През по-го­лямата част от времето нямаше никакви лицеви спазми енер­гията, лежаща в основата им, изглежда, се беше изчерпала в „маската на злото”, която тя бе поддържала в продължение на два часа. Спорадичната поява на болката беше с пренебрежи­ма интензивност и не изискваше медикаментозна интервенция.

Флора за пръв път в живота си започна да експериментира с хетеросексуални отношения и в крайна сметка се омъжи. Сексуалното й приспособяване обаче не беше добро тя беше способна да има полов акт, но го намираше за неприятен и болезнен. Бракът се разпадна след три месеца и Флора се вър­на към хомосексуалните си връзки, този път обаче с много по-малко вина Състоянието й толкова се подобри, че я наеха като таксиметров шофьор. Макар че през следващите години фло­ра имаше своите подеми и падения, не се налагаше да се връща в психиатричната болница, която можеше да стане постоянни­ят й дом. Вероятно пациентката щеше да прогресира още пове­че, ако можехме да продължим с ЛСД-терапията. За съжаление протоколът на Националния институт по психично здраве огра­ничаваше психеделичното лечение до три сеанса с висока доза.




Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница