Приключението да откриеш себе се Станислав Гроф въведение



страница4/19
Дата01.02.2017
Размер4.12 Mb.
Размер4.12 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

Отвъд мозъка:

Трансперсоналните измерения на психиката

Също като жирафа и птицечовката, създанията, ко­ито обитават по-затънтените краища на ума ни, са из­вънредно невероятни. Въпреки това те съществуват, как­то ни доказва наблюдението, и затова не бива да бъдат пренебрегвани от никой, който искрено се опитва да раз­бере света, в който живее.

Олдъс Хъксли, Раят и адът5

За емпиричната секвенция смърт — прераждане е типич­но и това, че тя открива достъп до сферата на трансбиогра­фичното в човешката психика, т. е. онова, чието най-добро определение би било трансперсонално. С други думи, пери­наталното ниво на несъзнаваното е свързващото звено меж­ду биографичната и трансперсоналната сфера или между индивидуалното и колективното несъзнавано. В повечето случаи трансперсоналните преживявания са предшествани от драматичната среща с раждането и смъртта. Но има и една важна алтернатива: понякога е възможен директен ем­пиричен достъп до най-различни трансперсонални елемен­ти и теми, без да се минава през перинаталното ниво. Об­щият знаменател на сложните и разклонени трансперсонал­ни феномени е усещането на субекта, че съзнанието му се е разширило отвъд обичайните граници на егото и е преодо­ляло време — пространствените ограничения.

Когато сме в ординерните или „нормални” състояния на съзнанието, ние се изживяваме в рамките на физическо­то тяло (образът на тялото); нашите възприятия на окол­ната среда са ограничени от обхвата на сетивата ни. И вът­решното (интероцепция), и външното възприятие (ексте­роцепция) се движат в обичайните граници на времето и пространството. При „нормални” обстоятелства можем да преживеем реално и с всички свои сетива единствено съби­тията, ставащи в настоящия миг и в непосредственото ни обкръжение. Можем да си припомним събития от минало­то, можем да предвидим или просто да фантазираме за бъ­дещите, но не и да преживеем директно миналото и бъде­щето. Когато обаче става дума за трансперсонални прежи­вявания, постигнати в психеделичен сеанс, самонаблюде­ние - чрез нефармакологични емпирични техники или спон­танно, поне едно от горните ограничения отпада.

Въз основа на казаното бихме могли да определим ТПП като емпирична експанзия или разширяване на съзнание­то, надхвърлящо обичайните граници на тялото и егото, как­то и време — пространствените ограничения. Тези преживя­вания обхващат изключително богат спектър от феномени, проявяващи се на различни нива на реалността. В известен смисъл този спектър е съизмерим със самото съществува­ние. Но преди да продължим дискусията, бих искал да въве­да два нови термина, обяснени и обсъдени по-подробно във втората част на книгата (с. 288). Те са свързани с двата взаимно допълващи се модуса на съзнанието, в които мо­жем да опознаваме емпирично себе си и света.

Под хилотропен или материално — ориентиран модус на съзнанието разбирам нормалното обичайно възприемане на консенсусната реалност. Холотропният модус на съзна­нието, в който съзнанието се стреми да обхване съществу­ванието като цяло, е характерен за някои неординерни пси­хологически състояния от типа на медитация, както и мис­тични или психеделични преживявания. Той се наблюдава и в много спонтанни епизоди, които съвременната психи­атрия определя като психотични.

В хилотропния модус на съзнанието преживяваме само една ограничена и специфична част от феноменалния свят или консенсусната реалност в поредица от отделни мигове. Естеството и мащабите на този емпиричен фрагмент от ре­алността се определят от време — пространствените ни коор­динати във феноменалния свят, от анатомичните и физио­логичните несъвършенства на нашите сетива, както и от физическите характеристики на околната среда.

В холотропния модус на съзнанието става възможно да се усвоят и всички останали аспекти на съществуванието. Това означава достъп не само до личната биологична, фи­зиологична, социална, расова и духовна история плюс миналото, настоящето и бъдещето на феноменалния свят ка­то цяло, но и до много други нива и сфери на реалността, описани от великите мистични традиции на света. Сравни­телното изучаване на мистичната литература показва, че много от тези системи се съгласуват по отношение на един сложен, многопластов и йерархичен модел на реалността, включващ не само феноменалните, но и транс-феноменал­ните аспекти на съществуванието (Wilber 1980).

Сферата на грубата емпирика (gross experiential realm) отразява света на ординерното будно съзнание и консен­сусната реалност, базирайки се на доказателствата на сети­вата. Съответният мироглед и начин на живот се съобразя­ва с информацията, постъпваща от физическото тяло и ма­териалния свят, причинно-следствената връзка като единс­твения общ знаменател и нютонисткото разбиране за вре­ме и пространство. Много системи на перениалната фило­софия обаче са идентифицирали и изследвали някои транс­феноменални пластове на съществуванието, най-често оп­ределяни като фино, каузално и висше или абсолютно ниво.

И финото, и каузалното ниво могат да се разделят на две поднива - долно и горно. С долното фино или астрал­но-психично ниво са свързани явленията, традиционно оп­ределяни като извънтелесни (или парасоматични) прежи­вявания, астрални пътешествия, окултни и психични фено­мени (предзнание6, ясновидство, психокинеза), аура и дру­ги подобни. Горното фино ниво обхваща архетипните обра­зи на божества, духове — покровители, ангели-хранители, както и преживяванията, известни като вдъхновение свише, оза­рение, просветление (зрително и звуково) и др.

Долното каузално ниво е сферата на савикалпа самадхи, пълното и окончателно опознаване на Бога като Създа­тел на всички сфери, при което може да се „чуе” светлината на биджа мантра, източникът на всички индивидуализи­рани божества. Горното каузално ниво отговаря на нирви­калпа самадхи, т. е. постигането на максимална трансцен­дентност и излъчването на безкрайно сияние. На това ниво вече няма субект и обект, аз или бог, остава само необреме­неното от форма съзнание - такова, каквото е. На нивото на Абсолюта съзнанието се пробужда в своя изконен вид субстанциален и за цялото съществувание - грубо-матери­ално, фино и каузално.

В общи линии данните от съвременните изследвания на съзнанието предлагат достатъчно доказателства в подк­репа на едно подобно схващане за реалността. Но ако гово­рим за конкретните детайли, тази картография на съзна­нието, която откриваме в перениалната философия, очевид­но трябва да се разшири и модифицира, за да бъде съобра­зена с откритията на експерименталната психиатрия и но­вите емпирични психотерапии. По-долу ще се постарая да представя една обща класификация на трансперсоналните преживявания, която се базира на схемата на перениална­та философия, но същевременно включва и откритията на съвременната наука.

Трябва да се признае, че създаването на трансперсо­нална таксономия, отразяваща точно и изчерпателно ин­троспективните данни и тези от съвременните изследва­ния на съзнанието, не е лесна задача. Спектърът на ТПП е не само изключително богат, разклонен и многообразен, но включва и нива на реалността, чиито закони и принципи се различават от тези. на които се подчинява ординерната реалност. Много от тези преживявания са неизразими, т. е. не се поддават на адекватно словесно описание и се случ­ват на такива нива на реалността, където се преодоляват тъкмо тези аспекти, които най-често служат като principia divisionis - време, пространство, дуалност и полярност, ли­нейна последователност. Допълнителни усложнения създа­ва холографското естество на самото съзнание, както и вза­имопроникването на отделните му нива и сфери.

Все пак се надявам, че независимо от всички проблеми, дискусията за трансперсоналните феномени, която следва, ще отрази достатъчно ясно емпиричните реалности и ще предложи полезна информация на бъдещите изследователи на въпросните интригуващи селения на човешкия дух. На­дявам се също, че те на свой ред ще допълнят, прецизират и ревизират на базата на своя опит и наблюдения предложе­ната тук схема.

Преди да пристъпя към класификацията, бих искал да изясня взаимоотношенията между холотропния модус на съзнанието и трансперсоналните преживявания. Холотропното съзнание има възможност да обхване всички ас­пекти на съществуванието, което означава не само постна­талната биография и бъдещия развой на събитията, но и самото биологично раждане, в това число ембрионалното и феталното развитие, момента на оплождането и т. н., но дори и родовата, расовата, кармичната и филогенетичната история. Досега се спряхме само на биографичните и пери­наталните преживявания.

В известен смисъл пълното преизживяване на събития от детството и раждането (в сравнение с обикновените спо­мени) би могло да се тълкува и като преодоляване на вре­мето и пространството. Когато става дума за секвенции от най-ранното детство или по-късни житейски етапи или мъ­чителното промъкване през родилния канал, субектът не реконструира тези събития чрез паметта, съхранена в него­вата нервна система, а действително се свързва пряко с прос­транствените и времевите координати на визираните съ­бития. Всичко това напомня онази добре позната от науч­ната фантастика ситуация - с астронавтите, които кацат на планета със силно гравитационно поле, преживяват т. нар. „срив във време — пространството” {time-space loops) и започват да живеят едновременно в две паралелни време-пространствени рамки, в следствие на което могат да се срещат със самите себе си в различни отрязъци от собстве­ното си минало.

Пълното преизживяване на събития от миналото по­някога се съпътства от емпирична идентификация с прота­гониста (т. е. агресора), което му придава специфична тран­сперсонална окраска. Преизживяването на отделни стадии от раждането може да се изрази не само в пълна емпирич­на идентификация с майката, но и в достъп до ситуации, протичащи в различни части на света и различни истори­чески епохи, т. е. събития, случили се с други хора, които са изпаднали в подобно емоционално състояние и са изпита­ли сходни физически усещания. Но тези връзки вече бяха обсъдени в раздела за БПМ.

И така, най-същественото разграничение е не между трансперсоналните и биографичните или перинатални пре­живявания, а между хилотропния модус, т. е. Нормалното будно съзнание, възприемащо събитията във времето като линейна последователност, холотропния. т. е. неординер­ните състояния на съзнанието, осигуряващи достъп до всич­ки останали аспекти на съществуванието. Това обхваща не само време — пространствените отношения във феноменал­ния свят, но и всички трансперсонални нива на реалност­та. Всъщност в тази книга биографичните и перинатални­те преживявания са разгледани отделно от ТПП най-вече от дидактични съображения. Затова и в приложената по-долу схема ембрионалните, анцестралните, расовите, кар­мичните и филогенетичните преживявания са поставени именно в трансперсоналния раздел.

Най-общо казано, трансперсоналните преживявания мо­гат да бъдат разделени по съдържание в три основни кате­гории. Някои от тях включват и явления от привичния свят на време — пространството (spacetime), който нашата култу­ра разглежда като обективно реален. Други пък отразяват онези нива на реалността, които западната механистична наука отрича, но са добре познати на много древни (не­европейски) култури и велики мистични традиции от раз­лични части на света, които Олдъс Хъксли нарича с общо­то название „перениална философия” (Huxley 1945).

Първата категория ТПП, имащи отношение към света на време — пространството. могат да разделят и па две под­категории. В едната попадат преживяванията, в които се преодоляват ординерните граници на пространството, а в другата - тези, в които се преодолява линейното време. Към тях можем да се добави още една. трета, подкатегория, обх­ващаща преживявания и явления, които представляват стран­ни хибриди между грубо — материалното, финото и каузално­то ниво на реалността. Те като че ли се появяват на интер­фейса между вътрешния свят и външната реалност или меж­ду материята и съзнанието. Позволих си да ги нарека психо­идни феномени - понятие, използвано в миналото с най-раз­лични конотации от германския биолог и философ Ханс Дриш (Driesch 1929). един от най-изтъкнатите представители на витализма, от швейцарския психиатър Ойген Блойлер (Bleuler 1925). създателя на термина шизофрения, и в по-ново време от Карл Густав Юнг (Jung 1964) - във връзка със синхроничността и архетипните феномени. И така, следва класифика­цията, чиито основни принципи току що обсъдихме.



Трансперсонални преживявания

  1. ЕМПИРИЧНА ЕКСТЕНЗИЯ В РАМКИТЕ

  2. НА КОНСЕНСУСНАТА РЕАЛНОСТ И ВРЕМЕ — ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Преодоляване на пространствените граници

Възприемане на дуално единство

Идентификация с други хора

Групова идентификация и групово съзнание

Идентификация с животни

Идентификация с растения и ботанически процеси

Сливане с живота и творението като цяло

Преживяване на неодушевена материя и неорга­нични процеси

Планетарно съзнание

Извънземни преживявания й. Идентификация с цялата физическа вселена к. Психични феномени, включващи преодоляване на пространството

Преодоляване границите на линейното време

Ембрионални и фетални преживявания

Родови (анцестрални) преживявания

Расови и колективни преживявания

Преживявания, свързани с предишни инкарнации

филогенетични преживявания

Преживяване на планетарната еволюция

Космогенетични преживявания

Психични феномени, свързани с преодоляването

на времето

Физическа интроверсия и стесняване на съзнанието


  1. ЕМПИРИЧНА ЕКСТЕНЗИЯ

  2. ОТВЪД КОНСЕНСУСНАТА РЕАЛНОСТ

  3. И ВРЕМЕ — ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Спиритични и медиумистични преживявания

Енергетични феномени на финото тяло

Преживявания с духове-животни

Среши с духове — покровители и свръхчовешки същества

Посещения на други вселени и среши с техните оби­татели

Преживяване на митологични и приказни секвенции

Преживяване на специфични блажени и гневни божества

Преживяване на универсални архетипи

Интуитивно разбиране на универсални символи

Творческо вдъхновение и Прометеевски импулс

Преживяване на Демиурга и прозрения за сътворението на космоса

Космическо съзнание

Супракосмическа и метакосмическа Пустота


  1. ТРАНСПЕРСОНАЛНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ ОТ ПСИХОИДНО ЕСТЕСТВО

Синхронични връзки между съзнание и материя

Спонтанни психоидни събития

Свръхестесвени (супранормални) физически пости­жения

Спиритични явления и способности

Спонтанно повтаряща се психокинеза (полтер­гайст)

Неидентифицирани летящи обекти (НЛО)

Съзнателна психокинеза

Церемониална магия

Изцеляване и врачуване (hexing)

Сидхи


Лабораторна психокинеза

Горната класификация представлява пълен списък на ти­повете трансперсонални преживявания, на които съм бил сви­детел при психеделичните си изследвания, сеансите с холо­тропно дишане и в индивидуалната терапия, включваща спон­танни епизоди на НСС. Наред с тях. тя съдържа и транспер­сонални феномени от психоиден тип, многократно описвани в мистичната литература и от някои съвременни изследова­тели, но с които 1ично аз не съм се сблъсквал в работата си

В обши линии тази картография се съгласува с перени­алната философия, независимо че е по-пълна и се различа­ва в някои детайли. Категорията преживявания, изразява­щи в екстензия в рамките на консенсусната реалност и време — пространството, приблизително отговаря на астрално-психичната сфера на долното фино ниво. Повечето прежи­вявания, за които е характерна емпиричната екстензия от­въд границите на консенсусната реалност, попадат в горни­те фини сфери Преживяването на „финалния” Бог или Кос­мическия демиург (савикалпа самадхи) се доближава най-плът­но до долното каузално ниво, а преживяването на безформе­ното съзнание, в което окончателно се преодолява дуалността (нирвикалпа самадхи) или познанието на Пустотата (шуня­та), съответно попада в горното каузално ниво. В такъв слу­чай под нивото на Абсолюта би трябвало да се разбира пре­живяването на субстанциалността (татхата) на всички ни­ва, както и на съзнанието в неговото изконно състояние.

Има и нещо друго - трансперсоналните преживявания не винаги се явяват в чист вид. Вече се спомена, например, че перинаталните преживявания, характерни за индивиду­алните матрици, често са съпътствани от специфични тран­сперсонални феномени, както и че биографичните преиз­живявания също могат да притежават трансперсонални чер­ти. При някои форми на ТПП се наблюдава тенденцията да се появяват в клъстъри Ето защо ембрионалните преиз­живявания могат да се появят в съчетание с филогенетич­ни спомени, усещане за космическо единство, архетипни об­рази на небесата или рая, или видения на различни божес­тва или демони. Тези асоциации са много константни и яв­но отразяват забележителна емпирична логика и дълбинна същностна взаимовръзка между отделните феномени в света на съзнанието

В следващия текст ще се спра накратко на основните типове ТПП, като ги илюстрирам със съответните примери

ЕМПИРИЧНА ЕКСТЕНЗИЯ В РАМКИТЕ

НА КОНСЕНСУСНАТА РЕАЛНОСТ

И ВРЕМЕ — ПРОСТРАНСТВОТО

1. Преодоляване на пространството

Преживяванията, за които е характерно преодоляване­то на този тип бариери, подсказват, че границите между индивидуалното и останалата част от вселената не са стро­го фиксирани и абсолютни. При някои по-специфични об­стоятелства е възможно да се идентифициращ емпирично с всяка част на вселената, включително и космоса като цяло. Тук попадат следните преживявания, сливане с друг човек (дуално единство) или приемане на чужда самоличност, нас­тройване към съзнанието на специфична група хора или разширяване на собственото ти съзнание до такава степен. че то сякаш обхваща цялото човечество. По подобен начин може да се преодолеят ограниченията на специфично чо­вешкия опит и да се стигне до идентификация с животни, растения и дори неорганични обекти или процеси. В някои крайни случаи е възможно да се преживее съзнанието на цялата бисера, на нашата планета или на цялата мате­риална вселена.

а. Дуално единство

За този тип трансперсонално преживяване е характер­но разсейването и стопяването на границите на его — тялото (bodyego), както и усещането за сливане с друг човек в един­но цяло, при което обаче се запазва представата за собстве­на идентичност. При психеделични състояния, сеанси на ем­пирична психотерапия, медитация или спонтанни епизоди на неординерно съзнание това усещане за дуално единство може да бъде изпитано спрямо околните - терапевт, гле­дащ, членове на семейството или приятели. Но то може съ­що да протече изцяло във вътрешното емпирично пространство и да бъде свързано с въображаеми личности, които не присъстват на сеанса.

Усещането за дуално единство се появява доста често по време на сеанси, в които субектът преизживява перина­талните си спомени за симбиотичното сливане с организ­ма на майката („добрата утроба” и „добрата гръд”). При тези обстоятелства са възможни и последователно редува­щи се идентификации с детето и майката, както и с двама­та едновременно (дуално единство). В състоянието на мис­тично сливане с вселената усещането за дуално единство може да се изпита по отношение на който и да било аспект на съществуванието - не само хора, но и животни, расте­ния, както и неодушевени предмети.

Типичен пример за дуално единство е усещането за сли­ване с партньора в сексуална ситуация (гениталният кон­такт не е задължителен). То може да се появи спонтанно при най-тривиални житейски обстоятелства, но и да бъде съзнателно предизвикано - например, с тантристки мето­ди. В т. нар. „път на лявата ръка” в тантризма (вама мар­га), постигането на космическо единство чрез сексуално сно­шение (майтхуна) е целта на цял ритуален комплекс (панча макара). Дуално единство се постига и чрез системна ду­ховна практика (особено в традицията на бхакти), когато ученикът се слива със своя гуру.

Тези преживявания често са съпроводени от дълбоки емоции - любов, усещане за сакралност (нуминозност) на събитието и др. Съществува и набор от специфични упраж­нения за постигането на същата цел - в духовните тради­ции, както и в движението за развитие на човешкия потен­циал, например, да погледнеш света през очите на друг чо­век, да се вслушваш в дишането му или да дишате в синх­рон, да слушате ударите на сърцата си и т. н.

Следващият пример е от един терапевтичен ЛСД — сеанс, в който регресивното преизживяване на дуално единство с майката по време на интраутералния стадий се комбинира с усещането за сливане със самия терапевт. Пациентът бе подложен на психолитична терапия поради наличието на психотични симптоми - описание на самото лечение е да­дено в моята книга LSD Psychotherapy (Grof 1980, pp. 246-251).

В този миг Милада зае утробна поза и изглеждаше доста регресирана. Забелязах, че дори лицето й се променя Бръчи­ците й бяха изчезнали до една и тя изглеждаше като съвсем малко дете. Каза, че имала прекрасното усещане, че се слива с майка си. Нямало никаква разлика между собствените й усе­щания и тези на майка й Спокойно можела да се изживява и като дете в утробата или на майчината гръд, и като своята бре­менна или кърмеща я майка, т. е. да изпълнява и двете роли едновременно като общ емпиричен континуум без абсолютно никакви ограничения.

Когато отвори очи, Милада отбеляза с огромна изненада, че била изпитала същото „стопяване на границите” и по отно­шение на мен. Имала чувството, че може да чете мислите ми и да следи моите емоционални процеси. Можах да се убедя и сам в реалността на това преживяване в онези няколко случая, в които успяваше да вербализира възприятията си. Тогава пък бе изпитала чувството, че аз имам неограничен достъп до съзна­нието й и тя била „като отворена книга” за мен. Разбира се, този аспект явно бе проекция и не отразяваше моята собствена ситуация. В отделни мигове пък я обземаше параноиден страх, че всичките й мисли били изложени на показ, което важеше не само за мен, но и за другите хора и изобщо за целия свят.

б. Идентификация с други хора

Това преживяване е тясно свързано с предишното. При емпиричното си сливане с друг човек, субектът има усеща­нето, че напълно се идентифицира с него и в една или друга степен губи представа за собствената си самоличност. Усе­щането, че се превръщаш в друг човек е цялостно и ком­плексно. То включва образа на тялото, физическите въз­приятия, емоционалните реакции, типичните жестове и ма­ниери, пози, движения и дори тембъра на гласа.

Съществуват много форми, степени и нива на това пре­живяване. Другият, с когото се идентифицираш, може да присъства на сеанса, но може и да е някой, който отсъства. Идентификацията може да бъде и част от вътрешно прежи­вяване, свързано с детството, предците или предишна ин­карнация. Преживяванията от подобен характер могат да включват прочути личности от настоящето, но и от мина­лото или дори митологични и архетипни персонажи.

За преизживяването на важни в емоционално отноше­ние спомени от детството, а и от по-късния живот, свърза­ни с други хора, често е характерна едновременната или пос­ледователна идентификация с всички протагонисти. Този механизъм може да придаде трансперсонална окраска на много лични биографични преживявания. В този контекст е възможно субектът да се идентифицира със своите роди­тели, деца и други близки, приятели, познати или пък учи­тели. Процесът може да обхване и видни политици, учени, артисти, религиозни водачи или типични представители на други професионални, етнически и расови групи в минало­то и настоящето.

Сред прочутите исторически и обществени фигури, с ко­ито субектът се идентифицира в различни НСС, на които съм бил свидетел, са попадали Александър Македонски, Не­рон, Клеопатра, Чингис Хан, Леонардо да Винчи, Микелан­джело, Cβ. Франциск, Св. Тереза. Линкълн, Ленин, Сталин, Мартин Лутър Кинг, Мохамед Али, Джон Кенеди и най-различни кинозвезди Пълната идентификация с Христос и страданията му на кръста е често и типично явление в контекста на БПМ III. За разлика от преизживяването на предишни инкарнации, идентификацията с друг човек обик­новено не притежава емпиричната специфика на спомена и не е свързана с усещането, че ти наистина си това лице.

Усещането за дуално единство и идентификация с друг е често срещано явление при т. нар. психици и екстрасенси. Тук преживяването не е с онази непредсказуема и стихийна форма, която то приема при психеделични състояния, сеан­си по емпирична психотерапия, медитация или спонтанни епизоди с неординерно съзнание (трансперсонални кризи), но може да бъде съзнателно предизвикано и контролирано. Самият аз съм наблюдавал многократно доста впечатля­ващи сеанси с медиума Ан Армстронг, които, наред с всич­ко останало, включваха и тези механизми Очевидно и опит­ните шамани действат по същия начин, когато изцеляват или поставят психична диагноза.

Тук бих искал да предложа като пример един конкретен епизод от моя живот. Става дума за идентификация с друг човек, случила се на моята съпруга Кристина, когато беше болна от вирусна треска. Участваше и един наш познат, покойният антрополог и генералист Грегъри Бейтсьн По това време Грегъри доживяваше последните си дни в инс­титута „Изълън”, борейки се със своя рак на белия дроб Бяха му открили тумор колкото портокал, който не можеше да се оперира и според прогнозите му оставаха само четири седмици живот. Точно тогава от института го поканиха да прекара там остатъка от живота си на фона на прекрасни­те гледки по крайбрежието на Биг Сър. По време на прес­тоя си бе подложен на най-различни алтернативни тера­пии и в крайна сметка живя още две години и половина Срещахме се често с него и семейството му и може да се каже, че станахме добри приятели.

Една сутрин Кристина реши да остане в леглото си, защо­то не се чувстваше добре Изведнъж я обзело усещането, че се превръща в Грегъри Имала същото гигантско туловище като неговото, същите огромни речища, неговите мисли и неговия неизменен британски хумор. Чувствала се свързана с болката на неговия рак и усещала с всяка клетка на тялото си, че умира Това я изненадало, защото изобщо не отговаряло на нейната оценка на ситуацията, в която се намираше Грегъри Напосле­дък състоянието му се беше влошило, но тъй като това бе ста­вало и преди, нямахме никакви причини да се опасяваме, че е нещо повече от временно усложнение

По-късно Кристина се видяла с Карл Саимънтън. наш при­ятел, който по това време гостуваше в „Изълън” Двамата с Грегъри експериментираха с неговия метод за визуализация, който трябваше да служи като помощно средство при лечение на рак. От него разбрала, че същата сутрин двамата работили заедно. По средата на сеанса Грегъри изведнъж спрял и отка­зал да продължи с думите: „Не искам да правя това Стига тол­кова Искам да умра „ Извикали Лоис, съпругата на Грегъри, и вместо да си говорят за лечение и борба с рака, започнали да обсъждат смъртта Часът на сеанса точно съвпадал със сут­решното преживяване на Кристина

Самата Кристина изпитваше двойнствени чувства към въп­росния епизод. От една страна, това бе недопустимо нахлуване в собственото й съзнание, което бе доста плашещо Но от дру­га, в тези няколко минути, колкото бе траяло това изумително преживяване, тя бе научила много повече за Грегъри, отколко­то през двете години на нашите обичайни ежедневни срещи Явно преживяванията от този род биха могли да се окажат без­ценни в диагностичен и терапевтичен план, стига да са поставе­ни под пълен и доброволен контрол

в Групова идентификация и групово съзнание

Това преживяване се характеризира с още по голямо разширяване на съзнанието и стопяване на границите Вместо да се идентифицира с отделни личности, субектът има усещането, че се превръща в цяла група, чиито членове споделят едни и същи расови, културни, национални, идео­логически, политически или професионални характеристи­ки, като общият знаменател е физическото и емоционално­то изживяване на предпоставките и съдбовните обстоятел­ства, събрали заедно тези хора

При ТПП от този вид субектът може да се идентифици­ра с груповото съзнание на всички евреи, подлагани на го­нения в човешката история, християнските мъченици, жер­твите на Инквизицията или пък затворници от най различни епохи, страдали в мрачни тъмници или концентрационни лагери В такива случаи е възможно да се изпита и религи­озното въодушевление на всички мюсюлмани, ходили на поклонение в Мека, благоговението, с което индусите прис­тъпват към бреговете на Ганг, фанатизма на някои екстре­мистки религиозни секти като флагелантите, руските скоп­ци или държащите змии хора на Светия Дух

Дълбочината, обхватът и интензивността на тези пре­живявания понякога достигат невероятни размери. Възмож­но е да се изпитат страданията на всички войници, загива ли някога на бойните полета, пламенното желание на рево­люционерите от всички епохи да свалят тиранията, но и любовта, нежността и всеотдайността, с които всяка майка по света се грижи за своето бебе

Прогресивното стопяване на границите би могло да до­веде до идентификация с отделна социална или политичес­ка група, с населението на цяла страна или континент, как то и с всички представители на дадена раса или последова­тели на някоя религия В отделни случаи е възможна иден­тификацията с цялото човечество, с човешката ситуация - с нейните радости и скърби, страсти и ядове, славни мигове и трагични крушения

В мистичната литература се срещат безброй описания на подобни преживявания, случили се на пророци, светци или велики духовни учители от различни епохи Но съвре­мените изследвания на съзнанието стигнаха и до едно из ненадващо откритие - всъщност тези преживявания са до­стъпни за всеки Един особено красноречив пример от на­ше време е мистичното преживяване на американския аст­ронавт Ръсти Шваикарт - при едно рутинно излизане в от крития космос по време на полета на Аполо 9 той е обзет от силното чувство за идентификация с цялото човечество (Schweickart 1985)

За илюстрация на тези ТПП ще дам два примера Пър­вият е откъс от описанието на сеанс с висока доза ЛСД на който се подложи един психиатър, завърнал се наскоро от Индия, където бе прекарал пет седмици

На този етап бях залян от спомени за Индия Отново из­питвах онова дълбоко вълнение от невероятно широкия спек­тър от явления, с които човек може да се сблъска в тази страна -от невъобразимата мизерия, бедност мръсотия болести и смърт до неподвластната на времето красота на скулптурите великолепните храмови комплекси и най-върховните дости­жения на човешкия дух Преди още да разбера какво става уда­рението се измести. Вече не бях само турист и зрител а съвсем реално се отъждествявах с това, което наблюдавах Ето че спек­търът на моето преживяване вече определено надхвърляше об­хвата на действителни те ми спомени за Индия




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница