Приключението да откриеш себе се Станислав Гроф въведение



страница6/19
Дата01.02.2017
Размер4.12 Mb.
Размер4.12 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

Емпиричната идентификация с неорганична материя често се съпровожда и с някои удивителни прозрения от философско, митологично, религиозно и мистично естест­во. Тясната връзка между неорганичните преживявания и духовните състояния може да предизвика цялостно прераз­глеждане на представите ни за анимизма и пантеизма. сред­новековната алхимия, хомеопатията или системата на че­тирите и петте елемента, позната ни от гръцката филосо­фия, но и от китайската медицина, тантристките писания и ред други древноизточни системи.

Тези, които лично са преживели идентификацията с во­дата, лесно ще разберат огромното значение, което й се при­дава в даоизма, както и честата й метафорична употреба. На базата на личния дълбинен опит е лесно да се разбере и защо Слънцето е било почитано като бог в толкова много различни култури или защо вулканите са били възприемани едновременно като божества на съзиданието и разрушение­то. По същия начин и емпиричната идентификация с гра­нит би могла да доведе до някои интересни прозрения - нап­ример, защо индусите съзират в очертанията на Хималаите образа на полегналия Шива или защо толкова различни наг­лед култури са извайвали гигантски скулптури от гранит.

Ако ги разгледаме в един по-дълбок план, ще се окаже, че това не са просто изображения на божества или идоли, а самите божества. Става дума за състояние на съзнанието, което се асоциира с материали от подобен род - недиферен­цирани, непробиваеми, неизменни и неподвластни на вре­мето, т. е. качествата на истинското божество. То се е пре­върнало в обект на почит, защото се различава твърде дра­матично от онези постоянно променящи се, неспокойни и илюзорни състояния на съзнанието, характерни за ординерния човешки опит и сферата на биологията. Значението на факта, че в различните сфери на реалността времето те­че по различен начин, напоследък се изтъква и от учени като Иля Пригогин (Erigogine and Stengers 1984) и Ерик Янч (Jantsch 1980).

Като пример за подобно забележително преживяване ще дам описанието на един сеанс със 150 милиграма Кета­лар (кетамин), дисоциативен анестетик, използван в хирур­гията и ветеринарната медицина. Впрочем, приемането на това вещество води особено често до емпирична идентифи­кация с неорганична материя.

Атмосферата бе мрачна, напрегната и злокобна. Всичко изглеждаше токсично, отровно в буквалния смисъл на думата, но и внушаваше някаква метафизична заплаха. Усетих, че се превръщам в НЕФТА, който изпълва огромните кухини във вътрешността на Земята. Заля ме истински порой от най-уди­вителни озарения, засягащи химията, геологията, биологията, психологията, митологията, икономиката и политиката.

Разбрах, например, че нефтът - тези огромни залежи от минерализирани мазнини от биологичен произход - е избегнал цикъла от раждане и смърт, задължителен за живата материя. Все пак елементът на смъртта не бе изцяло отстранен, а само отложен. Разрушителният плутоничен потенциал на смъртта продължаваше да присъства латентно в нефта и изчакваше своя миг като някаква чудовищна бомба с часовников механизъм.

Докато траеше това мое преживяване на „нефто-съзнани­ето”, асоциирах смъртта с някои от външните й проявления -например, убийството като следствие от алчността на всички онези, които искат да натрупат астрономически печалби от нефта. Станах свидетел на всякакви политически интриги и финансови афери, в основата на които бяха парите от нефта. Не беше трудно да проследя и бъдещия развой на събитията - най-вероятно, една нова световна война за запасите от това вещес­тво, превърнало се в жизненоважен фактор за оцеляването и просперитета на всички индустриализирани страни.

Стана ми ясно, че неговата роля е от съществено значение за бъдещето на планетата. Очевидно тази линейно-последова­телна политика за налагането на фосилните горива, което оз­начава изчерпването на съществуващите ограничени запаси и превръщането им в токсични отпадъци и замърсители, бе дъл­боко погрешна, тъй като бе абсолютно несъвместима с косми­ческия порядък, който е цикличен Ако експлоатацията на фосилните горива е разбираема в историческия контекст на Ин­дустриалната революция, то продължаването на нейната фа­тална траектория неминуемо щеше да се окаже самоубийстве­но и престъпно.

В една дълга серия от зловещи и свърхнеприятни преживя­вания преминах през няколко състояния на съзнанието, които имаха отношение към нефтената индустрия. Нарекох тези пре­живявания с името на известния германски химически кон­церн - „IG Farben-съзнание”. Беше безкрайна поредица от вът­решни състояния, свързани с анилинови бои, органични разт­ворители, хербициди, пестициди и отровни газове.

Наред с тези промишлени отрови, аз се идентифицирах и със състояния на съзнанието, чийто общ знаменател бе запла­хата, която нефтените продукти представляват за различни фор­ми на живот. Последователно се въплътих във всички евреи, загинали в нацистките газови камери, всички мравки и хлебар­ки, напръскани с отровен спрей, всички мухи, залепнали за мухоловки, всички растения, загинали от хербициди. А зад всич­ко това прозираше и твърде вероятната перспектива за гибелта на цялата планета в следствие на промишленото замърсяване.

Беше направо невероятен урок. Излязох от сеанса, дълбо­ко осъзнал екологичните проблеми, като си давах и ясна смет­ка каква трябва да бъде насоката на бъдещото икономическо и политическо развитие, ако наистина искаме да съхраним жи­вота на планетата.

з. Планетарно съзнание

При тези ТПП съзнанието на експериментатора се раз­ширява до такава степен, че в един момент сякаш обхваща всички аспекти на нашата планета, което важи и за геоло­гичния й състав с цялото минерално царство, и за биосфе­рата, т. е. всички форми на живот, включително и човечес­твото. От тази гледна точка цялата Земя се превръща в еди­нен и сложен организъм, космическа единица, в чиито от­делни аспекти - геологични, биологични, психологически, културни и технологически - се долавя непоколебимият стре­меж за постигане на по-висш стадий на еволюция, интегра­ция и себереализация.

Типично за това преживяване е и митологичното из­мерение, отличаващо се с подчертана нуминозност. Плане­тата може да бъде възприета като Майката Земя или божество от рода на гръцката Гея. В този контекст не е труд­но да се види, че земните процеси се направляват от висш разум, стоящ неизмеримо по-високо от човешкия, към кой­то трябва да се отнасяме с уважение и доверие, а не да се опитваме ла го контролираме или да се месим в работата му, изхождайки от собствените си дребнави съображения. Напоследък тези озарения, които често се явяват в неорди­нерните състояния на съзнанието, се потвърждават и от съвременната наука.

Грегъри Бейтсън, който успя да постигне един блестящ синтез от кибернетика, информатика, системология, теория на еволюцията, антропология и психология (Bateson 1979), стигна и до извода, че не само е оправдано, но и логически неизбежно да се приеме съществуването на мисловни про­цеси на всички достатъчно комплексни нива в света на ес­тествените явления - клетки, органи, тъкани, организми, животни, хора, екосистеми и дори земята и вселената като цяло. По този начин науката потвърди старата идея на Спи­ноза за deus sive natura или, с други думи, съществуването на иманентен Бог.

До подобен извод, и то самостоятелно, стига и Джеймз Ловлок, който в своята забележителна книга Гея: Нов пог­лед върху живота на земята (Gaia: A New Look at Life on Earth) описва доста убедително сложните хомеостатични ме­ханизми, поддържащи нивото на земната температура и концентрацията на някои от ключовите компоненти на ат­мосферата, световния океан и почвата - сол, кислород, амо­няк и озон (Lovelock 1979). Неговите открития напълно се вписват в тезата за земята като жив и мислещ организъм. Сходни възгледи развиват и Теодор Косак (Koszak 1978) в Личност/Планета (Person/Planet), както и Питър Ръсел (Russell 1983) в Глобалния мозък (Global Brain).

Приведеният по-долу пример за планетарно съзнание е от сеанс с холотропно дишане, проведен преди няколко го­дини с млада жена от Германия, която се включи в един от нашите петдневни семинари.

Усещането, че съм Великата Майка, Майката Земя, се про­мени - в този миг буквално се превърнах в планетата Земя. Бе повече от очевидно, че аз - Земята - бях жив организъм, разум­но същество, което се опитва да разбере себе си и да еволюира на по-висш етап на самосъзнание, както и да комуникира със себеподобните си същества в космоса.

Минералите и металите в земните недра бяха моите кос­ти, моят скелет. Биосферата - растенията, животните и хората - бе моята плът. Вътре в себе си усещах как циркулира водата - от океаните към облаците, после в потоците и реките, за да се завърне накрая отново в морето. Земните води бяха моята кръв, а метеорологичните явления - изпарения, въздушни течения, дъждове и снеговалежи - се грижеха за тяхната циркулация, поддръжка и почистване. Комуникацията между растенията, животните и хората (включително модерните технологии - пре­са, телефон, радио, телевизия, компютърни мрежи) бе моята нервна система, моят мозък.

Усещах по цялото си тяло и негативните последици от индустриализацията - пораженията от откритите рудници, ур­банизацията, токсичните и радиоактивни отпадъци, замърся­ването на въздуха и водата. Най-странното в сеанса бе, когато започнах да си представям ритуалите на най-различни племен­ни култури и ги възприемах като лечебни практики, от които зависи моят живот. Когато разсъждавам по обичайния за мен начин, всичко това ми е някак странно и непонятно, но тогава бях напълно убедена, че самата Земя се нуждае от тези ритуали.

и. Извънземни преживявания

В тези случаи разширяването на съзнанието обхваща небесни тела, части от вселената и астрономически проце­си в открития космос. Преживяването би могло да се изра­зи в пътуване до Луната, Слънцето, както и други планети, звезди или галактики. Понякога експериментаторът наб­людава изригване на свръхнова, контракции на звезди, ква­зари и пулсари, попада в черни дупки и т. н. Може да бъде само свидетел, но и реално да ги съпреживява в своето ем­пирично поле.

Подобно на идентификацията с неорганична материя, която вече разгледахме, тези преживявания често имат ду­ховни конотации и съответствия. Например, емпиричната идентификация с термоядрените процеси във вътрешност­та на Слънцето може да се асоциира с контакт с творческа­та сила на космическото съзнание. „Черната дупка” обик­новено предполага усещането за тотален разпад на време­то и пространството, а и на личните философски възгледи за материалната реалност на феноменалния свят. По ана­логичен начин междузвездното пространство се свързва с метафизичната идея за Пустотата, на която ще се спрем по-долу (с.181, Супракосмическата и метакосмическата пустота).

Преживяванията от този тип са удивително често явле­ние в практиката на Джон Лили, известният невролог, на­шумял не само със своите изследвания на нечовешкия ра­зум и комуникацията между различните животински видо­ве, но и с наистина уникалните си „маратони” в сферата на психеделичното самонаблюдение. В своите сеанси той мно­гократно посещава чужди планети, при което вижда или комуникира с най-различни странни същества и „присъст­вия”. Ето как описва едно свое преживяване в сензорен изо­латор след инжектирането на 75 милиграма Кеталар (кета­мин) (Lilly 1978).

Оставил съм тялото си да плува в изолатора на планетата Земя Обстановката е твърде странна и непривична. Очевидно не съм на земята, никога досега не съм попадал на това място Трябва да е някоя чужда планета, чиято цивилизация се разли­чава от тази, в която съм израснал Всъщност изпитвам пълно безразличие. Не усещам нито страх, нито любов Аз съм абсо­лютно неутрален, изчаквам и наблюдавам.

Всичко е странно. Тази планета напомня Земята, но цве­товете са съвсем различни. Има растителност, но с необичаен пурпурен цвят. Има и слънце, преливащо във виолетови оттенъци, които нямат нищо общо с познатия ми оранжев цвят на земното Слънце. Стоя на една прекрасна морава. В далечината виждам огромни, невероятно високи планини. Някакви създа­ния прекосяват моравата Ходят изправени на задните си кра­ка, като хората. Ослепително бели, от тях сякаш струи светли­на. Двама от тях се приближават Не мога да различа чертите им Прекалено ярки са за моите сетива. Имам чувството, че ми предават телепатично мисли и идеи. Не се чува никакъв звук. Достатъчно е да си помислят нещо и то автоматически се тран­слира в думи, които разбирам

й. Идентификация с цялата физическа вселена

Този вид преживявания са редки и представляват логи­ческо продължение на планетарните и извънземните. Тук субектът има чувството, че съзнанието му се е разширило до такава степен, че обхваща цялата физическа вселена То­гава космическите процеси се преживяват като вътрешни органични и психични феномени в рамките на едно нео­бятно живо цяло. В асоциативен план са типични озарения от типа на това, че съществата от феноменалния свят дола­вят само отделни аспекти на материалната реалност, дока­то космическото или божествено съзнание възприема из­цяло и едновременно всичко, което съществува - и от глед­на точка на отделните индивидуални съзнания, и от тази на неделимото цяло, в случая явяваща се негов център.

к. Психични феномени, включващи преодоляване на про­странството (извънтелесни преживявания, астрални пъ­тешествия, телекинеза, ясновидство, телепатия и др.)

Тази подгрупа от ESP-феномени9, с които традицион­но се занимава парапсихологията, може да бъде причисле­на към ТПП, включващи преодоляване на пространствени­те бариери и разстояния. Освен в чист вид, те могат да се комбинират и с преодоляване на линейното време. „Измък­ването от тялото” или извънтелесното преживяване (ИТП)10 има различни форми и степени. Може да приеме формата на откъслечни епизоди, но и да се повтаря редовно като част от психично отваряне (psychic opening) и други транс­персонални кризи.

Обстоятелствата, при които най-често се случват таки­ва преживявания, са следните: спешни случаи, драматични ситуации, клинична смърт, емпирични психотерапевтични сеанси и употреба на психеделични вещества, особено Ке­талар (кетамин). Класически описания на ИТП могат да бъдат открити в духовната и философската литература от всички времена и епохи, и по-конкретно в Тибетската кни­га на мъртвите (Бардо Тодол) и други подобни текстове. Доскоро традиционната наука не гледаше сериозно на сви­детелства от този род, но нещата започнаха да се променят, след като много съвременни изследвания в областта на експерименталната психиатрия и танатологията потвърдиха автентичността на описаните феномени.

При не така екстремни форми на ИТП човек има чувс­твото, че напуска тялото си, измъква се от него и се вижда от различни ъгли и разстояния (хеаутоскопия). При по-нап­реднали форми се появява усещането за пренасяне в друга стая на същата сграда или в някаква отдалечена местност (астрална проекция), както и за летене - над земята или в космоса. Например, има един особено ефектен и вълнуващ пример за подобно преживяване в автобиографията на Карл Густав Юнг (Jung 1961). В това състояние човек може да стане свидетел на събития, ставащи на някакво друго мяс­то, където се е проецирало неговото освободило се от тяло­то съзнание. Разбира се, според картезианската и нютонис­тката наука това по принцип е невъзможно, но автентич­ността на въпросния феномен е многократно потвържда­вана и може да се каже, че стои извън всяко съмнение.

Изследванията на Реймънд Муди (Moody 1975), Кенет Ринг (Ring 1980, 1984), Майкъл Сейбъм (Sabom 1982), Ели­забет Кюблер-Рос (Kubler-Ross 1985), моите собствени (Grof and Halifax 1977), както и на много други, дават все нови и нови доказателства, че в състояние на клинична смърт чо­век може да има ИТП, по време на което наблюдава - „ся­каш от тавана” - процедурите, с които го връщат към жи­вот или пък събития, случващи се в отдалечени местности. Според Елизабет Кюблер-Рос, при такива обстоятелства до­ри слепи могат да се сдобият със способността да възприе­мат визуално и цветово околния свят (Kubler-Robs 1984). С други думи, съвременните танатологични изследвания прос­то потвърждават казаното в Тибетската книга на мъртви­те, според която човек получава след смъртта си т. нар. „бар-do-тяло”, с което може да броди на воля по цялата земя.

Данните от психеделичните експерименти, холотропно ­то дишане и други варианти на емпиричната психотерапия също потвърждават възможността за автентични ИТП в някои неординерни - визионерски - състояния, които дос­та често се споменават в мистичните текстове и антропо­логичната литература. Ясновидството и аналогичното му „ясночуване” (т. е. чуването на звуци от събития, отдалече­ни в пространството) невинаги се съпровожда от чувството. че субектът действително се намира на въпросното мяс­то. Преживяването може да приеме формата на „астрално пътешествие” или светкавична астрална проекция В някои редки случаи човек може да контролира и направлява свои­те астрални пътешествия. Робърт Мънроу, един от пионе­рите в парапсихичните изследвания, страдал дълги години от спонтанни и стихийни ИТП, не само че се научава как да ги контролира, но за целта развива и специална система от упражнения със съответното електронно оборудване (Monroe 1971).

Автентичността на ИТП е демонстрирана и от извест­ния психолог и парапсихолог Чарлз Тарт (Tart 1974) при кли­нични експерименти в Калифорнийския университет в Дей­вис. Отново в Калифорния, но в Станфордския научно-изс­ледователски институт, под ръководството на физиците Ръ­сел Тарг и Харолд Путоф (Targ and Puthoff 1977) е проведена изключително успешна серия експерименти с „телескопия”11. Може би най-забележителни са сеансите с психика Инго Шван, който многократно демонстрира умението си да опис­ва в детайли всяка точка на земното кълбо, ако му напишат нейните географски координати. Но далеч по-интересно е едно друго откритие, до което в крайна сметка стигат всички изс­ледватели - на практика всеки може да развие подобни спо­собности, стига да получи съответната подготовка.

Телепатията е директен достъп до мисловните процеси на друг човек без посредничеството на думи, невербални жестове или други конвенционални средства за комуника­ция. Понякога телепатични озарения се получават и в ор­динерните състояния на съзнанието. Искам обаче да под­чертая, че възможността за телепатичен обмен се увелича­ва значително в холотропния модус, индуциран с помощта на медитация, техники от емпиричната психотерапия, пси­хеделици или в случаи на смъртна опасност (NDE). Неви­наги е лесно да се разграничи телепатията от другите па­рапсихични и трансперсонални преживявания, но при едно по-задълбочено проучване немалко скептици биха се убеди­ли, че става дума за обективно явление.

Следващият пример е действително забележителното ИТП със зрителни възприятия, за което разказва Кимбър­ли Кларк, социален работник в Сиатъл. Обстоятелствата са толкова необичайни и разтърсващи, че случилото се про­бужда в нея траен интерес към този тип преживявания (Greyson and Flynn 1984).

Моята първа среща с „разминаването със смъртта” стана благодарение на Мария, сезонна работничка, която бе дошла на гости при познати в Сиатъл и бе получила остър сърдечен пристъп. Една нощ я докараха в болницата с кола на „Бърза помощ” и я изпратиха в сърдечното отделение. Заех се с ней­ния случай, тъй като имаше сериозни социални и финансови проблеми. След няколко дни тя получи сърдечен стоп. Върна­ха я отново в отделението, където я интубираха за няколко часа, за да се нормализира оксигенацията.

Малко по-късно отидох да я видя, тъй като мислех, че мо­же би се страхува да не спре пак сърцето й. Наистина бе разтре­вожена, но не от това. Обикновено спокойна и сдържана, този път Мария бе някак възбудена. Искаше да говори с мен за не­що. Каза ми: „Знаеш ли кое бе най-странното, което усетих, докато докторите и сестрите се занимаваха с мен? По едно време се намерих на тавана и ги гледах оттам, както се бяха надвесли над тялото ми.”

В първия миг не бях особено впечатлена. Казах си ами тя знае какво се прави в болницата, как е облечен персоналът и кои ще дойдат в стаята и, още повече, че вчера цял ден ги е гледала как се занимават с нейния сърдечен стоп. Вече със си­гурност знае и какви уреди използват. Слухът е сетивото, което последно си отива и вероятно е чувала всичко ставащо около нея. Не допусках, че лъже, затова реших, че става дума за кон­фабулация12

Тогава обаче, продължаваше своя разказ Мария, внимани­ето й било привлечено от нещо отвън, точно пред входа за спешното отделение и се озовала извън сградата - просто си „помислила” как отива до входа и в същия миг вече била там. Това ми направи малко по-силно впечатление, тъй като Мария бе пристигнала в болницата през нощта, в линейка и едва ли знаеше как изглежда въпросният вход. Все пак реших, че може би в някакъв момент леглото й е било близо до прозореца, погледнала е навън и впоследствие видяното се е включило в конфабулацията

Но това не бе всичко. Забелязала и някакъв предмет горе на корниза на третия етаж в северното крило на сградата. Пред­ставила си „наум” как οтива там и в същия миг буквално „заби­ла нос” във връзките на една маратонка, която ми описа с най-големи подробности, а после ме помоли да да й я намеря Явно искаше някои друг да види, че на онзи корниз наистина има маратонка и по този начин да потвърди нейното извънтелесно преживяване

Слязох долу със смесени чувства и огледах корнизите, но не се виждаше почти нищо Качих се на третия етаж и започнах да влизам поред в стаите на пациентите Прозорците бяха тол­кова тесни, че трябваше да залепя лице на стъклото, за да видя самия корниз. Най-накрая, когато надзърнах през прозореца на една от стаите, долу на корниза наистина имаше маратонка!

Само че оттук не можех да различа всички подробности, които ми бе описала - че маратонката била скъсана отпред на кутрето, а пък единият край на връзката бил подпъхнат под подметката и τ н Това определено не можеше да се види от стаята Единственото обяснение бе, че Мария е „долетяла” от­вън и е разгледала маратонката от съвсем близко разстояние Взех маратонката и я занесох на Мария - за мен това си бе доста конкретно доказателство

Подобни екстрасензорни възприятия могат да предиз­викат дълбок метафизичен потрес у реципиента, тъй като са истинско предизвикателство към утвърдените на запад представи за „здравомислие” и „нормалност”. Ще приведа за пример един епизод от моите психеделични експеримен­ти с 250 микрограма ЛСД в Психиатричния център на Ме­риленд. Подобна ситуация, включваща ИТП и целенасоче­но пътуване в космоса, е описана и в моята книга Селения­та на човешкото несъзнавано (Realms of the Human Uncon­scious, Grof 1975, pp.187-190).

Когато започнах да усещам ефекта на дрогата, моят водач (Уолтър Панке) пристъпи към теста на ESP, за който се бяхме споразумели преди началото на сеанса. Беше модификация на известните Ценерови карти13. Дадоха ми клавиатура с пет различни символа, кръг, квадрат, кръст, звезда и две вълнооораз­ни линии, напомнящи астрологичния знак на Водолей, като клавишите бяха и цветово кодирани. Гази клавиатура бе свър­зана с още една, напълно идентична, но в съседната стая. чиито клавиши можеха да светват, когато експериментаторът ги на­тисне или по електронен път, в някаква предварително зададе­на произволна комбинация. Експериментът бе структуриран така, че експериментаторът да действа с или без „фийдбек” в зависимост от това дали е отгатнал клавиша, който трябва да натисне.

В началото приемах всичко като на игра. Натисках маши­нално клавишите или пък се опитвах да се съобразя с естество­то и цветовете на моите видения. След известно време започ­нах да усещам, че този експеримент е нещо сериозно. Тестове­те на ESP не могат да не засягат и някои фундаментални проб­леми, свързани с човешкото съзнание, ролята на психиката в света и естеството на реалността. Всъщност ние проверявахме не толкова възможността за екстрасензорни възприятия, кол­кото валидността на господстващия в момента научен мирог­лед. Положителните резултати несъмнено щяха да разрушат битуващата система от възгледи и да разколебаят чувството за сигурност и увереност, които тя вдъхва на средностатистическия жител на Запада.

В същото време ставаше все по-ясно, че този алтернати­вен мироглед бе сам по себе си очевиден, a ESP - нещо елемен­тарно, детска игра. Почувствах, че напълно се идентифицирам с Джон (Ленъкс), който бе в съседната стая и наблюдаваше клавиатурата. Усещах дори ментоловия вкус на дъвката му и бях сигурен, че виждам символите през неговите очи. Струва­ше ми се, че мога да използвам по подобен начин и Хслън (Бони), която бе по-емоционална и чувствителна, за да улуч­вам цветовете.

Точно в този момент Уолтър обяви по микрофона, че ще осигурява обратната връзка, т. е. ще ми сигнализира дали съм отговорил вярно или невярно. Познах първия символ и започ­нах да тръпна от възбуда, все едно че се впусках в някакво рис­ковано приключение. Когатο познах следващия, това усещане се засили. Но когато познах и за трети път, изпаднах в нещо като метафизична паника. Възможността да бъдат преодолени ограниченията на времето и пространството се превръщаше в реалност, потвърдена е обективни научни доказателства.

Видях съвсем ясно контурите на четвъртия символ, но кой знае защо се побоях да го кажа на останалите участници в екс­перимента. Реших да кажа друг, избирайки положение, при което вероятността да се окажа прав щеше да бъде 1:4, вместо да рискувам с още един верен отговор (Както разбрах след сеан­са, символът, който бях видял, но не казах, бил верният отго­вор, като вероятността да се падне е била едно на 625.) Отказах се да продължа нататък, за голямо разочарование на Уоли. При­чината бяха онези противоречиви чувства, които изпитвах - аб­солютната ми убеденост, че е абсурдно да се проверява очевид­ното, но и страхът да видя всичко това, потвърдено с методите на западната наука.

2. Преодоляване на времевите ограничения

В неординерно състояние на съзнанието субектът не­рядко преживява реалистични епизоди, които той самият определя като фетални и ембрионални спомени. При тези обстоятелства далеч не е необичайна идентификацията с зародиш на някой от най-ранните стадии и дори със спер­матозоида и яйцеклетката в момента на оплождането. По­някога историческата регресия стига още по-далече и инди­видът има чувството, че преживява епизоди от живота на свои предци и дори спомени, съхранявани в човешкото ра­сово и колективно несъзнавано.

Ако секвенциите се асоциират с чувството за личен спо­мен, свързан не толкова с биологичната, колкото с духовна­та история на индивида, то тогава те могат да се определят като кармични реминисценции, т. е. повторно изживяване на епизоди от предишни инкарнации. В някои случаи су­бектът разказва, че се е идентифицирал със свои животинс­ки предци от по-ранни етапи на еволюцията или с цялото филогенетично дърво. Възможно е да бъде преизживяна до­ри историята на Вселената до появата на живота на Земя­та или, с други думи, да се наблюдават драматичните пос­ледствия от Големия взрив, образуването на галактиките, зараждането на слънчевата система и първите геофизични процеси на планетата.

а. Ембрионални и фетални преживявания

За тези преживявания стана дума, когато обсъждахме първата перинатална матрица (БПМ I). Тъй като понятие­то „перинатални” подсказва, че са свързани с биологичното раждане, към БПМ I могат да бъдат причислени само интраутералните преживявания от по-напредналите стадии на бременността Но при системното самонаблюдение с из­ползването на психеделици или нефармакологични методи, а също и по време на медитация човек може да постигне емпирична връзка с всички стадии на своето ембрионално и фетално развитие.

Тези преживявания представят конкретно, реалистич­но и детайлно различни преднатални ситуации, най-често драматични и свързани с огромно емоционално напреже­ние. Преизживяването на безметежните мигове в утробата се съпровожда от чувството за „океански екстаз”, чиито мис­тични конотации отпращат към животворните и съзида­телните сили на Вселената, докато преднаталните кризи приемат формата на внезапни пристъпи на страх, параноя, общо неразположение и дори попълзновения на демонични сили. И за двата типа секвенции са характерни асоциации­те с други трансперсонални феномени, свързани с някои фи­логенетични, кармични или архетипни реминисценции, как­то и с органичното, тъканното и клетъчното съзнание. Но на тези феномени ще се спрем по-нататък14.

Много от преднаталните преживявания са свързани с интраутерални травми, причинени от различни механич­ни, физиологични и биохимични дразнители. Наблюдения­та от психеделични и холотропни сеанси показват, че в та­кива моменти човек може да се сблъска със сериозна за­плаха за живота си, например, помятане или аборт, интен­зивни механични вибрации, сътресения, пронизителни зву­ци и токсични въздействия. Освен соматичните заболява­ния на майката, той може да сподели и нейните емоции. Много пациенти твърдят, че са поели „своя дял” от емоци­оналните шокове, преживени от техните майки - пристъпи на страх и тревожност, изблици на омраза и агресия, депре­сии, сексуална възбуда, както и противоположните усеща­ния за спокойствие, удовлетворение, щастие и обич.

Този сложен обмен и емпирична съпричастност не се свеждат само до интензивни и драматични физиологични или емоционални кризи Преживяванията имат фини и чес­то неуловими нюанси и вариации, които понякога се изра­зяват дори в телепатично предаване на мисли и образи Пре­живелите подобни премеждия казват, че много често усе­щат кога са желани и кога не, сякаш получават своеобразен „информационен бюлетин”, от който се осведомяват за ре­акциите на майчиния организъм към бременността Това би могло да се изрази и в съвсем конкретни дружелюбни или враждебни послания, отправени директно към тях.

В редица случаи спомените за фетална травматизация се оказват важни фактори, определящи общата емоционал­на нестабилност и различни форми на психопатология По същия начин стоят нещата и със съдбовната дилема дали си бил „желан” или „нежелан” от своята майка, която неиз­менно възниква при всяка разновидност на дълбинната ем­пирична терапия и чието разрешаване изисква време и уси­лия. Ако става дума за близнаци, то проблемът със „споде­ляната” с партньора/съперник утроба представлява доста специфично предизвикателство, което би могло да окаже съществено влияние върху бъдещото физиологично развитие.

Автентичността на ембрионалните спомени е един от най-щекотливите въпроси в емпиричната психотерапия, тъй като има важни практически и теоретични импликации. По своето значение те са съпоставими единствено със споме­ните от ранното детство, но тук проблемът е много по-сло­жен и фундаментален. В психоаналитичната литература чес­то се говори за перинатален и преднатален материал, но с някои редки изключения като Ото Ранк (Rank 1929), Шан­дор Ференци (Ferenczi 1938), Нандор Фодор (Fodor 1949) и Лиетерт Пеерболт (Peerbolte 1975), тази тема обикновено не се приема на сериозно. Ако постнаталните епизоди, кои­то пациентите си припомнят или реконструират по време на психоаналитични сеанси, все пак се ползват с известно внимание, тъй като се смята, че те биха могли да отразяват някакви реални събития, колкото фантастично и невероят­но да звучат, то обичайната практика с перинаталните и интраутералните реминисценции е да се определят като фантазии.

В работата си съм бил свидетел на многобройни епизо­ди с ембрионални и фетални спомени, а и самият аз съм имал подобни преживявания в психеделичен и нефармако­логичен контекст затова смятам, че не бива да ги отхвър­ляме с лека ръка като продукт на въображението. Немал­ко колеги от различни специалности са изразявали учудва­нето си от автентичността на тези феномени, както и от съдържащата се в тях богата информация от анатомично, физиологично, ембриологично, гинекологично и дори хис­тологично естество. Но и в описанията на хора, неизкусени от медицината, често се срещат специфични детайли като сърдечния пулс на майката и детето, „бълбукането” в кръ­воносните съдове и чревния тракт, позата и поведението на плода, феталната циркулация, та чак и обмяната на ве­щества в плацентата. За подобни преживявания при тера­певтични сеанси съобщават дори специалисти, които кате­горично отхвърлят преднаталните спомени, тъй като по­добна възможност противоречи на научните им убеждения.

Всичко това ми дава нужните основания да смятам, че преднаталните преживявания са автентичен и важен фено­мен. Винаги, когато е било възможно, съм се стараел да получа информация и от майката, акушер-гинеколога, акта за раждане, роднините или други източници, за да я сравня със субективния разказ на пациента. Те често са обяснява­ли и най-причудливите озарения, защото са потвърждава­ли отделни кризисни моменти по време на бременността като опити за помятане, емоционални сътресения или фи­зически заболявания на майката. Тези наблюдения дават предостатъчно основания и за едно по-задълбочено и сис­темно изследване на този удивителен феномен.

В някои случаи преизживяването на преднатални спо­мени е свързано с най-ранните стадии от биологичната ис­тория на индивида, т. е. идентификация (на клетъчно ниво на съзнанието) със спермата и яйцеклетката, овулацията, преминаването на яйцеклетката и сперматозоидите през фа­лопиевата тръба, момента на оплождането, закрепването на оплодената яйцеклетка на стената на матката и начало­то на ембрионалното развитие. Секвенции от този тип мо­гат да се асоциират с озарения за ролята на наследствените фактори, космобиологичните и астрологичните енергийни полета или пък духовните, кармичните и архетипните си­ли, направляващи развитието на зародиша.

Примерът, с които бих искал да илюстрирам въпрос­ния феномен, е взет от психеделичната терапия на Ричард, хомосексуалист, страдащ от хронични суицидни депресии. Кратка история на неговото лечение е дадена в една от пре­дишните ми книги, Селенията на човешкото несъзнавано (Grof 1975, pp. 57-60). В същата книга има и детайлно описа­ние на „клетъчен спомен”, свързан със зачатието (р. 192-143)

По време на един ЛСД — сеанс, включен в неговите психо­литични серии, Ричард разказа нещо, което би могло да се при­еме за автентично интраутерално преживяване По някое вре­ме почувствал, че потъва във феталната течност, свързан е пла­центата чрез пъпната връв. Съвсем ясно усещал как храната прониква в тялото му - в областта на пъпа Усещал и чудесната симбиотична връзка с майка си. Двамата били свързани чрез плацентната циркулация, която му се сторило като вълшебен елексир Чувал тупкането на две сърца с различна честота, сли­ващо в обща звукова вълна.

Разнасяли се и някакви странни скрибуцания и пукания. След известно колебание Ричард определи източниците - кръв­та, течаща в газовите артерии, както и различните газове и течности, изтласквани при перисталтичните движения към ут­робата. Ясно си представял своя телесен образ, доста по-раз­личен от този на възрастния Бил съвсем дребен, с непропор­ционално голяма глава. Въз основа на тези чисто емпирични свидетелства и опита си на възрастен, могъл да прецени и със­тоянието си - напълно развит ембрион, точно преди раждането

Внезапно чул странни звуци, идващи от външния свят. Отек­вали доста необичайно, сякаш се разнасяли в огромна зала или минавали през вода. Получилият се ефект му напомнял онова, което тон — режисьорите постигат с електронни средства при записи в модерно студио. В крайна сметка решил, че специ­фичното им ехо се дължи на стените на стомаха и утробата, както и на феталната течност

След това се опитал да разбере какви са тези звуци и откъ­де идват Постепенно разпознал човешки гласове, подвиква­ния и смехове на фона на духова музика. Изведнъж се сетил шумът идвал от панаира, който се провеждал всяка година в родното му село Когато съпоставил отделните данни, се оказа­ло, че майка му била на панаира само два дни преди да го роди

По-късно разпитах и майката - разбира се. без да я уведо­мявам за сеанса с ЛСД, а тя ми разказа следното. Въпросният панаир бил едно от малкото събития, които внасяли някакво разнообразие в скучния живот на селцето Макар и в напредна­ла бременност, тя за нищо на света не искала да пропусне тази възможност и отишла на площада напук на собствената си май­ка, която всячески се опитвала да я разубеди Според роднини­те й, именно шумът и блъсканицата на панаира били причина за преждевременното раждане на Ричард Ричард заяви, че не знае нищо за тази история, а и майка му не си спомняше да му я е разказвала

6. Анцестрални преживявания

За тази група ТПП е характерна историческата регре­сия по биологична линия Индивидът преизживява отдел­ни епизоди, предхождащи по време собственото му зачатие и се идентифицира със свои предци Понякога преживява­нията му са свързани със сравнително по-новата родова ис­тория и най-близките предци по бащина и майчина линия - самите родители или дядовците и бабите Но те могат да се върнат и по-назад във времето, прескачайки цели поко­ления и векове.

Общо взето, съдържанието им винаги е свързано с ра­совата история на индивида и неговата културна среда. На­пример, един евреин би могъл да съпреживее епизоди от Холокоста, средновековните погроми или номадския бит в древна Юдея през библейската епоха, постигайки по този начин дълбинна връзка със своето расово, културно и рели­гиозно наследство. Скандинавецът може да наблюдава сце­ни с дръзките набези и експедиции на викингите, изпълне­ни с най-реалистични и достоверни детайли, облекла, оръ­жия, накити, навигационни техники и тактики за морски бой. По същия начин афроамериканецът може да съпрежи­вее секвенции от живота на африканските туземци, включ­ващи елементи от техния бит, обреди на прехода, изцели­телни церемонии и най-различни празненства, но и трав­матични епизоди от историята на робството Обикновено тези преживявания са съпроводени от не по-малко инте­ресни озарения. Например, субектът може да съотнесе тези архаични елементи със своята сегашна самоличност и пси­хологическите проблеми, с които се сблъсква в момента

Анцестралните преживявания са разнообразни и ком­плексни Понякога протичат под формата на кратки епизоди или секвенции от живота на въпросните предци, изпъл­нени с конкретни и специфични детайли Това може да до­веде до пълна емпирична идентификация, обхващаща те­лесния образ, мимиките, жестовете, емоционалните реак­ции и мисловните процеси В други случаи преживяванията са още по-мащабни, тъй като субектът усеща емоционална­та атмосфера и взаимоотношенията между членовете на се­мейството, рода или племето и може да стигне до интуи­тивни озарения за техните естетически предпочитания, ре­лигиозни схващания, обичаи, навици, традиции, идиосинк­разии, предразсъдъци и суеверия.

В този контекст някои пациенти съобщават, че са си изградили нова представа за структурата на собствената си самоличност, както и за някои лични проблеми и кон­фликти, които дотогава са им изглеждали необясними Оказ­ва се, че те могат да бъдат проследени до конкретни нераз­бирателства, недоразумения и търкания, съществували ня­кога между техните предци по бащина и майчина линия. По същия начин и личните проблеми, които те безуспешно са се опитвали да разрешат, изведнъж се оказват интроеци­рани и интернализирани конфликти между техни отдавна починали предци.

Анцестралните преживявания имат две важни особе­ности, които ги отличават от расовите и колективните. Пър­вата е от емпиричен характер и трудно се поддава на опи­сание. В тази ситуация пациентът има субективното усеща­не, че протагонистът е негов кръвен родственик, а самото преживяване включва и „разчитането” на генетичния код на ДНК. Когато е възможно и обективно изследване, резул­татите му обикновено са сходни с тези на субективното из­живяване. Дори при явни несъответствия, примерно, анцес­тралният спомен на някой англосаксонец е включвал ци­гани или негри, проведените в последствие генеалогични проучвания най-често са потвърждавали автентичността на преживяването.

Ще илюстрирам този феномен с любопитните данни от един сеанс с холотропно дишане, който проведохме на последния си работен семинар в Стокхолм, Швеция Други Два примера можете да намерите в Селенията на човешкото несъзнавано (Grof 1975), като в първия пациентът се връща във времето с едно поколение (р. 164-165), а в другия - с повече от три века (р. 165-167).

На семинара дойде и една млада финландка, която прежи­вя много силна секвенция от батални сцени, изпълнени с наси­лие и смърт. Това се случваше в контекста на мъчителния пре­ход от смърт към прераждане и преизживяването на биологич­ната смърт Всички секвенции носеха типичните особености на БПМ III

Една от сцените бе някак по-особена и се открояваше сред останалите. Тук тя се изживяваше като млад войник, участващ в сражение през Втората световна война, т. е. действието се развиваше четиринадесет години преди зачатието й. Изведнъж осъзнала, че младият войник е собственият й баща и тя вижда битката през неговите очи. Явно ставаше дума за пълна иден­тификация, защото усещала тялото, емоциите и мислите му. Съвсем ясно възприемала и всичко, което ставало около нея По някое време, например, „тя-и-той” се криели зад едно дър­во, когато профучал куршум и одраскал бузата и ухото „им”

Цялото преживяване било изключително ярко, автентич­но и убедително Нямаше представа откъде се е взело и как да ю тълкува. Знаеше само, че баща й е участвал в Руско-финван­дската война, но бе сигурна, че никога не й е разказвал гази случка Накрая реши, че се е свързала с някой негов спомен за реално историческо събитие, затова отиде да му се обади по телефона

Върна се при групата доста развълнувана и смутена Кога­то му разказала за случилото се, баща й направо се смаял Ока­зало се, че той действително имал подобно премеждие през войната, като описанието на събитието и местността съвпада­ли абсолютно точно. При това я уверил, че никога не е разказ­вал за това на нея или на който и да било друг от семейството, тъй като не отдавал особено значение на тази случка

в. Расови и колективни преживявания

Тук отдалечаването от личния живот и история е още по-голямо. В расовите преживявания протагонисти вече не са предците по кръвна линия, а всеки представител на съ­щата раса. При колективните този процес надхвърля дори расовите бариери и обхваща човечеството като цяло. Връз­ката между тези феномени и лансираната от Юнг идея за расово и колективно несъзнавано е очевидна и по този начин те се явяват важно доказателство в полза на неговата хипотеза (Jung 1959)

Ако успее да се „настрои”(tune into) на такава емпи­рична вълна, човек може да се „включи” в драматични, най-често кратки, но понякога и комплексни секвенции, проти­чащи в повече или по-малко отдалечени исторически пери­оди и различни страни и култури. Може да бъде само наб­людател, но обикновено се стига до емпирична идентифи­кация с протагонистите. В много случаи това води и до кон­кретни озарения, свързани с обществената структура, рели­гиозната практика, ритуалите, моралния кодекс, изкуство­то и технологията, характерни за въпросните културни и исторически периоди.

Колективните спомени могат да се отнасят за всякакви страни, исторически периоди, расови групи и култури, макар и да се наблюдават предпочитания към по-древните циви­лизации. Изненадващо чести са секвенциите, свързани с ду­ховните, философските и художествените традиции на Еги­пет, Индия, Тибет, Китай, Япония, Елада, Рим. Мексико и Перу. Но изборът на култура и географски регион не се опре­деля единствено от расовия и етническия произход на инди­вида или от неговата културна среда и традиции. Далеч не­винаги играят роля и образованието или интересите

Ето защо един славянин може да се „включи” емпирич­но в някой от походите на Чингис-Хановите пълчища, как­то и да се идентифицира с бушмените от племето кунг, из­пълняващи своите трансови танци сред пясъците на Кала­хари, да получи ритуално посвещение в тайно общество на австралийските аборигени или да изпита мъките на плен­ник, принесен в жертва на ацтекските божества. Англосак­сонецът може да съпреживее драматични епизоди от исто­рията на робството в южните щати или завладяването на Дивия запад, в резултат на което да си изгради и коренно различна представа за расовите проблеми в Америка. Пред­ставител на еврейската общност може да се потопи в култу­рите на Далечния Изток, за да стигне и до изненадващо дълбоки озарения за японската, китайската и тибетската душевност, както и за някои специфични особености на да­оизма, будизма, бойните изкуства или пък традиционната източна музика и драма.

Понякога преживяванията се съпътстват от сложни жес­тове, мимики и пози, свързани с конкретни аспекти на въ­просната култура и традиция. По време на психеделични или холотропни сеанси много пъти сме наблюдавали как хора, незапознати с йогистките традиции, усещат кога и в какъв контекст трябва да направят характерните символич­ни жестове (мудра) или пози (асана) и по този начин откри­ват съвсем спонтанно техния смисъл. В някои случаи тези, които са се „настроили” емпирично на даден културен кон­текст, изпитват силното желание да танцуват. Макар и без предварителна подготовка или теоретични познания, те из­пълняват спонтанно най-различни танци и ритуални жес­тове - от хипнотичния танц на бушмените кунг и въртенето на дервишите до традиционните индонезийски танци от ос­тровите Ява и Бали или пък сложната хореография на ин­дуските школи катхакали яманипури.

При колективните спомени индивидът има чувството, че наблюдава епизоди от световната история, които му по­казват културните различия и многообразието на човеш­кия опит или илюстрират космическата драма и божестве­ната игра (лила). Тук обаче отсъства чувството, че си „раз­чел кода на ДНК”, характерно за анцестралните спомени или това за расова принадлежност, което обикновено съ­пътства расовите. Липсва и усещането за личен спомен и духовен или кармичен континуум, което неизменно присъс­тва във феномените, свързани с предишни инкарнации.

Примерът за расово преживяване е взет от ЛСД — сеанс (без надзор) на един евреин, който впоследствие сподели с мен някои от най-ярките моменти на пътешествията, кои­то бе осъществил в дълбините на своята психика.

Внезапно осъзнах, че срамът е онази обща черта, която важи за цялото човечество. Срамувах се от баща си по същия начин, както и той се бе срамувал от своя! Осени ме мисълта, че срамът се предава по рождение и има някаква важна връзка с половите органи Чувствах се стар и грохнал като баща ми, така както се е чувствал и неговият баща, а преди това - бащата на баща му. Умората от старостта и желанието да умра . Усе­щах се дълбоко свързан със собствената си еврейска традиция по линията на безбройните си предци — мъже и равини от всич­ките тези хилядолетия

И тогава усетих изгаряща болка и сърбеж около пениса си. Разбрах, че ме обрязваха. Церемониалната чаша вино и при­съствието на баща ми явно бяха свързани с чувството за умора Ето това бе дълбокият извор на срама! Всички мъже, участва­щи в церемонията, подсъзнателно се срамуваха и дразнеха от самото събитие и предаваха своите чувства на детето - болка­та, срама и умората, наред с религиозната традиция.

Изпитвах дълбок срам от самия себе си. ,.Нямаш ли срам? Трябва да се срамуваш от себе си!” Бях го чувал стотици пъти от майка ми и баща ми Така се срамувах, че съм се срамувал да се срамувам! Срамувах се от своите потребности, срамувах се от своите чувства. Общата връзка между всички евреи е срамът Сватбената песен от Цигулар на покрива съдържа и това пожела­ние: „Бог да те пази от срам!” Адам изял ябълката и познал . срама. Това е наследството, предавано от баща на син още от времето на Авраам - срамът. Заветът на Авраам, предаван на „всеки младенец от мъжки пол” от четири хилядолетия насам!

В един момент открих, че стискам пениса и тестисите си. Изведнъж ме озари видение, в което всичко ми бе надлежно изяснено. Обрязването бе заместител на детските жертвопри­ношения! Авраам взима Исаак, за да го принесе в жертва на Бога, но вместо това му заповядват да го обреже!15. Обрязването символизира кастрацията Принасяш на Бога най-скъпоценно­то у младенеца, жертваш неговата мъжественост вместо живо­та му. Еврейският синдром на кастриращата майка! Моят ба­ща ме е принесъл в жертва, за да спечели благоволението на майка ми. Жертвата на първородния син! Иисус е Син Божи и е бил пожертвай. Един вид Бог е помилвал сина на Авраам при условие, че всички негови потомци ще Му принадлежат и ще бъдат призовани в деня на Страшния съд Затова евреите са „Богоизбран народ” -избрани, за да бъдат принесени в жертва!

По-късно реших да проуча историческите данни, за да про­веря догадките си от това преживяване. Един местен авторитет ме уверяваше, че в еврейската традиция никога не е имало по­добно изискване да се принася в жертва първородния син. Посъ­ветва ме да направя справка в Енциклопедия юдаика за т. нар. Пост на първородния16 Но открих и доста свидетелства, че жертвата на първородния е била обичайна практика в продължение на две хилядолетия -до периода на Съдиите Тази дълбинна иден­тификация със собственото ми културно наследство ме убеди, че въпросната „жертва” е оставила незаличими следи в расово­то несъзнавано на евреите и народите от Средиземноморието

г. Реминисценции от предишни инкарнации

Това вероятно е най-необяснимата и спорна група ТПП. Както казах, възпоминанията за предишни инкарнации в много отношения напомнят анцестралните, расовите и ко­лективните съпреживявания. Но те обикновено са драма­тични и свързани с огромно натоварване с положителни или отрицателни емоции. Най-съществената им емпирич­на особеност е убеждението, че си спомняш нещо. случило ти се преди и което си преживял в качеството си на мисле­що същество. Участниците в подобни драматични секвен­ции запазват чувството за индивидуалност и идентичност, но се изживяват в друг облик, на друго място, по друго вре­ме и в друг контекст.

Чувството, че преизживяваш нещо, което вече си виж­дал {deja vи) и преживял (de'ja νιι νecu) в някоя предишна инкарнация, е базисно и не подлежи на по-нататъшен ана­лиз. Можем да направим паралел със способността ни да разграничаваме спомените си за действителни събития от своите сънища, фантазии и мечти. Ако някой ни разкаже случка от миналата седмица, много трудно ще го убедим, че такова събитие никога не е ставало и е само продукт на въображението му. Нещо подобно са и реминисценциите от предишни инкарнации, тъй като тук винаги присъства су­бективното усещане за автентичност и реалност.

Преизживяването на предишни инкарнации обикнове­но предполага участие на още едно или няколко лица. В по-редки случаи тази роля се изпълнява и от животни. Инди­видът има чувството, че в съзнанието му са „кармично за­печатани” (импринтирани) сцени, в които го разкъсва ти­гър или го смачква див слон, пробожда го разярен бик. ухапва го отровна змия и т. н Тези сцени наподобяват кармични­те с трайното влияние, което оказват на индивида, но им липсва характерното повторение в следващите инкарнации. Това по-скоро са ситуации, в които психологическият ефект надхвърля рамките на индивидуалната инкарнация, а при­чините са от имперсонално естество. Типични емоции са огорчението, омразата и завистта, което води до асоциации с мъчителни тежки заболявания, осакатявания, болезнен страх и агония, свързани с някакво трагично произшест­вие: свличане на скали, затъване в тресавище или подвиж­ни пясъци, както и изригване на вулкан.

Според изпитаните емоции кармичните преживявания се делят на две категории. Те могат да се изразят в някои свръх­позитивни емоционални взаимоотношения - приятелство, лю­бов, духовна връзка, връзка между учител и ученик, кръвно родство, преданост и съпричастност към проблемите на дру­гия, размяна на услуги и т. н. Но почести са драматичните негативни емоции. Преживяванията от тази категория във­личат индивида в редица опасни ситуации, свързани с фти­ческа болка, агресия, чудовищна жестокост, непрестанен страх, горчивина и омраза, безумна ревност, неутолима похот и от­мъстителност или болезнена алчност и корист.

Много хора, преживели подобни кармични секвенции. бяха в състояние да анализират деструктивната връзка меж­ду протагонистите. Всички твърдяха, че тези наглед различни емоционални състояния - убийствена страст, неутолимо же­лание, обсебваща ревност или смъртен страх - в един мо­мент започват да си приличат. С други думи, на определен стадий от биологичната и емоционалната възбуда тези ек­стремни афекти се сливат и придобиват метафизични из­мерения. Когато във „врящия котел” на страстите и инс­тинктите са се озовали двама или повече души, ситуацията се „запечатват в тях, макар и те да не съзнават ролята, ко­ято са изиграли.

В някои крайно наситени ситуации садистичната въз­буда на мъчителя и нечовешката болка на жертвата се пре­ливат една в друга, яростта на убиеца преминава в ужаса и страданият а на умиращия. Вероятно това наслагване па про­тивоположни емоции има отношение по-скоро към „кар­мичния импринтинг”. отколкото към емпиричните секвен­ции. Тоест ако двама души са попаднали в ситуация, в коя­то емоциите им са достигнали критичната точка, то те тряб­ва да повторят тази сцена и вън всяка следваща своя инкарнация, само че с разменени роли, докато не достигнат съответното ниво на съзнанието, което ще им позволи да разкъсат кармичната връзка.

Ако изпадналият в подобна недиференцирана емоцио­нална възбуда, водеща до кармична зависимост, притежа­ва и съответните теоретични познания, то той вероятно бито сравнил с будистката идея за тришна или таиха, „жаж­дата за плът и кръв”, т. е силата, която движи цикъла смърт — прераждане и е отговорна за всички човешки стра­дания. Други пък споделят озаренията си за дълбинното сходство между това състояние и онази причудлива емпи­рична смес, характерна за финалните стадии на биологич­ното раждане (БПМ III). Тогава агресията и страхът за соб­ствения живот, екстремната сексуална възбуда и т. нар. „де­монични попълзновения”, скатологичните мотиви и рели­гиозният плам се сливат в странна и неразчленима амал­гама. Тоест биологичното раждане се явява своеобразен меж­динен и трансформативен етап, на който вечно изплъзва­щите ни се „морфогенетични полета” (известни в езотерич­ната литература като „Хрониките на Акаша”) навлизат в биопсихологическия живот на индивида.

Отварянето на „дверите” към предишните инкарнации понякога се предшества или асоциира с комплексни озаре­ния и наставления, предавани по невербален път. По този начин индивидът се подготвя да вникне в същността на закона за кармата като важен компонент от установения ред във вселената, с която трябва да се съобразяват всички чувстващи същества. След това той вече може да поема от­говорност за предишните си деяния, които дотогава са би­ли забулени от амнезия. Към тази основна информация мо­гат да се добавят и озарения за механизма на инкарнаци­онните цикли, както и стратегиите, необходими за освобож­даването от кармичните окови17.

За да се отърси от кармичния стереотип или „верига”, индивидът трябва да преживее отново всички болезнени емоции и физически усещания, свързани с дадена деструк­тивна предишна инкарнация. Налага се да трансцендира събитието в емоционален, етичен, философски и духовен план, да се извиси над него, за да може да прости и да бъде простен. Подобно избавление от бремето на кармичния сте­реотип е свързано с характерното усещане за огромно пос­тижение и триумф, неподдаващо се на рационални обясне­ния. То се съпровожда и от усещането, че си очаквал този миг от векове. На този етап в света няма нищо по-важно от факта, че си се отърсил от кармичното бреме.

Също така типични са екстатичните настроения и чув­ството за блаженство. В някои случаи пациентът може да изгледа цялата си кармична история на забързан каданс, за да разбере как този стереотип се е повтарял в различни варианти през вековете и е оказвал разрушително въздейс­твие върху всяка негова инкарнация. Отделни пациенти съ­общават, че в този контекст са преживели нещо като очис­тителен „ураган” или „циклон”, профучаващ над тяхното ми­нало и разбиващ кармичните окови във всички ситуации, в които е фигурирал въпросния стереотип.

Феномените, свързани с предишни инкарнации, са изк­лючително чести в дълбинната емпирична психотерапия. Те имат не само огромен терапевтичен потенциал, но и важ­ни теоретични импликации, тъй като някои техни аспекти представляват сериозно предизвикателство към механистич­ния и материалистичния научен светоглед. Терапевт, кой­то не допуска подобни преживявания у своите пациенти и всячески се стреми да ги осуети, ако възникват спонтанно, всъщност се отказва от едно много надеждно средство за лечение и личностна трансформация. Тъй като основното препятствие в такива случаи е философският скептицизъм спрямо самата идея за карма и превъплъщение, а той пък се дължи най-вече на недостатъчното познаване на факти­те, аз бих искал да се спра по-подробно на тази тема.

По всичко личи, че феномените, свързани с предишни инкарнации, които се наблюдават доста често в дълбинна­та емпирична психотерапия, по време на медитация и в спонтанни епизоди на НСС, са идентични с онези, на кои­то се базира и повсеместно разпространената вяра в пре­въплъщението. Идеята за карма и реинкарнация е крайъ­гълен камък в индуизма, будизма, джайнизма, сикхизма, зороастризма, тибетския ваджраяна-будизъм и даоизма. Сходни представи се срещат и сред такива различни в гeoграфско, историческо и културно отношение групи като ня­кои африкански племена, североамериканските индианци, предколумбовите общества, полинезийските кахуна18, бра­зилските поклонници на умбанда19, галите и друидите. В древна Гърция същите идеи са битували в някои от основ­ните философски школи - питагорейците, орфиците и Пла­тоновата академия В Близкия изток подобни вярвания са споделяли есеите, фарисеите, караитите и още някои еврей­ски общности, като те играят важна роля и при формиране­то на кабалистичната теология през средновековието Под­държали са ги неоплатониците и гностиците, а в по-ново време - теософите, антропософите и някои направления в спиритизма

Не толкова известен е фактът, че подобни идеи са съ­ществували и в ранното християнство Според Йероним (340-420), реинкарнацията има дълбок езотеричен смисъл, достъпен само за тесен кръг от избрани. Най-известният християнски мислител, поставил въпроса за предсъществу­ването на душите и световните цикли (еони), е Ориген (186-253), един от най-великите Отци на църквата на всич­ки времена. В своите съчинения, най-важното от които е За началата (Deprincipiis) (Origenes Adamantius, 1973), той из­разява мнението, че някои загадъчни пасажи в Светото Пи­сание могат да бъдат разбрани само ако се свържат с пре­въплъщението на душите. На Втория константинополски събор, свикан през 553 г. от император Юстиниан, възгле­дите на Ориген са заклеймени като ерес. В решенията на събора се казва, че всеки, който дръзне да разпространява „нелепата басня” за предсъществуването на душите и под­държа по този начин „чудовищното учение”, произлязло от нея, трябва да бъде анатемосан. Но според някои учени, те­зи идеи са оставили дълбоки следи в съчиненията на Блаже­ния Августин, Григорий Богослов и дори Франциск Азиски.

Когато се говори за универсалната вяра в прераждане­то, би трябвало да се отчита и следния факт. преживявани­ята, свързани с предишни съществувания, се случват по вре­ме на терапевтични сеанси, без да са предварително про­грамирани и много често въпреки неверието на самите те­рапевти и пациенти. Аз самият съм се сблъсквал с подобни феномени много преди да започна да ги приемам на сери­озно и да се убедя в реалността им Но те нерядко се случ­ват и в сеанси, провеждани от хора, за които вярата в пре­въплъщението е нелепо суеверие, срещащо се сред по-при­митивните народи или просто проява на индивидуална пси­хопатология.

Но има случаи, в които лица, незапознати с идеята за карма и превъплъщение, не само че преизживяват драма­тични епизоди със спомени от предишни съществувания, но получават също сложни и детайлни озарения за отделни аспекти на въпросната доктрина, които съвпадат с описа­нията на най-различни мистични и окултни системи. Като пример мога да дам един пациент, който се включи в наша­та програма за психеделична терапия на онкологично бол­ни в Балтимор, щата Мериленд. Човекът бе полуграмотен и си изкарваше хляба като общ работник, което обаче не му попречи да получи доста впечатляващи озарения и да изле­зе от сеанса напълно убеден в прераждането Това прежи­вяване му бе от изключителна полза, когато трябваше да приеме суровия факт, че ракът му навлиза във финалната си фаза и е развил безброй метастази, а впоследствие да посрещне спокойно и собствената си смърт Можете да на­мерите неговата история и описанието на самия сеанс в моята книга Човешката среша със смъртта (Grof and Hali­fax, 1977, pp. 80-83).

След това общо въведение бих искал да се спра на ня­кои по-специфични аспекти на инкарнационните преживя­вания, които са изключително интересни и заслужават се­риозно внимание от страна на изследователите на съзна­нието и човешката психика. Хората, сблъскали се с кармич­ни феномени, често получават изумителни озарения за вре­мето и културата, визирани в тях. а понякога и за съвсем конкретни исторически събития. В някои случаи не подле­жи на съмнение фактът, че те са получили тази информация по неконвенционален начин, τ е. не по стандартните сензорни канали В този смисъл спомените за предишни инкарнации са трансперсонални преживявания, защото мо­гат, както и останалите подобни феномени, да осигурят не­забавен и директен екстрасензорен достъп до информация за света

Друг интересен аспект на кармичните преживявания е очевидната им връзка с редица емоционални, психосома­тични и междуличностни проблеми на индивида. Най-чес­то те представят най-дълбоките причини за проблема, на­ред със специфични биографични и перинатални детерми­нанти. Понякога директно провокират появата на опреде­лени психопатологични симптоми. В подобни случаи дъл­бинната емпирична терапия би трябвало да активира тези симптоми и да насочи пациента към кармичната тема, ко­ято ще ги обясни и ще предложи контекст за решаването им. Затова тези преживявания не просто помагат за разби­рането на психопатологията, но представляват и много ефи­касен терапевтичен механизъм.

Сред по-характерните особености на инкарнационните феномени, оставащи необясними за механистичната нау­ка, е тяхната асоциативна връзка с редица удивителни про­яви на синхроничност в смисъла, който Юнг влага в това понятие (Jung 1960) В много случаи съм бил свидетел как пациентите идентифицират протагонистите от своите кар­мични секвенции с конкретни личности, родители, деца, го­деници, приятели, началници или други важни фигури в жи­вота им. Щом приключат с кармичния стереотип и стиг­нат до разрешаването на проблема и опрощението, те често остават с впечатлението, че техният партньор също е бил ангажиран по някакъв начин в този процес и следователно е преживял нещо подобно.

Когато се разделих с излишните предразсъдъци и вече можех да проверя стойността на тези твърдения, за голяма своя изненада открих, че много често те са съвсем точни В редица случаи лицата, които пациентът бе определил като протагонисти в своята кармична секвенция, бяха преживе­ли в абсолютно същия момент драматична промяна на въз­гледите си, и то в същата насока, която предполагаше и неговото решение на кармичния конфликт Тази трансформация се случваше по начин, който не можеше да се обясни с линейната последователност. Визираните лица нерядко се оказваха на стотици, ако не и хиляди мили от мястото на сеанса, не знаеха нищо за преживяването на самия паци­ент и тяхната промяна бе резултат от една напълно самос­тоятелна поредица от събития. Всички имаха чувството за дълбока вътрешна трансформация, било защото получена­та от тях информация бе променила изцяло живота им или просто защото така се бяха стекли обстоятелствата - без пряка връзка със самия сеанс Тези прояви на синхронич­ност често съвпадаха удивително точно, в някои случаи -почти до минута. Този аспект на реинкарнационните пре­живявания, подсказващ за наличието на нелокални връзки във вселената, очевидно има известно сходство с явления­та, които съвременната физика описва с т. нар. теорема на Бел (Bell 1966, Capra 1982).

За да изясня своето отношение към реинкарнационни­те преживявания, бих искал да подчертая следното аз не смятам, че изброените им особености трябва задължител­но да се възприемат като доказателство, че сме живели ня­какви предишни животи. Твърдо убеден съм обаче, че този феномен не може да бъде адекватно обяснен от механис­тичната наука и представлява сериозно концептуално пре­дизвикателство към съществуващите парадигми в психи­атрията и западната наука като цяло. Едно е ясно: някои от същностните характеристики на кармичните спомени - тях­ната универсалност, усещането за автентичност, емпирич­ните свойства на самия спомен, съвпадането на интуитив­ните озарения във времето и визираната култура, терапев­тичният потенциал и съпътстващите ги прояви на синхро­ничност - не могат да бъдат обяснени чрез парадигма, коя­то отказва да приеме факта, че е възможно отделният ин­дивид да преживее собствената си биологична смърт и да носи отговорност за миналите си деяния. Вече са правени немалко опити в тази насока - бих споменал например се­мантичния модел, който се базира на теорията за вероят­ността и е създаден от съветския математик В В Налимов (Nalimov 1982)

Трябва обаче да подчертаем, че в мистичната традиция Дословната „вяра” в прераждането се смята за повърхностна и вулгаризирана интерпретация на кармичните прежи­вявания. В своя завършен вид теорията за реинкарнацията всъщност гласи следното всички деления и граници в уни­версума са илюзорни и произволни. В крайна сметка се оказ­ва, че ако нещо действително съществува, то това е само творческото начало, или космическото съзнание. Когато по­стигне абсолютното познание, индивидът разбира, че све­тът на кармичните феномени е само поредния пласт от илю­зии. Като пример бих дал индуистката идея за вселената като божествена игра (лила) на Върховното същество (Брахма).

В по-редки случаи доказателствата в полза на реинкар­национната теория могат да бъдат и съвсем конкретни. Част от кармичните преживявания съдържат ясна и нед­вусмислена информация за личности, с които индивидът се чувства кармично свързан. Това може да са имена на хора и местности, дати, описания на предмети с по-необичайна форма и ред други. Понякога, ако естеството на материала и обстоятелствата позволяват, е възможна дори независима проверка. В такива случаи историческите изследвания често поднасят невероятни изненади по отношение достоверност­та на тези преживявания, и то до най-дребните детайли.

Но има още един, при това твърде интересен и незави­сим източник на данни за реинкарнацията. Това са изслед­ванията на деца, твърдящи, че си спомнят епизоди от пре­дишните си животи. Спомените им могат да включват име­то на мястото, където са били родени, детайлни описания на неговата топография, имената и житейската история на предполагаемите предишни роднини, познати и приятели, както и ред други подробности. Йън Стивънсън е изслед­вал много подобни случаи в различни части на света и е описал откритията си в своята прочута книга Двадесет слу­чая, подсказващи реинкарнация (Twenty Cases Suggestive of Reincarnation) (Stevenson 1974), както и в нейното продъл­жение (Stevenson 1984).

По този повод си струва да споменем и традиционния тибетски метод, по който се проверява идентичността на превъплътения лама. Детето се избира от специално изп­ратени жреци по най-различни знаци и личби, т. е. става дума за един доста необичаен, но затова пък скрупульозен тест За да се установи дали реинкарнацията е автентична, на момчето показват различни вещи, сред които то трябва да идентифицира онези, които са принадлежали на покой­ния му предшественик.

Оставам с надеждата, че горният анализ на наличните данни би могъл да убеди читателя поне в това. че светът на кармичните преживявания и съпътстващите ги феномени заслужава едно по-системно и щателно изследване. Естест­вено, подобни наблюдения не бива да се таксуват като си­гурни доказателства за реинкарнацията и закона за карма­та, но ако ученият е действително непредубеден и най-вече информиран учен. той едва ли би пренебрегнал подобна възможност само защото държи да остане верен на механис­тичния светоглед. В следващия текст е описан един курио­зен случай и се надявам, че той ще осветли някои от по-важните аспекти на кармичните преживявания. Главното действащо лице бе започнал самонаблюдението си в група за първична терапия, но се бе разочаровал от методиката на Джанов. По-късно той взе участие в един от нашите ед­номесечни семинари в Иселийн, на който използвахме хо­лотропно дишане.

Когато Карл се опитвал да преживее -в рамките на пър­вичната си терапия - своята травма от раждането, той започ­нал да възприема и фрагменти от драматични сцени, които ся­каш се развивали в друг век и в друга страна Тези сцени били изпълнени със силни емоции и физически усещания, и като че ли имали някаква дълбока и тясна връзка с неговия живот, ма­кар че никоя от тях не му говорела абсолютно нищо в контек­ста на настоящата му биография

Имал видения с тунели, подземни складове, войнишки ба­раки, дебели зидове и кули - явно част и на една и съща крепост, разположена на огромна скала над брега на океана Всичко това се смесвало с образите на войници в най-различни ситуа­ции Карл бил доста объркан, тъй като войниците приличали на испанци, но пък пейзажът напомнял повече за Шотландия или Ирландия.

Постепенно сцените ставали все по-драматични и напрег­нати, най-често с ожесточени сражения и кръвопролития Ма­кар и заобиколен от войници, Карл се възприемал по-скоро като свещеник и в един момент получил много вълнуващо ви­дение, в което се появявали библия и разпятие Тогава видят на ръката си пръстен с печат и съвсем ясно различил гравираните върху него инициали

Карл умеел да рисува, затова решил да документира този странен процес, макар и да нето разбирал Направил серия рисунки, както и много силни и импулсивни живописни изображения с пръсти На едни от тях били изобразени отделни части на крепостта, на други - сцени с кръвопролития Само няколко представяли собствените му преживявания, между ко­ито и едно, в което го били поболи с меч и хвърлили от крепостната стена, за да издъхне долу на океанския бряг. Има­ло и една рисунка на пръстена с печат и инициали

Когато се заел да събере отделните късчета и фрагменти на тази история, Карл откривал все по дълбоки смислови връз­ки със своя сегашен живот Установил, че много негови емоци­онални и психосоматични проблеми, както и във взаимоотно­шенията му с околните явно са свързани със същия този вътре­шен процес, разкриващ някакво мистериозно събитие от ми­налото

Повратният миг настъпил, когато Карл спонтанно решил да прекара отпуската си в Ирландия След завръщането си ви дял за първи път диапозитивите, които бил заснел по западното крайбрежие на Ирландия Установил, че е заснел цели едина­десет пъти една и съща местност, която на пръв поглед не изг­леждала особено интересна Взел картата и уточнил къде и какво е снимал Така разбрал, че въпросното място било една стара разрушена крепост, наречена Дънаноир или Forte de Οrο (Златната крепост)

Карл предположил, че всичко това е свързано с преживя­ванията му от първичната терапия и решил да проучи история та на Дънаноир. За голяма своя изненада открил, че по време то на сър Уолтър Роли крепостта била превзета от испанците и след това обсадена от британците Уолтър Роли влязъл в пре­говори с испанците и им обещал да ги пусне да си идат по живо, по здраво, стига да отворят вратите на крепостта и да се преда­дат на британците Испанците приели тези условия, но затова пък противниците им не спазили даденото обещание Щом влез­ли в крепостта, те безмилостно изклали всички испанци и изх­върлили телата им на брега на океана

Въпреки тези впечатляващи данни Карл не бил удовлетво­рен Продължил да се рови в библиотеките, докато не открил и съответното документално свидетелство, специално посвете­но на битката при Дънаноир. От него разбрал, че в испанския гарнизон имало и свещеник, който също бил убит с войниците Инициалите му съвпадали с тези, които Карл забеля зъл във видението с пръстена и после изобразил на една от рисунките си.



а. Общ изглед на крепостта, разположена върху скалистия бряг на океана



б. Полусимволично изображение на крепостта, в което кръв­та се стича от крепостните стени по скалите и оцветява плаж­ната ивица и океана



в. Скица на външния архитектурен дизайн на крепостта и разпо­ложението на отдел­ните укрепления





г и д. Рисунки, показващи различни елементи от инте­риора на крепостта спални помещения, коридори, скла­дове за амуниции и храна, видени в различни емпирич­ни секвенции



е. Рисунка с водни бои на един от коридорите в крепости



ж. Подземният проход, отвеждащ до крайбрежната ивица



з. Рисунка на пръстена с печат, на който са гравирани инициалите на свещеника



и. Свещеникът с пронизан от меча на британски войник (маслени бои)

й. Рисунка, показваща агонията на пясъчната ивица.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница