Приключението да откриеш себе се Станислав Гроф въведение



страница7/19
Дата01.02.2017
Размер4.12 Mb.
Размер4.12 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   19
Фигура 7а-й: Серия от рисунки и живописни платна, илюст­риращи различни аспекти от кармичното преживяване на Карл, свързано с битката при Дънаноир.

д. филогенетични преживявания

Този тип ТПП доста напомня идентификацията с жи­вотни, на която вече се спряхме, (вж. с. 84). Тук също при­съства чувството за идентичност в анатомичен, физиоло­гичен, психологически и дори биохимичен план с предста­вители на други биологични видове. Тези преживявания на­помнят идентификацията с животни и с това, че предиз­викват изумителни озарения относно формите на живот, появяващи се в тях. Основното различие е убедителното чув­ство за регресия в исторически план. Тоест освен простран­ствените, индивидът вече преодолява и времевите ограни­чения, като идентификацията му обхваща не само сега съ­ществуващи животни, но и представители на най-различни видове от историята на еволюцията.

В отделни случаи човек има чувството, че наблюдава собствената си биологична история и се отъждествява с жи­вотинските си предци. По този начин преживяванията му се явяват логично допълнение към вече описаните ембрио­нални, анцестрални и расови реминисценции. В други слу­чаи се наблюдава емпирична идентификация с отделни ас­пекти на еволюцията и филогенетичното дърво като цяло. Съпътстващите ги озарения често водят не само до разби­рането на тези форми на живот, с които индивидът се е отъждествил, но и на силите, направляващи самата еволю­ция - творческият замисъл на космическия разум, архетип­ната динамика, филогенетичната логика и инстинктивни­те влечения. В този контекст е възможно индивидът да се идентифицира с живота като цяло и да си зададе следните въпроси: Способен ли е самият живот да се съхрани като космически феномен? Има ли той вродена склонност към самоунищожение? Кое стимулира повече стремежа за оце­ляване и еволюцията като цяло - конструктивните или дес­труктивните аспекти на живота? (вж. с. 84).

Примерът за филогенетично преживяване, който давам по-долу, е от сеанс с висока доза ЛСД (250 микрограма), проведен в рамките на квалификационен курс в Научно-из­следователския психиатричен център в Балтимор, щата Ме­риленд.

Повечето от тези преживявания бяха свързани с мезозойс­ката ера и динозаврите, като фокусът винаги падаше върху бор­бата за оцеляване в нейните варианти Едно от преживяванията се запечата особено ясно в паметта ми. Борех се на живот и смърт с един чудовищен гущер от рода на тиранозавър, но и аз бях някакъв огромен динозавър Бих искал да подчертая, че преживяването бе невероятно реалистично Всеки елемент бе съвършено автентичен и определено излизаше извън обсега на обичайния човешки опит.

Имах огромно и тромаво туловище, а в мен бушуваше ня­каква смесица от първичен страх и сляпа ярост. Чувствах бол­ката от раните си и това със сигурност не бяха нормални чо­вешки усещания. Но най-странното в ситуацията бе непривич­ният вкус в устата ми - комбинация от кръв и воняща блатна вода. Особено осезателно изпитах поражението си. Моят напа­дател натика с удари главата ми в калта и аз умрях Това опре­делено бе най-яркият епизод, макар че имах секвенции и с дру­ги праисторически животни.

е. Преживявания на планетарната еволюция.

При този тип ТПП се наблюдават панорамни гледки, представящи цялата еволюция на планетата - появата й като част от Слънчевата система, ранните геофизични про­цеси, ситуацията в първичния океан, произходът и еволю­цията на видовете. Човек може да го съпреживее в ролята на наблюдател, но и да се идентифицира емпирично с пла­нетарната еволюция или с някой от етапите й. Очевидни са приликите с идентифицирането с Гея. за което вече стана дума, но тук перспективата е динамично-еволюционна. Как­то и при други ТПП, секвенциите от този вид водят поняко­га до по-дълбоко и по-проникновено разбиране на визира­ните процеси, което не би могло да се обясни със знанията или образованието на самия пациент.

ж. Космогенетични преживявания

Преживяванията от тази група са логическо допълне­ние към предишните. Тук еволюционното наблюдение включва цялата вселена. Пациентът става свидетел или се идентифицира със зараждането и развитието на космоса, което обхваща измерения и енергии с невъобразими мащаби. Това могат да са отделни епизоди от космогенетичната история: Големият взрив, възникването на материята, прос­транството и времето, раждането и разрастването на га­лактиките, експлозиите на нови и супернови, изчезването на огромни слънца в черни дупки и пр., но понякога се ра­зиграва цялата история на космоса, при което настъпват необичайни промени в субективното чувство за време.

В този контекст хора със съответното образование, нап­ример, математици или физици, съобщават за интересни озарения, свързани с най-различни астрономични и астро­физични проблеми, които могат да се изразят с математи­чески уравнения, но не и да се интуират в ординерното със­тояние на съзнанието. Те включват Айнщайновата идея за безкрайната, но самозатворена вселена, неевклидовата гео­метрия на Лобачевски и Риман, времепространството на Минковски, „събитийния хоризонт” (Nevent horizon), сривът на времето, пространството и природните закони в черна дупка, както и ред други сложни концепции на модерната физика.

Тези озарения показват, че съзнанието и творческият разум са тясно свързани в космогенетичния процес и хвър­лят нова светлина върху т. нар. антропичен принцип - едно наскоро формулирано понятие в теоретичната астрофизи­ка (Davies 1983). Поддръжниците му развиват следната теза: условията, в които протича космогенезисът, предполагат твърде много случайности, за да се получи вселена, в която на всичкото отгоре трябва да възникне и живот. От това следва изводът, че творческата интенция е присъствала в процеса на сътворението още от самото начало

За пример бих привел един откъс от Алън Уотс, в който този известен англо-американски писател описва изключи­телно живо и образно своето психеделично преживяване, в което проследява еволюцията, преминавайки най-напред през своята лична история и тази на органичния живот, за да стигне и до възникването на галактиката и вселената като цяло (Watts 1962).

Проследих своя път през целия лабиринт на мозъка ми, минах по всички онези криволичещи пътечки, по които се бях лутал и, улисан в безкрайния кръговрат, бях изгубил първата отсечка, по която бях влязъл в гората Пропълзях обратно по тунелите - всички онези подмолни начини за оцеляване и за­пазване на статуса, т. е. стратегията, на която е подчинен живо­тът на възрастния. Направих всички онези безкрайни преходи, които помним от сънищата си. Изминах всяка улица, която някога бях виждал, всеки коридор в моето старо училище. За­пълзях насам-натам между краката на столовете, както бях пра­вил като малко дете, после зърнах тесния и оплискай с кръв вход на утробата, бликащата на пресекулки струя от пениса, цялото онова безкрайно бродене по канали и порести каверни Продължих още по-надолу и още по-назад през все по-тесните улеи, за да стигна и до етапа, на който пътник е самото пътува­не - тъничка нишка от молекули, минаваща през всякакви из­питания и заблуди в стремежа си да се подреди правилно, за да стане уж самостоятелна органична единица. Продължавах все по-назад и все така неуморно през безкрайните танци в астро­номическите пространства, развихрили се около първичното ядро на света - центърът на всички центрове, точно толкова отдалечен във вътрешността на нашата галактика, колкото мъглявините извън нея са отдалечени от повърхността й.

Продължих още по-надолу и накрая се озовах извън кос­мическия лабиринт, за да разпозная себе си в изумения път­ник и да изпитам онова забравено и все пак познато усещане за първоначалния тласък, дал ход на всички неща, абсолютното тъждество, съкровената вътрешна светлина, абсолютния цен­тър, онзи мой вътрешен аз, който е нещо повече от мен.

з. Психични феномени, свързани с преодоляването на вре­мевите ограничения (предузнаване, ясновидство в ми­налото и бъдещето, психометрия и пътешествия във времето)

Самото съществуване на психични феномени, в които се преодоляват пространствените бариери, а и на останали­те ТПП, аналогични в това отношение, загатва достатъчно ясно, че ходът на явленията във вселената невинаги се съ­образява с линейната последователност. Въпросната група на пси20 показва, че освен в нелокални и транслокални, яв­ленията влизат и в сложни нетемпорални и транстемпорални връзки, трансцендирайки линейното време, което поз­наваме и преживяваме в своето ежедневие. Пси — явленията просто не могат да бъдат обяснени с конвенционалното пре­даване на енергия и информация в материалния свят.

В неординерно състояние на съзнанието, а понякога и в обичайната си среда човек може да получи озарения, в които предусеща или предузнава бъдещи събития. Интерес­ното е, че тези „проблясъци” впоследствие се потвържда­ват, и то по начин, изключващ възможността за случайно съвпадение. В отделни случаи субектът съпреживява слож­ни и детайлни сцени от бъдещето, които ангажират всич­ките му сетива. Особено чести са ярките и нагледни репре­зентации на бъдещи секвенции и техните звукови конкоми­танти: от най-банални звуци, думи и изречения до драма­тични шумове, съпровождащи инциденти или злополуки (си­рените на пожарни коли или линейки, скърцане на спирач­ки, клаксони и т. н.). Разбира се, в такива случаи трябва да се направи щателна проверка, преди да се пристъпи към документирането и евентуалното съобщение, защото вина­ги съществува опасността от контаминиране на данните. Най-честите „уловки” са произволното тълкуване на съби­тията, празнините в паметта и deja vu. Като изключим то­зи факт, нямаме особени основания да се съмняваме, че предузнаването и предвиждането на бъдещето по принцип е възможно.

Виждането и чуването на събития от миналото може да се разглежда или като изолирано явление, или във връз­ка с трансперсоналните преживявания, в които има прео­доляване на времевите ограничения (анцестрални, расови, колективни, кармични или еволюционни). По-особено мяс­то в тази категория заема психометрията21, в която ролята на „спусков механизъм” изпълнява някакъв предмет и пре­живяванията са свързани с неговата история, което би могло да включва емоции, мисли и най-различни сетивни усеща­ния (визии, звуци, миризми и т. н.).

Аз самият съм бил многократно свидетел по време на психеделични сеанси или холотропна терапия на доказани случаи на предзнание, ясновидство и психометрия. Много пъти съм имал възможността да наблюдавам и изумител­ните постижения на екстрасенси като Ан Армстронг и Джак Шварц. В тази връзка особен интерес заслужават експери­ментите, проведени в Станфордския научноизследователс­ки институт под ръководството на Ръсел Тарг, Харолд Пу­тоф и Кийт Харари, в които участваха не само известни екстрасенси, но и съвсем нормални хора, които дотогава не бяха подозирали, че притежават такива способности (Targ and Puthof 1978, Targ and Harary 1984). Наскоро Тарг и Ха­рари проведоха два успешни експеримента с виждане на да­лечно разстояние. Включи се и един съветски екстрасенс, койтο успя да опише не само произволно избраната му „цел” в Щатите, когато там се намираше и т. нар. „ориентир” (дру­гият участник в експеримента, който отива на посоченото място в момента, когато психикът се опитва да го опише), но и следващата „цел”, където той тепърва щеше да ходи.

В някои случаи лицето може по собствено желание да трансцендира обичайните времеви ограничения и да избира периодите, които ще „посещава”. Тази ситуация, напомня­ща донякъде Машината на времето на Хърбърт Уелс и дру­ги подобни приспособления от научната фантастика, може да се определи като пътуване във времето. Това обикнове­но се съчетава и със съзнателен избор на мястото, където се развиват събитията. Именно чувството за свободен избор отличава този тип емпирика от спонтанните преизживява­ния на исторически събития в детството или наталните, ан­цестралните, расовите и колективните преживявания. Целе­насоченото пътуване във времето може да се проведе и под влиянието на хипноза. Тук субектът бива изпращан в даден отрязък от времето, посочен от хипнотизатора, но може и да потърси конкретно събитие от миналото. Едно великолепно описание на спонтанно и стихийно пътуване във времето има в романа на Кърт Вонегът Кланица № 5.

Преживяванията, включващи трансцендиране на линей­ното време, представляват сериозно предизвикателство за нютонистко-картезианския светоглед. Способността за ди­рек ген достъп до информация за най-различни аспекти на миналото без посредничеството на централната нервна сис­тема нарушава основната метафизична догма на механис­тичната наука - тази за предимството на материята спря­мо съзнанието. Тя разкрива изумителните възможности на паметта, при това без материален субстрат. Възможността да се получава информация за бъдещето пък подкопава ед­но дълбоко вкоренено убеждение на западната цивилиза­ция, а именно, че времето е линейно протичащ процес За­това пък тези открития от съвременните изследвания на съзнанието са съпоставими с някои интересни алтернатив­ни модели на времето и бъдещето като хронотопологията на Шарл Мюсе (Muses 1985) или пробалистичните концеп­ции на В. В. Налимов (Nalimov 1982).

Следващият пример за предзнание е взет от описание­то на един сеанс с 30 милиграма псилоцибин. На този екс­перимент, проведен в рамките на Харвардския научен про­ект за изследване на псилоцибина, се подлага известният американски парапсихолог Стенли Крипнър. Става дума за предвиждане на убийството на Джон Кенеди, направено повече от година и половина преди самото събитие (Aaronson and Osmond 1970).

От Балтимор отпътувах директно за столицата Открих, че се взирам в статуята на Линкълн. Тя бе почерняла цялата, главата - леко наведена. На постамента лежеше револвер. Ня­кой измърмори: „Застреляха го. Застреляха президента”. Във въздуха се издигна облаче дим като от изстрел.

Чертите на Линкълн бавно избледняха и на тяхно място се появи лицето на Кенеди. Мястото все още бе Вашингтон Ре­волверът пак така лежеше на постамента на черната статуя. От дулото излизаше дим и се виеше като нишка във въздуха Гла­сът повтори. „Застреляха го Застреляха президента „ Отворих широко очи - бяха пълни със сълзи

През 1962 г., когато извърших първия си експеримент с псилоцибин, не обърнах особено внимание на тази визуализа­ция на Кенеди, тъй като мислех за много други неща Но пък беше единствената визуализация, която ме бе накарала да се просълзя, затова я описах най-подробно в доклада, който изп­ратих в Харвард След деветнадесет месеца, на 23 ноември 1963 г , тази визуализация отново ми се яви, когато присъствах на траурната служба по повод убийството на Кенеди.

3. физическа интроверсия и стесняване на съзна­нието: органично, тъканно и клетъчно съзнание

В трансперсоналните преживявания, за които е харак­терно пространственото разширяване, възприятията на су­бекта трансцендират онова, което традиционно се определя като „индивидуално”, т. е. его — тялото. В тази група съзна­нието остава свързано с тялото, но се насочва към анато­мични сфери и процеси, които не могат да бъдат наблюда­вани при обичайни обстоятелства. Субектът получава дос­тъп до своето вътрешно физическо пространство, вместо до психологическото. С други думи, тези феномени включ­ват едновременно стесняване на пространството и разши­ряване на функциите на съзнанието.

В холотропния модус е възможно субектът да проникне в различни части на тялото си и да наблюдава протичащи­те в тях процеси и дори да се идентифицира емпирично с отделни анатомични органи или тъкани. Той може буквал­но да се превърне в собственото си сърце и да изпита в какво се изразяват функциите на неговата мускулатура, от­варянето и затварянето на клапите, биодинамиката на кръ­вообръщението и дори действието на електронния стиму­латор. Ако се е идентифицирал с черния дроб, може да из­живее драмата на детоксикационните процеси или произвеж­дането, събирането и отделянето на жлъчката. По същия на­чин може да се превърне в своята репродуктивна или хра­носмилателна система, а и във всеки друг орган и тъкан.

В тези състояния съзнанието на субекта често прежи­вява пълна регресия, стигаща до клетъчно ниво и дори до подклетъчните структури и процеси. В много случаи хора, изпитали въздействието на психеделични вещества или хо­лотропно дишане, съобщават, че са се възприели като чер­вени или бели кръвни телца, клетките на стомашната лига­вица или тази на матката, сперматозоиди, яйцеклетки и дори мозъчни неврони. Друг интересен феномен е наблюдаване­то на клетъчни ядра и хромозоми, съпътствано от озаре­ния за физиохимичния код на гените и чувството за „раз­читане на собствената си ДНК”. Преживяванията от тази група доста напомнят сцените от един филм по Айзък Ази­мов, фантастично пътешествие.

Въпросният феномен представлява особен интерес за из­следователите, които се опитват да съчетаят традиционната медицинска терапия с психологическо лечение - пионер в тази област е онкологът и радиологът Карл Саимънтън (Simonton, Katthews-Simonton and Creighton 1978). В нашата програма за ЛСД — терапия за онкологично болни многократ­но сме наблюдавали как пациенти с различни злокачестве­ни образувания успяват да се свържат емпирично със своите тумори на тъканно и клетъчно ниво. Те често правят и спон­танни опити да използват преживяното с лечебна цел, т. е. да създават позитивна психологическа енергия, която неут­рализира негативните емоции, свързани с развитието на бо­лестта, мобилизира защитата на организма и атакува тумо­рите. Случаите на изненадващо подобрение, настъпило в по­добен контекст, подсказват, че тази възможност заслужава по-систематично изследване (Grof and Halifax 1977).

Следващото описание на сеанс със 125 милиграма МДА (метилено-диоксиден амфетамин), психеделично вещество, което по своя химически състав се явява междинно звено между мескалина и амфетамина, може да послужи като илюстрация на редица аспекти на органичното, тъканното и клетъчното съзнание:

В този момент вниманието ми се пренасочи от устата към езофага22 Започнах бавно да се спускам в храносмилателната си система, преживявайки всички нейни процеси на клетъчно и дори биохимично ниво Буквално се превърнах в клетките на епитела, покриващ стената на хранопровода и се включих в цялата невероятна алхимия на храносмилането Съдържание­то на стомаха изпълни със своя специфичен вкус и мирис цяло­то ми съзнание Първата ми реакция бе да се върна към при­вичната си ценностна система и да потръпна от отвращение Постепенно се отърсих от човешкото и започнах да реагирам на биологично ниво

Пътешествието ми продължи през дванадесетопръстника и тънкото черво. Докато вниманието ми се фокусираше все по-надолу, аз съзерцавах всички нюанси в „букета” от стомаш­ни сокове, ензими и жлъчка, влизащи в най-различни комбина­ции Докато се превръщах в жлези, мембрани и клетки, аз се удивлявах на чудесата в тази невероятна лаборатория на живо­та. Макар че бях изучавал подробно rein процеси по време на следването си, никога не си бях давал сметка какво представ­ляват те като цяло

На финалния стаи от моето „фантастично пътешествие” се наложи да преодолея и сложното отношение, което нашата култура си е изградила към екскрементите. Освен погнуса и отвращение, трябваше да изпитам и някаква неописуема сме­сица от такива непризнавани, подтискани и неприемливи емо­ции като алчност, завист и злоба. В един момент те се персонифи­цираха като гротескни и гномоподобни митологични създания

Започнах да осъзнавам какво преживявах. Най-съществе­ното бе, че приемах цялата си храносмилателна система с всич­ки нейни продукти и съставки като неотменна част от себе си и се изпълвах със симпатия към нея. Очевидно преодоляването на потискането и изтласкването бе от решаващо значение за истинското и безусловно себеприемане и личностната интег­рация. Бях убеден, че точно тази секвенция от преживявания ще има благотворен ефект.

ЕМПИРИЧНО РАЗШИРЯВАНЕ ОТВЪД КОНСЕНСУСНАТА РЕАЛНОСТ И ВРЕМЕПРОСТРАНСТВОТО

В една голяма група ТПП разширяването на съзнание­то явно излиза отвъд границите на феноменалния свят и време — пространствения континуум, които възприемаме в своя ежедневен живот. Тук попадат някои астрално — психич­ни феномени като „привиденията” или общуването с почи­нали хора, емпиричното опознаване на чакри, аури, мери­диани и други подобни фини проявления на енергията. Съ­що така важни са преживяванията, включващи духове — покровители [„ангели-хранители”] в животински или човеш­ки облик, както и най-различни други свръхестествени съ­щества. В някои случаи субектът преживява фантастични приключения, които очевидно се развиват в друга вселена.

В неординерните състояния на съзнанието може да ожи­вее целият свят на колективното несъзнавано, описан от Карл Густав Юнг (Jung 1959) и да приеме формата на ми­тологични същества и секвенции, сцени от приказки, бла­женстващи и гневни божества от различни култури или транскултурни архетипи и универсални символи. В някои по-върхови моменти индивидуалното съзнание може да се идентифицира с Твореца и източниците на творческа енер­гия в космоса или да се слее с Вселенския разум, както и с супракосмическото и метакосмическото пространство или пък Абсолюта.

а. Спиритични и медиумистични преживявания

Преживяванията, попадащи в тази категория, винаги са представлявали основен интерес за участниците в спиритич­ни сеанси, изследователите на отвъдния живот и авторите на окултна литература. Става дума за срещи и телепатичен обмен с починали близки и приятели, контакти с безплътни същества (духове на умрели) и преживявания в сферата на астралното. Най-простите варианти на това преживяване са, когато субектът вижда „духове” на покойници и получава от тях някакви съобщения. Съдържанието им може да се отна­ся лично за него, но той може да влезе и в ролята на посред­ник (медиум), за да го предаде на други хора За подобни преживявания съобщават и хора. които са били под въздейс­твието на психеделици, подлагали са се на емпирична психо­терапия или са имали „разминаване със смъртта” (NDE).

Понякога субектът възприема не отделно безплътно съ­щество, а цяла астрална категория, обхващаща най-различ­ни призрачни създания. Тук може да се даде за пример опи­санието на Реймънд Муди на „царството на обърканите ду­хове” (Moody 1977). При по-сложните варианти субектът действително изпада в транс, по време на който в него вли­за някакво чуждо същество или форма на енергия. Подобни преживявания удивително напомнят медиумистичните трансове при спиритични сеанси.

В подобни случаи изражението на субекта претърпява гротескни трансформации, жестовете и позите му изглеж­дат причудливи и сякаш „чужди”, драматично се променя и гласът. Наблюдавал съм хора, които в това състояние про­изнасят думи от езици, които не знаят, един вид „говорят на други езици”23, демонстрират автоматично писане, забележителни художествени умения, изписват загадъчни йе­роглифи или сложни неразгадаеми арабески. Тези прояви на автоматизъм отново напомнят феномените, описани в спиритичната и окултната литература. Най-забележителни­те примери в това отношение могат да се наблюдават при службите на τ нар Спиритистка църква на Филипините и сред бразилските последователи на Алън Кардек24 (Kardec 1975 ab)

Луиш Антонио Гаспарето, бразилски психолог и психик свързан със Спиритистката църква, по време на транс може да рисува в стила на най-различни художници от целия свят По­канихме го на един от нашите семинари в Изалийн и в продъл­жение на цял месец имахме възможността да наблюдаваме забележителната бързина, с която успяваше да осъществи кон­такт с великите майстори от миналото (понякога стигаше до 25 платна на час) Бе в състояние да рисува в пълен мрак или на червена светлина, когато не би трябвало да различава никакви цветове Можеше да рисува две картини едновременно Поня­кога платното бе поставено под масата и той рисуваше върху него с крак, без да вижда собствената си картина Селекция на негови медиумистични творби е включена в монографията, пос­ветена специално на него (Marzalo Gaetani 1986) феноменал­ната „психична хирургия”, практикувана на Филипините и в Бразилия също е тясно свързана с идеите на Алън Кардек и Спиритистката църква.

Ако комуникацията с безплътни същества и духове на умрели близки включва само образите на тези лица и су­бективното чувство за взаимодействие, то ситуацията е от­носително проста. На пръв поглед тези феномени могат лес­но да се обяснят като продукт на въображението, съчета­ващ елементи на спомен, фантазия и самовнушение Неща­та обаче са много по-сложни. Преди да отхвърлим тези фе­номени като абсурдни и недостойни за един уважаващ се учен, нека споделя с вас някои свои наблюдения, които за­служават малко по-сериозно внимание

Както ще стане ясно от следващите два примера, пре­живяванията от този вид понякога имат доста необичайни аспекти, които не могат да получат лесно обяснение Лично аз съм наблюдавал няколко случая, когато секвенции с по­койни роднини и познати съдържаха необичайна, но досто­верна информация, която реципиентите не биха могли да получат по обичайните начини и канали По подобен на­чин и лицата, получаващи послания от непознати покой­ници, понякога установяват за голяма своя изненада, че „съ­беседниците” им разполагат с точните адреси и имена на близките на дадено лице, което действително е починало наскоро.

Личният сблъсък със смъртта далеч невинаги трябва да се приема като единственото обяснение за подобни яв­ления, което естествено не изключва възможността и за дру­ги интерпретации освен „действителна комуникация с обек­тивно съществуващи астрални сфери, населени с безплът­ни същества” Сигурно е само това, че нито едно от алтер­нативните обяснения няма да е съвместимо с традицион­ното нютонистко-картезианско мислене. Във всички случаи става дума за феномени, сами по себе си удивителни, които заслужават систематично проучване.

Да се отричат тези преживявания, както и свързаните с тях концептуални предизвикателства само защото те не се вписват в сега битуващите научни парадигми, определе­но не е най-добрият пример за научен подход Трябва да приемаме вселената такава, каквато е, а не да й налагаме онова, което ние вярваме, че тя е или си мислим, че трябва да бъде Трябва да боравим с фактите в тяхната цялост, а не с тенденциозно подбрани примери, които отговарят на нашия светоглед и система от убеждения. Докато съвремен­ната западна наука не предложи някакво що годе удовлет­ворително обяснение на такива явления като спиритични­те феномени и спомените от предишни инкарнации, идеи­те, развивани в мистичната и окултната литература, вина­ги ще звучат по-смислено и убедително в сравнение с под­хода на повечето днешни учени на запад, които или не поз­нават фактите или просто ги игнорират

Първият пример е взет от психолитичната терапия на един млад депресивен пациент, чийто случай е описан в моята книга Селенията ни човешкото несъзнавано (Grot 1975. pp. 57-60) като „историята на Ричард”:

По време на един ЛСД сеанс Ричард имаше много необи­чайно преживяване, в което се появяваше и странен астрален пейзаж. Той излъчваше някакво неземно сияние и бе изпълнен с безплътни същества, които много настоятелно се опитваха да комуникират с него. Гой не можеше да ги чуе или види. но затова пък усещаше доста осезателно присъствието им и полу­чаваше телепатични послания от тях. Записах едно от тези пос­лания, което бе съвсем конкретно и можеше да му се направи евентуална проверка

Ричард бе помолен да се свърже с една съпружеска двойка от моравското градче Кромержиж и да им предаде, че техният син Ладислав бил добре и имало кой да се грижи за него Съоб­щението си имаше конкретен адрес: имената на родителите, улица, номер и телефон. Всички тези данни ми бяха непознати, както и на моя пациент. Преживяването само по себе си бе напълно необяснимо - нещо като „чужда намеса” в личния живот на Ричард и нямаше абсолютно никаква връзка с него­вите проблеми и лечението му.

Накрая, след дълги колебания и вътрешни терзания, нап­равих нещо, с което рискувах да стана за смях пред всичките си колеги. Отидох до телефона, избрах номера в Кромержиж и помолих да извикат Ладислав. За огромно мое изумление же­ната от другата страна на линията избухна в ридания. След като се поуспокои, тя ми каза през сълзи следното: „Няма го вече Ладислав... Той почина преди три седмици.”

Следващият пример е с моя близък приятел и бивш колега, Уолтър Н. Панке25, който бе в нашия екип за пси­хеделични изследвания към Психиатричния институт в Бал­тимор, Мериленд. Уолтър проявяваше огромен интерес към парапсихологията и най-вече към проблема за съществу­ването на съзнанието след биологичната смърт. Бе рабо­тил с много известни медиуми и екстрасенси, между кои­то и неговата позната Айлин Грийн, президент на Амери­канската парапсихологическа асоциация (ΑΠΑ). Наред с това, той бе и инициатор на ЛСД програмата за онколо­гично болни.

През лятото на 1971 г Уолтър замина с жена си Ив и деца­та на почивка в Мейн, в едно бунгало точно до океана Една сутрин отишъл да се гмурка в океана и повече никой нето видял. Колкото и да търсили, не успели да открият нито тялото му, нито някоя част от леководолазната му екипировка При тези обстоятелства на Ив й беше много трудно да приеме са­мия факт. че съпругът й е мъртъв, камо ли да се примири с това, За последен път го бе видяла как излиза от бунгалото, пълен с енергия и в цветущо здраве. Просто не можеше да по­вярва, че него вече го няма и трябва да отвори нова страница в живота си, без да е сигурна, че е прочела предишната.

Тъй като самата бе психолог, Ив се записа в курса по ЛСД-терапия, включен в специалната програма на нашия институт. Реши да се подложи на психеделичен тест с надеждата, че ще получи някакви озарения, които биха могли да хвърлят допъл­нителна светлина по проблема и ме помоли да бъда неин „си­тър”. Във втората част на сеанса тя успя да визуализира много отчетливо Уолтър и проведе дълъг и съдържателен разговор с него. Той й дал някои конкретни наставления във връзка с три­те им деца и й препоръчал да започне живота си наново, без да се чувства ангажирана с „паметта му”. Бе едно много дълбоко и освобождаващо преживяване.

Ив тъкмо се питала дали това не е продукт на собственото й въображение, когато Уолтър отново й се явил и казал: „Заб­равих нещо. Мога ли да те помоля за една услуга - да върнеш книгата, дето взех от един приятел? Тя е горе в кабинета ми.” После й казал името на приятеля, заглавието на книгата, а сь­що и къде точно стои в библиотеката. Следвайки инструкции­те му, Ив наистина намерила и върнала книгата, за която изоб­що не подозирала, че е в нейния дом.

Самата случка изцяло се вписваше в това, на което Уол­тър бе посветил живота си, а именно да открие научно доказа­телство за наличието на парапсихични явления. Фактът, че се бе „явил” на Ив, вече представляваше една конкретна и, както се оказа впоследствие, достоверна информация по въпроса. Впрочем, навремето Уолтър се бе споразумял с Айлин Грийн, че след смъртта си тя ще се постарае да му даде някакви безс­порни доказателства за живота в отвъдното.

б. Енергетични феномени на финото тяло

В неординерните състояния на съзнанието е възможно да се видят и преживеят различни енергийни полета и потоци, описани в мистичните традиции от древността и не­европейските култури Тези описания звучат безсмислено в контекста на западния медицински модел, тъй като не съ­ответстват на нито една от познатите анатомични струк­тури или физиологични процеси В езотеричните традиции обаче никога не се е твърдяло, че тези феномени се проявя­ват в света на грубата материя. Те по принцип са свързани с τ нар. фино тяло26. Бях доста изненадан, когато разбрах, че и най-нормални американци и европейци, които дори не са чували за тези системи, разказват за идентични прежи­вявания в по-необичайни състояния на съзнанието.

Доста често явление в холотропния модус е да се виж­дат разноцветни енергийни полета около телата на други хора, които отговарят на традиционните описания на аура­та. Понякога това е свързано със спонтанни озарения за наблюдаваните лица Самият аз съм бил свидетел на по­добни феномени, демонстрирани не само от хора в неорди­нерно състояние на съзнанието, но и от доказани екстра­сенси, които са усъвършенствали тази своя способност и могат да я прилагат в своето ежедневие. Един от тях, Джек Шварц, умееше по този начин да преценява здравословното състояние на клиентите си и им поставяше диагнози, кои­то впоследствие се потвърждаваха след съответните меди­цински прегледи с впечатляваща точност

Друга интересна група феномени е свързана с т. нар. „змийска енергия” или Кундалини, която играе много съ­ществена роля в индийските духовни традиции. Според ин­дуистките и будистките тантристки школи, това е творчес­ката мощ на вселената, която по природа е женска (Muktananda 1979, Mookerjie 1982). В своя „външен” аспект тя се проявява във феноменалния свят, а във своя „вътре­шен” аспект е заложена в основата на гръбнака Традици­онно се изобразява като навита змия Когато се задейства - било чрез духовна практика, било чрез контакт с гуру или пък спонтанно - тя приема формата на активна енергия или шакти и се издига по каналите на финото тяло, наричани нади, като по пътя си отваря и на свой ред активират. нар. чакри, психичните центрове на индивида.

Самата идея за Кундалини е намерила своя завършен вид в Индия, но има интересни паралели и в много раз­лични култури и религиозни групи - даоистката Йога, шон или корейският вариант на дзен, тибетската ваджраяна, суфизмът, франкмасонската традиция, бушмените кунг от Калахари, някои североамерикански индианци - най-вече племето хопи, както и редица други. Особен интерес пред­ставлява фактът, че за подобен феномен многократно се споменава в християнската мистична традиция и по-спе­циално в исихазма. Това е една източно — православна мо­нашеска практика и начин на живот, в който ударението пада върху молитвата, ангажираща цялото човешко същес­тво - душата, умът и тялото. Целта на т. нар. „Иисусова молитва” е постига него на божествен покой или исихия. „безмълвие” (Matus 1984)27.

Тантристките школи са създали сложни картографски изображения на самите чакри, които най-подробно показ­ват физическите, емоционалните и духовните проявления на пробудената Кундалини Със същия процес е свързана и цяла митология Въпреки че пробуждането на Кундалини далеч не е безопасно и крие доста капани, процесът като цяло се възприема като средство - поне потенциално - за психосоматично лечение, позитивно реструктуриране на лич­ността и еволюиране на съзнанието. Тъй като става дума за невероятно мощна енергия, тантристките писания са дос­та предпазливи по въпроса и изрично посочват, че това тряб­ва да се прави под ръководството на вещ и опитен учител




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница