Природо-математическа гимназия „добри чинтулов” – сливен уроците на миналото днес



Дата11.02.2017
Размер64.12 Kb.
Размер64.12 Kb.

ПРИРОДО-МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ

ДОБРИ ЧИНТУЛОВ” – СЛИВЕН



УРОЦИТЕ НА МИНАЛОТО ДНЕС


ЕСЕ

Автор: Албена Андреева Научен ръководител: Цвета Башева и Таня Еленска

В много аспекти българското общество е претърпяло промени от Освобождението до Съвременността. Някои от тях са в положителна, други в отрицателна насока, но сякаш нищо не се е изменило така както отношението на българите към етносите, живеещи на територията на страната. За разлика от българите в средата на ХХ в., днес, в началото на ХХІ в., българската нация, особено младата част от нея, е в плен на ксенофобията.

Ярък пример за това явление са масовите протести от периода 23 септември – 2 октомври 2011 г., част от които с расистки характер, и призиви за саморазправа с ромското население. Те биват осъдени от ООН и ОССЕ, а в годишния доклад за правата на човека на Български хелзинкски комитет са определени като „най-масовата публична изява на расова дискриминация през годината". Според полицията организацията на демонстрациите става от политически лидери, известни сред българското общество с радикалните си идеи. Тези подстрекатели и техните последователи погрешно приемат ксенофобията като патриотизъм. От друга страна, каквито и послания да имат партиите, те не могат да добият политическо представителство, ако не отговарят на нагласите на всички участници в политическия процес. Това означава, че за голяма част от българското общество расизмът е съвсем приемлива основа за обществени отношения, която става все по-открита в последните години, най-вече защото не получава санкция от страна нито на институциите, нито на медиите, или гражданското общество (с малки изключения). В периоди на криза демократичните общества реагират с готовност да правят промени и реформи. В посттоталитарните общества, каквото е и българското, в периоди на криза се стига до „опростенчество” – посочва се един враг, който е виновен за всички беди и нещастия на народа, това „лесно” обяснява защо е беден и не може да просперира. Така не се налага да се правят болезнени реформи.

Винаги ли, както в днешно време, любовта към родното е била обърквана с неприемането на различното?

Има много случаи в българската история след 1878г., които не само отговарят на този въпрос, но и могат да послужат като примери за толерантност, достойни за подражание. Най-известният от тях е спасяването на българските евреи, тъй като е прецедент в световната история. По време на Втората световна война България остава единствената държава, присъединила се към Тристранния пакт, която не изпраща евреите, живеещи на територията ѝ, на изтребление. Благодарение на личности като Димитър Пешев, Петър Михалев, Иван Момчилов, Владимир Куртев, Асен Суичмезов и много други, които пренебрегват конформизма и се застъпват за еврейския етнос, е предотвратено масово изтребление. Немаловажно е и участието на Българската православна църква, която не само се обявява против депортацията на цял етнос, но се и опитва да я спре чрез множество телеграми до цар Борис ІІІ, включително като и екзарх Стефан превръща 24-майската манифестация в демонстрация против изпращането на българските евреи в нацистките лагери. В контраст с главата на католическата църква папа Пий XІ, който признава и подкрепя нацизма и фашизма, Българският екзарх и Софийски митрополит Стефан, митрополит Кирил Пловдивски и митрополитите от другите градове са ревностни защитници на юдеите. Не само видни личности и длъжностни лица с високи позиции допринасят за спасяването на евреите. То се реализира благодарение на действията на обикновени граждани, като секретарката на КЕВ (Комисариат по еврейските въпроси) Лиляна Паница, която под заплаха за отнемането на позицията и дори живота ѝ, предупреждава неведнъж лидерите на юдейската общност за опасността. Целият български народ се застъпва за своите онеправдани съграждани.

Спасяването на българските евреи безспорно е свързано с прояви на човечност и смелост, но то не е нещо необикновено и свръхчовешко. Такава би трябвало да бъде ответната реакция на всяко едно нормално демократично общество, принудено да съдейства при опит за извършване на геноцид. Жалко е, че сега това дело ни се струва непосилно геройство. Може би това е така заради коренно различното ни отношение към малцинствата на територията на страната днес.

Причината за разликата в отношението може да се търси в степента на интегрираност на даден етнос в обществото. В периода на Втората световна война, когато Германия оказва натиск върху съюзника си България да започне репресии срещу еврейското малцинство, немският дипломат и посланик Бекерле осъзнава трудностите, свързани с изпълнението на тази задача, и пише до Хитлер, че българите приемат еврейския етнос като неразривна част от обществото и не го считат за заплаха и че "българите не разбират какво е фашизъм". Този факт озадачава всички германци, имали досег с българската нация и култура по онова време. Толерантността на българското общество към юдеите е непонятна за германските националисти.

Интеграцията на евреите е в пълна степен: те участват във войните на България, в Сръбско-българската война - 1885г., при Сливница и Пирот воюва доброволчески отряд от 500 човека, съставен от варненски и русенски евреи под командването на подпоручик Давид Мизрах. И в Балканските войни се включват много български евреи, работят за благото на страната и са активни граждани и патриоти. Това се дължи както на приемането им от страна на българската нация,така и на желанието на самия етнос да се приобщи, докато сега нито един от тези два фактора не е налице.

Лицемерието в обществото ни днес е голямо, тъй като, от една страна, се изпитва национална гордост заради героичното спасяване на евреите, което е направено от български патриоти – толерантни, граждански активни и свободолюбиви, а днес за патриоти се изявяват ксенофоби, които отхвърлят различните етноси на територията на страната. Ако подобна ситуация като тази от преди 70 години се разиграе в Съвременността, изходът от събитията ще е друг- коренно различен. По-вероятно е общественото мнение сега да се настрои негативно към етноса, който би трябвало да спаси. Актуален пример в защита на тази теза е отказът на български граждани да записват децата си в училища, където има деца на сирийски бежанци. Защо някои хора от нашата нация реагират така негативно? Може би отговорът се крие в това, че повечето българи, изпитвайки национална гордост от събития като Априлското въстание и боевете при Шипка и личности като Левски и Ботев, се опитват да се отъждествят със своите герои. Начинът, по който искат да постигнат това оприличаване, обаче е неправилен. Тези хора изкарват делата на борците за свобода от историческия контекст и ги прилагат към сегашната действителност, мислейки, че постъпват като истински патриоти. Но това е абсурдно, тъй като самите идеали на Ботев и Левски не са нищо повече от желанието всички хора на територията на страната ни, независимо от етнос и религия, да притежават свобода и граждански права. Това е истинският пример, който тези герои биха могли да ни дадат.

Как в хода на историята отношението на българите към различните етноси и религии се е променило и защо, е трудно да се каже. Според мен тази промяна е вече факт по времето на Възродителния процес от 70-те - 80-те години на 20в. След този опит за насилствена асимилация на мюсюлманското население, голяма част от него е принудена да напусне границите на България. Този акт на нетолерантност е извършен от ръководителите на БКП, тъй като, първо, всеки тоталитарен режим има нуждата да посочва наличие на врагове на режима и, второ, това е начин за отклоняване на вниманието на обществото от тогавашните проблеми. Мюсюлманите, към които е насочен Възродителният процес, са принудени насилствено да променят имената си. Това в действителност означава за тях да загубят същността си. Защо при такава крайна нехуманност българските граждани приемат, защо мълчаливо се съгласяват и допускат този акт на нетолерантност? Няма съпротива, няма митинги, няма подписки в защита на нарушените човешки права. Обществени фигури и интелектуалци, Българската православна църква не оглавяват протести както през 40-те години на века. Какво се е случило с българския национален характер, психология, манталитет за 40 години? Това са въпросите, които ние днес, знаейки за недалечното минало и за спасяването на евреите от нашите предшественици, също българи, но различни от нас, трябва да си зададем. Страхът от властимащите по време на тоталитарния режим е накарал една нация да премълчи тази дискриминация, но това не може да служи като оправдание. В периода на Втората световна война, когато българите защитават своите онеправдани съграждани, също не е лесно да се прояви гражданска активност и смелост. Още повече, всички защитници на евреите биват впоследствие наказани със смърт, затвор или тежък живот, но те, въпреки всичко, проявяват човеколюбие, гражданска доблест и съпричастност, а не човеконенавист, покорство и страхливост. По времето на Възродителния процес аналогични личности като Димитър Пешев, екзарх Стефан, митрополит Кирил и Лиляна Паница няма. И което е по-важно, този процес в България никога не бива осъден. Никой не понася отговорност или наказание заради него. Няма справедлив съд за виновниците. Няма вина, няма разкаяние, убийци и жертви се целуват – всички сме безгрешни. Затова, ако трябва да се постави официално начало на отрицанието, неприемането, ксенофобията, която периодично се излива и заплашва да ни удави, аз бих посочила 70-те-80-те години на 20 в.

Потомците на хората, спасили евреите на територията на България, не са се превърнали в нетолерантното общество днес без причина и за кратък период от време, но промяната е факт. И щом тя е възможна, то и връщането към хуманността също е. Нека примерът на събитията от Втората световна война, показващ същността на едно демократично и толерантно общество, не остане само в историята!



Да научим уроците от миналото днес, защото утре може да е късно! Не живот на определен етнос е под заплаха, а живот на цяла нация.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница