Програма за трансгранично сътрудничество по ипп 2014 2020 г



страница1/12
Дата02.03.2017
Размер1.54 Mb.
Размер1.54 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12



България – Турция

Програма за трансгранично сътрудничество по ИПП 2014 – 2020 г.
Окончателен проект на Програмата
септември 2014 г.

Съдържание

(1)Описание на стратегията на програмата за сътрудничество за принос за избраните тематични приоритети и съответното Споразумение за партньорство и стратегически документ(и) на страните 3

(2)Обосновка на избора на тематични приоритети въз основа на анализ на потребностите в територията на програмата като цяло и на стратегията, избрана в отговор на тези потребности, и като се отчитат, когато е уместно, липсващите звена в трансграничната инфраструктура, като се вземат предвид резултатите от предварителната оценка 28

(a)2.2.6.1 Показатели за резултатите за приоритетната ос (специфични за програмата) 58




CCI:

2014TC16I5CB005

Наименование

Програма за ТГС по ИПП България – Турция 2014 – 2020 г.

Вариант




Първа година

2014

Последна година

2023

Валидна от

01.01.2014 г.

Валидна до

30.12.2023 г.

№ на решението на ЕК




Дата на решението на ЕК




№ на решението за изменение на държавата–членка




Дата на решението за изменение на държавата–членка




Дата на влизане в сила на решението за изменение на държавата–членка




Региони на ниво NUTS ІІІ (или подобни региони в държава–нечленка), включени в програмата за трансгранично сътрудничество

Република България

Област Бургас, Област Ямбол, Област Хасково

Република Турция

Провинция Одрин, Провинция Къркларели




РАЗДЕЛ 1 Стратегия за приноса на Програмата за сътрудничество за избраните тематични приоритети и съответно Споразумение за партньорство и стратегически документ(и) на страните


[Източник: Член 32, Регламент за изпълнение (ЕС) № ..../..... от ХХХХ на Комисията за конкретните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) ХХХХ/2014 от дд.мм.2013 година на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП ІІ)]

1.1 Стратегия за приноса на Програмата за сътрудничество за избраните тематични приоритети и съответно Споразумение за партньорство и стратегически документ(и) на страните

(1)Описание на стратегията на програмата за сътрудничество за принос за избраните тематични приоритети и съответното Споразумение за партньорство и стратегически документ(и) на страните


Контекст на стратегическата политика

Програмата за ТГС по ИПП България – Турция (2014–2020 г.) е създадена в рамките на европейската стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и съответните национални стратегически документи. Основната политическа рамка на европейско, макрорегионално и национално равнище е отразена в програмата както следва:



  • Стратегията Европа 2020: Европейска стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж

Стратегията Европа 2020 е обща за европейските институции, държавите–членки и социалните партньори, за да се предприемат необходимите действия за постигане на целите на Европа 2020. В тази стратегия на Съюза са заложени три взаимно допълващи се приоритета – интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Тези цели изискват съчетание на национални действия и действия на ЕС, като се използва целия обхват на наличните политики и инструменти.

  • Стратегията за европейско териториално сътрудничество и ролята на трансграничното сътрудничество

Европейският териториален дневен ред 2020 определя няколко ключови проблема и потенциала за териториално развитие. Те включват засиленото въздействие на глобализацията, демографските промени, социалното и икономическото изключване, изменението на климата и загубата на биоразнообразие, всички от които имат отношение към програмния регион. В стратегията Европейското териториално сътрудничество (ЕТС) и програмите за ТГС се описват като „... фактор от ключово значение в глобалната конкуренция ... улесняващ по-доброто използване на потенциалите за развитие и опазването на природната среда“. Отправна точка за типологията на резултатите от програмите за сътрудничество са три категории, които разкриват някои аспекти от възлово значение в подхода на ЕТС, а именно: интеграция, инвестиции и резултати, свързани с производителността.
В допълнение, Работният документ на службите на Комисията „Елементи за обща стратегическа рамка 2014–2020 г.“ описва редица други характеристики на трансграничното сътрудничество: 1) Подкрепа за съвместното управление и насърчаване на общи основни географски характеристики; 2) Постигане на икономии от мащаба за по-ефективни инвестиции в услугите и инфраструктурата;

  • Стратегически рамки за България 2014–2020 г.: Споразумение за партньорство с ЕС и Стратегии за регионално развитие на регионите от NUTS III

В Споразумението за партньорство на България е подчертана централната роля на програмите за ТГС, в които страната участва, за приноса към стратегията на ЕС за развитие. Програмите за ТГС трябва също да отчитат значението на насърчаването на заетостта, подобряването на туризма и рекламата на културното наследство, като в същото време се задълбочават връзките между общностите в пограничните региони. Подобряването на системата на околната среда също трябва да се насърчава.

В трите Стратегии за регионално развитие на регионите от NUTS III за периода 2014 – 2020 година на области Хасково, Ямбол и Бургас туризмът и всички аспекти на опазването на природата са избрани като ключови области за развитие през следващия програмен период, включително в трансграничен аспект.



  • Стратегически рамки Турция: Стратегия за Турция 2014–2020 г. и План за регионално развитие на Тракия 2014–2023 г.

Целта на предприсъединителната помощ ще бъде да насърчи териториалното сътрудничество с оглед укрепване на трансграничното, транснационалното сътрудничество, насърчаване на социално-икономическото развитие на граничните райони, както и развитие на подходящ административен капацитет на местно и регионално равнище чрез участие на страните бенефициенти в трансгранични дейности: Ключова цел на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция е да се справи с липсата на конкурентоспособност в социално-икономическото развитие в съответния регион спрямо равнището на развитие в ЕС. Друга цел е да се справи с общи предизвикателства в областта на околната среда и опазването на природата, както и във връзка с трансграничните извънредни ситуации.“1

В съответствие с Плана за регионално развитие на Тракия 2014 – 2023 г., част от която са и двете турски провинции от ниво NUTS III Одрин и Къркларели, туризмът и всички аспекти на опазването на природата са избрани като ключови области за развитие по време на посочения програмен период, включително трансграничният аспект.



Териториален анализ на трансграничния регион

Трансграничният район се намира в Югоизточна Европа, на Балканския полуостров, и включва районите от ниво NUTS-3 Бургас, Ямбол и Хасково в Република България и провинциите Одрин и Къркларели в Република Турция. Площта на територията е около 29 000 км², а общата граница на двете държави е с дължина 288 км (включително три действащи гранични контролно-пропускателни пункта). Населението възлиза на 1,5 милиона жители (784 480 жители в определения географски район на Програмата в България и 742 000 жители в определения географски район на Програмата в Турция)2. Определеният географски район в България представлява 14,99% от общата територия на страната, а определеният географски район в Турция възлиза на 1,58% от общата територия на страната. Основни градове в региона са Бургас (211 535 жители), Ямбол (72 778 жители) и Хасково (92 788 жители) в България и Одрин (148 474 жители) и Къркларели (61 880 жители) в Турция. Най-общо географският регион на ТГС се характеризира с много ниска гъстота на населението – 54,9 жители/км² в Бургас, 45,3 жители/км² в Хасково и 39,7 жители/км² в Ямбол. Гъстотата на населението в Одрин е 64,7 жители/км², а в Къркларели – 53 жители/км².



Географски характеристики. Географската структура на територията на сътрудничеството има надморска височина от 710 м до 1 000 м и включва равнини, низини с малка надморска височина, плата и хълмисти райони, с някои планински особености. На северозапад територията граничи с Източните Родопи и ниските склонове на Сакар в България, а на югозапад – с Бяло море (залива Сарос) в Турция. На североизток територията на сътрудничеството граничи със Стара планина в България, а на югоизток – със Странджа/Йълдъз планина и Черноморското крайбрежие както в България, така и в Турция. Водните запаси на територията на ТГС се състоят както от повърхностни, така и от подземни води. Река Марица е най-голямата река на Балканския полуостров. Река Тунджа е друга важна река в региона. Районът на Странджа/Йълдъз планина е най-богат на водни ресурси в цялата област на Тракия – Странджа/Йълдъз. Пет реки извират от Странджа/Йълдъз планина. Най-големите са Ропотамо, Дяволска и Велека/Деджирмендере. Повърхностните води са представени и от няколко големи езера, разположени от българската страна. Подземните водни ресурси се състоят от минерални извори и термални води. Комбинирано влияние на Черно и Бяло море; Странджа, Сакар, Стара планина и Източните Родопи, както и реките Марица и Тунджа оформя закономерностите на климата в региона на сътрудничеството. Климатът се колебае от преходно-континентален до континентално-средиземноморски (меки зими, горещи лета). Планините са най-общо залесени с широколистна и отчасти вечнозелена растителност. В територията на сътрудничество са представени различни видове полезни изкопаеми – нерудни полезни изкопаеми (варовик, мрамор, габро, гранит, азбест и глини), рудни полезни изкопаеми (полиметални руди – предимно олово, цинк и сребро) и лигнитни въглища от българската страна. От турската страна има залежи на въглища, хром, желязо, мед, боксит, мрамор и сяра. В черноморската област на територията на сътрудничество има значителни източници на морска сол.

Заетост, мобилност на работната сила и социално и културно приобщаване. По отношение на трансформацията на пазарите на труда прави впечатление, че повечето от районите за трансгранично сътрудничество (без Бургас) принадлежат към най-уязвимите региони в Европа. Особено положението на младите хора представлява заплаха за бъдещото развитие на района поради пречките пред навлизането на младите хора на пазара на труда. Безработицата е основен проблем за района на ТГС – във всички включени региони процентът на безработица нараства през последните години. Равнището на безработица в област Бургас спадна от 4,1% през 2007 г. до 3,9% през 2009 г. и след това нарасна до 12,4% през 2011 г. През 2012 г. равнището на безработица беше 11,5%. В области Ямбол и Хасково равнището на безработица е още по-високо и достигна 14,9% през 2012 г. И двете области започнаха от по-високо равнище през 2007 г. (7,2% в Ямбол и 9,2% в Хасково). Равнището на безработица в Одрин нарасна от 5,9% през 2011 г. до 7,5% през 2012 г. Безработицата в Къркларели слабо намаля от 8,4% през 2011 г. до 7,9% през 2012 г. За сравнение, общата безработица за Турция е била 9,8% през 2011 г., съответно 9,2% през 2012 г. По отношение на участието в работната сила, през 2011 в Одрин и Къркларели то варира около 55% (56,2% в Одрин и 54% в Къркларели). Става ясно, че и от двете страни на границата е налице сходно социално-икономическо развитие през последните няколко години. Във връзка с безработицата, най-общо равнището на младежката безработица е много високо и води до заплаха от изтичане на мозъци от региона.

Демографско развитие. Особено в България, общият брой на населението се е свил силно в периода между 2005 и 2012 г. от 830 917 жители през 2005 г. на 784 480 жители през 2012 година. През периода 2001–2011 г. населението на областите Хасково и Ямбол е намаляло със средно 13%. Намаляването на населението се дължи на непрекъснатите процеси, водещи до отрицателен естествен прираст, докато нетната емиграция стана проблем едва през последните няколко години. Коефициентът на възрастова зависимост е по-висок от средния за страната, като населението на възраст над 65 години е с 50% повече от населението на възраст 14 и под 14 години. Демографската ситуация в област Бургас е по-добра – населението е намаляло много малко през последните 12 години: 1,8% за периода 2001–2011 г. Бургас е една от малкото области в страната, в които броят на заселилите се от други места е по-голям от броя на изселилите се през последните десет години. Това би могло да се обясни с икономическата криза и намаляващите перспективи за заетост на населението в селските райони. През 2011 г. областта има втория най-нисък коефициент на възрастова зависимост, изчислен като съотношението между хората на възраст над 65 години и децата на възраст под 14 години. Съответно коефициентът на зависимост (население на възраст над 65 години към население в работоспособна възраст) е много по-нисък от средния за страната.

В турската част на района на Програмата за ТГС се наблюдават положителни тенденции от гледна точка на нарастването на населението в сравнение с общото население в Турция. И в двете турски провинции, участващи в програмата за ТГС, населението е нараснало през последното десетилетие. Очаква се тази тенденция на нарастване да се запази до 2023 г. В демографско отношение, населението на определените географски региони в България показва също така по-висок индекс на стареене от средния за страната. Средната възраст на населението в българската част на определения район е по-висока от тази в турската част на района на програмата. Съсредоточаването върху провинциите Одрин и Къркларели показва, че особено в Одрин се наблюдава доста ниска средна възраст от 31,8 години за жените и 29,7 години за мъжете (данни от 2012 г.). До 2023 г. се очаква средната възраст да нарасне до 33,7 години за жените и 31,9 за мъжете. Продължителността на живота при раждане за цялата територия на ТГС е доста висока и като цяло отговаря на съответните национални средни стойности. Продължителността на живота за територията на ТГС достига 76,6 години.



Предизвикателства

  • Ускоряването на демографските промени (включително застаряването и намаляването на населението) представлява дългосрочно предизвикателство, което се засилва допълнително и има значителни икономически, социални и териториални последици за региона на ТГС.

  • Повишаването на равнището на бедност, ниските доходи и социалната изолация представляват основни предизвикателства, които може допълнително да се съсредоточат особено в селските и отдалечените райони (които вече се характеризират с негативни процеси на трансформация) поради нарастващата концентрация на стопанска дейност по основните градове и градски центрове.

  • Отрицателната миграция представлява основно предизвикателство за онези части от региона на ТГС, които вече са засегнати от отрицателни тенденции (свиване на общия брой на населението, застаряване на населението).

  • Съществуващата работна сила често не удовлетворява потребностите на регионалните пазари на труда, т.е. липсват квалификация и др.; поради това има разминаване между предлагането и търсенето на пазара на труда. Това води до допълнително повишаване на вече високото равнище на безработица.

  • Ситуацията на икономика в спад и нарастваща безработица не може да бъде балансирана от растящите сектори като промишленост и услуги; обратно, ситуацията се утежнява допълнително от ограниченото създаване на работни места и отчасти от ниския процент на участие на работната сила.

Потребности

  • Налице е регионална потребност от пълноценно използване на съществуващия трудов потенциал и увеличаване участието на работната сила, за да се преодолеят различни предизвикателства, включително застаряването, изтичането на мозъци и нарастващата глобална конкуренция.

  • Уменията на работната сила трябва да удовлетворяват потребностите на пазара на труда, включително достатъчни квалификации като ИТ и чужди езици, с цел повишаване на общата конкурентоспособност на частния сектор.

  • Съществува спешна необходимост от борба срещу бедността и минимизиране на социалната изолация; и двете предизвикателства в момента се увеличават от повишаващите се нива на безработица и общата ниска адаптивността на работната сила към променящите се условия. Поради това е необходимо да бъдат разработени и приложени повече и по-добри възможности за заетост.

Околна среда, приспособяване към изменението на климата и предотвратяване и управление на рискове

Разглеждането на различните компоненти на околната среда като въздух, води и почви показва, че състоянието на въздуха в региона е доста добро, като „основните причини за замърсяване на въздуха са емисиите на горива, използвани в промишлеността и за отопление на домакинствата, и изгорелите газове от превозните средства“ (Програма за ТГС по ИПП България – Турция 2007–2013, 2011: 19). Същата ситуация се наблюдава при повърхностните води, като основната причина за замърсяването на водите е липсата на канализационни системи в повечето малки общини. При подземните води има замърсяване с фосфати или нитрати (вж. Програма за ТГС по ИПП България – Турция 2007–2013, 2011: 19). В Областите Хасково и Ямбол близо 70% от населението живее в места с обществени ВиК системи, което е близо до средната стойност за страната, докато в Област Бургас почти цялото население живее в места с обществени ВиК системи (Вж. Профили на регионите, 2014 г.: онлайн) . В турските провинции Одрин и Къркларели 100% от населението ползва водоснабдителни мрежи (2010 г.). Процентът от населението, обслужван от пречиствателни станции за питейна вода, е 41% в Одрин и 24% в Къркларели. Това е отразено и в реалните инвестиции във водоснабдителни съоръжения, при което провинция Къркларели има доста по-високи разходи (над 210 000 TL) от провинция Одрин, в който потребностите от подобрения са сходни на тези в Къркларели (около 6 000 TL). При почвите ерозията е основният проблем за региона, като в Къркларели са засегнати особено големи територии. И двете държави имат традиции в опазването и управлението на природата. Въпросът с поддържането на биоразнообразието е важен въпрос в района и вече съществуват редица регионални примери за добри практики. В региона също така се намират редица природни паркове и защитени територии, като Природен парк „Странджа“ в България и Национален парк „Езеро Гала“ (Gala Lake) в Турция (Одрин). В допълнение към това, в провинция Къркларели се намират две територии – Природен резерват „Касатура Корфези“ (Kasatura Korfezi) (Къркларели) и Природен резерват „Езеро Сака“ (Saka Lake) (Къркларели). Като се вземе предвид екологичната обстановка, целият трансграничен район се определя като район с дефицит в адаптацията към изменението на климата. Клъстерът, към който принадлежи трансграничният район, се характеризира с най-общо под средни постижения в капацитета за приспособяване, което още веднъж отразява изоставането на националните икономики от средното равнище за ЕС. Един от основните екологични проблеми е свързан с Черно море, което е един от главните свързващи фактори в региона на ТГС (Бургас и Къркларели са свързани с морето). Черно море е местообитание на 168 вида риби, четири различни морски бозайника и хиляди растения. Най-общо, Черно море е изправено пред редица проблеми и заплахи, като намаляване на биологичните ресурси, намаляващо разнообразие на видове, както и намаляване на естетическата стойност на морето. Причини за това са замърсяването, безотговорния риболов и еутрофикацията. Друг въпрос от значение за региона на ТГС са природните заплахи, особено наводненията. Река Марица е най-голямата река на Балканския полуостров с водосборен басейн с площ над 53 000 км². Басейнът на река Марица е гъсто населен (над 2 милиона души на българска територия), силно индустриализиран и с интензивно земеделие. Територията на басейна в горното течение на реката е предимно високопланинска, докато в средното и долното течение – равнинна. Най-големите притоци на река Марица са реките Тунджа и Арда. Докато река Арда не принадлежи към граничния район между България и Турция, река Тунджа го пресича и бележи границата между двете страни в продължение на около 9 км. Водосборният басейн на река Тунджа е с площ от около 7 884 км2, а дължината ѝ на българска територия е 350 км. Реките Арда и Тунджа се вливат в река Марица на територията на Турция, южно от българо-турската граница близо до гр. Одрин. Климатичните и географските особености на речните басейни на Марица и Тунджа водят до специфични условия на оттока: внезапни наводнения, високи колебания в рамките на годината, тежка ерозия на почвата, намаляваща коритото и капацитета на язовирите поради утаяване и т.н. Въпреки значителния брой язовири и каскади с общ капацитет около 2.2x109 м3 за Марица и Тунджа и около 1x109 м3 за Арда на територията на България, техните възможности за задържане не са достатъчни за намаляване (контролиране) на наводненията по долното течение. През февруари 2005 г. и март 2006 г. в басейна на река Марица имаше значителна опасност от наводнения. През 2006 г. в долната част на Тунджа бяха понесени големи загуби в селското стопанство, като 2 500 ха земеделски земи бяха сериозно засегнати, а по долното течение в гр. Одрин залетите площи бяха с площ 37 500 ха. Като се започне с Програмата за трансгранично сътрудничество (ТГС) между България и Турция по Програма ФАР и се продължи с Програмата за ТГС по ИПП България – Турция 2007–2013, са изпълнени няколко проекта за предотвратяване на наводнения в региона на ТГС. Друга екологична заплаха за региона на ТГС са пожарите, които настъпват в резултат на изменението на климата, и трябва да се вземат съответни мерки. През програмния период 2007–2013 имаше добри примери за сътрудничество между съответните български и турски еквивалентни институции за превенцията на природни и предизвикани от човека бедствия. Това представлява добра основа за продължаване на сътрудничеството между държаните – партньори. Като част от превенцията продължават да са необходими инвестиции и подобрения в областта на околната среда и превенцията на рисковете в територията на ТГС.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница