Реферат тема : рисуването диагностика и терапия. Разработил: Мария Вутова Петрова- йорданова Фак. №0906689009



Дата01.02.2017
Размер111.44 Kb.
Размер111.44 Kb.


ПУ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”; ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА: ПЕДАГОГИКА И ПСИХОЛОГИЯ

СПЕЦИАЛНОСТ: ПСИХОМЕТРИЯ И АРТ- ТЕРАПИЯ

РЕФЕРАТ

ТЕМА: РИСУВАНЕТО – ДИАГНОСТИКА И ТЕРАПИЯ.

Разработил: Мария Вутова Петрова- Йорданова

Фак. № 0906689009

ПЛОВДИВ, 2009 г.


Изобразителното изкуство /особено рисуването/ се използва от десетилетия с успех във възпитателната и терапевтичната дейност. Причината за това може да разбере като се вникне в същността на рисуването през различните възрасти на човек; като средство за възпитателно въздействие, социализация, ресоциализация и рехабилитация. В клиничното практика рисуването се използва както за диагностични, така и за лечебни цели.

За детето рисуването е особено важно: при формирането му като личност, като израз на своята потребност да действа, да опознае света, да изрази своите чувства и преживявания. Детската рисунка е силно изразна средство- изразява цялостната същност на дадено дете, равнището на неговото психомоторно и личностно развитие. Това е видно от самото развитие на рисунка заедно с възрастовото израстване на детето и с неговите индивидуални прояви.

Редица автори посочват, че рисуването отразява обществения опит на детето, неговите възприятия и представи. Известно е, обаче, че в своите рисунки то не отразява точно и пълно действителността, не само защото не я познава и му липсват графични умения, но и защото то я отразява така, както си я представя. Както я вижда, както му диктуват неговите чувства и отношение към обектите в нея /хора, животни, предмети/. В рисунката детето изразява своите чувства, желания и преживявания. Голяма роля играе и въображението, и мисленето.

Някои автори приемат, че рисуването на детето е своеобразен графичен знак. А също така, че то е нужно за развитието му, както говоренето. Това е от голяма значение и за клиничната практика, не само за установяването на психичното развитие на деца в норма, но и на такива с интелектуален дефицит и особени образователни потребности. Един такъв подход обяснява не само различията в рисунките на децата във възрастов план, но и в индивидуален.

Безспорно е въздействието на изкуството за обогатяване на естетическите възприятия, за оформянето на естетически вкус, за пораждането на интереси и идеи, за творчество, което се отразява пряко и върху самата изобразителна дейност на подрастващите.

Известно е, че детето обикновено в своето произведение изразява чувства, които го вълнуват и редица преживявания. Това може да се открие в избора и използването на цвят, в големината на изобразения обект, в одухотворяването му, в пространственото разположение, както и в композиционното съчетание. В клиничната практика определени диагностични находки в рисунката кореспондират с клиничната картина и могат успешно да подпомогнат терапевтичния процес. Затова се смята, че изразителността, условността в рисунката, са свързани с душевната нагласа на съзнанието и с „вътрешния свят на рисуващия”.

Етапите в развитието на рисуването при децата се свързват както с цялостното им развитие, така и с индивидуалните и личностните им особености. Също и с ролята на възпитанието и обучението на семейната среда. Има различни виждания за етапите, но със сигурност те са свързани помежду си и не могат абсолютно стриктно да се разграничат. Това до голяма степен зависи от самото дете и неговите способности.

При един сравнителен анализ на рисунки на практически здрави деца, с нормално развитие и деца с изоставане, дефицити, или нарушения в мозъчната дейност, разликите са очевидни. Също така и анализът на рисунки на деца с различна степен на олигофрения се отличават съществено помежду си. При най-тежката форма въобще не може да се говори за наличие на изобразителна дейност. Установяването на тези различия в изобразителната дейност имат не само диагностична стойност, но и служат на терапията и стимулиране развитието на такива деца. При някои деца например, рисуването служи за овладяване на графичния знак на писмената реч.

Срещат се разбира се и изключения. При някои деца с психически отклонение се наблюдават прояви на специални заложби. Познаването на особеностите на развитието на изобразителната дейност е задължително да се извършва паралелно с установяване на цялостното развитие и здравното състояние на съответното дете.

Съдържанието на детските рисунки и техният анализ е богат източник на информация за самото дете – за равнището на неговото развитие, опит, възможности, интереси, личностни качества и заложби. Освен възрастови особености, детската рисунка отразява и субективното отношение към действителността. С особено желание детето изобразява човешка фигура. Това е първият обект, към който то се насочва. Някои автори обясняват това с привързаността на детето към отделните членове на семейството.

Съдържанието на рисунките и тяхното богатство зависи в голяма степен от общата умствена активност на детето и интереса към съответните обекти. Зависи от фантазията и мисленето. В много случаи роля играе и подражанието. Както и влияние от заобикалящите го хора. Относно избора на съдържание на рисунката и начина на изображение, роля играе и половият диморфизъм. Установено е, че момичетата достигат по-рано до психомоторна готовност за писане, имат по-голяма сръчност и прецизност. Обикновено те отразяват обектите с повече подробности и влагат голяма фантазия. Но преди всичко във всяка детска рисунка се разкрива собствената индивидуалност, „вътрешният свят на детето”. А това е от значение за диагностичната и терапевтична практика.

При децата и подрастващите рисуването се използва за контрол на хода на нормалното възрастово развитие. Има и своята прогностична стойност за ранно откриване на изоставане в развитието, на заболявания, а също така и на заложби. При деца с известни особени образователни нужди, с дефицити, дефекти, увреждания и др., или при такива от т.нар. „рискови групи” /недоносени, боледуващи/, то служи за уточняване на диагнозата, на степента на изоставането, или преждевременното прекомерно избързване в развитието. Също така и за ранно откриване на симптоми на някои заболявания. Това се отнася и за изследвания в различни възрасти от човешкото развитие.

Рисуването като диагностично средство се използва широко и в социалната сфера за лица с девиантно и делинквентно поведение, безнадзорни и безпризорни, маргинализирани, зависими от дрога, алкохол и др. Съобразно целта на изследване, при използването на рисуването се прилагат различни подходи: генетичен, клиничен, аналитичен, проективен и др.

За установяване равнището на психическото развитие на децата посредством рисуването се използват различни тестове, но най- известен е „Рисунка на човек” на Флорънс Гудинъф. Това е невербален тест за интелигентност, предназначен за деца от 3 до 13 години и изисква рисунка на мъж /По- късно се въвежда и фигурата на жена/. Отнема малко време /в сравнение с други подобни/, но е достатъчно надежден.

Получените резултати от различни изследвания с този тест са убедителни. Но това не означава, че рисуването може да се приема за единствен диагностичен метод. Резултатите в много случаи насочват към други изследвания и дават ориентация за степента на развитие. За окончателно заключение или диагноза, е необходимо да се използват едновременно или паралелно и други методи, съобразено с целите на изследването и особеностите на изследваните /отделно лице, група, в норма или не/.

Анализът на рисунките разкрива не само степента на психомоторното развитие, но и някои страни от собствения вътрешен свят на личността. В много случаи различни особености не са осъзнати, или лицето не е в състояние да ги изрази. В други случаи, в по-горна възраст, или при възрастни, може и съзнателно да се скриват от изследваното лице. Затова рисуването се използва и като проективна методика за изучаване на подсъзнателните аспекти на личността. Изучават се скрити, неудовлетворени потребности, влечения, преживявания, травми, конфликти и т.н. Тези методи се използват не само в клиничната практика, но и в превантивната и в ресоциализиращата дейност с различни лица с девиации в поведението. Рисуването е от особено голямо значение за душевното здраве на подрастващите. По- известни методики са: мастилените петна на Роршах, методиката на Вартег, на Винклер, „Омагьосаното семейство”, „Автопортрет” на Бърнс и др.

При анализа на рисунките се има предвид освен цялостното изображение на фигурата, но и елементите в нея, тяхното съчетание, приоритетно застъпване или липса. Например мъничката глава, по-малка от 1/10 от площта на тялото, показва ниска оценка на собствените интелектуални възможности, неувереност и безпомощност. Разбира се трябва да се знае какво символизира съответният елемент. В случая главата е символ на интелектуалната сфера. Лицето е свързано с общуването: ако то е изрисувано прецизно, с всички необходими подробности, това показва добра комуникативност, интерес към себе си и околните.

Когато се анализират рисунките на лица с различни заболявания, могат да се открият важни симптоми за състоянието на лицето, за неговия фантазен свят, за наличие на халюцинации, за отношения и връзки с отделни персонажи /действителни или въображаеми/, за различни конфликти, страхове и др. Художествената стойност на картините и рисунките на психично болните се определя от техния талант, творчески опит и изразеността на психичното разстройство. Много художници с шизофрения /напр. Ван Гог/ са оставили трайни следи в изкуството, независимо от психичното си заболяване. Психичното разстройство само по себе си не ражда нови таланти, но поради особеното виждане на света заболелите нерядко сътворяват нещо оригинално. За това спомага и несъобразяването със съществуващите традиции и школи. Наблюдава се особено подчертана индивидуалност и самобитност. Шизофренно болните например използват в своите творби стилизацията, която стига до сематичност, декоративност и орнаменталност.

Съдържанието на рисунките на психично болните също се повлиява от психотичните изживявания. Нерядко в тях проникват налудни мисли и интерпретации. Болните с налудност за откривателство изобразяват невиждани чудновати машини, летателни апарати, непонятни сложни устройства. Идеята за смъртта се превъплатява в най- фантастични и мистични образи – ножове се забиват в сърцето, шишове пробождат тялото и главата, главата се отделя от трупа. Тоновете, които използват болните също са показателни: картините на манийно болните са препълнени със светли тонове и вдъхват оптимизъм; депресивните предпочитат тъмни краски, червени и черни бои. Шизофренно болните си служат предимно със студени тонове.

За разкриване на семейните взаимоотношения и психоемоционалния климат в семейството, които са причина за фрустрация, депривация, неврози и особености в поведението на редица деца и подрастващи, се използват рисувателните тестове: „Нарисувай своето семейство”, „Ако си вълшебник, на какво животно ще оприличиш твоите близки?” /членове на семейството, приятели и др./ Анализът на тези рисунки в много случаи дава информация за социалния статус на изследваното дете /ученик/, за междуличностните отношения, за предпочитания, за чувства на обич, омраза, безразличие, завист и т.н.

Семантичният подход разглежда рисунката като знак, като език, като съобщение, което има определен смисъл. А условността и заместването, открити в рисунките, също имат обяснение. Така се стига до много мисли, идеи, послания, които рисуващият носи в себе си.

Задължително е да се отбележи, че анализът на това творчество следва де се извърши от специалист – психодиагностик или психотерапевт. Съпоставянето на данните, разкрити посредством рисунката, се свързва с клиничната диагноза на болното лице или на лица с временни функционални смущения на нервната система. Всяко субективно тълкуване на рисунките – и при лица в норма, без да се познават възрастовите особености и възрастовата динамика на развитието, както и етапите на развитие на рисувателната дейност, биха били освен неверни, но и вредни за насочване на развиващия и стимулиращ възпитателен процес с деца и подрастващи. Това се отнася и за терапевтичния процес, и за връзката му с диагностичната дейност. Затова съвместната работа на лекар и психолог се извършва във всеки етап на хода на лечението.

Психотерапията с изкуство е важен компонент от цялостния процес на лечение на лица с различни невротични и психически заболявания; на лица с девиантно и делинквентно поведение. Също така и на лица, изпаднали в особени стресови състояния и конфликти, с функционални смущения на нервната система. Използва се при инвалидизирани лица – деца и подрастващи, а също и при възрастни, с наклонности в определена сфера на изкуството.

Психотерапията се провежда като система за лечебно, възпитателно и превантивно въздействие, като система за преодоляване на психотравмените последствия от взаимоотношения, от сблъсъци с обкръжаващата среда. Използва се с различни задачи и при лица от различна възраст, при деца със специални образователни потребности, със заболявания, или с различни проблеми от личностен и междуличностен характер.

Основната цел на тази практика е да се въздейства върху личността и нейните особености. В този смисъл изобразителната дейност и особено рисуването, се явяват основно диагностично средство и ефективно профилактично. На първо място то служи за „доближаване” до детето или пациента; до влизане в контакт. А това е необходима предпоставка и условие за диагностична, психоаналитична дейност, за създаване на условия за въздействие и взаимодействие, за лечение при различни заболявания.

Рисуването при повечето отделни случаи служи за отреагиране, за активизиране и изява на вътрешни състояния. А това подпомага тяхното отзвучаване. В някои случаи посредством рисунката се откриват неподозирани положителни изяви у изследваното лице, заложби, дарования, интереси. Те могат да послужат за насочване към занимания, а също и за изява на Аз- а. Както и за разкрепостяване на съзнанието, за релаксия и катарзис.

При деца и подрастващи с особени прояви или заболявания, вече се говори за използването на психотерапевтична педагогика. Особено значим е нейният профилактичен и превантивен аспект. Не по- маловажен е и корекционният ефект при деца с дефекти, говорни проблеми, с понижено самочувствие, „затворени”, стеснителни или подтиснати. Затова е препоръчително такива деца да бъдат включени в различни форми за занимания и обучение по рисуване. От полза е да се насочат и техните родители за организиране на рисувателна дейност и в домашни условия. Това има голям оздравителен ефект за поддържане на душевното здраве и емоционална устойчивост на децата. Често в пубертетна възраст някои от подрастващите преживяват кризи. А заниманията с изкуство съдействат за тяхното преодоляване. Рисуването е „невербална психотехника” не само при болни, но и при лица с всякакви душевни проблеми.

По принцип изкуството действа разтоварващо и релаксиращо на отделния индивид. То хармонизира и облагородява; също така дава възможности да се отреагира и да се лекува. Става въпрос не само за средствата на изобразителното изкуство, но и за театъра, музиката, танца и т.н.

Съчетаването на използване на рисуването в диагностичната и в терапевтичната паралелно с медицинските методи на лечение, води до убедителни положителни резултати. В повечето случаи у лицата се появява желание за рисуване, което е от голямо значение за оздравителния процес. Това се отнася особено за лица с депресия, със страхови неврози, различни фобии, агресия и т.н.

При системни занимания с рисуване обикновено се открива положителна изява на личността като самоувереност, контактност, по-лесно и адекватно общуване, по- лесна адаптация и излизане от изолация. Наблюдава се и поява на позитивни чувства, на навици за съвместна работа /при групова арт- терапевтична дейност/.

В клиничната практика съществуват различни варианти на терапия с изобразително изкуство и в частност рисуването. Широко се използва проективната рисунка, проективната арт- терапия.

Полученият продукт от рисувателната дейност – самата рисунка, е повод за системни разговори с лицето, за непринудено влияние и положителни внушения, за поощряване и вдъхване на вяра в собствените сили. В тези разговори могат да се разкрият и различни комплекси на личността, скрити потребности, влечения, нагони, различни интереси и др. Така рисуването помага пациентът /клиентът/ да се самоизяви, да се самоизрази, да се лекува и укрепва физически.

Самата изобразителна дейност създава условия не само за отреагиране, но и за изява на положителни чувства. Дава друга, нова насока на мислите, нова ценностна ориентация, нов смисъл на самата дейност, дори нова жизнена цел и желание за творчество. Ясно е, че подсъзнателното намира своята изява в творчеството, което дава основание то да се разглежда като символ, знак, огледало на друг свят.

Арт- терапията чрез рисувателната дейност се провежда както индивидуално, така и групово. Това зависи от особеностите на клиента, от характера на неговото заболяване /или отклонения/, от етапа на неговото лечение, както и от предпочитанията му. Доказано е, че и двете форми на работа са ефективни. При индивидуалната форма на арт- терапевтична работа контактът между терапевт и пациенти е по-тесен. Груповата форма от своя страна има други предимства, свързани със социалното взаимодействие, междуличностните контакти и индукцията.



ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:


  1. Попов, Теодор – Терапия и профилактика чрез изкуство, С., 2004 г.

  2. Дачева, Муси – Рисунка – тест, тест - рисунка, С., 2005 г.

  3. Маркова, Даниела – Детската рисунка като начин на изразяване, П., 2001 г.

  4. Милев, Румен; Милев, Васил – Психопатология, С., 1994 г.



Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница