Седмичник ипи



Дата16.11.2017
Размер317.49 Kb.
Размер317.49 Kb.

Институт за пазарна икономика Февруари 2004, брой 159




П
Седмичник

© ИПИ http://www.ime-bg.org/pr_bg
реглед на стопанската политика


В броя ще намерите:
Вместо произвол – Агенция за произвол (Новият проект за конфискация имущества, за които се предполага, че са придобити от престъпна дейност)

Защо не трябва да има минимална заплата?

Няколко аргумента за професионална армия

Още един бюджет с високи данъци и разходи беше приключен

В България се работи много. Колко и защо?

Разходка из Балканите

Цитат на седмицата

Ние препоръчваме




Вместо произвол – Агенция за произвол

(Новият проект за конфискация имущества, за които се предполага, че са придобити от престъпна дейност)

Увод


Предишният вариант на проектозакона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност нарушаваше четири принципа на правото: допускането, че всичко, което не е изрично забранено, е разрешено; равенството пред закона; недопустимостта на обратно действие на нововъвеждани норми и презумпцията за невинност. Тогава се създаваше перфектна рамка произвол. Затова и публикувахме коментар на тези особености на проекта във в-к Капитал, бр. 37 от 2003 г. Сега произволът остава, но преди всичко в предполагаемата дейност на още не създадена агенция (“за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност”).

Сега новият вариант на проекта нарушава явно само презумпцията за невинност. Означава ли това, че законът трябва да бъде приет? Определено – не.

Четирите принципа могат да работят само заедно. Нарушаването на един води до неспазване на другите и до ерозия на управлението на закона.

Преценката


Преди проектът казваше, че недействителни са определени сделки (“за които съществуват достатъчно данни, че е придобито от престъпна дейност”) с имущество, извършени след 1 януари 1990 г. Т.е. проектът нарочно оневиняваше онези, които са подкрепяли тероризъм, търгували с оръжие, наркотици и хора, прали и/или фалшифицирали пари и са се занимавали с контрабанда преди тази дата, независимо дали това е ставало под закрилата на държавата, БКП или “братските” партии и правителства.

Сега това оневиняване е отпаднало. За сметка на това е въведено действието по усмотрение на нарочно създавана агенция.

Преценката – както предлага проекта - има няколко основания:


  • “Достатъчно данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност” (чл. 2, т. 2 и други разпоредби);

  • притежание на “имущество със значителна стойност” и ”започнало наказателно преследване” (чл. 3, ал. 1), като под значителна стойност се разбира имущество с предполагаема стойност над 30 000 лева;

  • “основателно предположение, че [имуществото] е придобито от престъпна дейност” (чл. 3, ал. 2; чл. 5, ал. 1).

Статутът на агенцията


От предишният вариант е запазена схемата на действие, че първо се блокира и отнема имущество, а след това се доказва. За разлика от преди обаче, това става, когато въпросното имущество не е възстановимо на други правоимащи или не подлежи на конфискация по други закони.

“Агенцията за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност” е ключовата институция, която ще преценява и съответно ще нарушава посочените принципи. В самия текст на законопроекта предишните антиконституционни текстове са почти изчистени. Доколкото агенцията не е създадена, за нейната дейност не може да има съждение. Затова всички, които виждат недостатъците на закона или конституционният съд ще се окажат без аргументи при обсъждането на законопроекта.

Агенцията е към министъра на финансите. Нейният директор е политическо назначение. Мандатът му е пет години.

Това означава, че агенцията и съответно законът ще бъдат използвани предимно за политически цели. Слабо е вероятно агенция с такъв ранг да контролира самото правителство и управляващата партия или коалиция. Нейният ранг не може да бъде издигнат, защото ще бъде нарушена субординацията в наказателното производство, особено в следствието, но и в административния процес.


Събиране на информация


Според замисъла агенцията ще събира информация от данъчните, финансовото разузнаване, вътрешния държавен финансов контрол, сметната палата, агенцията по приватизация, фирменото отделение на съда и “съответните служби на общинската администрация” (чл. 20). Това са девет източника на информация, на “основателно подозрение”. Освен сметната палата и фирменото отделение, които условно може да се смята за независима институция, останалите органи за силно зависими от централната власт.

Процедурата


Органите на досъдебното производство също информират агенцията за започнали наказателни преследвания (чл. 27). Когато по преценка на агенцията са налице “достатъчно данни” – това понятие не е определено и не може да бъде определено по задоволителен начин – тя иска от съда да наложи блокиране (“обезпечителни действия”) на имуществото. Съдът трябва да каже “да” или “не” същият ден (чл. 29, ал. 1). Ако това стане процедурата предвижда, че друга държавна агенция, тази за “държавен вътрешен финансов контрол” започва проверки на заподозрените юридически лица и еднолични търговци. Впрочем тези лица са частни и не е ясно защо точно АДВФК трябва да ги проверява. След това директорът на агенцията, ако смята, че събраните доказателства са достатъчно, изпраща в съответния окръжен съд искане за отнемане на имуществото (чл. 34). Съдът не може да откаже и публикува обява за делото в “Държавен вестник”, след това до три месеца се събират други претенции и съдът започва собствено набиране на доказателства (чл. 35). Решението на съда може да се обжалва по ГПК. (Но действията на агенцията не подлежат оспорване.)

И така, процедурата е следната:



  • плеяда държавни институции подозират;

  • след това уведомяват агенцията;

  • тя измисля нещо по повод достатъчното данни;

  • моли съда да запорира имуществото, като на съда е наложен срок, а процедурата е подобна на мълчаливо съгласие;

  • след това друга държавна агенция започва стопанско и финансово проучване;

  • агенцията преценява и иска от съда процес за отнемане на имуществото.

Накъсо нещата изглеждат така: учреждения на изпълнителната власт се упражняват в подозрение, съдът казва “да” или “не” на блокирането на имуществото и сетне решава по същество дали да го отнеме. Агенцията не носи отговорност.

Ефектите


Всяко имущество над 30 000 лева е основание за подозрение. По-дребните собственици ще бъдат първия обект за упражняване на новата власт, на-малкото защото нещата са добре проследими. Според относително консервативни оценки, черната икономика (т.е. забранената от закона стопанска дейност) е около 1 милиард лева годишно. Този обем не е проследим по принцип.

Законът ще бъде приложен първо към опозицията, вероятно онази, която е по-малко свързана с организираната престъпност.

Изпълнителната власт ще стане по-безотговорна.

Операторите на черната икономика вероятно ще се откупят или в голямото си мнозинство – ще се спасят от действието на този закон.

Доколкото мандатите на изпълнителната власт и на агенцията се разминават, агенцията ще се превърне нещо като втора прокуратура – ще зависи само от себе си. Затова тя ще може да бъде използвана и след поредните избори.

Досегашните идеи за данъчна полиция ще трябва да бъдат отложени или съществено променени.

Както писа по-рано през седмицата колегата Георги Ганев, всичко това ще се отрази доста зле на икономиката.






Защо не трябва да има минимална заплата?


През седмицата експертна група към Министерството на труда и социалната политика предложи да се премахне минималната работна заплата.

Според министър Христова: “В началото на годината кабинетът определи минималното месечно възнаграждение от 120 лева при средна заплата от 280 лева. В момента обаче това възнаграждение рязко се доближи до парите, които получават хората с квалификация и ценз. Правителството не може да налага на частниците да плащат тези пари на хората със средно или основно образование и без професия. Ако експертната група прецени, че няма нужда от определянето на най-нисък доход, той ще отпадне с решение на кабинета. Премахването на този праг ще ни доближи максимално до практиката по доходите на страните от Евросъюза.”

Защо е вредна минималната работна заплата – да повторим още веднъж някои от аргументите, които сме защитавали многократно:

На практика почти няма хора, които да са облагодетелствани от минималната заплата – тези, които получават повече, не са засегнати от съществуването й, а тези, които получават по-малко или биват уволнявани при увеличение на минималната заплата, или работят неформално без трудов договор. От това никой не печели.

Минималната заплата има негативно влияние върху работниците с ниска производителност, младите работници и служители (включително тийнейджърите), неквалифицираните работници и служители без опит, хората с увреждания. Това е така, защото тези групи от населението не са достатъчно производителни, за да получават дори минималната заплата и следователно не могат да работят легално. На практика те са принудени или да живеят от социални помощи, или да се опитват да работят по “незаконен” начин - на заплата, която е по-ниска от минималната.

Друг ефект от съществуването на минимална заплата е това, че споменатите по-горе групи от хора с ниска производителност не могат да работят, което означава, че те не могат да натрупат опит на работното място, което да им позволи в последствие да станат по-производителни и да получат повишение на заплатата. На практика те са обречени да бъдат безработни не само в кратък период, но и в дългосрочен план, ако не си намерят работа в неформалния сектор.

Един от ефектите на съществуването на минимална работна заплата е, че някои видове работа могат да изчезнат или въобще да не възникнат (или да възникнат и съществуват на неформална база). Един от проблемите в случая е, че ако например тийнейджърите и младите работници започват първата си работа като неформални работници, които са извън закона, регламентиращ минималната заплата, не може да се очаква че тези хора в бъдеще ще спазват всички останали закони. Което създава среда за повече неспазване на законите, дори на общоприети и справедливи закони, като тези против кражбите, убийствата и т.н.

Накрая, не на последно място, трябва да се посочи, че минималната заплата, която се обявява от правителството, не е равна на разхода на работодателя за съответния работник. Това се дължи на изискването работодателя да плаща три четвърти от осигуровките на работника. Тъй като осигуровките са 42.7% минималният разход, който трябва да направи работодателят за един работник, е над 158 лева.






Няколко аргумента за професионална армия

През седмицата отново беше повдигнат въпросът за това каква трябва да бъде българската армия. Въпреки усещането за консенсус в обществото, че тя трябва да бъде изцяло професионална, все още има привърженици на настоящия модел и реформата се забавя.

Задължителната военна служба представлява принудително изпълнение на работа, която иначе или не би била свършена доброволно, или не на тази цена, която се заплаща, или и двете. Тя е един вид крайно ограничаване на правото на човешка свобода, граничеща с робство, тъй като лишава хората от възможността сами да управляват своите действия.

Негативните ефекти от военната служба са няколко:


  • Загуба на доход за тези, които имат работа;

  • Загуба на работно място, защото освен в държавните учреждения запазването на работата по време на военната служба е много трудно;

  • Разходи за намиране на работа;

  • За безработните – пропуснато време за търсене на работа;

  • Някои млади безработни хора не са наемани на работа тъй като не са отслужили военната си служба;

  • Деквалифициране по време на службата и загуба на възможност за повишаване на квалификацията и придобиване на професионален опит;

Всички тези аргументи подсказват недвусмислено, че задължителната военна служба трябва да бъде отменена и да се премине към професионална армия.

Не трябва да се забравя, че за всеки войник има алтернативен разход – това е доходът, който би бил изработен от него ако не съществуваше задължителната военна служба. Към момента средният набор на година е около 23 000 души на възраст между 18 и 27 години. Голяма част от тези хора се опитват да избягнат казармата като я отложат или по някакъв начин докажат, че са неспособни да служат. В момента най-достъпната възможност е висшето образование. От една страна то е сравнително достъпно, тъй като таксите за обучение не са много високи. От друга страна хората с висше образование служат шест вместо девет месеца. Разбира се, висшето образование не се придобива само заради военната служба, но безспорно тя е много силен стимул в това отношение.

След като хората приключат със своето образование е нормално те да се опитат да започнат работа. В групата на мъжете от 18 до 27 годишна възраст до голяма степен неучастието в работната сила е поради това, че те са ученици или студенти и следователно ако те веднъж завършат е логично да започнат да работят. Ето защо за да елиминираме влиянието на военната служба ние приемаме, че процентът на хората, които биха работили, ще е както в групата от хора на възраст между 30 и 50 години. При това младите хора имат по-малък стимул да участват в регистрираната икономика, тъй като за тях не е толкова важно социалното осигуряване, а доходът, който ще реализират веднага. Също така някои от тях могат да бъдат наети на по-ниска от минималната работна заплата поради по-малките си умения и липсата на опит и по този начин също не биха участвали в официалната статистика. Ето защо според нас процентът на младите хора, които биха работили ако липсваше задължителната военна служба е 75%. Следователно от тези 23 хил. остават 17 250 души, които биха работили и произвеждали стойност. Средната добавена стойност на работещ в икономиката за 2003 г. е около 10 470 лв. на година. Както посочихме вече, по-младите хора вероятно имат по-малки умения и способности от средното за икономиката, но все пак за тях е характерно по-бързото възприемане от по-възрастните, а също така и по-доброто познаване на новите технологии, които дават възможност и за по-висока производителност. Така че според нас стойността, която те биха произвели ще е около 80% от средната – т.е. 8376 лв. на година. Следователно тези 17250 души за една година биха произвели около 144.4 млн. лв., които обаче са загубени за икономиката поради наличието на задължителна военна служба.

Средният растеж на брутната добавена стойност е около 4% годишно през последните 5 години. Следователно бихме могли да предположим, че тя ще продължава да расте с такива темпове. Дисконтовият процент за българската икономика е около 10%, тъй като това средният лихвен процент по новоотпуснатите кредити в икономиката. Следователно настоящата стойност на несъздадения доход в икономиката за следващите 10 години поради съществуването на задължителна военна служба е 1.016 млрд. лв., което е около 2.9% от БВП за 2003г.



Таблица 1: Пропуснат доход от задължителната военна служба


БВП (млн. лв.)

34900

Брутна добавена стойност (млн. лв.)

30700

Заети лица в икономиката (хиляди)

2933.1

БДС на 1 зает, лв.

10466.7

Мъже на възраст 18-25 години

23000

Заети

17250

Добавена стойност (млн. лв.)

144.4

Нетна настояща стойност (млн. лв.)

1016.2

Дисконтов процент

10%

Източник: НСИ и собствени изчисления
При въвеждането на професионална армия възниква въпросът каква трябва да бъде нейната численост. Естествено, че професионалните войници са много по-добре подготвени от наборниците, а също така и по-мотивирани, тъй като те са направили свободно своя избор да участват в армията. При определянето на броя на войниците е логично да разгледаме състоянието на армиите и разходите в страните-членки на НАТО, както и някои от най-добрите практики в тази област по света.

Реформата в армията има за цел оптимизиране на разходите като стремежът е за понижаване на относителния дял на текущите разходи за издръжка и на разходите заплати за сметка на увеличаване на капиталовите разходи, които биха дали възможност за модернизация на морално остарялото въоръжение, за по-голяма мобилност и гъвкавост и следователно по-голяма способност за реакция в случай на нужда.

Като добър пример за България можем да посочим Холандия, където въоръжените сили са около 0.32% от населението. Това означава армия от около 24 хил. души., която според нас е напълно достатъчна за нуждите на страната в момента. Според изследване на ген. Аню Ангелов през 2001 г. за цялостната издръжка на един професионален войник са нужни около 8240 лв. годишно. Поради инфлацията и икономическия растеж ние приемаме, че разходите са се увеличили оттогава и за 2005 ще са 10800 лв. (допускаме нарастване от 7% годишно). За офицерите и сержантите допускаме, че разходите са със 70% по-високи отколкото за обикновените войници. При армия от 24 хил. души и равен брой офицери и сержанти, от една страна, и обикновени войници, от друга, общите разходи възлизат на около 350 млн. лв. – около 39.2% от предполагаемите военни разходи за 2005г., което според нас е един процент, съвместим със стандартите на НАТО.

Холандия е добър пример и по отношение на персонала като процент от работната сила – 0.9%. По-малката численост на армията води и до по-ниски разходи за нея, които са 1.6% от БВП. Освен това страната е близка по население с България и затова е по-лесно съпоставима с нея.

Като най-добра практика в от страните-членки на НАТО се откроява Канада. Тя е лидер по всички показатели като въоръжените сили са 0.19% от населението, общият военен персонал е 0.5% от работната сила, а разходите за отбрана са 1.1% от БВП. Тези резултати могат да бъдат цел за България, където според последните данни армията е 50 хил. души, които са около 1.5% от работната сила, а разходите за отбрана са около 2.6% от БВП. Тези показатели чувствително биха се подобрили ако се приеме предложението ни за армия от 24 хил. души.

Вероятно възниква въпросът дали една армия от 24 хиляди души би била достатъчна за изпълнение на задачите, които й се поставят. Едно сравнение е показателно в този смисъл. В Нова Зеландия армията се състои от 13 015 души, което е почти два пъти по-малко от цифрата, която предлагаме за България. Въпреки това, новозеландската армия участва в момента в 20 умиротворителни мисии на територията на целия свят. Същото се отнася и за Ирландия – с 12 500 души армия тя участва в почти 20 мисии по света. С други думи, няма основания да се смята, че числеността на армията от 24 хиляди е недостатъчна за България.



В заключение можем да кажем, че професионалната армия е необходимост за България – алтернатива просто липсва и колкото по-бързо се премине към такава, толкова ползите за сигурността и икономиката на страната ще са по-големи.



Таблица 2: Показатели за страните от НАТО и България

 

Въоръжени сили (хил.)

Население (хил.)

Въоръжени сили като процент от населението

Военен и цивилен персонал като процент от работната сила

Разходи за отбрана като процент от БВП

Белгия

41

10295.8

0.4

1.0

1.3

Чешка република

40

10245.7

0.4

1.1

2.1

Дания

21

5351.4

0.4

1.0

1.5

Франция

356

59849.7

0.6

1.7

2.5

Германия

298

82414.4

0.4

1.0

1.5

Гърция

209

10969.5

1.9

5.3

4.4

Унгария

50

9922.8

0.5

1.4

1.8

Италия

362

57482.4

0.6

1.7

1.9

Люксембург

1

447.2

0.2

0.8

0.8

Холандия

51

16066.9

0.3

0.9

1.6

Норвегия

22

4513.7

0.5

1.4

1.9

Полша

159

38622.1

0.4

1.3

2.0

Португалия

72

10048.6

0.7

1.6

2.3

Испания

135

40977.3

0.3

1.0

1.2

Турция

816

70318.3

1.2

3.8

5.0

Обединено кралство

216

59068.0

0.4

1.1

2.4

Канада

60

31271.1

0.2

0.5

1.1

Съединени щати

1492

291038.0

0.5

1.5

3.3

НАТО - общо

4400

808902.9

0.5

1.5

2.7

България

50

7537.9

0.7

1.5

2.6

Източници: NATO Review, IFS, НСИ







Още един бюджет с високи данъци и разходи беше приключен

През седмицата Министерството на финансите публикува на своята интернет страница данните за изпълнението на консолидирания държавен бюджет за месец декември и за цялата 2003 година (както винаги, в разрез със световната практика, министерството публикува данните във формат, който е неудобен за електронна обработка). Това ни позволява да направим анализ на извършеното във фискалната сфера през 2003 година.

През 2003 година общите приходи в консолидирания държавен бюджет са над 14 милиарда лева и са малко повече от разходите, поради което се формира минимален бюджетен излишък от 937 хиляди лева (виж таблица 1). Нарастването на приходите е над 12% спрямо 2002 година, а нарастването на разходите е повече от 10%. През декември месец са похарчени 2.3 милиарда лева, което представлява 16.4% от общите разходи на бюджета през цялата 2003 година.


Таблица 1: Консолидиран държавен бюджет

хил.лв.

2002

2003

Нарастване

Приходи

12 524 777

14 072 034

12.4%

Разходи

12 743 069

14 071 097

10.4%

Излишък/Дефицит

- 218 292

937




Източник: Министерство на финансите
Данъчните приходи в държавния бюджет за 2003 са повече от очакваното по няколко причини. Една от тях е въвеждането на ДДС сметката, която намали част от възможностите за избягване на този данък. От друга страна, значително нарасна вносът, който се облага с мита, ДДС и акцизи. Вероятно заради въведените минимални осигурителни прагове и регистрация на трудовите договори са отчетени 100-150 млн. лв. ръст на приходите.

В закона за държавния бюджет за 2003 година заложените разходи са 13.6 милиарда лева. Действително изразходваните средства в края на годината, обаче, са над 14 милиарда лева. Това означава, че реално похарчените през 2003 година пари на данъкоплатците са с над 434 милиона лева повече от заложените. Тези средства можеха да бъдат върнати на данъкоплатците под формата на намаление на данъците. По този начин данъкът върху печалбата, например, можеше да се намали на 12% със задна дата от началото на 2003 година.

Ръстът на разходите в бюджета през 2003 година е 10.4%. Ако се провеждаше по-благоразумна политика, при която разходите да нарастват с темпа на инфлацията (2.35% средногодишно), щяха да бъдат спестени над 1 милиард лева. Тези средства са достатъчни за намаление на данъка върху печалбата и данъка върху доходите до около 10%. По-ниските данъци щяха да създадат по-благоприятни условия за развитие на икономиката, да увеличат инвестициите и икономическия растеж и по този начин да увеличат благосъстоянието на всички граждани. Това не се случи – беше предпочетено парите да се похарчат, което в най-добрия случай има само еднократен положителен ефект, но дългосрочен негативен ефект.

Допълнително постъпилите средства над очакваните бяха използвани за допълнителни разходи. Разходите за субсидии, едни от най-изкривяващи и противоречащи на икономическите принципи разходи, бяха увеличени с повече от 237 милиона лева спрямо планираните 719 милиона лева и достигнаха огромната сума от 957 милиона лева. Увеличени бяха с над 100 милиона лева капиталовите разходи (вместо част от тях да се съкратят, а друга част да се прехвърлят на частния сектор и да се разтовари държавният бюджет), с повече от 150 милиона лева разходите за заплати на огромната бюрокрация и т.н. Като цяло 2003 година беше годината на многото разходи, направени в края на годината по усмотрение на правителството, без да са гласувани от парламента.

През 2003 година събираемостта на данъците нарасна – приходите от данъци са с над 4% повече от предвиденото. От години различни министри от правителството обясняват, че когато се увеличи събираемостта на данъците ставките ще бъдат намалени (спомняме си обещанието на Лидия Шулева осигуровките да бъдат намалени с част от средствата, събрани в резултат на минималните прагове и регистрацията на трудовите договори). Както можеше да се предвиди, обаче, това не се случи. В момента, в който правителството получи повече средства, то моментално намери начин да ги похарчи, вместо да намали данъците. Не само не бяха намалени данъците през 2003 година, но нетно не бяха намалени и данъците за 2004 година (лекото намаление на преките данъци се компенсира с увеличение на косвените данъци). Изводът е, че в изключително благоприятен период, даващ големи възможности за намаление на данъците, правителството не направи нищо по този въпрос. Когато дойде не толкова благоприятен период вероятно пак няма да се направи нищо – тогава оправданието ще е, че периодът е труден.

Разходите в бюджета за 2003 година възлизат на повече от 14 милиарда лева. Въпреки че все още няма данни за брутния вътрешен продукт за четвъртото тримесечие на 2003 година (тъй като Националния статистически институт е доста бавен в изчисленията), бихме могли да твърдим с голяма доза сигурност, че разходите на държавния бюджет са над 40% от БВП. С други думи, няма промяна в сравнение със средните разходи през мандата на правителството на СДС. През 2001 година, обаче, НДСВ обещаваше, че ще направи радикална промяна и ще намали преразпределението през бюджета на 35% до края на мандата. През 2004 година при сегашните данъчни ставки няма причина да се очаква намаление на преразпределението, освен ако не се реализира сериозна икономическа криза. Ако все пак правителството държи да изпълни ангажимента си до края на мандата, ще трябва значително да намали данъчните ставки със задна дата от началото на 2004 година или в началото на 2005 година (значително намаление означава почти двойно намаление на всички преки данъци – данък върху доходите, данък печалба и социалните осигуровки).

През 2003 година, в резултат на изключително силните настоявания на Международния валутен фонд, правителството реши да завърши годината с балансиран бюджет. Това, обаче, въпреки че е позитивно само по себе си, показва и един проблем – правителството няма достатъчно собствена воля да постигне нулев бюджетен дефицит и се нуждае от чужди наставления и натиск. Понякога, както в случая, този натиск води до положителни резултати, но в някои случаи това не е така. Подобен пример е идеята на правителството да въведе нулева ставка за реинвестираната печалба през 2001 година, която беше злощастно изоставена след дебати с МВФ.

Заключението от статията идва само – още един бюджет с високи данъци и високи разходи беше приключен.







В България се работи много. Колко и защо?
Който има работа, работи много. Това изглежда се знае от всички, но не се знае точно защо. Една от причините е ниската производителност на труда (около 28 на сто от тази в Европа). Другата, свързана с нея причина, е дохода: измерен през паритет на покупателната сила, той е около 25 на сто от средното в ЕС.
Ако прегледаме статистиката за работното време в България и направим сравнение с ЕС ще намерим доказателство на тези твърдения.


  • Средната седмична продължителност на работното време в България за 2001 г. е с 3.7 ч. по-висока от средната за ЕС (37.7 ч.). Това е значителна разлика, която е характерна за всички страни от централна и източна Европа. Основното обяснение е преобладаващото старо и амортизирано оборудване, което изисква влагането на повече труд за производството на единица продукция. Производителността в България нараства през последните години (отчасти в резултат на съкращаването на работни места след приватизацията), но все още е далеч от средната за ЕС. Затова увеличаването на свободата на договаряне и подвижността на работното време са единственото правилно решение.

Работещите очевидно са, а синдикатите не са съгласни с тази икономическа логика. Те искат намаляване на регламентираната в закона максимална продължителност на труда от 40 на 35 ч. със запазване на заплащането. Схемата е подобна на тази във Франция. Досега тези искания не са дали резултат. На тях се противопоставят работодателските организации. Хората се опитват да работят повече и на няколко места (това се вижда от работното време на самонаетите). Позиция на Министерството на труда и социалната политика при това стечение на обстоятелствата е неясна и не може да бъде такава..


  • Мъжете работят повече (41.7 ч.) в сравнение с жените (40.4 ч.). Основна причина е факта, че за мъжете са характерни професии, които изискват работа на смени, почасово или нередовно работно време. Друга причина е по-големият дял на жените, които работят на непълно работно време в България (3.7% от общата заетост). В Европа нещата са по-различни. Докато в България общата заетост на непълно работно време е 3.2% от заетостта, то в Европа средният дял достига 18.6%. Т.е. свободата на работното време в ЕС е по-голяма. Трайната тенденцията там е преминаването от пълна заетост към доброволно непълно работно време и няколко малки отделни работи.




  • Причините за движение към непълното работно време са основно две: човек не може да си намери пълна заетост или иска да работи непълно защото иска да има време за други дейности – учение, семейство и др. Непълното работно време увеличава свободата на избора, прави възможна преориентацията и повишава цената на работната сила. В страните от ЕС разликата между жените и мъжете при непълната заетост достига 15% в полза на жените, което доказва, че това е “феминизиран“ сегмент от работното време. Но докато европейците в по-голямата си част са “ истински“ работници на непълно работно време и не са работници с непълна заетост, то в България това е най-вече факт поради липса на работа на пълно работно време, което е всъщност неоползотворяване на труда. За сметка на това законодателството изравнява задълженията на работодателите по отношение както на постоянните, така и на временните трудови договори.




  • Сравнението за средна продължителност на работното седмично време при жените показва голямата разлика от 7.3 ч. България (40.4 ч) срещу 33.1 ч (ЕС). Обяснение за това можем да търсим в по-високата производителност, която позволява поддържането на култура, където жената често се занимава с отглеждането на децата или поддържането на дома. В ЕС тази роля по-често се разглежда като част от икономиката. В България заради икономическите условия положението е коренно различно.




  • Както може и да се очаква самонаетите работят най-дълго – заетите в транспорта и комуникациите прекарват средно по 46.7 ч. седмично на работа, което е значително повече от установената продължителност на работния ден в Кодекса на труда (40 ч.). Смело може да се твърди, че самонаетите без служители работят дори повече (до 60 ч. седмично) заради размиването на работното със свободното време.

Като цяло България не се отклонява значително по повечето показатели за работното време еврозоната, което е характерно за Румъния например. Ориентирането на страната към по-гъвкави форми на заетост става постепенно, но устойчиво. Този процес е икономически естествен. На него не трябва да се пречи.






Разходка из Балканите
Светозар Пейович

Професор


Университет “А&М”, Тексас
Наскоро се върнах от двуседмично пътуване до Словения и Сърбия и Черна гора. Пътуването беше финансирано от фондацията “Атлас” от Феърфакс, Вирджиния. В следващите редове описвам наблюденията си и субективните си впечатления от това пътуване. Самият доклад беше написан за фондацията “Атлас”, но искам да споделя впечатленията си също със семейството си, конгресмена Джеб Хенсарлинг, колеги и приятели.
От последното ми посещение през 1997 г., Словения страшно много се е променила. Може да се каже, че преходният период там напълно е приключил. Днес, Словения изглежда точно като другите страни от Западна Европа. Също така, страната е избрала свой собствен път на развитие, който следва западно европейските традиции на социалната демокрация. Като имаме предвид човешкия капитал, етиката на работа и разположението в Централна Европа, моето впечатление е, че повече класически либерализъм и индивидуална свобода биха направили Словения още по-просперираща. Обаче, словенците са направили свой собствен избор, следвайки западното разбиране за политическа и икономическа свобода. Така че не е изненадващо, че фондацията “Херитидж” определя Словения, според повечето показатели, като “свободна страна”.
Няколко преподаватели от университета в Любляна ме заведоха на вечеря в много приятен сръбски ресторант (храната беше отлична). Това, което ми направи най-силно впечатление по време на дългите разговори е, че темите и проблемите, които колегите в Словения предпочитат да дискутират, са различни от тези, които обикновено чувам в Сърбия и Черна гора. Словения и Сърбия се превърнаха в два различни свята. Моите разговори с университетски преподаватели през тази вечер, по нищо не се различаваха от дискусиите с колеги от повечето западно европейски университети.
Моят домакин бе Жозе Менсингер, ректор на университета в Любляна, който е един от най-старите европейски университети (основан в началото на 17 век). Въпреки че имаме различни възгледи с него по много въпроси, аз дълбоко оценявам неговите академични познания, интелект и икономически знания. С повече от четиридесет години академичен опит зад гърба ми, мога да кажа, че Жозе е използвал времето и труда си, за да изравни академичните стандарти в университета в Любляна с тези в западните страни.
Лекцията ми във факултета по право предизвика сериозен интерес. Както преподаватели, така и студенти проявиха буден интерес към темата на моята лекция, въпреки че беше твърде дълга (деветдесет минути). Студентите зададоха някои много важни въпроси. Също така мисля, че програмата по право и икономика на университета в Любляна има много добро бъдеще. Основна “движеща сила” в тази програма е д-р Катерина Заич. Катерина е защитила своя докторат по икономика в университета “Джордж Мейсън”. На края на моя семинар, деканът на правния факултет, ме награди с прекрасен медал и сертификат.
От Словения отидох в Черна гора. Моите колеги и приятели – Джон Мур и Леонард Лиджио вече бяха пристигнали в Подгорица. Джон току що се беше пенсионирал след дълга и знаменателна академична кариера, включваща президент на колежа “Гроув Сити”, съпредседателство на университета “Хувър” и достигането до втория по важност пост в “Националната Фондация на Науките” през 80-те години. Леонард е вицепрезидент на фондацията “Атлас”, преподава в университета “Джордж Мейсън” и освен това е в момента президент на обединението “Мон Пелерин”. Всеки от нас проведе по една лекция в университета в Черна гора и представи доклад пред “Втората международна конференция за предприемачество”. Смятам че всеки от нас заинтригува аудитория от близо двеста студента и преподаватели. Студентите зададоха много въпроси, включително относно нашето мнение за ЕС. Един студент попита дали Черна гора може да си позволи да не се присъединява към ЕС. Един от моите колеги обясни, че разходите по присъединяване могат да бъдат много високи. Например, разходите за наемане на служители (различни от заплатите) ще трябва да се хармонизират с нивата в най-развитите страни, като Франция и Германия. Това хармонизиране, в последствие ще увеличи разходите за правене на бизнес в страните, в които повечето от отраслите са сравнително трудоемки като Португалия, Полша и други. За компенсация, ЕС изплаща фиксирани като сума средства на тези страни. Ако приемем, че тези плащания са равни по размер на по-високите производствени разходи, изводът е, че по-бедните страни от ЕС получават “известно обезщетение” срещу това, че се отказват сами да определят законодателството си. Това положение трудно може да се определи като равноправни отношения.
Не смятам, че някъде другаде в Източна Европа има програма за докторанти по икономика, която да отдава толкова внимание на Австрийската школа, Теориите за обществения избор и Новия институционален икономикс, колкото програмата на Веселин Вукотич в университета в Черна гора. Вукотич е събрал ядро от млади хора и този човешки капитал ще бъде особено важен, ако Черна гора стане независима и реши да не се присъединява към ЕС. Като прибавим и много добрите млади икономисти като Милица Вукотич, Драгана Остожич и Мая Бакович, докторантите от Университета в Черна гора също ще получат добро образование по икономика.
Слободан Ковачевич, известен композитор от Черна гора, ни покани на гости в своята къща в провинцията. Запалихме огън в средата на къщата, опитахме много местни храни и напитки под акомпанимента на музиката на “гусла” (старинен инструмент с една струна, който векове наред се е използвал за съхраняване на местните традиции и историческите митове). Ковачевич изпълни за нас известното си произведение – “Черна горо, Черна горо”. Тази песен съдържа в себе си силата на национален химн. На следващия ден Веселин ни заведе до града Орази, родоначалното място на клана Пейович. Бях горд, че двама от най-близките ми приятели видяха от къде произлизам.
Мило Джуканович, Министър-председател на Черна гора, ни прие. В началото предполагахме, че срещата ще представлява кратка размяна на любезности, но се получи интересна дискусия, която продължи един час. Министър-председателят не разговаря с нас като политик, а според всички нас, беше много открит и сърдечен. Той ни разказа за направо невероятния и освен това незаконен натиск от страна на ЕС, Черна гора и Сърбия да останат една държава, също така за икономическите проблеми на страната и за сложните преговори със Сърбия. Разговорът с Джуканович за ЕС само потвърждава теорията за обществения избор, според която лидерите на ЕС единствено се интересуват от поддържане и разширяване на своите правомощия. Един от двамата ми колеги му зададе въпрос по чувствителна тема – “защо поддържате независимостта на Черна гора”. Отговорът му беше едновременно искрен и съществен. Министър-председателят каза, че от 1918 г. досега, черногорците не са имали възможност да взимат решения за бъдещето си. Също така, той каза, че Сърбия е около десет пъти по-голяма от Черна гора. Това означава, че оставайки в съюз със Сърбия, накрая Черна гора ще загуби националната си идентичност. Интересно е да се отбележи, че много малко хора в Сърбия приемат втората причина.
Някои считат Джуканович за престъпник, защото е участвал в контрабанден внос на цигари и петрол по време на санкциите срещу бивша Югославия. Аз имам свое собствено мнение по тази тема. На първо място, законосъобразността на тези санкции е спорна. И ако това е така, кои закони Джуканович е нарушил всъщност? В случая по-важното е, че много хора ми казаха, че той е използвал приходите от контрабандата за да изплаща заплати и пенсии в Черна гора. Така че докато изплащането на пенсиите и заплатите в Сърбия е закъснявало с шест месеца, ми казаха, че същевременно на хората в Черна гора е плащано на време. Дали Джуканович е задържал част от парите за себе си? Ако бях черногорец това нямаше да ме интересува. За мен щеше да е важно, аз да получавам парите си на време.
Моето впечатление е, че Черна гора и Сърбия няма да останат заедно. Хората, с които разговарях в двете страни (включително шофьорите на такси), не проявяваха особен интерес от запазване на обединението. Но ми направи впечатление, че няма враждебност между сърбите и черногорците. Струва ми се, че по-голямата част от сърбите и черногорците са добри приятели и ще останат добри приятели.
Основният проблем за бъдещето на Сърбия са националистите (най вече необразовани хора или дори по-лошо, учили, но не доучили). С неспособността си да се отърсят от предразсъдъци от миналото, тези хора застрашават бъдещето на страната. Обединяването на социалисти и националисти в Сърбия досега е навредило най-малко на едно поколение, а по-вероятно на две. Дори по-лошо, националистите и социалистите търсят и получават подкрепа от Русия. В цяла Източна Европа и особено в Балтийските страни е силно изразено чувството, че Путин е ясна и настояща заплаха за новопридобитите свобода и права на хората. Много пъти ми казаха, че Путин започва да се чувства като нов руски цар. Така че, не е изненадващо, че социалистите и националистите смятат, че всички пътища водят до Русия.
В Белград изнесох лекция пред факултета по политология. Деканът на факултета, както и някои от най-известните преподаватели по политология и икономика в Сърбия се присъединиха към голямо множество студенти, за да чуят моята лекция. Смятам, че думите ми бяха посрещнати много добре. Репортерка от белградския ежедневник “Данас” също посети лекцията и си водеше бележки. След това тя дойде при мен за някои допълнителни коментари и разяснения. За съжаление интервюто беше публикувано преди да мога да го прегледам. Така че не можах да коригирам някои малки неточности (като например дефицита по време на управлението на Рейган, разликата между федералния и държавния бюджет и други). Все пак, репортерката беше разбрала правилно основното ми послание. Смятам, че интервюто беше сполучливо.
Дъщеря ми Бренда се присъедини към мен за няколко дни в Белград. Белград значително се е променил от последното ми посещение. Градът е много по-чист. Хората изглеждат по-щастливи. Магазините изглеждат добре и предлагат разнообразие от стоки. Ромската музика е добра както винаги. Джон и Бренда се опитаха да пеят заедно с група ромски музиканти, но последните пееха фалшиво. Обслужването обаче, все още е незадоволително. Когато човек влезне в магазин винаги трябва сам да потърси някой, който да го обслужи, защото персоналът не идва сам.
Пиша тези редове преди изборите в Сърбия. Смятам че хора като Шешел, Милошевич и техните последователи са най-деструктивните елементи на сръбското общество в наши дни. Надявам се, че те ще загубят изборите на 28 декември. В противен случай, ще бъде много жалко за всички свестни сърби, които познавам. А най-потърпевши ще бъдат младите хора в Сърбия.




Цитат на седмицата

Като политик, който защитава десни ценности, за мен е недопустимо погазването на най-висшето човешко право на избор и свобода, и затова и ще настоявам за подготвянето на нов закон за военната служба, който да регламентира армията като професионална и да остави избора на вътрешната мотивираност на младите хора.

Надежда Михайлова, председател на Съюза на демократичните сили





Ние препоръчваме

Защо децентрализираната образователна система води до по-добри резултати прочетете в последния брой на Education Next в статията Academic Freedom на William G. Ouchi, професор в University of California, Los Angeles:

HTML format - http://www.educationnext.org/20041/21.html

PDF format - http://www.educationnext.org/20041/pdf/21.pdf


ПОДКРЕПЕТЕ ИНСТИТУТА!

Мисията на ИПИ е да развива и защитава пазарните подходи при разрешаване на проблеми, с които България се сблъсква. С това институтът се занимава вече повече от десет години.


За да продължи да работи ИПИ се нуждае от подкрепата на онези, които четат, разбират и ценят онова, което той допринася за развитието на страната.
За връзка с нас: 944 71 19, 943 36 48; svetlak@ime.bg




Институт за пазарна икономика (www.ime-bg.org):

Ангелов, Димитров, Костадинова, Станчев, Чобанов
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право.

От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му.


За връзка и въпроси: Светла Костадинова 943 33 52, 943 39 75: svetlak@ime.bg



Преглед на стопанската политика Стр.




Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница