Семинар в мон. Считаме, че ще Ви бъде от полза, т к. бихте могли, без да подозирате за това, да се окажете в конфликт на интереси



Дата18.11.2017
Размер191.66 Kb.
Размер191.66 Kb.


Уважаеми колеги,

предоставям на Вашето внимание информация, свързана с прилагането на ЗПУКИ. С този материал ни запознаха на двудневен семинар в МОН. Считаме, че ще Ви бъде от полза, т.к. бихте могли, без да подозирате за това, да се окажете в конфликт на интереси.

Л. Цонкова


УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ. КОНТРОЛЕН ОРГАН. САНКЦИИ И МЕХАНИЗМИ ЗА НАЛАГАНЕТО ИМ.


  1. Характеристика на конфликта на интереси. Понятия.

Конфликтът на интереси представлява хипотеза, в която личният интерес на служител, който е назначен в държавния сектор, и задълженията, произхождащи от длъжността му, са в противоречие или могат да се окажат в противоречие.

Легална дефиниция на понятието "Конфликт на интереси" е дадено в чл. 2, ал. 1 от Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /ЗПУКИ/. В този смисъл, конфликт на интереси възниква, “когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба”.

Т.е. следва да са налице три отделни предпоставки: 1) лицето, да притежава качеството „заемащо публична длъжност“, 2) да има частен /личен/ интерес, който да обуславя неговото поведение като действие или бездействие, което (деяние-съответното действие или бездействие) 3) да влияе върху безпристрастното изпълнение на правомощията му, респ. задълженията му. Или казано по друг начин да е налична предпоставка, от настъпването на която служителят може да бъде поставен в хипотеза да получи или да очаква да получи дадена облага.

В този смисъл и с оглед по-голяма ясното, законодателят е предоставил и определения на понятията „частен интерес“ и „облага“ в контекста на установяването на конфликт на интереси.


  • Частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение (чл. 2, ал. 2 ЗПУКИ).

/Предвид използваното понятие "Свързани лица", такова определение също е предоставено по смисъла на ЗПУКИ - съгласно §1, т. 1 от ДР към ЗПУКИ това са съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до втора степен включително, както и физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност./


  • Облага от друга страна „е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие“ – съгласно определение в чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ.



Лицата, пък които попадат в кръга на определението „лице заемащо публична длъжност“ /съгласно чл. 3 от ЗПУКИ/ са следните:

1. президентът и вицепрезидентът;

2. съдиите от Конституционния съд;

3. народните представители;

4. министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите и заместник-министрите;

5. председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главният прокурор;

6. омбудсманът и заместник-омбудсманът;

7. областните управители и заместник областните управители;

8. кметовете, заместник-кметовете на общини и на райони;

9. общинските съветници;

10. членовете на Висшия съдебен съвет;

11. главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет;

12. председателят и членовете на Сметната палата;

13. управителят, подуправителят и членовете на управителния съвет на Българската народна банка;

14. управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт;

15. ръководителите на задграничните представителства на Република България;

16. административните ръководители на органите на съдебната власт;

17. едноличните органи, техните заместници и членовете на колегиални органи по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, както и членовете на други колегиални органи, създадени със закон;

18. ръководителите на бюджетни организации, създадени със закон, с решение на Народното събрание или с акт на Министерския съвет;

19. членовете на надзорния съвет, управителят на Националната здравноосигурителна каса и директорите на районните здравноосигурителни каси;

20. съдиите, прокурорите и следователите;

21. съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители;

22. представителите на държавата или общините в органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридически лица с нестопанска цел;

23. управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни предприятия, както и на други юридически лица, създадени със закон, с акт на държавен орган или на орган на местно самоуправление;

24. членовете на политическите кабинети и съветниците и експертите към политическите кабинети;

25. служителите в администрацията на президента, на органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, служителите в местната администрация, служителите в администрацията на органи, създадени със закон, с изключение на служителите, които заемат технически длъжности.

От посоченото е видно, че законодателят е представил абстрактни понятия установяващи в какво може и се състои конфликтът на интереси, като същевременно с това единствено е очертал границите на „конфликта на интереси“, доколкото е обективно невъзможно да бъдат конкретно и изчерпателно изброени всички възможни хипотези на конфликт на интереси. От друга страна част от лицата – като длъжности, попадащи в обхвата на ЗПУКИ са изчерпателно изброени, а за други е посочен единствено типът заемана длъжност, предвид факта, че конкретните длъжности подлежат на изменение.
Предвид всичко горепосочено, конфликтът на интереси може да бъде разглеждан в два аспекта – 1 ) като ситуации, които предпоставят реални корупционни проблеми и 2) като обществено възприятие на проблема. Конфликтът на интереси се възприема като една от формите на корупция на ниско ниво, с която гражданите, в качеството им на потребители на услуги се сблъскват ежедневно при контактите си със служители на публичната администрация. В този смисъл, при констатиран конфликт на интереси може да се търси три вида отговорност - дисциплинарна, административна или наказателна в зависимост от конкретния случай.
Предвид горното, следва да се има предвид, че нормативната уредба засягаща проблемите на конфликта на интереси включва:

  • Конституция на Република България (КРБ)

  • Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ)

  • Закон за администрацията (ЗАдм)

  • Закон за държавния служител (ЗДСл)

  • Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор

  • Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

  • Кодекс на труда (КТ)

  • Административнопроцесуален кодекс

  • Наказателен кодекс (единствено в случаите на реализирани корупционни схеми, при конфликт на интереси)




  1. Контролен орган при установяване на конфликт на интереси

Конфликтът на интереси за лицата, заемащи публични длъжности, се установява от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /Комисията/, която е независим орган.

Комисията е юридическо лице - първостепенен разпоредител с бюджет, със седалище в София и се състои от петима членове, от които Народното събрание избира трима членове, в т. ч. председател, президентът на републиката назначава един член и един член се избира с решение на Министерския съвет и се назначава със заповед на министър-председателя. Мандатът на председателя и членовете на комисията е 5 години с право на не повече от два пълни последователни мандата. Членове на комисията могат да бъдат само български граждани с постоянен адрес в страната, които имат висше юридическо образование и се ползват с обществен авторитет и доверие – тези изисквания са обусловени от правната материята, с която се борави във връзка с установяването на конфликт на интереси.

За да се осигури безпристрастност при избора на членовете на Комисията, законодателят е поставил изискване, че предложения за избор на членове на комисията от квотата на Народното събрание се правят от народните представители, като в състава на Комисията от квотата на Народното събрание не може да има повече от един член, предложен от народни представители от една и съща парламентарна група. В тази връзка Народното събрание избира членовете на Комисията с тайно гласуване, като за председател на Комисията се смята за избран членът, получил най-много гласове.

Функциите на Комисията са следните:

Комисията води и поддържа:

  • Регистър на получените сигнали за конфликт на интереси и на издадените решения за установяване на конфликт на интереси;

  • Регистър на съставените актове за административни нарушения и издадените наказателни постановления.

В първия регистър се описват пореден номер и дата на сигнала за конфликт на интереси, подателят на сигнала, кратко описание на сигнала, номер, дата и съдържание на решението.

Във втория регистър се описват датата и съдържанието на акта за установяване на нарушението, номерът и датата на издаденото наказателно постановление и описание на наложеното наказание.

  1. Задължения на лицата заемащи публична длъжност, във връзка с обезпечаване липса на конфликт на интереси:

За да обезпечи липсата на конфликт на интереси, законодателят е предвидил редица задължения, които са императивни за лицата заемащи публична длъжност, като част от тях се състоят в действия, а други в задължения за бездействие, като:

  • Забрани за съвместяване на задължения:

  • Лице, заемащо публична длъжност, не може да заема друга длъжност или да извършва дейност, която съгласно Конституцията или специален закон е несъвместима с неговото положение.

  • Лице, заемащо публична длъжност, не може да представлява държавата или общината в случаите, когато има частен интерес от вземането на дадено решение.

  • Забрани за изпълнение на дейности:

  • Лице, заемащо публична длъжност, няма право при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес.

  • Лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва служебното си положение, за да оказва влияние в частен интерес върху други органи или лица при подготовката, приемането, издаването или постановяването на актове или при изпълнението на контролни или разследващи функции.

  • Лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба.

  • Лице, заемащо публична длъжност, няма право да се разпорежда с държавно или общинско имущество, да разходва бюджетни средства, включително средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, да издава удостоверения, разрешения или лицензии или да осъществява контрол по тези дейности в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в които то или свързани с него лица са членове на орган на управление или контрол, управители, съдружници или притежават дялове или акции. Лице, заемащо публична длъжност, няма право да извършва такива дейности и в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в които то е било член на орган на управление или контрол, управител, съдружник или е притежавало дялове или акции 12 месеца преди датата на избирането или назначаването му или докато заема длъжността.

  • Лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва или да разрешава използването в частен интерес на информация, получена при изпълнението на правомощията или задълженията му по служба, докато заема длъжността и една година след напускането, освен ако в специален закон е предвидено друго.

  • Лице, заемащо публична длъжност, няма право да извършва консултантска дейност по отношение на лица, които са заинтересовани от актовете му, издавани при осъществяване на правомощията или задълженията му по служба.

  • Лице, заемащо публична длъжност, няма право да дава съгласие или да използва служебното си положение за търговска реклама.

Предвид всички гореизброени задължения и с оглед по-лесното установяване на конфликт на интереси, ако са налице предпоставките на такъв, лицата заемащи публична длъжност са задължени да представят декларации по реда на ЗПУКИ. Това задължение произлиза от разпоредбата на чл. 12, във вр. с чл. 13 от ЗПУКИ.

Предвид това, в 7-дневен срок от избирането или назначаването му, всяко лице заемащо публична длъжност подава декларация, относно липса за несъвместимост, а в 30- дневен срок от избирането или назначаването му и декларация за частни интереси.

Общо видовете декларации, които лицата подават са какво следва:

1. декларация за липса за несъвместимост /съгласно горепосочените забрани за съвместяване на задължения/

2. декларация частни интереси /декларацията е със задължителен текст и е по образец съгласно приложение към ЗПУКИ/;

3. декларация за настъпила промяна в горните обстоятелствата /по т. 1 или 2/ - тук ще посочим, че такава декларация се подава в 7-дневен срок от настъпване на промяната, освен ако в специален закон е предвидено друго;

4. декларация за частен интерес по конкретен повод – такава декларация се подава когато лицето има частен интерес във връзка с изпълнение на свое правомощие или задължение по служба и се подава преди започването или по време на изпълнението на правомощието или задължението по служба.

В този смисъл, следва да се отбележи, че когато лицето е декларирало наличие на несъвместимост, то е длъжно в едномесечен срок от подаване на декларацията да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта.

За изчерпателност следва да се отбележи, че в декларацията за частни интереси лицето посочва обстоятелствата, които биха довели до възникване на конфликт на интереси, като:

1. участие в търговски дружества, в органи на управление или контрол на юридически лица с нестопанска цел или на кооперации, както и извършване на дейност като едноличен търговец към датата на избирането или назначаването и 12 месеца преди датата на избирането или назначаването;

2. поети задължения към кредитни или финансови институции, както и към други лица, на стойност над 5000 лв.; лицето посочва размера и вида на поетото задължение и своя кредитор;

3. договори с лица, които извършват дейност в области, свързани с вземаните от лицето, заемащо публична длъжност, решения в кръга на неговите правомощия или задължения по служба;

4. данни за свързани лица, към дейността на които лицето, заемащо публична длъжност, има частен интерес.

Предвиден е и срок, в който лицето може да прави промени в декларираните обстоятелства / до един месец от подаването на декларацията за частни интереси/, когато трябва да се отстранят непълноти или допуснати грешки.

При промяна на заеманата длъжност от лице, което остава като задължено лице по смисъла на ЗПУКИ, не се подава декларация за частни интереси.

Всички декларации се подават пред органа, който избира или назначава лицето или пред съответната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 31 от ЗПУКИ. Декларациите се съхраняват 10 години в специални регистри, след което се унищожават от комисия, определена от съответния орган.

  1. Осъществяване на процедурата по установяване на конфликт на интереси

Общи положения:

Органът, компетентен да установи наличието или липсата на конфликт на интереси за лицата, заемащи публични длъжности, е Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Лице, заемащо публична длъжност, е длъжно само да се отстрани от изпълнение на правомощията си или на задължение по служба, когато по конкретен повод е налице частен интерес. При съмнение за конфликт на интереси лицето, заемащо публична длъжност, може чрез органа по избора или назначаването или съответната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 от ЗПУКИ да поиска от Комисията да установи налице ли е конфликт на интереси. Тези правила няма да се прилагат за заемащите публични длъжности, когато в специален закон е предвидено друго (чл. 19 ЗПУКИ).

Заемащ публична длъжност може да бъде отстранен по конкретен повод от изпълнение на правомощията му или на задължение по служба с писмен акт и от органа по избора или назначаването, ако то е декларирало частен интерес. В тридневен срок отстраненото лице може да оспори отстраняването пред Комисията, която да установи налице ли е конфликт на интереси или не, като срокът за произнасяне е 14-дневен.

Когато държавен орган, орган на местното самоуправление или друг орган обсъжда и решава въпрос, по който негов член е декларирал частен интерес, последният не участва в обсъждането и гласуването. В тези случаи решенията се приемат с предвиденото мнозинство от членовете на органа, като се изключи лицето, за което е налице конфликт на интереси.

Предходните правила не се прилагат за тези лица, заемащи публични длъжности, когато в специален закон е предвидено друго (чл. 20 ЗПУКИ).

Фактическо установяване на конфликт на интереси:
Установяването на конфликт на интереси се извършва по:
- сигнал, подаден до Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;

- по решение на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси; или

- по искане на лицето, заемащо публична длъжност (чл. 23, ал. 1 ЗПУКИ).
Всеки, който разполага с данни, че лице, заемащо публична длъжност, е нарушило разпоредба на ЗПУКИ, може да подаде сигнал за конфликт на интереси.
Когато има данни за нарушение на разпоредбите на чл. 21 или 22 ЗПУКИ, всеки може да подаде сигнал за конфликт на интереси (чл. 24, ал. 1-2 ЗПУКИ). Именно в тази връзка и в процедурите за възлагане на обществени поръчки се подава декларация във връзка с тези обстоятелства.
Ако разполага с данни, че лице, заемащо публична длъжност, е нарушило разпоредба на ЗПУКИ, органът по избора или назначаването или съответната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 от ЗПУКИ незабавно изпраща сигнал до Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси заедно със заверени копия от документите, относими към сигнала.
Важно е да се отбележи, че установяване на конфликт на интереси не може да се извършва по анонимен сигнал.
Сигналът или искането се подават в писмена форма и се регистрират в Комисията.

Извън случаите по чл. 24, ал. 3 от ЗПУКИ /т.е. когато сигналът е от органа по избора или назначаването или съответната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 от ЗПУКИ/, за да се установи дали действително е налице конфликт на интереси, след постъпването на сигнал се изискват необходимите документи и информация от постоянната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 от ЗПУКИ или от постоянната комисия от общински съветници по чл. 25, ал. 2, т. 3 от ЗПУКИ, съответно от органа по избора или назначаването (по аргумент от чл. 25, ал. 1 от ЗПУКИ).
Информация по сигнала и свързаните с него документи се представят в 14-дневен срок на Комисията. Комисията събира доказателства по реда на Административнопроцесуалния кодекс, изслушва лицето, заемащо публична длъжност и му дава възможност да направи възражение. След провеждане на всички действия по установяване на конфликт на интереси и събиране на доказателства за това, Комисията се произнася с решение в двумесечен срок от откриване на производството. Със самото решение Комисията установява конфликт на интереси или установява, че не е налице конфликт на интереси.

Когато се установява конфликт на интереси за председателя или за член на Комисията решението се взима с единодушие при тайно гласуване, като се изключи лицето, за което се гласува решението.

Решението се съобщава на: заинтересованото лице, органа по избора или назначаването, съответната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 или 3 от ЗПУКИ, окръжната прокуратура по седалището на органа по избора или назначаването или комисията по смисъла на чл. 25, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗПУКИ.
В едномесечен срок от влизане в сила на решението, с което е установен конфликт на интереси, председателят на Комисията издава наказателно постановление за налагане на административно наказание по чл. 35 и 37 ЗПУКИ, т.е.


  • Ако лице, заемащо публична длъжност наруши разпоредба на глава втора от ЗПУКИ /т.е. наруши забраните при изпълнение на публична длъжност/, се наказва с глоба в размер от 5000 до 7000 лв., а когато нарушението е извършено повторно, глобата е в размер от 7000 до 10 000 лв.




  • Ако лице, заемащо публична длъжност, не изпълни задължение по чл. 16 от ЗПУКИ / т.е. да подаде декларация за частен интерес по конкретен повод, когато има частен интерес във връзка с изпълнение на свое правомощие или задължение по служба. /, се наказва с глоба в размер от 7000 до 10 000 лв.



И заедно с това Комисията се произнася по въпросите свързани с чл. 33, ал. 2 и 3 от ЗПУКИ или конкретно:
- Възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси за периода, през който конфликтът на интереси е бил укрит, се отнема в полза на държавата или общината.

- Ако бъде установено, че в резултат на конфликт на интереси лице, заемащо публична длъжност, или свързано с него лице е получило материална облага, нейната равностойност се присъжда в полза на държавата, освен ако не подлежи на отнемане на друго основание.
В тези случаи не се съставя акт за установяване на административно нарушение.
Същевременно, когато се установят данни за извършено престъпление, материалите се изпращат незабавно на органите на прокуратурата, като това обстоятелство не е основание за спиране на процедурата за установяване на конфликт на интереси.
Обжалване

Решението, с което се установява конфликт на интереси, може да се оспори от заинтересованото лице пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а прокурорът може да подаде протест срещу решението на Комисията, с което е установено, че не е налице конфликт на интереси, до съда в едномесечен срок от съобщаването му.
Наказателното постановление, с което се налага административно наказание по чл. 34-41 от ЗПУКИ, се обжалва по реда на ЗАНН.



  1. Санкции при конфликт на интереси




  1. Освобождаване от длъжност:


При установен конфликт на интереси лицата носят дисциплинарна, административна или наказателна отговорност.

Установяването на конфликт на интереси с влязъл в сила акт е основание за освобождаване от длъжност, освен когато в Конституцията е предвидено друго. Освобождаването се осъществява по реда, определен в съответния специален закон в зависимост от заеманата от проверяваното лице длъжност. Заетите по трудово правоотношение се освобождават от заеманата длъжност без предизвестие от работодателя (чл. 330, ал. 2, т. 9 КТ). По същия начин едностранно и без предизвестие се прекратява служебното правоотношение с назначените на държавна служба (чл. 107, ал. 1, т. 8 ЗДСл). Установен конфликт на интереси е основание за освобождаване от длъжност на членовете от редица изборни органи - чл. 44, ал. 1, т. 5 от Закона за защита от дискриминация, чл. 6, ал. 2, т. 6 от Закона за комисията за финансов надзор, чл. 15, ал. 1, т. 5 от Закона за омбудсмана, чл. 19а, ал. 3 ЗАдм.
2. Отнемане на възнаграждението

Възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси за периода, през който конфликтът на интереси е укрит, се отнема в полза на държавата или общината. Ако се установи, че в резултат на конфликт на интереси, лице заемащо публична длъжност, или свързано с него лице е получило материална облага, нейната равностойност се присъжда в полза на държавата, освен ако не подлежи на отнемане на друго основание. Имената на лицата, заемащи публични длъжности, за които е установен конфликт на интереси с влязъл в сила акт, се обявяват в интернет страницата на съответната институция.
3. Налагане на административна санкция - глоба

Глобите по ЗПУКИ за различните нарушения започват от 1000 и стигат до 20 000 лв. (чл. 34-41 от ЗПУКИ). На лице, заемащо публична длъжност, административното наказание по чл. 34, 36, 38, 39, 40 и 41 ЗПУКИ се налага от председателя на Комисията с наказателно постановление. Административното нарушение се установява от определено от председателя длъжностно лице (чл. 43, ал. 1 ЗПУКИ). При повторно нарушение, в предвидените от закона случаи глобата е в по-голям размер от предвидения за първо извършване на нарушението.

В този смисъл, съгласно §1, т. 3 от ДР към ЗПУКИ "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
Освен горното, следва да се има предвид, че имуществени санкции се налагат и на юридическите лица при констатирани нарушения на ЗПУКИ (по арг. чл. 40, ал. 2 от ЗПУКИ).

4. Ограничения след освобождаване от публична длъжност
Лице, което е заемало публична длъжност и е освободено от длъжността въз основа на влязъл в сила акт, с който е установен конфликт на интереси, няма право в продължение на една година от освобождаването да заема публична длъжност. Забраната не се отнася за длъжности, които се заемат въз основа на упражнено пряко избирателно право (чл. 20а ЗПУКИ).
Лице, заемащо публична длъжност, с изключение на лицата по чл. 3, т. 1, 2, 3, 6, 11, 12 и 20 от ЗПУКИ, няма право в продължение на една година от освобождаването му от длъжност да сключва трудови или други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с търговските дружества или кооперации, по отношение на които в последната година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е осъществявало действия по разпореждане, регулиране или контрол или е сключвало договори с тях, както и да е съдружник, да притежава дялове или акции, да е управител или член на орган на управление или контрол на такива търговски дружества или кооперации, като ограниченията се прилагат и за търговските дружества, свързани с тези дружествата ЗПУКИ.
Лице, заемащо публична длъжност, което в последната година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е участвало в провеждането на процедури за обществени поръчки или в процедури, свързани с предоставяне на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, няма право в продължение на една година от освобождаването му от длъжност да участва или да представлява физическо или юридическо лице в такива процедури пред институцията, в която е заемало длъжността.
Забраната за участие в процедури за обществени поръчки или в процедури, свързани с предоставяне на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, се прилага и за юридическо лице, в което това лице е станало съдружник, притежава дялове или е управител или член на орган на управление или контрол след освобождаването му от длъжност (чл. 22 ЗПУКИ).



1 чл. 25, ал. 2, т. 1 от ЗПУКИ: президента, вицепрезидента, съдиите от Конституционния съд, народните представители, министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите, омбудсмана и заместник-омбудсмана, членовете на Висшия съдебен съвет, включително председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главния прокурор, главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет, председателя и членовете на Сметната палата, управителя, подуправителите и членовете на управителния съвет на Българската народна банка, управителя и подуправителя на Националния осигурителен институт, членовете на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание - от постоянна комисия на Народното събрание;

чл. 25, ал. 2, т. 3 от ЗПУКИ: общинските съветници и кметовете - от постоянна комисия от общински съветници;




Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница