Соня бабева ш у м е н 2004 г



страница4/8
Дата01.02.2017
Размер1.6 Mb.
Размер1.6 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8
Проблемът за “демона” на техниката

През ХVІІ и ХVІІІ век противоречията между стария и новия начин на производство се обострят дотолкова, че разклащат всички структури на обществото. Няколко века по-рано под влияние на относителната “откритост” на външно континенталните европейски икономически връзки започва ново, усилено развитие на производство, първоначално в цехова форма и постепенно подрива традиционното господство на земеделието над манифактурата, на селото над града. В градовете постепенно се утвърждава новият начин на производство, но все още главна производителна сила е живият човешки труд на универсалния висококвалифициран майстор, създаващ в определена степен “творчески” всеки предмет от занаятчийското си производство. Потребностите на производството разрушават хармоничното единство на занаятчийството и частната форма на присвояване. Възниква манифактурата и машинното производство и целостта на трудовия процес се нарушава – отделният производител се оказва частица от външния за него процес. ХVІІ век е началото на машинното производство.

Машината като дело на човека “притежава” умения и сила, тя е виртуоз, подчинен на “свои” механични закони. Трудът на работника, сведен до простата абстракция, всестранно се определя и регулира от машината. Работникът е длъжен непрекъснато да усъвършенства своите умения, които да съответстват на машинното производство. Процесът е двустранен – машините като посредници между човека и природата също се усъвършенстват непрекъснато с цел увеличаване на производството. Анализът на глобалните обществени проблеми се подменя с анализа на отрицателните последствия от техниката, изплъзваща се от властта на човека и “деформираща” неговата естествена природа. Процеси, неподвластни на човека, които го “притискат до стената” и го правят самотен, нещастен, отчужден. И в този смисъл техниката става “демон” за работника.

Във философската мисъл тази ситуация се оценява двояко:

– “Технически песимизъм” - търси се промяна в начина на мислене на човека и в “премахване на техниката”. Основна идея е, че проблемът “демон на техниката” не е следствие и израз от същността на техниката сама по себе си, а е проблем на човешкото битие. Намира по-нататъшно развитие в “култур-песимизма” на Освалд Шпенглер “, във философията на М. Хайдегер, на феноменологията и екзистенциализма.

- “Технократически оптимизъм” – представителите твърдят, че негативните последствия трябва да се неутрализират само чрез промяна в начина на мислене. Философската и обществената мисъл трябва да отразяват и анализират тези трайни, променящи обществената психология, тенденции. В образованите социални кръгове започва създаването на нов емпирично-рационалистичен начин на мислене, основан на технологическия детерминизъм, обхващащ съзнанието на все повече хора. Започва необходимото “преустройство” на човека под въздействие на техниката и под въздействие на новото мислене и науката.

Проблемът за личността

Качествената философска обособеност на Новото време се определя от съзнанието, че науката осъществява прогреса на обществото и човека, а значимостта на неговите преобразуващи социални дейности е производна на знанието и истината. Краят на теологическия модел за устройството на световното цяло и за неговата йерархическа подреденост започва с Николай Коперник и продължава в развитието на науката, обосноваваща възгледите за света и човека по нов теоретичен, непознат досега начин. Учените виждат света подреден, но не по мярката на Бога, пък бил той и “разтворен” в природата, както твърди ренесансовият пантеизъм; нито по мярката на човека, пък бил той титан и гений, а според обективните закони. Гениалните прозрения на Йохан Кеплер, създал формулите на орбиталните елипси, на Исак Нютон за гравитацията, на Галилео Галилей за инерцията стигат до идеята за естествената световна хармония с математическа точност. Тогава за Бог остава да бъде гениален математик… А човекът на Новото време осъзнава и заема мястото си в този ред – в и с природата, с Бога, с другите хора и със самия себе си. Философстването минава през науката и намира обективност на знанието. Тъкмо тази обективност осигурява независимост, успех и суверенитет, значение и просперитет на субекта на знанието.

Според максимата на Франсис Бейкън /1561-1626/ човекът господства над природата, когато й се подчинява. Тъждеството на двете отношения - господство и подчинение - се състои в това, че те в едно и също време произтичат и се осигуряват от знанието. Да бъде човек господар на природата означава да я владее, да се разпорежда с нея, да я променя, да я използва. Всичко това предполага знание за природата. Да се подчини човекът на природата означава да признае върховенството на природните закони, да преценява, да действа природосъобразно , т.е. трябва да има знания за себе си като природно същество. И тъй като човек добива тези знания, то за него “знанието е сила”. Човекът постъпва според знанието си разумно. Знаещият човек е свободен, самостоятелен, независим. Той е homo sapiens.

С установяването на машинното производство се създават нови измерения на човешкото битие. Необходимо е създаването на “налично битие”, което ще определя същността и възможностите на човешката личност. В отчетлива форма за първи път Рене Декарт /1596-1650/, създателят на модерната философия, поставя въпроса за значението на “душата” относно цялото човешко съществуване. Той разглежда “душата във вид на самочувстващо се, разсъждаващо , съмняващо се “аз”. Задават се въпроси за познанието, съзнанието и мисленето; за поведението; за човешката същност и за дейността на човека; за гражданското състояние и обществения договор; за свободата; атеизмът става публична, открита и нормална проява на човека на новата епоха.

Идеята за прогреса ориентира човешкото съществуване по нов начин. Бъдещето се разглежда като непосредствено предстоящо време, близка действителности и желана ценност.

Прогресивното действие на човека възприема за своя предпоставка обективния закон. Всички те – обективните закони - нравствени /Кант/, социални /Хелвеций/, природни - се откриват от науката. Тя е най-важното средство за прогреса.

Суверенната реалност, която пречупва през себе си тези фундаментални въпроси на познанието и действието, е Аз-ът, самоосъзвнаващият се човек, един нов Универсум, достоен за философско осмисляне. На това отдават живота си – Томас Хобс /1588-1679/; Джон Лок /1632-1704/; френските материалисти – Дени Дидро /1713-1784/, Пол Холбах /1723-1789/, Клод-Адриан Хелвеций /1715-1771/, Жан Жак Русо /1712-1778/; и още - Дейвид Хюм /1711-1776/; Готфрид Вилхелм Лайбниц /1646-1716/; Йохан Хердер /1744-1803/; споменатите по-горе Декарт и Бейкън.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница