Сребърната нишка ценка Стойчева съдържание



страница1/16
Дата16.11.2017
Размер2.86 Mb.
Размер2.86 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16





СРЕБЪРНАТА НИШКА

Ценка Стойчева


СЪДЪРЖАНИЕ

Увод


ПЪРВА ЧАСТ

1. Епохата на Водолея

2. Човешките коренни раси и техните подраси

3. Това велико тайнство - Рождество Христово

4. Торинската плащаница

5. Второто пришествие на Христос

6. Нашите духовни учители

7. Посветени и адепти

8. Първо посвещение - Рождество

9. Второ посвещение - Кръщение

10. Трето посвещение - Преображение

11. Четвърто посвещение - Разпъване на кръст

12. Свещените болки - знак за духовно раждане

13. Титаник, летните жеги и . . . още нещо



ВТОРА ЧАСТ

14. Каквото посеем, това и ще пожънем

15. Нашите мисли ни разболяват или лекуват

16. Там, където свършва мракът

17. Умението да прощаваме

18. Силата на проклятието

19. Плаща този, който поръчва

20. Денят се познава от сутринта

21. Господи, помогни ми

22. Когато ангелите слизат между нас



ТРЕТА ЧАСТ

23. Жени, подарете си обич

24. Живея само за децата

25. Докторе, боли ме душата

26. Не искам да живея

27. Щурм срещу подсъзнанието

28. Да хванем бика за рогата

29. Вълшебството на писаното слово



ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

30. Помощ! Атакуват ме!

31. Моят дом е моята крепост

32. Неприкосновена зона

33. Храната - лекарство или отрова

ПЕТА ЧАСТ

34. За мъртвите или добро или нищо

35. Контакти с отвъдното

36. Троянският кон на злото

37. Биовампирите - хора, които се нуждаят от помощ

38. Наркотиците? Има и други пътища към небето



ШЕСТА ЧАСТ

39. Карма не означава единствено възмездие

40. Аз бях Клеопатра

41. Пътуване в минали животи

42. Излизане извън тялото

43. Игра с огъня

44. Машината на времето
ТЕКСТ ЗА ГЪРБА НА КОРИЦАТА
Тази книга е адресирана до всички търсещи.
Широкият диапазон на обхванатите теми я прави единствената в своята област, писана от съвременен български автор през последните години. За да навлязат в необятния свят на духовното познание, на стремящите се към него би се наложило да търсят информацията, включена в този сборник, в множество литературни източници от наши и чужди автори, тиражът на повечето от които отдавна е изчерпан.

В достъпна и лаконична форма, с неподправена автентичност, основаваща се на сериозните ú теоретични търсения и на богатия ú личен опит, авторката излага познанията си по теми, които днес вълнуват все повече хора: Еволюцията на съзнанието; Възходът и гибелта на легендарната Атлантида; Законът за Кармата, който обуславя необходимостта от прераждането на душите; Възможностите за изследване на миналите ни превъплъщения; Отвъдното и контактите ни с неговите обитатели; Биовампиризмът и обсебването, като оръжия на тъмните сили; Енергийните атаки и защитата от подобни посегателства; Извънтелесните преживявания . . . и още и още.

Главното достойнство на книгата е пълната изчистеност от сложни и неразбираеми “окултни” формулировки. По подходящ начин и на чист български език авторката тръгва от една аксиома за очевидното присъствие на божествената реалност, за да докаже теоремата за реалното съществуване на човешката душа.

Стегнато и увлекателно поднесени, познанията на авторката споделени с вас, ще ви помогнат да погледнете на света, който ни заобикаля, от още една гледна точка. И ако си го позволите, ще съзрете красота и мъдрост, които биха придали допълнителна багра и нов смисъл на съществуването ви.


ОТ РЕДАКТОРА

Изказвам искрена и сърдечна благодарност:

- На Мария и Лъчезар Караиванови - без чиито насърчение и приятелска подкрепа не бих се заела да пиша и публикувам статиите си, а по-късно - и тази книга.

- На колектива на вестник “Седмица” и най-вече на създателя му, писателя Веселин Стоянов, който ми предостави възможност, чрез страниците на вестника, тези статии да достигнат до читателите.

- На синовете ми Христо и Ивелин, на приятелите ми и на всички близки на сърцето ми хора, които ме подкрепяха и търпеливо понасяха моето духовно отсъствие през цялото време, докато работех по статиите и по-късно по книгата.

- На Йорданка Неделчева, която с любов намери време за първоначалната ú редакция.



- И - в никакъв случай не на последно място - на моя близък приятел Георги Белчев, без чиято финансова и духовна подкрепа тази книга не би достигнала до вас.
КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ
Любезни читатели, за основа на тази книга послужиха мои статии, публикувани в периода юли, 1998 - юни, 1999 година в казанлъшкия вестник “Седмица”. Когато се заех да ги обединя и подредя в този сборник, се постарах да ги обогатя с примери от личния ми опит, с които да илюстрирам споделените с вас знания. Вярно е, че впоследствие успях да разширя и задълбоча разбиранията и вижданията си по темите, на които си позволявам да спра вниманието ви. Но тези разширени познания, както и практическия си опит в областта на пси-диагностиката и духовното лечение възнамерявам да положа в основите на следващите си книги. Ако такава е волята Божия.

АВТОРЪТ


УВОД
Ако и вие, като милиони други хора и като мен самата сте си задавали въпроси, свързани с великата мистерия, наречена живот и нейния огледален образ - смъртта, както и за техния смисъл, ще ви предложа следното.

Опитайте се да си представите схема на лабиринт - като онези, които отпечатват в забавните страници на вестниците. На входа на този заплетен лабиринт сте вие - една малка, блещукаща точица светлина. Изходът му е вашата цел, към която неотклонно се стремите. Там е Светлината, Източникът, Създателят. Когато след дълги лутания, завои, връщане обратно и поредно налучкване на вярната посока успеете да достигнете до него, вие ще си бъдете у дома. И неусетно за вас самите, след това дълго и трудно пътуване, ще се завърнете в своя дом, преобразени в малка сияйна звезда.

По този объркан път има много капани и примамки, но и подкрепителни пунктове. Възможно е, залутани, да се върнете там, от където сте тръгнали, и притиснати от отчаянието и изтощението да се запитате - струва ли си да опитвате още веднъж. Единственото, което ще ви даде смелостта и подтика да поемете отново по този изпълнен с неизвестности лабиринт е една сияйна, често неосъзната искрица, която носите в себе си. Това е частица от Създателя, която неудържимо привличана от него ще ви поведе за пореден път по пътеката. Тази безсмъртна и неунищожима част от вашата същност е вашето единствено, неоценимо богатство, което никой не може да ви отнеме - вашият дух. Това е вашият златен ключ, който ще ви отключи всички врати, стига само да се вслушвате в гласа на сърцето си и да изберете любовта за водач.

И ако успеете, преодолявайки всички препятствия, да го съхраните непокътнат, той рано или късно ще ви отведе до изхода. Моето съкровено желание е тази книга да ви помогне да направите още една стъпка напред към тази заветна цел, към която всички ние - от сътворението до днес, се стремим.


ПЪРВА ЧАСТ
ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ
Вероятно някои от читателите на тази книга са запознати с темите, които искам да засегна в следващите страници. С тези от вас обаче, които не са чували или чели почти нищо за настъпващата епоха на Водолей, както и за човешките коренни раси и техните подраси бих искала да споделя моите досегашни познания в тези области. Ще се постарая да изложа въпроса по максимално опростен и схематичен начин.

За да разберем в по-голяма дълбочина за каква епоха става дума, е необходимо да вземем под внимание явлението прецесия. Всички знаем, че движейки се по своята орбита около Слънцето, Земята се върти и около оста си. Но освен сложното въртеливо и въртеливо-постъпателно движение, тя извършва и още едно. Вследствие на несиметричността на планетата ни (всеизвестно е също, че тя не представлява идеално кълбо), както и на влиянието на Луната и това на Слънцето, тя е засегната от едно друго движение. Това движение наподобява въртенето на пумпал, който забавя постепенно скоростта си, а малко преди да спре окончателно, оста му започва да описва окръжност. Ето това описване на подобна окръжност от Северния полюс на земната ос, в резултат на бавното ú трептене, се нарича прецесия.

Погледната от Северния полюс, Земята обикаля около Слънцето и се върти около оста си по посока, обратна на часовниковата стрелка. При тези си движения, в продължение на един календарен месец Слънцето изгрява последователно в зодиакалните съзвездия Риби, Овен, Телец и т. н. в ред, който ни е добре познат от астрономията и астрологията. Окръжността, която северният полюс описва в резултат на прецесията, е по посока на часовниковата стрелка. Преместването на земната ос по тази въображаема окръжност се извършва със скорост един градус на всеки седемдесет и две години, и извършва пълния цикъл за 25 920 години. Този цикъл се нарича прецесионна година, която, както и земната година, се дели на дванадесет “месеца”.

Тъй като променя бавно положението си по отношение на небесната сфера, оста на Земята се насочва с течение на времето от едно зодиакално съзвездие към друго, но в обратна последователност - Овен, Риби, Водолей. . . Периодът, за който земната ос изминава 1/12 част от тази прецесионна окръжност се нарича прецесионен месец и е с продължителност 2 160 години. Всеки прецесионен месец носи името на съответното съзвездие - Скорпион, Стрелец, Козирог и т. н. Последните три знака, или епохи, са били Телец, Овен и Риби.

( Според съвременните изчисления точните цифри са съответно: 71,6 години = на един прецесионен “ден”; 2 148 = на един прецесионен “месец”; и 25 776 = на една прецесионна “година”. Цифрите, изложени по-горе, са резултат на закръглянето на основното число 71,6 на по-удобното 72. Това число, както и производните му, получени чрез различни аритметични действия, могат да бъдат открити в почти всички световни митове, легенди и свещени писания, което ни навежда на мисълта, че от най-дълбока древност предците ни са били добре запознати с прецесията).

Казано с езика на астрономията, за времето на един прецесионен месец, в деня на пролетното равноденствие, съответното зодиакално съзвездие изгрява хелиакално - това специфично явление, известно като хелиакално изгряване, означава изгряване на звезда или съзвездие призори, точно преди да изгрее Слънцето. В настъпващата Нова епоха всяка пролет, в деня на равноденствието, в продължение на 2 160 години, то ще изгрява във Водолей. Космическите енергии, до голяма степен влияещи върху развитието на Земята, които досега идваха от Риби, вече се заменят от тези, на Водолей. Според посветените и мъдри Учители, пазители на знание далеч превишаващо представите ни и способностите ни за разбиране, тези енергии оказват значително въздействие върху планетарния живот и нашето еволюционно развитие.

Според астрономите епохата на Рибите започва около 150 години преди Христа. Базирайки се на едно средно времетраене от 2160 години, преминаването в ерата на Водолея - следващият знак, “прободен” от оста на Земята, би трябвало да завърши около 2010-а година. В удивителния календар на маите, открит сред каменните надписи върху забележителните им архитектурни паметници, за край на този цикъл е посочена датата 23 декември, 2012 година. Това е денят на зимното слънцестоене, празникът с който този древен народ е чествал раждането на новото Слънце. Всички древни свещени писания сочат, че с настъпването на Новата ера човечеството ще познае ново морално, религиозно и духовно преображение. Преходът от една епоха в друга не се осъществява за ден или година. Символите продължават от един цикъл в друг, обичаите се променят постепенно, преди да излязат от употреба и да изчезнат. Твърди се, че преходът към Водолей е започнал в началото на 20-ти век. И ако се вгледаме в историята и развитието на човечеството ще забележим неговите знаци.

* * *


И ето че с математическа свръхточност, безпристрастно и неумолимо, хронометърът на Вселената вече отмери последните секунди на нашето земно време, определено от нас като 20-ти век и второ хилядолетие. Вероятността да се родим и живеем на прага между две столетия е малка, но тя е още по-нищожна, когато става дума за преход от едно хилядолетие в друго и от една ера в друга. За някои от нас, които се намираме точно в този отрязък на времето и пространството, този факт е още един шанс, за други - привилегия, а за трети - участ.

Много се говори и пише, особено в последно време, за вероятните катаклизми и злощастия, с които този троен преход ще бъде съпътстван. Стремежът на човека към някаква, макар и относителна сигурност, от край време го е подтиквал да се опитва да повдигне завесата, разделяща днес от утре. Какво ще се случи, какво ни очаква, можем ли да избегнем бедите, ако изобщо предстоят такива? Въпроси, въпроси . . . и все без ясни и категорични отговори. Но ние не се отказваме така лесно. Ако собственият ни разум и вътрешно усещане не могат да ни поднесат отговорите, започваме да ги търсим вън от себе си. Спомняме си за Откровението на Йоан и загадъчните стихове на Нострадамус. Преравяме свещените писания, пророчествата, астрологичните прогнози. Само за да се убедим, че всички те намекват завоалирано или чрез символи и алегории предсказват все едно и също - времената, в които живеем, са времена на промяна.

Тази промяна няма да се стовари изневиделица върху слисаните ни глави. Знаците, предвещаващи нейното настъпване, са разпръснати навсякъде около нас. Вярно е, че не всички притежаваме проникновение и знания, за да можем да ги разчетем. Но вярно е също, че с детинско упорство отказваме да съзрем и тези, които буквално ни вадят очите. Ако не съумяваме да разтълкуваме астрологичното послание на звездите, ако текстовете на древните пророчества са непонятни за нас, то нима сме дотолкова неграмотни, та да не можем да доловим знаците, които Земята изправя току под носовете ни. За себе си съм дълбоко убедена, че щом този планетарен Разум намира за целесъобразно да ни ги даде, то това има своето значение и смисъл. Вярно е, че чрез сляпата си неразумност и безотговорност сме я докарали дотук, но е вярно също така, че все още можем да направим нещо. Ако не да отменим евентуалните злощастни събития, то поне да смекчим последиците от тях. Длъжни сме да проумеем, че каквото и да предстои, то ние - цялото човечество, имаме пръст в тая работа и носим не само морална, но и кармична отговорност за всяко свое деяние.

По мое мнение промяната, която се очаква да настъпи, се фиксира във времето не на базата на условното, установено от нас летоброене. Вече стана дума, че от началото на нашия век земната ос с бавно трептене се насочва към съзвездието Водолей, излизайки от епохата на Риби. И според мен именно новите енергии, които оказват все по-ясно изразено влияние върху Слънчевата ни система, и в частност върху Земята, ще предизвикат тези промени. Преминаването от една епоха в друга винаги е било съпътствано не само с геологични промени. Променяло се е и съзнанието на хората. От сцената на световната история са слизали култури, цивилизации, религии. Появата на нов живот - в космически смисъл, винаги е била предшествана от родилните мъки на планетата ни и нейните обитатели.

Астрономите и астролозите, подкрепяни от ясновидци и пророци твърдят, че преминаването от една ера в друга обикновено е съпътствано от сериозни планетарни катаклизми. Но всички знаем, че точните и духовните науки при своите прогнози определят в основни линии тенденциите на предстоящите събития. И до последния момент нищо не е строго и окончателно предопределено. По мое мнение, каквото и да ни предстои, в крайна сметка последната дума ще има слънчевият Логос.

Най-общо казано, това е онзи велик Разум, чието проявено тяло е видимото физическо Слънце. Той управлява планетите, съставящи слънчевата ни система, и на него е поверен този отрязък от Вселената, който той дарява с живот, ръководи, а когато се наложи - и брани от космически нашественици и натрапници.

По низходящ път в небесната йерархия е Земята. Друг велик Разум, ограничен в триизмерната рамка на физическото проявление, създал и продължаващ да усъвършенства нашата планета. Задачата му е по този начин да предостави “място” във времето и пространството, както и подходящи условия, за развитие на енергийните единици, изграждащи четирите природни царства - минералното, растителното, животинското и човешкото. Духът на Вселената, въплътен във всеки един представител на всяко едно от тези царства, има основната цел да ги стимулира да се развиват и еволюират, учейки се да живеят и работят заедно, задружно, синхронизирано. И ако ние - човеците, притежавайки индивидуален разум, до този момент не сме съумели да осъзнаем мястото и предназначението си във Вселената, може би не ни е оставено много време, за да го сторим.

Великата промяна, която се очаква да настъпи, не означава непременно свършек на света - т. е. тотална гибел на планетата и нейните обитатели. Такива крайни мерки винаги са съобразени с основния принцип на Вселената за целесъобразност. Докато, като клетка в нейния организъм, ние живеем в хармония с останалите клетки, без да застрашаваме себе си и тях - дотогава шанс за оцеляване има. Планетата - като крайна мярка, може да бъде изведена “временно” от веригата, единствено, ако това е по-малко застрашително за целия организъм, отколкото продължаването на нейното съществуване. Окуражително е, че в нито едно пророчество времето за “края на света” не е строго фиксирано. По думите на Христос: “А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец”. (Матей 24 : 36)

Ето защо все още не е късно да предприемем промяна - всеки лично за себе си и всички ние - заедно. Да заменим злобата, алчността и омразата с любов. Само това се иска и очаква от нас. Може да ни се вижда трудно, но не е невъзможно. Да си припомним за разбойника, разпънат заедно със Спасителя. Той се е разкаял мигове преди смъртта. И с това си е спечелил правото да се озове в рая. Посланието е толкова просто и ясно дадено. Наистина - все още не е късно. И все още имаме време и възможност за покаяние и осъзнаване, а след това - и за промяна в мисленето и поведението си.

Смятам, че преминаването от една ера към друга не представлява единствено планетарна опасност. Този преход би могъл да се окаже шанс за човечеството, ако то обаче предприеме такава промяна. Трите прецесионни месеца, поставени под знаците на Телеца, Овена и Рибите обхващат 6 480 години. Този век е прочутият Кали Юга на индийците - Железният век. Всички предания описват този цикъл като век на увеличаващо се насилие и мрак. Днес се намираме в неговата крайна точка. Навсякъде по земното кълбо наблюдаваме кървави военни конфликти, геноцид, насилие, глад и природни бедствия. Човечеството е поставено пред избора да се вслуша в призива на Христос за любов и братство - и да оцелее. Или да продължи да се самоунищожава, да нарушава екологичното равновесие на планетата и с това да подпише собствената си присъда. Правото на избор ни е дадено. А как ще го упражним зависи от всеки един от нас. От нас самите зависи дали ще отречем завистта, егоизма и омразата в името на любовта. И в ерата на Водолея ще имат възможността да прекрачат (може би в следващия си живот) тези от нас, които се окажат достойни за това. В Премъдрост Соломонова е записано: “Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите”. Иска ми се да вярвам, че тази горчива чаша, наричана Краят на времената, ще ни отмине. Стига само, обезумели и безразсъдни, да не си я изпросим сами.


* * *

Този сложен и труден преход, едновременно от ерата на Риби към ерата на Водолей, от епохата на Кали юга (Желязната ера) към Сатиа юга (Златната ера), плюс прехода към шеста подраса на Пета коренна раса, е период, колкото уникален, толкова и критичен за планетата ни и за всички форми на живот, които я обитават. Период, който всички заедно ще трябва да преминем - по възможност без излишни сътресения и страховити катаклизми - за да продължим своята звездна одисея, но вече на едно по- високо стъпало на развитие.

Мощните духовни енергии, които вече достигат до Земята, предвещавайки настъпването на Новата епоха, се възприемат интуитивно от цялото човечество и най-вече от хората, които вече са развили своите свръхсетивни способности. Днес все повече хора вече започват ясно да осъзнават, че освен физически са и духовни същества. Показателен е все по-нарастващият интерес към религиите и духовните учения. Не е случайност, че на книжния пазар една след друга се появяват книги, изнасящи духовни знания, достъпни в продължение на векове единствено за доказалите себе си служители на Светлината. Този факт иде да покаже, че голяма част от човечеството е достигнала до степен на духовна зрелост, позволяваща му да усвои новите знания. Знания, които ще ни помогнат да достигнем до едно по-високо стъпало на просветление и разбиране на Вселената и самите себе си, и въоръжени с тях да прекрачим в ерата на Водолея.
ЧОВЕШКИТЕ КОРЕННИ РАСИ И ТЕХНИТЕ ПОДРАСИ
Въпросите, касаещи произхода и развитието на човешките коренни раси и подрасите им, са доста сложни, както за излагане в кратка форма, така и за възприемане от страна на читатели, които не проявяват по-задълбочен интерес към духовните науки. Те и не са предмет на тази книга. Но въпреки това ще се опитам да внеса поне малко яснота по темата - дотолкова, доколкото тя ще ви помогне по-пълно да вникнете в съдържанието на следващите глави. Читателите, които в резултат на изложеното по-долу почувстват по-траен интерес към знания по темата, могат да потърсят по-подробни и изчерпателни данни в други литературни източници, които поднасят много по-разширена информация в тази област.
* * *

През цялата си неписана и писана история човечеството се е саморазделяло, изхождайки от племенните си, расовите си или религиозните си различия. Това изкуствено противопоставяне векове наред е ставало, а и все още е, повод за безконечни икономически, политически и военни конфликти. В паметта на много от съвременниците ни все още е жив споменът за последната Световна война, довела до неописуеми страдания на милиони човешки същества. Обявяването на една нация за висша раса, превъзхождаща и - като следствие от това, имаща право да господства над останалите нации и раси, създаде в умовете на хората негативно отношение към самата дума раса. Като резултат от това погрешно схващане, все по-широкото използване на понятието шеста раса създава у незапознатите с духовните науки хора представата за някакъв самообявил се духовен елит, чиито намерения са да постави (за пореден път) останалата част от човечеството в неравноправно и подчинено положение. Истината обаче е съвсем друга.

Мисля, че Бърнард Шоу беше казал: “Като се замисля - всички сме голи под дрехите”. И в тези слова се крие велика истина. Въпреки различията във външния ни облик, вътрешно всички ние си приличаме. Всички ние, посредством душите си, сме едно цяло, образувайки груповата душа на човечеството, като всеки един от нас представлява клетка в този по-голям организъм. Индианецът от Перу или Мексико, маорът от Нова Зеландия, азиатецът или европеецът - всички ние страдаме, обичаме и се радваме по един и същи начин. И - за жалост - дори мразим по един и същи начин. Имайки предвид божественото си единоначалие, е чист абсурд да се саморазделяме на бели, черни, жълти или каквито и да било други цветове на кожата. Още по-голям абсурд е да определяме хората - според расовата им принадлежност, на висши и низши. На тази планета съществуват просто човешки същества с различна степен на развитие. Ако сведем нещата до едно средно училище, нима десетокласника смята първолака за по-низше същество от себе си? Та нали това е само едно дете, което тепърва ще усвоява знания и ще разгръща дарбите и възможностите си. И нищо чудно години по-късно, развивайки способностите си, да се окаже далеч напред спрямо същия този десетокласник.

* * *


От гледна точка на духовните науки понятието раса не се покрива с общоприетата ни представа за биологични видове с определени и характерни антропологични белези. Става дума не за тях, а за паралелни и взаимно проникващи се еволюции: на духа, на съзнанието, и на формата - като тяхно крайно средство за проявление, с цел натрупване на опит и последвалия го непрекъснат растеж. В този смисъл основната характеристика на всяка коренна раса е нейната степен на духовно развитие, т. е. еволюцията на духа чрез разширяване на съзнанието. Затова ще оставим настрана бялата, черната, жълтата и останалите познати ни раси, които са резултат от еволюцията на формата - т. е. тялото, а ще се спрем на расите от гледна точка на еволюцията на духа и съзнанието.

От самото зараждане на живота на нашата планета духът е следвал своята космическа еволюция, изграждайки си и подходяща за съответното ниво на развитие материална форма за проявление. Всяка нова раса е донасяла със себе си натрупаното от еволюционния опит и е продължавала развитието си на ново, по-високо ниво. Всяка коренна раса, следвайки седмичния принцип на Вселената, се дели на седем подраси, като една от тях - в строго определена зависимост, е пораждала следващата основна раса. Най-високата степен на развитие на съзнанието, която човечеството като цяло е достигнало да сега, е пета коренна раса, с частична поява на представители на шестата ú подраса. Хора, достигнали до това ниво на духовно развитие, вече живеят въплътени на Земята. В бъдеще техният брой непрекъснато ще се увеличава, постепенно оформяйки шеста коренна раса. По-долу ви предлагам кратък обзор на коренните раси, подрасите и техните представители. Всяка раса има своя характерна култура и се е развивала на определен за нея континент.

За първите две коренни раси - поларианската и хиперборианската - се знае малко, защото липсват всякакви документи и паметници. Формите, т. е. телата, които са били обитавани от зараждащото се съзнание, по нищо не напомняли за днешната форма и структура на човешкото тяло. Уместно е сравнението с детския зародиш, развиващ се в майчината утроба, който, в началните си фази на развитие, има съвсем слаба прилика с новородения човек.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница