Становище изготвено от проф д-р Борис Парашкевов във връзка с



Дата16.11.2017
Размер73.06 Kb.
Размер73.06 Kb.






СТАНОВИЩЕ

изготвено от проф. д-р Борис Парашкевов във връзка с

публичната защита на дисертационния труд на г-жа Милка Владимирова Енчева
Настоящото становище е изготвено в съответствие със Заповед № РД 38-536 от 06.11.2012 г. на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски” проф. д.и.н. Иван Илчев и с решението от първото заседание на съставеното съгласно същата заповед научно жури. Негова задача е да изрази мнение относно дисертацията на г-жа Милка Енчева – абсолвентка на Катедрата по германистика при ФКНФ на СУ, понастоящем преподавателка по немски език в Университета на гр. Марибор (Словения) и докторантка на самостоятелна подготовка. За защита г-жа Милка Енчева е представила дисертационен труд на тема “Formale und semantische Motivationsanalyse der unmittelbaren Konstituenten deutscher Substantivkomposita und ihrer bulgarischen Entsprechungen in chemisch-technologischen Fachtexten” (Формален и семантичен мотивационен анализ на непосредствените конституенти на немски сложни съществителни и техните български съответствия в специализирани химико-технологични текстове). Представянето на немските композиции в съпоставителен план с оглед на възможностите за тяхното дешифриране в други езици е безспорно благодатна за разработване тема. Ще си позволя да припомня, че инициатор на разработката е бил покойният наш уважаван колега Павел Петков. В дългогодишна работа г-жа Енчева е успяла да доведе докрай поетата от нея задача, за което залужава поздравление. Трудът й бе обсъден на заседание на Катедрата по германистика и скандинавистика при ФКНФ на СУ през октомври 2012 г. За авторката основен мотив и стимул да проведе изследването е било обстоятелствотото, че в българската германистика на залегналата в дисертацията проблематика не е отделяно подобаващо място. По тази причина тя още в увода на дисертацията очертава стремежа си теоретичните резултати от изследването да намерят практическо приложение в преводаческата практика, в двуезичната лексикография, в обучението по чужд език и в терминообразуването.

Самата дисертация в обем от 386 компютърни страници е написана на немски език. Състои се от увод, пет глави (педантично разчленени на подточки въз основа на извършвания анализ) и пространно заключение (стр. 236-250), в което подробно са обобщени генералните резултати, постигнати във всяка от петте глави. В увода като обект на изследването се посочват сложните немски съществителни и техните български съответствия (предимно номинални фрази). Предметът на изследването от своя страна е съсредоточен върху формалния и семантичния анализ на мотивационните отношения на непосредствено съставящите при немските сложни съществителни в специализирани текстове по химична технология и техните съответствия в българския език. Тук се налага да обърна внимание на това, че в нашата езиковедска книжнина остава дискусионен опитът за прокарване на експлицитно разграничаване между обект и предмет в рамките на едно изследване, въпреки че немските му съответствия Objekt vs. Gegenstand допускат такава практика. Изкуствеността на разграничаването проличава дори само ако се разменят местата им пред съответните дефиниции.

Цел на дисертацията е въз основа на валентната теория на съществителните да се извърши съпоставителен анализ на сложните съществителни в рамките на един специализиран език Като основни методи, използвани в изследването, се изтъкват съпоставителният анализ и синхронният словообразувателен анализ, както и семантичният анализ на мотивационните отношения между непосредствено съставящите в немскоезичните композиции наред с метода на лексикалната декомпозиция. Принципно положение в концепцията на докторантката е дисертацията да се оформи като унилатерално сравнение с изходен език немският и с целеви език българският.

Оставайки в рамките на химичната терминология, авторката желае да покаже възможностите да се проведе съпоставително изследване на един специализиран език по отношение на словообразуването и в частност на образуването на сложни имена с помощта на валентната теория на съществителните. При това се очаква трудът да е в състояние да постави началото на други изследвания в тази област. В тази взаимовръзка авторката набелязва шест задачи, а при анализа изхожда от работна хипотеза, експлицирана в седем точки.

Измежду поставените конкретни задачи намирам за необходимо да се спра по-подробно на първата, която е от общотеоретично значение. Тя гласи: да се осигури съпоставимост на двата езика, като се провери дали използваните в работата понятия и термини се употребяват в германистиката и в българистиката с еднакво съдържание и обхват. Посочените в библиографията близо 200 литературни и справочни източника свидетелстват за добросъвестно запознаване на колегата Милка Енчева както с немската, така и с българската граматична и лексикологична литература. В немски от Ото Бехагел и Валтер Хенцен до Волфганг Флайшер (в по-ново време в комбинация с Ирмхилд Барц) основните понятия на словообразуването и в частност на композициите са доста еднозначно дефинирани. Формална промяна има например в спорадичното заместване на Zusammenbildung със Suffixderivat (2.2.1., стр. 26). Наличието на подобно разграничително означение в немски спрямо Zusammensetzung и липсата му в български е намекнато в краткия коментар на една публикация на Харитина Костова-Добрева (3.1.4.). Въпросът остава като че ли отворен, защото в българското словообразуване в представата за сложна дума попада всяка лексикална структура, съставена от две и повече морфеми. Тоест и млеконадой, и подножие, и вкъщи. Тъй като по мое мнение не е приемливо вишневочервен и синеок да бъдат просто сложни думи, при нужда те могат да се различат: първата като композиция (от вишнев и червен), тоест Zusammensetzung, и съчленение (от синтагмата сини очи), тоест Zusammenbildung. По „модерен” немски образец второто може да е и „суфиксално производно”, което обаче би съвпаднало с вече утвърдения термин дериват, какъвто е прилагателното химичен като производно от химия. Освен това за случаи като вкъщи, навреме, вследствие (на немски Zusammenrückungen) подхожда терминът срастване вместо например „сложна дума от предлог и съществително име”. Макар унилатерално, изследването е могло и в това отношение да бъде инструктивно както за германиста, така и за българиста.

Тези бележки са далеч по-маловажни в сравнение с интерпретацията на случаи като бункер-питател, катализатор-носител, спирала-тръба като еквиваленти на нем. Aufgabebunker, Trägerkatalysator, Rohrspirale. Така те бяха приведени в първоначалния вариант на дисертацията поради наличието им в ексцерпциите на докторантката най-вече в по-стари издания, какъвто е „Немско-български технически речник химия, химична технология, металургия”. В писмената практика особено на нефилолози тези български съчетания по руски модел се срещат написани с дефис и създават илюзията, че са сложни думи. В действителност втората им съставка е приложение (апозиция) на първата, тоест докато Aufgabebunker в немски е детерминативна композиция, бункер питател са две думи, пишат се отделно и означават бункер, който е питател, тоест който захранва. С оглед на редица публикации и на указанията в ОПРБЕ (55.1) г-жа Енчева е коригирала тази остаряла практика в коментара под 5.4.3.1. (стр. 206 сл., срв. и бележката под линия на стр. 25 за разделно писане на вагон-цистерна и самолет-изтребител). Там тя запазва слято писане на композиции като безспорната немска заемка филтърпреса (по-рано спорадично, но ненужно филтър-преса) за разлика от апозиционната номинална фраза бункер питател. Особено в подраздел 2.2.3 тя обаче се сблъсква с непостоянството и колебливостта във вижданията на българистите и в правилата на инструктивните ни помагала (било то „новият” или пък „официалният” правописен речник). На стр. 37 г-жа Енчева посочва възможността за изписване или тенистурнир, или тенис турнир. Тази факултативност се допуска от наличието на т. нар. съставни думи в български. За личен вкус към изписването право дават т. 53.4.1.1. и 55.2 в ОПРБЕ, което ще рече равнопоставеност на бизнесадминистрация и на бизнес администрация, на бингозала и на бинго зала и на безброй други. На стр. 37 докторантката е принудена да приеме оправданието, че при регламентирането на правописа трябвало да се съблюдава езиковата практика. Но езиковата практика е стихийна и не спира пред каквито и да било правила. В нея отдавна се срещат примери като авто услуги, био продукти, електро материали, психо тестове, противоречащи на правилото за допукане на разделно писане (т. 53.5.). И какъв анализ по непосредствено съставящи би бил мислим при поредици от рода на мега турбо рок концерт? Те, разбира се, не спадат в сферата на ексцерпираните примери, но са показателни за илюстрирането на съставни думи, композиции и номинални фрази.

Във връзка с твърдението за установеност на главното ударение в българските композиции върху втората от непосредствено съставящите (2.2.3, стр. 36) трябва да се добави, че тази постановка не е еднозначна. Дори се оказва, че за приведения на тази основа в дисертацията единичен пример нефтобàза в ОПРБЕ се посочва равновесно ударение – нèфтобàза, което е валидно за многобройни други случаи като àвиосалòн, àвтогàра и т.н.

Тези неблагополучия в българистичната интерпретация на композициите не са попречили на г-жа Енчева като германистка да разисква детайлно специализираната лексика в избраната от нея област, вземайки предвид вижданията в съвременните германистичните публикации. Теоретичните разсъждения се илюстрират с таблици и графики както в текста, така и в приложения 1-5 (стр. 258-311). За прегледността на изследваните лексикални структури допринася съставеният азбучен корпус от 2022 немски субстантивни композиции с посочване на техните български съответствия (стр. 312-384).

Доколкото резултатите от изследването целят практическо приложение в лексикографията и транслацията, особено важна е разкритата в глава пета (Формален мотивационен анализ на немските композиции и техните български съответствия в химико-технологични текстове) пъстрота на българските еквиваленти. Тяхната роля в нашия език се изпълнява както от прости думи и деривати, така и от сложни думи, от двучленни до петчленни номинални фрази от прилагателни и съществителни или само от съществителни, а също така от описàния (стр. 25 на автореферата). От това следва, че за коректното превеждане на текстове в тази сфера е необходима на първо място компетентност (без нея филологът едва ли ще може да съчини смислен превод примерно за Aufgabegut, ако не познава българското му съответствие материал за захранване). Тя до голяма степен може да се компенсира от създаването и наличието на специализирани речници, чиито съставители пък е редно да са филологически обиграни, за да не се стига до разнобой между правописни норми и своеволни практически решения.

Авторефератът представя в стегнат и прегледен вид съдържанието на дисертационния труд на български език. В шест точки са обобщени научните приноси, постигнати в дисертацията – най-вече пионерската дейност при изграждането на модел за съпоставително изследване на сложни съществителни, и то в терминологията на една конкретна област на човешкото познание. В частност са посочени и някои от доказателствата, опиращи се на емпирични данни.

Като предварителни публикации в края на автореферата са посочени четири работи, две от които запознават по-пространно с моменти от изследваната проблематика.

Общото ми впечатление е, че от германистично гледище за защита ни е предложено едно добре замислено и грижливо извършено съпоставително изследване, претендиращо с право за първо по рода си. Негова авторка е ерудирана германистка, която познавам от съвместното ни участие в поредица от колоквиуми с лексикографска тематика с международно участие. Не на последно място тя е уважавана преподавателка в Университета на град Марибор (Словения). Ето защо с убеденост ще гласувам на г-жа Милка Владимирова Енчева да бъде присъдена образователната и научна степен „доктор” по професионално направление 2.1. Филология (Немско езикознание).




Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница