Стратегия за развитие на



Дата02.02.2017
Размер367.92 Kb.
Размер367.92 Kb.


Разработване на стратегия за развитие на спелеологията в ПП Витоша по Дейност 2.3. по Проект № DIR-5113326-498 „Дейности по устойчиво управление на Природен парк Витоша”, съгласно Договор № DIR-5113326-С-010 за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013”, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейския съюз.

СТРАТЕГИЯ

ЗА РАЗВИТИЕ НА

СПЕЛЕОЛОГИЯТА

В ПРИРОДЕН ПАРК

ВИТОША“



Клуб Екстрем
Май-Септември 2014 г.


Стратегията за развитие на спелеологията в ПП Витоша e изработена по проект регионално развитие и от държавния бюджет на Република България чрез Оперативна програма „Околна среда 2007 “Дейности по устойчиво управление на Природен парк Витоша” , финансиран от Европейския фонд за – 2013 г.” http://ope.moew.government.bg

РЕЗЮМЕ

Стратегията описва състоянието на спелеологията на територията на природен парк „Витоша“. Представени са вижданията на Клуб Екстрем, чийто членове през последните 25 години активно изследват, проучват и картират пещерите намиращи се на територията на парка. Направен е кратък преглед на карстовия район, в който се намират пещерите, кратка хракатеристика на по-големите пещери, на актуалните проблеми и потенциала за развитие на спелеологията в района. Дадени са и етапите на стратегия за развитието на спелеологията в района. Предвидени са и мероприятия свързани с безопасността и спасителните операции в пещерите на територията на парка, както и опазването и защитата на пещерите.

Стратегия за развитие на спелеологията в природен парк „Витоша“

Клуб Екстрем (2014 г.)

София 1612, ул. Смолянска, 56, вх. Г, ет. 1

Тел: 0887315654

Web: http://www.clubextreme.org

E-mail: extreme@clubextreme.org

Стратегията е изготвена от:

Атанас Русев (toltec@clubextreme.org) – Председател на Клуб Екстрем


УВОД


Спелеологията представлява изучаване на пещерите. Малко известен факт е, че най-дългите пещери в нашата страна се намират именно в планината Витоша, на територията на парка. Тяхното изследване е започнало през 60-те години на миналия век и продължават активно и до наши дни, като по една приблизителна оценка едва около 20% от подземния карст на района е известен и проучен! Това дава огромно поле за изследователска дейност. Популяризирането на спелеологията като рекреационна дейност и непосредствената близост до София са главни фактори за развитието на алтернативния туризъм в тази част на планината.

Основните цели на настоящата Стратегия са насочени в няколко основни аспекта:


  • Установяване на състоянието и степента на проученост на пещерите в района.

  • Възможности за развитие на спелеотуризма в района.

  • Приобщаване на местното население към развитието на спелеотуризма в района.

  • Популяризиране на спелео-туризма.

  • Защита и опазване на пещерите.

В разработването на стратегията сме използвали идеи от най-подходящите за условията в България световни спелеологически практики, които през годините са доказали, че имат максимален ефект за устойчивото използване и опазване на карста и пещерите. Стратегията ще послужи като основен източник на информация за състоянието и перспективите на спелеологията при разработването на следващия План за управление на природния парк (2014-2020).

Съгласно своите цели за развитие и практикуване, БФСп и пещерните клубове, чрез своите членове, ще спазва всички ограничения наложени от сегашното и бъдещо функционалното зониране на природния парк. Развитието на спелеотуризма ще бъде подчинено на принципите за минимално въздействие върху природата.



БФСп, пещерните клубове и спелеолози, ще сътрудничат на Дирекцията на ПП „Витоша“ като:

  • Организират, популяризират и подкрепят спелеоложките прояви в района;

  • Подпомагат и консултират дейностите по защитата на пещерите и прилежащата им област;

  • Насърчават всички спелеолози да сътрудничат на парковата охрана като сигнализират за забелязани нарушения и участват в спасителни и други акции според тяхната квалификация.

  • Провеждат специализирани разяснителни лекции и беседи за карстовия район и пещерите.

  • Провеждат специализирано обучение.

  • Предоставят актуална информация относно изследването на карстовия район и пещерите.


1. ОБЩА ЧАСТ



1.1 Основни определения


Спелеоложката дейност използва определени специализирани термини, които ще поясним тук:



Спелеологиянаука за изучаване на пещерите. Включва почти всички научни дисциплини, които се извършват в пещерите, например: геология, археология, биология, геодезия, география и мн. други.

Карст, карстов район варовиков масив в който се образуват пещерите.

ГИС – географска информационна система.

Пещерняк = спелеолог.

БФСп – Българска федерация по спелеология.

1.2. Основни принципи


Развитието на спелеоложките дейности сe основава на световни принципи и стандарти, възприети от организациите и федерациите, които ги администрират в национален или световен мащаб. При отговорно спазване на всички режими и ограничения валидни за мястото и района, практикуването на спелеологията не представлява заплаха за нито един от компонентите на планинските екосистеми. Спелеолозите ще полагат усилия, за да развиват и подпомагат дейности в парка основани на следните основни принципи:





  1. Спелеолозите поемат отговорността, че спелео-дейностите могат да бъдат опасни за тях и практикуването им трябва да става при спазване на всички мерки за индивидуална и групова безопасност. Дейностите на всеки един не трябва да застрашават околните и обкръжаващата среда. При възникване на инцидент, всеки един е готов да помогне на нуждаещите се според личните си възможности и състояние.

  2. Не оставят никакви следи от дейността си в пещерите и планините.

  3. Приемат, че опазването на околната среда е необходимост с полза на дейностите, които развиваме.


Исторически преглед на българската спелеология и Федерацията (Ал. Жалов

Първите археологически разкопки в български пещери (пещ. Полички,край Дряново) извършва С. Юринич през 1891 г., като в публикуваният материал подробно описва обекта и резултатите от проучванията. Тези и издадените през 1900 г. материали ("Глава Панега").Принос към изучаването на карста в България от проф. А.Иширков и "Пещерата Топля при с. Голяма Желязна" от проф. Г.Бончев) категорично потвърждават факта, че в България е настъпил периодът на целенасочените спелеоложки проучвания.

Потвърждение на това са и последвалите до 1929 г. изследователски и научни експедиции и публикуваните 165 материала съдържащи обща информация за пещерите и резултатите от проведените проучвания.

В този почти 30-годишен период Р. Попов полага началото на систематичните археологически разкопки и последователно разкопава редица пещери край с.Беляковец, Мадара, Карлуково, като в пещерата Темната дупка при Карлуково открива първите за Балканите находки на палеолитната култура. Археологът В. Миков допълва списъка на проучените пещери от районите на селата Орешец, Микре, Деветаки, Чавдарци, Рабиша, Ягодина и др. и доказва, че те са били населявани и в по-късни културни епохи (неолит, енеолит, бронз)

През 1922 г. акад. д-р Ив.Буреш- директор на Царските природонаучни институти поставя началото на целенасочените биоспелелогични изследвания в страната. Само за няколко години той и екипа му от ентусиазирани сътрудници проучват повече 100 български пещери и откриват десетки нови троглобионтни животински видове. Един от най- ревностните изследователи тогава е Ненко Радев, който поставя началото за съставяне на атлас на българските пещери, в който публикува карти и обширна информация за 16 от тях.

От началото на века водят началото си и методичните проучвания свързани с геологията, хидрогеологията и морфологията на карста. Те са свързани предимно с имената на географа проф. Ж. Радев, петрографа проф. Г.Бончев и инж. П.Петров-хидрогеолог. В резултат на многогодишни изследвания през 1915 първият от тях издава "Карстови форми в Западна Стара планина"-първата монография по карста в страната. Петрографските описания на Г. Бончев съдържат обилна информация за разпространението на окарстяващите се скали в България, отделни пещерни райони ,пещери и карстови извори. Инж. П.Петров заедно със сподвижниците си се заема с проучването на редица пещери в Ловешко и Софийско. Така през 1924 г., с цената на много усилия е окончателно проучена и картирана Деветашката пещера, а през 1926 и Темната дупка край гара Лакатник.



Период на организираната спелеоложка дейност

През 1929 г. условията и необходимостта от създаване на национална организация за проучването на пещерите са налице и на 18 март с.г. се учредява Първото българско пещерно дружество като този акт е иницииран от инж. П. Петров.За първи председател на дружеството е избран ботаникът проф. Ст. Петков.Дружеството развива активна дейност, учредяват се негови клонове в с. Ракитово и гр. Дряново. Организират се експедиции и се картират множество пещери. През 1931 г. Н. Радев и П. Енглиш осъществяват спускане в най-дълбоката за времето си българска пропаст "Бездънния пчелин"(-105 m) край Ябланица. Започва издаването на дружествен печатен орган" Известия на Българското пещерно дружество",от който изличат две книжки (през 1936г и 1940г). В периода на ІІ-та световна война активността на дружеството спада. Забелязва се подем едва след 1947 г., чийто връх е организирането, под егидата на БАН, на научно-изследователските бригади "Т. Павлов" през 1948 г." и "В. Коларов" през 1949 г. В рамките на тези своеобразни експедиции се изследват, картират и описват множество пещери около селата Лакатник, Карлуково, Златна Панега и Рабиша. През последната година ,по решение на "народната власт" дейността на обществените организации в т.ч. и на Пещерното дружество е прекратена. Междувременно през 1948 г. млади членове на дружеството основават научно-изследователски колектив "Млада гвардия" с председател Л. Обретенов и секретар П. Трантеев. Той съществува до 1953 г. като в този период насочва дейността си основно към изследването на пещерата Темната дупка край Лакатник, но проучва и пещери около селата Градешница, Дружево, Малка Желязна и Пещерна. В периода 1954 - 1956 г. се създава и развива активна изследователска дейност Младежки зоологически кръжок. Под ръководството на П. Трантеев в него правят първите си стъпки редица обладани от интерес към пещерните проучвания млади хора, които по късно стават едни от основните двигатели на българската спелеология.

В периода след ІІ-та световна война продължава провеждането на археологически разкопки в пещерите. Г. Марков проучва Еменската и Ръжишката пещери (1948-49г.), Н. Джабазов провежда разкопки в Пещ при Ст. село(1951-53г.), Провъртенка, Водница, Самуилица І и ІІ при Кунино(1954г.), Цаконички печ и Каленската пещ и Моровица (1955г), Табашката пещера, Ловеч (1952/1956г.), заедно с В. Миков и Деветашката пещера (1950-52г.) както и Ягодинската пещера от П. Детев (1956г),

Възраждане на организираната спелеология

През 1957 г. възстановява дейността си БТС. Скоро след това група от деятели на пещерното дружеството внасят предложение до ръководството на съюза за създаването на Комитет по пещерен туризъм. Той се учредява през 1958 г., за негов първи председател е избран проф. д-р Л. Динев, за зам. председател П. Трантеев и почетен председател акад.д-р Ив. Буреш. Същата година се учредява Студентският пещерен клуб "Академик", София т.е. първият клуб в страната. По това време в Чепеларе, Д. Райчев и в Русе Г. Икономов под различна форма развиват пещерното дело и изследват местните пещери.

През 1960 г и 1961 г. се организират първите два курса за подготовка на инструктори по пещерно дело. Обучените в тях ентусиасти полагат са в основата за възникването на редица нови пещерни клубове в страната. Този период се характеризира и с благоустрояването на първите две български пещери "Леденика", Враца (1961 г.), след нея Магурата, с. Рабиша(1961 г.); "Снежанка"(1961 г.).

Републиканска комисия по пещерно дело

През 1963 г. комитетът прераства в Републиканска комисия по пещерно дело. Той инициира бурно увеличаване на пещерните клубове в страната. Към 1964 г. техния брой е вече 37. Успоредно с това започва и провеждането на клубни и републикански пещерни експедиции. В резултат на започналите планомерни и систематични проучвания биват открити и изследвани стотици нови, неизвестни пещери. През 1963 г. се слага началото и на българските експедиции извън страната. Първоначално те се основават на обмен на експедиционни групи със сродни организации от Чехия, СССР, Унгария, Румъния, Германия, Франция, Белгия и др. В периода 1967-69 пещерняците от СПК" Академик", София участват в експедиции за проучването на най-дългите гипсови пещери в света "Оптимистическая" и "Голубие оззера" в Украйна, а през 1968 П. Недков и К. Спасов проникват да дъното на 10-тата по дълбочина пропаст света "Снежна" в Полша (-640 м). През 1969 г. пещерняците от клуб "Планинец", София провеждат експедиция в най-дълбоката тогава пропаст в света "Гуфр Берже", Франция(-1122 м), до чието дъно достигат А. Тапаркова и П. Берон. През 1971 г. българи отново участват в проучването на "Голубие озера", а през следващата клуб "А. Константинов", София прави неуспешен опит да достигне до дъното на най-дълбоката италианска пропаст "Сплуга де ла Прета".

Същевременно продължават и научните изследвания в пещерите. Като резултат от интензивните биоспелеологични проучвания П. Берон и В. Георгиев публикуват "Есета върху българската пещерна фауна"(1962 г.,1967 г.), където е разгледан видовият състав на проучените пещери. Провеждат се археологически разкопки в Ягодинската пещера от М. Ваклинова (1965-66 г.) и пещерата Магура (1971 г.). През последната година групата за палеолитни проучвания към Археологическият институт с музей при БАН започва многогодишни редовни разкопки в пещерата "Бачо Киро", Дряново. В същия период пещерняците И. Петров, И. Йолов, Г. Тричков и Д. Жишев престояват 30 денонощия в пещерата Топчика в Добростанския карстов масив, с което поставят началото на подобни научните експерименти в България.

Развитието на пещерния туризъм се бележи с благоустрояването на още три пещери Снежанка (1966 г.),Съева дупка, с. Брестница (1967 г.); Орлова чука, с. Пепелина(1970 г.).

Пещерното дело в страната претърпява възходящо развитие, което не остава незабелязано от световната спелеоложка общественост. Като израз на признание за постигнатото, през 1965 г. България е приета за член на Международният спелеоложки съюз (U.I.S.) към ЮНЕСКО. Без да променя основно същината на дейността си, през 1972 г., Републиканската комисия по пещерно дело се преименува в

Българска федерация по пещерно дело

Пещерното дело в страната придобива още по-голяма популярност, което инициира създаването на редица нови пещерни клубове.

Проучването на българските пещери продължава да бъде една от основните им задачи. Натрупаният до 1972 г. богат фактически материал е основа за създаването през с.г. на Главната картотека на българските пещери. Нейният идеен вдъхновител е П. Трантеев,но тя става факт благодарение на безкористния труд на инж. Р. Радушев.

В спелеоложката практика навлиза употребата на нова, по-съвременна екипировка и съоръжения, което в значителна степен улеснява пещерните проучвания и ги прави по-масови. Това създава се предпоставки за възникването на нещастни случаи при проникването в пещери. От тук възниква необходимостта от създаването на Аварийно-спасителния отряд към Федерацията. През 1974 г. тя провежда първия си специализиран курс за подготовка на пещерни спасители, а по-късно основава и самият отряд.

Постепенно се увеличава и стремежът на спелеолозите да проникват в по-големи от българските пещери и пропасти. В резултат на това се осъществяват няколко големи експедиции. През 1973 г. пещерняци от клуб "Планинец", София стигат успешно до дъното на най-дълбоката пропаст в света "Пиер сен Мартен"(-1332) ,Франция. Няколко години по-късно софийски спелеолози проникват в най-дълбоките италиански пропасти "Микеле Гортани" (-920 м) и "Сплуга де ла Прета" (-878 м.) в Италия, а през 1980 г В. Недков се спуска в 9-тия по дълбочина абсолютен отвес в света "Мавро Скиади" (-347 м) на о-в Крит.

1981 г. слага началото на нов етап от дейността извън граница-започва провеждането на експедиции за изследване на нови пещери и райони. Под този знак се провеждат 4 експедиции в Австрия (1981-1983 г.) по време, на които се откриват и проучват 44 пещери. Следват експедицията на СПК" Академик", София в Куба през 1981 г. , три последователни експедиции на клуб "Студенец", Плевен в Пиринеите (1986-1988), Националната експедиция в Куба (1988). Година по-късно се провеждат изследователски експедиции: на ПК "Средец", София в Алжир и експедицията на СУ "Кл.Охридски" във Виетнам.

Демонстрирайки нарасналите си възможности, в периода 1984-1989 г. български пещерняци провеждат и успешни прониквания в най-дълбоките пропасти в света "Жан-Бернар", Франция(-1358 м.), "Снежна", Грузия (-1370 м.), "Гуфр Берже", Франция (-1122 м), "Торка Уриело), Испания "(-1017м), "Антро дел Коркия", Италия (-1200), "Феликс-Тромб", Франция (-1018 м), "Килси", Узбекистан (-990 м), "Ану Боасили", Алжир(-805 м) , "Снежна", Полша (- 788 ), "Абисо Комичи", Италия (-774м), "Епос" и "Проватина" в Гърция.

Наред със премиерните проучвания и спортните изяви със значителна интензивност продължават научните изследвания на карста и пещерите. Геолози, географи, хидрогеолози, биоспелелози, археолози и други специалисти

навлизат все по-дълбоко в тайните на пещерите. Продължават и медико-биологичните изследвания на пещерняшката дейност. Те се реализират чрез експеримента за 62-дневен престой в пещера "Сухите печове" (1977 г.), научна програма в рамките на серията плевенски експедиции в Испания и тази в "Снежна",Кавказ (1986).

Значителна част от резултатите от научните изследвания намират място в докладите на проведените през 1976-та, 1979-та, 1983-та, 1987 г. национални конференции по спелеология и са докладвани на авторитетни спелеоложки форуми извън страната.

Един от най-значимите от тях е Европейската регионална конференция по спелеология през 1980 г., в която над 250 учени и пещерняци от 17 страни изнасят 170 научни доклада.

Продължават и усилията пещерните красоти да станат достъпни за по-широк кръг от хора. Под този знаменател се благоустрояват 5 нови пещери Дяволското гърло (1977 г.), Ягодинската (1982 г.), Ухловица (1983 г.), Ахметюва дупка (1988 г.) всичките в Родопите; Зандана край Шумен (1987 г.). Наред с това, благодарение на упоритостта на чепелареца Д. Райчев, през 1980 г. отваря врати и Музеят по спелеология и българският карст. През следващата година е открит и Националния пещерен дом" Петър Трантеев" край село Карлуково.

Спелеологията в България завоюва сериозен международен авторитет и все по-успешно се интегрира в структурите на световната спелеоложка общност. В този период председателят на федерацията проф. д-р Л. Динев, а по-късно ст. н. с . д-р П. Берон са избрани и изкарват по два последователни мандата в бюрото на Международния спелеоложки съюз, а други български представители намират място в ръководните органи на работните му комисии.

Българска федерация по спелеология

На Общото си събрание през 1990 г. Федерацията се преименува в Българска федерация по спелеология. За първи път след учредяването си организацията на спелеолозите у нас приема свой устав. По-късно (1993 г.) тя се регистрира като юридическо лице с нестопанска цел, а от 1997 г. е лицензирана от Държавната агенция за младежта и спорта (сега Министерство на младежта и спорта).

От 1990 г. до днес Федерацията обединява средно 30 пещерни клуба, чийто общ членски състав се движи между 400 и 600 пещерняци. Една от основните им цели продължава да бъде проучването и картирането на пещерите у нас. В резултат на това постепенно нараства броят на картотекираните пещери в Главната картотека на пещерите в България за да достигне цифрата 4800 в края на 2002 г.

През 1990 г. магистър А. Манов постави началото на създаването на компютърна база данни за българските пещери, която в последствие с помощта на други специалисти беше преработена и актуализирана. По-късно, през 1998 г. инж. И. Алексиев, инж. К. Данаилов и А. Жалов поставиха началото на създаването на компютърна карта на пещерите в страната под управлението на Географски информационни системи и снемане на географските координати на пещерите посредством системата GPS. Използването на топографски карти разкри възможности за систематично проучване на карстовите райони. Макар и с не голяма интензивност продължи изследване на карста и пещерите в областта на хидрогеологията, спелеоминарологията, биоспелеологията, археологията и палеонтологията, археоастрономията и други науки. През 1998 се проведе третия в историята на спелеологията в България медико-биологичен експеримент "Птичата дупка", където Е. Гатева престоява 56 дни в едноименната пещера. Повечето от научно-изследователските резултати бяха докладвани на проведените през1994, 1999 и 2002 национални конференции и форуми извън страната и намериха място в авторитетни световни спелеложки издания. Докато в предишните периода издателската дейност на федерацията и съставляващите я клубове беше сравнително оскъдна, то сега тя претърпя съществено развитие. Продължи издаването на бюлетина "Български пещери", излизат от печат редица учебни помагала, годишници, алманаси, регионални справочници за пещерите, информационни бюлетини, брошури, биоспелеологичен справочник и други материали.

По-скромни по количество, но не и в качествен аспект са проучванията на българските спелеолози извън граница. Главната им отличителна черта, че всички те имат подчертано изследователка насоченост. През 1990 г. се провежда втора поредна национална експедиция в Китай. Периодът 1991-2002 се характеризира с провеждането на системни проучвания в Албания и най-вече Албанските Алпи, което се реализира в 6 национални и 5 клубни експедиции.

Същевременно, през 1993 г. се провеждат две последователни експедиции в Турция. По-късно през 1995 г. български леководолази работят за проучването на водни пещери в Македония, а експедициите в Индонезия, Малайзия и Тайланд дават принос към биоспелеложкото проучване на пещерите по тези места. Няколкото прояви с подчертано спортен характер имат за обект прониквания в някои по-големи италиански и украински пропасти и пещери.

Проведената през 2003 г. от пещерния клуб "Студенец" експедиция в Албания донесе най-големият изследователски успех през последните години. Плевенчани успяха да проучат до -610 м пропастта ВВ-30 . Така тя стана най-дълбоката пропаст в Албания и най-голямата открита и изцяло проучена от българи пропаст в историята на нашето пещернячество.

През 2004 година 4- ма български пещерняци участваха в словенска експедиция в пропастта Чехи-2 в Словения, където проникнаха до дълбочина 1150 м в. През лятото на същата година 8-на българи взеха участие в организираната от турски колеги експедеция в пропастта Еврен Гюнай дудени . В рамките на тази съвместна проява дълбочината на пропастта бе увеличена от 1370 на 1429 м като тя стана най-дълбоката пропаст в Турция и Азиатския континент. Същевременно пещерняците от клуб "Хеликтит"- София проведоха своя самостоятелна експедиция в Албания където откриха и проучиха 7 нови пещери и пропасти.

Международната дейност се изразява основно в поддържане на контактите със Спелеоложкият съюз, участието на отделни български представители в работата на неговите работни комисии и осъществяване на обмен с европейски федерации тракционни наши партньори. В последните няколко години българската страна работи активно за активизиране на връзките и сътрудничеството си със сродните организации от балканския регион. По наша инициатива през 2002 г. в България се проведе първата среща на националните спелеоложките организации на Балканския полуостров, на която бе създаден и Балкански спелеоложки съюз с председател П. Берон и генерален секретар А. Жалов. Съществуването на съюза разкрива възможности за интензивен обмен на информация и спелеоложки групи, осъществяването на съвместни проекти, задълбочаване на дружеските връзки и опознаването на спелеолозите в региона.

(Приложения: Устав и Етичен кодекс.)


1.3. Обща информация за развитието на спелеологията в планината Витоша


Съвременното изследване на пещерите и Боснешкия карстовия район датира от 60-те години на миналия век. По това време ентусиазирани млади изследователи от студентския пещерен клуб Академик започват да изследват пещерата Духлата, която е най-дългата пещера в България в момента – с над 18 км. пещерни галерии. През 70-те години се правят много нови открития в пещерата Духлата, както се откриват и нови големи пещери в района – Академик, Пепелянката, Живата вода, Чучулян и др.



d:\work_2014\vitosha_park\streza_suinov..png.jpg

Петко Съйнов и Александър Стрезов, 1984 г. (едни от най-големите изследователи на Духлата)

През 80-те години изследванията на СПК Академик продължават и са открити нови големи пещери: Врелото, ППД, Попов Извор и др. Дължината на Духлата към 1984 година е 15 210 м. В изследването на пещерите за тези 20 години са участвали до този момент над 100 спелеолози и откритията продължават.

През 1987 г. в района започва активно работа Клуб Екстрем с откриването на пещерата Еделвайс (1 км.), която в последствие е свързана с Духлата. През 1990 г. членовете на клуба правят голямо откритие в пещерата Врелото (880м) и нейната дължина нараства на 8 км. Тук откриват и най-голямата подземна зала в България – „Приятели мои“. Целенасочената работа в района дава резултати и са открити нови големи пещери и продължения - 1996 г. Входа на Курсистите, Хвърчилото, през 2001 г. пещерата Екстрем, през 2013 г. Сънливците и др. Дължината на Духлата нараства на 18 км и са открити нови входове на пещерата. През 2011 г. членовете на клуб Екстрем започват изключително сложното и опасно проникване в изворите на с. Боснек (края на системата Духлата), където до 2014 г. са проникнати сумарно около 230 м. Изследването на най-голямата система Екстрем-Врелото продължава активно като приблизително очакваната й дължина е над 80 км. Правят се опити за проникване и в неизследваните пещерни системи на Попов извор и Лагера.

Относно достъпността на пещерите в района се създава проект и 80-те години се прокопава тунел към „Тронните зали“ в пещерата Духлата с цел осветяване и експониране на пещерата за туристически посещения. Този проект не се реализира и тунела е бетониран като през годините редица недобросъвестни посетители посещават пещерата през този достъпен вход и унищожават красивите зали намиращи се в близост. Трябва да се спомене и вандалското унищожение на пещерата Пепелянката през 80-те години, както и разрушаването на праисторическото гробище в пещерата Врелото през 90-те...

През 2013 година се извърши 3Д-лазерно заснемане на Тронната зала с цел обосновка за осветяване на пещерата Духлата. Изводът, който се наложи от специалистите и експертите е, че не е удачно тази част от пещера Духлата да бъде експонирана.

Трябва да споменем и факта, че Духлата е пещерата, в която са правени най-много спасителни акции в пещери в България. През 2010 г. тук е проведена най-голямата и мащабна спасителна акция, с участието на над 100 човека, при която бяха спасени 7 души блокирани 48 часа от придошлите подземни реки.




По време на спасителната акция в пещерата Духлата през 2010 г.

2. ПЕЩЕРИ И ХАРАКТЕРИСТИКА НА КАРСТОВИЯ РАЙОН В ПРИРОДЕН ПАРК „ВИТОША“


Боснешкият карстов район се намира в юго-западната част на планината Витоша и част от него попада в пределите на ПП „Витоша“. Изграден е от скали на триаса, масива е силно напукан и слабо наклонен , което е дало предпоставка за образуването на огромни хоризонтални пещерни системи.



d:\work_2014\vitosha_park\caves.jpg

Карта на разположението на пещерите на територията на ПП „Витоша“ (източник: Клуб Екстрем)

На територията на парка се намират около 70 входа на разкрити пещери. Има 15 карстови извори, много губилища и др. повърхностни карстови форми. Най-дългите пещери в района (над 100м дължина) са: Духлата (18.2 км, -60м, +15м.), Врелото (8.2 км, +105м.), ППД (1.8 км., -110м.), Пепелянката (450м. -20м), Академик (390м, -15м.), Екстрем (420м, -65 м.) . Като специфика пещерите са трудни за проникване и изискват специална подготовка и умения. Не са удобни за експониране и като правило привходните им части са много тесни и трудни. Липсват огромни зали в близост до повърхността.



Пещери с дължина над 100 м. с координати (WGS84_UTM_35N) на основните входове:

ИМЕ

X координати

Y координати

Дължина [m]

Денивелация [m]

Духлата

187383.0766

4711849.785

18 200

-75

Врелото

184533.4237

4714143.044

8 200

+105

ППД

188389.7653

4712364.143

1 800

-110

Пепелянката

187300.1718

4711532.021

450

-20

Академик

186734.3039

4711514.19

390

-15

Екстрем

188824.2774

4712053.376

420

-65

Горния Извор

186367.2525

4711919.567

180

18

Живата вода

188088.1078

4715073.193

140

-13

БХПД

187468.1791

4712012.889

110

-8

Обособени са няколко подрайона в зависимост от подземната хидрология на масива, а именно:

  • Район на Духлата – от губилищата на р. Струма – през Духлата – до изворите в село Боснек.

  • Район на Екстрем – Врелото – от губилищата пред пещерата Екстрем – през пещ. Екстрем, ППД и др. – през пещерата Врелото – до извора Врелото.

  • Район на Живата вода – самостоятелен локален карстов комплекс.

  • Район на Лагера – от губилищата високо в планината – до изворите близо до Лагера.

  • Район пред селото – от губилища на Струма към неизвестна все още пещерна система.

  • Район на Попов Извор – от голям водосборен район – през неизвестна пещерна система до Попов извор.

  • Район на „палеокарста“ – над с. Чуйпетлово.

Кратко описание на най-големите пещери в района:

Духлата:

Координати: N 42.495861, E 23.195806, WGS_1984_UTM_Zone_35N

Описание: Пещерата Духлата е най-дългата пещера в България, 18 км. дължина, с денивелация +20м., -60м. Представлява най-сложния лабиринт в страната, разположен на 8 етажа, със 7 подземни реки, които черпят вода от коритото на р. Струма. Всички подземни реки се вливат в основната подземна река (Голямата река) и излизат на изворите в с. Боснек, през Горния и Долен извор. Духлата има 8 входа. Влизайки от централния вход на пещерата, веднага след 10 метра има стеснение, след което се излиза в тясна галерия и след още 50-на метра следва Аязмото и Зала Сталактон. Пътя преминава през ново стеснение и се излиза в „Лабиринта на Прашните зали“. След около 100м, минавайки през лабиринта напряко, се излиза в голямата зала „Уринарника“, откъдето има няколко продължения. По пътя за главната подземна река се слиза през 10м. отвес „Гърлото на Ада“, преминава се последователно през разклоненията 1-ви мерцедес и 2-ри мерцедес и се достига до зала „Носорог“. Оттук след „Телевизора“, и преминаване през един блокаж се достига до „Рибката“, на Голямата река. Срещу течението на реката се прониква в „Малката духла“.

От тук, по течението на реката се стига до крайния сифона на пещерата и „Китовата уста“, „Частите на мълнията“ и др. Друго разклонение води до „Новите части“ – самостоятелна част на пещерата с много красиви зали, зала Стрезов, залата на Лисицата, Грънчарницата и др.



От зала Носорог има и друго разклонение, което по „Царския път“ и „Кончето“ стига до „Тронните зали“ и „Губилището“. Има и други самостоятелни части в пещерата – „Малката Духла“, в която се влиза след „Гърлото на Ада“, „Академишка Духла“, в която се влиза непосредствено след централния вход, „Еделвайс“ – влиза се от „Прашните зали“ и др.

Духлата е една от най-красивите пещери в България като в нея се срещат почти всички видове вторични карстови образувания. Проникването в пещерата изисква специални умения и задължително водач и познавач на лабиринта. Това е пещерата, в която са проведени най-много спасителни акции в България. Изследването в пещерата продължава от Клуб Екстрем и др. – вероятна дължина на неоткритите галерии – над 40 км.

Биология: В пещерата са установени 22 вида пещерни животни, сред които 6 вида прилепи.

Достъп: Пещерата е с контролиран достъп за посещения, съгласно Заповед № РД-104/01.11.2010г. НА РИОСВ-ПЕРНИК и Заповед № 79/02.11.2010г. НА ДПП “ВИТОША” (приложени).



Карта на пещерата Духлата към 2013 г. (1962-2014 г., съставители: СПК Академик, Клуб Екстрем и др.)
Врелото:

Координати: N 42.515312, E 23.159941, WGS_1984_UTM_Zone_35N

Описание и история на откриването: Пещерата Врелото е една от най-уникалните пещери в България с дължина за момента около 8 км и денивелация +105 м.



В пещерата Врелото...

Представлява водна пещера на няколко етажа, с огромни блокажи и срутвания, подземни зали и уникални пещерни образувания. Изворът "Врелото", заедно с "Попов извор" са двата най-големи карстови извора в Боснешкия карстов район. След близо пет години упорита работа от страна на различни клубове, на 15.11.1980 година за първи път във "Врелото" проникват Мария Златкова, Марио и Емил Стоянови. Срещу течението на подземна река, по голяма и широка галерия те достигат до сифон, намиращ се на около 820 метра от входа. Няколкото експедиции за преминаването на сифона завършват с неуспех поради лошата видимост, обусловена от дълбочината на сифона. Постепенно интересът към пещерата намалява.

За първи път членове на клуб Екстрем влизат в пещерата и започват задълбоченото и проучване на 31.12.1989 година. Още същата нощ са открити големи по обем части, "Новогодишните" (400 метра). Тук се намира "Залата на Магьосниците" 65/25/35 метра. "Новогодишните части" представляват една голяма по обем галерия, която връща назад над реката. През месец април 1990 година, след няколко тридневни подземни лагера с цел пълно проучване на "Блокажа", намиращ се преди крайния сифон са открити "Частите на Червения водопад" (200 метра) и пътят към залите "Жорж", намиращи се на доста голяма височина. От 26 до 29 май 1990 г. е организиран отново подземен лагер във Врелото. Открит е път по-натам - кладенеца "ЧРД Юли", който води до огромната галерия "Easy rider". Най-голямата зала по тази галерия е "Залата на големите сипеи" - 60/50/10 метра.

Галерията стига до кладенеца "ЧРД Насо", откъдето се чува подземната река. След отвес от 12 метра се излиза на реката от другата страна на сифона, спрял изследването на първооткривателите, който тук е висок 1.5 метра, но е едва 30 см. широк. Срещу течението на реката следват 120 метра и се стига до нов сифон - "Сифон 2". В рамките на този подземен лагер са открити и картирани над 1 километър нови части. След като картата е сглобена става ясно, че сифона който е заобиколен по горните етажи е дълъг около 50 метра.



Новогодишните части“ в пещерата Врелото

При следващото тридневно проникване през юни е намерено ново продължение. По "Галерията на прилепа" е проникнато в нови големи галерии изпълнени с образувания. По тях се излиза в залата "Приятели мои" 230/40/30 метра, най-голямата подземна зала в България. Залата е огромна и изпълнена с образувания и кристали. Много кладенци по продължение на залата водят до други големи зали и блокажи. Близо до залата "Приятели мои" е подземния лагер 1. Следват ежеседмични тридневни прониквания. След един 30 метров кладенец от "Приятели мои" е открит нов път - "Жизнеутвърждаващият път", който води отново до реката. По течението, след преминаването на един полусифон се стига до другата страна на "Сифон 2". Срещу течението на реката се достига до нов сифон - "Блокажния сифон". Усърдната работа в залата "Приятели мои" отново дава резултат. След разкопаване в един от блокажите на залата ("Пътят на заека") се слиза на реката и се достига до другата страна на "Блокажния сифон". Срещу течението на реката се прониква напред, заобикаля се един сифон и се излиза в огромен каньон, изпълнен с пещерни бисери. По този каньон се достига до нов сифон, който представлява сегашния край на пещерата. Предполага се, че от другата страна има десетки километри неизследвани галерии. Пещерата Врелото е водна, моноканална, етажна пещера. Тук през 1990 г. е открито голямо фосилно гробище на праисторически животни от плейстоцена. Намерени са вкаменени останки от носорог, пещерни мечки, саблезъб тигър, елени и др.



Вкаменени рога на праисторически елен, пещера Врелото

Проникването в пещерата е изключително тежко и продължително и е само за много добре подготвени спелеолози, в първите 200 м. се плува/прониква в подземна река с температура 7 градуса. Проникванията често траят над 72 часа, с използването на подземни лагери. Изследването в пещерата продължава от Клуб Екстрем – вероятна дължина на неоткритите галерии – над 80 км.





Карта на пещерата Врелото (1980 – 2014 г, източник Клуб Екстрем)

Биология: В пещерата са установени 5 вида пещерни животни, сред които 2 вида прилепи.

Достъп: Пещерата е с ограничен достъп за посещения, съгласно Заповед № РД-104/01.11.2010г. НА РИОСВ-ПЕРНИК и Заповед № 79/02.11.2010г. НА ДПП “ВИТОША” (приложени).
ППД :

Координати: N 42.500889, E 23.20775, WGS_1984_UTM_Zone_35N

Достъп: Намира се на около 3 км. от с. Боснек по пътя за с. Чуйпетлово, в Торев рид, 2-та входа на пещерата се намират на около 50м на север, над самото шосе. Няма указателни табели или пътека до входовете.

Описание: Пещерата ППД е една от най-трудните за проникване пещери в България, с дължина 1.8 км и денивелация -110м, открита и изследвана от клуб Академик. Има 2 входа, ППД и „Входа на курсистите“, разположени на около 40м един от друг. Проникването в пещерата обикновено се осъществява през „Входа на курсистите“ , тъй като се спестяват няколко трудни участъка и теснини, които следват непосредствено като се влезе през стария вход на ППД. Веднага след входа следва отвес, който се заобикаля и се попада в зала, на дъното на която следва отвес от 8 м.(„1-ва стълба“), след това се е преодолява тесняк и се попада в малка зала. Следва галерия, която връща назад и се попада на 2 отвес от 10м, („2-ра стълба“). Следва провиране в тесен блокаж и се излиза на „Примката“ - нов отвес от няколко метра. Тук пещерата става много мокра и кална. Продължава се по низходящ тунел надолу и след слизане от 15м се попада на „Малката река“. Стените и галерията са мокри и кални и по реката след около 50м се достига до т.н. „Месомелачката“ – много тясно място около 15-на метра дължина, което много често е пълно с вода и проникването напред е невъзможно. След това място галерията продължава по реката по тесни и трудни участъци и след около 350 м. Малката река се влива в по-голяма подземна река, идваща от изток. Движението става по тясна галерия на около 10-20 м. над реката като само на няколко места има достъп до подземната река. След още около 600м. се достига до сегашния край на пещерата. Пещерата е изключително тежка за проникване заради глината и водата, които са почти навсякъде. Само за много добре подготвени спелеолози. Изследването в пещерата продължава от СПК Академик. Пещерата очевидно е част от системата Екстрем-Врелото и се явява приток към основната подземна река, която протича под пещерата Екстрем и излиза на извора Врелото, след почти 7 км. подземен път по права линия.





Карта на пещерата ППД (източник СПК Академик)

Биология: В пещерата са установени 7 вида пещерни животни, сред които 4 вида прилепи.

Достъп: Пещерата е със свободен достъп за посещения.

3. СТРАТЕГИЯ И БЪДЕЩО РАЗВИТИЕ НА СПЕЛЕОЛОГИЯТА В ПАРКА




КОНЦЕПЦИЯ:

За развитието на спелеологията и спелео-туризма в ПП „Витоша“ е необходимо предприемането на редица действия и процедури. На първо място това е популяризирането на дейността и привличането на интерес от страна на гражданите и институциите. Успоредно с това трябва да се има предвид, че пещерите представляват изключително крехка екосистема и неорганизирания и неконтролиран достъп до тях, би могъл да нанесе непоправими и невъзвратими щети. Тъй като нито една пещера в района на практика не може да бъде експонирана за посещения поради характерните си морфологични особености, би било удачно цялостната информация за известните пещери да бъде представена под друга форма, а именно да се създаде Информационен център, който да послужи като средище и основна единица при бъдещото популяризиране на спелеологията и спелеотуризма в ПП „Витоша“. В този център може да се провежда обучение, да се водят лекции, да се организират конференции и пр., както и да се обучават спелео-водачи и др., да се посрещат туристи и пр. Важно значение би имало и обозначението на пещерите и пътищата до тях на повърхността, както и подробна информация за тях. Относно защитата на пещерите е нужно спешно някой от тях да бъдат строго защитени, под формата на обявяване на природни забележителности, както да бъде ограничен и строго регулиран достъпа. Нужно е, също така, да се изготви план за спасителни действия и идентифициране на отговорните институции относно спасителните дейности в пещерите, намиращи се в рамките на ПП Витоша, тъй като в този район са провеждани най-много спасителни акции в пещери до този момент на територията на България. Привличането на местното население като активен участник за организирането и провеждането на спелео мероприятия, излети, посещения и др, е важен фактор за развитие и взаимодействие. В резюме предлагаме осъществяването на следните дейности за развитието на спелеологията и спелео-туризма в района на ПП „Витоша“:



3.1. Изграждане на Спелеоложки Туристически Информационен център в с. Боснек

  • Обосновка: Тъй като пещерите в района са непригодни за експониране е удачно създаването на Информационен център, където по подходящ начин да бъде представена цялата информация за пещерите. Центърът ще служи и като отправна точка и база за развитие на спелеологията и спелео-туризма в района.

  • Предложение: В центъра на с. Боснек се намира незавършена сграда, която е пригодна за изграждане на Информационен център.

  • Цел: Изграждане на Спелеоложки туристически информационен център със следните функции:

    • Презентационна част – информационни носители, представящи пещерите в района и запознаващи посетителите с особеностите на карстовия район и пещерите.

    • Музейна част – представяне на интересни находки, които са били открити при изследването на пещерите в района.

    • Експедиционна част – помещение пригодено за преспиване на 7-10 човека.

    • Учебна част – зала, в която да се провеждат курсове и специализирани обучения, лекции и др. свързани със спелеологията, пригодена за прожекция на снимкови и видео материали. Включително обучение и на деца, както и организирането на лагери и др.

    • Склад – помещение за спелео инвентар и др.

    • Спасяване – оборудвано помещение за щаб при спасителни операции в пещери, оборудвано по съответните стандарти

  • Приблизителен бюджет: 400 000 лева



3.2. Изграждане на ГИС (географска информационна система) на подземния и надземен карст в района, изготвяне на тематични карти

Обосновка: Нуждата от ГИС при изследването и изучаването на пещерите е от първостепенно значение, защото по този начин всички данни за изследваните обекти постъпват в единна база с данни, което позволява тяхното оптимално използване и анализиране. Внедряването на тази информация в ГИС-а на парка би спомогнала за по-качественото управление на ПП „Витоша“. Изграждането на публичен, уеб-базиран ГИС за спелеологията в района би насърчила туризма и опазването на пещерите.

Предложение:
Създаване на ГИС и публично достъпна информационна уеб-базирана ГИС апликация, които да съдържат следните оперативни слоеве:

    • Входове на пещери (всички)

    • Карти на пещери (по-дълги от 100 м.)

    • Губилища

    • Извори

    • Нови входове (установени входове в процес на проникване)

    • Подземни реки и вероятен път

    • Геоложки карти и основи

    • Налични ортофото и сателитни изображения

    • Налични топографски основи

    • Налични цифрови релефни данни

    • други

  • Приблизителен бюджет: 250 000 лева

3.3. Обозначаване и геодезично заснемане на входовете на всички пещери в района.

Обосновка: Наличието на точни координати на входовете на пещерите и тяхното обозначаване с информационни табели дава предимство при изучаването на карста и популяризирането на спелео-туризма.

Приблизителен бюджет: 35 000 лева

3.4. Картиране на пещерите.

Обосновка: Картирането на пещерите представлява неразделна част от изследването на една пещера. То позволява да се проследи площта която заема дадена пещера и много други характеристики.

Предложение: Да се осъвременят картите или прекартират по-големите пещери в района: Духлата, Врелото, ППД и др. както да се направи геодезично заснемане на по-интересните обекти.

Особености: Картирането под земята е дълъг и много трудоемък процес, който изисква много време, сили и хора. Удачно е на етапи да се извърши прекартиране или точно геодезично заснемане на по-интересните обекти.

Приблизителен бюджет: - 200 000 лева

3.5. Изготвяне на указателни знаци до входовете на пещерите, както и обозначаване на пътеките/пътищата водещи до тях.

Обосновка: За обозначение и популяризиране на спелео-туризма.

Приблизителен бюджет: 10 000 лв.

3.6. Оборудване на център за изследователска спелеологична работа и спасителни дейности в пещерите в района.

Обосновка: в Боснешкия карстов район и по-специално в пещерата Духлата са проведени до момента най-голям брой спасителни операции в България. Това налага създаването на специализиран център за спасяване в пещери в близост до пещерата, което ще спомогне за бързата реакция и превантивното информиране на туристите. Потенциала за изследване на района на практика е огромен, тъй като по приблизителна оценка, едва само 20% от подземния карст е изучен до момента. Предстоят уникални бъдещи открития на най-големите пещери в нашата страна, които все още са непознати. Разположение: в информационния център.

Приблизителен бюджет: 120 000 лв.

3.7. Развитие на спелео-туризма в района.

Предложение: Създаване на специализирано училище за спелео-водачи и използване на няколко пещерни обекта за специализирани групови посещения и прониквания на туристи с водач, с оглед развитие на алтернативния приключенски туризъм в района. Популяризиране на спелеологията в информационния център.
Приблизителен бюджет: 20 000 лв.

3.8. Приобщаване на местното население към развитието на спелеотуризма в района.
Предложение: Да се проведат специализирани курсове сред местното население за спелео-водачи и да се запознаят с особеностите на пещерите в района.

Приблизителен бюджет: 15 000 лв.

3.9. Популяризиране на спелео-туризма.
Предложение: Създаване на информационен, снимков и видео материал за красотите на пещерите в района. Включително професионален филм на спелео тематика за популяризиране на спелео-туризма, който да се излъчи по телевизията и да се ползва в ИЦ.

Приблизителен бюджет: 60 000 лв.
3.10. Защита и опазване на пещерите.

Обосновка: Пещерите в Боснешкия карстов са изключително красиви и уникални, и тяхното опазване е приоритетна задача.

Предложение: Да се обявят за природна забележителност със строг режим следните пещери: Врелото, Пепелянката, Академик, ППД, и др. Да се поставят предупредителни табели на входовете им, свързани с опазването на пещерите, както и да се поставят специални метални врати за ограничаване на достъпа.

Приблизителен бюджет: 20 000 лв.
3.11. Изготвяне на план за спасителни действия.

Обосновка: На територията на ПП Витоша са провеждани до този момент най-много спасителни операции в пещери в страната, включително и най-голямата спасителна операция до този момент през декември 2010. При тези спасителни акции ясно си пролича липсата на единен план за действие и съгласуване между отделните организации за единни и организирани действия.

Предложение: Да се изготви план за спасителни действия, който да включва стратегия за действие, съгласувателен план за действия между отделните организации, контакти и др.

Приблизителен бюджет: 15 000 лв.

3.12. Проучване на биологичните характеристики на пещерите

Обосновка: Биологичните характеристики в пещерите в ПП Витоша са недостатъчно проучени и изследвани.

Предложение: Да се изготви план специализирана база с данни касаеща биологичните характеристики на пещерите в ПП Витоша

Приблизителен бюджет: 35 000 лв.
3.13. Археологически проучвания в пещерите

Обосновка: Данните за археологически находки в пещерите са много оскъдни, но в същото време уникални (например златни ритуални тракийски предмети от пещерата „Малката пепелянка“). Пещерите в района не са проучвани археологически, а са правени само някой епизодични и несвързани разкопки. В същото време са открити достатъчно данни, свидетелстващи еднозначно за употребата на пещерите в древността като обиталища, светилища и др.

Предложение: Да се извършат археологически проучвания в пещерите, да се създаде единна база с данни и да се опишат намерените до този момент археологически находки.

Приблизителен бюджет: 50 000 лв.
3.14. Хидроложки проучвания в пещерите

Обосновка: През последните 35 години са извършвани редица хидроложки изследвания и измервания, чрез които се проследява пътя на подземните води, както и дебита, и други характерни показатели, касаещи пряко изследването на пещерите, както и качеството на тези води от гледна точка на тяхното използване за питейни нужди.

Предложение: Да се извършат съвременни хидроложки проучвания за проследяване пътя на подземните води чрез оцветяване при маловодие и пълноводие на: губилище Екстрем – Врелото, губилища на ППД – Врелото, губилища на Духлата – Горен/Долен Извор, губилище „Горния Въртоп“ – извор Лагера, губилище Живата Вода – Врелото, р. Струма, Боснек – Попов Извор. Да се направят химически анализ на водите при входа на губилищата и изходите при изворите. Да се състави единна база с данни с направените проучвания.

Приблизителен бюджет: 50 000 лв.

3.15. Мониторинг на антропогенното влияние в пещерите

Обосновка: През последните 25 години се наблюдава тревожна тенденция към унищожаване на уникални пещерни красоти в почти всички известни пещери в района. Те са причинени най-вече както от недобросъвестни пещерняци, така и от случайни посетители, иманяри и др.

Предложение: Да се изготви специализирана база с данни за пещерните обекти станали предмет на вандализъм и да се проведе постоянен мониторинг, чрез редовно попълване на базата с данни, както и да се съставят мерки за опазването на пещерите като се ползват данните от мониторинга.

Приблизителен бюджет: 20 000 лв.


3.16. Издаване на книга, брошури и др. печатни материали

Обосновка: За пещерите в района липсва специализиран пътеводител, както и книга за изследването на Боснешкия карстов район в пределите на ПП Витоша. Липсват и обзорни туристически карти-скици на пещерите.

Предложение: Да се публикува туристически пътеводител и книга за изследването на пещерите в ПП Витоша.

Приблизителен бюджет: 60 000 лв.

4. Заключение.


Развитието на спелеологията в ПП „Витоша“ е важен етап при популяризирането на алтернативния туризъм в непосредствена близост до гр. София. Изучаването на пещерите е тясно свързано с много научни дисциплини. Опазването на пещерите за бъдещите поколения е приоритетна задача, която е немислима без нужната стратегия и съответни действия. До този момент нито една държавна институция не е обръщала сериозно внимание на развитието на спелеологията в близост до София. Вярваме, че идеите които споделяме тук ще намерят приложение в една бъдеща програма за развитието на ПП „Витоша“.



3D-карта на пещерата Пепелянката (Клуб Екстрем и БГК, публикация в GIM INTERNATIONAL, volume 27, March 2013 .)



Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница