Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо



страница14/16
Дата01.02.2017
Размер3.48 Mb.
Размер3.48 Mb.
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Лекарите велемъдро препоръчват на болните смяна на климата и обстановката. Широк е светът, слава Богу. В Нова Англия не расте конски кестен и рядко се чува песента на присмехулник. Дивата гъска е много по-голям космополит от нас - тя закусва в Канада, обядва в Охайо, а вечер почиства перата си край някое блато далеч на юг. Дори бизонът се съобразява до известна степен с годишните времена - порасне ли тучната йелоустоунска трева, той изоставя колорадските пасбища. А ние си въобразяваме, че ако съборим дървените огради на фермите си и на тяхно място издигнем каменни зидове, животът ни ще е ограден веднъж завинаги, а съдбите ни - решени. Изберат ли те за секретар на градската управа, не можеш, естествено, да прекараш лятото в Огнена земя, обаче всеки миг можеш да се озовеш сред огньовете на ада. Светът е по-широк от представите ни за него.

Би трябвало по-често да поглеждаме през хакборда на нашия кораб като любопитни пътници, а не като глупави моряци да прекараме цялото плаването в разчепкване на кълчища. Противоположната страна на земното кълбо е просто мястото, където живеят същите като нас люде. Пътешествието ни не е нищо повече от движение в кръг, а лекарските предписания са полезни само за кожноболните. Някой заминава за Африка на лов за жирафи, но положително не тоя дивеч трябва да преследва. Докога, за Бога, един човек би ловувал жирафи, стига да можеше? Бекасините и тетревите също предлагат рядък спорт - само че, убеден съм, далеч по-благороден лов е да отстреляш себе си.

"Навътре погледа си обърни


и в себе си невиждани страни
ще зърнеш. Пропътувай ги докрай
и свойта космография познай."213

Защо Африка, защо Западът? Нима не са душите ни белите петна върху картата? Макар че може да се окажат и черни като новооткрити брегове. Какво всъщност искаме да намерим - изворите на Нил, на Нигер, на Мисисипи или северозападен път около нашия материк? Защо точно тия въпроси да занимават човечеството повече от всичко останало? Нима Франклин е единственият безследно изчезнал, та жена му толкова се е загрижила за издирването му? А знае ли мистър Гринел къде се намира самият той? Бъди по-добре Мънго Парк, Луис и Кларк, Фробишър на собствените си реки и морета, достигни своите най-високи ширини - ако е нужно, натовари цял трюм с месни консерви, за да поддържаш силите си, и струпай празните кутии на камара до небесата в знак, че си успял в начинанието си. Нима консервираното месо служи само за подхранване на месата ти? Не, бъди Колумб за цели нови континенти и светове в самия себе си, откривай нови пътища - но не за търговия, а за мисли. Всеки, човек е владетел на царство, в сравнение с което земната империя на руския цар е като детска играчка, като могилка, щръкнала над леда. И въпреки това има патриоти, които са лишени от всякакво СЕБЕуважение и жертват значимото заради нищожното. Те обичат земята, в която ще почиват останките им, но не и духа, който вдъхва живот на плътта им. Патриотизмът им е просто налудничава идея. Какво представляваше Експедицията до Южните морета с цялата й показност и всичките й разхищения, ако не косвено доказателство, че в света на морала съществуват морета и континенти, в които отделният човек е провлак или залив, още неопознат и от самия него, ала по-лесно е да плаваш няколко хиляди мили в правителствен кораб с петстотин моряка и юнги през мразове и бури, при опасност от канибали, отколкото да опознаеш собственото море - Атлантическия и Тихия океан на своята личност.

Erret, et extremos alter scrutetur Iberos.
Plus habet hic vitae, plus habet ille viae.

"Нека се скитат и видят далечна Австралия.


Пътища те ще намерят - мен Бог ще намери."214

Не си струва да обиколиш света, за да преброиш котките в Занзибар. Но додето не умееш да вършиш нищо по-добро, прави поне това и може би ще откриеш някоя "Симсова дупка", през която да проникнеш в себе си. Англия, Франция, Испания, Португалия, Златният бряг, Брегът на робите - всички те граничат с това твое собствено море, но няма я шхуната, която да дръзне да изгуби от поглед сушата, макар несъмнено това да е прекият път за Индия. Искаш ли да проговориш всички езици, да вникнеш в обичаите на всички народи, да стигнеш по-далеч от всички пътешественици, да се приспособиш към всички климати и да накараш Сфинкса да разбие глава в скалата, вслушай се в съвета на древния философ: "Познай себе си!" За това са нужни зоркост и смелост. Само победените и дезертьорите отиват на война - страхливци, които офейкват и се записват във войската. Поеми най-дългия Западен път - тоя, който не свършва на Мисисипи или на Тихия океан, нито отвежда в един изчерпан Китай или Япония, а продължава неотклонно по допирателната на тая сфера: зиме и лете, денем и нощем, додето Слънцето се скрие, Луната се скрие и накрай самата Земя се скрие.

Казват, че Мирабо се заловил с обири по пътищата, "за да разбере каква степен на решимост е нужна, та открито да се противопоставиш на най-святите закони на обществото". Заявил, че "от войника в боя не се изисква и наполовина толкова смелост, колкото от разбойника", както и че "честта и вярата никога не са попречвали на едно добре обмислено и твърдо решение". Това било мъжество - според представите на света, - а всъщност е глупост и дори безумие. Един що-годе здравомислещ човек твърде често се оказва противопоставен на тъй наречените "най-святи закони на обществото", верен на други, по-святи закони, тъй че постоянно изпитва своята решимост, без да се отклонява от пътя си. Въпросът не е в това да възприемеш някаква необичайна за теб позиция спрямо обществото, а да отстояваш оная позиция, която произтича от верността към законите на собствената ти личност - и която не би се отъждествила с противопоставяне на едно справедливо правителство, стига да го имаше.

Напуснах гората по същата важна причина, по която се заселих там. Навярно съм долавял, че ми предстои да изживея още няколко живота и нямам повече време за тоя. Удивително е как бързо и неусетно привикваме към определен начин на живот и утъпкваме пътя си. Не бях прекарал и седмица в гората, а ето че нозете ми проправиха пътечка от къщата до езерото, и макар оттогава да са изминали пет-шест години, тя още се вижда ясно. Възможно е впрочем и други да са минавали по нея, та затова да не е обрасла. Земната повърхност е мека и запазва следите от човешките нозе; така е и с пътеките, прокарани от ума. Колко ли прашни и развалени от ходене трябва да са тогава главните пътища на света, колко ли са дълбоки коловозите на традициите и условностите! Не пожелах да пътувам в каюта, а предпочетох като обикновен моряк да стоя на палубата на света, откъдето по-добре се вижда луната над планинските върхари. И сега не бих слязъл долу.

Животът в гората във всеки случай ме научи на следното: ако човек уверено върви към своята мечта и се стреми да живее по нейните повели, очакват го висини, невероятни за всекидневното трезвомислие. Той ще остави някои неща зад гърба си, ще премине невидими граници; около него и в него ще се установят нови, всеобщи и либерални закони или пък старите ще се изтълкуват в по-широк смисъл и в негова полза и той ще се сподобие с правото да живее в един по-висш порядък. Колкото повече опростява живота си, толкова по-прости ще му се виждат всемирните закони, а самотата за него няма да е самота, бедността няма да е бедност, нито слабостта - слабост. Ако си строил въздушни кули, трудът ти не е отишъл напразно - точно там им е мястото. Остава само да им иззидаш основите.

Нелепо е изискването на Англия и Америка да говориш така, че те да разбират какво си казал. Така не никнат ни хора, ни гъби. Като че това е важно, като че няма кой освен тях да те разбере. Сякаш разбирането в Природата е възможно на една-единствена основа, сякаш не съществуват птици и четириноги, хвъркати и пълзящи твари, а "Дий!" и "Бррр!", които Брайт така добре разбира, са образци на съвършен английски; сякаш сигурност има само в тъпоумието. Повече от всичко се боя да не би моят начин на изразяване да не е достатъчно ЕКСТРАВАГАНТЕН, да не би да не прехвърля тесните граници на всекидневието ми и да не съответства на истината, в която съм се убедил. ЕКСТРАВАГАНТНОСТ ли? Тя зависи единствено от това в какъв обор си вкаран. Бизонът, който според годишните времена търси нови пасбища на различни географски ширини, съвсем не е екстравагантен като кравата, която рита ведрото, додето я доят, прескача оградата на обора и хуква при телето си. Бих искал да говоря някъде, където няма ограничения, като току-що пробуден на току-що пробудили се, защото не ме напуска усещането, че не мога да се разпростра достатъчно, та да поставя началото на едно неподправено изразяване. Кой, завладян от музиката, изпитва боязън да не би да говори екстравагантно? Предвид бъдещето, сиреч възможното, животът ни трябва да протича в размити и неустановени форми, да придобие смътни и неясни очертания, тъй както сенките ни неусетно се изпаряват под слънцето. Мимолетната истинност на словата ни трябва постоянно да подчертава неточността на завършения изказ. Тя лесно се поддава на ПРЕВОД - но се получава само паметник от букви. Думите, изразяващи вярата и просветлението ни, са неопределени, но за възвишените духове те са преизпълнени със смисъл и благоухание.

Защо вечно да се осланяме на най-притъпените си възприятия и да прехвалваме това като здрав разум? Здравият разум е разумът на спящия, който се проявява в хъркането. Понякога сме склонни да поставяме наравно умния за двама с полуумния, тъй като възприемаме само една четвърт от ума му. Има и такива, които биха намерили кусур и на зората, стига да се събудеха навреме. Чувал съм, че стиховете на Кабир притежавали четири различни значения: илюзорно, духовно, разсъдъчно и произтичащо от езотеричното учение на Ведите, а в нашата част на света е основание за жалби, ако нечии съчинения предполагат повече от едно тълкуване. Додето Англия се опитва да се справи със заболяванията по картофите, защо някой не се опита да се справи с мозъчните заболявания, които са много по-разпространени и опасни?

Не мисля, че съм бил неясен, но бих се гордял, ако в това отношение към страниците ми бъдат предявени изисквания, подобни на тия към уолдънския лед. Потребителите от Юга възразяват срещу синия му цвят, смятайки го за мръсен, докато всъщност това е доказателство за чистотата му; те предпочитат леда от Кеймбридж, който е бял, но пък има дъх на тиня. Чистотата, която допада на хората, напомня мъглите, обвиващи земното кълбо, но не и лазурните простори над тях.

Има и такива, които проглушават ушите ни, че ние, американците и изобщо днешните хора, сме били интелектуални джуджета в сравнение с древните или дори с елизабетинците. И какво от това? Живо куче струва повече от мъртъв лъв. Да не би човек да трябва да се обеси за това, че принадлежи към пигмейско племе, наместо да се опита да стане най-големият сред пигмеите? Нека всеки си гледа работата и се помъчи да бъде това, за което е роден.

Защо е нужно тъй отчаяно да се стремим към успех - и то в най-отчаяни начинания? Ако човек не е в крак с другарите си, то е, защото навярно чува друг барабанчик. Оставете го да марширува под музиката, която чува, независимо какъв е нейният ритъм и колко отдалече иде. Без значение е дали ще достигне зрелостта си с бързината на ябълково дърво или дъб. Защо да превръща своята пролет в лято? Ако порядъкът, за който сме родени още не се е възцарил на земята, с каква действителност да го заменим? Не бива да търпим корабокрушение в лъжовна действителност. Тогава да вложим ли усилията си в строеж на небесен купол от синьо стъкло, след като не ще престанем да се взираме в истинското, безкрайно небе над него, все едно, че купола го няма?

Живеел в град Куру художник, който се стремял към съвършенството. Хрумнало му един ден да направи жезъл. Понеже съзнавал, че в несъвършената творба времето е съставка, докато в съвършената то отсъства, казал си: "Ще го сторя съвършен във всяко отношение, дори нищо друго да не направя през живота си." Веднага поел към гората, за да намери дърво, твърдо решен да не изработва жезъла от неподходящ материал; докато вземал и хвърлял пръчка след пръчка, приятелите му постепенно го напускали, тъй като остарявали над своите творби и умирали, а той си оставал все същият. Изключителността на задачата и решимостта му, възвишената му вяра го дарили - без той да знае - с вечна младост. Ни най-малко не се съобразявал с Времето и Времето стояло настрани, въздишайки, че не може да му надделее. Додето намери подходящо във всяко отношение дърво, град Куру се бил превърнал в развалини и той седнал на една от тях да одяла кората. Преди още да даде нужната форма, династията на Кандахарите отмряла, та с края на пръчката той изписал върху пясъка името на последния й представител, след което продължил работата си. Не бил още огладил и полирал жезъла, когато Калпа вече захождала, а додето сложи дръжката, обсипана със скъпоценни камъни, Брама се будил и заспивал много пъти. Защо обаче разказвам всичко това? Когато художникът завършил работата си, внезапно пред изумените му очи се разкрило най-прекрасното от всички творения на Брама. Изработвайки жезъла, той бил създал цяла система, цял един нов свят от прекрасни, съвършени пропорции, в който старите градове и династии били отстъпили мястото си на други, по-прекрасни и по-величави. Погледнал купчината още пресни стружки в нозете си и разбрал, че за него и творението му изминалото време е било само илюзия и че всъщност е изминало не повече време, отколкото е нужно за една искра от мозъка на Брама да възпламени праханта на смъртния ум. Материалът бил чист, чисто било и изкуството му - как да не бъде съвършен резултатът?

Невъзможно е да придадем на нещата облик, който да превъзхожда истината. Тя единствена е непреходна. Най-често положението, в което се намираме, не отговаря на действителното. Поради несъвършенството на природата си ние измисляме някакво състояние и се поставяме в него, та едновременно се озоваваме в две състояния и става двойно по-трудно да се измъкнем. В моменти на просветление виждаме само фактите, нещата такива, каквито са. Говорете това, което имате да кажете, а не онова, което се очаква от вас. Истината е винаги по-добра от притворството. Преди да го окачат на бесилото, попитали Том Хайд, калайджията, каква е последната му дума. "Предайте на шивачите - рекъл той - да не забравят да завързват възел на конеца, преди да са направили първия бод." Волята на другия осъден отдавна е забравена.

Колкото и да е жалък животът ти, приеми го и го живей; не бягай от него и не го проклинай. Той не е по-лош от теб. Колкото ти си по-богат, толкова по-беден изглежда той. Придирчивият и в рая ще намери недостатъци. Обичай живота си колкото и да е беден. Приятни, окрилящи, паметни мигове могат да се преживеят дори и в приют за бедни. Залязващото слънце се отразява еднакво ярко в прозорците на сиромашките и на богатските къщи; и снегът пред прага им се топи по едно и също време напролет. Спокойният духом може да живее в доволство, спохождан от радостни мисли, без значение дали обитава дворец или не. Често си мисля, че градските бедняци водят възможно най-независимото съществуване. Навярно са просто достатъчно велики, за да приемат подаяния без свян. Повечето хора смятат, че е под достойнството им да се препитават от милостиня, но обикновено се оказва, че не е под достойнството им да го правят с нечестни средства, което всъщност е унизителното. Бедността трябва да се отглежда като градинско цвете, като босилек. Не гледай все към новото - било дрехи или приятели. Преобърни старите; върни се към тях. Нещата не се променят - променяме се ние. Продай дрехите си, но мислите си запази. Бог ще види, че не желаеш общество. Ако трябваше да прекарам целия си живот като паяк в някой тавански ъгъл, светът би бил все тъй широк за мен, щом разполагам с мислите си. Както е казал философът: "Армия от три дивизии можеш да лишиш от генерал и тъй да я доведеш до пълна разруха, но човека, дори най-долния и грубия, не можеш да лишиш от мислите му." Недей тъй ревностно да се стремиш да те развиват, да се подлагаш на множество влияния, които да си играят с теб - всичко това е разпиляване. Смирението, подобно на мрака, откроява светлините небесни. Сенките на нищета и поквара се сгъстяват около теб, но ето че става чудо: "Светът разгръща се пред твоя взор."215 Често ти се спомня, че дори да получиш богатствата на Крез, твоите цели и средства трябва да си останат същите. Нещо повече, ако възможностите ти са ограничени поради бедност, та не можеш примерно да си купуваш книги и вестници, то за теб остава най-същественото и живителното - остава ти да се занимаваш с това, което дава най-много захар и нишесте. Това е живот, близо до кокала, където е най-вкусен. Избавен си от опасността да се разпилееш в дреболии. Никой досега не е губил за сметка на великодушието си. С излишни пари се купуват само излишни неща. Богатството е непотребно, за да разполагаш с необходимото за душата.

Живея в ниша на оловна стена, в която оловото е примесено с малко сплав за камбани. Често по пладне в миговете на отдих едва доловим tintinnabulum216 докосва слуха ми. Шумят моите съвременници. Съседите ми разказват за важни дами и господа, за знаменитости, с които се запознали на някоя официална вечеря - но всичко това ме вълнува не повече от съдържанието на "Дейли Таймс". Всички разговори и интереси се отнасят само до облекло и обноски - но гъската си остава гъска, както и да я облечеш. Разправят ми за Калифорния и Тексас, за Англия и двете Индии, за достопочтения мистър Х. от Джорджия или Масачусетс, занимават ме с тия краткотрайни, преходни неща, додето ми се прииска като оня мамелюк да прескоча зида. Допада ми да знам точно къде се намирам: не да крача на видно място в тържествено шествие, а да вървя, ако е възможно, редом със Създателя на Вселената; не да живея в тоя неспокоен, тревожен, шумен и дребнав Деветнадесети век, а тихо да се отдам на мислите си, додето той протича край мен. Какво празнуват хората? Те до един участват в някакъв организационен комитет и не минава час да не очакват нечия реч. Бог не е нищо повече от председател на заседание, а Уебстър е неговият говорител. Аз обичам да претеглям, да обмислям, да се стремя към това, което най-силно и основателно ме привлича, а не да вися на рамото на везната и да се опитвам да тежа по-малко; да изхождам не от въображаеми, а от действителни положения; да вървя по единствения път, по който мога и по който никоя сила не е в състояние да ме спре. Не ме удовлетворява да строя свод, ако предварително не съм иззидал здрави основи. Нека не стъпваме по тънък лед. Навсякъде има здрава твърд. Четем, че пътешественик попитал едно момче дали блатото, което трябвало да прекоси, има твърдо дъно. Момчето отвърнало, че има. Но ето че конят затънал до подпръга, та пътешественикът се обърнал към момчето: "Защо ми каза, че блатото има твърдо дъно?" - "Истина е - рекло момчето, - но още не сте стигнали до него." Същото е и с блатата и подвижните пясъци на обществото, но за да го знае, момчето трябва да е поостаряло. Само помисленото, реченото или стореното при известни редки стечения на обстоятелствата е добро. Не съм от тия, които от глупост биха заковали пирон в самата мазилка - после нощи наред не бих мигнал. Дайте ми чук, с който да похлопам и да намеря гредата. На мазилката не разчитайте. Пиронът трябва да се закове така добре, че събудиш ли се посред нощ, да изпиташ удовлетворение от свършената работа и да не се срамуваш да призовеш Музата. Тогава и само тогава Господ ще ти помага. Всеки забит пирон трябва да бъде нова сглобка в машината на Вселената и ти да виждаш в това своя личен дял.

Не искам ни любов, ни пари, ни слава - дайте ми истината. Седях веднъж на трапеза, която раболепни слуги отрупваха с разкошни ястия и вина, но искреност и истинност нямаше, та си тръгнах гладен от тоя негостоприемен дом. Гостоприемството там бе студено като сладоледа. Имах чувството, че не е бил нужен лед, за да го замрази. Разправяха ми за възрастта на виното и от каква прочута реколта било, но аз си мислех за едно още по-старо и в същото време по-младо и чисто вино от още по-прочута реколта, каквото те нямаха, а и не биха могли да си купят. Цялата тая показност - домът, земите, "пиршеството" - за мен няма никаква стойност. Отидох при краля, но той ме накара да чакам в приемната, а сетне се държа тъй, сякаш нямаше и понятие от гостоприемство. А в съседство до мен имаше един човек, който живееше в хралупа. Обноските му бяха истински царствени. Къде по-добре щях да постъпя, ако се бях отбил при него.

Докога ще седим под нашите сводове, отдадени на празни и плесенясали добродетели, които всеки труд прави несъстоятелни? Все едно денят ти да начева в дълготърпение, да наемаш човек да ти прекопава картофите, и да продължаваш следобед с проявления на християнско покорство и милосърдие в предварително обмислена благочестива форма! Откъде това азиатско високомерие и закостеняло самолюбие у човечеството? Моето поколение е петимно да се хвали със знатно потекло: в Бостън, Лондон, Париж, Рим; гордо с далечни предци, то с удовлетворение говори за успехите си в изкуството, науката и литературата. Надзърнете само в протоколите на философските дружества и в публичните панегирици за ВЕЛИКИ ЛЮДЕ! Как се умилява добрякът Адам пред собствените си добродетели! "Извършили сме велики дела и сме изпели божествени песни, които нивга не ще умрат", сиреч, додето самите НИЕ не ги забравим. Къде са днес научните дружества и великите люде на Асирия? 0, колко сме незрели философи и изследователи! Ни един от читателите ми още не е изживял цял човешки живот. Това са едва пролетните месеци в живота на човешкия род. Може в Конкорд да сме имали седемгодишна краста, но седемнадесетгодишен скакалец217 още не сме виждали. Познаваме само тънката обвивка на кълбото, връз което живеем. Повечето от нас не са копали по-дълбоко от шест фута в земята, нито отскачали на толкова високо от нея. Самите не знаем къде точно се намираме. При това почти половината от времето си прекарваме в крепък сън. Въпреки всичко се смятаме за мъдреци и сме установили свой порядък върху земната повърхност. Какви сме дълбокомислени, какви сме предприемчиви, наистина! Стоя и гледам буболечката, която пълзи сред нападалите борови иглички в гората и се мъчи да се скрие от погледа ми, и си мисля защо ли питае в себе си такова смирение и иска да се скрие от мен, когато навярно бих могъл да й стана благодетел, да съобщя някоя радостна вест на буболечето племе; и се сещам за Великия Благодетел и неговото Известие, които стоят над мен, човешката буболечка.

В света непрестанно се случват все нови и нови неща, а ние тънем в безмерна скука. Достатъчно е да припомня що за проповеди се слушат все още дори и в най-просветените страни. В тях прозвучават словата "радост" и "печал", но само като припев в носово провлачван псалм, и ние си оставаме с едничката вяра в привичното и пошлото. Струва ни се, че можем да променяме само облеклото си. Приели сме, че Британската империя е огромна и заслужава уважение, че Съединените щати са най-могъщата сила. А не вярваме, че зад всеки човек се надига и спада прилив, който би могъл да отнесе Британската империя като тресчица, стига само подобна мисъл да споходи човека. Кой знае що за седемнадесетгодишен скакалец може да изскокне от пръстта? Правителството на света, в който живея, не е съставено като британското в следтрапезна беседа на чаша вино.

Нашият духовен живот напомня речните води. Всяка година той може да се надигне повече от когато и да било и да залее прегорелите брегове; може тъкмо настоящата година да е такава, та всичките ни мускусни плъхове да се издавят. Там, където живеем, невинаги е било суша. Далеч навътре в сушата съзирам бреговете на древна река, която се е плискала в тях, много преди науката да започне да отбелязва нейните прииждания. Из цяла Нова Англия се разнесе новината за едрия красив бръмбар, който изпълзял от една цепнатина в стара маса от ябълково дърво, престояла повече от шестдесет години във фермерска кухня - първо в Кънетикът, а сетне в Масачусетс; излюпил се от яйце, снесено много по-рано, ако се съди по броя на годишните кръгове над него, още в живото дърво; няколко седмици го чували как гризе отвътре, пробуден към живот от топлината на някой чайник. Как да не укрепне вярата ти във възкресението и безсмъртието, като чуеш подобна история? Кой знае дали преди хилядолетия под концентричните одървенели пластове на мъртвото, останало без жизнени сокове общество, не е било снесено яйце в сочната дървесина на младо и жизнено стъбло, превърнало се постепенно в нещо като негов мавзолей! Кой знае какъв прекрасен крилат живот може би от много години гризе за почуда на насядалото покрай празничната трапеза човешко семейство и неочаквано ще се появи на бял свят от най-повседневната и износена мебел, та най-сетне да се наслади на прелестното лято на своето съществуване!

Не твърдя, че Джон или Джонатан ще проумеят всичко това; но такава е същината на утрото, което никога не настъпва просто с изтичането на времето. Светлината, която заслепява очите ни, е за нас непрогледен мрак. Изгрява само оная зора, за която сме се пробудили. Денят предстои. Слънцето е само утринна звезда.

1854



Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница