Виртуална комуникация с постмодерния ученик



Дата02.02.2017
Размер176.32 Kb.
Размер176.32 Kb.

ВИРТУАЛНА КОМУНИКАЦИЯ С ПОСТМОДЕРНИЯ УЧЕНИК

Мария Кирилова

Светът на виртуалната комуникация се превръща във все по- сложен модел. Като микроединица, взаимоотношението учител- ученик също е част от тази сложност. Това е една нова сфера, която все още се развива, провокира интереса,тепърва ще бъде все повече обсъждана и оценявана. Практиката изпреварва теорията и изследванията. Задаваме си много въпроси: До колко този вид комуникацията ученик- учител е възможна, какви предимства има, какви рискове крие, дали има градивен аспект в нея?

Безспорен факт е промяната в мисленето, поведението и комуникацията на постмодерния ученик. Той прекарва много време пред компютъра, няма мотивация, липсва интерес към учебния процес. Проучване на Фондацията за защита на детето в интернет "Делфин" сочи, че учениците прекарват по 30 часа седмично онлайн. Времето прекарано пред компютъра може да доведе до проблеми и крие рискове, като например достъп до неподходяща информация или неподходящи и дори опасни запознанства. Не бива обаче мрежата да се възприема само като голям и лош враг. Напротив, ако успеем да насочим използването й в правилна посока, тя има своите неоспорими ползи за обучението:


  • „лесен и бърз достъп до разнообразна информация, възможност за общуване с различни културни ценности;

  • удовлетворяване на потребностите от развлечение, обогатяване на емоционалния живот на подрастващите;

  • развиване на техническите умения и въображението на младите хора;

  • улесняване и разнообразяване на техния социален живот и контакти;

  • редуциране на стреса и психичния дискомфорт, ограничаване на социалната изолация;

  • предоставяне на качествено нови образователни възможности /в контекста на дистанционното обучение чрез Интернет/;

  • формиране на специфична социална компетентност /комуникативна, социокултурна и емоционална/”[4].

Използването на ИКТ в образованието се стимулира и препоръчва и от европейските модели и от МОМН, защото:

  • „Обучаващи се, които използват нови технологии, се концентрират по-добре от онези, които се обучават в традиционна среда;

  • Стимулиране на развитието на интелектуални умения;

  • Допринася се за разширяване на начините за придобиване на знания, умения и изграждане на отношение;

  • Новите технологии подтикват към появата на спонтанен интерес много по-успешно, отколкото традиционните подходи”[5].

Използването на ИКТ не само в часовете, но и извън тях, може да допринесе за доближаване до ученика, за създаване на интерес към учебния процес. Преди няколко години Microsoft създаде и се опита да привлече все повече училища в проекта им Live@edu, с идеята да представлява своеобразна социална мрежа за учители и ученици в образованието. Това обаче не откъсна учащите от тяхната по- масова и неконтролирана виртуална среда. Въпреки това Web 2.0 технологията навлиза все повече в обучението. ” Понятието Web 2.0 е термин-чадър, който обозначава преминаването от статични уеб страници и използването на интернет като предимно информационен ресурс към интерактивни уеб страници, на които всеки потребител може да публикува информация (в различни медийни формати) и да общува с други потребители, да коментира създавани от тях файлове, или да редактира създадени от други потребители документи” [3].

Комуникацията на съвременния ученик е все повече свързана с технологиите. Ако ние комуникираме с него по неговия начин, това би могло да ни доближи до неговия свят, да предотврати някои опасности, да го мотивира и привлече към теми от учебния материал. Виртуалната комуникация с напредналите и талантливи ученици извън часа може да се окаже мощно средство за развитието им, дава възможност за прилагане на индивидуалния подход, стимулиране на ученето, самостоятелност. Разбира се е необходимо да спазваме норми и определни правила. Комуникацията по принцип е умение, зависещо и от личностни качества, а за виртуалната комуникация е нужна и нагласа за експериментиране.

„Всяка минута в интернет” [9]:


  • се изпращат над 168 милиона имейла;

  • във Facebook се публикуват 695000 статус ъпдейта и 510 040 коментара;

  • потребителите провеждат разговори в Skype за над 370000 минути;

  • в Tumblr се публикуват 20000 нови съобщения;

  • във Flickr се публикуват 6600 снимки;

  • 600 видео клипа (около 25 часа видео съдържание) са качени в YouTube.

Ето и пълната инфографика на Go-Globe.com:
kakvo_se_sluchva_v_internet_na_vseki_60_secundi_infografika
Смайващо е какъв огромен дял от действията на хората от цял свят са заделени за комуникация в глобалната мрежа. Смайващо, защото го правим без да се замисляме за това. Такава е била и идеята от самото му създаване. „Интернет е възникнал в етап от нужда от по- бърза и сигурна комуникация и трансфер на информация” [2].

Поколението израства с този начин на комуникиране. Това за постмодерния ученик е съвсем нормално и интуитивно, води до ниво на съзнание и мислене, не в унисон с нашето: по- консервативно, предпочитащо контакт лице в лице, неразбиращо голяма част от понятията навлезли в разговорния език на ученика. Ако обаче имаме нагласата да променим и ние мисленето си, ако сме склонни да експериментираме и да заделим от свободното си време, бихме могли да стопим противоречието помежду ни.

Ученикът има следната представа за класическия учител: той има респект, държи на дисциплината педантично, не допуска учениците до личното си пространство, често не изразява емоция в час, понякога изразява вербално или невербално превъзходство с цел да задържи респекта и дистанцията. Това е добър и стандартен подход за една част от учениците, но неприложим за други.

Моите наблюдения потвърждава и следния цитат: „Мнозинството от днешните възпитатели (родители, учители) са от поколението от преди масовото навлизане на технологиите в ежедневието. РодителиТЕ, УчителиТЕ и други трябва да подготвят за бъдещето, но често сами/те нямат необходимите умения и подготвеност – знания, интуиция, въображение, нагласа относно неясните контури на бъдещето, за да реализират адекватни възпитателни взаимодействия. А и все още се наблюдава известна съпротива при използването на технологиите и въобще засягането на въпроси, свързани с тях в образователния процес и взаимодействията като цяло. Ето защо и в резултат от това правилата в Мрежата се утвърждават от децата и особено от юношите, които поради изострената необходимост за общуване използват технологиите много интензивно. При думата „нетикет” самата частица „не” освен това, че е част от network (мрежа – в превод от англ. ез.) подсказва също така, че нещата не са такива, каквито са в реалното общуване (и в частност възпитателно взаимодействие) [1].

Често поведението на ученика е като протест срещу неподготвеността на учителя да комуникира с него на неговия нетикет.

Другият модел на поведение и комуникация на учителя е: той да умее да води неформални разговори с учениците, да им дава „глътка въздух” в часа, да разведрява обстановката. Извън часа контактът може да продължи по интуитивния за учениците начин: имейли, социални мрежи и софтуер за комуникация. „Сприятелявайки се” онлайн с учениците, те чувстват учителя по- близък и му имат повече доверие, несъзнателно допускат и учителя по- близо до себе си. Като „приятели” учителят може да усети притесненията и радостите на ученика, да стане свидетел на неговия извънучилищен живот. Бивайки с ученика в неговата среда, учителят бива възприеман и като част от ученическия интериор. Предварителната понякога негативна нагласа към учителя, умело може да се преобърне в положителна, „приятелска”. В този смисъл действа манипулативния метод. Учителят не е длъжен да приеме ролята на родител или настойник, но в съвременното ни общество все повече ученици са оставени без контрол в следствие на нестабилна семейна обстановка, отсъстващи с месеци родители и т.н. В такъв случай това „сприятеляване” би могло да бъде от голяма полза в някои определени ситуации. В практиката имам случаи, при които „лошите момчета” в час, се оказват повлияни от контакта извън часа и подобряват поведението си в училище. Случаи на деца, загубили родител- подкрепа в този така тежък момент. „Приятелството” продължава и след завършването на учениците. Можем да следим тяхното развитие, да комуникираме с тях вече извън схемата „учител-ученик”. Радвам се винаги, когато се прибират в града, да дойдат и да се видим лично и да поговорим лице в лице и това се случва често.

Пример за търсенето на нетикета от ученика в учебния процес е сайта на Дарин Маджаров Уча.се. Към момента той се налага като един от най-популярните образователни сайтове в България с около 100 000 посетители месечно и над 25 000 урока, гледани всеки ден. Това, с което Дарин печели учениците е опростеното обясняване на материала с техния език, простичко и забавно. С този подход посетителят бива въвлечен в обучението неусетно. Познавам Дарин Маджаров и смея да твърдя, че неговата лична история и историята на създаването на сайта е много вдъхновяваща. Все повече учители също стават негови фенове, което е знак за това, че има начини да бъде променен и класическия учител и Дарин върви в правилна посока.

Сайтът Уча.се е едно от средствата за създаване на така наречения виртуален клас. Този подход може успешно да се прилага в практиката и от учителите. ”Една виртуална класна стая предлага на учениците аудио, чат, видео, дискусионни групи, електронни пощи, туитър, уики и т.н. Както и предоставяне на онлайн лектор, който преподава. Във всички случаи това е асинхронен метод на преподаване, така че ученикът може да учи и да развива идеите си там, където му е удобно. Една виртуална класна стая може да подпомогне креативния процес само, ако предложи на учениците си средства, които насърчават креативността (като създаване на мисловни карти, средствата на мозъчната атака и т.н.)” [12].

Социалната мрежа е друго средство за създаване на огромен и гъвкав виртуален клас и дава възможност някои уроци от учебния процес да се пренесат извън класната стая. Например урокът за „Безопасност в Интернет” би могъл от скучна лекция в час, да се превърне в регулярен урок в мрежата. Ако присъствието на преподавател не притеснява, учениците публикуват неподходящи снимки. Реакцията на възрастния би могла отначало да бъде притеснителна за ученика, но е индиректен начин не само да го информира за това да внимава какво публикува в интернет, но и опит в реална обстановка да демонстрира това как в мрежата всеки може да види каквото пожелае. Разбира се е нужно да го прави умело, с чувство за хумор и мярка, не назидавайки и отблъсквайки. Забавляваме се, но неусетно учениците биват мотивирани, въвлечени и практикуваме забавлявайки се. Отново е приложим манипулативният подход. Тези методи могат да се използват не само за часовете свързани с технологиите. Била съм свидетел на коригиране на изказ и правопис от страна на преподавател по български език и литература например или разговори на тема физика. Присъствието на учител в мрежата би могло да промени виртуалното присъствие на ученика от просташко в смислено и съдържателно, ако се намери правилния подход. Така че е напълно възможно учителят да коригира ученика, защото ”Човекът във виртуално комуникиращо общество, интензивно променя индивидуалното си съзнание, т.е. променя „социалната си мяра”, социалната компонента на своята същност („природа”)” [10].

Източникът описва точно взаимооотношенията и корекцията във виртуалната среда:

„1. Естествено, всеки участник в „мрежата”, виртуално явява социалната си мяра (акция), която бива светкавично оценена и атакувана (реакция);

2. От това взаимодействие следва взаимовъздействие, което налага корекции;

3. Тези корекции в резултат на взаиморефлексията променят и повишават (развиват) социалната мяра на реалните субекти” [10].

Не всички мнения за този вид комуникация учител- ученик са положителни. Например „германска федерална провинция наложи забрана върху Facebook контактите между учители и ученици, позовавайки се на факта, че персоналното съдържание в социалната медия се събира с комерсиални цели”[7].

“В щата Мисури приятелството между учители и ученици във Facebook е забранено със закон, който се разпростира до всички социални мрежи, в които човек може сам да избира с кого да общува” [8].

Моето мнение обаче е, че такива крайни мерки кастрират възможностите, които дава тази комуникация.

Допълнителната ми работа с ученици извън часовете, изисква допълнителна връзка с тях. Най- лесния начин за това съм намерила във Facebook група. Групата е от затворен тип. С учениците имаме предварителна уговорка в кое време на седмицата ще публикувам актуално съобщение, което всички трябва да видят. Освен това там е мястото за всяка една информация, която искаме да споделим помежду си- актуални конкурси по темите, които ни вълнуват, събития, сайтове с хубави уроци или ресурси, които биха били от полза в нашата сфера. Повечето участници в тази група са учениците, с които работя по проект „Успех” в клуб „Реклама, представяне, технологии”. Понякога задачите за изпълнение са спешни и е нужно да подберем най- доброто изработено предложение. Става въпрос за създаване на рекламни материали, които са с реално приложение. Например проекти по различни предмети, плакати за събития от училищния живот или дори извънучилищни събития, изработка на картички по поводи и т.н. Когато учениците видят реализацията на труда си- това повишава мотивацията. Налице са конкуренция, приемственост от различните възрасти, всеки може да изкаже мнение за чуждия проект, да коментираме недостатъци и добри страни на изработеното. Друго предимство на тази група е, че безпроблемно можем да продължим комуникацията през ваканциите, през лятото. Това е времето, в което си поставяме предизвикателства- задачки за изпълнение, с цел да се усъвършенстваме в областта, в която се учим. Време, в което учениците могат по- спокойно да се отдадат на това, което им е приятно да правят.

Опитът ми с Facebook група се оказа много полезен и в международен проект по програма Comenius. Когато се присъединих към нашия екип, такава група вече беше създадена за учителите от всички държави, участващи в проекта. Регулярно се провеждат чат дискусии в уговорен час. По- късно бяха създадени още две групи- за учителския екип от нашето училище и за учители и ученици от училището ни. Всички тези групи успешно се използват и в момента за бърза и лесна комуникация, за обсъждане на дейностите по проекта на различни нива, важни съобщения, обмен на информация. Изграденият за проекта сайт служи само за публикуване на окончателните решения, документи, фотографии.

Друг случай, в който Facebook групата се оказа най- добрия начин за комуникация, беше онлайн работата ни по web проект в екип от 1 учител и 5 ученика от София, Варна, Димитровград, Пловдив, Кърджали и Добрич, продължаваща след обучение в лятна IT академия „Аз мога тук и сега”. Работата продължи два месеца и приключи успешно. Бих казала, че това беше единствения възможен начин в този случай.

Facebook страниците са начин, по който се информирам за част от събитията, които ме вълнуват професионално- чрез колеги, приятели. Моята информираност води до информираност и на учениците ми. Част от страниците на събития се превръщат в своеобразни общости от ученици и учители със сходни интереси от различни училища в цялата страна. Чрез тях те осъществяват контакт, приятелства, работят заедно дистанционно, обменят информация. И това е най- естествения начин за контакт за хората, които се занимават с информационни технологии.

Търсейки повече информация за подобни практики на колеги останах приятно изненадана от задълбочена статия от учител по английски език и блогър Габриела Миланова с интереси в интегрирането на различни технологии в учебния процес. Тя споделя следното: „Почти всички мои ученици са и мои Facebook приятели, което автоматично създава ново ниво на общуване и доверие между нас след приключването на учебните часове. Въпреки че криех това от повечето си (консервативни) колеги, вече комуникирам успешно с учениците си чрез Facebook от години” [8].

Припознах се в думите на колежката и думите й ме успокоиха и разсеяха съмненията ми дали това, което практикувам е правилно, морално, коректно и разрешено. Социалната мрежа е средство за комуникация, развитие, информираност, организираност, екипна работа, обучение. Предимствата, които ни дава са незаменими.

Освен социална мрежа, за информираност на учениците по изучаваните в задължителните часове теми използвам друг инструмент от web 2.0- сайт от тип блог. Блогът съдържа резюмета на уроци, презентации за голяма част от уроците, разпределени по класове. Съдържа уроци и за теми, които вълнуват учениците, но не са включени в програмата за задължителна подготовка. Там разполагам някои от работите на учениците, както и съм представила успехите на моите ученици. Обратната връзка в този случай е възможна, но за сега учениците ми не я използват активно. Блогът обаче е видим за всички и често получавам въпроси и от случайни посетители.

Освен чрез Facebook, виртуална комуникация осъществяваме чрез Skype- конферентни разговори, e-mail- за изпълнение и изпращане на домашна работа. Преподаването ми на учениците започва от 8 клас. Първата домашна работа, която им давам е да ми изпратят по имейл тяхна презентация. С тази задача проверявам уменията им да изготвят презентация, да напишат писмо, прикачат файл, също така още в самото начало разменяме свои координати на електронна поща.

Имат ли право противниците на използването на виртуалната комуникация учител- ученик? Рискове разбира се има. "Интернет е пространство, в което хората не са точно хора и пространството не е точно пространство. Хората не гледат директно в очите си, не те съдят с мимики и жестове, можеш да чуваш гласовете им и да гледаш лицата им, само ако пожелаеш” [2]. В този смисъл не всяка дума може да бъде разбрана както сме я искали. Онлайн контактът би следвало да бъде премерен, премислен както е и в класната стая. Интернет е копие на хората и света, паралелен свят със сходни процеси и закони.

Блогърът Габриела Миланова определя следните препоръки за учителя в социалния виртуален контакт, които в кратък вид изглеждат така:



  • „Не изпращайте покани за приятелство на учениците си! Уважавайте личното им пространство.

  • Не го приемайте лично, ако някой не ви поиска приятелство във Facebook, след като другите вече са го направили. Това не означава, че ученикът не ви уважава или цени.

  • Използвайте настройките за поверителност, за да скриете дадено съдържание. Това, че сте учителка, не означава, че сте монахиня или че социалния ви живот се изчерпва в класната стая.

  • Използвайте Facebook, за да подобрите комуникацията помежду си. Учениците ценят възможността да ви зададат бърз въпрос и да получат своевременен отговор. Използвайте Facebook съобщенията, за да доуточнявате, обяснявате, напомняте.

  • Станете източник на качествени материали за вашите ученици. Публикувайте интересни статии, снимки, видео в допълнение към материала, който дискутирате в час. Ако вие мислите за уроците си дори когато сте извън час, много по-голям е шанса да вдъхновите и учениците си да направят същото и да изследват темите в повече дълбочина.

  • Създайте Facebook група или страница на класа, където всеки може свободно да публикува мнения в дискусии, снимки, видео, въпроси, а вие ще можете да следите настроенията в учениците си, както и това, което ги интересува, да вземете под внимание техните предложения, както и да публикувате полезни за тях материали и съобщения” [8].

Много точни и изчерпателни препоръки, които споделям и прилагам. Мои колеги също се възползват от възможностите и ги прилагат умело. Наблюдател съм и на обратния случай: колеги, опитвайки се да използват виртуалната комуникация в работата си, излизат от рамките на допустимото. По този начин вместо да доизградят, понижават постигнатия по класически начин личен имидж. Грубо навлизат в личното пространство на учениците. Занимават ги със себе си и своите проблеми. В следствие се наблюдава и неодобрение на част от учениците на този вариант на комуникация с учителя. Когато това става в отворена група, се разразяват недопустими спорове и се прекрачва границата към „махленското” поведение. Още по- лошо е когато се оронва престижа на колеги или училището като институция. Предимството на мрежата- свободата, която дава, в този случай се превръща в недостатък, защото все още липсват инструменти за предотвратяване на такива явления. Те биват оставени единствено на личния морал на учителя, на зрялостта и отговорността му да използва правилно виртуалната комуникация, без да вреди на себе си и останалите. В тази връзка Габриела Миланова много точно споделя: „Ако попитаме учениците дали биха искали да бъдат приятели с учителите си във Facebook, повечето ще отговорят: „Зависи от учителя” [8].

От друга страна не всички ученици имат нагласата да възприемат съвременния учител като „приятел”. За тези ученици предпочитаният вариант за преподавател е класическия – дистанциран. Те обаче са малцинство. Част от родителите са положително настроени към виртуалната комуникация с учителя и също като учениците сами я търсят. Често това са родители „приятели” на своите деца. Случвало ми се е например майка да помоли сина й да посещава при мен извънурочни занимания, както и съм получава благодарности относно работата с децата им. За сега не съм имала случай на неодобрение от страна на родителите към комуникацията с децата им.

След казаното дотук е ясно, че виртуалната комуникация учител- ученик е възможна, полезна, градивна, както може да бъде и разрушителна. Не всички имат нужната нагласа и умения за този вид общуване и е подходящ в голям обем, но не и масово.

Едно изследване на учители в Европа и Северна Америка дава информация за нагласите им за използване на форми на виртуалната комуникация в обучението:



  • „Personal Learning Networks – 96% are very interested, interested, or somewhat interested, 3% might be interested, 1% not interested

  • Blended Learning – 96.9% are very interested, interested, or somewhat interested, 2.1% might be interested, 1% not interested

  • Social Media In Education – 96% are very interested, interested, or somewhat interested, 2% might be interested, 2% not interested

  • EModeration - 91,9% са много заинтересовани, които се интересуват, или малко по- заинтересовани, 1% може да се интересуват, а не 6,9% интересуват” [11]

По време на Майсторски клас в Международен колеж Добрич на 3-5.09 в неформални разговори с колеги останах с впечатление, че не използват повечето средства за виртуална комуникация в работата си. Все пак реших да проверя това, като проведох анкета сред тях. За мен интерес представляваха отговорите най- вече на колегите от прогимназиален и гимназиалния етап. Бяха зададени следните въпроси с възможните отговори:

  1. Използвате ли Интернет комуникация за лични цели?

    1. E-mail да не

    2. Skype да не

    3. Facebook да не

    4. Профил в други социални мрежи да не

    5. Профили във форуми да не

  2. Използвате ли Интернет форма на комуникация с родители или ученици/ и дали я одобрявате?

    1. С родители да не

    2. С ученици да не

  3. Използвате ли и в каква степен форма на Интернет комуникация с родители и/или ученици/ скала от 0 до 5/?

    1. E-mail

    2. Skype

    3. Facebook

    4. Профил в други социални мрежи

    5. друго

  4. С каква цел и до колко използвате Интернет комуникация с родители и/или ученици?

    1. Информиране

    2. Обучение

    3. Оценяване

    4. Друго

Резултатите показват, че най- масово използваното средство от колегите е имейл, както за лични цели, така и за контактуване с ученици. На втора позиция е facebook. Учителите използват социалната мрежа за лични нужди, а комуникацията с ученика осъществяват повече чрез група и след това с лични съобщения. Основната цел е информиране, следва обучение, а накрая оценяване. Skype отстъпва на четвърта позиция по приложение в комуникацията с ученици/родители.

В гимназиалния етап, както и в прогимназиалния виртуалния контакт осъществяваме в по- голяма степен с учениците. Тази форма на контакт се използва успешно и в начален курс и в детската градина, но предимно с родителите. Като родител съм била член на социална група за споделяне на информация. Това спомага за увеличаване доверието и уважението към преподавателите и учебното заведение.

Като преподаватели е нужно да се грижим за своята онлайн репутация. Всеки, който използва онлайн комуникация оставя своята виртуална среда. Ако ние държим ученика да ни уважава е нужно да се спазват следните правила:



  • „да не изпускаме нервите си онлайн, да не хейтваме и мърморим непрестанно;

  • Да се опитваме да запазваме винаги позитивен тон, дори в сложни ситуации;

  • Да не добавяме безразборно снимки и информация за себе си;

  • Да изказваме нежеланието си да бъдем тагвани на снимки от приятели при конкретни събития, за които предпочитаме да не споделяме;

  • Да бъдем последователни в комуникациите си, идеите си, действията си;

  • Да не сме прекалено пасивни, нито прекалено активни;

  • Да сме проактивни;

  • Да сме градивни и съзидателни;” [6]

Авторката продължава: „Онлайн репутацията на всеки зависи от него самия и от действията, които предприема или не, в грижа за нея.”

Като резултати от грижата за репутацията са представата на другите за нас, популярността, уважението, значимостта на нашата личност.



Не бива да се страхуваме от комуникацията с учениците онлайн. Това би могло да ни даде много предимства, ако го осъществяваме морално, целенасочено и премерено. Навлизайки в техния свят, възприемайки част от техния етикет и език, имаме повече шансове да ни приемат като добронамерени, да ни допуснат да ги увлечем в ученето активно и интерактивно. Виртуалната комуникация с ученика ни дава много нови възможности, от които е добре да се възползваме в работата си, развивайки таланти.
Литература

  1. Господинов В., 2011, Някои възпитателни проекции на нетикета при юношите, СУ факултет по педагогика сборник научни доклади, международна конференция София 6-8 април 2011

  2. Радев А., 2013, Дизайн, хора и взаимодействия, Парадигма

  3. Съев С., 2011, Стоян Съев, От Web 2.0 към електронно обучение 2.0, СУ „Св. Климент Охридски”сборник научни доклади, международна конференция София 6-8 април 2011

  4. Чонова Р., Ганева В., 2008, Свободното време на подрастващите в новата информационна среда , НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 2008, том 47, серия 5.2

  5. OPENINN,2010, Къща за създаване на знания и модел за електронна оценка Грантово споразумение N° 2010 – 4076/001 – 001

  6. Томс Ж., 2012, Грижа за онлайн репутацията, сп. Обекти, бр.50, стр.9

Интернет източници:

  1. Георгиев Г. , 23.10.2013, В Германия забраниха контактите във Facebook между учители и ученици, извлечено на дата: 19.11.2013 от http://econ.bg

  2. Миланова Г., 2.07.2013, Facebook етикет за учители, извлечено на дата: 19.11.2013 от http://www.vchas.com

  3. Савов Т., 30.12. 2011, Какво се случва в интернет на всеки 60 секунди [инфoграфика], извлечено на дата: 19.11.2013 от http://socialevo.net

  4. Тодорова Л. докторант по етика в СУ „Св. Климент Охридски”, 29.04.2013, Индивидуализъм, соционализъм и виртуална комуникация, извлечено на дата: 19.11.2013 от http://spisanie.virtualna-kultura.com

  5. Katie L., 13.09.2013, The 10 Biggest Educational Trends (And What Teachers Think), извлечено на дата: 19.11.2013 от http://www.edudemic.com/biggest-educational-trends/

  6. Openinn- A Knowledge Generating House and e-Assesment Model, извлечено на дата: 19.11.2013 от http://openinn.eu/bg/learning-material/using-innovative-and-advanced-level-ict-tools/virtualni-klasove


Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница