Въпросът за качеството на превода



страница1/3
Дата01.02.2017
Размер0.55 Mb.
Размер0.55 Mb.
  1   2   3

Въпросът за качеството на превода.

Общата теория на превода разглежда и понятието за преводната норма, на чиято основа се оценява качеството на преводите. Лингвистиката на превода включва както теоретичните (дескриптивните), така и нормативните (прескриптивните) моменти. Теоретичните аспекти на лингвистиката на превода (т.е. лингви­стичната теория на превода) изследва превода като средство за междуезикова комуникация, като обективно наблюдаемо явление, което може а се опише и да се обясни. На основата на теоретичното изучаване в нормативните раздели на лингвистиката на превода се формулират практически препоръки, насочени към ортимизиране на преводния процес, към облегчаване на труда на преводача и повишаване качеството на работаат му, разработват се методиза оценка на перводите и методиката на обучение на преводачите.

За да изпълни добре своите функции, преводачът трябва яснода си представя целта на своята дейност и пътищата за постигането й. Това разбиране се основава на дълбокото познаване на основите на теорията напревода, както общата, така и специалната и частнаат теории напревода, които са приложими към съответната област и към съответната комбинация от езиците, с които той борави. Това предполага и познаване насистемата на съответствията между тези езици, прийомите и методите напревода, умение да се избере нужното съответствие и да сеприложи най-ефективния прийом в съответствие с условията на дадения текст, като се вземат предвид рагматичните фактори, които влияят върху хода и резултатите от преводния процес.

За да осигури най-високо качество на превода, преводачът трябва да умее да съпоставя текста на превода с оригинала, да оценява и класифицира възможните грешки, да внася нужните корекции. Оценяват качеството на превода и длуги хора, които анализират резултата на преводния труд – редакторите, критиците на превода, клиентите, преподавателите по превод и др. Прак­тически препоръките за преводача и оценката на превода му са взаимносвързани и взаимнообусловени. Ако той трябва да отговори нанякакви изисквания, то резултатът от неговаат работа се определя оттова, доколко пълно и успешно е изпълнил тези изисвания. Правилният превод трябва да отговаря на поставените към него изисквания. Съвкупността от изискваниията, предявявани към преводача, се нарича норма на превода. Качеството на пре­вода се определя от това, доколко той съотвества на преводните норми и от характера на съзнателните и несъзнателни отклонения от тази норма.

Нормативните изисквания се формулират като принципи или парвила на превода. Те могат да бъдат общи или частни, да обхващат отделин, частни случаи, или да се отнасят към определен тип превод като цяло. Могат да се формулират като едно приложимо правило, или да се придружават от повече указания за условията, при които това правило е приложимо, или от посочване на условията, при които е неприложимо (исключенията от пра­вилата). Могат да се сравнят различната тпен на обобщеност на такива нормативни препоръки, като правилата за предаване на безеквивалентната лексика, правилата за предаване на собствените имена, правилата за предаване на индиански имена от типа Хитрата лисица, Великият змей и др., както и правилата за запазването в превода на традиционни исторически имена като имената на кралете : Людовик, Хенрих, Карл и пр. При всеки случай нормативните препоръки се разпространяват на определен кърг от явления.

Резултатите от процеса на превода или качеството на превода, се обуславя от степента на смисловата близост на превода с оригинала, от жанрово-стилистичната принадлежност натекстовете на ори­гинала и превода, от редица прагматични факторами, влияещи върху избора на вариантите на превода. Всички теззи аспекти на превода имат нормативен характер, определят стратегията на преводача и критериите за оценки на неговия труд.

Понятието «норма на превода» включа изискването за нормативно използване от странанапреводача на езика на превода, а също и необходимостта отсъответствие на резулаттите с общоприетите възгледи за целите и задачитенапреводната дейност, от които се ръководи преводача в определен исторически период.

По такъв начин, нормата на превода се формира в резултат от вазимодействието на различни видове нормативни изисквания:



Таким образом, норма перевода складывается в результате взаимодействия пяти различных видов нормативных требова­ний:

  1. нормите на еквивалентност напревода;

  2. жанрово-стилистична норма на превода;

  3. норма на преводаческата реч;

  4. прагматична норма на превода;

  5. конвенционална нор­ма на превода.

Еквивалентността на съдържанието на оригинала и превода е основата на тяхната комуникативна равноценност, предполагаемото наличие на която прави отдаден текст превод. Нормата на еквивалентността на превода не е неизменен параметър. Тя означава необходимост от възможно най-голяма общност на съдържанието на оригинала и превода, но само в границите, съвместими с останалите нормативни изисквания, осигуряващи адекватността на превода. Във веки конкретен случай типа еквивалентност се определя какот от съотношението на единиците на изходния и преводния езици, така и от прагматичните фактори, влияещи върху превода. Нарушението на нормата на еквивалентността може да е абсолютно, когато пре­водът се признава за нееквивалентен, непредаващ създържанието на оригинала дори на най-низкото равнище, или да е относително, ако е установено, че останалите нормативни изисквания биха могли да бъдат изпълнени и на по-високо равнище на еквивалентност, отколкото реално постигнатото в конкретния превод. В първия случаи преводът трябва да бъде признат за неудовлетворителен, а въввтория може да сесметне за напълно приемлив, в случай, че максимално възможната смилова близост не е задължителна за междуезиковата комуникация.

Жанрово-стилистичната норма на первода може да бъде определена като изискване за съответствие на превода на преобладаващата функция и стилистимните особености натипа текст, къмкойтосе отнася превода. Изборът на този тип се определя от характера на оригинала, а стилистичните изисквания, на които трябва да отговаря превода – това са нормативните правила, характеризиращи текстовете от аналогичен тип в езика на превода. Жанрово-стилистичната норма в много отношения се определя като необходимо равнище на еквивалентността, осигурването на която съставя основната задача напреводача и е основен критерий за оценка на качеството на неговата работа. Трябва да се подчерате обаче, че както нормите на парвилната реч могат да се определят само като се вземат предвид стилистичната и социолингвистична диференциация на езика, така и нормативните изисквания към качеството на превода имат смисъл само по отношение на оперделен тип текстове, и при определени условия на преводната дейност. Принципно непарвилно би било да се оценяват по едни и същи критерии преводите на булевардни романи и високохудожествени поризведения, преводите на оперно билрето и напатентно свидетелство. Практически критиката на преводите се основава главно на интуитивната представа за жанрово-стилистичната норма. Преводът на художествено произведение се оценява според литературните му качества, техническият п­ревод – съобразно терминологичната му правилност, осигураваща разбирането за същността на текста и възможността той да бъде използван в техническата практика; преводът на рекламата се оценява съобразон нейната двойнственост и пр.

Текстът на превода – това е произведение на езика на превода, и за него са задъжителни нормите и узуса на този език. Но те не а еднакви във всички случаи на функциониране назекиа и варират в различните стилове, сред окито обикновено разгрланичаваме език на ежедневието, езцик нахудожествената литература, език на науката и пр.. «Вторичността» на преводните текстове, тяхната ориентираност към другоезичния оригинал същевременно отделя тезитекстове сред осатналите речевипроизведения на същия език. Тази ориентираност към оригинала неизбежно модифицира и характера на използваните езикови средства и води до «разклащане» или с други думи, доразвитието на езиковата норма и на особен узус.




УЗУС (от лат. usus - употреба), означава общоприетата норма за употреба на думите и изразите, противоположна на обусловената от специфхичния контекст или от индивидуалния вкус; (книж.). Езиков узус- употреба на думи, форми, които са се закрепили в речта.

Контактът между двата езика в процес на превода неизбежно има за резултат по-широката употреба на аналогични форми, към относително уподобяване на езиковите средства. Много думи, словосчетания, начини за описване на ситуацияна се оказват отначало характерни за езика на превода, и едав след това проникват и в езика на оригиналните произведения или се превръщат също в узусни за него. Пример за това са такива разпространени изрази, «внесени» от чуждите текстове, като «мирни инициативи», «умиротворяващи сили», «мисия на добра воля», «намаляване на противопоставянето», «международни сили за опазване на реда», различни по характер «мисии» и пр. , които разширяват нормите на езика на превода. По такъв начин, нормата на преводческата реч може да се определи и като изискване да се съблюдават правилата на нормата и на узуса в изходния език като се взимат под внимание и узусните особености на преводните текстове. Тези особености се реализират до голяма степен интуитивно в практическата работа на преводачите.



Прагматичната норма на еревода може да се определи като изискване да се осигури прагматичната ценност на превода. Тя не се явява в пълния смисъл на думата «норма» , тъй като прагматичната свръхзадача на преводния акт може да е индивидуална и дане е характерна за превода като цяло. Но модификацията на резултатите на порцеса на превода е твърде разпространена. Стремежътда се изпълни конкретна прагматичан задача е един вид суперфункция, подчиняваща всички останали аспекти на преводаческаат норма.При решаването на такава задача преводачът може да се откаге от максимално възможната еквивалентност, да преведе оригинала само частично, да измени при превода жанровата принадлежност на текста, завъзпроизведе някакви формални особености, нарушавайки нормата или узуса, и пр. Прагматичите условия на превода могат пда доведат до пълен или частичен отказ от съблюдаване нормите напревода, до замяна на превода с преразказ, реферат или дурга форма запредаване на съдържанието на оригинала, който не претендира за го представи в пълнота.

В различните исторически периоди са същестуввали строго определени възгледи за целите и задачите на превода и пътищата за постигането им. Така, понякога са господствали изискванията буквално да се следва оригинала, в друг момент – изикавнето да се «подобри» оригинала при превода му, в трети – за «свободата» на преводача по отношение на превода, който се признава за «принципно непреводим» и др. Дори в отделни исторически периоди нарушаването на нормативните изисквания към превода се превръща в своеобразна норма.

Днес конвенционалната норма на превода мож­е да се определи като изискване за максимална близост на превода спрямо оригинала, неговата способност пълноценно да замени оригинала като цяло и в детайлите, да изпълнява задачите, за които е билреализиран този превод. На практика това изисскване се реализира чрез изпълнението на всичките или на някои от посочените апекти на преводаческата норма.

На практика съществува определена йерархия между различныите аспекти на нормата на превода. Превод­ачът и този, който използва превода, преди всичко обръщат внимание на прагматичанта ценност на преводя, на успешното решаване на прагматичната «свръхзадача», ако такава е била поставена в началото на преводаческия акт. Съществуването на прагматичната свръхзадача не е токова често явление, и в много случаи изискванията на прагматичната норма се удовлетворяват по пътя на осигуряването на достатъчно високо равнище на еквивалентност на превода.

Що се отнася до норматана преводаческата реч, както беше споменто, оценката на изпълнението на изискванията към нея се определя до голяма степен от жанрово-стилистичната принадлежност на текста на превода и се предполага, че преводачъв в съвършенство владее този тип реч, който е характерен за сферата на неговата дейност.

При много професионални преводачи, специализиращи се в превода на определен тип преводи, жанрово-стилистичната норма се оказва предзададена за мнозинството от изпълняваните преводи и не се изисква всеки път да се анализират стилистичните особености на оригинала. Конвенционалната норма на превода остава неизменна за дълъг период от време и определя общия подход на перводача към неговаат работа, степента на стремежа му къммаксимална еквивалентност.

И, най-сетне, нормата на еквивалентността представлява от себе си крайно нормативно изискване, което следва да се изпълни при условието, че се съобразяват всички останали аспекти на преводаческата норма. Без съмнение, пълнотата на предаване на съдържанието на оригинала в превода е най-важната характеристика на междуезиковата комуникация, така че нормата на еквивалентността е собствено «най-преводаческото изискване» къмпревода. Тя изцяло се определяот лингвистичните фактори и степента на нейното спазване може да бъде установена максимално обективно. Еквивалентността на превода с оригинала е и най-обективният критерий за характеризиране на резултатите от дейностат на преводача. Вследствие на това именно този критерий се използва и при редактирането на професионално направените преводи, и в процеса на обучение на бъдещите преводачи.

По такъв начин, спазването на всички нормативни правила, освен нормвата на еквивалентност, имат по-общ характер и се явява нещо подразбиращо се от само себе си, а степентана вярност с оригинала се оказва онази променлива величина, която внай-голямастепен определя равнището на професионалната квалификация напреводача и оценката на всеки отделно взет превод.

Оценката на качеството на превода може дасе направи с по-малка или по-голяма степен на детайлизация. За общата характе­ристика на резултатите от преводния процес се използват «адекватен превод», «еквивалентен превод», «точен превод», «буквален превод» и «свободен превод».

Адекватен превод се нарича онзи превод, който осигурява прагматичните задачи на преводния акт на максимално възможносто запостигането муравнике на еквивалентност, без при това да се нарушават нормите или узуса на езика на превода; и като се съблюдават жанрово-стилистичните изисквания към текстовете от съответния тип и също така при съответствие с обществено-признатата конвенционална норма на превода. При неформалната употреба това понятие означава, че е напарвен «добър» превод, оправдаващ очакванията и надеждите на комуникарище страни или лицата, извършващи оценяването на превода.

Еквивалентен превод се нарича превода, който възпроизвежда съдържанието на чуждоезичния оригинал на едно от равнищата на еквивалентност. По определение, всеки адекватен превод трябва да бъде еквивалентным (на едно или дурго равнище на еквивалентността), но не всеки еквивалентен превод се признава да адекватен, а само онзи, който отговаря освен на нормата за еквивалентнот, и на другите нормативни изисквания, които бяха посочени по-горе.

Точен превод се нарича превода, в който еквивалентно е възпроизведена само предметно-логичната част на съ­държанието на оригинала при възможни отклонения от жанрово-стилистичната норма и узусните правила на употреба в езика на превода. Точният превод може да се призане за адекватен, ако задачата на превода се свежда до предаването на фактическа информация за обкръжаващия ни свят.. Еквивалентни превод винаги трябва да бъде точен, а точният превод по определение е само частично еквивалентен.

Буквален превод се нарича превода, възпроизвеждащ комуникативно нерелевантни (формални) елементи на оригинала, в резултат от което се нарушава или нормата или узуса на езика на превода, или действителното съдържание на оригинала се оказва изкривено, непредадено. Опитите да се възпроизведат смисловите елементи на по-високо ниво на еквивалентност могат да доведат до буквален превод, без да се осигури обаче съдържанието на предходните равнища на еквивалентността:

It is a good horse that never stumbles.

Добрият кон никога не се препъва.

Буквалният превод описва ситуацията подразбираща, че «кон, който не се препъва, много добър, но има ли такива коне?», но не отчита целта на комуникацията, която цели да се оправдае допусната грешка, тоест да изрази мисълта: «човешко е да се греши» (рукият еквивалент ще е по близо до английския оригинал - «Конь о четы­рех ногах и то спотыкается»).

Буквалният превод по опреде­лението си е неадекватен и се допуска само в случаите, когато преводачът е поставен пред прагматична свърхзадача да възпроизведе в превода формалните особености на изграждането на изказването8изречението на оригинала. В такива случаи буквалният пре­вод може да бъде поясняван или да се придружава от адекватен прево, разкриващ итинскоот, същинското значение на съдържанието на оригинала

Свободен превод се нарича преводът, изпълнен на по-ниско равнище на еквивалентност, отколкото е възможно да бъде постигнат при дадените условия на превоаческия акт. Свободният превод може да бъде признат за адекватен, ако отговаря на другите нормативни изисквания напревода и не е свързан със съществени загуби при предаване на съдържанието на оригинала. По-сериозните отклонения от съдържанието на оригинала правят свободния превод нееквивалентнен и неадекватен, превръщайки го в «интепретация» или самостойно изказване по темата на оригинала.

Общата характеристика на качествата на превода в горепосочените термини може да се свърже с типовете съответствия, прилагани за преводите на отделни отрязъци/части на оригинала и с понятието единица на превода. По-рано определихме тер­мина «единица на преводаческия процес» за обозначаване на онзи отрязък на текста на оригинала, който в процеса на превода може да се определи като относително самостоятелен обект натози процес. В друг аспект единицата на превода може да се определи като едини­ца на еквивалентноста,т.е. като минимална единица на съдържанието на оригинаал, запазвана в текста на превода.

Както беше отбелязано, семантико-трансформационния модел на превода използва добре известната в езикознанието порцедура на компонентния анализ, с помощта на който занченията на езиковите единици могат да се разчленят на елементарни смисли. Тази процедура е применима и при общата характеристика на превода. В еквивалентния превод се възпроизвежда онази част на елементарните смисли, която е релеватна за даденото съобщение. Освен това могат да се появят допълнителни елементарни смисли, обусловени от струкутрата на езика на превода. Например, в английското изречение I had come се съдържат пет елементарни смисъла:


  1. «говорещия»,

  2. «пристигането му»

  3. «минало време»

  4. «наличие на връзка с друг момент или действие»

  5. «наличие на връзка с друг момент или действие в миналото».

В руския превод «Я пришел» тези елементарни смисли стават вече 6 – три от тях ъвпадат с елементарните смисли в оригинала, а три възникват във връзка с особеностите на структурата на руския език:



  1. «говорящий»

  2. «мужской род»

  3. «при­бытие»

  4. «пешком»

  5. «прошедшее время»

  6. «законченное, однократное действие».

В българския е аналогично с руския.

Еквивалентността на съдържанието на оригинала и превода ще бъде толкова по-голяма, колкото повече елементарни смисли в тях ще съвпадат. Същевремнно далеч не всички елементарни смисли в оригинала могат да бъдат релевантни (коммуникативно зна­чими) за съобщението, а загубата на нерелеватните смили не прави превода нееквивалентен.Буквален ьби бил преводът, който възпроизвежда нерелевантните елементарни смисли на оригинала катонарушава нормите на езика на превода, за руския например това би било: «Я совер­шил прибытие в прошлом в момент, предшествующий друго­му моменту или действию в прошлом (?!)».

При свободния превод елементарните смисли на оригинала няма да бъдат предадени или ще бъдат изменени, като е добавят и незадължителни допълнителни смисли: «А ваш покорный слуга уже находится здесь».

И при този подход буквалният превод е неразбираем и неприемлив, и свободният превод неоправдано се отдалечава от оригинала.

Непосредствено свързано с оценката на качеството на превода е и определението на единицата на превода като минимална езикова единица на текста на оригинала, която се превежда като едно цяло, в смисъл, че може да й бъде потърсено съответствие в текста на превода, но не може да бъде открито в единиците на превода, възпроизвеждащи значението на съставните части на дадената единица, ако има такива. С дурги думи, такива единици имат в езика на превода съответствия, но техните части поотделно взети, са «непреводими», т.е. в текста на превода не могат да бъдат установени никакви техни съответствия, дори в езика на оригинала тези части да имат свое соствено, относителон самостоятелно значение. Отделянето на такива единици е пряко свързано с качеството на превода, доколкото опита на преводача да преведе отделни елементи, влизащи в по-голямо цяло, с едно значение, нарушава еквивалентността на превода. Изборът на преводните съответствия трябва да е осъществява на равнището на тези единици ан изходния език, които съответстват на отделните единици на превода и трябва да се превеждат като едно единно цяло. При нарушаване на това изискване преводът се оказва нееквивалентен.

Оттук следва, че еквивалентен е този превод, който е осъществен на равнището на единиците на превода на оригинала в посочения смисъл, т.е. такъв превод, в който с помощта на съответствията са предадени именно тези и само тези единици на изходния език, чиито значения трябва да се възпроизвеждат в превода като едно цяло. Това предполага, че преводачът умее да отделя в текста на превода единиците на изходния език, които играят ролята на единици на превода.

При такъв подход буквалният превод е пре­вод, осъщетвен на по-ниско равнище на езиковата йерархия, отколкото този, към който принадлежи дадената единица на превода в оригинала. Ако английкото словосъчетание is a member в изречението The terrestrial globe is a member of the solar system бъде преведено на руски като «является членом», на български като « е член на», то подобен превод ще е буквален, защото за правилното предаване на значението на това словосъчетание при съблюаване на лексическите норми съответно в руския и в българския език като единица на превода трябва да бъде избрана не думата, а словосъчетанието, тоест да се намери съответствиетона по-високо равнище –- «входить в», «влиза в». Същевременно останалата част на това изречение може да се преведе на равнището на думата в руския : «Земной шар входит в солнечную систему», а на български – не, защото правилното «Земното кълбо е планета от нашата слънчева система» е постигнато чрез трансформация и добавяне на пояснителни думи – «планета» и «нашата», защото без това не би било разбираемо към коя «слънчева система» се отнася Земята, а добавянето на думата «планета» е необходимо за пълнота и благозвучност на фразата, тъй като узуса изисква това – говорим за «планетите, които са в нашата слънчева система».

По същия начин, ако английското изречение в предупредителния надпис Keep off the grass! се преведе на руски като «Держитесь прочь от травы», на български като “ Дръжте се настрана от тревата!», то преводът ще е уквален, тъй като е изпълнен на нивото на думите, докато за правилното предаване на смисъла при спазване нормите на руския или, съответно, на българския, е необходимо да се преведе на нивото на изречението: «По газонам не ходить», «Не гази тревата!»

При буквал­ния превод е изкривява или съдържащата се в оригинала информация, или се нарушаватнормите на езика на превода, а понякога - и двете.По определение, буквалният превод е нееквивалентен, отделните елементи на буквализма в еквивалентните като цяло преводи се срещат практически доста често, но не трябва да се разглеждат като преводачески грешки.

Грешки са такива преводи като превода на delicate balance като «деликатен баланс» (вместо правилното: «нестабилно равновесие»), cold-blooded murder като «хладнокръвно убийство» (вместо правилното: «жестоко убийство»). В последния случай преводът на cold-blooded като «хладнокръвен» е осъществен на нивото на морфемите: cold -хладно-, blood- - кръв-, -ed - но, докато за правилното предаване на значението на тази английска дума е необходим превод на нивото на думата като цяло, а не на съставящите я морфечи.

Свободният превод съответно ке се определя като превод, изпълнен на по-високо ниво на езиковата йерархия, отколкото нивото, към което се отнасят единиците на превода в оригинала. В следвяащите примери преводът е осъществен на нивото на изреченията, т.е. изходните английски изречения се предават като неделими единици, докато би било възможно да се преведат «по-близо до текста», т.е. на нивото на словосъчетанията или даже на отделните думи:

I'm lonesome as hell.

Меня тоска заела.

Самотата ме измъчва.

Ölüm kadar yalnızımdır.
Some things are hard to remember.

Бывает, что нипочем не можешь вспомнить, как все было.

Не можеш да запомниш всичко.
Не was difficult to live with, inconsistent, moody. His appetite was appaling, and he told me so many times to stop pestering him.

С ним стало трудно ужиться, то он злился, то дулся, на­строение у него менялось пятнадцать раз на день. Ел он мно­го и жадно, даже смотреть было страшно, и все огрызался - не приставай ко мне.

Ставаше все по-непоносим, настроението му се сменяше всяка секунда, непрекъснато се тъпчеше и ми крещеше да го оставя на мира.

Günden güne daha dayanılmaz, ruh halini daha tutarsız, iştahı daha korkutucu oluyoru.

Свободният превод се среща най-често при превода на художествени произведения, където преводачите често жертват близостта до оригинала заради засилване на художествения ефект. При все това, следвайки този път, преводачът рискува твърде много да сотдалечи от оригинала, да премине границата, където вече прминава в негова собствена измислица, в многословие, като в руския варинат на горния пример: (ср. английското His appetite was appaling и руското «Ел он много и жадно, даже смотреть было страшно»). Свободният превод е напълно недопустим при превода на официални, юридически, дипломатически и пр. документи., при превода на които се изисква максимална точност.

По-конкретната оценка нарезултатите на преводния процес предполата да се определят единиците на текста на оригинала, по отношение на които в превода е допуснато необосновано отклонение, и да се класифицират подобни отклонения според степента на тяхната важност при условията на конкретния комуникативен акт. Освен това следва да се отчитат и всички принудителни преобразования с различан степен на сложност, осъществени от преводача, и да се оцени правилността на избора му и умението му да приложи един или друг преводачески прийом при всяко едно подобно преобразование.

На практика фактите на отклонение на превода от оригинала са лесно определими. Преводачите обаче може да не са единодушни по отношение на това, кои отклонения трябва да се смятат за сериозна грешка. Сравняването на превода с оригинала позволява да се отделят единиците на несоответствието, т.е. непреведените елементи на оригинала, изкривяванията, както и елементите, добавени в превода, но нямащи съответствия в оригинала. Анализът на единиците на несъответствието позволява да се оцени важността на непредадените или непарвилно предадени елементи на оригинала и степента на нарушение на комуникативната равностойност в резултат от преводаческите грешки.За илюстрация ще анализираме следния пример:

Just over a year ago a boycott of public transport in Barcelona hit the world's headlines.

Как раз год назад бойкот городского транспорта в Барсело­не попал в газетные заголовки всего мира.

Съпоставителния анализ на превода показва, че внего има редица неточности. Преди всичко, в превода е неправилно построено съобщението, описващо дадената ситуация, понеже изказването «...бойкот... попал в газетные заголовки» е неприемливо както съобразно нормите на руския език, така и заради неуместните асоциации, свързани със думата «заголовок» - английското hit the headlines не изразява критично отношение към печата, и подобна асоциация на събитието със сензационните заглавия е неуместно и не съответства на съдържанието на оригинала. Структурата на съобщението в руския превод и следвало да е в съответствие с нормите ан руския език, например: «...бойкот... широко освещался в пе­чати». Неудачно е избран и редът на думите (ремата тук е - «события в Барселоне», а не тяхното осветляване в печата), някои слово­съчетания са предадени било с изменения на съдържанието:(just over a year - немного более года тому назад), било са нарушение на нормите за съчетаемост в руския език – «заголовки всего мира». И, накрая, би могла да бъде постиганта по-голяма точност при предаването на отделните думи. Доколкото става въпрос за продължителан кампания, «бойкот» би следвало да се замени с «бойкотировани»; за да се избегне повторението на двата пре(лога «в», да се приложи прийомът на конкретизацията - «население Барселоны» (in Barcelona); думчата public е по-близка до руското «общественный».

На основата на този анализ, поправеният вариант на превода може да изглежда по следния начин:



Just over a year ago a boycott of public transport in Barcelona hit the world's headlines.

Немного больше года тому назад в печати всех стран ши­роко освещалось бойкотирование общественного транспорта на­селением Барселоны.

На български може да звучи като:

Преди (малко) повече от година световният печат подробно отразяваше как гражданите на Барселона бойкотираха обществения транспорт. (бойкота на гражданите на Барселона срещу обществения транспорт).


Резултатите от подобен анализ може да се използват за сравнителна оценка на качествоот на превода на даден оригинал, изпълнен от няколко преводача, например, в процеса на обучение.Затова важността на всяко отклонение се оценява по условна скала. Да кажем, несъответствието в структурата на ъобщението ( на начина на описанието на ситуацията) се оценява с 4 точки, неточностите, свързани с предаване на съдържанието на синтактичните структури – с по 2 точки всяка, неточността при предаване значенито на отделни думи – с по 1 точка за ума. Получената сума, примерно, 13, може да се използва при сравнение с другите преводи на същия оригинал – най-точен ще е онзи, който се характеризира с най-малка сума на точките.

Идентификацията на единиците на несъответствието не може да бъде достатъчно основание за оценката на равнището на професионалните умения на преводача, проявени при превода на даден тек­ст. Необходимо е също да се отчита и степента на сложност на оригина­ла от гледна точка на неговия превод, т.е. степента на сложност на ония задачи, които той е трябвало да решава и при решаването на които е допуснал едни или други грешки. Така могат да се сравнят няколко превода на един и същ оригинал, оценявайки умението на всеки един от преводачите да преодолява преводаческите трудности с различна степен на сложност. Освен това, удачните решения на сложните преводачески задачи могат да се вземат предвид при общата оценка на превода, компенсиращи в определена степен допуснатите грешки.

С оглед на практиката е необходима такава система от критерии, която да изхожда преди всичко от градацията на грешките, и от степента на деформиране/изкривяване на съдържанието на оригинала при превода. Таква систева не може да бъде чисто «аритметична», за да е в състояние да даде възможност на оценяващия – редактор, преподавател, критик, - да отчете цялата съвкупност от нормативни изисквания. Същевременно тя трябва да даде възможност за цифрова оценка на качествата на превода, примерно по шестобалната скала. За решаване на подобна задача може да се използват различни методи на класификация на смисловите грешки. За пример ще дадем схема, по окято в текста на превода се отделят 4 основни типа грешки, които имат нееднаква роля при послещото оценяване на качеството на превода:

1. Грешки, които представляват грубо изопачаване насъдържанието на оригинала. Такива грешки водят до това, че преводът описва напълно различна ситуация и фактически дезинфор­мира Рецепиента. Те възникват обикновено като следствие на неправилно разбиране на съдържанието на определен отрязък от текста на оригинала от страна на преводача. Макар посочените критерии за грубо изкривяване на смисъла при превода да изглеждат доста размити и неточни, в повечето от случаите такива грешки се усатновяват сравнително лесно при съпоставянето на превода с оригинала. Обикновено не е трудно да се види и причинатаза грешката: неправилен прочит на текста на оригинала, незнание на някои граматични или лексични явления в изходния език, отсъствие на технически данни, необходими да правилното разбиране на единиците на оригинала, и т.н. да кажем, че английското изречение

It was, indeed, out of concern for the well-being of the eaters the world over that the United Nations Food and Agricultural Organization (FAO) was born

е преведено на руски като:

«Продовольственная и сельскохозяйст­венная организация ООН (ФАО) была создана вовсе не из-за заботы о благополучии потребителей пищи во всем мире»



Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) далеч не е създадена от загриженост за благополучието на потребителите в света.

вместо правилното:

«Продовольственная и сельскохозяйствен­ная организация ООН (ФАО) была как раз и создана ради за­боты о благополучии потребителей пищи во всем мире».

Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) е създадена именно заради загрижеността за благополучието на потребителите в света.

Напълно очевидно е, че при превода смисълът на изречението е заменен с точно обратния, т.е. тази грешка следва да се определи като грубо изкривяване на оригинала.Лесно е да се посочи и причината за гршката . преводачът очевидно е изхождал от разрибането на съюза out of в значението на «вне», «за пределами», «извън» (ср. out of sight, out of bounds и т.п.), без да вземе предвид, че в словосъчетанията от типа out of love (consideration, concern, etc.) for ( по причина на, поради ...) този съюз придобива съвсем различно значение.

2. Грешки, довеждащи до неточно предаване на смисъла на оригинала, без да го деформират изцяло, както беше в предния случай: В резултатот това в превода се описва същата ситуация като в оригинала, но отделните й детайли се посочват недостатъчно точно. По правило, подобни грешки възникват като следствие на неточно разбиране на значенията нанякои думи или неправилна оцента на преводача за степента на съответствието на значенията на даден термин в единия и в другия език. Доста трудно е да се определи критерий за идентификация на такива смислови неточности, тъй като тук може да се срещат неясни или гранични случаи. Обикновено, оценяващият превода е принуден да се ограничи с общата формулировка: «няма пълна езинформация, но смисълът на даденото място е предаден неточно и не изцяло».

Като пример за такъв превод с подобна грешка може да се даде изречението:



Не was one of the best British football players in 1930's.

В 1930 году он был од­ним из лучших футболистов в Англии.



Той беше един от най-добрите футболисти на Англия през 1930 г.

Преводачът не е обърнал внимание на форманта за множествено число в названието на годинатав оригинала, което сочи, че се има предвид не ена година, а десетилетието – тридесетте одини на ХХ в. Основното съдържание на изречението е запазено, но грешнатагодина следва да се оценява като милова грешка.



3. Грешки, които не нарушават общия смисъл на оригинала, но понижават качеството на превода поради отклонения от стилистичните норми на езика на превода,било поради използването на единици, които са рядко срещани в дадения тип текстове, било заради злоупотреби със заимствани чуждици или технически жаргони и др.п. Такива грешки са свързани с установяването на еквивалентност на по-високи нива, от нивото на дадената ситуация, и в повечето случаи не влияят върху общата оценка на качеството на превода. Отделните проверяващи могат да ги оценят различно, да не са единодушни, сред тях може да имаразногласие относно оценяването на подобни грешки, а някои от тях може изобщо да не ги сметнат за грешки. Пример за подобни грешки е следният превод:

If the Prime-Minister's speech made few new points on Britain's economic plight, it was a skilful exercise in rhetoric.

Если речь премьер-министра не содержала ничего нового о бедственном положении британской экономи­ки, она все же была примером искусной риторики.

Ако речта на премиера и да не съдържаше нищо ново за бедственото състояние на британската икономика, все пак беше едно виртуозно упражнение в реторика.

Руският превод на това изречение може значително да се подобри, преди всичко, преводачът можеше да избере не условно, а друг тип приставно изречение, например: «Хотя речь премьер-министра...» По-правилно би било да се каже: «Хотя премьер-министр в своей речи сообщил не много нового ...» . Думата «британский» в руския език е стилистично маркирана, и би трябвало вместо нея да се предпочете по-неутралната дума «англий­ский». «Риторика» означава най-често учение за правилата на ораторско­то изкуство, а не само «ораторско изкуство» или «красноре­чие». Вместо «примером» би могло да се каже «образцом». Всички тези поправки биха могли да подобрят превода в стилистично отношение, но всички те не засягат по същество предаваното съобщение. Затова и първият вариант на превода би могъл да се сметне за съвсем удовлетворителен.

4. Нарушения на задължителните норми на езика на превода, които не влият на еквивалентността напревода, но които свидетелстват за недостатъчното владеене от страна на преводача на дадения език или за неумението му да преодолее езика на оригинала. Грешките от този род дават основани за преценка на общоезиковата култура и грамотността на преводача.

При оценката на качеството на конкретен превод, да кажем, по обичайната за България шестобална система на грешките от посочените типове грешки се дава определена «тяжест». Например, може да се установи, че всяка грешка от първия тип понижава общата оценка на превода с две единици, всяка грешка от втория тип – с една единица, всяка грешка от третия и от четвъртия вид - с половин единица, като послените две ще повлияят върху оценката само ако не са единични, а типични, и само в своята съвкупност ще понижат оценката с още половин единица. Тези нормативи се съотнасят с определен обем от преводния материал, да кажем, за 2-3 стандартни машинописни страници, а при по-големи обеми се извършва ъсответното преизчисляване.

Подобни критерии са, разбира се, до голяма степен условни. При тях могат да се въвеждат допълнителни коефициенти в зависимос от степента на важност на превежданите материали и от типа превод – официален, работен, или чернова. Използването на подобни оценки е твърде удобно при учеб­но-тренировочни цанятия със студентите.

Посочените методи за оценка на качеството на превода характеризират само общите принципи за използване на различни номативни критерии. По-точни критерии за оценка се разработват за преводите от определен тип оригинали и за различните видове преводнадейност. Затова разработванетона подобни системи за оценка на преводите е една от заачите на специалните теории на превода.




Сподели с приятели:
  1   2   3


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница