Взеха 125 лв. Да гипсират ръката на дете



Дата18.11.2017
Размер342.85 Kb.
Размер342.85 Kb.



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
22.07.2017
Национални вестници
http://mediamonitoring.zdrave.net/images/media/telegraf.jpg

ВЗЕХА 125 ЛВ. ДА ГИПСИРАТ РЪКАТА НА ДЕТЕ


Доктори отпращат момичето, не било спешен случай

Телеграф  стр. 4  
Лекари в бургаска болница взеха 125 лв. на семейство, за да гипсират счупената ръка на дъщеричката им.

"Обиколихме три болници, докато се намери лекар, който да помогне на детето ни", оплакаха се родителите пред Нова телевизия.



Обиколка

"Първо отидохме медицински център "Света София". От там ни препратиха в МБАЛ - Бургас, където обаче се оказа, че няма дежурен ортопед. Отново ни препратиха - този път в УМБАЛ "Дева Мария", където най-напред ни запознаха с ценоразписа", разказаха родителите на малката Димана. Заедно със семейството като представител на съсловието в телевизията се яви и д-р Вергиния Цанова, зам.-началник на РЗИ - Бургас, която ги шокира с думите, че счупената ръка не се води спешен случай и трябва да се изчака началото на работния ден за общопрактикуващия лекар, за да си вземат направление, а през това време да следват насоки, дадени от дежурния.



Заплащане

По думите на лекарката манипулацията е трябвало да се плати от родителите, защото нямали направление от личния лекар. Дежурните кабинети пък нямали право да издават такива документи. "Детето не е имало направление и затова се е наложило да се плати тази сума. Можеше да идете само за консултация. Лекарите ще ви кажат какво да правите - да сложите лед, да държите ръката на студено и на сутринта да си отидете при личния лекар, който да ви даде направление и вече да си минете по каналния ред, където няма да плащате", уточни д-р Цанова. "Важното е сега, че детето е добре. Важно и е всички пациенти да знаят работното време на лекарите си и да се съобразяват с това. Имаме сериозен кадрови дефицит", опита се да се оправдае зам.-шефката на РЗИ -Бургас.



Маникюрът може да почака, детето - не


Габриела ДАНАИЛОВА

Телеграф  стр. 12  
Лекари в бургаска болница взеха 125 лв. на семейство, за да гипсират счупената ръка на дъщеричката им (виж стр. 4).

Миналата година за тази услуга взимаха по 540 лева, така че хората трябва да се радват, че са хванали сериозна промоция. Такива намаления няма и на Черния петък! Преди няколко години пък бяха таксували едно австрийче със 700 лева, за да му сложат лепенка. И то без да го питат изобщо иска ли такава. В случая всичко си изглежда нормално -все пак гипсът е бил по желание на клиента и той го е получил.

Естествено, че не е смешно, когато лекари се подиграват със здравето на едно дете. И естествено, че драмата на твоето дете е най-голямата. Веднъж бях паднала с колело и си бях разбила устата и носа. Всичко беше в кръв, не спирах да плача - баща ми, който е мъж канара, изпадна в невиждана за него паника. Изстреляхме се до болницата за не повече от 3 минути и всичко се усещаше така, все едно е на живот и смърт. Лелката зад гишето обаче имаше къде-къде по-големи проблеми като маникюра си. Погледна окървавеното ми лице и каза сухо и с досада: "Ооо, трябва да си запишете час, няма кой да ви обърне внимание." Очаквано, всичките й роднини бяха споменати в нецензурни съчетания от вече тресящия се от нерви и истерия мой баща. Тя обаче непоколебимо продължи да си пили ноктите. Три болници по-късно брадата и устната ми бяха залепени, а баща ми вече дишаше спокойно.

Днес като си мисля за случая, ми става смешно. Кой не си е разбивал устата след плонж от колелото? Все пак разбирам отлично родителите на момиченцето - има счупване. То обаче наистина не е спешна процедура. Защо няма дежурни на морето, където има повече хора, отколкото където и да е другаде през лятото, е друг въпрос. Нагло е и да излезеш по телевизията и да обясниш, че си прав, на фона на дете, с което подчинените ти са се изгаврили. Явно толкова си можем. Ако има проблем, само го констатираме и никой не смята, че трябва да бъде решен или пък да се помъчи да го реши. Колкото до цената, гипсът излиза толкова и във всеки друг град у нас. Касата покрива единствено обикновен гипс, който не може да се мокри и е доста неудобен. Тоест плащането е задължително.



Хаос

За разлика от останалите проблеми и скандали през лятото този не показва ламтенето на морските жители да приберат парите на туристите. Той излага на показ огромния проблем със здравеопазването ни, абсолютния хаос, невъзможността да се задържат кадрите и да се менажират правилно онези, които са останали. Децата винаги са с предимство. И независимо дали по принцип случващото им се не е спешно, то не значи, че не трябва да се третира като такова.

След гюрултията в медиите гипсът по-евтин или безплатен няма да стане, но поне се надяваме, че следващият пострадал малчуган ще бъде прегледан веднага.
http://mediamonitoring.zdrave.net/images/media/24h.jpg

Мария Масларова-Гъркова:


Застраховка брани лекари от побойници


"Активна грижа" вече поема и болнично лечение

Румяна ДЕНЧЕВА

24 часа  стр. 18  
Мария Масларова-Гъркова има богат опит в застраховането и финансите. В ЗК Лев Инс" е от 2004 г. В момента е председател на управителния съвет на компанията и неин изпълнителен директор.

- Г-жо Масларова, непрекъснато има посегателства над лекари, а "Лев Инс" пусна "Злополука на лекари и медицински персонал". Какви рискове покрива?

- За съжаление, често ставаме свидетели на посегателства срещу хората, които се грижат за нашето здраве и се борят за спасяването на човешки животи. Според статистика на БЛС над 600 медици са станали жертва на нападение от пациенти или техни близки за последните 3 години. За да предпазим тази превърнала се в уязвима, част от обществото, ние създадохме продукт, от който могат да се възползват както правоспособни лекари, така и медицински персонал и парамедици. Застраховката "Злополука" на лекари и медицински персонал при или по повод изпълнение на служеоните им задължения" е без аналог у нас. С нея лекарите получават помощ в случай на упражнено насилие, причинени телесни повреди, както и съдействие при заведени граждански дела срещу причинителя на увреждането. Застраховката се предлага и самостоятелно, и в пакет със задължителната застраховка "Професионална отговорност на лекари и медицински персонал". Минималната застрахователна премия по нея варира от 27 до 62 лв. на година за едно лице, в зависимост от лимита на отговорност, който е от 5000 до 15 000 лв. Продуктът е пригоден както за индивидуални, така и за групови практики.



- Единствени предлагате продукта "Активна грижа" за пострадали при инциденти или внезапно заболяване? Как го развихте във времето?

- Потребностите и интересът на нашите клиенти ни стимулират да разработваме продукти, които ще са полезни и ще са в помощ на обществото. "Активна грижа" е един от тях. Благодарение на тази застраховка медицинската помощ достига и до най-трудно достъпните кътчета, защото разполагаме с хеликоптери. На разположение са и мрежа от линейки, които покриват цялата страна и осигуряват навременна първа долекарска помощ на застрахованите лица. В рамките на минути ние сме на мястото, където имат нужда от съдействие. Но и тук имаме новина. Освен въздушен и наземен транспортен асистънс "Активна грижа" вече поема и болнично лечение. За да отговори на потребностите на клиентите,, J1 ев Инс" предлага освен помощ по земя и въздух, но и настаняване в болница, което на практика затваря кръга на необходимата грижа.



- Обилните валежи и градушки засилиха ли интереса към селскостопанските застраховки?

- Бедствията през последните няколко години причиниха много щети, но това не доведе до особен ръст на този вид застраховки. Много от земеделските производители не застраховат продукцията си и при евентуално бедствие, на каквото станахме свидетели този сезон, отчитат щетите и се чудят как да ги покрият. Да, държавата покрива процент от загубите, но малка част. Останалото е тотално изгубено. У нас практиката е следната - този вид застраховки се сключват предимно чрез Дф "Земеделие".



- Държавата вече няма да плаща щети на имущество, причинени от бедствия. Какви са цените на тези застраховки?

- Ние имаме застраховка, която представя защита именно от природни бедствия - "Защита срещу наводнение и други природни бедствия". Тя е на цена от 10 лв. за година в зависимост от покритието. Уникалното при нея е, че включва и спасяване с хеликоптер при нужда. За останалите имуществени застраховки средните цени са 20 -150 лв. в зависимост от избраните рискове и лимити.



- Като лидер в автомобилното застраховане как допринасяте за борбата срещу шофьори джигити?

- Като цяло "Лев Инс" е инициатор и партньор в много инициативи за ограничаване на пътните произшествия. В момента поощряваме изрядните шофьори, носители на "златен талон", като им даваме карта, с която гарантирано получават отстъпки от наши продукти, както и в обекти от търговската мрежа, с които сме партньор. Като лидер в автомобилното застраховане в момента разработваме нова автомобилна застраховка, която сме сигурни, че ще бъде посрещната с одобрение от нашите клиенти, тъй като ще е много полезна за тях. Но ще кажем повече за нея, когато му дойде времето. И в тази връзка ще припомня, че ние първи въведохме денонощната услуга "Помощ на пътя" в полза на клиента.



- Официалните данни на Комисията за финансов надзор за 2016 г. ви сочат като лидери на пазара.

- Да. "Лев Инс" е безспорен лидер по общо застраховане. За 2016 г. компанията реализира приходи от над 195 млн. лв., което означава пазарен дял от 12,3%. Дружеството е дългогодишен лидер по "Гражданска отговорност" и е сред петте най-големи в застраховка "Автокаско".



- Какво ви дава сигурност, че ще успеете да запазите лидерството?

- Ние успяваме да държим лидерски позиции благодарение на нашите клиенти, с които сме не само партньори, но и приятели. Ще продължим да модернизираме компанията и да наблягаме на иновациите, като същевременно ще развиваме философията за "Активната сигурност", в основата на която са изпреварващите действия за опазване на имуществото и здравето на хората.



Българин направи сърце от кожна клетка


Харддискът се препрограмира, за да може да се тестват лекарства • До няколко години ще могат да трансплантират дизайнерско сърце

Ярослава ПРОХАЗКОВА

24 часа  стр. 31  
Ако сърцето на момиче е разбито от някой палавник, то ще си каже: "Забравям го, но искам да се възстановя. Вземаме тогава една клетка от кожата, препрограмираме я и изграждаме нов орган инвитро. И това не е научна фантастика", разказва проф. Николай Желев.

Роден е в Раднево, но ученическите му години минават в Чирпан. От 30 години живее във Великобритания. Преподава "Медицински биотехнологии" в университета " Абъртей" в шотландския град Дънди, но често пътува и работи и в други университети във Великобритания, САЩ, Русия, Китай и България.

Занимава се с научноприложна работа. "Искам да правя неща, които реално помагат не съм от този тип фундаментални учени, които пишат статии и книги", обяснява професорът, който беше съпредседател на световния конгрес по биооткрития 2017.

Форумът се проведе в началото на седмицата в Софийския университет, чийто възпитаник е проф. Николай Желев.

Ученият разработва лекарствени вещества, нови методи за тестване на лекарства, апаратура... Сред масовата аудитория наи-интересни са тупкащите сърца в епруветки

"За да се разработват лекарства за сърдечносъдови заболявания, е необходимо веществата да се тестват. Досега това се правеше върху плъхове, но резултатите от тези животни не може директно да се приложат върху човека. Въпросът е откъде да се вземат сърцата или сърдечните клетки, а и сърдечните клетки не се размножават и е трудно да се правят тестове - разказва професорът и продължава: -Всички органи са направени от клетки, които произлизат от една. Те имат в ядрото или на харддиска си една и съща информация, но изпълняват различни функции. Кожна клетка, мускулна клетка, сърдечна клетка. Под микроскоп те изглеждат различно, вършат различни функции, но всяка една от тях има в ядрото си информация за организма като цяло."

Екипът на проф. Желев решил да вземе една клетка от кожата, да я препрограмира и тя да стане сърдечна. Предположили, че е възможно, защото клетката от кожата би трябвало да знае какво прави клетката

Проф. НИКОЛАЙ ЖЕЛЕВ на сърцето. "Вижте колко демократично, не е като в обществото - правителството знае всичко, но ние често сме заблудени", шегува се професорът.

Всъщност учените взели кожни клетки, които се делят. Размножили ги и след това ги препрограмирали. Изключили програмите, които ги карат да са кожни клетки, и включили програмите, които ги карат да бъдат сърдечни. Създали много сърдечни клетки, които се наричат кардиомиоцити, които бият. От тях сглобили минисърца.

Като пуснал откритието във фейсбук, проф. Николай Желев получил 8000 лайка още същия ден. А в университета в Дънди се извила опашка от чакащи за интервю репортери.

На минисърцата вече се тестват лекарства. Според проф. Желев обаче перспективата е да може да се правят изкуствени сърца за чакащите за трансплантация пациенти. Вече имало лабораторни експерименти, в които са създадени такива.

"Има малки проблеми, но е въпрос на няколко години да влязат в употреба в болница. Тогава пациентът ще може да бъде трансплантиран с дизайнерско сърце, направено от неговите собствени клетки. Което освен всичко друго не може да бъде отхвърлено, защото не е чужд орган.

Според българския учен в бъдещата медицина няма да се използват лекарства.

Лекарството ще са нашите собствени клетки

При генетичен дефект също ще може да се направи корекция. Проф. Желев разказва, че на конгресите по биооткрития се дискутира имат ли право учените генетично да променят дефектите, или трябва да оставят всичко на природата.

Опонентите обвиняват учените, че се правили на Господ, а никой няма право на това. "Всяко откритие има 2 страни. Ножът може да реже хляб, с ножа може да се извърши и убийство. Трябва ли да спрем производстдвото на ножове?!", отговаря на противниците си професорът.

Самият той чете своя геном. За да получат информация за "харддиска му", са взели няколко клетки от вътрешната страна на бузата. Вече струва само около 1000 долара, докато през 2004 г. излязло милиарди долари. Там всичко е записано - как ще изглеждаш, каква ще е сексуалната ти ориентация, какви болести те очакват, какви ще са способностите ти. И пак някои задавали етичния въпрос дали това трябва да се прави.

Професорът признава, че в Шотландия нещата се случват по-лесно. На Запад учат студентите да правят открития, да ги претворяват в практиката, да създадат частна компания. "Там с много добро око се гледа на професор, който създава частна компания

Опитай се да създадеш частна компания в университета, пресата ще те изяде тук. Ще кажат, че има конфликт на интереси, че професорът източва университета", коментира проф. Желев. Въпреки това той идва в България поне два пъти в годината. Работи по съвместни проекти с колеги от Софийския университет, медицинските университети в София и Пловдив, Техническия във Варна и Тракийския университет. Най-често почива във Велико Търново, откъдето е съпругата му Даниела, чиято професия е свързана с неговата. Тя работи в биофармацевтична фирма.



10 отговора за Либия 10 години по-късно


Спасяването на българските медици, обвинени за заразата с вируса на СПИН в Бенгази, се превърна в национална кауза и световен проблем

Георги МИЛКОВ

24 часа  стр. 51, 52, 54  
На 24 юли се навършват 10 години от освобождаването на българските медици в Либия - най-тежката заложническа драма в новата история на България, започнала през зимата на 1999 година и завършила през лятото на 2007 г. Спасяването на Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Иванова и д-р Здравко Георгиев се превърна в национална кауза. Това предизвика безпрецедентни усилия, в които се включиха на практика всички - българските държавни институции, включително три поредни правителства, специалните служби, медиите и гражданското общество.

Отбелязваме годишнината с отговорите на 10 важнни въпроса, някои от които и често задавани през всичките години на кризата.



Как се разбра за проблема?

На 12 февруари 1999 г. в дежурната стая на в. "24 часа" се обажда разтревожен мъжки глас и съобщава, че два дена по-рано 23-ма български лекари и медицински сестри в Либия са натоварени в автобуси и откарани в неизвестност. Човекът се представя като Юли Михайлов от Бяла Слатина, чиято съпруга е в тази група. Информацията му е от негов приятел - Емил Узунов, който е в Либия и жена му Валя Червеняшка също е сред изчезналите, (виж репортажа на 53-а стр.) Когато му се обажда по телефона от Либия, Емил казва на приятеля си следното:



"Мълчи и пиши

Прибраха в полицията голяма група български сестри и сега никой не знае къде са. И моята, и твоята жена са в тази група. Юли, проблемът е голям, жените ни ги няма, ще ги затрият!"

След този сигнал дежурният екип на "24 часа" се свързва с всички възможни инстанции, чрез които може да се изясни случаят - Министерството на външните работи, посолството в Триполи, офиса на фирмата "Експомед", с чието посредничество медиците са започнали работа в Либия, и т.н.

На другия-ден - 13 февруари, събота, като челен материал на първа страница във вестника излиза и първата в историята на този случай медийна информация: "Изчезват 23-ма наши лекари в Либия." След това Министерството на външните работи дава пресконференция и започва една медийна сага, продължила години наред.



Откъде е заразата в Бенгази?

Най-вероятно от пратка със заразени кръвни продукти, влязла в Либия през 1996 г. или малко по-рано. Според информация от западен дипломат в Триполи австрийската фирма "Албовина" е продала на Либия кръвни продукти с компрометирано качество и неясен произход.

На 20 декември 19% г. служители на австрийското МВР и на Министерството на здравеопазването правят внезапна проверка в складовете на фирма "Албовина". Иззети са 500 банки и три хиляди литра плазма. Изследванията на проби от тези продукти установяват, че плазмата е заразена с вируса на СПИН, хепатит В и други бактерии. Акцията е направена по сигнал на служители от фирмата за злоупотреби с документите за вноса и съмнения за качеството и безопасността на кръвните продукти.

Разследването установява, че заразената кръв е доставяна от Южна Африка и е влизала в Австрия през свободните търговски зони в градовете Линц и Грац. Според документите освен "Албовина" е замесена и още една фирма -швейцарската WBAG. Всичко това вещае голям международен скандал, но нещата са потулени и разследването бързо приключва.



Как се ражда версията за Мосад?

Мосад винаги е удобно обяснение за всяка конспирация в Арабския свят. В конкретния случай обаче се знае, че през 1998 г., след като откриват случаи на СПИН в Бенгази, либийските служби започват да търсят информация по случая със заразените продукти на "Албовина" отпреди две години и така стигат до данните, че кръвната плазма на австрийската фирма е минавала през израелски лаборатории.

На 19 май 1998 г. д-р Абделфатах Бахрие - шеф на Арабско-австрийската търговска камара във Виена, се свързва с шефа на отдела за кръвни продукти в австрийското здравно министерство д-р Ханс Кюрц, от когото разбира, че трите хиляди литра заразена плазма, иззети от склада на фирмата при акцията през 1996 г., са били предназначени за износ в няколко страни в Азия и Африка.

Д-р Кюрц признава още, че с него вече са се срещали няколко високопоставени представители от страни като Китай, Индия и Израел.

Д-р Бахрие е любопитен да разбере защо и израелците се интересуват, нима и те са купували от тази плазма? Д-р Кюрц обяснява, че причината е друга и израелското министерство на здравеопазването е заинтересувано да разбере как се развива скандалът, защото кръвта, продавана от "Албовина", е била обработвана в Израел

След това д-р Абделфатах Бахрие прави обстоен доклад до директора на бюрото на Арабската лига във Виена Самир Хаза, в който описва срещата и разговора с д-р Кюрц, наблягайки особено на израелската връзка. Тази информация стига и до Либия и по-късно е открита в документите по делото.



Има ли неразкрити факти от документите по делото?

Със сигурност. Цялата документация по случая представляваше огромен масив.

По време на заседанията на съда в Бенгази българската защита се сдоби по интересен начин с малка, но много важна част от документите на прокуратурата.

Сред папките бяха окончателният доклад на професорите Монтание и Колици, поръчани от либийската държава, от които става ясно, че в детската болница в Бенгази ХИВ инфекцията се е разразила много по-рано, още преди обвинените български сестри да започнат работа там.

В документите са признанията на майор Салим Джума, в които той собственоръчно описва методите на насилие, прилагани върху българките, и съдебномедицинската експертиза, която потвърждава белезите от инквизиции над подсъдимите.

По-късно копия от тези документи бяха предадени на посланиците на страните от ЕС в Триполи, за да изиграят съществена роля при изграждането на онова, което по-късно всички с лекота наричаха европейска солидарност.

От тези документи изплува и друг един интересен факт. Абдел Маджид Шол - единият от офицерите, измъчвал българските медицински сестри по време на следствието, е бил по-рано отговорен фактор в Дирекция "Доставки на лекарства и оборудване" към Генералния народен комитет на здравето (либийското здравно министерство).

Участието на д-р Шол в мъченията има своето логично обяснение. Той е един от най-яростните защитници на тезата, че е извършен заговор срещу джамахирията и че зад него стоят българите, организирани от тъмна шпионска сила. Тази версия е удобна за него, тъй като по силата на своите служебни задължения би трябвало самият той да е един от хората, отговорни за разразилата се епидемия.



Какво стана с мъчителите?

От групата офицери, измъчвали българските медици и палестинеца Ашраф, полковник Джума Мишри определено бе най-свирепият. Макар че бе разследван за действията си, той често демонстрираше арогантно поведение по време на съдебния процес. Когато стана ясно, че има вероятност да му бъдат повдигнати обвинения в България, заяви, че това няма как да стане, но би отишъл на плаж във Варна. След свалянето на Кадафи полк. Мишри се представя за репресиран и преследван от бившия режим, опитвайки се да се присламчи към новите силни на деня - т.нар. революционери от 17 февруари. Междувременно семейството му е споходено от голямо нещастие. Синът му е намерен мъртъв при неизяснени и до ден днешен обстоятелства. Има съмнения, че става дума за криминална история, но Мишри представя смъртта на сина си като мъченичество в името на революцията. След изборите през 2014 г., правителството в Либия се разпада и ислямистите вземат Триполи. Тогава полк. Мишри се поставя в услуга на бившите членове на "Ал Кайда" и техния емир - ръководителя на някогашната Въоръжена либийска ислямска група Абделхаким Белхадж. Така добилият известност у нас като най-лошия мъчител на сестрите става вътрешен министър в непризнатото правителство на ислямистите, което управлява Триполи и част от западните територии по либийското крайбрежие. С тази титла Мишри дава и няколко телевизионни интервюта и така влиза в полезрението за разлика от останалите от групата на мъчителите, за които няма никакви сведения.



Франция ли освободи медиците?

Франция се включи съвсем в края на кризата, но президентът Саркози успя да изиграе блестящо картите си в последния момент, изпращайки тогавашната си съпруга и първа дама на републиката два пъти в рамките на десет дни в Либия. Освобождаването на медиците щеше да стане факт заради подготвеното вече споразумение между Либия и Европейския съюз.

На финалния етап дори се обсъждат детайлите по освобождаването, включително с какъв самолет да бъдат отведени медицинските сестри, д-р Здравко Георгиев и палестинецът Ашраф ал Хаджудж. Тогава либийският преговарящ Абделати Обейди заявява, че не би било добър вариант български самолет да кацне в Триполи. Заради това е решено отвеждането на медиците от Либия да се извърши с италиански самолет, който да кацне в Рим, а оттам български самолет да ги прибере в София.

Изненадващата интервенция на Франция в последния момент е лична инициатива на президента Никола Саркози. Но всъщност основната роля в целия процес, почти от самото му начало до края, играе друга европейска държава - Великобритания. Реално разработването на основната концепция за постигнатата договорка с либийците е дело на Форин офис в Лондон. Включително и организацията на преговорния процес в т.нар. Четиристранният формат.



Важен ли беше Четиристранният формат?

Това е основният преговорен процес, заради който на практика се стигна до окончателно споразумение. Беше наречен четиристранен заради участниците във формата -България, Либия, ЕС и САЩ. По тази схема бяха проведени седем конфиденциални срещи, които реално павираха пътя за освобождаването. Началото бе поставено на 7 ноември 2005 г. зад една огромна четириъгълна маса във Форин офис в Лондон. Форматът продължи със срещи във Виена (23 ноември 2005 г.), Триполи (21-22 декември 2005 г.), после в София (26 януари 2006 г.), отново в Лондон (26 април 2006 г.), пак Триполи (6-7 август 2006 г.) и завърши на 17 януари 2007 г. в София без участието на либийците. Истината е, че основната роля и принос по този случай бе на българската държава.



Какво направи разузнаването?

Специалните служби и поточно българското разузнаване имат сериозна роля в определен етап от развитието на казуса. По тази линия е осигурен допълнителен канал за връзка между София и Триполи, който се осъществява между ръководствата на двете разузнавателни служби. Това става с посредничеството на бившия директор на "Глобални операции" в МИ6 сър Марк Алън. Важна фигура с добри контакти в Либия и много близък на тогавашния британски премиер Тони Блеър. Сър Алън създава предпоставките за контакта с шефовете на либийските служби Муса Куса и Абдала Сануси. Може да се каже, че активното участие на британската дипломация по случая с българските медици се дължи и на този особено влиятелен човек. По-късно той става консултант на "Бритиш петролиум" по въпросите на Близкия изток и в Либия включително. Повече от 20 различни спецслужби, включително и израелската Мосад, участват пряко или помагат косвено в опитите за разрешаването на казуса с медиците.



Катар ли плати кръвнината?

Факт е, че близо половин милиард долара бяха броени на роднините на заразените деца, като така стана възможно подписването на документа, с който Висшият съдебен съвет на Либия отмени смъртните присъди на българките. Тази сума беше изплатена за една нощ на място в Бенгази с пари от клона на Централната либийска банка

Катар не е превеждал средства за кръвнината на децата, но ролята на емирството и на тогавашния държавен ръководител шейх Хамад бин Халифа ал Тани не е докрай изяснена. Една от тезите, които бяха коментирани с половин уста, бе, че сумата, платена за кръвнината на бенгазийските деца, съвпада точно с комисионата за прословутата сделка между Катар и Франция за 80 еърбъса. Логиката е следната: емирът купува френски самолети за 17 милиарда долара, спасявайки компанията производител от тежкото финансово състояние, в което се намира. А комисионата уж отива за фонда "Бенгази". Малко преди щастливата развръзка с мадам Сесилия емирът говори по телефона с президента Саркози и с полк. Кадафи. След което българските медици бяха освободени, Саркози и Кадафи благодариха на емира, а президентът Георги Първанов му занесе в Доха орден "Стара планина" с лента. Всъщност

Катар играе ролята на нещо като интерфейс в цялата история

За Кадафи бе важно хората в Либия да смятат, че той е накарал, чужденците, най-вече Запада, да платят за тяхното страдание. Така както Либия бе накарана да плати на роднините за случая ,Докърби". В същото време обаче България, ЕС, САЩ и всички останали убеждаваха общественото мнение, че нито един долар кеш не е даден във фонда. Така с катарското участие трябваше да бъде замазан балансът в иначе анонимната сметка на фонда. Истината е, че в крайна сметка не друг, а самия Кадафи плати на семействата в Бенгази. Защото реално той бе и най-отговорен за всичко случило се там.



Казано ли е всичко по случая?

Категорично не. В този случай участват толкова отделни страни и играчи с разнопосочни гледни точки, намесени са огромни държавни и частни, политически и икономически интереси, че е практически невъзможно да се изговори абсолютно всичко. Дори само в България голяма част от материалите са все още засекретени и не могат да бъдат изцяло обнародвани.

Има една трайна и широко разпространена версия, че в началото на проблема в Бенгази всички останали страни, които са имали медицински персонал там, са спасили своите граждани, само България е изоставила своите. Това е много популярна теза, наложила се заради дългогодишното взаимно недоверие между граждани и държава. В случая между работещите в Либия българи и дипломатическите ни представителства в Триполи и Бенгази. Но внимателен анализ на фактите и предпоставките, довели до възникването на тази дългогодишна драма в Либия, показва едно: българите са били предварително нарочени и единствените набелязани жертви.

Защо точно българите? Отговорът на този 11-и въпрос е тема за съвсем отделен разговор.



Валя Червеняшка очаква с огорчение пенсионирането си


От болницата в Бяла Слатина ще й дадат две заплати за края на трудовия стаж, а не 6, както е по закон

Валери ВЕДОВ

24 часа  стр. 53  
Докато подрежда масата за очаквани гости в дома си в Бяла Слатина, Валя Червеняшка казва, че никога не е имала проблем с адаптацията си, след като се прибра в България и отново започна работа в детското отделение на местната болница.

Започва разказа си с това, че и за нея, и за колегите й било доста напрегнато в самолета, докато летели към София.

"Хем ни беше радостно, хем тревогата не ни напускаше съвсем - спомня си Валя. - Чакахме с нетърпение да се видим с близките, с приятелите, но знаехме предварително, че присъдите ни от Либия не са отменени.

Смятахме, че след пристигането ни в България ще ни препратят в сливенския затвор, и това ни напрягаше. Затова истинската радост грейна, когато чухме указа на президента за нашето помилване. Върховен миг беше..."

Вече старшата сестра на детското отделение в болницата с гордост показва получените след завръщането си награди. А те не са малко. Тя е почетен гражданин на Бяла Слатина, жена на годината, медицинска сестра на годината и отличието на "24 часа" в инициативата "Достойните българи".

В разказа й се промъква огорчение от отношението на ръководството на болницата в Бяла Слатина и обидното бюрократично отношение, с което се сблъсква често в родния си град.

"Получих вече предизвестие от болницата, че трябва да се пенсионирам през август - казва Валя. - Но поради изискването да съм работила непрекъснато 10 г. на едно работно място, всъщност това би трябвало да стане през февруари догодина.

Така излиза, че не ми достигат 5 месеца за покриване на тези изисквания, и затова от болницата ме предупреждават, че няма да получа полагащите ми се 6 работни заплати, след като изляза в пенсия, а само две.

Или пък трябва да си доработя тези месеци. Опитах се да обясня някои работи на ръководството, но никой не иска да чуе. Смятат, че търся специални привилегии заради известността си, която явно ги дразни."

Огорчението кара Валя да замълчи за кратко, но изведнъж се сеща нещо и очите й грейват.

"Бях на екскурзия в Ирландия. Неочаквано и за мен, но на другия край на Европа намерих толкова любов и уважение, че ми идваше да се разплача. Докато се разхождахме, от един автобус се изсипа голяма немска група и разпознали ме, буквално се нахвърлиха върху мен, радваха ми се. Всички искаха да се ръкуват с мен и да им дам автограф. Малко по-късно в Дъблин отидохме в църквата "Св. Валентин" и там историята се повтори.

Хората ме разпознаха и ме наобиколиха, подаряваха ми икони и се радваха на срещата. Бях трогната и, честно казано, се заредих със самочувствие, че съм значима за хората. Във Франция и в други страни, в които сме ходили, се случваше подобно."

Докато Валя Червеняшка показва нейните любими гоблени, които продължава да бродира с неподозирано търпение, влиза съпругът й Емил. Дългогодишният фелдшер от спешния център на местната болница вече е пенсионер, но изобщо не го свърта на едно място.

В неголемия си двор около къщата на ул. "Сладница" той се е изхитрил да отглежда невероятни домати, за които се грижи от сутрин до вечер, ако не е отишъл за риба на някой водоем наоколо.

Въпреки че според домашното разпределение на задълженията грижата за отглежданите кокошки, пилета и зайци се падат на Валя, Емил е по-често сред тях и през ден им майстори нови клетки.

Още в годините, когато очакваше и се бореше със свои средства за освобождаването на арестуваните в Либия сестри и чакаше Валя да се върне жива и здрава, Емил бе натрупал огорчение и неразбиране от своите съграждани.

"Не знам дали подозрението и завистта са типични черти за всички българи, ама в нашия град се проявяват непрекъснато - въздъхва Емил. - Вече не смея да споменавам пред приятели и познати, че чакам пари от пенсията или че събирам средства за някой ремонт.

Веднага ми подхвърлят, че се правя на интересен, защото на всички било известно, че и двамата с Валя имаме дебели сметки поне в 3 банки. Де да ги имах и да знаех банките..."

Валя пък бърза да опровергае тиражираните в жълти издания слухове за възникнали раздори между петте медицински сестри, изкарали 9 г. в затвор в Либия. Разказва, че с всички се чуват редовно, поддържат си нормални отношения и често отиват заедно на екскурзии или различни чествания. За всички обаче не е ясно какво прави д-р Ашраф, който от години се установи в Холандия и сестрите рядко научават нещо за него.

И за Валя, и за Емил обаче най-важни са дъщерите им Антоанета и Гергана

Когато питам за тях, Валя отначало се задоволява да спомене само, че са добре и работят. Подтиквана обаче от Емил, старшата сестра се отпуска и с майчина гордост разказва за голямата си дъщеря Антоанета, която работи в американското посолство в София.

"Тя е шеф на отдела за човешките ресурси на Америка за Западна Европа - допълва майката. - А това е много висока позиция, която рядко се заема от чужденец в практиката на американската дипломация, доколкото знам."

А Емил бърза да допълни, че заради кандидатстването на Тони за престижната работа са ги проучвали вкупом и от ЦРУ, и от ФБР.

"Сигурно за американците сме напълно благонадеждни хора, щом издържахме дългото проучване успешно", смее се пенсионираният фелдшер.


Валентина Сиропуло:

Няма да се примиря, че бяхме помилвани, а не оневинени


Не сме извършили чудовищното престъпление, в което ни обвиняваха. Докато съм жива, ще го казвам

Любо ИЛКОВ

24 часа  стр. 52  
10 г. след ада на либийския затвор медицинската сестра Валентина Сиропуло сега живее един нормален и сравнително спокоен живот в родния си Пазарджик. Само 8 месеца след завръщането си от Либия - през март 2008 г., Валентина започва работа в пазарджишката МБАЛ "Хигия" като медицинска сестра в детското отделение, където работи и в момента. Избира тази болница, защото там са колегите й, с които е била преди заминаването за Либия през 1998 г.

След кошмара в затвора решава, че ако се върне в познат колектив, това ще й помогне да се адаптира и обърне към нормалния живот по-бързо и по-лесно, което се оказва и правилна стъпка.

"Сега, след 10 г. на свобода, като се връщам назад, имам чувството, че това не се е случвало с мен. Питам се как сме издържали и го отдавам на някакъв инстинкт за самосъхранение, борба за свобода, за живот, за да се върнем при близките и семействата си", казва Валентина Сиропуло.

Тя признава, че последното десетилетие за нея е преминало много бързо, ангажирана с работата, семейството и приятелите си за разлика от годините в либийски затвор, които са били бавни и мъчителни, тежки, ужасяващи.

"Това, което преживяхме в Либия, не може така просто да се опише. Редуваха се дълги дни, седмици, месеци, години, през които всяка сутрин се събуждаш с мисълта, че е за последно. Разсъждавахме като хора, които знаят, че са невинни и несправедливо обвинени, затова искрицата надежда не е угасвала. Така че очаквахме и се надявахме на свободата всеки ден, не преставахме обаче да мислим и за другата крайност.

Особено след като Върховният съд на Либия потвърди смъртните ни присъди. Тогава нещата станаха много мъчителни. Годините в затвора са загубени за нашия живот и колкото и да искаме, нищо не можем да променим."

Валентина разказва, че в ежедневието и работата си не се сеща за преживяното в затвора, но събития и новини, особено свързани с Либия, неизменно я връщат към онези години. Благодарна е, че в ежедневието на настоящия си живот, а и от близките й не се повдига темата за Либия, което да я връща към тежките спомени.

Самата тя не обича да говори за това, което в някаква степен й помага. Дава си обаче ясна сметка, че няма как да забрави и изтрие от съзнанието си тези години.

"Съхраних се психически от преживяното в ада, в който бях попаднала, защото не бях сама.

Петте, за хубаво или за лошо, си помагахме. В най-тежките моменти, особено преди и след съдебните заседания, всички бяхме единни и сплотени" разказва Валентина.

За нея най-кошмарно е било времето след ареста - 1999-2000 г., когато са в пълна изолация, следват мъчение след мъчение, ужасяващи разпити и издевателства.

Всяка от петте сестри е сама. През този период близките им нямат информация за тях, нито пък те за семействата си, никой не знае какво им се случва. Едва след като случаят им става обществено достояние, идва помощта и посещенията от български и чужди дипломати, правозащитни организации. Осъществяват се срещи в затвора, имат възможност да се видят и с някои от близките си. С огромната подкрепа буквално от целия свят идват вярата и надеждата, че въпреки несправедливите обвинения и смъртните присъди един ден ще получат свободата си.

Валентина Сиропуло не е от хората, които обичат да се афишират, да търсят обществено признание или известност. През годините се е случавало хора да я разпознаят, особено когато е на работа в болницата, и да я питат не е ли една от медицинските сестри, държани в затвора в Либия. Валентина отговаря различно в зависимост от ситуацията. Понякога признавала, че е тя, но имало и случаи, когато отричала и убеждавала хората, че са се припознали.

"Особено когато съм ангажирана с отговорни манипулации. Няма как да отговарям и обяснявам. Това ме разконцентрира, а работата ни е отговорна и нямам право на грешки", лаконична е медицинската сестра.

Казва, че не е имала проблемите чисто медицинските дейности при започване на работа в МБАЛ "Хигия" въпреки близо 9 г. в затвора.

"Колегите бяха много внимателни и търпеливи с мен. В началото срещах трудности с документната работа - много неща се бяха променили. Работата с компютър също ме затрудняваше, но вече отдавна нямам проблеми с тези неща", споделя с усмивка Валентина.

Определя живота си сега като обикновен, както на всеки друг българин. Налага й се всеки ден да се справя с различни грижи за дома и семейството. Обичат да излизат в планината с приятели.

През 2011 г. е станала свекърва, след като синът й се е оженил, но все още не е станала баба. "Младите решават, ние не се месим. Те живеят и работят в София, така че ходя често да ги виждам. Просто живея нормален живот. Успявам във всичко, защото съм на свобода. Защото само един човек, който дълго време е бил в затвора и обвинен в чудовищно престъпление, което не е извършил, може да оцени какво е свободата."

Валентина се кани да се върне и към шиенето на гоблени. В либийския затвор я научил д-р Здравко Георгиев - тя му била първата ученичка. От 2002 до 2007 г. ушила 7 гоблена и един не довършила. Ушитите са в дома й. В Либия това им помагало много - модели и конци им донасяли дипломати от българското посолство.

Шиеш и оставаш с мислите си. В някаква степен се успокояваш, че времето минава по-бързо, въпреки че не е така. Работата е много бавна и трудоемка. Въпреки намерението й да започне отново да шие, казва, че сега не й остава време.

Валентина Сиропуло се смята за щастливка - жива е и е на свобода след всичко преживяно в Либия

Осъзнава, че много хора са допринесли за това и искрено им благодари.

Има обаче и нещо, от което е неудовлетворена и с което никога няма да се примири. Това е, че тя и колегите й не са оправдани и оневинени в заразяването със СПИН на 400 либийски деца в Бенгази, нещо, което категорично не са извършили и целият свят знае истината. Още повече че те са работили в отделението със заразените деца месеци наред, без да знаят това, и е можело да бъдат заразени.

"Никога не съм си представяла, че ние ще бъдем помилвани, и то от българския президент, а не оневинени в Либия. Не сме извършили това чудовищно престъпление. Докато съм жива, няма да се примиря с това", казва с горчивина Валентина Сиропуло.


http://mediamonitoring.zdrave.net/images/media/trud.jpg


Подкрепа от президента търси здравният сектор


Труд  стр. 4  
Българският лекарски съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи изразиха надежда за подкрепа от страна на президентската институция по въпроси, свързани със здравеопазването. "Приближаващата кадрова катастрофа в системата, нарастващата агресия към медиците и очакваната като резултат от това засилена миграция, са пряко свързани с националната сигурност на страната", заяви зам.-председателят на БЛС д-р Галинка Павлова. Представители на съсловните организации се срещнаха по покана на администрацията на президента. Междувременно от здравното ведомство съобщиха, че на 20 юли в Талин, Естония е започнало Неформалното заседание на Съвета на министрите на здравеопазването. Основен акцент е темата дигиталното здравеопазване. Там са министър Николай Петров и неговият заместник Мирослав Нейков.

ЧЕСТИТ 60-ТИ ЮБИЛЕЙ НА Д-Р ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ!


Труд  стр. 2  
Днес 60-ти юбилееен рожден ден празнува д-р Евгений Желев - бивш здравен министър и депутат, бивш кмет на гр. Стара Загора, към момента съветник по медицинските въпроси в УМБАЛ "Софиямед" и болниците от най-голямата група лечебни заведения в страната на "Булфарма".

Екипът на всички структури му желае да се радва на обичта на близките си, на уважението на своите колеги и разбира се на много здраве и успехи.


21.07.2017
Национални телевизии
bnt

Какви права имаме като пациенти, когато сме на почивка и ни се наложи медицинска помощ?


Новини в 08.00, 12.00 часа

БНТ  
В последните дни една тема стана особено актуална в социалните мрежи - какви права имаме като пациенти, когато сме на почивка и ни се наложи медицинска помощ. Важно е да се знае, че всеки здравноосигурен пациент може да ползва безплатно лечение по морето, стига да носи със себе си здравната книжка. Но важно условие е пациентът да се насочи към правилното болнично заведение, иначе медицинските услуги се заплащат.

При неспешните случаи, като температура, бъбречна криза или прилошаване, болният трябва да потърси помощ при общопрактикуващ лекар. След като представи здравната си осигурителна книжка той ще получи безплатен преглед, а ако джипито прецени, че той трябва да бъде прегледан при специалист, ще му издаде направление.



Д-р Светлозар Георгиев, зам. директор на УМБАЛ-Бургас: Със здравната книжка всеки семеен лекар, който пожелае, може да ги прегледа пациентите, които са се насочили, като се предполага, че проблемите на са от най-висока спешност.

В много от случаите болните плащат за лечението си, защото отиват директно в спешния център, вместо да потърсят общопрактикуващ лекар. Ако медиците установяват, че случаят не е спешен или животозастрашаващ, тогава пациентът задължително заплаща за прегледа и направените му изследвания.



Д-р Светлозар Георгиев: Такива пациенти идват сами, или те са така наречените самонасочили се, които решават, че са спешни. Една част от тези пациенти, които наистина се оказват спешни, те остават и получават безплатна медицинска помощ. Но тази част, която не се хоспитализира, там настъпват проблемите, защото някой трябва да плати за тяхното медицинско обслужване.

В социалните мрежи беше публикувана касова бележка, на която се виждаше, че родител е платил 125 лева, за да гипсират ръката на 7-годишното му дете. От частното болнично заведение излязоха със становище, че бащата е поискал преглед от специалист, без да има направление за такъв и без да е отишъл първо при общопрактикуващ лекар. В такива случаи дори и в държавните болнични заведение, когато болният иска да бъде прегледан от специалист без направление, той заплаща за услугата, защото няма как болниците да се отчетат пред здравната касата.



Д-р Светлозар Георгиев: Има ценоразпис, който мине, примерно с някаква рана, зашита, не е за хоспитализация или той отказва, обработва се, заплаща на касата и човекът си заминава вкъщи.

За децата до 1 година и бременните жени от Университетска многопрофилна болница в Бургас са осигурили спешен кабинет и дежурни педиатри. Така родителите няма да платят нищо за прегледа.



Д-р Светлозар Георгиев: Ами ако е до една година детето или се хоспитализира с някаква чревна инфекция, защото има ротавирусни инфекции, няма да заплати. Но също така няма да заплати, ако е прегледан от дежурния. Тогава няма да заплати детето. Но ако родителите както много пъти идват и казват, аз искам да го види педиатър, тогава този педиатър, ние плащаме на този педиатър дежурството в болницата.

Почиващите, които ще прекарат повече от месец по морето, могат да сменят временно личния си лекар. Така ще получават безплатно направления за прегледи при специалист, изследвания и лекарства по касата.




Пик на малките пациенти в травматологичните отделения през летния сезон


bTV  Новини в 19.00 часа
Пик на малките пациенти в травматологичните отделения през летния сезон. Знаят ли родителите как да оказват първа помощ на децата си в първите няколко минути след инцидента?

Репортер: Обикновено на детски площадки като тук се случват инцидентите с деца. Много често обаче родителите не знаят как да реагират, когато детето им падне и се удари. Вижте съветите на специалистите:

В детската травматология в "Пирогов" е пълно с малки пациенти. Карина е с гипс вече почти месец.



Карина: Аз тичах и се качих ида скоча и се спънах и паднах и си счупих лакътя и затова съм с гипс.

Валентин: Заради една шахта, да я избегна да не падна в нея и кормилото ми се изви на колелото и изхвърчах от колелото.

Първите минути след подобни случки са най-важни за адекватна реакция.



Соня Деянова, майка на Карина: Панкьосваме се, нормално е това. Трябва веднага да се обърне внимание на детето, да не се чака за следващия ден.

Но често родителят не е в състояние да окаже правилна първа помощ.



Д-р Благомир Здравков, "Пирогов": Прекалено често виждаме несъстоятелно поведение от страна на родителите. Имаше едно дете, което беше ударено от люлка. Детето беше с кръвоизлив от носа и родителят, който до момента на инцидента не беше контролирал детето, след това принудително караше детето да лежи по гръб.

Ето защо е важно родителите да знаят основните правила за оказване на първа помощ на деца. Такива курсове предлага БЧК.

- В случая имаме дете с кръвотечение от носа. Важно е да знаем, че не се отвежда главата назад, а точно обратното, навежда се напред. Защо? Когато отведем главата назад, тази кръв се спуска тук към гърлото. Има опасност човек да се задави.

Д-р Надежда Тодоровска, зам.-генерален директор на БЧК: Тези елементарни на пръв поглед неща, които показват в ежедневието по първа помощ, са важни да се прилагат адекватно, навреме, и то в първите 5 мин. Защото тези 5 мин. спасяват човешки живот.

За последните 3 години над 1500 родители, учители и детеглредачки са минали курса по собствено желание.



Репортер: Разбира се, най-важно е родителите да не оставят децата си без надзор и да запазят самообладание в случай на инцидент.


Розов кемпер тръгва из България, за да помага на жените с рак на гърдата


Нова телевизия  Новини в 19.00, 22.00 часа
Розов кемпер тръгва из България, за да помага на жените с рак на гърдата. Инициативата е на фондация Една от осем, чиято основателка е телевизионната водеща Нана, която отново се бори с болестта. За силата на духа й, въпреки диагнозата разказва Марина Малашева.

Репортер: След като преди няколко години е по-силна от рака, сега Нана започва нова битка с болестта.

Нана Гладуиш: Втория път не е по-лесно.

Репортер: Въпреки това е готова на всичко, за да я надвие.

Нана Гладуиш: Първия път казах, че ракът ми не е случил на човек. А сега казвам, че просто ракът ми ще умре преди мен.

Репортер: Ще й помага борбеният й дух. Войната с диагнозата ще води с усмивка на лице. А едно от най-силните оръжия ще бъде жествеността.

Нана Гладуиш: Имам желанието да съм красива. Имам желанието да направя всичко, за да се чувствам добре. Имам желанието хората да видят как може да се живее с рак и как може човек да се радва на живота.

Репортер: Кураж ще й дават и любимите й хора – тези, пред което не се притеснява да отреже косите си и тези, които иска да научи, че ракът не е присъда.

Нана Гладуиш: Аз искам детето ми да вижда в майка си един пример за подражание, един пример, който той впоследствие да следва и да си казва – Аз съм силен човек, аз мога да бъда силен.

Репортер: Докато се бори за своя живот, Нана ще бъде и до жените като нея. След едногодишни усилия и благодарение на дарители фондацията й постига една от заветните си цели. Една от сбъднатите мечти е този розов кемпер. Той ще измине хиляди километри и ще обиколи десетки градове в страната, за да помогне на жените, които страдат от рак на гърдата. Центърът на 4 гуми започва своята обиколка следващата седмица. В него жените ще получат всякаква помощ – от консултации с психолог до протези и перуки.

Милена Велева: Индивидуални информационни консултации с нашите момичета, които са преживели рака на гърдата или в момента се лекуват. Те могат да дадат най-правилните съвети на жените, които в момента преминават през диагнозата.

Репортер: А на диагнозата Нана гледа като на изпитание, което може да й даде много.

Нана Гладуиш: Съдбата по един макар и труден и гаден начин в някои случаи му дава възможност да преодолее страхове, да преодолее себе си.

Водеща: Къде е мястото на отчаянието?

Нана Гладуиш: Много надълбоко скрито.

Здравноосигурени родители платиха 125 лв за гипс на своето дете


Нова телевизия  Новини в 19.00 часа
Здравен абсурд. Здравноосигурени родители платиха 125 лв за гипс на своето дете. Свърши ли безплатната спешна помощ в България или грешка на системата поставя стотици българи пред съдия свършен факт? Рада Богданова разказва.

Репортер: Безплатната помощ не е свършила. На привършване обаче са лекарите. Това е и причината едноименната болница на Бургас, която през лятото обслужва една от най-населените територии, да не разполага всеки ден с ортопед, например. А липсата на ключови специалисти, освен до обикаляне по други болници, води и до недоразумения като следващото. Разказваме с колегата ни Георги Георгиев.

Репортер: Боля ли те?

Димана: Болеше ме.

Репортер: Плака ли?

Димана: Плаках.

Репортер: Димана чупи ръката си на 26 юни, понеделник привечер. По телефона джипито насочва родителите към частна болница. От там ги препращат към държавната.

Дафина Стефанова: Отивайки там, от болницата ни заявяват, че няма дежурен ортопед и за деня по график, който носим, Дева Мария се водят дежурен център.

Репортер: И те тръгват на дълъг път към частната Дева Мария. На 13 км от центъра на Бургас. Идват тук и през този вход търсят помощ, нали са ги пратили от спешното на УМБАЛ-Бургас. Само че те не са в спешното на УМБАЛ-Дева Мария. Нейното спешно е ето там. Ако бяха отишли в спешното, нямаше да плащат 125 лв. Потвърждава го и директорът на болницата.

- Нямаше да плащат нищо. Но като си избереш доктор и кажеш – искам този да ми види детето, защото искам най-доброто за него, ние ти казваме какви са условията.



Павел Стефанов: Първо и обясниха ценоразписа и тогава при наше потвърждение, че ще платим, извикаха доктора.

Репортер: На практика семейството има избор да не плаща, но не разполага с информация. И си поръчва преглед при специалист. Без направление трябва да плати. Според РЗИ-Бургас нищо нередно не е станало. Нещо повече.

Д-р Вергиния Цанова: Вече и на това трябва да бъдем благодарни.

Репортер: Защото няма специалисти. Държавните болници не могат да насмогнат. А частните в случая помагат по правилата на системата. Впрочем по тези правила счупената ръка на Димана не е спешна. Т.е.нямало е нужда от регистратурата на частната болница да я насочат към спешното си отделени

Д-р Вергиния Цанова: Спешност в медицината се приема, когато имаме случаи, в които ако незабавно не се окаже медицинска помощ, това би довело до смърт.

Репортер: А съветът към родителите на деца със счупени крайници – друг път да се оглеждат за спешни портали на болниците, преди да влязат в клопката на системата.
Национални радиа
bnr

Д-р Драгомир Николов напуска общинското ръководство на ГЕРБ


БНР  
Д-р Драгомир Николов, който беше сред членовете на отстранения съвет на директорите в болницата в Разград, напуска общинското ръководство на ГЕРБ и прекратява членството си в партията. Причината е несъгласието му с рокадите в управата на лечебното заведение. Съобщава кореспондентът ни Марина Бенова.

Репортер: В становище относно кадровите смени в болничната управа д-р Николов ги определя като резултат на задкулисни схеми и безпринципно политическо кадруване на общинско ниво. Персоналната отговорност за това, което ще се случва занапред в лечебното заведение според него носят кметът Валентин Василев, в качеството му на областен председател на ГЕРБ, и депутатът Десислава Атанасова. Новият Съвет на директорите на болницата с мажоритарно държавно участие бе избран преди седмица, след като веднъж събранието на акционерите беше отложено заради лекарски протест срещу смяната на ръководството. В новия директорски борд влязоха двама бивши болнични директори, единият от които отново на поста изпълнителен директор.




Zdrave.net

София, бул. Др. Цанков” 31 Б, офис 10; Тел.: 0893 33 53 07


Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница