Закон за териториално и селищно устройство



страница1/6
Дата17.11.2017
Размер0.92 Mb.
Размер0.92 Mb.
  1   2   3   4   5   6

ВНИМАНИЕ! АРХИВ! В СИЛА ДО 29 ОКТОМВРИ 1998 Г.; ИЗМ.,ДВ,БР.124 ОТ 27 ОКТОМВРИ 1998 Г.

ЗАКОН ЗА ТЕРИТОРИАЛНО И СЕЛИЩНО УСТРОЙСТВО
(обн., ДВ, бр.29 от 10 април 1973 г.; попр.,бр.32 от 1973 г., изм. и доп., бр.87 от 1974 г., бр.3 и 102 от 1977 г., бр.36 от 1979 г., бр.3 от 1980 г., бр.45 от 1984 г., бр.19 от 1985 г., бр.36 от 1986 г., бр.14 от 1988 г., бр.31 от 1990 г., попр., бр.32 от 1990 г.;изм., бр.15 от 1991 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 104 от 1996 г., бр.41, 79 от 1998 г.; попр. бр.89 от 3 август 1998 г.)

Глава първа
ОСНОВНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.1. (изм., ДВ,бр.102 от 1977 г., бр. 63 от 1995 г.) Територията на страната, общините и населените места се устройват съгласно този закон с цел да се създават най-благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението в съответствие с материалните и духовните изисквания на обществото.
Чл.2. (изм., ДВ, бр.102 от 1977 г.) Населени места по смисъла на този закон са градовете и селата, както и промишлените, курортните и туристическите комплекси и другите селищни образувания в строителни граници, установени с общите и подробните градоустройствени планове. При липса на общ или подробен градоустройствен план строителните граници на населените места се определят с околовръстен полигон съгласно правилника за приложение на този закон.
Чл.3. (изм.,ДВ, бр.102 от 1977 г., бр. 45 от 1984 г.)
(1) (изм., ДВ, бр. 63 от 1995 г., бр.79 от 1998 г.) Министерството на регионалното развитие и благоустройството, упражнява ръководство и контрол по цялостната дейност във връзка с устройството на територията на страната, градоустройството, строителството, архитектурата и благоустройството. Заповедите на министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадени въз основа на този закон в рамките на неговата компетентност, са задължителни за държавните органи, юридическите лица и гражданите, за които се отнасят.
(2) (изм.,ДВ, бр. 63 от 1995 г., бр.79 от 1998 г.) При Министерството на регионалното развитие и благоустройството има Върховен съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура като държавно-обществен орган, който дава насоки и препоръки по общата политика и дейностите по този закон в областите, ръководени от министерството. Утвърдените от министъра на регионалното развитие и благоустройството решения на Върховния съвет са задължителни.
(3) (нова,ДВ,бр.79 от 1998 г.) Специализиран орган за териториалноустройствен и строителен контрол на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е Дирекцията за национален строителен контрол. Тя упражнява контрол върху действията на общинските технически служби и на участниците в проектирането и строителството, като издава разпореждания, санкционира нарушителите и изпълнява действията, предвидени в този закон, за недопускане и премахване на незаконно строителство.
Чл.4. (изм., ДВ, бр.45 от 1984 г.)
(1) (изм., ДВ, бр. 63 от 1995 г.) Местни органи по градоустройството, строителството, архитектурата и благоустройството са общините.
(2) (изм., ДВ, бр. 63 от 1995 г.) Помощни държавно-обществени органи по изпълнение на задачите по този закон са съветите за териториално и селищно устройство, строителство и архитектурата при окръжните съвети и при някои общини, определени с правилника за приложението на този закон. Утвърдените от председателя на изпълнителния комитет на съответната община в рамките на неговата компетентност решения на Съвета за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура са задължителни за държавните органи, юридическите лица и гражданите, за които се отнасят.

Глава втора
ТЕРИТОРИАЛНОУСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ

Раздел I
Общи положения

Чл.5. (1) Територията на страната се устройва въз основа на:
1. (изм., ДВ, бр. 63 от 1995 г.) единен териториалноустройствен план на Република България;
2. общодържавни териториалноустройствени планове;
3. (изм., ДВ, бр.102 от 1977 г., бр.31 от 1990 г.) районни териториалноустройствени планове - за територията на две или повече области, на отделни области или част от тях, за територията на две или повече общини или части от тях;
4. териториалноустройствени планове за извънселищни територии;
5. (изм., ДВ, бр.102 от 1977 г.) градоустройствени планове (общи и подробни за отделни населени места, общини, свързаните с тях зони на влияние).
(2) Всеки следващ етап от териториалноустройственото планиране се съобразява с предвижданията на всички планове от по-горна степен и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и по-конкретна разработка.
Чл.6. Териториалноустройствените планове се одобряват, както следва:
1. (изм., ДВ, бр.45 от 1984 г., бр.31 от 1990 г.; бр. 63 от 1995 г.) единният териториалноустройствен план на Република България, общият градоустройствен план и районният териториалноустройствен план на София - от Народното събрание;
2. (изм., ДВ, бр.102 от 1977 г., бр. 63 от 1995 г.) общодържавните териториалноустройствени планове - от Министерския съвет на Република България;
3. (изм., ДВ, бр.102 от 1977 г., бр.45 от 1984 г., бр.31 от 1990 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 79 от 1998 г.) районните териториалноустройствени планове, включващи територии от две и повече области - от министъра на регионалното развитие и благоустройството;
4. (нова, ДВ, бр.31 от 1990 г.; изм., бр. 63 от 1995 г.) районните териториалноустройствени планове за отделна област или територията на група общини - от областта;
5. (нова, ДВ, бр.31 от 1990 г.; изм.,бр. 63 от 1995 г.) районните териториалноустройствени планове за отделните общини - от общината;
6. (пред. т.4, изм.,ДВ,бр.102 от 1977 г., бр.31 от 1990 г.; бр. 63 от 1995 г.) териториалноустройствените планове на общините извън селищните територии, общите градоустройствени планове на населените места, подробните градоустройствени планове - от общината. За проектите на тези планове се организира обществено обсъждане;
7. (нова, ДВ, бр.31 от 1990 г.;изм.,бр. 63 от 1995 г.) измененията на подробните градоустройствени планове, както и кварталнозастроителните и силуетни планове - от кмета на общината при спазване на процедурата, по която са създадени.
Чл.7. (изм., ДВ, бр.102 от 1977 г.)
(1) Териториалното устройство се осъществява:
1. (изм., бр. 63 от 1995 г.) в съответствие с генералната схема за териториалното разположение на производителните сили и единния териториалноустройствен план на Република България;
2. на основата на нормите и нормативите за териториално и селищно устройство, както и на единните режими за устройство на територията на страната.
(2) (изм.,ДВ,бр.45 от 1984 г., бр. 63 от 1995 г.) съгласувано с Държавния комитет за планиране определя периода, за който се създават общодържавните и районните териториалноусройствени планове и териториалноустройствените планове на извънселищните територии.
Чл.8. (1) Устройствените планове от всички степени са териториална основа за обществено-икономическо развитие по място и време.
(2) Тези планове:
1. разкриват и осигуряват възможности за научно обосновано устройство и изграждане на съответните територии за най-пълноценно използуване на ресурсите и за целесъобразно насочване на производителните сили;
2. служат за управление на урбанизационния процес и развитието на селищната система на страната;
3. осигуряват рационално, взаимнообвързано разположение на всички видове обекти и инженерно-технически системи и съоръжения при широко коопериране с оглед да се постига най-висока икономическа и обществена ефективност съобразно териториалните фактори и условия и технически изисквания;
4. служат като териториална основа за изграждане на Единната система за общественото обслужване;
5. (изм., ДВ, бр. 63 от 1995 г.) осигуряват опазването и възпроизводството на околната среда;
6. способствуват за запазване на природните и историческите забележителности, на недвижимите паметници на културата;
7. разкриват възможностите на територията за организиране и развитие на отдиха.
Чл.9. (1) Общодържавните и районните териториалноустройствени планове са задължителна основа за градоустройственото планиране, за устройството на извънселищните територии, за изграждане на обектите на капиталното строителство и за осъществяване на всички мероприятия от техникоустройствен характер на съответните територии.
(2) (попр., ДВ, бр.32 от 1973 г.) Обектите на капиталното строителство по съответните отрасли на народното стопанство и всички други мероприятия от техникоустройствен характер в извънселищни територии се осъществяват в съгласие със съответните териториалноустройствени планове.
(3) Обектите на капиталното строителство и всички други мероприятия от техникоустройствен характер в населените места и свързаните с тях зони на влияние се осъществяват в съгласие с предвижданията на общия и подробните градоустройствени планове.
Чл.10. Териториалноустройствените планове от всички степени се създават при спазване на законите и другите действуващи разпоредби по опазване на обработваемата земя, защитата на природата, опазването на въздуха, водите и почвата от замърсяване, запазване на недвижимите паметници на културата и другите разпоредби по проектирането и строителството.

Раздел II
Единен, общодържавни, районни и извънселищни териториалноустройствени планове

Чл.11. (1) (изм., бр. 63 от 1995 г.) С единния териториалноустройствен план на Република България се осигуряват условия за планомерно устройство и използуване територията на страната в нейната цялост.
(2) С общодържавните териториалноустройствени планове се разработват комплексно въпроси от общодържавно значение, като: създаване на най-благоприятни териториалнотехнически условия за развитие на отделните отрасли на народното стопанство; разположение, организация и развитие на селищната мрежа; системи на общественото обслужване; организация на отдиха; разположение и организация на главните транспортни и съобщителни мрежи; взаимнообвързано разположение на определени строителства на територията на страната и други подобни.
Чл.12. С районните териториалноустройствени планове се разработват въпросите за взаимозависимостта на основните елементи, свързани с обществено-икономическото развитие на съответните райони и териториални единици съобразно общите задачи по териториалното устройство.
Чл.13. (1) Териториалноустройствени планове за извънселищни територии се създават за определени части на страната, където на съответен етап се насочва и развива активен процес на урбанизация и се съсредоточава разнообразно по характер строителство в различни отрасли на народното стопанство.
(2) Тези планове осигуряват:
1. правилно зониране на съответната територия по функционално предназначение при взаимносвързано, високоефективно земеползуване;
2. (изм., ДВ, бр. 63 от 1995 г.) съгласувано, взаимнообвързано разположение на всички обекти и съоръжения върху съответната територия при опазване на околната среда и в съответствие с нейния характер, както и при запазване на историческите места и недвижимите паметници на културата.

Раздел III
Общи и подробни градоустройствени планове

1. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.14. Общи и подробни градоустройствени планове се създават в съответствие с одобрените общодържавни и районни териториалноустройствени планове.
Чл.15. Общите и подробните градоустройствени планове в рамките на общите задачи по териториалното устройство:
1. осигуряват най-целесъобразно изграждане, преустройство и развитие на населените места и свързаните с тях зони на влияние съобразно особените производствено-икономически, природно-географски, демографски, социологически, технически, естетически, комуникационно-транспортни, съобщителни, санитарно-хигиенни, противопожарни и други условия и изисквания;
2. (изм., ДВ, бр. 63/95 г.) осигуряват хармонично включване на населеното място и на свързаната с него зона на влияние в околната среда при опазване и използуване на природните особености и забележителности;
3. запазват, създават и развиват индивидуален архитектурно-градоустройствен образ на населените места;
4. определят териториалната структура на населените места по функционално предназначение;
5. предвиждат мероприятия за запазване на недвижимите паметници на културата и на средата, в която те исторически са създадени;
6. установяват етапите за изграждане на населените места с оглед строителството да се съсредоточава и осъществява последователно в определени зони, райони и микрорайони.

2. ОБЩИ ГРАДОУСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ

Чл.16. Общият градоустройствен план е задължителна основа за цялостно архитектурно-градоустройствено изграждане, преустройство и развитие на населените места, селищната система и на свързаните с тях зони на влияние.
Чл.17. Общият градоустройствен план предвижда:
1. терените, предназначени функционално за живеене, труд и отдих, селищните центрове, главната комуникационно-транспортна мрежа, главната съобщителна мрежа, месторазположението на комплексите и обектите за най-важните държавни и обществени нужди;
2. начините и етапите за изграждане и развитие на жилищната зона и отделните й структурни единици, производствените и складовите зони, системите на общественото обслужване, местата и зоните за отдих, туризъм и спорт, значителните архитектурни обекти с мемориален и декоративен характер;
3. начините за целесъобразно използуване на подземното пространство за изграждане на подземни помещения, съоръжения и проводи;
4. главните благоустройствени работи, главните мероприятия за опазване на въздуха, водните басейни и почвата от замърсяване, за ограничаване и премахване на вредния шум, за очистване на населените места и техните околности от твърди отпадъци и др.;
5. насоките за развитието на населеното място и свързаната с него зона на влияние извън срока на приетата перспектива и терените, които се запазват за тази цел.
Чл.18. Общ градоустройствен план се създава задължително за:
1. градовете и общините;
2. промишлените центрове и комплекси;
3. курортните населени места и курортните комплекси;
4. (изм., ДВ, бр. 63 от 1995 г.) населените места, разположени в особено характерна околна среда;
5. населените места и комплекси с историческо, етнографско или архитектурно значение;
6. (изм., ДВ, бр.31 от 1990 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 79 от 1998 г.) други населени места, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с областния управител.
Чл.19. Общият градоустройствен план може да се изменя и допълва в обществен интерес:
1. когато се осъществяват поставените териториални устройствени задачи;
2. когато настъпят обществени промени в обществено-икономическите и градоустройствените условия, при които той е бил създаден.

3. ПОДРОБНИ ГРАДОУСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ

а) Общи правила

Чл.20. (1) За приложението на общия градоустройствен план се създават подробни планове - застроителни и регулационни, по вертикалното планиране, кварталнозастроителни и силуетни,за архитектурно-художествено оформяване на населеното място или части от него, комуникационни, за благоустрояването и други необходими планове.
(2) Подробните планове определят в окончателна форма предвижданията и установяват необходимите мероприятия за архитектурно-градоустройствено изграждане, преустройство и развитие на населеното място и свързаната с него зона на влияние.
(3) Когато за населеното място не е задължително да има общ градоустройствен план, се създават направо необходимите подробни планове.
Чл.21. Застроителният и регулационен план като единна градоустройствена форма обхваща:
1. (изм., ДВ, бр. 63 от 1995 г.) застроителен и регулационен план за обществените мероприятия (мероприятия на общините и държавата, юридическите лица);
2. застроителен и регулационен план за дворищнорегулационните парцели (дворищнорегулационен план).
Чл.21а. (нов,ДВ,бр.41 от 1998 г.)
(1) Със застроителен и регулационен план за неурегулирани територии се определят необходимите площи за изграждане на улиците, площадите, обектите и съоръженията (надземни и подземни) на техническата инфраструктура. За осъществяването на тези мероприятия с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти отстъпват в полза на общината еднаква процентна част от имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто.
(2) В случаите по ал.1 на всеки собственик на недвижим имот общината определя равностоен парцел (парцели), като се съблюдава местоположението на имотите в местността, но не и точните им кадастрални граници. Парцелите са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им. От датата на влизане на плана в сила собствениците на имоти придобиват собствеността върху новообразуваните в плана парцели, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части от имоти за изграждане на обектите и съоръженията по ал.1.
(3) Вещните тежести върху имотите преди урегулирането им преминават изцяло върху новосъздадените парцели, определени за съответните имоти. Общината придобива отстъпените й части от недвижими имоти без всякакви тежести.
(4) Лицето и площта на новообразуваните парцели се определят с регулационния план съобразно характера и начина на застрояване, предвиден със застроителния план.

б) Застрахователни и регулационни планове за обществени мероприятия

Чл.22 Със застроителен и регулационен план се предвиждат:
1. (изм., ДВ, бр. 63 от 1995 г.) мероприятия на общините и държавата по архитектурно-градоустройственото изграждане, преустройство и развитие на населеното място и свързаната с него зона на влияние - изграждане на комуникационно-транспортни и съобщителни системи, селищни центрове, сгради и комплекси на системите за обществено обслужване, системи и инженерно-технически мрежи за благоустрояването, системи за отдих и спорт, производствени и складови зони и др.;
2. (изм., ДВ, бр. 63 от 1995 г.) мероприятия на юридическите лица, като строителство на сгради и съоръжения и създаване на терени за стопанските и обществените им нужди;
3. терени за обществено жилищно строителство.
Чл.23. Със застроителен и регулационен план могат да се групират за индивидуално комплексно жилищно строителство урегулирани и неурегулирани имоти.
Чл.24. (изм., ДВ, бр. 63 от 1995 г.) Със застроителен и регулационен план могат да се създават квартали или самостоятелни части от квартали за строеж от общината на гаражи и паркинги за леки моторни коли за продажба или за отдаване под наем на граждани от съответните жилищни комплекси и квартали при спазване на установените санитарно-хигиенни изисквания.
Чл. 25. Със застроителен и регулационен план съобразно теренните условия и други природни фактори могат да се групират предимно незастроени имоти във вилни зони за комплексно, обществено и индивидуално или смесено вилно строителство.
Чл.26. (изм.,ДВ,бр.41 от 1998 г.)
(1) С общи и подробни градоустройствени планове се определя предназначението на земеделските земи, включени в строителните граници на населените места. Промяна на предназначението им по Закона за опазване на земеделските земи може да се извършва, само ако то съответства на предвижданията на общия и подробните градоустройствени планове.
(2) Общите и подробните градоустройствени планове, с които се предвижда промяна на предназначението на земеделски земи, включени в строителните граници на населените места, се съгласуват преди одобряването им с Комисията за земеделските земи и за тях не се провежда процедурата за определяне на площадка по чл.20 от Закона за опазване на земеделските земи.
(3) Разрешение за строителство на обекти, предвидени с плановете по ал.1 и 2, се издава след заплащане на таксата по чл.30 от Закона за опазване на земеделските земи.

в) Дворищнорегулационни планове (дворищни регулации)

Чл.27. (1) Със застроителен и регулационен план се образуват дворищнорегулационни парцели за жилищно и вилно строителство.
(2) Предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за правилно застрояване на парцелите и кварталния комплекс.
Чл.28. (1). Дворищнорегулационни парцели се образуват чрез:
а) урегулиране на пълномерни имоти;
б) урегулиране на маломерни имоти (по повърхност или по лице) при съответно упълномеряване;
в) урегулиране на имоти или на части от имоти в общ (собствен) парцел.
(2) (изм., ДВ, бр. 63 от 1995 г.) Недвижими имоти, които във връзка с мероприятия на общините и държавата, юридическите лица, предвидени по застроителния и регулационен план, стават маломерни, се упълномеряват до изискващите се размери с разполагаеми части от съседни имоти.
(3) Недвижими имоти, които са били маломерни преди регулацията, се упълномеряват до изискващите се размери с разполагаеми части от съседни имоти, ако имат поне 3/5 от най-малката повърхност за парцелите. Ако собственикът на заварения маломерен имот няма в населеното място или в местожителството си друг имот, достатъчен за неговите и на членовете на семейството му жилищни, професионални, здравни и курортни нужди, маломерният имот се упълномерява по правилата на ал.2.
(4) (изм., ДВ, бр. 63 от 1995 г.) Когато няма условия за упълномеряване, маломерният имот се разпределя към съседните парцели. В този случай, ако собственикът на маломерния имот няма в населеното място или местожителството си друг имот, достатъчен за неговите и на членовете на семейството му жилищни, професионални, здравни и курортни нужди, по негово искане областният управител му отстъпва по установения ред застроен държавен имот или правото на строеж върху държавен парцел.
Чл.29. (1) (доп., ДВ,бр.45 от 1984 г.) При малкоетажно и средноетажно застрояване с плана могат да се образуват общи парцели от:
а) съседни маломерни, неупълномерими недвижими имоти;
б) съседни маломерни, неупълномерими остатъци от пълномерни имоти;
в) съседни имоти по букви "а" и "б".
(2) При многоетажно и комплексно малкоетажно застрояване с плана могат да се образуват общи парцели от съседни имоти независимо от размерите им.
(3) Съсобствеността се създава по силата на самата регулация.
Чл.30. Парцелите се отреждат със самия план:
1. за пълномерния имот, който се регулира;
2. за маломерния имот, който при урегулирането се упълномерява;
3. за имотите, включени при урегулирането им в общ парцел.
Чл.31. (1) (доп.,ДВ,бр.45 от 1984 г.) Частите на съсобствениците в образувани по регулация общи парцели за малкоетажно и средноетажно застрояване са равни.
(2) (доп., ДВ, бр.45 от 1984 г.) Когато образуваният общ парцел е за многоетажно и комплексно малкоетажно застрояване, частите на съсобствениците съответствуват на стойността на местата, включени в парцела. Стойността на частите се определя по реда на чл.115.
(3) Строежите, съоръженията и другите подобрения, заварени от регулацията в имотите, от които е образуван общият парцел, се изключват от съсобствеността.
(4) (изм., бр. 104 от 1996 г.) Ипотеките и другите вещни тежести върху имотите, включени в парцелите, се запазват върху заварените строежи, съоръжения и други подобрения и преминават по право и в същия ред върху частта на длъжника в парцела. При застрояване на парцела с нови сгради тези тежести преминават по право и в същия ред върху съответните части и дялове от сградата. Ипотеките и другите вещни тежести се вписват от съдията по вписванията при издаване на нотариален акт за частите в парцела.
Чл.32. (1) Влезли в сила застроителни и регулационни планове, планове по вертикалното планиране, кварталнозастроителни и силуетни планове могат да се изменят:
1. в обществен интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството;
2. когато кадастралният план съдържа съществени непълноти или грешки, които имат значение за предвижданията по подробния план. Ако непълнотите или грешките нямат значение за съответните предвиждания, допълва се, съответно се поправя само кадастралния план. Когато непълнотите или грешките в кадастралния план са свързани със спор за имуществено право, спорът се решава предварително по съдебен ред;
3. когато планът не осигурява възможност за целесъобразно застрояване по действуващите строителни и технически правила, норми и нормативи във връзка с архитектурно-градоустройствените изисквания;
4. когато планът съдържа явна фактическа грешка, която има значение за неговите предвиждания;
5. когато планът е одобрен при съществени закононарушения. По тази точка не могат да се изменят планове, по които има влязло в сила решение на съд или на юрисдикция или когато планът е приложен;
6. (нова, ДВ, бр.45 от 1984 г.) по предложение на съда по дела за делба на парцели.
(2) Влезлите в сила дворищнорегулационни планове могат да се изменят със съгласие на всички пряко заинтересувани собственици.
(3) (изм., ДВ,бр.45 от 1984 г., бр.79 от 1998 г.) Не се допуска застроителните и регулационните планове да се изменят на основанията, посочени в ал.1, т.1 и 3, с оглед създаване на законно разположение или допустим начин и характер на застрояване за незаконно направени строежи.
Чл.33. (1) При изменение на дворищнорегулационен план на основанията, посочени в т.2, 4 или 5 на предходния член, новият план се създава въз основа на първоначалното (преди регулацията) положение на недвижимите имоти. Ако от деня на заемане на придадените имоти по законния ред е изтекъл 10-годишен срок, парцелните граници се приемат за имотни граници.
(2) При изменение на дворищнорегулационен план на основанията, посочени в т.1 или 3 на предходния член, парцелните граници се приемат за имотни граници, ако до деня на откриване на производството за изменението придадените имоти са били заети по законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено при условията, посочени в правилника за приложение на този закон.
(3) Предходните правила се прилагат и при създаване на нови подробни планове за урегулиране на цели населени места или на части от тях.

Глава трета
УСТРОЙСТВО НА ОБЩИНИТЕ, НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА И ИЗВЪНСЕЛИЩНИТЕ ТЕРИТОРИИ
(загл. изм., ДВ, бр.102 от 1977 г.)



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница