Законодателството,система на правните науки. Взаимоотношения



страница1/2
Дата17.11.2017
Размер471.68 Kb.
Размер471.68 Kb.
  1   2

1-Система на правото.Система на законодателството,система на правните науки.Взаимоотношения.

Правото е един изключително сложен феномен и затова много науки се интересуват от него-най-напред юридическата наука,а след това историята,философията,социологията,икономиката,психологията...Всяка от тях подхожда по-различен начин към правото,следвайки своята собствена логика и закономерности на развитие.Затова и съвременната наука прави разлика между обект и предмет,в тази връзка правото е обект на изследване на много науки.Като всяка навлиза в различна дълбочина,ако отрасловите юридически науки изследват отделна част от сложната правна материя то ОТП се занимава с с изследването на цялото право като предмет.И така ОТП-представлява изучаването на правото като цялостно явление,като търси главните,основни закономерности на неговото възникване,развитие и основните и най-важни характеристики-срезовете на правната действителност-структура на правото,правни норми,правни отношения,правата на човека-субективните права,правните актове,юридическата отговорност,юридическа техника и др.Разкриват се най-важните пластове от многопластовата правна действителност.ОТП е обществена наука-предмет на изследване е особенна област от социалния живот на обществото,свързана с нейното най-важно средство за институализация-правото.Освен това е и юридическа наука-център на нейния интерес е именно правото.ОТП е хуманитарна наука,и най-накрая ОТП е методологическа юридическа наука-познанията които тя дава представляват своеобразен клюя към другите правни науки.

Сложната и мнгостранна природа на правото предопределя и неговата структура.Макар да е единно по своите дълбоки измерения,като цялостно образование то е разчленено и се диференцира на относително автономни и в същото време взаомно свързани по между си елементи,които си взаимодействат и взаимнопроникват.Многоплокостната и йерархична структура на правото се предопределя като сложността и различната ценност и значимост на регулираните от него обществени отношения,така и от разнообразието и многопластието на различните средства за правно регулиране.Основни структури в правото се проявяват като дадености-двйки частно и публично право,материално и процесуално,вътрешно и международно право.

Частно и публично право-основен принцип – индивидуализма и колективизма,като един механизъм за правно регулиране.

Материално и процесуално-има дълбоки традициии това разделяне,до скоро се е считало едва ли не че материалното право е основно а процесуалното е второстепенно в тази двойка ,но сега вече наделява разбирането че те са еднакво значими за съществуване на правото и са своеобразни битиета на правото.

Вътрешно и мвждународно-Дълбоко основание за разделение на тази двойка е че съвременните условия обществото е полидържавно.Като основна форма на социална организираност на обществото, държавата е своеобразен субект на правото,който освен всичко се характеризира и със суверинитет на държавна власт.Международната общност като такава е способна да твори право независимо от участието на държавата.затова трябва да се прави разлика между междудържавното/регулиращо отношенията между държавите/ и международното/касаещо международната общност/.В международното право основен предмет е човешката личност като такава.

Система на правото-обхваща структурата на правото като цяло,като органическо единство от взаимодействащи и взаимнопроникващи се крупни звена-правните отрасли,които на свой ред вътрешно се подразпределят на елементи-правни институти и правни норми.

2-Субекти на правото.Обща характеристика.

Правото е дълбоко хуманитарно явление.В крайна сметка именно човешкия индивид е дълбокото основание на правото и негов критериии негова цел.Тази същностна органическа връзка между човека и правото като че ли най-силно се проявява в проблематиката на субектите на правото,именно чрез това качество човешкия индивид се конституира като личност в правото.

Субект на правото-представлява определен човешки индивид или определена форма на социална колективност,които въз основа на действащото право могат да бъдат носители на юридически права и задължения.През по ранните етапи на правната еволюция правото тръгва от идеята за невъзможноста големи групи хора да се конституират като КСП на тях се е гледало като обекти на правото/робовладелческо право/.По-късно в процеса на своята хуманизация вече се е считало че всеки човешки индивид може да бъде субект на правото но при определени условия, в зависимост от имотното му състояние или социалното му положение.Едва след Великата френска революция ихристиянското правно мислене се приема идеята че човешкия индивид от момента на неговото раждане следва да се разглежда като субект на правото.От тогава тази идея се превръща в постулат на цивилизованото правно мислене.

3-Правоспособност,дееспособност,деликтоспособност Древните римляни достигнали до извода че не е достатъчно само това и започнали да работят с още едно понятие правосубектност-в общи линии две понятия означаващи едно и също, но правосубектноста е сложно социално юридическо качество,което се изгражда от три съставни качества-1 Правоспособност,2 Дееспособност, 3 Деликтоспособност-тези качества в своето взаимодействие и взаимопреплитане по същество обясняват правосубектността.

Правоспособноста представлява абстрактната,принципната възможност лицето да бъде носител на юридически права и задължения.

Това е основното и най-важно качество в правосубектноста,другите две качества са негова функция.

Дееспособноста е социално юридическо качество което се изразява във възможността субекта на правото да изразява и формира правнорелевантна воля ,воля значима за правото и със своите действия да да реализира своите юридически права и задължения.Като субекта осъзнава ясно и правните последици от своя поведенчески акт.

Деликтоспособност—корен от лат.деликт./првоотношения в гражданското право/.тоав е социално-правно качество,което изразява принципна възможност на субекта на правото да изразява юридическа връзка.

Ето и проблема за доказването.-в правото нищо не се приема с доверие всичко се доказва.Деспособноста и деликтоспособноста са функции на правоспособноста.Т.е първо се дава правоспобност а след това другите две кач. се добиват.

Правоспособноста е по същество абстрактно правно качество,предпоставено само от условието за жизнеспособен човешки индивид ,а признаването на дееспособноста е обвързано с наличието на други условия и винаги подлежи на доказване за разлика от правоспособността.Тези качества се предшестват и логически имат отношения на съподчиненост.

4-Видове правни субекти .- 5-Индивидуални субекти на правото Много и най-различни класификации на правните субекти могат да се направят,но една от тях е вече влязла трайно в ОТП-разделението на правните субекти на индивидуални и колективни.

Като индивидуални СП/ИСП/се конституират човешките индивиди ,те придобиват това право от момента на раждането а в някои отрасли и от момента назачеването.Човешките индивиди загубват правото си ИСП при две хипотези/предположения/1-смърт,2-продължително безвестно отсъствие в нашето законодателство е 5години.При втората хипотеза обаче това не става екс леге а се извършват определени процедури от закона, с участието на КДО който се произнася с индивидуален юридически акт.Ако обаче след това лицето се появи то ще изникне отново въпроса за възстановяване на правата му като ИСП,това също не става автоматично а след определена процедура на КДО и издаване на индивидуален юридически акт. Закономерност в правото е че процедурата по загубване на правата или нещо друго е същата като тази по възстановяването.

Доколкото възраста има значение за придобиването на дееспособност ИСП биват 1-малолетни до14г-недееспособни,2-непълнолетни-14-18г-ограничено дееспособни и 3-пълнолетни над 18г.напълно дееспособни.

6-Колективни субекти на правото.

Колективни правни субекти/КСП/-форма на социална колективност,които правото признава са субекти на правото.Тяхната правосубектност съществено се различава от тази на ИСП. Колективен-Определени социалнои общности ,които са конституирани като субект на правото.Човек не може да постигне сам много от целите затова правото дава възможност за помощ/колективен субект/-Човекът е уникален резултат от биологично-социалната еволюция,затова правото бърза още от самото раждане да го защити като субект на правото.



Човешки субстракт-същностна характеристика на колектива/колективен субект на правото/.Но може да се стигне до това да се кфалифицира като субект на правото в който липсва човешки субстракт/фондации/само и само за постигане на някакви цели.

Правосубектност-на колективните субекти на правото във връзка със конституирането им се присъжда правосубектност.Тук много рядко важи ех леге.В повече случаи се прави процедура,която проверява всички условия и предпоставки във всеки конкретен случай.И компетентен държавен орган решава.

Правото е държавен нормативен регулатор.компетентноста на държавния орган е в неговата правосубектност.

Кога КДО взима решения?- има 2 правни режима

-Позволителен-по демократичния,предоставя преценка по законосъобразност.Преценява дали са налице всички документи,ако да разрешава това е законосъобразност и се конституира като правен субект.

-Лицензионен-преценка по целесъобразност. Означава,че КДО може да откаже като се аргументира с със съображения от целесъобразност.но тук има голяма вероятност да се прояви недобросъвестност/корупция/.

Колективните субекти на правото-колективните правни субекти имат организирана органна структура.Най-важния орган в КПС е общото събрание,там е идеята да се изрази правнорелевантната воля на органа.Директора на този КПС има представителни функции и може да изразява пр.релев. воля.



Кфорум- е механизъм за решаване на проблемите.Необходим брой човешки субстракт за вземане на решение от КПС.Няма ли кфорум-няма орган и правни последици.

Кфорумът бива-обикновен и квалифициран.Обикновения е половината+1,а квалиф. Е да има определен брой специалисти.

Мнозинство-Механизъм,който се отнася към момента на гласуване,и когато е налице се взима репение.Мнозинството също бива обикн.,и квалиф.обикн=половоната+1,а квалиф.е когато се променя политиката или основен нормативен документ в КПС.Само за КПС се отнася правилото,че независимо от динамиката на човеш.субстр. се запазва идентичниста на КПС./партиите-хората се менят но партията си остава същия КПС/.

Според конституцията всеки човек има право да се променя,да променя своята принадлежност.

-Другото своеобразие при КПС за разлика от ИПСе ,че всички са парвоспособни субекти и едновременно с конституирането им като КПС

Получават дееспособност.А при ИПС се тръгва от идеята за основен субект на правото,но правоспособност и дееспособност се придобиват едва след определен период-18години.

При КПС правото счита,че обединяването на тези индивиди като субект на правото с цел постигане на целите им,и се вписва тяхната правосубектност в определен участък в правото/политическата партия в политиката икономическа орг. В икономиката и др./.Юридическата отговорност е лична на КСП не може да се търси юр. Отговорност,може да се търси само гражданска и имуществена такава.когато КПС извършва нарушения изплаща обезщетения за морални и имуществени вреди.Ако длъжностно лице направи нарушение потърпевшия получава обезщетение от КСП обаче след това следва регресен иск-КСП-виновния служител./гражданин е ощетен получава обезщетение от организацията,но след това регресивно виновният служител се наказва от ръководството/.

КСП са два основни вида-1-корпорации с човешки субстракт и 2- фондации-липсва човешки субстракт.Особенно място сред КСП имат юридическите лица.Най-важната им характеристика е че те притежават имущество,в резултат на това те могат да се конституират като страни в уреждане на имуществени правоотношения./да носят имуществена отговорност/

7-Държавата като субект на правото.

.Основен КСП е държавата,тя е основна форма на организация на обществото и притежава суверинитета на държавната власт.Като носител на империума държавата има по особенно положение от останалите КСП.Само държавата може чрез своите КДО да търси юридическа отговорност и да осъществява правотворческа дейност.Държавата се конституира и като субект във всички правни отрасли/гражданско.наказателно,административно,международно/.

Държавата като субект на правото притяжава субективни права и юридически задължения. Тя може да бъде субект не само на публично, но и на частното право, да встъпва не само в публични, но и в гражданските правоотношения: да притяжава собственост и най-разнообразни други граждански права и задължения, да поема върху себе си имуществена отговорност, например,. да отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица и пр. Държавата е многоотраслев субект на правото, т. е. може да бъде участник в най-различни отраслеви правоотношения. Макар че тя създава правните норми, в същото време тя е ограничена от правото, което установява и действува само в рамките, определени в закона. С други думи, тя е не само правосъздаващата, но и правноограничена политическа организация на цялото общество. Държавата, както и други организирани общности на хора, може да бъде носител на субективни права и юридически задължения само във връзка с осъществяваните от нея функцшш.

Съвременната правова държава е изградена върху принципа на равнопоставеност в отношенията си с гражданите, ако въпросът се отнася до правата и законните интереси на гражданите и техните обединения. Тези права и законни интереси имат приоритет пред всякакви институции, включително и държавата, които са създадени с единствена цел да служат на човека.

Държавата като субект на правото се представя във външния свят в две качества. От една страна тя е равноправен участник (заедно с другите правни субекти) в частноправните отношения в гражданското общество и може да бъде страна не само в конституционноправните, административните, финансовоправните отношения, но и в облигационни, авторски, изобретателски, наследствени и др. правоотношения.

От друга страна, тя действува като публичноправна организация, която осъществява държавната власт, и следователно притяжава качеството суверенитет, т. е. представлява върховна власт, която стои над всички други видове социална власт в обществото. В това си качество държавата има изключителни права (прерогативи), свързани с монополното осъществяване на държавната власт., но точно определени в конституцията на страната. Така, държавата е изключителен собственик на някои обекти, посочени в чл. 18 ал. 1 на Основния закон: подземни богатства;републикански пътища; водите, горите, парковете с национално значение и т. н. Тя може със закон да установява държавен монопол върху железопътния транспорт, използването на ядрена енергия, производстнвото на радиоактивни продукти, оръжие, взривни вещества и т. н.

8-Представителсрво.Обща характеристика.-

Представителството/пр/е изключително сложна правна фигура,която се разполага в правото в почти всички правни отрасли.Посредством ПР става възможно правнорелевантната воля на определени субекти на правото да се осъществява посредством правнорелевантната воля на други правни субекти.Много и най- различни могат да бъдат основанията за ПР,но за ОТП се свеждат до двеосновни;1-Когато е налице принципна невъзможност непосредствения титуляр на юридическите права и задължения да ги реализира сам,тъй като той не може да формира своята правнорелевантна воля и да я манифестира/недееспособни,малолетни и под запрещение/.Тук се отнасят и КСП защото не може те като колектив да се включат активно а имат нужда вместо непосредствения носител на юридически права и задължения/колективния орган/ да действа някой друг.2-втоеи метод е когато титулярите са дееспособни но по съображения за целесъобразност или удобство друг правен субект ще ги реализира. Представителството е когато не действа титуляра а действа друг субект от името и за сметка на титуляра. Когато няма възможност за представителство или става дума за стого личен характер се осъществява само и единствено от титуляра-интуито персоне./правото на гласуване,бракосъчетанието,завещание/Представителсвото е само за правомерни действия, не за противоправни.

9-Видове представителство
По принцип законовото Пр е свързано главно с хипотезата за принципа на невъзможност титуляра на юр.права и задължения да ги реализира сам със собствени правни действия.Законодателят обаче е проявил загриженост за такива правни субекти и пристрастеност към слабата страна тоест закона екс леге се очертават основните хипотези,за границите на представителната власт на представителя и неговите отговорности.Договорното представителство има своя втора хипотеза-титуляра/представлявания/ и субекта който ще действа от негово име и за негова сметка/представителя/са дееспособни субекти на правото.При евентуално недобросъвестно поведение на представителя или превишаване на границите на представителната власт е възможна ратификация от страна на представлявания. РАТИФИКАЦИЯ-едностранно волеизявление ,че представителя е надхвърлил своите правомощия и е нарушил договора-задейства се екс нунк т.е ратиф.започва да действа веднага от момента.

Специално представителство-чрез пълномощно за опеделена дейност

Генерално представителство-всички права и задължения.

Правно регулиране-два основни метода които зависят от позицията на държавата.

Диспозитивен метод на пр. Регулиране-е равнопоставеност между субектите където на преден план излиза часния интерес-правото поставя идеята за равните възможности на субектите /да имат възможност в еднаква степен да изразяват своята правно релевантна воля/съгласие/

Императивен метод на пр. Регулиране-тук няма равнопоставеност всичко зависи от волята на високо поставения КДО/данъчния закон ти налага да платиш- екслеге/.всички закрепват волята на власт имащия субект.

Договор-е насрещно съвпадение на волеизявленията на равнопоставени субекти на правото т.е/постигане на съгласие/

Правното регулиране може да прелива в двата метода/при вземане на кредит имаме договор-дисозитивен метод ,но когато не изпалняваме договора,банката използва лостовете на императивния метод.

10-Правна норма.Обща характеристика-

Правното регулиране се осъществява върху основата на дълбокото взаимодействие на общата индивидуална правна нормативност.Основното и най-важно проявление на общата правна нормативност е правната норма.Затова традиционно в правната литература а и в практиката правните норми сесхващат като възникващи от държавата в лицето на КДО правотворчески общи правила за поведение,които се създават за осъществяване на правно регулиране на обществените отношения посредством предоставяне на юридически права и юридически задължения на субектите на правото и които правила са гарантирани от принудителната сила на държавата.

Правните норми представляват особен вид социални норми.за разлика от техническите норми,те не са израз на определени природни или технически закономерности,а са израз на специфичните връзки между човешките индивиди и са насочени да регулират тяхното поведение.Този феномен правната норма се осмисля преди всичко като правило,което възниква от държавата в лицето на КДО.Важна особеност е нейния държавновластнически характер.Тя израз на правнорелевантната воля на държавата ,формирана в процеса на правотворческата и дейност.Правната норма е общо правило за поведение ,тя е една от най-важните характеристики на континенталната правна система .като най-важните звена в системата на правното регулиране.Пр.норми имат пермаментно действие – те се създават за да действат продължително във времето-всичко това позволява да регулират едновременно много житейски ситуации на щирок кръг правни субекти.ТЕ са в основата на ефективното правно регулиране-пр.норми очертават границите на дължимото и възможното,като в границите на възможното са закрепени юридическите права за изразяване на правнорелевантна воля ,а в границите на дължимото са закрепени юридическите задължения.Правните норми са гарантирани от държавата-това е държавновластническата им природа.По отношение на юридическите задължения се възлага определено поведение,но това се прави с цел защото правото търси механизми за доброволно изпълнение.Затова и първоначалната идея на правото е доброволната реализация и когато това не е възможно крайна гаранция на правните норми е принудителната сила на държавата.

11-Структура на правната норма

Макар и основна клетка на правото правната норма има своя структура,специфични елементи които формират в нея взаимовръзки.

1-Хипотеза е онзи елемент,в който се визират условията и предпоставките за нейното действие.

2-Диспозиция-часта в която се посочва съдържанието на правното поведение,тук се закрепят юридическите права и задължения това е същинската част на пр.норма съдържанието.

3-Санкция-очертава неблагоприятните последици,които ще настъпят за субектите на правото ако не спазват правната норма./ако....то......в противен случай./Така очертана структура се определя в правната литература като логикоюридическа структура.характерно е че този вътрещен строеж на пр.норма е инвариантен/неразрушим/При липса на кой да е елемент се разрушава пр.норма.

12-Видове правни норми

Съществува огромно разнообразие от различни пр.норми,в зависимост в коя структура на правото са .Норми на частното и публичното право,на материалното и процесуалното на вътрешното и международното право Общото за всички правни норми е еднаквата държавна задължителност за всички . Те се различават по това, че са предназначени да регулират различни видове обществени отношения.

Юридическото съдържание на правната норма като общо правило за поведение дава възможност тя да действува по определен начин, като възлага определени правни задължения или предоставя субективни права на правните субекти. С това овластяване тя гарантира осъществяване на техните субективни права, включително чрез прилагане на държавната принуда. Това съвсем не означава, че във всяка норма се съдържат задължително съответните субективни права и задължения на правния субект.

Правните норми се подлагат на систематизация в зависимост от спецификата на обществените отношения, които те регулират. Така правните норми на Наказателния кодекс са категорично императивни, като предписват безусловно юридическите задължения както за физическите лица, така и за специализираните органи на държавата. Гражданскоправните норми уреждат частноправните отношения и се различават от наказателноправните по това, че предоставят възможност на правния субект сам да решава дали да влиза в правни отношения с други субекти и при какви условия. Ето защо при гражданскоправните отношения говорим за автономност, равнопоставеност на страните.

Правната норма е задължително правило за поведение, а не препоръка, нейното изпълнение е осигурено от държавата. По своя характер тя е абстрактно правило за поведение от общ характер и е предназначена да регулира само определен вид обществени отношения, като се прилага еднакво към всички правни субекти.

.В зависимост от своите отрасли биват-гражданскоправни,административноправни,наказателноправни и др.

Охранителни пр.норми-имат охранителна функция на правото,те се образуват с реализацията на юридическата отговорност и винаги съдържат санкцията в структурата си.

Регулиращи пр.норми-биват

Забраняващи-съдържат в себе си забраната изискват от субектите на правото да престират пасивно поведение,да се въздържат от активни дейсвия.

,задължаващи- изискват активно поведение

,опълномощяващи- делегират на своите адресати правомощия за определена дейност.
Върху основата на вътрешните процеси в правната материя има още едно делене на общи-закрепят в обобщен вид пр.норми

Дефинитивни-специфичната правна терминология

Декларативни-основни принципи на правото,основни ръководни начала

Оперативни и Колизионни

-норми на нормите/влизане в сила ,отмяна/не се занимават със субектите а с вътрешните връзки,решават конфликти в правната материя/колизия в правото/най-често в международното право.

Препращащи и бланкетни-препращат казуси за рещаване когато се налага крупни промени в правната материя,и доколкото законодателят не може да отреагира бързо и залага на главното и основното в основните нормативни актове.

13-Юридически факт.Обща характеристика.Функции

-зада възникне правоотношение трябва да има юрид.факт/сключване на договор между работодател и работник/.между правни субекти-двустранни правоотношения.Основното назначение на правните отношения е да контролират и регулират обшествените отношения.Правото императивно регулира/регламентирано със силата на държавата/.



Корелативна обвързаност-/между субекта на право продавача и субекта на право купувача/Доброволното изпълнение е най-ценното в правото,винаги се тръгва от идеята за добросъвестност,има много механизми вградени в правото за постигане на това.Ако обаче не се постигне това се налага правото на силата при незаконност.Включват се другите гарантирани от правото арсенал-принудителна сила на държавата за изпълнение на правото/теглил си пари от банка ,подписал си договор но не го изпълняваш и държавата пробва с добро предупреждавате ,изчаква те и накрая съдия изпълнител и ти взема всичко/.

Непрекъснато окло нас се реализират най-различни юридически факти/ЮФ/,но не всички имат значение за правото,тези които нямат значение са ирелевантни а тези които имат са релевантни за правото ЮФ.ЮФ представляват конкретните обстоятелства от реалната действителност с осъществяването на които правото свързва с настъпването на правни последици.

Правнокфалифицирана оценка-е дали фактът е релевантен,дали са реално съществуващи или илюзорни,сетивно възприемаеми,да са значими за правото.ЮФ могат да доведат до възникването,изменението или прекратяването на правни отношения или до добиване или загубване на правни качества./раждането е юф който добива качество субект на правото,и правоотношения деца – родител.и смърта юф води до загубване на права.Юф обслужват динамиката на пр.регулиране,те са двигателите за действие на правните норми.особено значение имат онези юф които се осъществява индивидуално пр.регулиране-административни актове,съдебни,договори/

Правно регулиране-два основни метода които зависят от позицията на държавата.

Диспозитивен метод на пр. Регулиране-е равнопоставеност между субектите където на преден план излиза часния интерес-правото поставя идеята за равните възможности на субектите /да имат възможност в еднаква степен да изразяват своята правно релевантна воля/съгласие/

Императивен метод на пр. Регулиране-тук няма равнопоставеност всичко зависи от волята на високо поставения КДО/данъчния закон ти налага да платиш- екслеге/.всички закрепват волята на власт имащия субект.

Договор-е насрещно съвпадение на волеизявленията на равнопоставени субекти на правото т.е/постигане на съгласие/

Правното регулиране може да прелива в двата метода/при вземане на кредит имаме договор-дисозитивен метод ,но когато не изпалняваме договора,банката използва лостовете на императивния метод.

14-Видове юридически факти- Има няколко деления на юф.в зависимост критериите;

-правовъзникващи/сключване на тр. Договор/ юридически факти са онези жизненни ситуации и обстоятелства, които обуславят възникването на правоотношенията и появата (“раждането”) на съответните субективни права и юридически задължения.


-правопрекратяващи/прекратяване на тр. Договор/ правни факти се свързва обикновено прекратяването на правоотношение и съответно на едни или други субективни права и юридически задължения. Така със смърта на човека се прекратява неговата правосубектност, с изпълнение на договора - съответното юридическо задължение, с издаването на заповед за уволнение - трудовото правоотношение, с унищожаването на вещ - правото на собственост върху нея и т. н.

Проф. Венелин Ганев, както вече беше посочено, обособява в самостоятелна група особен вид юридически факти, които той нарича правосъхраняващи, или правозапазващи факти. Тяхната особеност е в това, че при тях няма нито поява на новото субективно право, нито негова промяна, нито прекратяване на правото, респективно юридическо задължение, но се запазва едно вече породено право за дотогавашния му носител. Съответно нямат никакво правно значение други факти, които застрашават същото това право.(1)


-правопроменящи- юридически факти предизвикват изменения в правоотношенията и съответно в характера на субективните права и юридическите задължения, без да се променя по същество самото субективно право, респективно юридическо задължение. Така, повишаването в длъжност или прехвърлянето на част от имуществените права на субекта не изменя по същество трудовото или имущественото отношение.

Друго деление е на положителни-които са налице фактическите обстоятелства са да настъпят пр.последици.

и отрицателни-липсват фактически обстоятелства пр.за да се склюяи брак необходимо условие е да липсва друг

Юридически събития –са юф яиито възникване не е резултат от човещка воля или съзнание,това са факти от природната действителност-природни бедствия в тези юф човекът не присъства.

Юридически действия-са основния кръг юф.те са резултат от проявата на човещката воля и съзнание като централен елемент,става дума за действия/комисивни юф/ и бездействия/омисивни юф/Юридическите действия биват;

15-Правомерни юридически факти.Структура.Видове

Правомерни-съответстват на правните предписания и в съгласие с действащото право.тук най-важни са индивидуалните актове .правомерните юрид.действия имат сложна структура с два елемента-

1 субективен/воля/

2.обективен/волеизявление/

Закономерност;1.воля 2.волеизявление/първо се мисли,взема се решение и след това волеизявлението трябва да изразява формираната у субекта правно релевантна воля/ Видове правомерни юридически действия

16-Неправомерни юридически факти.Видове



Неправомерни-тези които не съответстват на действащото право,обективно противоправни деяния/неправомерни юрид.действия при които липсва вина,невиновно неизпълнение на юрид.задължения-ограничавт се с възвръщането на нарушеното правно положение/. и правонарушения-виновно извършени противоправни юрид.действия/бездействия/ в зависимост от своя характер биват-1-деликти/правон. В гражданското право/2-административни нарушения 3-дисциплинарни правонарушения/трудово право/ 4-престъпления/наказателно право с най-висока обществена опасност/.

17-Хипотеза на разминаване между воля и волеизявлението



Хипотезата на разминаването между волята и волеизявлението се нарича Грешка/решавам да купя златен пръстен и когато го купя –грешка той е миндил/Друга хипотеза на разминаване е измама/този който продава пръстена знае за че е миндил /

В основни линии между волята и волеизявлението следва да има определена степен на съответствие.Тази определена сттепен на съответствие се преценява не от самия субект а от позициите на нормално развито човешко съзнание.Това означава че от позизиите на нормалното човешко съзнание ще се съди дали формата в която се манифестира навън юридическото действие/волеизявлението/съответства на вътрешните психологически процеси/волята/.

18-Фактически състав.Видове

Това е система от обособено самостоятелни ЮФ. За да възникнат, да се променят, или да се прекратят правните отношения са нужни често два или повече юридически факти. Съвокупността от юридически факти, с които обективното право свързва настъпването, изменението или прекратяването на юридическите последици (във вид на субективно право или юридическо задължение) се нарича юридически или фактически състав. Така, например, за да възникнат студентските права и задължения необходимо е наличието на няколко юридически факта: абитурентът да има успешно завършено средно образование, подтвърдено със зрелостно свидетелсто, да е взел успешно конкурсния изпит, да се е класирал задоволително в конкурса, да е платил учебна такса, ако образованието е платено и т. н. Юридическите последици ще възникнат, ако всички тези правни факти бъдат допълнени с юридическия акт във вид на съответната заповед на ректора на висшето училище.

Правото на безработния да получи паричната помощ по безработица може да се реализира, ако присъствуват комулативно няколко разнородни юридически факти: че лицето е в трудоспособна възраст, че то е останало без работа принудително, без негова вина, че то е регистрирано в бюрото по труда, че лицето е поставено на разположение на бюрото по труда и т. н. (1)

според характера на врузката между отделните факти се подразделят на



Прости-няма значение редъд по който ще се наслагват отделните факти важно е те да са налице.

Сложни-законодателя определя редът за натрупването на отделните факти с определена последователност.

Смесени-наслагването на част от фактите може да стане свободно а на другите по определен ред/например при пенсиониране не е от значение дали първо ще настъпи пенсионна възраст или необходим брой години трудов стаж,но акта на пенсиониране може да настъпи когато са налице двата факта.

От гледна точка на обема биват

Завършени-при които всички факти които се включват в тях са налице т.е. процесът на натрупване е завършен

Незавършени-процесът на натрупване на всички факти не е завършен-имаме само част от фактите.

19-Правни последици по незавършен фактически състав

Настъпват правни последици с най-различен характер.1- Тук се получава състояние на правно очакване-състояние от незавършен фактически състав.2-Поражда се правна обвързаност между субектите изразяваща се в определени юр.права и задължения/субектите запазват статуквото си/.3-секундарно правомощие на собствени активни правни действия за заинтересования обект/позволява на заинтересования субект да прояви прявня активност,за да настъпят окончателни мправни последици/.

20-Презумпции в правото-

Презумпции и фикции

В определен аспект са свързани с проблематиката на юридическите факти и в правната литература се наричат презумпции и фикции.Те са особенни правни фигури които преработват фактическата действителност,чрез определени от законодателя предположения.Те са израз на определено усложнение в правния свят,предположения свързани с действащите правни норми,правни явления феномени на правото.



Презумпции-по своята правна същност са предположения чието практическо приложение е свързано с процеса на доказването.от лат./предположение/ въз основа на съществуването или липса на определени юрид.факти се прави предположение от законодателя за наличието или липсата на други факти имащи значение за решаването на определен проблем в правното регулиране.онова което се предполага обикновено отговаря на обективната действителност. .Презумцията е че след 5години безвестие индивида е мъртъв но това трябва да се докаже.Ако обаче индивида се върне след 5години правата му на конституиран субект се възстановяват. Според проф. К. С Юдельсон презумпцията е факт, който се признава за съществуващ с определена степен на вероятност. Или, с други думи, презумпцията е признание на факта за съществуващ по вероятност, че той съществува.(1)

Презумпциите биват два вида



Юрис фактум-оборими-могат да се атакуват по предвидения в правото ред/пр.презумпцията за бащинство твърди че родените по време на брака или 300дни след него деца се считат за деца на съпруга –бившия съпруг/

Юрис ет де юре-необорими не могат да се атакуват и оборват/пр.презумпцията че незнанието на правото никога не извинява/.

21-Фикциите в правото



Фикциите-от лат.фингере-измислям,въобразявам си- означава буквално измислица, нещо не съществуващото в реалния свят. Правната конструкция, наречена “юридическа фикция” (fictio juris), е известна още в римското право, а още по-точно и в древното вавилонско право. В римското право тази юридическа фигура придобива сравнително завършен вид. Днес юридическите фикции се разглеждат като квазиюридически факти, или мними, неистински, несъществуващи юридически факти.

В математиката съществува понятието имагинерна, или въображаема величина, коята наподобява в определен смисъл юридическата фикция. Имагинерната величина означава нещо, което е възможно само в мислите, във въображението. В този смисъл и юридическата фикция е мним, несъществуващ, имагинерен факт, който съществува само в правната представа, или въображението.,но се приема, че той съществува в реалната действителност. От друга страна е възможно фактът или правата, които съществуват в живота да се обявяват за несъществуващи.

Два основни елемента

Субективен-по определен начин засяга реално съществуващите факти,не е налице незнание от субекта и не е налице погрешно познание,напротив субекта съзнателно се отклонява от реалната действителност,като добре разбира каква е тя но приема нещо което не съответства на действителноста.

Телеологически-оправдава това съзнателно отклонение пр.отношенията родител-деца,отношенията тук имат своето основание в кръвния произход.При осиновяване обаче законодателят знае че кръвната връзка не е налице ,въпреки това той урежда отношенията осиновител-осиновен все едно че е налице тази кръвна връзка предполага фикцията за родител-дете.Друг пример е в наследственото право-знаем че за да се конституира субект на правото е необходим жизнен човешки индивид,но законодателя признава за наследник още не рродения зародиш още от момента на зачеването въпреки че това не е още човешки индивид.Законодателят знае но с тази фикция и телеологическия момент моделира и преработва действителноста.

22-Правно отношение.Обща характеристика

Правни отношения-по същество това са индивидуализирани правни връзки,които възникват по повод на конкретен юридически факт,с цел ефективно правно регулиране на конкретни обществени отношения посредсрвом предоставянето на субективни юрид.права и възлагането на юрид.задължения и които са регулирани от правната сила на държавата.

Характеристики-Индивидуализирани правни връзки-Между заинтересованите страни възникват правни връзки/работник-работодател/индивидуализиране на всяко основание.

Правоотношенията възникват въз основа на установена правна норма,основна закономерност в континенталната правна норма-има две хипотези според конт.правна норма когато се обръшаттези правоотношения

-Когато обществото преживявя дълбоки промени,тогава законодателството не може да отреагира.и се налага да възникват първо правни отношения и едва тогава по-късно дасе уредят тези отношения според новото законодателство.

Юридически факти-зада възникне правоотношение трябва да има юрид.факт/сключване на договор между работодател и работник/.между правни субекти-двустранни правоотношения.Основното назначение на правните отношения е да контролират и регулират обшествените отношения.Правото императивно регулира/регламентирано със силата на държавата/.

Корелативна обвързаност-/между субекта на право продавача и субекта на право купувача/Доброволното изпълнение е най-ценното в правото,винаги се тръгва от идеята за добросъвестност,има много механизми вградени в правото за постигане на това.Ако обаче не се постигне това се налага правото на силата при незаконност.Включват се другите гарантирани от правото арсенал-принудителна сила на държавата за изпълнение на правото/теглил си пари от банка ,подписал си договор но не го изпълняваш и държавата пробва с добро предупреждавате ,изчаква те и накрая съдия изпълнител и ти взема всичко/.

Субективно юридическо право-това един юридически плюс,което може да осъществи титуляра на юрид.право.Това е мяра на позволено поведение,което може да осъшествява титуляра на субективното право/упълномощител/ с цел да осъществи защита на свой правнозначим интерес и която мяра на позволено поведение е непосредствено гарантирана от корелативното поведение и от принудителната сила на държавата.Главното при СЮП е позволението/свободата/за действие като активни личности да се расгънат личните възможности,идеята за свободата в правото не е хаос а има определени граници.-културна свобода.Правото ни определя като свободни цивилизованиличности,главното от регулиращата енергия идва от съществуващата правна норма.Законът позволява в определени граници субекта да принася своята воля/частно право/пр.ако нямаш воля може ли някой да те накара да се ожениш?или пък да се ожениш точно за определен от някой човек?тоест закона пзволява субекта сам да решава,владее ползва и разпорежда.

Основен принцип-автономия на правоотношенията.Субективното право не е рефлекс на обективното,субектите активно действат в правното пространство,като изразяват своите интереси.В неговата основа е интереса на титуляра на суб.право.правния интерес от потребност да правим това от което имаме интерес но с правна преценка /не да убиваме/.Законът определя кой е првнозначим интерес.

Гарантирано субектно право-правно гарантирана претенция.На две основания

-корелативно задължение/добросъвестност/

-принудителната сила на държавата/при недобросъвестност/

23-Структура на правното отношение

Три основни елемента-

-Субекти на правно отношение

-Обекти на правно отношение

-Съдържание на правното отношение

Всичко това е юридическо съдържание.

Страните на правното отношение са ясно очертани/продавач-купувач/точно индивидуализиран е обикновено титуляра/правосубектност/правнозадълженото лице не се индивидуализира.титуляра е упълномощител а другото лице се наричаправозадължено.В различните права се нарича работодател-работник-обикновено.или продавач – купувач



Методи на правно регулиране

-Административен-правен метод/императивен/

-Диспозитивен-граждански метод-предполагаравнопоставеност при изразяване на своята правна воля и договарят съгласие по между си/договор/

-Административният метод предполага отношението субект на власт към субект на подчинение и решава волята на властническия субект.Теорията приема.че публичния интерес се изразява от компет.държ.органи.

Подчинената позиция може да бъде-гражданина,или друг държавен орган с по-нисък ранг вдържавния апарат.

Субектите на правно отношение имат общи условия,това е функция на качеството субект на правото.За да се конституира суб.на правото трябва да е дееспособен и вече всеки отрасъл сам закрепя условията за наличие на правни отношения./щом сте дееспособни работодателя поставя определени условия на кандидатите и ако отговарят прави конкурс/,и едва след избора на субекта може да се стигне до юрид.акт

-Обект на правно отношение

Конкретно благо по повод на което възникват пр.отношения.Материални потребности.духовни потребности.Материалните блага като обект на правното отношение,са придобиване на различни видове вещи/обекти на правно отношение/-биват два вида

-движимо и недвижимо.Друга вещ са парите-удовл.материалните блага/нуждите/

Обектите на пр.отношение биват още Уникални и Заменими/връщане на нещо от същия вид,качество и количество/



Нематериални блага-Името,честа ,достойнството,морални вреди/болки и страдания/

Съдържание на правното отношение-юридическо съдържание-субекти на юридическото право с тяхната корелативна обвързаност с насрещните юридически задължения.
25-Субективно право

Структура на субективното право-субективното право има сложна структура-с 3 основни елемента,и 3 различни правни възможности.



Правно изискване- Титуляра на субективното право по отношение на правно задълженото лице/продавач-купувач/на това се основава правно гарантираната претенция,към правно задълженото лице.

Собственоактивно правно поведение-Извършва се само от титуляра/правоимащотото лице/издава актове на разпореждане,има изключително право само титуляра да извършва активно поведение и да показва творчески потенциал.Тук именно той принася своята правна воля.

Всяко правно отношение има правоимащи и правозадължени.Ако правнозадълженото лице не престира правилно поведение,подлежи на /сила/-правото на принудителната сила.

В структурата на субективното право има допълнителна правна възможност-притезание.Това е възможност на титуляра на субективното право да се обърне към компетентен държавен орган/КДО/ и това е правно гарантирана претенция,гарантирана именно от държавата.Но това става чак след изчерпване на всички възможности от титуляра.

Притезанието- е материалноправна основа за да има право на иск/да се обърнем към съда/Процесуалното право на иск се появява чак след притезанието.

27-Видове субективни права

Видове субективни права:Частни,публични,вътрешни,международни/в зависимост от отрасъла-конституционно,семейно,гражданско и т.н.т. в зависимост от необходимият правен режим.

&Материални и нематериални/в зависимост от иска/

&Права интуито персоне-строго личен характер/имат основание във титуляра само от него се осъществява,не могат да се прехвърлят/делегират/пример:правото на гласуване.

&Главни и Аксесорни-право породено от друго право/финансовото право-дава право на лихва/.

&Абсолютни и относителни- в зависимост от индивидуализацията/индивидуализира се и титуляра и правнозадълженото лице/за Относителните/А за абсолютните се индивидуализира само титуляра,тук правозадължените лица нямат роля/Право на владеене,на ползване на разпореждане/.

28-Защита на субективните права

&Съдебна защита-в рамките на съдебното производство се решава ясно проблема и щом има влязло в сила съдебно решение,то не може да се атакува.Но има слабост тук защото,изисква много време от подаването на иска до съдебното решение може да минат много години.

&Искова защита-за защита на суб. Права. Иска трябва да бъде адекватен.

&Обезпечителни мерки-ипотека- недвижими,движими-залог.



Административно-правна защита.Характерно е че се жалваме към по висок орган, не решава обаче проблема със сила на решеност,за това след това може да се търси решение и в съда а не само по административен път.

Международна правна защита- има важни условия за сезиране на международния съд. 1-само ония дела със статус по отношение правата на човека,но субекта първо трябва да потърси своята защита във вътрешнота право.Винаги насрещно упълномощенота лице е държавата като държател на хазната,независимо срещу кое ведомство е иска.

но,семейно,гражданско и т.н.т. в зависимост от необходимият правен режим.

&Материални и нематериални/в зависимост от иска/

&Права интуито персоне-строго личен характер/имат основание във титуляра само от него се осъществява,не могат да се прехвърлят/делегират/пример:правото на гласуване.

&Главни и Аксесорни-право породено от друго право/финансовото право-дава право на лихва/.

&Абсолютни и относителни- в зависимост от индивидуализацията/индивидуализира се и титуляра и правнозадълженото лице/за Относителните/А за абсолютните се индивидуализира само титуляра,тук правозадължените лица нямат роля/Право на владеене,на ползване на разпореждане/.

29-Правообразуване и правотворчество

Правотворческа дейност-държавно власническа дейност,която се създава от законодателната власт,създава правни норми и ги закрепя в юридически актове-целта е ефективно регулиране на общ.отношения от КДО.Компетентноста се измерва в това;какви актове може да издава КДО

-КДО не може нито да изема нито да делигира права от един на друг субект.Целта на правотворческата дейност е да създава правни норми и да ги закрепва по определен начин като юредически актове/правотворни юр. Актове/.

30-Правотворчески процес.Етапи

&Законодателна инициатива

&Обсъждане на законопроекта

&Обнародване в Държавен вестник

Сложно конституционно право-важно право на основния правотворчески орган/Нар. Събрание/

Носители /титуляри на законодателна инициатива субекти на правото-де леге лага според действащия закон;

1.Мин. съвет-орган на изпълнителна та власт-има правомощия в законодателната власт

2.Всеки един депутат по отделно –право на законодателна инициатива.

3.Правна възможност-субекта да има правни права за тази дейност.

4.Изготвяне на законопроект

5.Сезиране на съответния компетентен орган/субекта има право на сезиране означава ,че сезирания орган трябва да се произнесе. ПРАВОПРИЛАГАНЕ-

Правоприлагащи органи-налагат своята правна воля-осъществява се от КДО- с цел ефективно правно регулиране.

Причини за налагане на правоприлагането:

1-Когато се налага юридическа отговорност

2-когато са нарушени субективни права/на хора/ се включва комп.държ.органКДО

3-Когато законодателят не може да регулира всички житейски ситуации,регламентира най-важното.Пример/развод с непоправимо дълбоко разстройство,но законодателя не е предвидил такъв случай,законодателно и за това казва КДО в случая съда да се произнесе-основния правоприлагащ орган/.



Правоприлагането е сложна дейност/съдебно правоприлагане/етапи

-фактическа квалификация

-юридическа квалификация

-решаване на конкретно дело/житейска ситуация/

Логично е първо да се реши правния спор за да се ориентира в конкретната ситуация правоприл.орган.Като основния принцип е всичко което се твърди трябва да се докаже.Доказват се само факти значими за правото/изискване за относимост/Допустимост/доказват се факти само със средства и способи регламентирани от правото/Тежест на доказването-кой трябва да доказва?-презумпцията отмества тежеста на доказването.В наказателното право-КДО доказва всичко,а в гражданското всеки доказва това което твърди.

ФАКТИ КОИТО НЕПОДЛЕЖАТ НА ДОКАЗВАНЕ-

-Ногерно известни факти/известни на всички/птп на нова година-всички знаят,че нова година е на 31.12 това не се нуждае от доказване

-Презумирани факти-от презумпция-баща става лице чиято жена е родила дете по презумпция това не се доказва а му се дават бащински права

-Факти които са закрепени ясно в законодателството-акт за раждане доказва датата на раждане не се доказва по друг начин.

-Тези три презумпции не се доказват всичко друго да.

ЮРИДИЧЕСКА КВАЛИФИКАЦИЯ-търси се правно основание за правоприлагане само въз основа на действащото право.в няколко етапа

-низша критика на закона/Държ.вестник/

-висша критика на закона

-под егидата на кой правен институт се решава

-кои правни норми ще решат случая

-Решение-да се изведе онова индивидуално правило за решаване на случая и да се издаде юридически акт за това.

Всички правоприлагащи юридически актове са индивидуални./решават конкретен житейски проблем/.

Усложнение-ако субект не се съобрази с влязъл в сила юрид.акт/ му се изпраща съдия изпълнител напр./

-Прилагане на правото по аналог-налага се за правнозначими случаи,а не за правнонезначими ситуации.Прилагане на правото по аналогия-има две хипотези/сличай/ в закона

1-анлогия юрис/на правото

2-аналогия легис/на закона

Закона императивно определя как да се постъпи,тук правосъдния орган търси аналогична правна норма за решаване на аналогичен случай.

А при юрис-правоприлагащия орган търси принципите на правото/морала,основа за решаване на проблема/вътре в действащото право да се реши проблема.


31-Тълкуване в правото.Обща характеристика.Основания

32-Видове тълкуване в правото според субекта на тълкуването

33-Начини за тълкуване в правото

34-Тълкуване на обема на правните актове


О

бща характеристика-тълкуването е пътя за търсене и намиране на смисъл в нещата които са непознати за нас.Полагат се усилия да се разбере вложеният смисъл защото е или сложно или неясно изразен.В правото термина се използва терминът по същия начин и със същото съдаржание.На тълкуване се подлагат най – вече правилата за поведение и това е правно задължително защото за да се приложи една правна норма тя трябва да бъде изяснена и разбрана.Тълкуването в правото е тясно свързано с един друг бъпрос,а именно за правопилагането.Извод-тълкуването предхожда правоприлагането.Тълкуването е процес на изясняването на истинския смисъл и съдържание на правната норма,то е една интелектуална оценъчна дейност която е свързана с едно цялостно познаване на цялата правна система.Тълкуването се дефинира като опознаване на правото.Има две теории за тълкуването/субективна/-тълкуването трябва да установи волята на законодателя такава каквато е по време на създаване на закона./обективна теория/-тълкуването има за цел да установи онзи смисъл на закона,който отговаря най-добре на нуждите на времето в което става тълкуването.

Обект и предмет на тълкуване;

-предмет се разбира правното предписание /правило за поведение/което е съчетано със санкцияра и принудата,трябва да се съдържа в писмен акт по този начин правната норма става документ.Има случаи които не се тълкуват/пътни знаци/.

Обект е това към което е насочена тъкователната дейност-смисъла на правната норма.

Процедура на тълкуване-да установи по един ясен и безспорен начин смисъла на едно неясно правило за поведение,целта е да се разреши един специфичен правен спор относно смисъла на една правна норма.Най-характерна черта на всеки юридически спор е наличието на регламнтирана процедура.Вътре в рамките на тълкуването отделните тълкователни операции са взаимно свързани/всяка една води до следваща последователно и се обединяват в три етапа.

1етап-установяване на неяснота –самите действия по доказването е тълкуването.Когато се установи ,че правна норма е ясна се прекратява тълкуването/безмисленост ,неразумност/

Кога трябва да се тълкува правна норма.

Теория за задължително тълкуване гласи ,че –абсолютно всички правни норми без значение дали са ясни или неясни се тълкуват.

2етап Същинска тълкувателна дейност-пет начина за тълкуване;

1.езиковия

2.граматически/функционален/

3.логически

4.системен

5.исторически

Не е задължително да се използват всички методи и в определена последователност,а най-вече правилото на здравия разум от вън на вътре.

Трети етап- сравняване на полученит резултати от тълкуването.обект на сравнение са;първоначалният спорен смисъл и резултата след използване на методите,възможна е хипотеза да се получат различни резултати и тогава трябва да се спрем на един от тях.

Неяснота-когато смисъла на правните норми е неясен и трябва да се тълкуват.

Форми на неяснота-

Двусмислие-когато дума има повеч от две значения.докато не се изясни точният конкретен смисъл,правната норма не функционора.

Неопределеност-част от използваните правни термини са неуточнени или/гъвкави/характерно е че понякога се създава умишлено от законодателя с цел да се даде възможност на правоприлагащите органи да преценят в зависимост от казуса.

Абсурдност/неразумност/на правните норми-противоречие на правната норма с другите норми от същия закон или с цялото право.

Начална неяснота-при създаването на юрид.акт,последваша неяснота възниква поради остаряване на законодателството.

Видове тълкуване-

Според субект/кой може да тълкува? 5вида тълкуване

1-автентично тълкуване-извършва се от органа създал юридическия акт/НС-нар.събр/

2-административно тълкуване-органите на изпълнителната власт

Бива постояно-/конкретно/ат хок-извършва се във постоянната ежедневна дейност на админ.органи



Общо-/обобщаващо/ с цел да се обобщи практиката на администрацията с общо,точно и правилно прилагане на закона.

Съдебно тълкуване-органи на съдебната власт/съд,следствие,прокоратура/

ВКС-върховен касационен съд

ВАС-върховен административен съд

Издават тълкователни решения,които са задължителни за всички видове съдилища под тях.



Неофициално/научно/тълкуване-видни юристи и адвокати но няма задължителен характер.

Методи на тълкуване-средствата които използва тълкователя,за да достигне до изясняване,става ясно как се тълкува.действащото право не е само съвкупност от правни норми то е система от знаци,които имат определено значение затова с казва,че правото има свой словестно документален играматическо логически израз.те са сързани/методите/с юридическа техника-съвкупност от практичски правила за прилагане на елемените на правото/технологията/.

&Езиков метод-характерно за правните норми ,че те имат свой юридически език,особено наситен справни понятия-характеризира се с обективност,единомисленост и еднозначност.Езиковите правила се делят на 3вида;

1-семантични-/смисъла/в законите думите и изразите се употребяват в техния общоуотребим смисъл.

2-синтактични-изриченията трябва да са построени без излишни думи и са прости по състав.

3-прагматични-определя мястото и ролята на законите в системата на юридическите актове.

4-граматически-препинателните знаци/в правото се четат и точките и запетаите/

5-логически-логическите връзки в юридическия акт който се тълкува,използват се логически правила/аргумент за равнство,аргумент за по-сило основание/

Системно тълкуване-анализира се системата на цялото законодателство,изследват се връзките между правните норми,правните институти.

Историческо тълкуване-периода обстоятелствата при които е била създадена правна норма/исторически,социално,духовно,религиозно/.

Правоприлагане-действащотото /позитивно право има две големи области

&Правосъздаването

&Правоприлагането

Изпълняват различни функции продиктувани от изискването според което,правото не само трябва да се създаде но и реално да се приложи в практиката.правосъздаването и правоприлагането отговарят и на основния конституционен принцип за разделение на властите/закон.,изпълн.,съдебна/Правоприлагането е част от юридическата практика, която се нарича юриспроденция.същевремено правоприлагането служи като един от източниците за формиране на воля за вземане на законодателно решение.

35-Правоприлагане.Обща характеристика.Основания
Същност на правоприлагането-процес на реализация на правните норми при усъществяването на конкретни юридически факти.Чрез осъществяване на юрид.факти реализираме правните норми.В по-широк смисъл това е дейност по реализацията на субективните права.в по-специализиран смисъл е държавна дейност,която се подчинява на определени правила и принципи;

-Обективност

-Равнопоставеност/върховенство на закона/ При решаването на всеки конкретен казус.

-Управленска преценка-правоприлагането като реализация на правните норми и превръщането на абстрактната правна норма в едно конкретно правило за поведение което разрешава тази трансформация.Правоприлагането винаги съдържа 1 оценка,анализ,която се прави от правоприложния орган относно конкретния казус и това с какава правна норма ще бъде разрешен/правна квалификация/.

Правоприлагането не е само техническа дейност а е най-вече интелектуална и творческа дейност.

36-Етапи на правоприлагане


Етапи на правоприлагането-3етапа

-Установяване на гактическите обстоятелства по казуса/делото/,събиране на доказателства с допустими доказателства/писмени,устни,веществени/

-Избор на подходяща правна норма която ще разреши казуса/тук е творчеството/

-Издава се правоприложен акт/присъда,съдебно решение/

Правопр.акт бива съдебен и административен.Всеки правоприложен акт е индивидуален юридически акт,защото съдържа конкретни признаци относно субектите,правните действия или бездействия и др.,юридическите факти въз основа на които се издава този акт.

Правоприложния акт трябва винаги да е в съответствие с изискванията на нормативните актове/законосъобразност/.Всички актове имат задължителни реквизити/какво трябва да съдържа,ако липсва нещо този акт може да се обжалва/

37-Прилагане на правото по аналогия
Прилагане на правото по аналогия

Аналогията вид прилагане на правото който има някои особености,най-важната е че при аналогията в следствие на известна празнота в правото се прилага друга правна норма,защото за даден казус липсва правна норма която да го разреши.При аналогията както и при правоприлагането се извършва творчески процес прави се анализ и се търси съответната правна норма.Аналогията трябва да е законосъобразна,а не чрез нея да се заобикаля закона,защото тя позволява това /пр. Зада не плащаме данък продажба,пишем недействителна цена и по този начин чрез закона се правят грешни решения/.

Аналогията не се допуска до всички правни отрасли напр. В нак право.В частното и търговското да защото там правните субектите са равнопоставени.В основата на аналогията лежи приликата с установен със законен правен казус и с онзи който не е установен.

Аналогията бива 2 вида;



  1. Аналогия легис/класически

  2. Аналогия юрис /правото/-липсва правна норма в цялата система на законодателството ,птилага се убеждение на принципа на правото.

  3. Аналогията не е способ за тълкуване ами е форма на правоприлагане,тя също е съвкупност от практически правила,които подпомагат правоприлагащия орган при процеса на реализация на правото.Аналогията е правнодопустимо средство за разрешаване на правните конфликти.

38-Юридически актове.Обща характеристика.

39-Видове юридически актове

40-Действие на юридически актове.Обща характеристика

41-Действие на юридическите актове във времето.Влизане в сила

42-Загубване на юридическата сила

Юридическият акт е най-общо понятие за официална форма на дейността на държавните органи и други субекти на правото. Правният акт е документ, в който е изразена властническата воля на държавния орган, а според някои автори официалната воля на всеки правен субект.

Съществуват три основни разновидности на тези актове: нормативен, индивидуален и тълкувателен.

Нормативният акт е източник на правото и се използва от правоприлагащите органи. Той съдържа правни норми, на които се позовават субекти на правото и действа неопределено време, до изричната му отмяна.

Индивидуалният акт е, като правило, акт на оперативно управление на държавния орган. Той не съдържа правни норми и не е източник на правото. Този акт е конкретен, т. е. в него е записано някакво конкретно решение на правния субект - присъда, заповед и т. н. Индивидуалният акт е персонифициран и съдържа, но не общо, а индивидуално правило за поведение (конкретна разпоредба). Той е срочен и се издава на основата на нормативния акт и за неговото изпълнение. Следователно индивидуалният акт е вторичен, издаден на основата на вече съществуващ акт с по-висока юридическа сила.

В държавното управление индивидуалните актове се използват като актове на правоприлагане. Те изпълняват ролята на юридически факти, като с тях винаги е свързано или възникването, или изменението, или прекратяването на субективните права и юридически задължения.
Индивидуалните актове са юридически актове,а колективните са административни.

Форма на юридическите актове и изисквания за да бъдат ефективни;издават се в особена словесна-документална форма като различните актове имат различни изисквания,ако актът не е оформен правилно то той е недйствителен или нищожен.актът може да се издаде и в кунклодентна форма;

-Устна/частно право/договорка

-Графична форма/знаци за движение по пътищата/

-Светлино изображение/светофар/

-Мълчаливо/когато една страна изпрати оферта за подновяване на договор и при мълчание се приема за съгласие и същия се удължава/

Юридическия акт не е документ а е само акт

Правен акт и характеристики на правния акт-Юридическа сила и ранг на правния акт.

-когато правния акт има юридическа сила той е задължителен а когато няма не.Всички юридически актове са еднакво задължителни,но имат различна юридическа сила-пример-конституцията има най-голяма юридическа сила във вътрешното право под нея се строи пирамидата,като се знае че юридическите актове имат различна обвързаност/сила, ранг/тази юрид.сила определя ранга и мястото им във вътрешната пирамида.Колкото са по-високи ценостите и целите които търсим толкова по-силен юрид. Акт се закрепя за решаването на даден казус.От тук законодателят определя какво се урежда с:




Сподели с приятели:
  1   2


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница