Законотворческият стил на мислене



Дата18.11.2017
Размер119.23 Kb.
Размер119.23 Kb.

Robert J. Sternberg

Прочете твърденията и отговорете с число от 1 до 7 като имате предвид следното:


1 = Изобщо не добре; 2 = Не много добре; 3 = Слабо; 4 = Що годе добре; 5 = Добре; 6 = Много добре; 7 = Изключително добре.

ЗАКОНОТВОРЧЕСКИЯТ СТИЛ НА МИСЛЕНЕ

Хората, имащи Законотворческия стил на мислене обичат да измислят собсвени начини за правене на нещата. Те обичат сами да си създават правилата и предпочитат да работят върху проблеми, които не са предварително структурирани и стандартизирани. Някои от любимите им дейности са да пишат творчески произведения, да проектират иновативни проекти, да работят по създаването на нови бизнеси и да изобретяват нови неща. За съжаление училищната среда не винаги възнаграждава законотворческия стил на мислене. Дори и обучението за които се изисква творческа мисъл, обезсърчават креативността.



Законотворческия стил на мислене – самооценка

  1. Когато вземам решение съм склонен да разчитам на собствените си идеи и опит.

  2. Когато съм изправен пред проблем, използвам собствените си идеи и начини за справяне с нещата.

  3. Обичам да експериментирам с идеите си, за да видя какво би се получило.

  4. Обичам проблеми, при които мога да използвам моя собствен начин за решаване.

  5. Когато работя по някоя задача, първо предпочитам да изпробвам моя собсвен начин за решаването й.

  6. Преди да започна работата по една задача, обичам първо за себе си да реша какъв подход да избера.

  7. Чувствам повече удовлетворение от една работа когато мога сам да реша какво и как да направя.

  8. Обичам ситуации, в които мога да използвам своите собствени начини на работа.

АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СТИЛ НА МИСЛЕНЕ

Хората, които предпочитат административния стил на мислене обичат да следват правила и да решават предварително структурирани проблеми. Те предпочитат да запълват дупките във вече съществуващи структури, от колкото да създават нови такива. Сред предпочитаните за тях дейности са решаването на математически задачи, прилагането на правила в решението на проблеми, изнасяне на лекции и беседи, основаващи се на идеите на други хора и дейности по налагане на правила. Някои от подходящите професии са тези на адвокат, полицай, войник, административен асистен, борец за системите, установени от други хора. Административният стил се цени както в училище, така и в бизнеса.



Административния стил на мислене- самооценка

  1. Когато дискутирам и записвам идеи, аз следвам установените правила за представяне.

  2. Внимавам да използвам правилния метод за решаване на даден проблем.

  3. Харесвам проекти, които имат ясни очертания и точен план за действие.

  4. Обичам ситуации, в които моята роля е ясно определена.

  5. Обичам да решавам как да се реши един проблем въз основа на познатите правила.

  6. Харесва ми да работя върху задачи като следвам напътствията.

  7. Обичам да следвам определени правила когато решавам един проблем или изпълнявам задача.

  8. Преди да започна с една задача проверявам какъв е правилния начин за нейното изпълнение.

СЪДЕБНИЯТ СТИЛ НА МИСЛЕНЕ

Хората, които предпочитат съдебния стил на мислене, обичат да преценяват правила и процедури и предпочитат проблеми, при които се налага да оценяват наличните неща и идеи. Те обичат дейности като писането на критики, изразяване на мнение, преценяване на хората и изпълнената от тях работа. Някои от подходящите за тях професии са съдия, контрольор по качеството, учител.



Съдебния стил на мислене – самооценка

  1. Когато дискутираме идеи, обичам да критикувам начина, по който работят останалите.

  2. Когато съм изправен пред противоречащи си идеи, обичам да решавам кой е правилния начин за отработване на ситуацията.

  3. Обичам да изследвам и оценявам по важност противоречащи си идеи.

  4. Харесвам проекти, в които мога да изучавам и оценявам различни възгледи и идеи.

  5. Харесвам задачи и проблеми, в които мога да оценявам дизайна и методите на останалите.

  6. Когато взимам решение обичам да сравнявам противоположни гледни точки.

  7. Обичам ситуации, в които мога да сравнявам и оценявам различни подходи на работа.

  8. Харесвам работа, в която се изисква да се анализира, оценява и съпоставя.

МОНАРХИЧНИЯТ СТИЛ НА МИСЛЕНЕ

Човекът, който предпочита монархичния стил на мислене е винаги мотивиран от една единствена цел. Той не позволява нищо да се изпречи на пътя му към решаването на една задача. На тях може да се разчита за свършването на една задача при положение, че са взели решение да я изпълнят.


Монархичните ръководители често очаквам задачите да се изпълняват без оправдания и извинения. Когато се ожените за монархичен тип, обикновено ще го забележите бързо. Може да се виждате рядко, а когато се виждате, умът му може да е на друго място. Ако пък се случи да се обекта на внимание на монархичния съпруг, ще бъдете обгърнати от неочаквано от вас голямо внимание.
Монархичните деца изпитват редица проблеми в училище. Те нерядко мислят това, което искат да правят в момента, което е различно от задължението им в момента. Понякога е най-удачно да им се представи нещо, относно което са монархични, за да може да се включат в изпълнението на други задължителни задачи.

Монархичния стил на мислене – самооценка

  1. Когато пиша или разговарям за някаква идея, се придържам към една основна идея.

  2. Обичам да се справям с големи, фундаментални въпроси повече, от колкото с дребни детайли и факти.

  3. Когато се опитвам да завърша някаква задача, съм склонен да игнорирам съпътстващите я проблеми.

  4. Използвам каквито сили и средства са необходими за задачата.

  5. Когато се опитвам да взема решение съм склонен да виждам само един основен фактор.

  6. Когато има няколко важни неща за вършене, изпълнявам това, което е най-важно за мен.

  7. Обичам да се фокусирам само върху една задача.

  8. Трябва да приключа първо с единия проект преди да започна с друг.

ЙЕРАРХИЧНИЯТ СТИЛ НА МИСЛЕНЕ

Предпочитащият йерархичният тип на мислене човек има ясна подреденост на целите и разпознава нуждата от поставянето на приоритети, тъй като не винаги могат да се постигнат всички цели или да се изпълнят еднакво добре. Той, за разлика от монархичния тип, разбира, че на всеки въпрос трябва да се поглежда от различни ъгли.


Йерархичните типове хора имат добра способност да се вписват в организационната култура при положение, обаче, че техните приоритети съвпадат с тези на организацията. В противен случай може да възникнат редица проблеми.

Йерархичният тип на мислене – самооценка

  1. Обичам да подредя по приоритет нещата, които трябва да изпълня преди за започна тяхното изпълнение.

  2. Когато разговарям или записвам идеи, обичам да виждам нещата изписани по реда на тяхната важност.

  3. Преди за започна с един проект, предпочитам да знам кои неща и в каква последователност трябва да се изпълнят.

  4. Когато съм изправен пред трудности, имам добра преценка коя от тях колко е важна и в каква последователност трябва да бъде решена.

  5. Когато има много неща за вършене, имам ясно усещане в каква последователност трябва да се захвана с тях.

  6. Когато започвам да правя нещо, предпочитам да съставя списък с нещата за изпълнение, подредени по важност.

  7. Когато работя върху задача, мога да видя как всяка една от частите се отнася към общата цел.

  8. Когато дискутирам или списвам идея, наблягам върху основната идея и върху това как всичко се съвместява с нея.

ОЛИГАРХИЧНИЯ ТИП НА МИСЛЕНЕ

Човекът, който предпочита олигархичният стил на мислене прилича много на човека, предпочитащ йерархичния тип на мислене по отношение на изпълнението на повече от едно неща едновременно. Но разликата се изразява в това, че той често е мотивиран от няколко, често конкуриращи се цели, на които той придава еднаква важност. Често тези хора се чувстват притиснати от конкуриращи се изисквания по отношение на тяхното време и ресурси.



Олигархичният стил на мислене – самооценка

  1. Когато започна работата по някаква задача обикновено съм еднакво отворен за започна с която и да е част.

  2. Когато има няколко равнозначни по важност въпроси, аз се опитвам да ги адресирам едновременно.

  3. Обикновено когато има много неща за вършене разделям вниманието си по равно между тях.

  4. Опитвам се да върша по няколко неща едновременно, за да мога да се прехвърлям напред-назад между тях.

  5. Обикновено върша по няколко неща едновременно.

  6. Понякога ми е трудно да подредя по важност няколко неща, които трябва да свърша.

  7. Обикновено зная кои неща трябва да се свършат, но понякога ми е трудно да реша в каква последователност да ги извърша.

  8. Обикновено когато работя по някой проект, имам склонността да гледам на всички аспекти като на еднакво важни.

АНАРХИЧНИЯТ ТИП МИСЛЕНЕ

Човекът, който предпочита анархичният тип мислене изглежда мотивиран от многообразие от потребности и цели, които се оказват еднакво трудни как за него, така и за останалите да разграничат. Анархичните хора възприемат случайно избран подход към проблемите. Склонни са да отхвърлят системите и особено тези, които са по-закостеняли, както и да се бият срещу всяка една система, която им налага ограничения.


Въпреки, че анархичните личности изпитват трудности в адаптирането към училищната и работната среда, особено ако същите са конституирани върху стриктни правила, те често имат по-голям потенциал за творчески принос от колкото останалите хора, които намират анархичните личности за отблъскващи.
Поради факта, че анархичните хора улавят по малко от тук и по малко от там, те често съчетават разнообразна информация и идеи по един креативен начин, предлагайки решения, които никой друг не може да види.
Предизвикателството пред учителят или родителят на такава личност се изразява в това да й помогнат да използва потенциала си за творчество и да постигне необходимите самодисциплина и организираност.

Анархичният тип мислене – самооценка

  1. Когато имам много неща за вършене, правя това, което ми дойде първо на ум.

  2. Лесно превключвам от една задача на друга защото всички задачи ми изглеждат еднакво важни.

  3. Обичам да се ангажирам със всякакви проблеми дори и с тези, които изглежда тривиални.

  4. Когато дискутирам или записвам идеи, използвам каквито ми дойдат аргументи.

  5. Откривам, че разрешаването на един проблем обикновено води до появата на много други, които са също толкова важни.

  6. Когато взимам решение се опитвам да се съобразя със всички гледни гледни точки.

  7. Когато имам много важни неща за вършене, се опитвам да направя колкото може повече за времето, с което разполагам.

  8. Когато започна с изпълнението на една задача се опитвам да обмисля възможно най-много начини за нейното решение, дори и най абсурдните.


ГЛОБАЛЕН СТИЛ НА МИСЛЕНЕ

Хората с глобално мислене предпочитат да работят с относително мащабни и често пъти абстрактни въпроси. Те са склонни да се съсредоточават върху гората без да виждат дърветата. Тяхното предизвикателство е да останат здраво стъпили на земята вместо да витаят в облаците.



Глобалния стил на мислене – самооценка

  1. Харесвам ситуации и задачи, в които не се налага да мисля за подробностите.

  2. Повече ме интересува общия ефект от задачата от колкото детайлите й.

  3. Когато изпълнявавм задача обичам да виждам как това, което правя се вмества в общата картина.

  4. Склонен съм да акцентирам върху общите аспекти на даден въпрос.

  5. Обичам ситуации, в които мога да се фокусирам върху общите въроси, от колкото върху конкретните.

  6. При разясняването на идеи, харесвам да показвам мащаба и контекста, в който съществуват идеите ми.

  7. Склонен съм да обръщам малко внимание на детайлите.

  8. Обичам да работя върху проекти, които се занимават с общи въпроси.


ЛОКАЛНИЯ СТИЛ НА МИСЛЕНЕ
Хората с локално мислене предпочитат да работят с детайли. Те са склонни да се съсредоточават върху дърветата без да могат да видят гората.
Локалният стил на мислене - самооценка


  1. Предпочитам да работя с конкретни проблеми вместо с общи въпроси.

  2. Предпочитам задачи, основани върху конкретен проблем вместо общи и с много варианти.

  3. Имам склонността да раздробявам един проблем на множество по-малки проблеми, които да мога да разреша без да гледам на проблема като на един голям проблем.

  4. Обичам да събирам подробна информация за проектите, върху които работя.

  5. Обичам проблеми, в решаването на които има нужда от полагане на специално внимание.

  6. Обръщам повече внимание на частите от дадена задача отколкото на цялостното й въздействие или значение.

  7. В обсъждането на дадена тема, смятам че детайлите и фактите са по-важни от цялата картина за нещата.

  8. Обичам за запаметявам факти без конкретна цел.



ВЪТРЕШЕН СТИЛ НА МИСЛЕНЕ

Хората с вътрешен стил на мислене са предимно интровертни, ориентирани към задачите, понякога дистанцирани и по-нечувствителни в социален план от другите хора. В определени моменти също така им липсват междуличностни умения дори и само заради това, че не се фокусират върху тях достатъчно много.



Вътрешен стил на мислене – самооценка



  1. Обичам да контролирам всички фази на проекта без да трябва да се консултирам с някого.

  2. Когато се опитвам да взема решение, разчитам единствено на моята преценка за ситуацията.

  3. Предпочитам ситуации, в които мога да изпълнявам собствените си идеи без да разчитам на останалите.

  4. Когато дискутирам или записвам идеи, единствено ми харесва да използвам моите идеи.

  5. Обичам проекти, които мога да изпълня самостоятелно и независимо от други хора.

  6. Предпочитам сам да прочета докладите с информацията, която ми е необходима от колкото да моля останалите за информация.

  7. Когато се сблъскам с проблем, обичам да отработвам решението сам.

  8. Харесвам да работя сам върху дадена задача или проблем.


ВЪНШЕН СТИЛ НА МИСЛЕНЕ
Хората с външен стил на мислене са по-скоро екстровертни, ориентирани към взаимоотношенията, жизнени и комуникативни, по-чувствителни социално.
Външен стил на мислене - самооценка


  1. Когато започвам изпълнението на дадена задача обичам да разсъждавам за нея с приятелите си.

  2. Ако се нуждая от повече информация, предпочитам да разговарям за нея с другите от колкото да чета доклади.

  3. Обичам да участвам в дейности, където мога да си взаимодействам с останалите в екип.

  4. Харесвам проекти, в които мога да работя заедно с други хора.

  5. Обичам ситуации, в които аз взаимодействам с другите и всички останали работят заедно по между си.

  6. По време на дискусия, обичам да комбинирам собствените си идеи с тези на останалите.

  7. Когато работа по някой проект, обичам да споделям идеи и да изслушвам мнението на другите хора.

  8. Когато взимам решение, обичам да взимам под внимание мнението на останалите.


ЛИБЕРАЛНИЯТ СТИЛ НА МИСЛЕНЕ

Хората, които предпочитат либералният стил на мислене се простират отвъд съществуващите правила и процедури и търсят възможности да се максимизира промяната. Те също така търсят или най-малкото се чувстват удобно в неясни ситуации и предпочитат да има определена степен на неизвестност в живота и работата.



Либерален стил на мислене - самооценка


  1. Харесва ми да работя по проекти, в които мога да изпробвам по-добри начини за вършене на нещата.

  2. Харесвам ситуации, в които мога да изпробвам нови начини за работа с нещата.

  3. Обичам да променям рутинни дейности с цел подобряване на начина на изпълнение на задачите.

  4. Обичам да предизвиквам старите идеи или методи и да търся по-добри.

  5. Когато се изправя пред проблем, предпочитам да изпробвам нови стратегии или методи за решаването му.

  6. Харесвам проекти, които ми позволяват да гледам на една ситуация от нова гледна точка.

  7. Обичам да откривам стари проблеми и да намирам нови методи за решаването им.

  8. Обичам да правя неща по нови начини, които не са били използвани от никого в миналото.



КОНСЕРВАТИВНИЯ СТИЛ НА МИСЛЕНЕ

Хората, които предпочитат консервативния стил на мислене обичат да се придържат към съществуващите правила и процедури, да минимизират степента на необходимост от промяна, да избягват неизвестностите когато е възможно и предпочитат познатите ситуации в живота и работата.



Консервативен стил на мислене - самооценка

  1. Харесвам да правя неща по начини, които са вече утвърдени и използвани в миналото.

  2. Когато съм поставен отговорен за нещо, харесвам да се придържам към методи и идеи вече използвани в миналото.

  3. Харесвам задачи и проблеми, който изискват следването на фиксирани правила за разрешаването им.

  4. Не харесвам проблеми, които възникват когато изпълнявам нещо по обичайния начин.

  5. Придържам се към стандартни правила и начини за справяне с нещата.

  6. Харесвам ситуации, в които мога да следвам установен алгоритъм.

  7. Когато се сблъскам с даден проблем, харесвам да го разрешавам по традиционният начин.

  8. Харесвам ситуации, в които ми се пада традиционна роля.


Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница